31.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 199/1

(1)

Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хора. За постепенното създаване на такова пространство Общността следва да приеме, inter alia, мерки в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, които имат презгранични последици и са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно член 65, буква в) от Договора тези мерки трябва да включват мерки, които премахват пречките пред доброто функциониране на гражданското производство, ако е необходимо чрез насърчаване на съвместимостта на правилата за гражданско производство, които се прилагат в държавите-членки.

(3)

За тази цел, наред с други мерки, Общността вече прие Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки (3), Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4), Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела (5), Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (6) и Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаването на европейска процедура за платежно нареждане (7).

(4)

Европейският съвет на срещата в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. прикани Съвета и Комисията да създадат общи процесуални правила за опростени и ускорени трансгранични съдебни спорове по малки потребителски и търговски искове.

(5)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие Съвместна програма на Комисията и Съвета от мерки за прилагане на принципа на взаимното признаване на съдебни решения по граждански и търговски въпроси (8). Програмата се отнася до опростяване и ускоряване на разрешаването на презгранични съдебни спорове по искове с малък материален интерес. Това беше доразвито от Хагската програма (9), приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., която призовава за активно продължаване на работата по искове с малък материален интерес.

(6)

На 20 декември 2002 г. Комисията прие Зелена книга относно европейското платежно нареждане и мерки за опростено и бързо решаване на съдебни спорове по искове с малък материален интерес. Зелената книга постави началото на консултации по мерките, засягащи опростяването и ускоряването на съдебните спорове по искове с малък материален интерес.

(7)

Много държави-членки са въвели опростени граждански съдопроизводства по искове с малък материален интерес, тъй като разноските, закъсненията и усложненията, свързани със съдопроизводството, невинаги намаляват пропорционално на стойността на иска. Пречките за постигането на бързо и нескъпо съдебно решение се влошават при презграничните дела. Поради това е необходимо да се установи европейска процедура за искове с малък материален интерес. Целта на тази процедура следва да е улесняване на достъпа до правосъдие. Нарушението на конкуренцията на вътрешния пазар, дължаща се на липсата на баланс във функционирането на процесуалните средства, предоставени на кредиторите в различните държави-членки, обуславя нуждата от общностно законодателство, което да гарантира равни условия за кредиторите и длъжниците в целия Европейски съюз. Необходимо е да се имат предвид принципите на опростеност, бързина и пропорционалност при определяне на разноските за разглеждане на иск по европейската процедура за искове с малък материален интерес. Информацията за разноските, които трябва да бъдат заплатени, следва да стане обществено достояние, а начините на определяне на тези разноски трябва да са прозрачни.

(8)

Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да опрости и ускори съдопроизводството при искове с малък материален интерес по презгранични дела, като същевременно намали разноските, като предложи незадължителен инструмент в допълнение към съществуващите възможности в законодателството на държавите-членки, които остават незасегнати. Настоящият регламент следва също така да улесни признаването и изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава-членка по европейската процедура за искове с малък материален интерес.

(9)

Настоящият регламент цели да насърчи основните права и отчита, по-специално принципите, които са признати от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съдът или правораздавателният орган следва да зачита правото на справедлив съдебен процес и принципа на състезателен процес, по-специално при вземането на решение относно необходимостта от устно изслушване и относно доказателствените средства и обхвата на събираните доказателства.

(10)

С цел да се улесни изчисляването на стойността на иска, не следва да бъдат включвани никакви лихви, разноски и разходи. Това не засяга нито правомощието на съда или правораздавателния орган да ги присъди на някоя от страните в своето решение, нито националните правила за изчисляване на лихви.

(11)

За да се улесни образуването на европейската процедура за искове с малък материален интерес, ищецът следва да подаде искова молба, като попълни стандартен исков формуляр и го внесе в компетентния съд или правораздавателен орган. Исковият формуляр се внася единствено в компетентния съд или правораздавателен орган.

(12)

Исковият формуляр се придружава, когато е необходимо, от съответните подкрепящи документи. Това обаче не препятства ищеца да представи, когато е необходимо, допълнителни доказателства в хода на производството. Същият принцип се прилага и към отговора на ответника.

(13)

Понятията „явна неоснователност“ в контекста на отхвърляне на иска и „недопустимост“ в контекста на отхвърляне на молбата следва да се определят съобразно националното право.

(14)

Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да бъде писмена процедура, освен ако съдът или правораздавателният орган не счете за необходимо да се проведе устно изслушване или някоя от страните не поиска това. Съдът или правораздавателният орган може да откаже подобно искане. Този отказ не може да се оспорва самостоятелно.

(15)

Не е задължително страните да бъдат представлявани от адвокат или друг професионален юрист.

(16)

Понятието „насрещен иск“ следва да се тълкува по смисъла на член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001, като произтичащ от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск. Членове 2 и 4, както и член 5, параграфи 3, 4 и 5, следва да се прилагат mutatis mutandis за насрещни искове.

(17)

В случаите, когато в хода на производството ответната страна се позове на правото на прихващане, подобен иск не представлява насрещен иск по смисъла на настоящия регламент. Поради това не е задължително ответникът да използва стандартния формуляр А, съдържащ се в приложение I, за позоваване на такова право.

(18)

Държавата-членка, която е сезирана за целите на прилагането на член 6, е държавата-членка, където следва да се извърши връчването или до която трябва да се изпрати документът. За да се намалят разноските и забавянето, документите се връчват на страните главно чрез пощенските служби, което се удостоверява с обратна разписка, посочваща датата на получаване.

(19)

Всяка от страните може да откаже да приеме документ при връчването му или да върне документа в едноседмичен срок, ако той не е написан или не е придружен от превод на официалния език на държавата-членка, до която е адресиран (или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, или на официалния език или един от официалните езици на мястото, където следва да се извърши връчването или където трябва да се изпрати документът), или на език, който получателят разбира.

(20)

В контекста на устното изслушване и събирането на доказателства държавата-членка следва да насърчава използването на съвременна комуникационна технология съгласно националното законодателство на държавата-членка, в която се намира съдът или правораздавателният орган. Съдът или правораздавателният орган трябва да използва най-опростените и най-малко скъпи средства за събиране на доказателства.

(21)

Практическата помощ, която трябва да бъде предоставена на страните, следва да включва техническа информация относно наличността и начина за попълване на формулярите.

(22)

Информацията по процедурни въпроси следва да може да се предоставя от персонала на съда или правораздавателния орган в съответствие с националното право.

(23)

Тъй като целта на настоящия регламент е да се опрости и ускори съдопроизводството по искове с малък материален интерес по презгранични дела, съдът или правораздавателният орган следва да действа възможно най-бързо дори и в случаите, когато настоящият регламент не предвижда никакъв срок за дадена фаза на процедурата.

(24)

За целите на изчисляване на сроковете, както е предвидено в настоящия регламент, се прилага Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (10).

(25)

За да се ускори изплащането на искове с малък материален интерес, решението трябва да подлежи на изпълнение без оглед на евентуално обжалване и без условие за предоставяне на обезпечение, с изключение на случаите, предвидени в настоящия регламент.

(26)

Всяко позоваване на обжалване в настоящия регламент включва всички възможни средства за обжалване, налични според националното право.

(27)

Съдът или правораздавателният орган трябва да включва лице, квалифицирано да изпълнява длъжността съдия в съответствие с националното право.

(28)

Когато съдът или правораздавателният орган трябва да определи срок, заинтересованата страна следва да бъде информирана за последствията при неспазването на този срок.

