ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 154

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 50
14 юни 2007 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година относно пускането на пазара на пиротехнически изделия  ( 1 )

1

 

*

Директива 2007/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година за отмяна на Директива 71/304/ЕИО на Съвета за премахване на ограниченията пред свободата на предоставяне на услуги в областта на обществените поръчки за строителство и възлагането на обществени поръчки за строителство на предприемачи, действащи посредством агенции или клонове  ( 1 )

22

 

 

РЕШЕНИЯ, ПРИЕТИ СЪВМЕСТНО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

 

*

Решение № 623/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година за изменение на Директива 2002/2/ЕО за изменение на Директива 79/373/ЕИО на Съвета относно обращението на комбинирани фуражи

23

 

*

Решение № 624/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година за създаване на програма за действие за митниците в Общността (Митници 2013)

25

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

ДИРЕКТИВИ

14.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 154/1


ДИРЕКТИВА 2007/23/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 май 2007 година

относно пускането на пазара на пиротехнически изделия

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Действащите законови, подзаконови и административни разпоредби, които са в сила в държавите-членки относно пускането на пазара на пиротехнически изделия, се различават по-специално по отношение на аспекти като безопасност и функционални характеристики.

(2)

Тъй като съществува вероятност тези законови, подзаконови и административни разпоредби да предизвикат бариери пред търговията в рамките на Общността, те следва да бъдат хармонизирани, за да се гарантира свободното движение на пиротехнически изделия в рамките на вътрешния пазар и същевременно да се осигури висока степен на защита на човешкото здраве и безопасност и защита на потребителите и специалистите – крайни потребители.

(3)

Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. за хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение (3) изключва пиротехническите изделия от своето приложно поле и посочва, че пиротехническите изделия изискват подходящи мерки за гарантиране защитата на потребителите и безопасността на обществеността и че в тази област се планира приемането на допълнителна директива.

(4)

Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (4) установява изисквания за безопасност за предприятия, в които има взривни вещества, включително пиротехнически вещества.

(5)

Пиротехническите изделия следва да включват фойерверки, сценични пиротехнически изделия и пиротехнически изделия за технически цели, като например газови генератори, използвани във въздушни възглавници или в устройства за предварително опъване на предпазни колани.

(6)

Настоящата директива следва да не се прилага за пиротехнически изделия, за които се прилагат Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване (5) и съответните международни конвенции, посочени в нея.

(7)

С цел да се гарантират достатъчно високи нива на защита, пиротехническите изделия следва да бъдат категоризирани основно според тяхната степен на опасност от гледна точка на вида употреба, предназначението им или нивото им на шум.

(8)

Съгласно принципите, които са изложени в Резолюцията на Съвета от 7 май 1985 г. относно нов подход към техническите стандарти и хармонизация (6), дадено пиротехническо изделие следва да бъде съобразено с настоящата директива, когато изделието се пуска на пазара на Общността за първи път. С оглед религиозни, културни и традиционни тържества в държавите-членки фойерверките, произведени от производителя за негова собствена употреба и които са били одобрени от държава-членка за употреба на нейна територия, не се смятат за пуснати на пазара и следователно не е необходимо да са съобразени с настоящата директива.

(9)

Като се имат предвид опасностите, присъщи на употребата на пиротехнически изделия, е целесъобразно да се постановят възрастови граници за продажбата им на потребители и за тяхната употреба и да се гарантира, че етикетите им предоставят достатъчна и подходяща информация за безопасната им употреба, за да се защитят човешкото здраве и безопасност и околната среда. Следва да се предвидят разпоредби, съгласно които някои пиротехнически изделия да бъдат достъпни само за оправомощени специалисти с необходимите познания, умения и опит. По отношение на пиротехнически изделия за превозни средства изискванията за етикетиране следва да отчитат актуалните практики, както и факта, че тези изделия се доставят изключително на професионални потребители.

(10)

Употребата на пиротехнически изделия, и по-специално употребата на фойерверки зависи от подчертано разнообразните културни обичаи и традиции в различните държави-членки. Това поражда необходимостта да се позволи на държавите-членки да приемат национални мерки за ограничаване на употребата или продажбата на широката общественост на някои категории фойерверки по съображения за обществена сигурност или безопасност.

(11)

Подходящо е да се установят съществени изисквания за безопасност за пиротехнически изделия, за да се защитят потребителите и да се предотвратят злополуки.

(12)

Отговорността за гарантиране, че пиротехническите изделия са съобразени с настоящата директива, и по-специално с тези съществени изисквания за безопасност, следва да се носи от производителя. Ако производителят не е установен в Общността, физическото или юридическото лице, което внася пиротехническо изделие в Общността, следва да гарантира, че производителят е изпълнил задълженията си съгласно настоящата директива или следва да поеме всички задължения на производителя.

(13)

Когато съществените изисквания за безопасност са изпълнени, не би следвало държавите-членки да могат да забраняват, ограничават или препятстват свободното движение на пиротехнически изделия. Настоящата директива следва да се прилага, без да засяга националното законодателство относно лицензирането от държавите-членки на производители, дистрибутори и вносители.

(14)

С цел улесняване процеса на показване на съответствие със съществените изисквания за безопасност се разработват хармонизирани стандарти за дизайна, производството и изпитването на пиротехнически изделия.

(15)

Европейските хармонизирани стандарти се изготвят, приемат и изменят от Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по стандартизация в електротехниката (CENELEC) и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). Тези организации са признати за компетентни относно приемането на хармонизирани стандарти, които те изготвят в съответствие с общите насоки за сътрудничество помежду си и с Европейската комисия и Европейската асоциация за свободна търговия (7), и в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и на правила относно услугите на информационното общество (8). По отношение на пиротехническите изделия за превозни средства международната насоченост на европейската автомобилна промишленост следва да бъде отразена чрез вземане предвид на съответните международни ISO стандарти.

(16)

В съответствие с „Новия подход към техническата хармонизация и стандартизация“ пиротехническите изделия, произведени в съответствие с хармонизирани стандарти, следва да се ползват от презумпция за съответствие със съществените изисквания за безопасност, които са предвидени в настоящата директива.

(17)

С Решение 93/465/ЕИО от 22 юли 1993 г. относно модулите за различните фази на процедурите на оценяване на съответствието и правилата за поставяне и използване на маркировката за съответствие „СЕ“, които са предназначени за използване в директивите за техническо хармонизиране (9) Съветът въведе хармонизирано средство за прилагане на процедурите за оценяване на съответствието. Прилагането на тези модули за пиротехнически изделия ще предостави възможност да се определи отговорността на производителите и на органите, които участват в процедурата за оценяване на съответствието, като се отчете естеството на засегнатите пиротехнически изделия.

(18)

Групи пиротехнически изделия, които имат сходни дизайн, функция или начин на действие, следва да бъдат оценявани от нотифицираните органи като класове продукти.

(19)

С оглед пускане на пазара пиротехническите изделия следва да имат маркировка „СЕ“, обозначаваща тяхното съответствие с разпоредбите на настоящата директива, за да се осигури свободното им движение в рамките на Общността.

(20)

Съгласно „Новия подход към техническата хармонизация и стандартизация“ е необходима процедура за предпазна клауза, която да даде възможност за оспорване на съответствието на пиротехническо изделие или липсата на такова съответствие. В съответствие с това държавите-членки следва да предприемат всички подходящи мерки, за да забранят или ограничат пускането на пазара на продукти, обозначени с маркировка „СЕ“, или да изтеглят такива продукти от пазара, ако те застрашават здравето и безопасността на потребителите при използване на продуктите по предназначение.

(21)

По отношение на безопасността при транспортиране правилата за превоза на пиротехнически изделия са обхванати от международни конвенции и споразумения, включително препоръките на ООН за превоза на опасни стоки.

(22)

Държавите-членки следва да постановят правила относно санкциите, приложими за нарушения на разпоредбите на националното право, прието съгласно настоящата директива, и да гарантират изпълнението на тези правила. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(23)

В интерес на производителя и на вносителя е да доставят безопасни изделия, за да избегнат разходи, породени от отговорност за дефектни изделия, увреждащи хора и частна собственост. В тази връзка Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектна стока (10) допълва настоящата директива, тъй като налага на производителите и вносителите режим на обективна отговорност и гарантира съответно ниво на защита на потребителите. Освен това настоящата директива предвижда, че нотифицираните органи следва да бъдат съответно застраховани по отношение на професионалната си дейност, освен ако отговорността им е поета от държавата в съответствие с националното право или самата държава-членка е пряко отговорна за изпитванията.

(24)

От съществено значение е да се предвиди преходен период, който да позволи постепенното адаптиране на националното законодателство в специфични области. Необходимо е да се предостави време на производителите и вносителите да упражнят всички права съгласно действащите национални разпоредби преди влизането в сила на настоящата директива, например за да продадат наличните произведени изделия. Освен това специфичните преходни периоди, предвидени за прилагането на настоящата директива, биха предоставили допълнително време за приемането на хармонизирани стандарти и биха осигурили своевременното прилагане на настоящата директива, така че да се засили защитата на потребителите.

(25)

Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат по-добре осъществени на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е посочен в същия член, съдържащите се в настоящата директива мерки не надхвърлят необходимото за постигане на тези цели.

(26)

Необходимите за прилагането на настоящата директива мерки следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(27)

По-специално Комисията следва да бъде оправомощена да приема мерки на Общността, свързани с препоръките на ООН, изискванията за етикетиране на пиротехнически изделия и адаптациите към техническия напредък в приложения II и III, касаещи изискванията за безопасност и процедурите за оценяване на съответствието. Тъй като тези мерки имат общо приложение и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива или да я допълнят чрез добавяне на нови несъществени елементи, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(28)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (12) държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, таблици, които показват, доколкото е възможно, взаимовръзката между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги оповестят,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели и приложно поле

1.   Настоящата директива установява правила, предназначени за постигане свободното движение на пиротехнически изделия във вътрешния пазар, като същевременно гарантира висока степен на закрила на човешкото здраве и обществената сигурност и защита и безопасност на потребителите и отчита съответните аспекти, свързани с опазване на околната среда.

2.   Настоящата директива установява съществените изисквания за безопасност, на които пиротехническите изделия следва да отговарят с оглед пускането им на пазара.

3.   Настоящата директива се прилага за пиротехнически изделия, както са определени в член 2, параграфи от 1 до 5.

4.   Настоящата директива не се прилага за:

а)

пиротехнически изделия, предназначени за нетърговски цели в съответствие с националното право, за използване от въоръжените сили, полицията или службите за пожарна безопасност;

б)

оборудването, което попада в приложното поле на Директива 96/98/ЕО;

в)

пиротехнически изделия, предназначени за използване от въздухоплавателната индустрия;

г)

ударни капси, специално предназначени за играчки, попадащи в приложното поле на Директива 88/378/ЕИО на Съвета от 3 май 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с безопасността на детските играчки (13);

д)

взривни вещества, които попадат в приложното поле на Директива 93/15/ЕИО;

е)

боеприпаси, тоест снаряди, метателни заряди и халосни боеприпаси, използвани в преносимо огнестрелно оръжие, други огнестрелни оръжия и артилерия.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

1.

„Пиротехническо изделие“ означава всяко изделие, което съдържа взривни вещества или взривна смес от вещества, предназначено да произведе топлина, светлина, звук, газ или дим или комбинация от такива ефекти чрез самоподдържащи се екзотермични химични реакции.

2.

„Пускане на пазара“ означава предоставяне за първи път на пазара на Общността на отделен продукт с оглед неговото разпространение и/или употреба както срещу заплащане, така и безвъзмездно. Фойерверките, произведени от производител за негова собствена употреба и които са били одобрени от държава-членка за употреба на нейна територия, не се смятат за пуснати на пазара.

