20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 189/1

(1)

Биологичното производство е съвкупна система за управление на земеделието и производство на храни, в която се съчетават най-добри практики по отношение опазване на околната среда, висока степен на биологично разнообразие, опазване на природните ресурси, прилагане на високи стандарти за благосъстояние на животните и производствен метод, съобразен с предпочитанията на някои потребители към продукти, произведени чрез използване на естествени вещества и процеси. По този начин методът за биологично производство изпълнява двойна обществена роля, като от една страна обезпечава един специфичен пазар, отговарящ на потребителското търсене на биологични продукти, а от друга страна доставя обществени блага, допринасящи за опазване на околната среда и благосъстоянието на животните, както и за развитие на селските райони.

(2)

В повечето държави-членки нараства делът на сектора на биологичното земеделие. Нарастването на потребителското търсене през последните години е значително. Последните реформи на Общата селскостопанска политика, насърчаваща пазарната ориентация и доставянето на качествени продукти за удовлетворяване на потребителското търсене, вероятно допълнително ще стимулират пазара на биологични продукти. В този контекст законодателството в областта на биологичното производство изпълнява все по-важна роля в рамките на селскостопанската политика и е тясно свързано с развитието на селскостопанските пазари.

(3)

Правната рамка на Общността, регулираща сектора на биологичното производство, следва да бъде насочена към гарантиране на справедлива конкуренция и правилно функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти, както и запазване и оправдаване на потребителското доверие по отношение на продуктите, обозначени като биологични. Освен това тя трябва да цели осигуряването на условия, при които този сектор да може да се развива успоредно с развитието на производството и пазара.

(4)

Съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно Европейски план за действие за биологични храни и биологично земеделие целѝ да подобри и затвърди стандартите на Общността за биологично земеделие и изискванията по отношение на вноса и контрола. В своите заключения от 18 октомври 2004 г. Съветът призова Комисията да преразгледа правната рамка на Общността в тази област с оглед гарантиране на опростяване и цялостна последователност и, по-конкретно, да определи принципи за насърчаване на хармонизирането на стандартите, както и да ограничи степента на детайлизиране, когато това е възможно.

(5)

Ето защо е целесъобразно да се определят по-ясно целите, принципите и правилата, приложими към биологичното производство, с оглед допринасяне за прозрачността и потребителското доверие, както и за хармонизирано възприятие на концепцията за биологично производство.

(6)

За тази цел Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (2) следва да бъде отменен и заменен с нов регламент.

(7)

Следва да се създаде обща рамка на Общността с правила за биологичното производство по отношение на растениевъдството, животновъдството и производството на аквакултури, включваща също така правила за събирането на диворастящи растения и ядивни морски водорасли, разпоредби за прехода към биологично производство, както и разпоредби за производството на преработени храни, включително вино, фуражи и биологични дрожди. Комисията издава разрешение за използването на тези продукти и вещества и може да вземе решение относно методите, които да се използват в биологичното земеделие и преработването на биологични храни.

(8)

Развитието на биологичното производство следва да бъде допълнително подпомогнато, по-конкретно чрез насърчаване на използването на нови техники и вещества, по-подходящи за биологичното производство.

(9)

Генетично модифицираните организми (ГМО) и продуктите, получени от или чрез ГМО, са несъвместими с концепцията за биологично производство и възприятието на потребителите за биологични продукти. Следователно те не трябва да се използват в биологичното земеделие, нито при преработването на биологични продукти.

(10)

Целта е биологичните продукти да съдържат възможно най-малко ГМО. Съществуващите прагове по отношение на етикетирането представляват максимални стойности, които са изключително свързани със случайното и технически неизбежно наличие на ГМО.

(11)

Биологичното земеделие следва да разчита предимно на възобновяеми ресурси в рамките на местно организирани земеделски системи. С оглед свеждане до минимум на използването на невъзобновяеми ресурси, отпадъците и страничните продукти от растителен и животински произход следва да се рециклират за завръщане на хранителните вещества в земята.

(12)

Биологичното земеделие следва да допринася за поддържане и увеличаване на плодородието на почвата, както и за предотвратяване на ерозията на почвата. За предпочитане е растенията да се хранят чрез почвената екосистема, а не чрез разтворими торове, добавени към почвата.

(13)

Основните елементи на системата за управление на биологичното растениевъдство са управление на плодородието на почвата, избор на видове и сортове, многогодишно сеитбообръщение, рециклиране на органични вещества и начини на отглеждане. Допълнителни торове, подобрители на почвата и продукти за растителна защита следва да се използват само ако са съвместими с целите и принципите на биологичното производство.

(14)

Животновъдството е определящо за организиране на земеделското производство в стопанства с биологично производство, тъй като доставя необходимата органична материя и хранителни вещества за обработваемите земи и съответно допринася за подобряване на почвата и развиване на устойчиво земеделие.