(29)

Страната, загубила делото, следва да поеме разноските за производството. Разноските се определят в съответствие с националното право. Като вземе предвид целите за опростеност и ефективност на разходите, съдът или правораздавателният орган трябва да постанови, че страната, загубила делото, е задължена да заплати само разноските за производството, включително например разноски, които произтичат от факта, че другата страна е била представлявана от адвокат или друг професионален юрист, или всякакви разноски, произтичащи от връчването или превода на документи, единствено когато са пропорционални на стойността на иска или са направени по необходимост.

(30)

За да се улесни признаването и изпълнението, решение, постановено в държава-членка по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се признава и подлежи на изпълнение в друга държава-членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без възможност за възражение срещу неговото признаване.

(31)

Следва да има минимални стандарти за преразглеждане на решения в ситуации, когато ответникът не е бил в състояние да оспори иска.

(32)

Като се имат предвид целите за опростеност и ефективност на разходите не е необходимо страната, искаща изпълнение, да има упълномощен представител или адрес в държавата-членка по изпълнението, различен от представител, компетентен по процедурата на изпълнение в съответствие с националното право на държавата-членка.

(33)

Глава III от настоящия регламент се прилага и при определянето на разходи и разноски, направени от служители на съда или правораздавателния орган, дължащи се на решение, постановено съгласно процедурата, определена в настоящия регламент.

(34)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(35)

По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да приеме мерки, необходими за актуализирането или внасянето на технически изменения във формулярите, съдържащи се в приложенията. Тъй като тези мерки имат общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент и/или да допълнят настоящия регламент чрез добавяне на нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(36)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно установяването на процедура за опростяване и ускоряване на съдопроизводството по искове с малък материален интерес в презгранични случаи и намаляването на разноските, не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на последиците на предприеманото действие, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(37)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия са нотифицирали желанието си да вземат участие в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(38)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана от неговите разпоредби и не ги прилага,

а)

статута или правоспособността на физически лица;

б)

вещни права, произтичащи от съпружески отношения, задължения за издръжка, завещания и наследство;

в)

несъстоятелност на търговски дружества или други юридически лица, съдебни споразумения, предпазен конкордат и сходни производства;

г)

социално осигуряване;

д)

арбитраж;

е)

трудово право;

ж)

наем на недвижими имоти, с изключение на съдебни процеси по парични искове; или

з)

нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.

а)

официалния език на сезираната държава-членка или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, официалния език или един от официалните езици на мястото, където се извършва връчването или до което се изпраща документът; или

б)

език, който получателят разбира,

а)

изисква допълнителни данни от страните относно иска в рамките на определения срок, който не превишава 30 дни;

б)

събира доказателства в съответствие с член 9; или

в)

призовава страните на устно изслушване, което се провежда в срок от 30 дни от призовката.

а)

или

б)

ответникът е бил възпрепятстван да възрази срещу иска поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна,

а)

екземпляр от решението, който удовлетворява условията, необходими за удостоверяване на неговата истинност; и

б)

екземпляр от удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, и ако е необходимо, негов превод на официалния език на държавата-членка по изпълнение или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, на официалния език или един от официалните езици на производството там, където се иска изпълнение в съответствие с правото на държавата-членка, или на друг език, който държавата-членка по изпълнение е посочила като приемлив. Всяка държава-членка може да посочи официален/ни език/езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен език, които тя може да приеме за европейската процедура за искове с малък материален интерес. Съдържанието на формуляр Г се превежда от лице, квалифицирано да извършва преводи в една от държавите-членки.

а)

упълномощен представител; или

б)

пощенски адрес

а)

предходното решение е за същото искане и на същото основание и е постановено между същите страни;

б)

предходното решение е постановено в държавата-членка по изпълнението или отговаря на необходимите условия за неговото признаване в държавата-членка по изпълнението; и

в)

несъвместимостта на решенията не е и не би могла да бъде повдигната като възражение в производството пред съд или правораздавателен орган в държавата-членка, където е постановено решението по европейската процедура за искове с малък материален интерес.

а)

да ограничи изпълнителното производство до охранителни мерки;

б)

да направи изпълнението зависимо от предоставянето на обезпечение, което той определи; или

в)

при извънредни обстоятелства да спре изпълнителното производство.

а)

кои съдилища или правораздавателни органи са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес;

б)

кои средства за комуникация се приемат за целите на европейската процедура за искове с малък материален интерес и са на разположение на съдилищата или правораздавателните органи в съответствие с член 4, параграф 1;

в)

дали е налична процедура за обжалване по тяхното националното процесуално право в съответствие с член 17 и в кой съд или правораздавателен орган може да бъде заведена;

г)

кои езици са приети съгласно член 21, параграф 2, буква б); и

д)

кои органи са компетентни по отношение на изпълнението и кои органи са компетентни за целите на прилагането на член 23.

31.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 199/23

(1)

Заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 28 и 29 май 2001 г. отчетоха, че за целите на анализа и подобрения обмен на статистика в областта на убежището и миграцията е необходима цялостна и последователна рамка за бъдещи действия за подобряване на статистиката.

(2)

През април 2003 г. Комисията публикува съобщение до Съвета и до Европейския парламент, в което се установява план за действие за събиране и анализ на статистика на Общността в областта на миграцията. В него бяха включени редица важни промени, предназначени да подобрят изчерпателността и степента на хармонизиране на статистическата информация. Съгласно плана за действие Комисията има за цел да предложи законодателни мерки относно статистиката на Общността в областта на миграцията и убежището.

(3)

Европейският съвет в Солун от 19 и 20 юни 2003 г. заключи, че са необходими по-ефективни механизми за събиране и анализ на информацията в Европейския съюз за миграцията и убежището.

(4)

В своята резолюция от 6 ноември 2003 г. (3) относно горепосоченото съобщение на Комисията Европейският парламент отбеляза, че се изискват законодателни мерки за гарантиране на изготвянето на изчерпателна статистическа информация, необходима за разработването на справедливи и ефективни политики на Общността в областта на миграцията. В тази резолюция се подкрепят плановете на Комисията да предложи законодателни мерки относно статистиката в областта на миграцията и убежището.

(5)

Разширяването на Европейския съюз добави ново географско и политическо измерение към обхвата на явленията, свързани с миграцията. Разширяването даде също нов тласък на изискванията за точна, навременна и хармонизирана статистическа информация. В същото време съществува нарастваща нужда от статистическа информация относно професията, образованието, квалификациите и вида дейност на мигрантите.

(6)

Хармонизираната и съпоставима статистика в областта на миграцията и убежището е от съществено значение за разработването и наблюдението на законодателството и политиките на Общността, свързани с имиграцията и убежището, както и със свободното движение на хора.

(7)

Необходимо е да се увеличи обменът на статистическа информация относно убежището и миграцията и да се подобри качеството на събиране на статистически данни и на резултатите от тях, осъществявани понастоящем въз основа на поредица от „приятелски споразумения“.

(8)

От съществено значение е да съществува информация в целия Европейски съюз за целите на наблюдението на разработването и прилагането на общностното законодателство и политика. В основни линии настоящата практика не гарантира в достатъчна степен, нито по единен начин редовното, навременно и бързо предоставяне и разпространение на хармонизирани данни.

(9)

В обхвата на настоящия регламент не влиза оценката за броя на лицата, които пребивават незаконно в държавите-членки. Държавите-членки не следва да предоставят на Комисията (Евростат) такива оценки или данни относно такива лица, въпреки че те може да са включени в регистрите на населението в резултат на проведени анкети.

(10)

Когато е възможно, определенията, използвани за целите на настоящия регламент, са заимствани от препоръките на Организацията на обединените нации относно статистиката на международната миграция, препоръките на ООН за преброяване на населението и жилищата в региона на ИКЕ или от законодателството на ЕО, и следва да се актуализират по реда на съответните процедури.