3.

„Фойерверк“ означава пиротехническо изделие за увеселителни цели.

4.

„Сценични пиротехнически изделия“ означава пиротехника, предназначена за употреба на сцена в закрити помещения или на открито, включително във филмови или телевизионни продукции, или за друга сходна употреба.

5.

„Пиротехнически изделия за превозни средства“ означава части от устройства за безопасност в превозни средства, които съдържат пиротехнически вещества, използвани за задействане на тези или други устройства.

6.

„Производител“ означава физическо или юридическо лице, което проектира и/или произвежда пиротехническо изделие или което предизвиква проектирането или производството на такова изделие с оглед неговото пускане на пазара под неговото собствено име или търговска марка.

7.

„Вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което е установено в Общността и за първи път в хода на стопанската си дейност предоставя на пазара на Общността пиротехническо изделие с произход от трета страна.

8.

„Дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице в търговската верига, което предоставя пиротехническо изделие на пазара в хода на стопанската си дейност.

9.

„Хармонизиран стандарт“ означава европейски стандарт, приет от европейски орган по стандартизация съгласно правомощия, предоставени от Комисията в съответствие с постановените в Директива 98/34/ЕО процедури, съответствието с който не е задължително.

10.

„Лице със специализирани познания“ означава лице, упълномощено от държава-членка да борави със и/или използва на нейна територия фойерверки от категория 4, сценични пиротехнически изделия от категория Т2 и/или други пиротехнически изделия от категория Р2, определени в член 3.

Член 3

Категоризация

1.   Пиротехническите изделия се категоризират от производителя според техния вид употреба или предназначение и степен на опасност, включително тяхното ниво на шум. Нотифицираните органи, посочени в член 10, потвърждават категоризацията като част от процедурите за оценяване на съответствието съгласно член 9.

Категоризацията е, както следва:

а)

Фойерверки

Категория 1:

фойерверки, които представляват много ниска степен на опасност и пренебрежимо ниско ниво на шум и които са предназначени за употреба в ограничени пространства, включително фойерверки, предназначени за употреба в жилищни сгради.

Категория 2:

фойерверки, които представляват ниска степен на опасност и ниски нива на шум и които са предназначени за употреба на открито в ограничени пространства.

Категория 3:

фойерверки, които представляват средно голяма степен на опасност, предназначени са за употреба на открито в обширни открити пространства и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве.

Категория 4:

фойерверки, които представляват висока степен на опасност, предназначени са за употреба само от лица със специализирани познания (известни като „фойерверки за професионална употреба“) и чието ниво на шум не вреди на човешкото здраве.

б)

Сценични пиротехнически изделия

Категория Т1:

пиротехнически изделия за сценична употреба, които представляват ниска степен на опасност.

Категория Т2:

пиротехнически изделия за сценична употреба, предназначени за употреба само от лица със специализирани познания.

в)

Други пиротехнически изделия

Категория Р1:

пиротехнически изделия, различни от фойерверки, и сценични пиротехнически изделия, които представляват ниска степен на опасност.

Категория Р2:

пиротехнически изделия, различни от фойерверки, и сценични пиротехнически изделия, предназначени за боравене или употреба само от лица със специализирани познания.

2.   Държавите-членки информират Комисията за процедурите, посредством които те определят и упълномощават лица със специализирани познания.

Член 4

Задължения на производителя, вносителя и дистрибутора

1.   Производителите гарантират, че пуснатите на пазара пиротехнически изделия са съобразени със съществените изисквания за безопасност, посочени в приложение I.

2.   Ако производителят не е установен в Общността, вносителят на пиротехническите изделия гарантира, че производителят е изпълнил задълженията си съгласно настоящата директива или сам поема тези задължения.

Вносителят отговаря за изпълнението на тези задължения пред властите и органите на Общността.

3.   Дистрибуторите действат с необходимата грижа в съответствие с приложимото право на Общността. По-специално те проверяват дали пиротехническото изделие носи необходимата(ите) маркировка(и) за съответствие и дали е придружено от изискваните документи.

4.   Производителите на пиротехнически изделия:

а)

предават пиротехническото изделие на нотифициран орган по член 10, който извършва оценяване на съответствието съгласно член 9; и

б)

поставят маркировка „СЕ“ и етикет на пиротехническото изделие в съответствие с член 11 и член 12 или 13.

Член 5

Пускане на пазара

1.   Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че пиротехническите изделия могат да бъдат пуснати на пазара само ако удовлетворяват изискванията на настоящата директива, носят маркировка „СЕ“ и са спазени задълженията, свързани с оценяване на съответствието.

2.   Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че пиротехнически изделия не носят маркировка „СЕ“, без да имат право на това.

Член 6

Свободно движение

1.   Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на настоящата директива.

2.   Разпоредбите на настоящата директива не представляват пречка за предприемане на мерки от държава-членка с оглед осигуряване на обществен ред, обществена сигурност или безопасност или опазване на околната среда, с които се забранява или ограничава притежаването, употребата и/или продажбата на широката общественост на фойерверки от категории 2 и 3, сценични пиротехнически изделия и други пиротехнически изделия.

3.   На търговски панаири, изложения и демонстрации за маркетинга на пиротехнически изделия държавите-членки не препятстват показването и употребата на пиротехнически изделия, които не съответстват на разпоредбите на настоящата директива, при условие че видим знак ясно обозначава наименованието и датата на съответния търговския панаир, изложение или демонстрация, както и несъответствието и неналичността за продажба на изделията до привеждането им в съответствие от производителя, когато същият е установен в рамките на Общността, или от вносителя. По време на такива мероприятия се предприемат подходящи мерки за безопасност в съответствие с всички изисквания, определени от компетентната власт на съответната държава-членка.

4.   Държавите-членки не препятстват свободното движение и употребата на пиротехнически изделия, произведени с цел изследване, разработване и изпитване, които не съответстват на разпоредбите на настоящата директива, при условие че видим знак ясно обозначава тяхното несъответствие и непригодност за други цели освен за изследване, разработване и изпитване.

Член 7

Възрастови граници

1.   Забранява се продажбата или предоставянето по друг начин на пиротехнически изделия на потребители под следните възрастови граници:

а)

Фойерверки

Категория 1: 12 години.

Категория 2: 16 години.

Категория 3: 18 години.

б)

Други пиротехнически изделия и сценични пиротехнически изделия

Категории Т1 и Р1: 18 години.

2.   Държавите-членки могат да завишават възрастовите граници по параграф 1, когато това е оправдано с оглед на обществения ред, сигурността или безопасността. Държавите-членки могат също така да намаляват възрастовите граници за лица, които са преминали или посещават курс за професионална квалификация.

3.   На производителите, вносителите и дистрибуторите се забранява да продават и предоставят по друг начин следните пиротехнически изделия, освен на лица със специализирани познания:

а)

фойерверки от категория 4;

б)

пиротехнически изделия от категория Р2 и сценични пиротехнически изделия от категория Т2.

Член 8

Хармонизирани стандарти

1.   В съответствие с процедурите, установени с Директива 98/34/ЕО, Комисията може да отправя искане към европейските органи по стандартизация да изготвят или преразгледат европейските стандарти в подкрепа на настоящата директива или да насърчава съответните международни органи да изготвят или преразгледат международни стандарти.

2.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз справочната информация за тези хармонизирани стандарти.

3.   Държавите-членки гарантират, че хармонизираните стандарти, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, са признати и приети. Държавите-членки смятат, че пиротехническите изделия, които попадат в приложното поле на настоящата директива и съответстват на съответните национални стандарти, с които се транспонират хармонизираните стандарти, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, съответстват на съществените изисквания за безопасност, предвидени в приложение I. Държавите-членки публикуват справочната информация за националните стандарти, с които се транспонират тези хармонизирани стандарти.

Когато държавите-членки приемат национални актове, с които се транспонират хармонизираните стандарти, те публикуват референтните номера на тези актове.

4.   Когато дадена държава-членка или Комисията смята, че хармонизираните стандарти, посочени в параграф 2 от настоящия член, не отговарят напълно на съществените изисквания за безопасност, предвидени в приложение I, Комисията или съответната държава-членка отнася въпроса до постоянния комитет, създаден с Директива 98/34/ЕО, като излага мотивите си. Комитетът дава своето становище в срок шест месеца от отнасянето на въпроса до него. Като взема предвид становището на постоянния комитет, Комисията информира държавите-членки за мерките, които следва да се предприемат във връзка с хармонизираните стандарти и публикуването, посочено в параграф 2.

Член 9

Процедури за оценяване на съответствието

За оценяване на съответствието на пиротехнически изделия производителят следва една от следните процедури:

а)

процедурата „ЕО изследване на типа“ (модул B), посочена в приложение II, раздел 1 и, по избор на производителя, или:

i)

процедурата „Съответствие с типа“ (модул С), посочена в приложение II, раздел 2,

ii)

процедурата „Осигуряване качеството на производството“ (модул D), посочена в приложение II, раздел 3, или

iii)

процедурата „Осигуряване качеството на продукта“ (модул Е), посочена в приложение II, раздел 4;

б)

процедурата „Проверка на единичен продукт“ (модул G), посочена в приложение II, раздел 5; или

в)

процедурата „Пълно осигуряване на качеството на продукта“ (модул H), посочена в приложение II, раздел 6, доколкото се отнася до фойерверки от категория 4.

Член 10

Нотифицирани органи

1.   Държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за органите, определени от тях да извършват процедурите за оценяване на съответствието, посочени в член 9, заедно със специфичните задачи, възложени на тези органи, както и идентификационните номера, които са им дадени от Комисията.

2.   Комисията прави обществено достояние чрез своя интернет сайт списъка на нотифицираните органи и техните идентификационни номера, както и задачите, за които те са били нотифицирани. Комисията осигурява редовното актуализиране на този списък.

3.   Държавите-членки прилагат минималните критерии, предвидени в приложение III, за оценка на органите, за които Комисията следва да бъде нотифицирана. Смята се, че органите, които отговарят на критериите за оценка, установени от съответните за нотифицираните органи хармонизирани стандарти, удовлетворяват съответните минимални критерии.

4.   Ако държава-членка, която е нотифицирала Комисията за даден орган, установи, че той вече не отговаря на минималните критерии, посочени в параграф 3, тя оттегля нотификацията. Тя незабавно информира другите държави-членки и Комисията за това.

5.   Ако нотификацията за даден орган бъде оттеглена, удостоверенията за съответствие и свързаните с тях документи, издадени от въпросния орган, остават валидни, освен ако не се установи, че съществува неизбежен и пряк риск за здравето и безопасността.

6.   Комисията прави обществено достояние оттеглянето на нотификацията за въпросния орган на интернет сайта си.

Член 11

Задължение за поставяне на маркировката „СЕ“

1.   След успешното приключване на оценката за съответствие съгласно член 9, производителите поставят по видим, четлив и незаличим начин маркировката „СЕ“ върху самите пиротехнически изделия или, ако това не е възможно – на идентификационна табелка, прикрепена към тях или към опаковката. Идентификационната табелка следва да бъде направена така, че да не може да се използва повторно.

Образецът, който трябва да се използва за маркировката „СЕ“, съответства на Решение 93/465/ЕИО.

2.   Забранява се поставянето на маркировка или надпис върху пиротехнически изделия, които могат да объркат трети лица по отношение на значението и вида на маркировката „СЕ“. Върху пиротехнически изделия може да бъде поставяна всякаква друга маркировка, при условие че не се нарушават видимостта и четливостта на маркировката „СЕ“.