(15)

За да се избегне замърсяването на околната среда, и по-специално на природните ресурси, като например почвата и водата, биологичното животновъдство следва по принцип да създава тясна връзка между този вид отглеждане на животни и земята, подходящи системи за многогодишно сеитбообръщение и храненето на животните със земеделски продукти, произведени по биологичен начин на територията на самото стопанство или в съседни стопанства с биологично производство.

(16)

Тъй като биологичното животновъдство е дейност, свързана със земята, животните следва, когато е възможно, да имат достъп до открити пространства или пасища.

(17)

Биологичното животновъдство следва да спазва високи стандарти за благосъстояние на животните и да удовлетворява специфичните за съответния вид поведенчески потребности на животните, а управлението на здравето на животните следва да се основава на профилактика на заболяванията. В това отношение следва да се обърне особено внимание на условията на отглеждане, животновъдните практики и гъстотата на животните. Освен това изборът на породи следва да е съобразен с тяхната способност за приспособяване към местните условия. Разпоредбите за прилагане относно животновъдството и производството на аквакултури трябва да съответстват поне на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели и последващите препоръки от нейния постоянен комитет (T-AP).

(18)

Системата за биологично животновъдство следва да цели попълване на производствените цикли за различните животински видове с животни, отгледани по биологичен начин. Следователно тя следва да насърчава разрастването на генетичния фонд от животни, отглеждани по биологичен начин, да повишава автономността и по този начин да гарантира развитието на сектора.

(19)

Преработените биологични продукти следва да се произвеждат чрез използване на методи за преработване, които гарантират, че биологичната цялост и съществените качества на продукта се запазват на всички етапи от производствената верига.

(20)

Преработените храни следва да се етикетират като биологични само когато всички или почти всички съставки от земеделски произход са биологични. Същевременно трябва да се предвидят специални разпоредби относно етикетирането на преработени храни, съдържащи съставки от земеделски произход, които не могат да бъдат получени по биологичен начин, както е при рибата и дивеча. Освен това, с цел информиране на потребителите, прозрачност на пазара и стимулиране на използването на биологични съставки, следва да се предвиди възможност за позоваване на биологични продукти в списъка на съставките при известни условия.

(21)

Целесъобразно е да се осигури гъвкавост по отношение на прилагането на разпоредбите за производство, така че стандартите и изискванията за биологично производство да могат да се приспособят към местните климатични или географски условия, специфични животновъдни практики и етапи на развитие. По този начин ще могат да се прилагат изключения от разпоредбите, но само в рамките на конкретни условия, залегнали в законодателството на Общността.

(22)

Важно е да се запази доверието на потребителите в биологичните продукти. Ето защо изключенията от изискванията, приложими към биологичното производство, следва да бъдат строго ограничени до случаите, в които се приема за основателно прилагането на не толкова ограничителни разпоредби.

(23)

С оглед защита на потребителите и справедлива конкуренция следва да се предотврати използването на термините, с които се обозначават биологичните продукти, за небиологични продукти в цялата Общност и независимо от използвания език. Тази защита следва да се прилага също така за обичайните производни или умалителни форми на тези термини, както при самостоятелната, така и при комбинираната им употреба.

(24)

С оглед създаване на яснота за потребителите на целия пазар на Общността, знакът на ЕС следва да стане задължителен за всички биологични предварително опаковани храни, произвеждани в рамките на Общността. Знакът на ЕС следва да може също така да се използва доброволно за непакетирани биологични продукти, произвеждани в рамките на Общността, или за биологични продукти, внасяни от трети страни.

(25)

Същевременно се приема за целесъобразно използването на знака на ЕС да се ограничи до продукти, които съдържат само или почти само биологични съставки, за да не се подвеждат потребителите относно биологичния характер на целия продукт. Следователно не трябва да се разрешава той да се използва при етикетиране на продукти от преход към биологично производство или преработени храни, при които по-малко от 95 % от съставките от земеделски произход са биологични.

(26)

Знакът на ЕС не следва при никакви обстоятелства да пречи на едновременното използване на национални или частни знаци.

(27)

Освен това, с цел да се избегнат подвеждащите практики, както и всяка неяснота сред потребителите по отношение на произхода на продукта от Общността или извън Общността, при всяко използване на знака на ЕС потребителите следва да бъдат информирани за мястото, където са произведени земеделските суровини, от които е съставен продуктът.

(28)

Разпоредбите на Общността следва да утвърждават хармонизирана концепция за биологичното производство. Компетентните органи, надзорните власти и контролните органи следва да се въздържат от всяко поведение, което би могло да създаде пречки пред свободното движение на отговарящи на изискванията продукти, които са сертифицирани от компетентен, надзорен или контролен орган, намиращ се в друга държава-членка. По-конкретно, те не трябва да налагат допълнителни проверки или финансови тежести.