(11)

Разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно изготвянето на статистика на миграцията и убежището за чуждестранните работници (4) са остарели предвид новите потребности на Общността от статистически данни в тази област.

(12)

Следователно Регламент (ЕИО) № 311/76 следва да бъде отменен.

(13)

Тъй като целта на настоящия регламент да установи на общи правила за събиране и компилиране на статистическа информация в областта на миграцията и международната закрила не може да бъде осъществена в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба на действието, може да бъде осъществена по-добре на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(14)

Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (5) представлява референтната рамка за разпоредбите на настоящия регламент. По-специално се изисква съгласуваност със стандартите за безпристрастност, надеждност, обективност, научна независимост, съотношение разходи— ефективност и опазване на статистическата тайна.

(15)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(16)

В частност, на Комисията следва да се предостави прaвомощието да актуализира определенията, да взема решения относно групирането на данни и допълнителните разбивки и да определя правилата за точност и стандартите за качество. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент и да го допълнят чрез добавяне на нови несъществени елементи, те следва да се приемат в съответствие с процедура по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(17)

Статистическият програмен комитет, създаден с Решение 89/382/EИО, Евратом на Съвета от 19 юни 1989 г. за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (7), беше консултиран в съответствие с член 3 от посоченото решение,

а)

имиграцията към и емиграцията от териториите на държавите-членки, включително миграционните потоци от територията на една държава-членка към друга държава-членка или миграционните потоци между държава-членка и територията на трета страна;

б)

гражданството и страната по рождение на лицата с обичайно местопребиваване на територията на държавите-членки;

в)

административните и съдебните процедури и производства в държавите-членки, свързани с имиграцията, издаването на разрешения за пребиваване, гражданство, убежище и други форми на международна закрила, както и предотвратяване на нелегалната имиграция.

а)

„обичайно пребиваване“ означава мястото, в което дадено лице обикновено прекарва частта от деня, предназначена за почивка, независимо от временните отсъствия с цел развлечение, посещения на приятели или роднини, работа, медицинско лечение или религиозно поклонение; или ако няма такова, мястото на законно или регистрирано постоянно пребиваване;

б)

„имиграция“ означава действието, чрез което дадено лице установява своето обичайно местопребиваване на територията на държава-членка за период, който е или се очаква да бъде най-малко дванадесет месеца, като преди това лицето е пребивавало обичайно в друга държава-членка или трета страна;

в)

„емиграция“ означава действието, чрез което лице, което преди е пребивавало обичайно на територията на държава-членка, преустанови обичайното си пребиваване в тази държава-членка за период, който е или се очаква да бъде най-малко дванайсет месеца;

г)

„гражданство“ означава специфичната правна връзка между дадено лице и неговата държава, придобита по рождение или чрез натурализация, независимо дали посредством декларация, избор, брак или друг начин, в съответствие с националното законодателство;

д)

„държава по рождение“ означава държавата по постоянно пребиваване (в сегашните ѝ граници, ако има такива) на майката по време на раждането, или ако няма данни за нея, държавата (в сегашните ѝ граници, ако има такива), в която се е осъществило раждането;

е)

„имигрант“ означава лице, предприемащо имиграция;

ж)

„емигрант“ означава лице, предприемащо емиграция;

з)

„дългосрочно пребиваващ“ означава дългосрочно пребиваващ по смисъла на определението в член 2, буква б) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (8);

и)

„гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора, включително лицата без гражданство;

й)

„искане за международна закрила“ означава искане за международна закрила по смисъла на определението в член 2, буква ж) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (9);

к)

„статут на бежанец“ означава статут на бежанец съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 2004/83/ЕО;

л)

„статут, предоставен по силата на субсидиарна закрила“ означава статута, предоставен по силата на субсидиарна закрила по смисъла на определението в член 2, буква е) от Директива 2004/83/ЕО;

м)

„членове на семейството“ означава членове на семейството съгласно определението в член 2, буква и) от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (10);

н)

„временна закрила“ означава временна закрила по смисъла на определението в член 2, буква а) от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (11);

о)

„непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава непридружено малолетно или непълнолетно лице, ненавършило пълнолетие по смисъла на определението в член 2, буква и) от Директива 2004/83/ЕО;

п)

„външни граници“ означава външни граници съгласно определението в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (12);

р)

„граждани на трети страни, на които е отказан достъп“ означава граждани на трети страни, на които е отказан достъп на външна граница, тъй като не изпълняват всички условия за достъп, предвидени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006, и не спадат към категориите лица, посочени в член 5, параграф 4 от посочения регламент;

с)

„незаконно пребиваващи граждани на трети страни“ означава граждани на трети страни, за които официално е установено, че са на територията на държава-членка и които не изпълняват или вече не изпълняват условията за престой или постоянно пребиваване в тази държава-членка;

т)

„преселване“ означава прехвърляне на граждани на трети страни или лица без гражданство въз основа на оценка на техните нужди от международна закрила и трайно решение в държава-членка, в която се допускат да пребивават с осигурен правен статут.

а)

имигрантите, влезли на територията на държавата-членка, разбити по следните показатели:

б)

емигрантите, напускащи територията на държавата-членка, разделени по следните показатели:

в)

лицата, които обичайно пребивават в държавата-членка в края на референтния период, разделени по следните показатели:

г)

лицата, които обичайно пребивават на територията на държавата-членка и са придобили гражданство на държавата-членка през референтната година, и са имали преди това гражданство в друга държава-членка или в трета страна, или са били без гражданство, разделени по групи според възраст и пол, както и по предишното гражданство на съответните лица, като се посочва обстоятелството, че лицата преди това са били без гражданство.

а)

лицата, подали молба за международна закрила или за вписване в такава молба в качеството им на член на семейството през референтния период;

б)

лицата, които са обект на молби за международна закрила в процес на разглеждане от компетентните национални органи в края на референтния период;

в)

молбите за международна закрила, които са оттеглени през референтния период.

а)

лицата, обхванати от първоинстанционни решения за отхвърляне на молби за международна закрила, като например решения за обявяване на молби за недопустими или неоснователни и преимуществено взети решения и бързи процедури, постановени от административни или съдебни органи през референтния период;

б)

лицата, обхванати от първоинстанционни решения за предоставяне или отнемане на статут на бежанец, взети от административни или съдебни органи през референтния период;

в)

лицата, обхванати от първоинстанционни решения за предоставяне или отнемане на статут, предоставен по силата на субсидиарна закрила, взети от административни или съдебни органи през референтния период;

г)

лицата, обхванати от първоинстанционни решения за предоставяне или отнемане на временна закрила, взети от административни или съдебни органи през референтния период;

д)

лицата, обхванати от други първоинстанционни решения за предоставяне или отнемане на разрешение за пребиваване по хуманитарни причини съгласно националното право относно международна закрила, взети от административни или съдебни органи през референтния период.

а)

лицата, подали молба за международна закрила, считани от компетентните национални органи за непридружени малолетни и непълнолетни лица през референтния период;

б)

лицата, обхванати от окончателни решения за отхвърляне на молби за международна закрила, като например решения за обявяване на молби за недопустими или неоснователни и решения взети по приоритетни и бързи процедури, постановени от административни или съдебни органи при обжалване или преразглеждане през референтния период;

в)

лицата, обхванати от окончателни решения за предоставяне или отнемане на статут на бежанец, взети от административни или съдебни органи след обжалване или преразглеждане през референтния период;

г)

лицата, обхванати от окончателни решения за предоставяне или отнемане на статут, предоставен по силата на субсидиарна закрила, взети от административни или съдебни органи след обжалване или преразглеждане през референтния период;

д)

лицата, обхванати от окончателни решения за предоставяне или отнемане на статут, предоставен по силата на временна закрила, взети от административни или съдебни органи след обжалване или преразглеждане през референтния период;

е)

лицата, обхванати от други окончателни решения, взети от административни или съдебни органи след обжалване или преразглеждане за предоставяне или отнемане на разрешение за пребиваване по хуманитарни причини съгласно националното право относно международна закрила през референтния период;

ж)

лицата, на които е предоставено разрешение за пребиваване в държавата-членка в рамките на национална или общностна схема за преселване през референтния период, когато такава схема се прилага в тази държава-членка.