3.   Когато пиротехническите изделия са обект на друг законодателен акт на Общността, чието приложно поле обхваща други аспекти на маркировката „СЕ“ и който предписва нейното поставяне, тази маркировка обозначава, че се смята, че съответните изделия съответстват и на разпоредбите на другия законодателен акт, приложим за тях.

Член 12

Етикетиране на изделия, различни от пиротехнически изделия за превозни средства

1.   Производителите гарантират, че пиротехническите изделия, различни от пиротехническите изделия за превозни средства, имат подходящ етикет с видими, четливи и незаличими обозначения на официалния(ите) език(ци) на държавата-членка, в която изделието се продава на потребителите.

2.   Етикетите на пиротехнически изделия включват най-малкото името и адреса на производителя или, когато производителят не е установен в Общността, името на производителя и името и адреса на вносителя, наименованието и типа изделие, минималните възрастови граници, посочени в член 7, параграфи 1 и 2, съответната категория и указания за употреба, годината на производство за фойерверки от категории 3 и 4 и, когато е уместно, минимално разстояние на безопасност. Етикетите включват нетното еквивалентно количество (НЕК) на активно взривно вещество.

3.   Освен това фойерверките следва да указват най-малко следната информация:

Категория 1:

когато е уместно: „само за употреба на открито“ и минимално разстояние на безопасност.

Категория 2:

„само за употреба на открито“ и, когато е уместно, минимално(и) разстояние(я) на безопасност.

Категория 3:

„само за употреба на открито“ и минимално(и) разстояние(я) на безопасност.

Категория 4:

„за употреба само от лица със специализирани познания“ и минимално(и) разстояние(я) на безопасност.

4.   Освен това сценичните пиротехнически изделия съдържат най-малко следната информация:

Категория Т1:

когато е уместно: „само за употреба на открито“ и минимално разстояние на безопасност.

Категория Т2:

„за употреба само от лица със специализирани познания“ и минималното(ите) разстояние(я) на безопасност.

5.   Ако върху пиротехническото изделие липсва достатъчно място, за да бъдат спазени изискванията за етикетиране, посочени в параграфи 2—4, информацията се предоставя върху най-малката опаковка.

6.   Разпоредбите от настоящия член не се прилагат за пиротехнически изделия, показвани на търговски панаири, изложения и демонстрации за маркетинг на пиротехнически изделия, както е посочено в член 6, параграф 3, или произведени с цел изследване, разработване и изпитване, както е посочено в член 6, параграф 4.

Член 13

Етикетиране на пиротехнически изделия за превозни средства

1.   Етикетирането на пиротехнически изделия за превозни средства включва името на производителя или, когато производителят не е установен в Общността, името на вносителя, наименованието и типа на изделието и инструкции за безопасност.

2.   Ако върху изделието липсва достатъчно място, за да бъдат спазени изискванията за етикетиране, посочени в параграф 1, информацията се предоставя върху опаковката.

3.   На потребителите специалисти се предоставя информационен лист за безопасност, съставен в съответствие с приложението към Директива 2001/58/ЕО на Комисията от 27 юли 2001 г. за изменение за втори път на Директива 91/155/ЕИО (14), на посочения от тях език.

Информационният лист за безопасност може да се предоставя на хартия или по електронен път, при условие че адресатът има необходимите средства за достъп до него.

Член 14

Наблюдение на пазара

1.   Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че пиротехнически изделия могат да бъдат пускани на пазара само ако при подходящо съхранение и употреба по предназначение не застрашават здравето и безопасността на хората.

2.   Държавите-членки извършват редовни проверки на пиротехнически изделия при влизането им в Общността и в местата за съхранение и производство.

3.   Държавите-членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират, че при пренасяне на пиротехнически изделия в рамките на Общността се спазват изискванията за безопасност и обществена сигурност и защита, предвидени в настоящата директива.

4.   Държавите-членки организират и осъществяват подходящо наблюдение на пуснатите на пазара продукти, като надлежно отчитат презумпцията за съответствие на продуктите с маркировка „СЕ“.

5.   Държавите-членки информират ежегодно Комисията за дейностите си по наблюдение на пазара.

6.   Когато държава-членка установи, че съществува вероятност пиротехническо изделие с маркировка „СЕ“, придружено от декларация за съответствие на ЕО и използвано по предназначение, да изложи на опасност здравето и безопасността на хората, тя предприема всички подходящи временни мерки, за да изтегли изделието от пазара, да забрани пускането му на пазара или да ограничи свободното му движение. Държавата-членка информира Комисията и другите държави-членки за това.

7.   Комисията прави обществено достояние на интернет сайта си наименованията на продуктите, които съгласно параграф 6 са били изтеглени от пазара, забранени са или ще бъдат пуснати на пазара при ограничения.

Член 15

Бързо информиране относно продукти, които крият сериозни рискове

Когато държава-членка има достатъчно основания да смята, че пиротехническо изделие представлява сериозен риск за здравето и/или безопасността на хората в Общността, тя уведомява Комисията и другите държави-членки за това и извършва подходяща оценка. Тя информира Комисията и другите държави-членки за предисторията и резултатите от оценката.

Член 16

Предпазна клауза

1.   Когато държава-членка не е съгласна с временните мерки, предприети от друга държава-членка съгласно член 14, параграф 6, или когато Комисията смята, че такива мерки противоречат на законодателството на Общността, Комисията се консултира своевременно с всички засегнати страни, оценява мерките и заема позиция дали мерките са обосновани или не. Комисията нотифицира държавите-членки за своята позиция и уведомява заинтересованите страни.

Ако Комисията сметне, че националните мерки са обосновани, другите държави-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират изтеглянето от техните национални пазари на опасното изделие и информират Комисията за това.

Ако Комисията сметне, че националните мерки не са обосновани, съответната държава-членка ги оттегля.

2.   Когато временните мерки, посочени в параграф 1, се основават на недостатък в хармонизираните стандарти, Комисията отнася въпроса до постоянния комитет, създаден с Директива 98/34/ЕО, ако държавата-членка на произход на мерките поддържа позицията си, и Комисията или тази държава-членка започват процедурата, посочена в член 8.

3.   Когато пиротехническо изделие не изпълнява изискванията за съответствие, но има маркировка „СЕ“, компетентната държава-членка предприема подходящи действия срещу лицето, което е поставило маркировката, и информира Комисията за това. Комисията информира другите държави-членки.

Член 17

Мерки, които водят до отказ или ограничения

1.   Всички мерки, предприети съгласно настоящата директива:

а)

за забрана или ограничение пускането на пазара на продукт; или

б)

за изтегляне на продукт от пазара,

посочват точните основания, на които се основават. Засегнатата страна се нотифицира своевременно за тези мерки и същевременно се информира за средствата за правна защита, от които може да се ползва съгласно националното право на съответната държава-членка, както и за срока, в който може да се ползва от тези средства.

2.   При наличие на мярка, посочена в параграф 1, на засегнатата страна се предоставя възможност да изложи предварително своята позиция, освен ако такова консултиране е невъзможно поради неотложността на мярката, която следва да се предприеме, обоснована по-специално от изисквания за обществено здраве и безопасност.

Член 18

Изпълнителни мерки

1.   Следните мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, inter alia чрез допълването ѝ чрез добавяне на нови несъществени елементи, следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 19, параграф 2:

а)

адаптации, необходими за отчитането на възможни бъдещи изменения на препоръките на Организацията на обединените нации;

б)

адаптации спрямо техническия прогрес в приложения II и III;

в)

адаптации на изискванията за етикетиране, посочени в членове 12 и 13.

2.   Следните мерки се приемат в съответствие с процедурата на регулиране, посочена в член 19, параграф 3:

а)

създаване на система за проследяване, включително регистрационен номер и регистър на равнище ЕС, с цел идентифициране на типовете пиротехнически изделия и техния производител;

б)

създаване на общи критерии за редовно събиране и актуализиране на данни относно злополуки, свързани с пиротехнически изделия.

Член 19

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 20

Санкции

Държавите-членки установяват правила относно санкциите, приложими за нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, и гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

Държавите-членки също приемат необходимите мерки, които им позволяват да задържат партиди от пиротехнически изделия, които не съответстват на разпоредбите на настоящата директива.

Член 21

Транспониране

1.   Държавите-членки приемат и публикуват до 4 януари 2010 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

2.   Държавите-членки прилагат тези разпоредби най-късно до 4 юли 2010 г. за фойерверки от категории 1, 2 и 3 и най-късно до 4 юли 2013 г. за други пиротехнически изделия, за фойерверки от категория 4 и за сценични пиротехнически изделия.

3.   Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

5.   Националните разрешения, предоставени преди съответната дата, посочена в параграф 2, остават валидни на територията на издалата ги държава-членка до изтичане на срока им на действие или в срок до десет години от влизане в сила на настоящата директива, който от двата е по-кратък.

6.   Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 5 националните разрешения за пиротехнически изделия за превозни средства, предоставени преди съответната дата, посочена в параграф 2, остават валидни до изтичане на срока им на действие.

Член 22

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 23

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 май 2007 година.

За Европейския парламент

H.-G. PÖTTERING

Председател

За Съвета

G. GLOSER

Председател


(1)  ОВ C 195, 18.8.2006 г., стр. 7.

(2)  Становище на Европейския парламент от 30 ноември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 16 април 2007 г.

(3)  ОВ L 121, 15.5.1993 г., стр. 20. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(4)  ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Директива 2003/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 97).

(5)  ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 324, 29.11.2002 г., стр. 53).

(6)  ОВ C 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 91, 16.4.2003 г., стр. 7.

(8)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(9)  ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 23.

(10)  ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29. Директива, изменена с Директива 1999/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 141, 4.6.1999 г., стр. 20).

(11)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(12)  ОВ C 321, 31.12.2003 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 187, 16.7.1988 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 24.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Съществени изисквания за безопасност

1.

Всяко пиротехническо изделие следва да притежава функционалните характеристики, посочени от производителя на нотифицирания орган, с оглед гарантиране на максимална сигурност и надеждност.

2.

Всички пиротехнически изделия трябва да бъдат проектирани и произведени по такъв начин, че да могат да се обезвреждат по безопасен начин чрез подходящ процес и с минимално въздействие върху околната среда.

3.

Всяко пиротехническо изделие трябва да функционира правилно, когато се използва по предназначение.

Всяко пиротехническо изделие следва да бъде изпитвано при реалистични условия. При невъзможност това да стане в лаборатория изпитванията следва да бъдат проведени при условията, в които пиротехническото изделие ще се използва.

Следната информация и характеристики трябва да бъдат отчетени или изпитани, в случай че са приложими:

а)

дизайн, конструкция и характерни свойства, включително подробен химически състав (маса и процентно съдържание на използвани вещества) и размери;

б)

физическа и химическа устойчивост на пиротехническото изделие при всички нормални и предвидими условия на околната среда;

в)

чувствителност при нормални и предвидими условия на боравене и превоз;

г)

съвместимост на всички компоненти по отношение на тяхната химическа устойчивост;

д)

устойчивост на пиротехническото изделие на влага, когато е предназначено за употреба при влажни или мокри условия и когато влагата може да окаже неблагоприятно въздействие върху неговата безопасност или надеждност;

е)

устойчивост на ниски и високи температури, когато пиротехническото изделие е предназначено за съхранение или употреба при такива температури и охлаждането или нагряването на компонент или на пиротехническото изделие като цяло могат да окажат неблагоприятно въздействие върху неговата безопасност или надеждност;

ж)

мерки за безопасност за предотвратяване на преждевременно или непреднамерено запалване или задействане;

з)

подходящи инструкции и, при необходимост, маркировка за безопасно боравене, съхранение, употреба (включително разстояния на безопасност) и обезвреждане на официалния език или езици на приемащата държава-членка;

и)

устойчивост на пиротехническото изделие, неговата опаковка или на други компоненти срещу влошаване на състоянието при нормални и предвидими условия на съхранение;

й)

спецификация на всички необходими уреди и принадлежности и инструкции за безопасна употреба на пиротехническото изделие.