(29)

За постигане на съгласуваност със законодателството на Общността в други области, по отношение на растениевъдство и животновъдство държавите-членки следва да имат право да прилагат на своята територия национални разпоредби за производство, които са по-строги от разпоредбите на Общността относно биологичното производство, при условие че тези национални разпоредби се прилагат и за небиологичното производство и във всяко друго отношение са в съответствие със законодателството на Общността.

(30)

Забранява се използването на ГМО в биологичното производство. За постигане на яснота и последователност не трябва да има възможност за етикетиране на даден продукт като биологичен, когато той е обозначен като съдържащ ГМО, състоящ се от ГМО или произведен от ГМО.

(31)

За да се гарантира, че биологичните продукти се произвеждат в съответствие с изискванията, заложени в правната рамка на Общността относно биологичното производство, дейностите, извършвани от операторите на всички етапи на производството, обработката и разпространението на биологични продукти, следва да бъдат подчинени на система за контрол, определена и управлявана в съответствие с разпоредбите, заложени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (3).

(32)

В някои случаи може да се окаже несъразмерно да се прилагат изискванията за уведомяване и контрол за някои видове оператори на дребно като тези, които продават продукти директно на крайния потребител или ползвател. Следователно е целесъобразно да се даде възможност на държавите-членки да освобождават тези оператори от съответните изисквания. Същевременно, с оглед предотвратяване на измами, е необходимо да се изключат от освобождаване оператори на дребно, които произвеждат, обработват или съхраняват другаде, освен в близост до мястото на продажба, които внасят биологични продукти или са предоставили тези дейности за подизпълнение от трета страна.

(33)

Биологичните продукти, внасяни в Европейската общност, следва да могат да бъдат пускани на пазара на Общността като биологични, когато са произведени в съответствие с разпоредбите за производство и при мерки за контрол, които съответстват или са равностойни на заложените в законодателството на Общността. Освен това продуктите, внасяни в рамките на равностойна система, следва да имат сертификат, издаден от компетентния орган, или от официален надзорен или контролен орган на съответната трета страна.

(34)

Оценката на равностойността по отношение на вносните продукти следва да е съобразена с международните стандарти, залегнали в Codex Alimentarius.

(35)

Приема се за целесъобразно да се запази списъкът на трети страни, признати от Комисията като разполагащи със стандарти за производство и мерки за контрол, които са равностойни на определените в законодателството на Общността. За трети страни, които не са включени в този списък, Комисията следва да състави списък на контролни органи, признати като компетентни за извършване на контрол и сертификация в съответните трети страни.

(36)

Съответната статистическа информация следва да се събира с цел набавяне на надеждни данни, необходими за изпълнение и последващи действия по настоящия регламент, и като инструменти за производители, пазарни оператори и създатели на политики. Необходимата статистическа информация следва да се определи в контекста на статистическата програма на Общността.

(37)

Настоящият регламент следва да се прилага от дата, коята осигурява на Комисията достатъчно време за приемане на необходимите мерки за неговото прилагане.

(38)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно определянето на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4).

(39)

Динамичното развитие на биологичния сектор, някои особено чувствителни въпроси, свързани с биологичния метод на производство, както и необходимостта да се гарантира гладко функциониране на вътрешния пазар и системата за контрол, изискват да се предвиди бъдещ преглед на разпоредбите на Общността в областта на биологичното земеделие предвид натрупания при прилагане на тези разпоредби опит.

(40)

До приемането на подробни разпоредби на Общността относно отглеждането на някои животински видове, водни растения и микроводорасли, държавите-членки следва да имат възможност да предвидят прилагането на национални стандарти, или при липса на такива – частни стандарти, приети или признати от държавите-членки,

а)

всички етапи на производство, обработка и разпространение на биологични продукти и контрола над тях;

б)

използването на обозначения, позоваващи се на биологичното производство, при етикетиране и реклама.

а)

живи или непреработени земеделски продукти;

б)

преработени земеделски продукти, предназначени за храна;

в)

фуражи;

г)

посадъчен и посевен материал.

а)

„биологично производство“ означава използване на метод на производство, съответстващ на определените в настоящия регламент разпоредби, на всички етапи на производство, обработка и разпространение;

б)

„етапи на производство, обработка и разпространение“ означава всеки етап от и включително първичното производство на даден биологичен продукт до и включително неговото съхранение, преработка, транспорт, продажба или доставка на крайния потребител, и, когато е целесъобразно, етикетиране, реклама, внос, износ и подизпълнителски дейности;

в)

„биологично“ означава получено от или свързано с биологично производство;

г)

„оператор“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за спазването на изискванията на настоящия регламент в рамките на контролираното от него предприятие за биологично производство;

д)

„растениевъдство“ означава производство на земеделски растителни продукти, включително събиране на диворастящи растителни продукти със стопанска цел;

е)