а)

броя на исканията за връщане или поемане на лица, търсещи убежище;

б)

разпоредбите, на които се основават исканията, посочени в буква а);

в)

решенията, взети в отговор на исканията, посочени в буква а);

г)

броя на прехвърлянията, до които водят решенията, посочени в буква в);

д)

броя на исканията за информация.

а)

гражданите на трети страни, на които е отказан достъп на територията на държава-членка на външната граница;

б)

гражданите на трети страни, незаконно пребиваващи на територията на държава-членка съгласно националното право в областта на имиграцията.

а)

броя на разрешенията за постоянно пребиваване, издадени на лица, които са граждани на трети страни, разпределени, както следва:

б)

брой на дългосрочно пребиваващите в края на референтния период, разпределени по гражданство.

а)

броя на гражданите на трети страни, които са незаконно пребиваващи на територията на държава-членка и са адресати на административно или съдебно решение или акт, в който се заявява или декларира, че пребиваването им е незаконно и с който се възлага задължение за напускане на територията на държавата-членка, разпределени по гражданство на съответните лица;

б)

броя на граждани на трети страни, които в действителност са напуснали територията на държавата-членка вследствие на административно или съдебно решение или акт, както е посочено в буква а), разпределени според гражданството на върнатите лица.

а)

за статистическите данни по параграф 4 като цяло, разбивки по:

б)

за статистическите данни по параграф 4, параграф 4, разбивки по:

в)

за статистическите данни по параграф 5, параграф 1, буква а), разбивки по:

г)

за статистическите данни по член 5, параграф 1, буква б), разбивки по:

д)

за статистическите данни по параграф 6, разбивки по:

е)

за статистическите данни по параграф 7, разбивки по:

а)

данни за административните и съдебните производства;

б)

регистри на административните производства;

в)

регистри на населението по лица или по определена подгрупа от това население;

г)

преброявания на населението;

д)

извадки от проучвания;

е)

други подходящи източници.

а)

актуализиране на определенията, установени в член 2, параграф 1;

б)

определяне на категориите въз основа на групите по държави по рождение, групите по държави на предишно и следващо място на обичайно пребиваване и групите по гражданство, както е предвидено в член 3, параграф 1;

в)

определяне на категориите въз основа на причините за разрешителното, предвидени в член 6, параграф 1, буква а);

г)

определяне на допълнителните разбивки и равнища на разбивки, които следва да се прилагат към променливите величини, предвидени в член 8;

д)

определяне на правилата за точност и стандартите за качество.

31.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 199/30

(1)

На 26 октомври 2004 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 2007/2004 (2) за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз („Агенцията“).

(2)

Държава-членка, изправена пред обстоятелства, изискващи засилена техническа и оперативна помощ на външните ѝ граници, може, без да се засягат разпоредбите на член 64, параграф 2 от Договора, в съответствие с членове 7 и 8 от Регламент (ЕО) № 2007/2004, да поиска от Агенцията помощ под формата на съгласуване, когато участват повече държави-членки.

(3)

Ефективното управление на външните граници чрез проверки и наблюдение спомага за борбата с незаконната имиграция и трафика на хора и предотвратява всякакви заплахи за вътрешната сигурност, обществения ред, общественото здраве и международните отношения на държавите-членки. Граничният контрол е в интерес не само на държавата-членка, на чиято външна граница се извършва, но също така за всички държави-членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол.

(4)

Държавите-членки носят отговорност за контрола на външните граници. С оглед на критичните ситуации, пред които държавите-членки са изправени периодично на външните си граници, и по-конкретно при пристигането в точки на външните граници на голям брой граждани на трети страни, опитващи се да влязат незаконно на територията на държавите-членки, може да възникне необходимост от подпомагане на държавите-членки посредством осигуряване на необходимите и достатъчни ресурси, и по-специално персонал.

(5)

Понастоящем възможностите за оказване на ефикасна практическа помощ при проверките на лица на външните граници и наблюдението на външните граници на европейско равнище се считат за недостатъчни, по-специално когато държавите-членки се изправят пред опити за незаконно влизане на територията на държавите-членки на голям брой граждани на трети страни.

(6)

Дадена държава-членка следва съответно да има възможност да поиска, в рамките на Агенцията, разгръщането на нейна територия на екипи за бърза гранична намеса, включващи специално обучени експерти от други държави-членки, за да оказват временно подпомагане на нейните национални гранични служители. Разгръщането на екипите за бърза гранична намеса ще допринесе за засилването на солидарността и взаимопомощта между държавите-членки.

(7)

Разгръщането на екипите за бърза гранична намеса за оказване на подкрепа в рамките на ограничен период от време се извършва при изключителни и спешни ситуации. Такива обстоятелства възникват, когато дадена държава-членка е изправена пред ситуация на масов приток на граждани на трети страни, които се опитват да навлязат на нейната територия нелегално, която ситуация налага неотложни действия и когато разгръщането на екипите за бърза гранична намеса ще допринесе за осигуряване на ефективни действия в отговор на това. Не е предвидено екипите за бърза гранична намеса да осигуряват дългосрочна помощ.

(8)

Общият брой на екипите за бърза гранична намеса ще зависи от планираните дежурства, наличността и честотата на разгръщане. За да се осигури тяхната оперативна ефективност, държавите-членки следва да осигурят подходящ брой гранични служители („база за бърза намеса“), съответстващ най-вече на специализацията и размера на собствените им структури за охрана на границите. С оглед на това, за засилване на ефективността на настоящия регламент, държавите-членки следва да създадат национални бази от експерти. Агенцията следва да вземе под внимание различната големина на държавите-членки и техническата специализация на техните структури за охрана на границите.

(9)

Най-добрите практики от много от държавите-членки показват, че познаването на профилите (умения и квалификации) на наличните гранични служители преди разгръщането значително допринася за ефективното планиране и провеждане на операциите. По тази причина управителният съвет на Агенцията следва да определи профилите и общия брой на граничните служители, предвидени за екипите за бърза гранична намеса.

(10)

Следва да се създаде механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса, който да осигури както на Агенцията, така и на държавите-членки, достатъчна гъвкавост и високо ниво на ефикасност и ефективност при изпълнението на операциите.

(11)

Агенцията следва, наред с другото, да съгласува състава, обучението и разгръщането на екипите за бърза гранична намеса. Следователно е необходимо в Регламент (ЕО) № 2007/2004 да се въведат нови разпоредби относно ролята на Агенцията във връзка с тези екипи.

(12)

Когато една държава-членка е изправена пред масов приток на граждани на трети страни, които се опитват да навлязат в нейната територия нелегално, или пред друго извънредно положение, което оказва значително влияние върху изпълнението на националните задачи, тя може да се въздържи от разгръщане на наличните си гранични служители.

(13)

За да сътрудничат ефективно на националните гранични служители, членовете на екипите следва да могат да изпълняват задължения, свързани с проверките на лицата и наблюдението на външните граници докато са разгърнати на територията на държавата-членка, потърсила тяхната помощ.

(14)

По същия начин ефективността на съгласуваните от Агенцията съвместни операции следва да се подобри допълнително, като се позволи на гост-служители от други държави-членки временно да изпълняват задължения, свързани с проверките на лица и наблюдението на външните граници.