По време на превоз и нормално боравене, освен ако не е уточнено в инструкциите от производителя, пиротехническото изделие следва да съдържа състава на пиротехническата смес.

4.

Забранява се пиротехническите изделия да съдържат:

а)

бризантни активни вещества за търговски цели, с изключение на черен барут или възпламенителен състав;

б)

военни взривни вещества.

5.

Различните групи пиротехнически изделия трябва също да отговарят най-малко на следните изисквания:

А.   Фойерверки

1.

Производителят разпределя фойерверките към различни категории съгласно член 3, характеризиращи се по съдържание на чисто взривно вещество, разстояния на безопасност, ниво на шума и други подобни характеристики. Категорията следва да е ясно посочена на етикета.

а)

За фойерверки от категория 1 трябва да са спазени следните изисквания:

i)

разстоянието на безопасност трябва да бъде най-малко 1 м. Въпреки това, когато е уместно, разстоянието на безопасност може да бъде по-малко;

ii)

максималната стойност на нивото на шум не трябва да надвишава 120 dB (A, imp) или еквивалентно ниво на шум, измерено посредством друг подходящ метод, на разстоянието на безопасност;

iii)

категория 1 не трябва да включва звукови петарди, пиробатерии от звукови петарди, звукови петарди със светлинен ефект и пиробатерии от звукови петарди със светлинен ефект;

iv)

пиротехническите изделия, предназначени за взривяване чрез хвърляне на земята, в категория 1 не трябва да съдържат повече от 2,5 мг сребърен фулминат.

б)

За фойерверки от категория 2 трябва да са спазени следните условия:

i)

разстоянието на безопасност трябва да бъде най-малко 8 м. Въпреки това, когато е уместно, разстоянието на безопасност може да бъде по-малко;

ii)

максималната стойност на нивото на шум не трябва да надвишава 120 dB (A, imp) или еквивалентно ниво на шум, измерено посредством друг подходящ метод, на разстоянието на безопасност.

в)

За фойерверки от категория 3 трябва да са спазени следните условия:

i)

разстоянието на безопасност трябва да бъде най-малко 15 м. Въпреки това, когато е уместно, разстоянието на безопасност може да бъде по-малко;

ii)

максималната стойност на нивото на шум не трябва да надвишава 120 dB (A, imp) или еквивалентно ниво на шум, измерено посредством друг подходящ метод, на разстоянието на безопасност.

2.

Фойерверките може да се произвеждат само от материали, които свеждат до минимум риска за здравето, собствеността и околната среда, причинен от отломки.

3.

Начинът на запалване следва да бъде ясно видим или да бъде посочен в етикета или инструкциите.

4.

Фойерверките не трябва да извършват хаотично и непредсказуемо движение.

5.

Фойерверките от категории 1, 2 и 3 трябва да бъдат защитени срещу непреднамерено запалване чрез защитно покритие, чрез опаковката или чрез устройството на изделието. Фойерверките от категория 4 трябва да бъдат защитени срещу неумишлено запалване чрез методи, определени от производителя.

Б.   Други пиротехнически изделия

1.

Пиротехническите изделия трябва да са проектирани по такъв начин, че рискът за здравето, собствеността и околната среда да е сведен до минимум при нормалната им употреба.

2.

Начинът на запалване следва да бъде ясно видим или да бъде посочен в етикета или инструкциите.

3.

Пиротехническите изделия следва да са проектирани по такъв начин, че да се намали до минимум рискът за здравето, собствеността и околната среда от отломки при неумишленото им запалване.

4.

В зависимост от случая пиротехническото изделие следва да функционира правилно до изтичане на срока на годност, посочен от производителя.

В.   Детонатори

1.

Детонаторите трябва да могат да бъдат надеждно задействани и да имат достатъчен капацитет за задействане при всички нормални и предвидими условия на употреба.

2.

Детонаторите трябва да бъдат защитени от електростатичен заряд при нормални и предвидими условия на съхранение и употреба.

3.

Електрическите детонатори трябва да бъдат защитени срещу електромагнитни полета при нормални и предвидими условия на съхранение и употреба.

4.

Покритията на детониращите шнурове трябва да имат необходимата механична якост и да предпазват адекватно взривния пълнеж, когато са подложени на нормално и предвидимо механично напрежение.

5.

Параметрите за времето на горене на детониращите шнурове трябва да бъдат предоставяни заедно с изделието.

6.

Електрическите характеристики (напр. безопасен ток, устойчивост и т.н.) на електрическите детонатори трябва да се предоставят заедно с изделието.

7.

Проводниците на електрическите детонатори трябва да бъдат с достатъчна изолация и трябва да имат достатъчна механична якост, включително здрава връзка с детонатора, в зависимост от предназначението им.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Процедури за оценяване на съответствието

1.   МОДУЛ B: ЕО изследване на типа

1.

В този модул се описва тази част от процедурата, с която нотифициран орган потвърждава и удостоверява, че даден представителен образец на предвидената продукция отговаря на съответните изисквания на Директива 2007/23/ЕО (наричана по-долу „настоящата директива“).

2.

Заявлението за ЕО изследване на типа трябва да бъде подадено от производителя до нотифициран орган по негов избор.

Заявлението следва да включва:

а)

името и адреса на производителя;

б)

писмена декларация, че същото заявление не е подадено пред друг нотифициран орган;

в)

техническата документация, посочена в точка 3.

Заявителят следва да предостави на разположение на нотифицирания орган представителен образец на предвидената продукция, наричан по-долу „тип“. Нотифицираният орган може да поиска и други образци, ако това е необходимо за изпълнение на програмата за изпитване.

3.

Техническата документация следва да дава възможност за оценяване съответствието на продукта с изискванията на настоящата директива. Доколкото е релевантно за оценяването, документацията следва да обхваща проекта, производството и експлоатацията на продукта и да съдържа, когато е релевантно за оценяването:

а)

общо описание на типа;

б)

идеен проект, производствени чертежи и диаграми на компонентите, монтажните възли, веригите и т.н.;

в)

необходимите описания и пояснения за разчитане на чертежите и диаграмите, както и за функционирането на изделието;

г)

списък на хармонизираните стандарти, посочени в член 8 от настоящата директива, приложени изцяло или частично, и описания на възприетите решения с оглед спазване на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива в случаите, когато хармонизираните стандарти, посочени в член 8, не са били приложени;

д)

резултати от изчисленията при проектиране, от извършени изследвания и други;

е)

протоколи от изпитванията.

4.

Нотифицираният орган следва:

а)

да проучи техническата документация, да провери дали типът е произведен в съответствие с тези документи и да определи елементите, които са проектирани съобразно съответните разпоредби на хармонизираните стандарти, посочени в член 8 от настоящата директива, както и компонентите, проектирани без прилагане на съответните разпоредби на посочените хармонизирани стандарти;

б)

да извърши или да възложи извършването на подходящи изследвания и на необходимите изпитвания, за да провери, в случай че не са приложени хармонизираните стандарти, посочени в член 8 от настоящата директива, дали възприетите от производителя решения отговарят на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива;

в)

да извърши или да възложи извършването на подходящи изследвания и на необходимите изпитвания, за да провери, в случай че производителят е избрал да приложи съответните хармонизирани стандарти, дали последните са приложени;

г)

да съгласува със заявителя мястото, където ще бъдат извършени изследванията и необходимите изпитвания.

5.

Когато типът отговаря на съответните разпоредби на настоящата директива, нотифицираният орган следва да издаде на заявителя сертификат за ЕО изследване на типа. Сертификатът следва да съдържа името и адреса на производителя, резултатите от изследването и данните, необходими за идентифицирането на одобрения тип.

Към сертификата следва да се приложи списък на съответните части на техническата документация, като нотифицираният орган съхранява копие от него.

Когато на производителя бъде отказано издаване на сертификат за типа, нотифицираният орган следва да представи подробна мотивация за този отказ.

Следва да бъде предвидена процедура за обжалване.

6.

Заявителят следва да информира нотифицирания орган, който съхранява техническата документация, отнасяща се до сертификата за ЕО изследване на типа, за всички изменения на одобреното изделие, които следва да получат допълнително одобрение, ако тези изменения могат да повлияят на съответствието на съществените изисквания или предписаните условия за употреба на изделието. Това допълнително одобрение се дава под формата на допълнение към първоначалния сертификат за ЕО изследване на типа.

7.

Всеки нотифициран орган следва да съобщава на другите нотифицирани органи необходимата информация, отнасяща се до издадените или оттеглените сертификати за ЕО изследване на типа и допълненията към тях.

8.

Другите нотифицирани органи могат да получават копия от сертификатите за ЕО изследване на типа и/или от евентуалните допълнения към тях. Приложенията към сертификатите трябва да бъдат на разположение на другите нотифицирани органи.

9.

Производителят трябва да съхранява заедно с техническата документация и копия от сертификатите за ЕО изследване на типа и евентуалните допълнения към тях за срок най-малко 10 години след датата на последното производство на съответното изделие.

Когато производителят не е установен на територията на Общността, лицето, което пуска продукта на пазара, отговаря за изпълнение на задължението за държане на наличната техническа документация на разположение.

2.   МОДУЛ С: Съответствие с типа

1.

Този модул съдържа описание на онази част от процедурата, при която производителят гарантира и декларира, че съответните пиротехнически изделия съответстват на типа, описан в сертификата за ЕО изследване на типа, и удовлетворяват приложимите за тях изисквания на настоящата директива. Производителят трябва да поставя маркировката „СЕ“ върху всяко пиротехническо изделие и да съставя писмена декларация за съответствие.

2.

Производителят следва да предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че производственият процес осигурява съответствие на произведения продукт с типа, описан в сертификата за ЕО изследване на типа, и със съществените изисквания за безопасност на настоящата директива.

3.

Производителят трябва да съхранява копие от декларацията за съответствие за срок най-малко 10 години след датата на последното производство на въпросното изделие.

Когато производителят не е установен на територията на Общността, лицето, което пуска продукта на пазара, отговаря за изпълнение на задължението за държане на наличната техническа документация на разположение.

4.

Нотифициран орган, избран от производителя, следва да извършва или инициира извършването на проверки на изделието на произволни интервали. Изследва се подходящ образец от крайните изделия, взет на място от нотифицирания орган, и се провеждат подходящи изпитвания, определени в приложимия хармонизиран стандарт, посочен в член 8, или еквивалентни изпитвания, за да се установи съответствието на изделието с изискванията на настоящата директива. Ако един или повече образци от изследваните изделия не отговарят на изискванията за съответствие, нотифицираният орган трябва да предприеме съответните мерки.

Нотифицираният орган носи отговорност производителят да поставя идентификационния номер на този орган по време на производствения процес.

3.   МОДУЛ D: Осигуряване качеството на производството

1.

В този модул е описана процедурата, според която производителят, който е изпълнил задълженията по точка 2, гарантира и декларира, че съответните пиротехнически изделия съответстват на типа, описан в сертификата за ЕО изследване на типа, и удовлетворяват изискванията на настоящата директива. Производителят следва да поставя маркировката „СЕ“ на всяко изделие и да съставя писмена декларация за съответствие. Маркировката „СЕ“ следва да се придружава от идентификационния номер на нотифицирания орган, отговарящ за наблюдението по точка 4.

2.

