—

3 EUR/t, ако пристанището на разтоварване се намира в Средиземно море,

—

2 EUR/t, ако пристанището на разтоварване се намира в Дания, Естония, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Финландия, Швеция, Обединено кралство или на атлантическия бряг на Иберийския полуостров.

—

разходите, посочени в заявлението за извършени разходи, са достоверни. Те бяха извършени при изпълнението на задачите, предвидени в Решение 2007/208/EO на Комисията, и бяха от изключително значение за правилното провеждане на тези задачи;

—

всички поддържащи документи относно тези разходи са налични за целите на одита.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Белгия отбелязва напредък в изпълнението и укрепването на своята национална програма за реформа за 2005—2008 г. Макар да съществува известен риск за устойчивостта на публичните финанси в контекста на застаряващото население, като цяло политическата рамка е подходяща. Въпреки умерения напредък в изследователската и развойната дейност (ИРД), Белгия осъществява обявените мерките в областта на микроикономиката и засилва съществуващите реформи за увеличаване на инвестициите. Картината в областта на трудовата заетост е нееднозначна и са необходими стъпки за постигането на целите относно темпа на трудова заетост в целия ЕС, в частност по отношение на по-възрастното население. Белгия е предприела редица мерки в отговор на ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.

3.

Приветстват се следните силни страни на белгийската национална програма за реформа и нейното осъществяване: последователно низходящата тенденция на съотношението на дълга; стабилизирането на нивото на изследователската и развойната дейност след спада през 2002—2003 г.; развитието на групи и центрове на конкурентоспособност; подобреното транспониране на директивите за вътрешния пазар; по-нататъшните мерки в областта на подобряването на нормативната уредба и административното опростяване; политиката на поощряване на започването на бизнес; мерките за подобряване на системата на алтернативно обучение и официалното признаване на придобитите умения и качеството на системата за техническо образование.

4.

Областите на политика в белгийската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: намаляване на данъчната тежест върху труда и намаляване на регионалните различия в безработицата и заетостта. На този фон на Белгия се препоръчва:

5.

Освен това за Белгия ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси; дефиниране на по-нататъшна политика за намаляване на емисиите и мерки в тази посока; подобряване на конкуренцията на пазарите на газ и електроенергия, включително чрез независими и ефективни регулиращи органи и чрез допълнителни мерки, свързани с операторите на мрежите за разпространение и преносните мрежи; повишаване на равнището на заетост за по-възрастните работници и уязвимите групи, по-конкретно чрез затягане на критериите за възползване от схемите за ранно пенсиониране и чрез засилване на превантивните дейности (образование, обучение) и на активните политики на пазара на труда.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Чешката република отбелязва ограничен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа: напредъкът в няколко области не е ясно изразен, някои реформи са отложени, докато други не са задействани. Въпреки това силният икономически растеж би следвало да улесни реформите. Съществуват известни рискове в макроикономическата област, в частност за средносрочното консолидиране на бюджета и дългосрочната устойчивост на публичните финанси в контекста на застаряващото население. Като цяло Чешката република напредва сравнително добре в областта на микроикономиката. Въпреки че частното финансиране на ИРД се развива благоприятно, цялостният напредък на политиките по отношение на ИРД е умерен. В областта на трудовата заетост са необходими повече усилия, за да се отговори на ключовото предизвикателство за подобряване на гъвкавостта на пазара на труда. Умерен е и напредъкът по изпълнението на ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.

3.

Сред силните страни в осъществяването на националната програма за реформа са позитивните мерки за увеличаване на контрола и прозрачността в публичните финанси; за подобряване на нормативната уредба и на бизнес средата; за реформиране на програмите за начално и средно образование, за стимулиране на придобиването на висше образование и за адекватно заплащане на труда.

4.

Областите на политика в чешката национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: устойчивост на публичните финанси, тъй като бюджетът за 2007 г. предвижда надвишаване на тавана за разходите и нараснал дефицит; увеличаване на обема и ефективността на публичните разходи за ИРД; подобряване на сигурността и гъвкавостта на пазара на труда; подобряване на ефективността и равнопоставеността в образованието и обучението и разпространяване на обучението през целия живот. На този фон на Чешката република се препоръчва:

5.

Освен това за Чешката република е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: подобряване на системата за издаване на патенти и защитата на правата на интелектуална собственост; ускоряване на напредъка в областта на информационните и комуникационните технологии, включително чрез осъществяване и проследяване на развитието на пълноценна правна среда за електронно правителство; реализиране на целите за намаляване на административната тежест върху предприятията; по-нататъшно развитие на достъпа до финанси за новаторски компании; създаване на връзки между компаниите с чуждестранна и местна собственост; въвеждане на обучение по предприемачество в учебните програми; по-добро интегриране на групите в неравностойно положение на пазара на труда; намаляване на регионалните различия в трудовата заетост; съчетаване на професионалния и личния живот; преодоляване на различията в заплащането между половете и осъществяване на стратегия за активно остаряване.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Дания отбелязва значителен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа и на заключенията от пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Със социалното споразумение от юни 2006 г. Дания засили още повече своята стратегия за реформи както в макроикономическата политика, така и в политиката по отношение на заетостта, и отбеляза значителен напредък в постигането на национален консенсус по реформите. Дания осъществи напредък и в микроикономическите си политики, включително в областта на конкуренцията.

3.

Сред силните страни на датската националната програма за реформа и нейното изпълнение са: всеобхватният, интегриран характер на стратегията за реформа, която е еталон за другите държави-членки; съчетаването на средносрочен и дългосрочен подход, подкрепен с постоянното отчитане на информацията, която постъпва от заинтересованите страни; подходът на „съчетаване на гъвкавост и сигурност“ към пазара на труда; цялостната макроикономическа стратегия, насочена към дългосрочна фискална устойчивост, включително ограничаване на разходите, фискални излишъци и бързо намаляване на държавния дълг; разумните мерки, насочени към повишено предлагане на работна сила в дългосрочен план, и в частност споразумението за отлагане на ранното пенсиониране.