(15)

Следователно е необходимо в Регламент (ЕО) № 2007/2004 да се въведат нови разпоредби относно задълженията и правомощията на гост-служителите, разгърнати на територията на държава-членка по нейно искане в рамките на Агенцията.

(16)

Настоящият регламент допринася за правилното прилагане на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (3). За тази цел, при осъществяване на граничните проверки и наблюдението, членовете на екипите и гост-служителите следва да нямат дискриминиращо отношение към хората поради полова, расова или етническа принадлежност, религия и убеждения, както и поради инвалидност, възрастова и сексуална ориентация. Всички предприети мерки при изпълнение на техните задължения и при упражняване на правомощията им следва да съответстват на целите, които тези мерки преследват.

(17)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, утвърдени по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз. Той следва да се прилага в съответствие със задълженията на държавите-членки по отношение на международна закрила и принципа за неотблъскване.

(18)

Настоящият регламент следва да се прилага при пълно и цялостно зачитане на задълженията, произтичащи от международното морско право, и по-специално издирването и спасяването по море.

(19)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (4) се прилага за обработването на личните данни от държавите-членки при прилагане на настоящия регламент.

(20)

Що се отнася до Исландия и Норвегия, настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия по отношение на по-късното асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (5), които спадат към областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (6) относно определени условия по прилагането на това споразумение.

(21)

Що се отнася до Швейцария, настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които спадат към областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета, във връзка с член 4, параграф 1 от решения на Съвета 2004/849/ЕО (7) и 2004/860/ЕО (8).

(22)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и нито е обвързана от него, нито е обект на прилагането му. Като се има предвид, че настоящият регламент доразвива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на дял IV от трета част от Договора за създаване на Европейската общност, Дания следва, в съответствие с член 5 от този протокол, да реши в срок от шест месеца след датата на приемане на настоящия регламент дали ще го транспонира в националното си законодателство или не.

(23)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (9). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането му и нито е обвързано с него, нито е предмет на неговото прилагане.

(24)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва съгласно Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (10). Следователно Ирландия не участва в приемането му и не е обвързана с него и не е подчинена на неговото прилагане.

(25)

Разпоредбите на член 6, параграфи 8 и 9 от настоящия регламент, доколкото се отнасят до предоставянето на достъп до Шенгенската информационна система, представляват разпоредби, основани на достиженията на правото от Шенген или които по друг начин са свързани с него по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г. и член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.,

1.

„Агенцията“ означава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз;

2.

„членове на екипите“ означава гранични служители на държава-членка, служещи в екипите за бърза гранична намеса, различни от тези на приемащата държава-членка;

3.

„молеща държава-членка“ означава държава-членка, чиито компетентни органи искат от Агенцията да разгърне екипи за бърза гранична намеса на нейна територия;

4.

„приемаща държава-членка“ означава държава-членка, на чиято територия е разгърнат екип за бърза гранична намеса;

5.

„изпращаща държава-членка“ означава държавата-членка, на която член на екипа е граничен служител.

а)

име и гражданство;

б)

чин; и

в)

актуална дигитална снимка.

1.

Член 1, параграф 4 се заличава.

2.

Въвежда се следният член:

„Член 1а

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

3.

Към член 2, параграф 1, се добавя следната буква:

4.

Член 8, параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Агенцията може да се снабдява с техническо оборудване за проверки и наблюдение на външните граници, което да бъде използвано от нейните експерти и в рамките на екипите за бърза гранична намеса за времетраенето на тяхното разгръщане.“

5.

Създават се следните членове:

„Член 8a

Екипи за бърза гранична намеса

По искане на държава-членка, изправена пред ситуация на неотложно и изключително напрежение, и особено пред пристигането в точки на външните граници на голям брой граждани на трети страни, които се опитват да навлязат незаконно на нейната територия, Агенцията може да разгърне за ограничен период от време един или повече екипи за бърза гранична намеса (наричани по-нататък „екип/и“) на територията на молещата държава-членка, за подходящ период, в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 863/007.

Член 8б

Състав на екипите за бърза гранична намеса

1.   В случай на ситуация, описана в член 8а, по искане на Агенцията държавите-членки незабавно съобщават броя, имената и профилите на граничните служители от техния национален резерв, които те трябва да предоставят на разположение в рамките на пет дни, за да станат членове на екип. Държавите-членки имат готовност да разгърнат наличните си гранични служители по искане на Агенцията, освен ако не са изправени пред изключителна ситуация и това не оказва значително влияние върху изпълнението на националните задачи.

2.   При определяне на състава на екип, който ще бъде разгърнат, изпълнителният директор взема предвид конкретните обстоятелства, пред които е изправена молеща държавата-членка. Екипът се сформира съгласно плана за действие по член 8д.

Член 8в

Курсове и учения

Агенцията осигурява на граничните служители, които са част от базата за бърза намеса, посочена в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 863/2007, специализирано обучение, свързано с техните задължения и правомощия и провежда редовни учения с тези гранични служители в съответствие със специализираното обучение и по график, установен в годишната работна програма на Агенцията.

Член 8г

Процедура за вземане на решение за разгръщане на екипите за бърза гранична намеса

1.   Искането за разгръщане на екипи, съгласно член 8а, включва описание на ситуацията, възможните цели и предполагаемите нужди за разгръщането. Ако е необходимо, изпълнителният директор може да изпрати експерти от Агенцията, за да оценят ситуацията по външните граници на молещата държава-членка.

2.   Изпълнителният директор незабавно уведомява управителния съвет за постъпило искане от държава-членка за разгръщане на екипите.

3.   Когато взема решение по искане на държава-членка, изпълнителният директор взема предвид резултатите от анализите на риска, извършени от Агенцията, както и всяка друга свързана с това информация, предоставена от молещата държава-членка или от друга държава-членка.

4.   Изпълнителният директор взема решение по искането за разгръщане на екипите във възможно най-кратък срок, но не по-късно от пет работни дни от датата на получаване на искането. Изпълнителният директор едновременно с това уведомява писмено молещата държава-членка и управителния съвет за взетото решение. В решението се посочват основните причини, на които то се основава.

5.   Ако изпълнителният директор решава да разгърне един или повече екипи, Агенцията и молещата държава-членка изготвят незабавно оперативен план съгласно член 8д.

6.   След съгласуването на оперативния план изпълнителният директор уведомява държавите-членки за поискания брой и профилите на граничните служители, които ще бъдат разгърнати в екипите. Тази информация се предоставя писмено на националните пунктове за връзка, посочени в член 8е, и се посочва датата, на която ще се състои разгръщането. Представя им се и екземпляр от оперативния план.

7.   Ако изпълнителният директор отсъства или не е на разположение, решенията, свързани с разгръщането на екипите, се вземат от заместник-изпълнителният директор.

8.   Държавите-членки имат готовност да разгърнат наличните си гранични служители по искане на Агенцията, освен ако не са изправени пред изключителна ситуация и това не оказва значително влияние върху изпълнението на националните задачи.

9.   Разгръщането на екипите се извършва не по-късно от пет работни дни след датата, на която оперативният план е одобрен от изпълнителния директор и молещата държава-членка.

Член 8д

Оперативен план

1.   Изпълнителният директор и молещата държава-членка съгласуват оперативен план, който подробно излага точните условия за разгръщане на екипите. Оперативният план включва следното:

2.   Всякакви изменения или адаптации на оперативния план изискват съгласието на изпълнителния директор и на молещата държава-членка. Агенцията изпраща незабавно копие от изменения или адаптиран оперативен план до участващите държави-членки.