Производителят следва да използва одобрена система за качество за производството, изходящия контрол и изпитванията съгласно точка 3. Той следва да подлежи на наблюдението по точка 4.

3.   Система за качество

3.1.

Производителят следва да подаде заявление до нотифициран орган по негов избор за оценяване на неговата система за качество във връзка със съответните пиротехнически изделия.

Заявлението следва да съдържа:

а)

всички необходими данни за предвидената категория пиротехнически изделия;

б)

документацията относно системата за качество;

в)

техническата документация на одобрения тип и копие от сертификата за ЕО изследване на типа.

3.2.

Системата за качество следва да гарантира съответствието на пиротехническите изделия с типа, описан в сертификата за ЕО изследване на типа, и с приложимите изисквания на настоящата директива.

Всички елементи, изисквания и предписания, приети от производителя, следва да бъдат документирани и систематизирани и подредени под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата за качество следва да позволява еднообразно тълкуване на програмите, плановете, ръководствата и архивите за качеството.

Документацията следва да съдържа в частност подходящо описание на:

а)

целите, свързани с качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на качеството на пиротехническите изделия;

б)

техниките за производство, контрол на качеството и гарантиране на качеството, процесите и систематичните действия, които ще се прилагат;

в)

изследванията и изпитванията, които ще се извършват преди, по време и след производството, и тяхната периодичност;

г)

документите за качеството, като доклади от проверки и данни от изпитвания, данни за калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал;

д)

средствата за наблюдение на постигането на изискваното качество на пиротехническите изделия и ефективното функциониране на системата за качество.

3.3.

Нотифицираният орган следва да оцени системата за качество, за да установи дали тя удовлетворява изискванията, посочени в точка 3.2. Органът следва да приеме, че е налице съответствие с тези изисквания, когато се касае за системи за качество, които прилагат съответния хармонизиран стандарт. Одиторският екип следва да включва поне един член с опит в оценяване на съответната технология на продукта. Процедурата на оценяване следва да включва посещение с цел проверка в помещенията на производителя.

На производителя следва да се нотифицира надлежно обосновано решение за оценка от проверките. То следва да съдържа резултатите от проучването.

3.4.

Производителят следва да поеме ангажимент за изпълнение на задълженията, произтичащи от така одобрената система за качество, и да я поддържа актуална и ефикасна.

Производителят следва да уведомява нотифицирания орган, който е одобрил системата за качество, за всяко предвиждано изменение на тази система.

Нотифицираният орган следва да направи оценка на предложените изменения и да реши дали изменената система за качество ще продължи да отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2, или е необходимо повторно оценяване.

На производителя следва да се нотифицира надлежно обосновано решение за оценка. То следва да съдържа резултатите от проучването.

4.   Наблюдение под ръководството на нотифицирания орган

4.1.

Целта на наблюдението е да се гарантира, че производителят надлежно изпълнява задълженията си, произтичащи от одобрената система за качество.

4.2.

Производителят следва да осигури достъп на нотифицирания орган за целите на проверката до помещенията за производство, контрол, изпитване и съхранение и да му предостави всички необходими данни, и по-специално:

а)

документацията на системата за качество;

б)

документи за качество, като доклади от проверки и данни от изпитвания, данни от калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал.

4.3.

Нотифицираният орган следва да извършва периодични одиторски проверки, за да гарантира, че производителят поддържа и прилага системата за качество, и да предоставя на производителя доклад от проверката.

4.4.

Освен това нотифицираният орган може да извършва посещения на производителя без предизвестие. По време на тези посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да извършва изпитвания или да възлага тяхното извършване, за да провери правилното функциониране на системата за качество. Нотифицираният орган следва да предоставя на производителя доклад от посещението и, ако са извършени изпитвания – доклад от тях.

5.

Производителят следва да съхранява на разположение на националните власти най-малко 10 години след датата на последното производство на изделието:

а)

документацията, посочена в точка 3.1, буква б);

б)

документи във връзка с измененията, посочени в точка 3.4, втора алинея;

в)

решенията и докладите на нотифицирания орган, посочени в точка 3.4, четвърта алинея и в точки 4.3 и 4.4.

6.

Всеки нотифициран орган следва да предоставя на другите нотифицирани органи съответната информация за издадените и оттеглените одобрения на системите за качество.

4.   МОДУЛ Е: Осигуряване качеството на продукта

1.

В този модул е описана процедурата, съгласно която производител, който изпълнява задълженията, посочени в точка 2, гарантира и декларира, че пиротехническите изделия съответстват на типа, описан в сертификата за ЕО изследване на типа. Производителят следва да поставя маркировката „СЕ“ върху всяко изделие и да съставя писмена декларация за съответствие. Маркировката „СЕ“ се придружава от идентификационния номер на нотифицирания орган, който отговаря за наблюдението по точка 4.

2.

Производителят следва да използва одобрена система за качество за крайния контрол и изпитванията на пиротехническите изделия съгласно точка 3. Той следва да подлежи на наблюдението, посочено в точка 4.

3.   Система за качество

3.1.

Производителят следва да подаде заявление до нотифициран орган по негов избор за оценяване на неговата система за качество във връзка с неговите пиротехнически изделия.

Заявлението следва да съдържа:

а)

всички необходими данни за предвидената категория пиротехнически изделия;

б)

документацията относно системата за качество;

в)

техническата документация на одобрения тип и копие от сертификата за ЕО изследване на типа.

3.2.

При прилагане на системата за качество всяко пиротехническо изделие следва да се изследва и да се извършат подходящи изпитвания съобразно определеното в съответния(ите) хармонизиран(и) стандарт(и), посочен(и) в член 8 от настоящата директива, или еквивалентни изпитвания, за да се провери съответствието на изделието със съответните изисквания на настоящата директива.

Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, следва да бъдат документирани, систематизирани и подредени под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата за качество следва да позволява последователно тълкуване на програмите, плановете, ръководствата и архивите за качеството.

Документацията следва да съдържа в частност подходящо описание на:

а)

целите, свързани с качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на качеството на продукта;

б)

изследванията и изпитванията, които ще се извършват след производството;

в)

средствата за наблюдение на ефективното функциониране на системата за качество;

г)

документите за качеството, като доклади от проверки и данни от изпитвания, данни за калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал и др.

3.3.

Нотифицираният орган следва да оцени системата за качество, за да установи дали тя удовлетворява изискванията, посочени в точка 3.2. Органът следва да приеме, че е налице съответствие с тези изисквания, когато се касае за системи за качество, които прилагат съответния хармонизиран стандарт.

Одиторският екип следва да включва поне един член с опит в оценяване на съответната технология на продукта. Процедурата на оценяване следва да включва посещение с цел проверка в помещенията на производителя.

На производителя следва да се нотифицира надлежно обосновано решение за оценка. То следва да съдържа резултатите от проучването.

3.4.

Производителят следва да поеме ангажимент за изпълнение на задълженията, произтичащи от така одобрената система за качество, и да я поддържа актуална и ефикасна.

Производителят следва да информира нотифицирания орган, който е одобрил системата за качество, за всяко предвиждано изменение на тази система.

Нотифицираният орган следва да направи оценка на предложените изменения и да реши дали изменената система за качество ще продължи да отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2, или е необходимо повторно оценяване.

На производителя следва да се нотифицира надлежно обосновано решение за оценка. То следва да съдържа резултатите от проучването.

4.   Наблюдение под ръководството на нотифицирания орган

4.1.

Целта на наблюдението е да се гарантира, че производителят надлежно изпълнява задълженията си, произтичащи от одобрената система за качество.

4.2.

Производителят следва да осигури достъп на нотифицирания орган за целите на проверката до помещенията за производство, контрол, изпитване и съхранение и да му предостави всички необходими данни, и по-специално:

а)

документацията на системата за качество;

б)

техническата документация;

в)

документите за качеството, като доклади от проверки и данни от изпитвания, данни за калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал.

4.3.

Нотифицираният орган следва да извършва периодични одиторски проверки, за да гарантира, че производителят поддържа и прилага системата за качество и да предоставя на производителя доклад от проверката.

4.4.

Освен това нотифицираният орган може да извършва посещения на производителя без предизвестие. По време на тези посещения нотифицираният орган може, ако е необходимо, да извършва изпитвания или да възлага тяхното извършване, за да провери правилното функциониране на системата за качество. Нотифицираният орган следва да предоставя на производителя доклад от посещението и доклад от изпитванията, ако са извършени такива.

5.

Производителят следва да съхранява на разположение на националните власти най-малко 10 години след датата на последното производство на изделието:

а)

документацията, посочена в точка 3.1, буква б);

б)

документи във връзка с измененията, които са посочени в точка 3.4, втора алинея;

в)

решенията и докладите на нотифицирания орган, посочени в точка 3.4, четвърта алинея и в точки 4.3 и 4.4.

6.

Всеки нотифициран орган следва да предоставя на другите нотифицирани органи съответната информация за издадените и оттеглените одобрения на системите за качество.

5.   МОДУЛ G: Проверка на единичен продукт

1.

В този модул е описана процедурата, съгласно която производителят гарантира и декларира, че пиротехническото изделие, на което е издаден посоченият в точка 2 сертификат, отговаря на съответните изисквания на настоящата директива. Производителят следва да поставя маркировката „СЕ“ върху пиротехническото изделие и да съставя декларация за съответствие.

2.

Нотифицираният орган следва да изследва пиротехническото изделие и да извърши подходящите изпитвания съобразно определеното в съответния(ите) хармонизиран(и) стандарт(и), посочен(и) в член 8 от настоящата директива, или еквивалентни изпитвания, за да се гарантира съответствието на изделието със съответните изисквания на настоящата директива.

Нотифицираният орган поставя или възлага поставянето на своя идентификационен номер върху пиротехническото изделие и съставя сертификат за съответствие относно извършените изпитвания.

3.

Предназначението на техническата документация е да позволи оценяване на съответствието с изискванията на настоящата директива и разбиране на дизайна, производството и функционирането на пиротехническото изделие.

Когато е необходимо за оценяването, документите следва да съдържат следната информация:

а)

общо описание на типа;

б)

идеен проект и производствени чертежи и схеми на компонентите, монтажните възли и веригите;

в)

необходимите описания и пояснения за разчитане на идейните проекти и производствените чертежи, схемите на компонентите, монтажните възли и веригите и за функционирането на пиротехническото изделие;

г)

списък на хармонизираните стандарти, посочени в член 8 от настоящата директива, приложени изцяло или частично, и описания на възприетите решения с оглед спазване на съществените изисквания за безопасност на настоящата директива в случаите, когато хармонизираните стандарти, посочени в член 8 от настоящата директива, не са били приложени;

д)

резултати от проектните изчисления и от извършени изследвания;

е)

протоколи от изпитванията.

6.   МОДУЛ H: Пълно осигуряване на качеството

1.

В този модул е описана процедурата, съгласно която производителят, който е изпълнил задълженията по точка 2, гарантира и декларира, че въпросните продукти отговарят на изискванията на настоящата директива. Производителят или неговият вносител поставя маркировката „СЕ“ на всяко изделие и съставя писмена декларация за съответствие. Маркировката „СЕ“ следва да се придружава от идентификационния номер на нотифицирания орган, отговарящ за наблюдението, посочено в точка 4.

2.

Производителят следва да използва одобрена система за качество по отношение на проектирането, производството, контрола и изпитването на крайния продукт в съответствие с точка 3 и следва да подлежи на наблюдението по точка 4.

3.   Система за качество

3.1.

Производителят следва да подаде заявление до нотифициран орган за оценяване на неговата система за качество.

Заявлението следва да съдържа:

а)

всички необходими данни за предвидената категория пиротехнически изделия;

б)

документацията относно системата за качество.