„животновъдство“ означава отглеждане на домашни или опитомени сухоземни животни (включително насекоми);

ж)

„аквакултури“ има значението, определено в Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. относно Европейския фонд за рибарство (5);

з)

„преход“ означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство;

и)

„обработка“ означава операциите по консервиране и/или преработка на биологични продукти (включително клане и разфасоване на животински продукти), както и пакетиране, етикетиране и/или промени в етикетирането относно биологичния метод на производство;

й)

„храни“, „фуражи“ и „пускане на пазара“ имат значенията, определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юнуари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (6);

к)

„етикетиране“ означава всички текстове, означения, производствени или търговски марки, изображения или знаци, свързани със и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, бандерол, пръстен или увивна лента, които придружават даден продукт или се отнасят до него;

л)

„предварително опакована храна“ има значението, определено в член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (7);

м)

„реклама“ означава всяко представяне пред обществеността с всички средства, различни от етикетиране, което цели или има вероятност да повлияе и да оформи отношението, мнението и поведението с оглед пряко или непряко насърчаване на продажбите на биологични продукти;

н)

„компетентен орган“ означава централен орган на държава-членка, компетентен по отношение на организирането на официален контрол в областта на биологичното производство в съответствие с предвидените в настоящия регламент разпоредби, или всеки друг орган, на който е предоставена тази компетенция; това определение включва при необходимост съответния компетентен орган от трета страна;

о)

„надзорен орган“ означава публична административна организация в държава-членка, на която компетентният орган е предоставил изцяло или частично своята компетенция за инспекция и сертификация в областта на биологичното производство в съответствие с предвидените в настоящия регламент разпоредби; това определение включва при необходимост съответния надзорен орган от трета страна или съответния орган, действащ в трета страна;

п)

„контролен орган“ означава независима частна трета страна, която извършва инспекция и сертификация в областта на биологичното производство в съответствие с предвидените в настоящия регламент разпоредби; това определение включва при необходимост съответния контролен орган от трета страна или съответния орган, действащ в трета страна;

р)

„маркировка за съответствие“ означава удостоверяване на съответствието с определена съвкупност от стандарти или други нормативни документи във вид на маркировка;

с)

„съставки“ има значението, определено в член 6, параграф 4 от Директива 2000/13/ЕО;

т)

„продукти за растителна защита“ има значението, определено в Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (8);

у)

„генетично модифициран организъм (ГМО)“ има значението, определено в Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (9), и който не е получен чрез техниките за генетични промени, изброени в приложение I.Б към тази директива;

ф)

„произведен от ГМО“ означава получен изцяло или частично от ГМО, но несъдържащ или състоящ се от ГМО;

х)

„произведен чрез ГМО“ означава получен чрез използване на ГМО като последен жив организъм в производствения процес, но несъдържащ или състоящ се от ГМО, нито произведен от ГМО;

ц)

„фуражни добавки“ има значението, определено в Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (10);

ч)

„равностоен“ при описанието на различни системи или мерки означава, че те са способни да постигнат същите цели и принципи чрез прилагането на разпоредби, които осигуряват същата степен на гарантиране на съответствието;

ш)

„технологично спомагателно вещество“ означава всяко вещество, което не се консумира като хранителна съставка само по себе си, преднамерено се използва при преработката на суровини, храни или техни съставки, за да се постигне дадена технологична цел по време на обработката или преработката, което може да има за резултат непреднамерено, но технически неизбежно наличие на остатъци от веществото или негови производни в крайния продукт, при условие че тези остатъчни вещества не представляват риск за здравето и нямат никакви технологични последици върху готовия продукт;

щ)

„йонизиращо лъчение“ има значението, определено в Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (11), с ограничението по член 1, параграф 2 от Директива 1999/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храните и хранителните съставки, които са обработени с йонизиращо лъчение (12);

аа)

„заведения за обществено хранене“ означава ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за хранене, където се приготвят биологични продукти на мястото на продажбата или доставката на крайния потребител.

а)

да въведе устойчива система за управление на земеделието, която:

б)

да цели произвеждането на висококачествени продукти;

в)

да цели произвеждането на голямо разнообразие от храни и други земеделски продукти, които отговарят на потребителското търсене на стоки, произведени чрез прилагане на процеси, които не вредят на околната среда, човешкото здраве, здравето на растенията или здравето и благосъстоянието на животните.

а)

адекватно разработване и управление на биологични процеси, основани на екологичните системи и използващи вътрешни за тези системи природни ресурси чрез методи, които:

б)

ограничаване на използването на външни ресурси. Когато външни ресурси са необходими или когато не съществуват подходящите управленски практики и методи, посочени в буква а), те се свеждат до:

в)

строго ограничаване на използването на синтезирани по химичен път вещества до изключителни случаи, когато:

г)

при необходимост от приспособяване, в рамките на настоящия регламент, на разпоредбите за биологично производство, като се вземат под внимание здравният статус, регионалните климатични различия и местните условия, етапи на развитие и специфични животновъдни практики.