Член 8е

Национални пунктове за връзка

Държавите-членки определят национален пункт за връзка с Агенцията по всички въпроси, свързани с екипите. Националният пункт за връзка трябва да бъде на разположение по всяко време.

Член 8ж

Координиращ служител

1.   Изпълнителният директор назначава един или повече експерти от персонала на Агенцията, за да го разгърне като координиращ служител. Изпълнителният директор уведомява приемащата държава-членка за назначението.

2.   Координиращият служител действа от името на Агенцията във всички аспекти на разгръщане на екипите. В частност, координиращият служител:

3.   В съответствие с член 25, параграф 3, буква е) изпълнителният директор може да разреши на координиращия служител да окаже съдействие за разрешаване на всяко несъгласие относно изпълнението на оперативния план и разгръщането на екипите.

4.   При изпълнение на своите задължения, координиращият служител приема инструкции единствено от Агенцията.

Член 8з

Разходи

1.   Агенцията поема изцяло следните разходи, направени от държавите-членки при осигуряване на разположението на техните гранични служители за целите, посочени в членове 8а и 8в:

2.   Подробни правила за изплащането на дневните надбавки на членовете на екипите се приемат от управителния съвет.“

6.

Член 10 се заменя със следното:

„Член 10

Задължения и правомощия на гост-служителите

1.   Гост-служителите имат право да изпълняват всякакви задължения и да упражняват всички правомощия за извършване на гранични проверки или граничен контрол, в съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (12), и които са необходими за осъществяване на целите на посочения регламент.

2.   По време на изпълнение на техните задължения и упражняване на правомощията им гост-служителите трябва да спазват общностното законодателство и националното законодателство на приемащата държава-членка.

3.   Гост-служителите могат единствено да изпълняват задължения и да упражняват правомощия съгласно инструкциите, и, като общо правило, в присъствието на гранични служители на приемащата държава-членка.

4.   Гост-служителите носят собствената си униформа при изпълнение на възложените им задължения и упражняване на правомощията им. Те носят синя лента със символите на Европейския съюз и на Агенцията на ръкава на униформите си, като това ги идентифицира като участници в съвместна операция или пилотен проект. С цел да се идентифицират пред националните органи на приемащата държава-членка и пред гражданите гост-служителите носят винаги документ за акредитация, определен в член 10а, който представят при поискване.

5.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2, по време на изпълнение на техните задължения и упражняване на правомощията им гост-служителите могат да носят служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, разрешени в съответствие с националното законодателство на изпращащата държава-членка. Независимо от това приемащата държава-членка може да забрани носенето на някои служебни оръжия, боеприпаси и оборудване, ако нейното законодателство включва същите разпоредби за собствените служители за граничен контрол. Преди разгръщането на гост-служителите, приемащата държава-членка уведомява Агенцията за разрешените служебни оръжия, боеприпаси и оборудване и условията за тяхното използване. Агенцията предоставя достъп до тази информация на държавите-членки.

6.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2, по време на изпълнение на техните задължения и упражняване на правомощията им на гост-служителите се разрешава да използват сила, в това число служебно оръжие, боеприпаси и оборудване, със съгласието на изпращащата държава-членка и приемащата държава-членка, в присъствие на гранични служители на приемащата държава-членка и в съответствие с националното законодателство на приемащата държава-членка.

7.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 6, служебно оръжие, боеприпаси и оборудване могат да се използват при законна самоотбрана, законна самоотбрана на гост-служители и други лица, в съответствие с националното законодателство на приемащата държава-членка.

8.   За целите на настоящия регламент приемащата държава-членка може да разреши на гост-служителите да правят справки в нейните национални и европейските бази данни, необходими за извършване на гранични проверки и наблюдения. Гост-служителите правят справки само с данните, които са необходими за изпълнение на техните задължения и упражняване на правомощията им. Преди разгръщането на гост-служителите приемащата държава-членка уведомява Агенцията за националните и европейските бази данни, в които може да се прави справка. Агенцията предоставя достъп до тази информация на всички държави-членки, участващи в разгръщането.

9.   Справките, посочени в параграф 8, се извършват в съответствие с общностното законодателство и националното законодателство на приемащата държава-членка в областта на защитата на личните данни.

10.   Решения за отказ на достъп, в съответствие с разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006, се вземат само от гранични служители на приемащата държава-членка.

Член 10а

Документ за акредитация

1.   Агенцията, в сътрудничество с приемащата държава-членка, издава на гост-служителите документ за идентифициране и като доказателство на техните правомощия да изпълняват задълженията и да упражняват правомощията по член 10, параграф 1, съставен на официалния език на приемащата държава-членка и на друг официален език на институциите на Европейския съюз. Документът включва следните данни за гост-служителя:

2.   Документът се връща на Агенцията в края на съвместната операция или пилотен проект.

Член 10б

Гражданскоправна отговорност

1.   Когато гост-служителите действат в друга, приемаща държава-членка, тази държава-членка носи отговорност за всяка вреда, нанесена от тях по време на техните операции, съгласно своето национално законодателство.

2.   При възникване на вреди вследствие на груба небрежност или на умишлено нарушение на службата, приемащата държава-членка може да се обърне към изпращащата държава-членка с искане изпращащата държава-членка да ѝ възстанови сумите, които е изплатила в обезщетение на увредените лица или на техните пълномощници.

3.   Без да се засяга упражняването на нейните права спрямо трети лица, всяка държава-членка се отказва от всички свои претенции към приемащата държава-членка или всяка друга държава-членка във връзка с претърпените от нея вреди, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение на службата.

4.   Всеки спор между държавите-членки във връзка с прилагането на параграфи 2 и 3, който не може да бъде разрешен чрез взаимни преговори между тях, се отнася от тях до Съда на Европейските общности, в съответствие с член 239 от Договора.

5.   Без да се засяга упражняването на нейните правомощия спрямо трети лица, Агенцията поема разходите, свързани с щети, причинени на оборудването на Агенцията по време на разгръщане, освен в случаите на груба небрежност или умишлено нарушение на службата.

Член 10в

Наказателна отговорност

По време на разгръщането им при съвместни операции и пилотни проекти гост-служителите се считат по същия начин за длъжностни лица на приемащата държава-членка, що се отнася до всякакви престъпления, които могат да бъдат извършени срещу тях или от тях.

31.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 199/40

(1)

Общността си е поставила за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие. За постепенното установяване на такова пространство Общността трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение с обхват, необходим за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно разпоредбите на член 65, буква б) от Договора, тези мерки трябва да включват насърчаване на съвместимостта на приложимите в държавите-членки норми относно стълкновението на закони и на юрисдикция.

(3)

На своята среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет подкрепи принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения на съдебните власти като основен стълб в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване.

(4)

На 30 ноември 2000 г. Съветът прие съвместна програма от мерки на Комисията и Съвета за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела (3). Програмата определя мерки, свързани с хармонизирането на стълкновителни норми, които улесняват взаимното признаване на съдебни решения.

(5)

Програмата от Хага (4), приета от Европейския съвет на 5 ноември 2004 г., призовава да продължи усилената работа в областта на стълкновителните норми, касаещи извъндоговорни задължения („Рим II“).

(6)

Правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите-членки да препращат към едно и също национално право без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения.

(7)

Предметът и разпоредбите на настоящия регламент следва да са в съответствие с Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (5) („Брюксел I“) и актовете, уреждащи приложимото право към договорни задължения.

(8)

Настоящият регламент следва да се прилага независимо от вида на сезирания съд или юрисдикция.

(9)

Искове с правно основание действия или бездействия при упражняване на държавна власт (acta jure imperii) следва да включват искове срещу длъжностни лица, които действат от името на държавата, и отговорност за действия на държавните власти, включително отговорност на лица, назначени на държавни постове. Следователно тези дела следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент.