3.2.

Системата за качество следва да гарантира съответствието на изделието с изискванията на настоящата директива.

Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, следва да бъдат документирани, систематизирани и подредени под формата на писмени политики, процедури и инструкции. Документацията на системата за качество следва да позволява еднозначно тълкуване на програмите, плановете, ръководствата и архивите за качеството.

Документацията следва да съдържа в частност подходящо описание на:

а)

целите във връзка с качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на дизайна и качеството на продукта;

б)

спецификациите на техническата конструкция, включително приложимите стандарти, и ако стандартите, посочени в член 8 от настоящата директива, не са били напълно приложени, начините за гарантиране спазването на съответните основни изисквания на настоящата директива;

в)

методите за контрол и оценка на резултатите от разработки, процеси и систематични действия, които ще бъдат използвани за разработване на продукти, принадлежащи към съответната категория изделия;

г)

техниките за производство, контрол на качеството и гарантиране на качеството и процесите и систематичните действия, които се прилагат;

д)

изследванията и изпитванията, които ще се извършват преди, по време и след производството, и тяхната периодичност;

е)

документите за качеството, като доклади от проверки и данни от изпитвания, данни за калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал;

ж)

средствата за наблюдение на постигането на необходимия дизайн и качество на продукта и ефективното функциониране на системата за качество.

3.3.

Нотифицираният орган следва да оцени системата за качество, за да установи дали тя удовлетворява изискванията, посочени в точка 3.2. Органът следва да приеме, че е налице съответствие с тези изисквания, когато се касае за системи за качество, които прилагат съответния хармонизиран стандарт.

Одиторският екип следва да включва поне един член с опит в оценяване съответната технология на продукта. Процедурата на оценяване следва да включва посещение с цел проверка в помещенията на производителя.

На производителя следва да се нотифицира надлежно обосновано решение за оценка. То следва да съдържа резултатите от проучването.

3.4.

Производителят следва да поеме ангажимент за изпълнение на задълженията, произтичащи от така одобрената система за качество, и да я поддържа актуална и ефикасна.

Производителят следва постоянно да уведомява нотифицирания орган, който е одобрил системата за качество, за всяко предвиждано изменение на тази система.

Нотифицираният орган следва да направи оценка на предложените изменения и да реши дали изменената система за качество ще продължи да отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2, или е необходимо повторно оценяване.

На производителя следва да се нотифицира надлежно обосновано решение за оценка. То следва да съдържа резултатите от проучването.

4.   Наблюдение от страна на ЕО под ръководството на нотифицирания орган

4.1.

Целта на наблюдението от страна на ЕО е да се гарантира, че производителят надлежно изпълнява задълженията си, произтичащи от одобрената система за качество.

4.2.

Производителят следва да осигури достъп на нотифицирания орган за целите на проверката до помещенията за производство, контрол, изпитване и съхранение и да му предостави всички необходими данни, и по-специално:

а)

документацията на системата за качество;

б)

документите за качеството, изисквани съгласно системата за качество за целите на разработването, като например резултати от анализи, изчисления и изпитвания;

в)

документите за качеството, изисквани съгласно системата за качество в производствената област, като например доклади от проверки и данни от изпитвания, данни от калибриране и доклади за квалификацията на съответния персонал.

4.3.

Нотифицираният орган следва да извършва периодични одиторски проверки, за да гарантира, че производителят поддържа и прилага системата за качество, и да предоставя на производителя доклад от проверката.

4.4.

Освен това нотифицираният орган може да извършва посещения на производителя без предизвестие. По време на тези посещения нотифицираният орган може, при необходимост, да извършва изпитвания или да възлага тяхното извършване, за да провери правилното функциониране на системата за качество. Нотифицираният орган следва да предоставя на производителя доклад от посещението и доклад от изпитванията, ако са извършени такива.

5.

Производителят следва да съхранява на разположение на националните власти най-малко 10 години след датата на последното производство на изделието:

а)

документацията, посочена в точка 3.1, буква б);

б)

документи във връзка с измененията, посочени в точка 3.4, втора алинея;

в)

решенията и докладите на нотифицирания орган, посочени в точка 3.4, четвърта алинея и в точки 4.3 и 4.4.

6.

Всеки нотифициран орган следва да предоставя на другите нотифицирани органи съответната информация за издадените и оттеглените одобрения на системите за качество.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Минимални критерии, които държавите-членки следва да вземат предвид за отговорните за оценяване на съответствието органи

1.

Органът, неговият директор и персоналът, който отговаря за извършване на изпитванията за проверка на съответствието, не следва да бъдат проектант, производител, доставчик, монтажник или вносител на пиротехническите изделия, които те проверяват, нито упълномощен представител на някоя от тези страни. Те не трябва да участват нито пряко, нито като упълномощени представители в проектирането, конструирането, маркетинга, поддръжката или вноса на такива изделия. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя и органа.

2.

Органът и неговият персонал следва да извършват изпитванията за проверка на съответствието с възможно най-висока степен на професионализъм и техническа компетентност и да не се поддават на натиск и подкуп, и по-специално от финансов характер, които могат да повлияят на преценката им или на резултатите от проверката, особено от лица или групи лица, които са заинтересовани от резултатите от проверката.

3.

Органът следва да разполага с необходимия персонал и да притежава необходимите средства, за да може да изпълнява правилно административните и техническите задачи, свързани с проверката; той също така следва да има достъп до оборудването, необходимо за специални проверки.

4.

Персоналът, който отговаря за проверката, следва да:

а)

притежава висока техническа и професионална квалификация;

б)

познава в задоволителна степен изискванията относно изпитванията, които извършва, и да има достатъчно практически опит в тези изпитвания;

в)

притежава способност за изготвяне на сертификатите, протоколите и докладите, необходими за удостоверяване извършването на изпитванията.

5.

Безпристрастността на проверяващия персонал следва да бъде гарантирана. Неговото заплащане не трябва да зависи от броя на извършените изпитвания, нито от резултатите от тях.

6.

Органът сключва застраховка за гражданска отговорност, освен ако отговорността му се поема от държавата съгласно националното законодателство или ако държавата-членка е пряко отговорна за изпитванията.

7.

Персоналът на органа следва да спазва професионалната тайна по отношение на цялата информация, получена при изпълнение на задачите му (освен по отношение на компетентните административни власти на държавата, в която извършва дейностите си) съгласно настоящата директива или всяка разпоредба на националното право, която я привежда в действие.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Маркировка за съответствие

Маркировката „СЕ“ за съответствие следва да се състои от инициалите „СЕ“ съгласно следното графично изображение:

Image

В случай на намаляване или увеличаване на размерите на маркировката пропорциите на разчертаната графика по-горе следва да бъдат спазени.


14.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 154/22


ДИРЕКТИВА 2007/24/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 май 2007 година

за отмяна на Директива 71/304/ЕИО на Съвета за премахване на ограниченията пред свободата на предоставяне на услуги в областта на обществените поръчки за строителство и възлагането на обществени поръчки за строителство на предприемачи, действащи посредством агенции или клонове

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

след консултации с Европейския икономически и социален комитет,

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),

като имат предвид, че:

(1)

В своето съобщение до Съвета, до Европейския парламент, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно актуализирането и опростяването на достиженията на правото на Общността Комисията обяви, наред с другото, своето намерение внимателно да разгледа достиженията на правото на Общността, за да установи дали те биха могли да бъдат опростени, например чрез отмяна на актове, които са остарели.

(2)

В резултат на приемането на различни актове от законодателен характер в сферата на възлагането на обществени поръчки, като най-скорошни са Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (2) и Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (3), както и с оглед развитието на съдебната практика на Съда на Европейските общности, и особено неговото съдебно решение от 25 юли 1991 г. по дело C-76/90 Säger  (4), бе възможно да се постигне степен на защита, равна или по-голяма от тази, предложена съгласно Директива 71/304/ЕИО (5).

(3)

С оглед опростяване на достиженията на правото на Общността, без същевременно да се нарушават правата на икономическите оператори, Директива 71/304/ЕИО следва да бъде отменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 71/304/ЕИО се отменя.

Член 2

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 май 2007 година.

За Европейския парламент

H.-G. PÖTTERING

Председател

За Съвета

G. GLOSER

Председател


(1)  Становище на Европейския парламент от 13 февруари 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 16 април 2007 г.

(2)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/97/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 107).

(3)  ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114. Директива, последно изменена с Директива 2006/97/ЕО.

(4)  Cборник практика на Cъда на ЕО [1991] I-4221.

(5)  ОВ L 185, 16.8.1971 г., стр. 1.


РЕШЕНИЯ, ПРИЕТИ СЪВМЕСТНО ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

14.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 154/23


РЕШЕНИЕ № 623/2007/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 май 2007 година

за изменение на Директива 2002/2/ЕО за изменение на Директива 79/373/ЕИО на Съвета относно обращението на комбинирани фуражи

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 152, параграф 4, буква б) от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

С разпоредбата на член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2002/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) за изменение на Директива 79/373/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно обращението на комбинирани фуражи (4) към член 5, параграф 1 от Директива 79/373/ЕИО се добавя буква, която изисква от производителите на комбинирани фуражи за животни да посочат по искане на потребителя точното съдържание на фуража.

(2)

Съдът на Европейските общности в свое решение от 6 декември 2005 г. по обединени дела C-453/03, C-11/04, C-12/04 и C-194/04 (5) обяви член 1, параграф 1, буква б) от Директива 2002/2/ЕО за недействителен с оглед принципа на пропорционалност.

(3)

С член 233 от Договора се изисква от институциите, чиито актове са били обявени за недействителни, да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейските общности.

(4)

Целта за гарантиране безопасността на фуражите се постига, наред с другото, и чрез прилагане и изпълнение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6) и на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета (7).

(5)

Редица съдебни решения в държавите-членки доведоха до различно и неравномерно въвеждане и прилагане на Директива 2002/2/ЕО и към настоящия момент пред националните съдилища има висящи различни дела, свързани с нея.

(6)

Европейският парламент и Съветът не внасят по-големи изменения в основния законодателен акт в настоящия момент, тъй като Комисията обеща като част от програмата за опростяване на законодателството да внесе до средата на 2007 г. предложения за цялостно преразглеждане на законодателството в областта на фуражите. Те очакват, че въпросът с така нареченото „открито обявяване“ на съставките ще бъде изцяло преразгледан в този контекст и очакват нови предложения от Комисията, които да отчитат както интересите на селските стопани за точна и подробна информация относно хранителните съставки, съдържащи се във фуражите, така и интересите на производителите от гарантиране на достатъчна защита на тайните на производството.

(7)

В член 12, втора алинея от Директива 79/373/ЕИО, въведена с член 1, параграф 5 от Директива 2002/2/ЕО, вече се предвижда задължаване на производителите на комбинирани фуражи да осигурят, при поискване, достъп на органите, отговорни за провеждането на официални инспекции, до всички документи, касаещи съставките на фуражите, които ще бъдат пуснати в обращение, което ще позволи да бъде проверена точността на информацията, обозначена на етикета.

(8)

Следователно Директива 2002/2/ЕО следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Директива 2002/2/ЕО се изменя, както следва:

1.

Член 1, параграф 1, буква б) се заличава.

2.

В член 1, параграф 6 текстът на член 15а от Директива 79/373/ЕИО се заменя със следното:

„Член 15а

Въз основа на получената от държавите-членки информация Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета най-късно до 6 ноември 2006 г. доклад за изпълнение на мерките, въведени с член 5, параграф 1, буква й) и параграф 5, буква г), както и с член 5в и член 12, втора алинея, по-специално по отношение на посочването, под формата на тегловен процент, на количествата фуражни суровини в етикетите на комбинираните фуражи, включително и разрешения толеранс, придружен от всякакви предложения, които целят подобряването на тези мерки.“

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 май 2007 година.