а)

поддържане и засилване на биологичната активност и естественото плодородие на почвата, устойчивостта и биоразнообразието на почвата, предотвратяване и борба с уплътняването и ерозията на почвата, както и хранене на растенията основно чрез почвената екосистема;

б)

свеждане до минимум на използването на невъзобновяеми ресурси и външни ресурси;

в)

рециклиране на отпадъците и страничните продукти от растителен и животински произход като ресурс в растениевъдството и животновъдството;

г)

съобразяване с местното или регионално екологично равновесие при вземане на производствени решения;

д)

опазване здравето на животните чрез насърчаване на естествените защитни сили на животното, както и подбор на подходящи породи и животновъдни практики;

е)

опазване здравето на растенията чрез превантивни мерки като избор на подходящи видове и сортове, устойчиви на вредители и болести, подходящи сеитбообръщения, механични и физически методи и защита на естествените неприятели на вредителите;

ж)

прилагане на животновъдство, приспособено към мястото и свързано със земята;

з)

осигуряване на висока степен на благосъстояние на животните, като се отчитат специфичните за съответния вид потребности;

и)

произвеждане на продукти на биологичното животновъдство от животни, които от раждането или излюпването си през целия си живот са отглеждани в стопанства с биологично производство;

й)

подбиране на породи съобразно способността на животните да се приспособяват към местните условия, тяхната жизнеспособност и устойчивост към болести или здравословни проблеми;

к)

хранене на животните с биологични фуражи, чиито съставки са от земеделски произход от биологично земеделие и естествени вещества от неземеделски произход;

л)

прилагане на животновъдни практики, които укрепват имунната система и засилват естествените защитни сили срещу болести и които, по-специално, включват редовно движение и достъп до открити пространства и пасища, когато е целесъобразно;

м)

изключване на отглеждането на изкуствено индуцирани полиплоиди;

н)

запазване при производството на аквакултури на биоразнообразието на естествените водни екосистеми, трайно запазване на здравето на водната среда и качеството на заобикалящата водна и сухоземна екосистема;

о)

хранене на водните организми с фуражи от устойчива експлоатация на рибните ресурси съгласно определението в член 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на Общата политика в областта на рибарството (13) или с биологични фуражи, чиито съставки са от земеделски произход от биологично земеделие или от естествени вещества от неземеделски произход.

а)

биологични храни се произвеждат от биологични съставки от земеделски произход, освен когато дадена съставка не се предлага на пазара в биологична форма;

б)

ограничава се използването на хранителни добавки, небиологични съставки с предимно технологични и органолептични функции, както и микроелементи и технологични спомагателни вещества, така че то да се сведе до минимум и да се прилага само в случай на значителна технологична необходимост или поради особени хранителни цели;

в)

изключват се вещества и методи на преработка, които биха могли да се окажат подвеждащи по отношение на истинската същност на продукта;

г)

храните се преработват грижливо, за предпочитане чрез използване на биологични, механични и физически методи.

а)

биологични фуражи се произвеждат от биологични фуражни суровини освен в случаите, когато дадена фуражна суровина не се предлага на пазара в биологична форма;

б)

използването на фуражни добавки и технологични спомагателни вещества се свежда до минимум и се прилага само в случай на значителна технологична или зоотехническа необходимост или поради особени хранителни цели;

в)

изключват се вещества и методи на преработка, които биха могли да се окажат подвеждащи по отношение на истинската същност на продукта;

г)

фуражите се преработват грижливо, за предпочитане чрез използване на биологични, механични и физически методи.

а)

в биологичното растениевъдство се използват практики за обработка и култивиране на почвата, които поддържат или увеличават съдържанието на органични вещества в нея, повишават нейната устойчивост и биоразнообразие и предотвратяват уплътняването и ерозията ѝ;

б)

плодородието и биологичната активност на почвата се поддържат и увеличават чрез многогодишно сеитбообръщение, включително чрез бобови растения и други култури, при които се прилага зелено торене, използване на оборски тор или органични вещества, по възможност компостирани, получени в резултат на биологично производство;

в)

разрешено е използването на биодинамични препарати;

г)

освен това, торове и почвени подобрители могат да се използват единствено ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 16;

д)

не се използват минерални азотни торове;

е)

всички използвани техники на растениевъдство предотвратяват или свеждат до минимум всичко, което води до замърсяване на околната среда;

ж)

предотвратяването на щети, причинени от вредители, болести или плевели, се извършва главно чрез защита от страна на естествени неприятели, избор на видове и сортове, сеитбообръщение, агротехнически методи и термични процеси;

з)

в случай на непосредствена опасност за дадена култура, продукти за растителна защита могат да се използват единствено ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 16;

и)

за производството на продукти, различни от посевен и посадъчен материал, се използва единствено биологичнопроизведен посевен и посадъчен материал. За тази цел растението майка за посевния материал и родителското растение за посадъчния материал са произведени съгласно предвидените в настоящия регламент разпоредби най-малко за едно поколение, а при многогодишни култури — за два вегетационни периода;

й)

продукти за почистване и дезинфекциране в растениевъдството могат да се използват единствено ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 16.