(10)

Семейните отношения следва да обхващат произход, брак, родство по сватовство и по съребрена линия. Позоваването в член 1, параграф 2 на отношения, имащи последици, сходни на брак, и други семейни отношения, следва да се тълкува в съответствие с правото на държавата-членка, в която се намира сезираният съд.

(11)

Понятието „извъндоговорни задължения“ се различава в различните държави-членки. Следователно за целите на настоящия регламент „извъндоговорни задължения“ следва да се разглежда като автономно понятие. Стълкновителните норми, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилагат и към извъндоговорни задължения, основани на обективна отговорност.

(12)

Приложимото право следва да урежда и въпроса за способността да се носи отговорност за непозволено увреждане.

(13)

Еднообразните норми, прилагани независимо от правото, към което препращат, могат да предотвратят риска от нарушаване на състезателността между страните по правни спорове в Общността.

(14)

Изискването за правна сигурност и необходимостта от решаване на всеки отделен спор са най-съществените елементи на пространството на правосъдие. Настоящият регламент урежда най-подходящите за постигането на тези цели критерии за привързване. Ето защо настоящият регламент предвижда една обща норма, но наред с това и специални норми, а в някои разпоредби и „клауза за дерогация“, която позволява отклоняване на тези норми, когато от обстоятелствата по случая е видно, че непозволеното увреждане е очевидно по-тясно свързано с друга държава. Така този набор от правила създава гъвкава рамка от стълкновителни норми. Същевременно това дава възможност на сезирания съд да подходи по подходящия начин към всеки отделен случай.

(15)

Принципът за приложимост на правото на държавата по местоизвършване на непозволеното увреждане (lex loci delicti commissi) е основното решение при извъндоговорни задължения в почти всички държави-членки, но практическото прилагане на принципа се различава, когато елементите на правоотношението се намират в няколко държави. Това положение поражда несигурност относно приложимото право.

(16)

Еднообразните норми следва да подобрят предвидимостта на съдебните решения и да осигурят разумен баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице. Наличието на връзка с държавата, в която е настъпила пряката вреда (lex loci damni) води до справедлив баланс между интересите на лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице, и същевременно отразява съвременния подход към гражданската отговорност и разработването на системи на обективна отговорност.

(17)

Приложимото право следва да бъде определено въз основа на мястото, където е настъпила вредата, независимо от държавата или държавите, в които биха могли да настъпят непреките последици. В съответствие с това, при дела за имуществени или неимуществени вреди, държавата, в която е настъпила вредата, следва да бъде държавата, в която са претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото.

(18)

Общото правило в настоящия регламент следва да бъде принципът за приложение на правото на държавата, в която е настъпила вредата (lex loci damni), предвиден в член 4, параграф 1. Член 4, параграф 2 следва да се разглежда като изключение от този общ принцип, тъй като създава специална връзка, в случаите когато обичайното местопребиваване на страните е в една и съща държава. Член 4, параграф 3 следва да се разглежда като „клауза за дерогация“ на член 4, параграфи 1 и 2, когато от обстоятелствата по случая е видно, че непозволеното увреждане е явно по-тясно свързано с друга държава.

(19)

Следва да се предвидят особени стълкновителни норми за някои специални състави на непозволено увреждане, когато общото правило не позволява да се постигне разумен баланс между заложените интереси.

(20)

Стълкновителната норма в областта на отговорността за вреди от стоки следва да отговаря на целите на справедливо разпределение на възможни рискове в едно съвременно високотехнологично общество, което защитава здравето на потребителите, насърчава нововъведенията, осигурява лоялна конкуренция и улеснява търговията. Създаването на стъпаловидна система от критерии за привързване, заедно с клаузата за предвидимост, е едно балансирано решение по отношение на тези цели. Първият елемент, който трябва да се вземе предвид, е правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на увреденото лице към момента на настъпване на вредата, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава. Останалите елементи от стъпаловидната система се задействат, ако стоката не е била въведена на пазара в тази държава, без да се засяга член 4, параграф 2, както и възможността за наличие на явно по-тясна връзка с друга държава.

(21)

Специалното правило в член 6 не установява изключения от общото правило на член 4, параграф 1, а го пояснява. По въпроси, свързани с нелоялна конкуренция, стълкновителната норма следва да защитава конкурентите, потребителите и широката общественост, и да гарантира правилното функциониране на пазарната икономика. Връзката с правото на държавата, в която конкурентните отношения или колективните интереси на потребителите са или е вероятно да бъдат засегнати, по принцип удовлетворява тези цели.

(22)

Извъндоговорните задължения, произтичащи от ограничения на конкуренцията по член 6, параграф 3, следва да обхващат нарушения както на националното право, така и на правото на Общността в областта на конкуренцията. Правото, приложимо към такива извъндоговорни задължения, следва да бъде правото на държавата, чийто пазар е или е вероятно да бъде засегнат. Когато е засегнат или е вероятно да бъде засегнат пазарът в повече от една държава, ищецът следва да може при определени обстоятелства да избере да основе иска си на правото на сезирания съд.

(23)

За целите на настоящия регламент понятието за ограничения на конкуренцията следва да включва забрани на споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите-членки и са насочени към или водят до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в държава-членка или в рамките на вътрешния пазар, а така също и забрани за злоупотреба с господстващо положение на територията на държава-членка или в рамките на вътрешния пазар, когато такива споразумения, решения, съгласувани практики или злоупотреби са забранени от членове 81 и 82 от Договора за ЕО или от правото на държава-членка.

(24)

„Увреждане на околната среда“ следва да означава неблагоприятно изменение на природни ресурси, като например вода, почва или въздух, или нарушаване на функция, осъществявана от този природен ресурс в полза на друг природен ресурс или на обществото, както и засягане на биологичното разнообразие.

(25)

По отношение на увреждането на околната среда член 174 от Договора, който предвижда наличието на висока степен на защита, основана на принципа на предпазливост и на принципа, че следва да се предприемат превантивни действия, на принципа, че увреждането на околната среда трябва да бъде отстранявано приоритетно още при източника, и на принципа, че замърсителят следва да плати, напълно оправдава прилагането на принципа за защита на интересите на увреденото лице. Въпросът дали лице, което търси обезщетение, може да избере приложимото право, следва да бъде решен в съответствие с правото на държавата-членка, където се намира сезираният съд.

(26)

По отношение на нарушенията на права върху обекти на интелектуална собственост следва да се запази всеобщо признатият принцип за прилагане на правото на държавата, в която се търси закрила (lex loci protectionis). За целите на настоящия регламент понятието „права върху обекти на интелектуална собственост“ следва да се тълкува като означаващо, например, авторско право, сродни права, sui generis правото на защита на бази данни и права върху обекти на индустриална собственост.

(27)

Точното понятие за действия при колективен трудов спор като стачка или локаут се различава в различните държави-членки и се урежда от нормите на вътрешното право на всяка държава-членка. Следователно, с цел закрила на правата и задълженията на работниците и работодателите, настоящият регламент приема като общ принцип, че следва да се прилага правото на държавата, в която е предприето действието при колективен трудов спор.

(28)

Специалното правило относно действията при колективни трудови спорове в член 9 не засяга условията за упражняване на правото на такива действия, предвидени в националното право, нито засяга правното положение на синдикални или представителни организации на работници, уредено в правото на държавите-членки.

(29)

Следва да се предвидят специални правила в случаите, когато вредата е причинена от действие, различно от непозволено увреждане, като например неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и culpa in contrahendo.