За Европейския парламент

H.-G. PÖTTERING

Председател

За Съвета

G. GLOSER

Председател


(1)  ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 34.

(2)  Становище на Европейския парламент от 12 декември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 16 април 2007 г.

(3)  Директива 2002/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за изменение на Директива 79/373/ЕИО на Съвета относно обращението на комбинирани фуражи (ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 23).

(4)  ОВ L 86, 6.4.1979 г., стр. 30. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).

(5)  ABNA и други ECR [2005] I-10423.

(6)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 575/2006 на Комисията (ОВ L 100, 8.4.2006 г., стр. 3).

(7)  Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (ОВ L 35, 8.2.2005 г., стр. 1).


14.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 154/25


РЕШЕНИЕ № 624/2007/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 май 2007 година

за създаване на програма за действие за митниците в Общността (Митници 2013)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Една от главните цели на Общността през следващите години е създаването на растеж и работни места, както е отразено в повторно подетата кампания за осъществяване на Лисабонската стратегия. Предишните програми в митническата област, по-специално Решение № 253/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2003 г. за приемане на програма за действие за митниците в Общността (Митници 2007) (3) (наричана по-долу „Митници 2007“), допринесоха значително за постигането на тази цел и на общите цели на митническата политика. Поради това е подходящо дейностите, които са започнати по тези програми, да продължат. Следва да се създаде нова програма (наричана по-долу „програмата“) за срок от шест години, за да се уеднакви нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, съдържаща се в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (4).

(2)

Митническите администрации играят жизненоважна роля при защитата на интересите на Общността, особено на нейните финансови интереси. Те осигуряват също така еднаква степен на защита на гражданите и икономическите оператори в Общността във всяка точка от митническата територия на Общността, където се извършват формалности по митническо освобождаване на стоки. В този контекст, стратегическата политика, определена от Групата за митническа политика, имаше за цел да се гарантира, че националните митнически администрации функционират толкова ефикасно и ефективно и реагират на всички изисквания, произтичащи от променяща се митническа среда, колкото в случай на наличие на една-единствена администрация. Следователно е важно настоящата програма да съответства и да бъде в подкрепа на общата митническа политика и съгласно тази програма да се оказва подкрепа на Групата за митническа политика, състояща се от Комисията и ръководителите на митническите администрации на държавите-членки или техните представители. Изпълнението на програмата следва да се координира и организира от Комисията и държавите-членки в рамките на общата политика, разработена от Групата за митническа политика.

(3)

Съществува необходимост от действия в областта на митниците, за да се отдаде предимство на подобряването на контрола и на дейностите за борба с измамите, свеждането до минимум на разходите на икономическите оператори за спазване на митническото законодателство, осигуряването на ефикасно управление на контрола на стоки на външните граници и защитата на гражданите на Европейския съюз по отношение на безопасността и сигурността на международната верига за доставки. Следователно Общността следва да може, в рамките на нейните собствени правомощия, да подкрепя действията на митническите администрации на държавите-членки и следва изцяло да се използват всички възможности за административно сътрудничество и взаимна административна помощ, предвидени от правилата на Общността.

(4)

С оглед оказване на подкрепа в процеса на присъединяване на страните кандидатки, на митническите администрации на тези страни следва да се предостави необходимата помощ, за да могат да изпълняват съвкупността от задачи, изисквани от законодателството на Общността, от датата на присъединяването им, включително управлението на бъдещите външни граници. Следователно настоящата програма следва да бъде отворена за участие на страни кандидатки и потенциални страни кандидатки.

(5)

С оглед оказване на подкрепа за митническите реформи в страните, които участват в Европейската политика на добросъседство, е целесъобразно да се предвиди възможност, при определени условия, за тяхното участие в избрани дейности от програмата.

(6)

Нарастващата глобализация на търговията, разработването на нови пазари и промените в методите и скоростта на движение на стоките изискват митническите администрации да укрепят отношенията помежду си, както и с представителите на деловите, правните и научните среди или други субекти, участващи в осъществяването на външнотърговска дейност. Настоящата програма следва да осигури възможност за лицата, представляващи тези среди или образувания, да участват в дейности по програмата, когато това е целесъобразно.

(7)

Трансевропейските компютризирани системи за безопасно предаване на съобщения и обмен на информация, финансирани по програмата Митници 2007, имат съществено значение за функционирането на митниците в Общността и за обмена на информация между митническите администрации, и поради това следва да продължат да получават подкрепа по програмата.

(8)

Придобитият от Общността опит от предишни програми в митническата област показва, че събирането на служители от различни национални администрации при осъществяването на професионални дейности чрез използване на инструменти, като сравнителни анализи, групи по проекти, семинари, работни срещи, работни посещения, дейности, свързани с обучението, и мониторингови дейности, в голяма степен допринася за постигането на целите на програмата. Следователно тези дейности следва да продължат, като се даде възможност за разработване на нови инструменти, когато се изисква още по-ефективна реакция на потребностите, които могат да възникнат.

(9)

Необходимо е митническите служители да разполагат с достатъчно езикови познания, за да си сътрудничат и да участват в програмата. Отговорност на страните участници е да осигурят необходимото езиково обучение за техните служители.

(10)

Междинната оценка на Митници 2007 потвърди необходимостта от по-структурирано организиране на взаимното предоставяне на информация и обмена на знания между администрациите и между администрациите и Комисията, както и от консолидиране на познанията, придобити по време на мероприятия по програмата. Следователно, по програмата следва да се отдели особено внимание на обмена на информация и на управлението на познания.

(11)

Въпреки че основната отговорност за постигане на целите на настоящата програма се носи от страните участници, са необходими общностни действия за координиране на дейностите, провеждани по програмата, както и за осигуряване на инфраструктурата и на необходимите стимули.

(12)

Тъй като целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(13)

С настоящото решение се установява финансов пакет за цялото времетраене на програмата, който следва да съставлява основната референтна сума за бюджетния орган по смисъла на точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.

(14)

Мерките, необходими за прилагане на настоящото решение, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5),

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Създаване на програмата

1.   Създава се многогодишна програма за действие за митниците в Общността (Митници 2013) (наричана по-долу „програмата“), за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2013 г. с оглед оказване на подкрепа и допълване на предприетите от държавите-членки действия за гарантиране на ефективното функциониране на вътрешния пазар в митническата област.

2.   Програмата се състои от следните дейности:

а)

системи за предаване на съобщения и обмен на информация;

б)

сравнителен анализ;

в)

семинари и работни срещи;

г)

групи по проекти и ръководни групи;

д)

работни посещения;

е)

дейности по обучение;

ж)

мониторингови дейности;

з)

всякакви други дейности, необходими за осъществяването на целите на програмата.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1.

„администрация“ означава публичните власти и другите органи в страните участници, които отговарят за управлението на митниците и за дейностите, свързани с митниците;

2.

„служител“ означава член на администрация.

Член 3

Участие в програмата

1.   Страни участници са държавите-членки и страните, посочени в параграф 2.

2.   Програмата е отворена за участие на всяка от следните страни:

а)

страни кандидатки, които се ползват от предприсъединителна стратегия, в съответствие с общите принципи и общия ред и условия за участието на тези страни в програми на Общността, установени в съответното рамково споразумение и решенията на Съвета за асоцииране;

б)

потенциални страни кандидатки, в съответствие с разпоредбите, които ще бъдат определени съвместно с тези страни след сключването на рамкови споразумения относно тяхното участие в програми на Общността.

3.   Програмата може да бъде отворена за участие и на някои страни партньори по Европейската политика на добросъседство, ако тези страни са постигнали достатъчно равнище на сближаване на съответното им законодателство и административни методи с тези на Общността и в съответствие с разпоредбите, които ще бъдат определени съвместно с тези страни след сключването на рамкови споразумения относно тяхното участие в програми на Общността.

4.   Страните участници се представляват от служители на съответната администрация.

Член 4

Общи цели

1.   Програмата има за цел да осигури постигането на следните общи цели:

а)

гарантиране, че митническите дейности съответстват на потребностите на вътрешния пазар, включително сигурността на веригата за доставки и улесняването на търговията, както и подкрепа за стратегията за растеж и работни места;

б)

взаимодействие между митническите администрации на държавите-членки и изпълнение на задълженията им толкова ефикасно, колкото ако те представляват една администрация, гарантиране на контрол с равностойни резултати във всяка точка на митническата територия на Общността и оказването на подкрепа на законната стопанска дейност;

в)

осигуряване на необходимата защита на финансовите интереси на Общността;

г)

засилване на сигурността и безопасността;

д)

подготовка на страните, посочени в член 3, параграф 2, за присъединяване, включително чрез обмен на опит и познания с митническите администрации на тези страни.

2.   Общият подход по отношение на митническата политика постоянно се адаптира към новото развитие в партньорството между Комисията и държавите-членки в рамките на Групата за митническа политика, която се състои от Комисията и ръководителите на митническите администрации на държавите-членки или техните представители. Комисията редовно информира Групата за митническа политика за мерките, свързани с изпълнението на програмата.

Член 5

Специфични цели

Специфичните цели на програмата са:

а)

намаляване на административната тежест и на разходите на икономическите оператори за спазване на изискванията чрез подобряване на стандартизацията и опростяване на митническите системи и контрол, и поддържане на отворено и прозрачно сътрудничество с участниците на пазара;

б)

установяване, развиване и прилагане на най-добрите работни практики, по-специално в областта на одиторския контрол преди и след митническо освобождаване, анализа на риска, митническия контрол и опростените процедури;

в)

поддържане на система за оценка на ефективността на митническите администрации на държавите-членки, с цел да се подобрят тяхната ефективност и ефикасност;

г)

подкрепяне на действия за предотвратяване на нередности, по-конкретно чрез бързо предоставяне на информация относно рисковете на митническите постове на предна линия;

д)

осигуряване на единна и недвусмислена тарифна класификация в Общността, по-специално чрез подобряване на координацията и сътрудничеството между лабораториите;

е)

подкрепяне на създаването на паневропейска електронна митническа среда чрез разработването на взаимно съвместими системи за предаване на съобщения и обмен на информация, в съчетание с необходимите законодателни и административни промени;

ж)

поддържане на съществуващите съобщителни и информационни системи и когато е уместно, разработване на нови системи;

з)

предприемане на действия, които ще осигурят подкрепа на митническите администрации на страните, подготвящи се за присъединяване;

и)

допринасяне за развитието на добре работещи митнически администрации в трети страни;

й)

подобряване на сътрудничеството между митническите администрации на държавите-членки и на трети страни, по-специално на страните партньори по Европейската политика на добросъседство;

к)

развиване и засилване на общото обучение.

Член 6

Работна програма

Комисията изготвя ежегодно работна програма в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

ГЛАВА II

ДЕЙНОСТИ ПО ПРОГРАМАТА

Член 7

Системи за предаване на съобщения и обмен на информация

1.   Комисията и страните участници гарантират функционирането на системите за предаване на съобщения и обмен на информация, посочени в параграф 2.