а)

най-малко три години преди събирането тези райони не са били третирани с продукти, различни от разрешените за употреба в биологичното производство съгласно член 16;

б)

събирането им не засяга устойчивостта на естественото местообитание, нито опазването на вида в района на събиране.

а)

районите на развъждане са с високо екологично качество, така както е определено в Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (15) и, до момента на прилагането ѝ, с качество, равностойно на посочените води съгласно Директива 2006/113/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно изискванията за качеството на водите за развъждане на черупкови организми (16) и не са неподходящи от здравословна гледна точка. До въвеждането на по-подробни разпоредби в законодателството по прилагането, диворастящи ядивни морски водорасли не се събират в райони, които не отговарят на критериите за райони от клас А или клас Б съгласно приложение II към Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (17);

б)

събирането им не влияе на дългосрочната устойчивост на естественото местообитание или на опазването на вида в района на събиране.

а)

във всички етапи на тяхното производство — от събирането на ювенилни морски водорасли до прибирането на добива — се прилагат устойчиви практики;

б)

за да се гарантира поддържането на широк генетичен фонд, следва редовно да се извършва събиране на некултивирани ювенилни морски водорасли за попълване на наличния запас от култури, отглеждани в закрити помещения;

в)

не се използват торове, освен в закрити съоръжения и само ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 16.

а)

относно произхода на животните:

б)

по отношение на животновъдните практики и условията на отглеждане:

в)

по отношение на развъждането:

г)

по отношение на фуражите:

д)

по отношение на профилактиката на заболяванията и ветеринарното лечение:

е)

по отношение на почистването и дезинфекцирането продуктите за почистване и дезинфекциране на сградите и съоръженията за отглеждане на животните се използват единствено ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 16.

а)

относно произхода на аквакултурите:

б)

по отношение на животновъдните практики:

в)

по отношение на развъждането:

г)

по отношение на фуражите за риби и ракообразни:

д)

по отношение на двучерупчестите мекотели и други видове, които се хранят с естествен планктон, а не от човека:

е)

по отношение на профилактиката на заболяванията и ветеринарното лечение:

ж)

по отношение на почистването и дезинфекцирането, продуктите за почистване и дезинфекциране на водоеми, клетки, сгради и съоръжения се използват единствено ако са разрешени за употреба в биологичното производство съгласно член 16.

а)

продукти за растителна защита;

б)

торове и подобрители на почвата;

в)

неорганични фуражни суровини от растителен произход, фуражни суровини от животински и минерален произход и определени вещества, използвани при храненето на животните;

г)

фуражни добавки и технологични спомагателни вещества;

д)

продукти за почистване и дезинфекциране на водоеми, клетки, сгради и съоръжения за животновъдство;

е)

продукти за почистване и дезинфекциране на сгради и съоръжения, използвани в растениевъдството, включително съхранение в земеделско стопанство.

а)

употребата им е необходима за устойчивото производство и е определяща предвид неговото предназначение;

б)

всички продукти и вещества са от растителен, животински, микробен или минерален произход, освен в случай на липса на продукти или вещества от такива източници в достатъчно количество или качество или при липса на други възможности;

в)

относно продуктите, посочени в параграф 1, буква а), важи следното:

г)

относно продуктите, посочени в параграф 1, буква б), тяхната употреба е от съществено значение за осигуряването и поддържането на плодородието на почвата или за удовлетворяването на специфичните хранителни нужди на растенията или специфични цели във връзка с подобряването на почвата;

д)

относно продуктите, посочени в параграф 1, букви в) и г), важи следното:

3.

а)

преходният период към биологично производство започва най-рано тогава, когато операторът е уведомил компетентния орган за дейността си и е включил стопанството си към системата за контрол в съответствие с член 28, параграф 1;

б)

по време на преходния период към биологично производство са в сила всички разпоредби от настоящия регламент;

в)

определят се преходни периоди към биологично производство в зависимост от вида земеделски или животински продукти;

г)

когато стопанство или производствена единица отчасти е на биологично производство и отчасти е в преход към биологично производство, производителят държи биологично произведените продукти отделно от продуктите от преходния период, както и животните отделно или така, че лесно да бъдат отделени, и води съответната документация, за да докаже разграничението;

д)

за да се определи гореспоменатият преходен период, може да се вземе предвид период, непосредствено предшестващ началото на прехода към биологичното производство, стига да са изпълнени определени условия;

е)

животните и животинските продукти, произведени през посочения в буква в) преходен период към биологичното производство, не се пускат на пазара с указаните в член 23 и член 24 обозначения, използвани при етикетиране и рекламиране на продукти.