(30)

За целите на настоящия регламент culpa in contrahendo представлява автономно понятие и не следва задължително да се тълкува по смисъла на националното право. Понятието включва нарушение на задължението за разкриване на информация и произволно прекъсване на преговорите за сключване на договор. Член 12 обхваща само извъндоговорни задължения, които са пряко свързани с деловите отношения, предхождащи сключването на договора. Това означава, че ако по време на преговори за сключване на договор лице претърпи неимуществени вреди, се прилага член 4 или други относими разпоредби на настоящия регламент.

(31)

С оглед зачитане принципа на автономия на волята на страните и повишаване на правната сигурност, на страните следва да се разреши да изберат приложимото към извъндоговорни задължения право. Изборът следва да бъде изричен или да произтича с достатъчна сигурност от обстоятелствата по делото. Ако установи наличието на съгласие, съдът трябва да зачете волята на страните. На по-слабата страна следва да се осигури закрила чрез поставянето на определени условия за избора.

(32)

Съображения от обществен интерес оправдават предоставянето на възможност на съдилищата в държавите-членки, при изключителни обстоятелства, да прилагат изключения, основани на съображения за обществен ред и особени повелителни норми. В частност прилагането на разпоредба на правото, посочено от настоящия регламент, което води до присъждане на прекомерно обезщетение с наказателен или назидателен характер, може да се счита за противоречащо на обществения ред на сезирания съд.

(33)

Съгласно действащите национални правила относно обезщетенията, присъждани на пострадали от пътнотранспортни произшествия, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по дела, по които произшествието е било в държава, различна от тази на обичайното местопребиваване на пострадалия, сезираният съд взема предвид всички относими обстоятелства, касаещи съответното пострадало лице, включително, по-специално, претърпените загуби и разходите за последващи или медицински грижи.

(34)

С цел постигане на разумен баланс между страните, трябва, доколкото е целесъобразно, да се отчетат действащите разпоредби за сигурност и правила за поведение в държавата, в която е настъпил вредоносният факт, дори ако извъндоговорното задължение се урежда от правото на друга държава. Терминът „правила за сигурност и поведение“ следва да се тълкува като обозначаващ всички разпоредби, свързани по някакъв начин със сигурността и поведението, като например правила за безопасност в случай на пътнотранспортно произшествие.

(35)

Следва да бъдат избягвани ситуации, при които стълкновителните норми се съдържат в няколко акта и съществуват различия между тях. Настоящият регламент обаче не изключва възможността от включване на стълкновителни норми относно извъндоговорните задължения в разпоредби на правото на Общността в отделни области.

Настоящият регламент не следва да засяга прилагането на други актове, съдържащи разпоредби, целящи да допринесат за правилното функциониране на вътрешния пазар дотолкова, доколкото те не могат да бъдат прилагани съвместно с правото, посочено от разпоредбите на настоящия регламент. Прилагането на разпоредбите на приложимото право, определено съгласно правилата на настоящия регламент, не следва да засяга свободното движение на стоки и услуги, уредено от актове на Общността като Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (6).

(36)

Спазването на международните задължения, поети от държавите-членки, налага настоящият регламент да не засяга международни конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към момента на приемане на настоящия регламент. С цел улесняване на достъпа до действащите правила Комисията следва да публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък със съответните конвенции въз основа на информация, предоставена от държавите-членки.

(37)

Комисията ще представи предложение на Европейския парламент и Съвета относно процедурите и условията, съгласно които държавите-членки ще бъдат упълномощени да водят преговори и да сключват от свое име споразумения с трети държави в отделни и изключителни случаи, касаещи секторни въпроси, които съдържат разпоредби относно правото, приложимо към извъндоговорни задължения.

(38)

Тъй като целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, следователно, с оглед на мащаба и последиците на настоящия регламент, може да бъде по-успешно постигната на общностно ниво, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(39)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(40)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящия регламент, той не е обвързващ и не е приложим за нея,

а)

извъндоговорни задължения, произтичащи от семейни отношения и отношения, които, съгласно приложимото към тях право, имат сходни последици, включително задължения за издръжка;

б)

извъндоговорни задължения, произтичащи от режими на съпружеска общност, режими на собственост при отношения, които, съгласно приложимото към тях право, имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак, завещаване и наследяване;

в)

извъндоговорни задължения, породени от менителници, чекове, записи на заповед и други прехвърляеми инструменти дотолкова, доколкото задълженията по такива други прехвърляеми инструменти произтичат от техния прехвърляем характер;

г)

извъндоговорни задължения, произтичащи от правото, приложимо към дружества и други юридически лица или неперсонифицирани образувания, по отношение на въпроси като например учредяване, чрез регистрация или по друг начин, правоспособност, вътрешна организация или ликвидация на дружества и други юридически лица или неперсонифицирани образувания, личната отговорност на членовете и органите в това им качество за задълженията на дружеството, лицето или образуванието, и личната отговорност на одиторите към дружеството или неговите членове при задължителните одити на счетоводните документи;

д)

извъндоговорни задължения, произтичащи от отношения между учредители, доверителни собственици и бенефициери на доброволно учредена доверителна собственост;

е)

извъндоговорни задължения, произтичащи от ядрена вреда;

ж)

извъндоговорни задължения, произтичащи от нарушения на правото на личен живот и на права, свързани с личността, включително клевета.

а)

вредоносен факт включва факти, пораждащи вреди, за които съществува вероятност да настъпят; както и

б)

вреди включва вреди, за които съществува вероятност да настъпят.

а)

правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на увреденото лице, към момента на настъпване на вредата, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава; или, ако не е изпълнено горното,

б)

правото на държавата, в която стоката е закупена, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава; или, ако не е изпълнено горното,

в)

правото на държавата, в която е настъпила вредата, ако стоката е била въведена на пазара в тази държава.

3.

а)

правото на държавата, в която настъпва вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави са настъпили непреките последици от този факт; или

б)

когато към момента на настъпване на вредоносния факт страните имат обичайно местопребиваване в една и съща държава — правото на тази държава; или

в)

когато от обстоятелствата като цяло следва, че извъндоговорното задължение, произтичащо от делови отношения, предхождащи сключването на договор, е явно в по-тясна връзка с държава, различна от посочената в букви а) и б) — правото на тази друга държава.

а)

чрез споразумение, сключено след настъпването на вредоносния факт;

или

б)

когато всички страни упражняват търговска дейност, също и чрез свободно договорено споразумение, преди настъпването на вредоносния факт.

а)

основанието и границите на отговорността, включително определянето на лицата, на които може да се търси отговорност за извършени от тях действия;

б)

основанията за освобождаване от отговорност, както и ограничаването и разделянето на отговорността;

в)

наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение;

г)

в границите на предоставените на съда правомощия от неговото процесуално право, мерките, които съдът може да постанови, за да осигури предотвратяване, прекратяване или обезщетяване на вредата;

д)

въпросът дали право на обезщетение за претърпените вреди може да бъде прехвърляно, включително чрез наследяване;

е)

лицата, които имат право на обезщетение за лично претърпени от тях вреди;

ж)

отговорност за вреди, причинени от другиго;

з)

способите за погасяване на задълженията, правилата за погасителната давност и прекратяването на права, включително правилата относно началото, прекъсването и спирането на срок на погасителна давност или прекратяване на права.

i)

списък на конвенциите, посочени в параграф 1;

ii)

уведомления за денонсиране, посочени в параграф 1.

i)

проучване на последиците от начина, по който чуждото право се приема от различните юрисдикции, и на степента, в която съдилищата в държавите-членки прилагат чуждото право съгласно настоящия регламент;

ii)

проучване на последиците от член 28 от настоящия регламент във връзка с Хагската конвенция от 4 май 1971 г. за приложимото право при пътнотранспортни произшествия.