2.   Системите за предаване на съобщения и обмен на информация са:

а)

общата комуникационна мрежа/общия системен интерфейс (ОКМ/ОСИ);

б)

компютризираната транзитна система (КТС);

в)

тарифните системи, по-специално системата за разпространение на данни (СРД), Комбинираната номенклатура (КН), информационната система на интегрираната тарифа на Общността (ТАРИК), системата за европейска обвързваща тарифна информация (ЕОТИ), системата за тарифни квоти и наблюдение (СТКН), информационната система за суспендиране (Suspensions), системата за управление на спесимени (СУС), информационната система за режимите при усъвършенстване (ИСРУ), Европейската митническа база данни за химическите вещества (ECICS) и системата за регистрирани износители (REX);

г)

системите за повишаване на сигурността, определени в Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (6), по-специално общностната система за управление на риска, системата за контрол на износа (СКИ), системата за контрол на вноса (СКВ) и системата за одобрени икономически оператори (СОИО);

д)

всички нови, свързани с митническата дейност системи за предаване на съобщения и обмен на информация, включително електронните митнически системи, създадени съгласно законодателството на Общността и предвидени в работната програма, посочена в член 6.

3.   Общностните компоненти на системите за предаване на съобщения и обмен на информация са хардуерът, софтуерът и мрежовите връзки, които са общи за всички страни участници. Комисията сключва от името на Общността необходимите договори с оглед осигуряване на функционалността на тези компоненти.

4.   Необщностните компоненти на системите за предаване на съобщения и обмен на информация включват националните бази данни, съставляващи част от тези системи, мрежовите връзки между общностните и необщностните компоненти и този софтуер и хардуер, който всяка страна участник счита за подходящ за пълната функционалност на тези системи в цялата ѝ администрация. Страните участници гарантират функционалността на необщностните компоненти и осигуряват функционалната им съвместимост с общностните компоненти.

5.   Комисията координира, в сътрудничество със страните участници, аспектите на създаване и функциониране на общностните и необщностните компоненти на системите и инфраструктурата, посочени в параграф 2, които са необходими, за да се гарантира тяхната функционалност, способност за взаимно свързване и постоянно подобряване. Комисията и страните участници правят всичко възможно, за да бъдат спазени определените за целта графици и крайни срокове.

6.   Комисията може да предоставя ОКМ/ОСИ на други администрации за митнически или немитнически цели. Може да е необходимо финансово участие за покриване на свързаните с това разходи.

Член 8

Сравнителен анализ

Между две или повече страни участници могат да се организират дейности за съпоставяне под формата на сравнение на работни методи, процедури или процеси, чрез използване на договорени показатели за установяване на най-добрите практики.

Член 9

Семинари и работни срещи

Комисията и страните участници организират заедно семинари и работни срещи и гарантират разпространението на резултатите от такива семинари и работни срещи.

Член 10

Групи по проекти и ръководни групи

Комисията, в сътрудничество със страните участници, може да създава групи по проекти, които отговарят за извършване на специфични задачи в рамките на определен срок, и ръководни групи, които изпълняват дейности от координационен характер.

Член 11

Работни посещения

1.   Страните участници организират работни посещения за служители. Продължителността на работните посещения не може да надвишава един месец. Всяко работно посещение има за цел конкретна професионална дейност и е предмет на задълбочена подготовка, както и на последваща оценка от съответните служители и администрации. Работните посещения могат да бъдат оперативни или да са насочени към специфични приоритетни дейности.

2.   Страните участници дават възможност на посещаващите служители да изпълняват ефективна роля в дейността на приемащата администрация. За тази цел посещаващите служители се упълномощават да изпълняват задачите, свързани със задълженията, които са им възложени. Ако обстоятелствата го изискват, и по-специално, за да се отчетат специфичните изисквания на правната система на всяка страна участник, компетентните органи на страните участници могат да ограничат обхвата на това упълномощаване.

3.   По време на работното посещение, гражданската отговорност на посещаващия служител за изпълнението на неговите задължения се приравнява на тази на служител на приемащата администрация. Посещаващите служители са длъжни да спазват същите правила за опазване на професионалната тайна, както служителите от приемащата администрация.

Член 12

Дейности по обучение

1.   Страните участници, в сътрудничество с Комисията, улесняват сътрудничеството между националните учебни заведения, по-специално чрез:

а)

установяване на стандарти за обучение, развитие на съществуващите програми за обучение и когато е подходящо, развитие на съществуващите модули за обучение и на нови модули чрез използване на е-обучение, за да се създаде обща основа за обучение на служителите, обхващаща пълния набор от митнически правила и процедури, така че да могат да придобият необходимите професионални умения и познания;

б)

когато е подходящо, обявяване и достъп до курсове за обучение в митническата област за служители от всички страни участници, когато такива курсове се предоставят от участваща страна за нейните собствени служители;

в)

когато е подходящо, осигуряване на необходимата инфраструктура и средства за общо е-обучение в митническата област и управление на обучението в митническата област.

2.   Когато е подходящо, страните участници интегрират съвместно разработените модули за е-обучение, посочени в параграф 1, буква а), в своите национални програми за обучение.

Страните участници гарантират, че служителите им имат достъп до първоначалното и продължаващото обучение, необходими за придобиването на общи професионални умения и познания в съответствие с програмите за обучение. Страните участници насърчават езиковото обучение, необходимо на служителите, за да им се осигури достатъчно ниво на езикови познания за участие в програмата.

Член 13

Мониторингови дейности

1.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, решава кои специфични сектори от митническото законодателство на Общността могат да бъдат предмет на мониторинг.

2.   Такъв мониторинг се извършва от съвместни екипи, съставени от митнически служители от държавите-членки и длъжностни лица на Комисията. Въз основа на тематичен или регионален подход тези екипи посещават различни точки от митническата територия на Общността, където митническите администрации изпълняват своите задължения. Екипите анализират митническите практики на национално равнище, установяват евентуалните затруднения при изпълнение на правилата и, когато е подходящо, отправят предложения за приспособяване на общностните правила и методи на работа с оглед повишаване на ефективността на митническите дейности като цяло. Докладите на екипите се съобщават на държавите-членки и на Комисията.

Член 14

Участие в дейности по програмата

Представители на международни организации, администрации на трети страни, икономически оператори и техни организации могат да участват в дейности, организирани в рамките на програмата, когато това е полезно за постигането на целите, посочени в членове 4 и 5.

Член 15

Обмен на информация

Комисията, в сътрудничество със страните участници, подпомага обмена на информация, получена в резултат от дейностите по програмата.

ГЛАВА III

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

Финансова рамка

1.   Финансовият пакет за изпълнение на програмата за периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2013 г. се определя на 323 800 000 EUR.

2.   Годишните бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган в границите на многогодишната финансова рамка, в съответствие с точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление.

Член 17

Разходи

1.   Разходите, необходими за изпълнение на програмата, се поемат от Общността и страните участници в съответствие с разпоредбите на параграфи от 2 до 5.

2.   Общността поема следните разходи:

а)

разходите за придобиване, разработване, инсталиране, поддръжка и всекидневна експлоатация на общностните компоненти на системите за предаване на съобщения и обмен на информация, посочени в член 7, параграф 3;

б)

пътните и дневните разходи на служителите от страните участници, свързани с дейностите по сравнителните анализи, работните посещения, семинарите и работните срещи, групите по проекти и ръководните групи и дейностите по обучението и мониторинговите дейности;

в)

организационните разходи за семинари и работни срещи;

г)

пътните и дневните разходи, възникнали от участието на външни експерти и участници, посочени в член 14;

д)

разходите за придобиване, разработване, инсталиране и поддръжка на системите и модулите за обучение, доколкото те са общи за всички страни участници;

е)

разходите за други дейности, посочени в член 1, параграф 2, буква з), до максимална сума, която не надвишава 5 % от общите разходи за програмата.

3.   Страните участници поемат следните разходи:

а)

разходите за придобиване, разработване, инсталиране, поддръжка и всекидневна експлоатация на необщностните компоненти на системите за предаване на съобщения и обмен на информация, посочени в член 7, параграф 4;

б)

разходите, свързани с първоначалното и продължаващото обучение на техните служители, и по-специално езиковото им обучение.

4.   Страните участници си сътрудничат с Комисията, за да гарантират, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на доброто финансово управление.

В съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (7) (наричан по-долу „Финансовия регламент“), Комисията определя правилата за плащане на разходите и ги съобщава на страните участници.

5.   Отпуснатите финансови средства по програмата могат да покриват също разходи, свързани с дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са пряко необходими за управлението на програмата и постигането на нейните цели, и по-специално проучвания, срещи, информационни и издателски дейности, разходи, свързани с информационни мрежи, предназначени главно за обмен на информация, заедно с всички други разходи за техническа и административна помощ, които Комисията може да извърши за управлението на програмата.

Член 18

Приложимост на Финансовия регламент

Разпоредбите на Финансовия регламент се прилагат за всички субсидии, предоставени в съответствие с настоящото решение, по смисъла на дял VI от Финансовия регламент. По-специално, субсидиите са предмет на предварително писмено споразумение с бенефициера съгласно предвиденото в член 108 от Финансовия регламент и въз основа на приетите в съответствие с него правила за прилагане, с което бенефициерите декларират, че приемат усвояването на предоставените им средства да подлежи на одиторска проверка от Сметната палата.

Член 19

Финансов контрол

Решенията за финансиране и всички споразумения или договори, произтичащи от настоящото решение, подлежат на финансов контрол и при необходимост, на одиторски проверки на място от Комисията, включително от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Сметната палата. Такива одиторски проверки могат да се извършват без предупреждение.

ГЛАВА IV

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20

Комитет

1.   Комисията се подпомага от „комитет Митници 2013“ (наричан по-долу „комитета“).

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 21

Контрол

Програмата е обект на постоянен съвместен мониторинг от страните участници и Комисията.

Член 22

Междинни и окончателни оценки

1.   Междинните и окончателните оценки на програмата се извършват под ръководството на Комисията, като се използват докладите, посочени в параграф 2, и всякаква друга съответна информация. Програмата се оценява от гледна точка на целите, определени в членове 4 и 5.

В междинната оценка се извършва преглед на постигнатите резултати в средата на периода на програмата от гледна точка на ефективността и ефикасността, както и на адекватността на първоначалните цели на програмата. В нея се оценяват използването на финансовите средства и напредъкът по изпълнението на програмата.

Окончателната оценка се съсредоточава върху ефективността и ефикасността на дейностите по програмата.

2.   Страните участници представят на Комисията следните доклади за оценка:

а)

преди 1 април 2011 г. – междинен доклад за оценка на адекватността, ефективността и ефикасността на програмата;

б)

преди 1 април 2014 г. – окончателен доклад за оценка с акцент, inter alia, върху ефективността и ефикасността на програмата.

3.   Въз основа на докладите, посочени в параграф 2, и всякаква друга съответна информация, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета следните доклади за оценка:

а)

преди 1 август 2011 г. – междинен доклад за оценка и съобщение дали е желателно програмата да бъде продължена;

б)

преди 1 август 2014 г. – окончателен доклад за оценка.

Тези доклади се изпращат за сведение на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

Член 23

Отмяна

Решение № 253/2003/ЕО се отменя, считано от 1 януари 2008 г.

Въпреки това финансовите задължения, свързани с действия, предприети по силата на посоченото решение, продължават да се уреждат от разпоредбите на същото решение до тяхното приключване.

Член 24

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

То се прилага от 1 януари 2008 г.

Член 25

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 23 май 2007 година.

За Европейския парламент

H.-G. PÖTTERING

Председател

За Съвета

G. GLOSER

Председател


(1)  ОВ C 324, 30.12.2006 г., стр. 78.

(2)  Становище на Европейския парламент от 12 декември 2006 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 16 април 2007 г.

(3)  ОВ L 36, 12.2.2003 г., стр. 1. Решение, изменено с Решение № 787/2004/ЕО (ОВ L 138, 30.4.2004 г., стр. 12).

(4)  ОВ C 139, 14.6.2006 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(6)  ОВ L 117, 4.5.2005 г., стр. 13.

(7)  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.