а)

продуктът е произведен главно от съставки от земеделски произход; за да се определи дали даден продукт е произведен главно от съставки от земеделски произход, няма да се вземат предвид добавени вода и готварска сол;

б)

могат да се използват само добавки, технологични спомагателни вещества, аромати, вода, сол, продукти от микроорганизми и ензими, минерали, олигоелементи, витамини, както и аминокиселини и други микроелементи в хранителните продукти с конкретно хранително приложение, стига да са разрешени за употреба в биологичното производство в съответствие с член 21;

в)

небиологични растителни съставки могат да се използват само ако са разрешени за употреба в биологичното производство в съответствие с член 21 или са били разрешени временно в държавата-членка;

г)

дадена биологична съставка не присъства едновременно със същата съставка, произведена по небиологичен начин или при преход към биологично производство;

д)

храните, произведени от култури в преход към биологично производство, съдържат само една съставка от земеделски произход.

i)

няма разрешени алтернативи съгласно тази глава;

ii)

без да се прибегне до тях, е невъзможно да се произвеждат или запазват храните, или да се изпълняват дадени изисквания към хранителния режим, предвидени съгласно законодателството на Общността.

а)

когато са необходими, за да се гарантира, че биологичното производство може да започне или да се поддържа в стопанства, изправени пред климатични, географски или структурни ограничения;

б)

когато е необходимо, за да се осигури достъп до фуражи, семена и посадъчен материал, живи животни и други селскостопански ресурси, когато на пазара няма такива ресурси, произведени по биологичен начин;

в)

когато е необходимо, за да се осигури достъп до съставки от земеделски произход, когато на пазара няма такива съставки, произведени по биологичен начин;

г)

когато са необходими, за да се разрешат конкретни проблеми, свързани с управлението на биологичното животновъдство;

д)

когато са необходими с оглед на използването на конкретни продукти и вещества в преработката, посочена в член 19, параграф 2, буква б), за да се осигури производство по биологичен начин на утвърдени хранителни продукти;

е)

когато са необходими временни мерки, за да се даде възможност биологичното производство да бъде продължено или подновено в случаите на бедствия;

ж)

когато е необходимо да се използват хранителни добавки и други вещества, посочени в член 19, параграф 2, буква б), или фуражни добавки и други вещества, посочени в член 16, параграф 1, буква г), и на пазара няма такива вещества, които не са произведени чрез ГМО;

з)

когато използването на хранителни добавки и други вещества, посочено в член 19, параграф 2, буква б), или фуражни добавки, посочени в член 16, параграф 1, буква г), се изисква съгласно законодателството на Общността или националното законодателство.

а)

в търговско описание, стига:

б)

само в списъка на съставките, стига храните да са в съответствие с член 19, параграф 1, член 19, параграф 2, буква а), член 19, параграф 2, буква б) и член 19, параграф 2, буква г);

в)

в списъка на съставките и в същото зрително поле като търговското описание, стига:

а)

на етикетирането също така е изписан кодовият номер, посочен в член 27, параграф 10, на надзорния орган или на контролния орган, които инспектират оператора, извършил най-близката по време дейност по производство или обработка;

б)

на опаковката също така се отбелязва знакът на Общността, посочен в член 25, параграф 1, по отношение на пакетираните храни;

в)

когато се използва знакът на Общността, се изписва и обозначение за мястото, където са отгледани земеделските суровини в състава на продукта, в същото зрително поле като знака, по един от следните начини:

а)

органичните фуражи;

б)

продуктите от растителен произход, произведени при преход към биологично производство;

в)

посадъчен и посевен материал.

а)

да прехвърли компетенциите си за контрол на един или повече надзорни органи. Надзорните органи предлагат съответните гаранции за обективност и безпристрастност и имат на разположение квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнението на функциите им;

б)

делегират контролни задачи на един или повече контролни органи. В този случай държавите-членки определят органите, отговарящи за одобрението и надзора на такива органи.

а)

има точно описание на задачите, които контролният орган може да извършва, и на условията, при които може да ги извършва;

б)

има доказателство, че контролният орган:

в)

контролният орган е акредитиран по последно нотифицирания вариант в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, на европейски стандарт EN 45011 или ISO Guide 65 („Общи изисквания за органи, които оперират със системи за сертификация на продукти“) и е одобрен от компетентните органи;

г)

контролният орган редовно съобщава на компетентния орган резултатите от извършения контрол или при поискване от компетентния орган. Ако резултатите от контрола показват неизпълнение или вероятност за неизпълнение, контролният орган незабавно информира компетентния орган;

д)

съществува ефективна координация между делегиращия компетентен орган и контролния орган.

а)

стандартната процедура за контрол, в която подробно се описват контролните и превантивни мерки, които съответният орган се задължава да наложи на подлежащите на контрола му оператори;

б)

санкциите, които контролният орган възнамерява да наложи в случай на установени нередности и/или нарушения.

а)

надзора и одита на други контролни органи;

б)

компетенциите да се правят изключенията, посочени в член 22, освен ако не са предвидени в специфичните условия, постановени от Комисията в съответствие с член 22, параграф 3.

а)

гарантира, че контролът, извършван от контролния орган, е обективен и независим;

б)

проверява ефективността на своя контрол;

в)

има компетентност по отношение на всички установени нередности и нарушения, както и на прилаганите поправителни мерки;

г)

отнема одобрението на този орган, когато той не удовлетворява посочените в букви а) и б) изисквания или вече не отговаря на посочените в параграфи 5 и 6 критерии, или не удовлетворява изискванията, постановени в параграфи 11, 12 и 14.

а)

уведоми за своята дейност компетентните органи на държавата-членка, в която се осъществява дейността;

б)

подложи своето предприятие на посочената в член 27 система за контрол.

а)

продуктът отговаря на изискванията на разпоредбите на дялове II, III и IV, както и на правилата за прилагане, приети съгласно настоящия регламент, които засягат неговото производство;

б)

всички оператори, включително износителите, подлежат на контрол от надзорен или контролен орган, признат в съответствие с параграф 2;

в)

съответните оператори могат също да представят по всяко време на вносителите или националните органи писмените доказателства, посочени в член 29, които позволяват идентификация на оператора, извършващ последната операция и проверка на съобразяването от оператора с изискванията по букви а) и б), издадени от надзорните или контролните органи, посочени в буква б).

а)

продуктът е произведен в съответствие с правила за производство, равностойни на тези, посочени в дялове III и IV;

б)

операторите са били обект на контролни мерки с ефективност, равностойна на посочените в дял V, и прилагането на тези контролни мерки е било постоянно и ефективно;

в)

операторите на всички етапи на производство, обработка и разпространение в третата страна са подчинили своите дейности на система за контрол, призната в съответствие с параграф 2 или на надзорен орган или контролен орган в съответствие с параграф 3;

г)

продуктът е придружен от сертификат за инспекция, издаден от компетентен, надзорен или контролен орган на третата страна, признат в съответствие с параграф 2, или от надзорен или контролен орган, признат в съответствие с параграф 3, който удостоверява, че продуктът отговаря на условията по настоящия параграф.

а)

наименованията и адресите на компетентните органи и, по целесъобразност, техните кодови номера и маркировки за съответствие;

б)

списъци на надзорни и контролни органи и техните кодови номера, и по целесъобразност техните маркировки за съответствие. Комисията редовно публикува списък на надзорните и контролни органи.

а)

подробни правила относно правилата за производство, определени в дял III, в частност що се отнася до специфичните изисквания и условия, които операторите трябва да спазват;

б)

подробни правила по отношение на правилата за етикетиране, определени в дял IV;

в)

подробни правила по отношение на системата за контрол, създадена по дял V, в частност що се отнася до минималните изисквания за контрол, надзор и одит, специфичните критерии за делегиране на задачи на частни контролни органи и критерии за одобрение и отнемане на одобрението на тези органи, както и документните доказателства, посочени в член 29;

г)

подробни правила по отношение на правилата за внос от трети страни, определени в дял VI, в частност що се отнася до критериите и процедурите, които ще се спазват по отношение на признаването съгласно членове 32 и 33 на трети страни и контролни органи, включително публикуването на списъци на признати трети страни и контролни органи, и по отношение на сертификата, посочен в член 33, параграф 1, буква г), отчитайки предимствата на електронното сертифициране;

д)

подробни правила по отношение на свободното движение на биологични продукти, определени в член 34, и на предаването на информация на Комисията по член 35.

а)

обхвата и, по-специално, биологичните храни, приготвени от заведения за обществено хранене;

б)

забрана на употребата на ГМО, включително наличността на продукти, които не са произведени чрез ГМО, декларация на продавача, приложимостта на конкретни граници на допустимост и тяхното въздействие върху отрасъла на биологичното производство;

в)

функционирането на вътрешния пазар и системите за контрол, оценяване, по-специално, дали установените практики не водят до нелоялна конкуренция или не създават пречки за производството и търговията на биологични продукти.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 189/24

(1)

Комисията е преговаряла, от името на Общностите, по Споразумение за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, което предвижда и временно прилагане на споразумението от 1 януари 2007 г. Временното прилагане би позволило на швейцарски образувания да участват в първите покани за представяне на предложения по Седмата рамкова програма.

(2)

Споразумението беше парафирано на 27 февруари 2007 г.

(3)

Споразумението следва да се подпише и прилага временно да приключване на процедурите за официалното му сключване,