4.

За Дания е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: мерки, насочени към увеличаване на наличността на работна ръка в средносрочен план до 2015 г., включително по-нататъшни инициативи за подобряване на стимулите за работа и допълнителни стъпки за интегриране на по-възрастите работници и имигрантите на пазара на труда; изпълнение на предложените реформи в законодателството за конкуренцията и осигуряване на активно прилагане на новите правомощия в областта на конкуренцията от съответните компетентни орани; допълнителни мерки в обединяването на енергоснабдителните системи, за да се подобри функционирането на пазарите на електричество и газ; дефиниране на по-нататъшна политика за намаляване на емисиите и мерки в тази посока; засилване на съществуващите целесъобразни мерки за подобряване на основното и средното образование и увеличаване на броя на учениците и студентите, завършващи гимназиално и висше образование, в случай че мерките се окажат недостатъчни за изпълнението на поставените амбициозни цели.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Германия отбелязва значителен цялостен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа и особено по отношение на основните макро- и микроикономически предизвикателства и приоритетни действия. В областта на трудовата заетост напредъкът е по-бавен. Германия работи добре и по ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.

3.

Силните страни на реформите през 2006 г. включват напредъка в областта на консолидацията и устойчивостта на публичните финанси, както и реализирането на различни мерки за подобряване на нормативната уредба, като създаването на независим федерален съвет за оценка на въздействието (Normenkontrollrat) и достъпния през интернет информационен инструмент Startothek за нови предприятия. Други силни страни се наблюдават в областта на обществото на знанието (ИРД и иновации), както и в областта на по-широкото популяризиране на мерките за интегриране на по-възрастното безработно население.

4.

Областите на политика в германската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси; подобряване на конкуренцията, по-специално в областта на регламентираните професии и новите пазари на широколентов интернет достъп, и борба със структурната безработица. На този фон на Германия се препоръчва:

5.

Освен това за Германия е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: подобряване на процедурите за възлагане на обществени поръчки; подобряване на условията за конкуренция в железопътния отрасъл и в газовите и електрическите мрежи, където тя е недостатъчна поради високата степен на концентрация; ускоряване на старта на нови предприятия и улесняване на наемането на първите работници; надграждане върху съществуващите мерки за подобряване на обучението през целия живот, включително чрез усъвършенстване на професионалното обучение за възрастни; увеличаване на броя на детските заведения.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Естония отбелязва значителен напредък в изпълнението на мерките, отговарящи на ключовите предизвикателства пред страната в областта на ИРД и трудовата заетост и на четирите приоритетни действия, формулирани на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Освен това тя полага впечатляващи усилия да осигури синхрон между националната програма за реформа и политиката на сближаване, а докладът за изпълнението може да се смята за образец в това отношение.

3.

Сред силните страни на естонската национална програма за реформа и нейното осъществяване са: актуализирането на няколко политически цели, което е доказателство за уместно амбициозен подход; създаването на ново Стратегическо управление, чиято задача е да подобри изпълнението и което представлява добър пример за останалите; успешната макроикономическа политика, предложена в националната програма за реформа, по отношение на фискалната устойчивост и за създаване на благоприятни условия за увеличаване на трудовата заетост; положените съществени усилия за увеличаване както на публичните, така и на частните разходи за ИРД и за подобряване на рамковите условия за ИРД в предприятията; мерките за улесняване на новосъздадените предприятия и финансирането на иновативните малки и средни предприятия; напредъкът по редица проблеми на околната среда, особено екологично ориентираната данъчна реформа.

4.

За Естония е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху по-ясното определяне на приоритетите и върху подобряването на сътрудничеството между министерствата за ефективно използване на разходите за ИРД и иновации; върху увеличаване на усилията резултатите от ИРД да се прилагат в новаторски услуги или продукти; върху насърчаване на по-тясното сътрудничество между университетите и предприятията; върху решително осъществяване на планираната проактивна политика по отношение на конкуренцията; върху повишаване на гъвкавостта на пазара на труда чрез по-нататъшен напредък в обновяването на трудовото законодателство; върху засилването на активната политика по отношение на пазара на труда и по-нататъшното повишаване на квалификацията на работната сила чрез укрепване на реформите в образованието и обучението през целия живот.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Гърция отбелязва известен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа, макар че той е по-ограничен в областта на микроикономиката и заетостта. Гърция напредва сравнително добре в областта на макроикономиката, докато при реформите в микроикономиката и трудовата заетост е необходим по-значителен напредък. Гърция изпълнява отчасти ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. По отношение на управлението, подобряването на координацията между административните нива може да укрепи конструктивното сътрудничество, което вече е налице между различните заинтересовани страни.

3.

Сред силните страни на гръцката национална програма за реформа и нейното изпълнение е напредъкът, постигнат в консолидирането на публичните финанси. Налице са обещаващи признаци на напредък в: подобряването на разпределението на публичните ресурси; подобряването на бизнес средата; ИРД и иновациите; информационните и комуникационните технологии (ИКТ); участието на жените на пазара на труда, общото ниво на безработицата, образованието и обучението. Качествените аспекти на икономическия растеж са подобрени, като заслугата е преди всичко на частните инвестиции.

4.

Областите на политика в гръцката национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подобряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси чрез реформиране на пенсионната система; модернизиране на публичната администрация; засилени мерки за увеличаване на трудовата заетост, за справяне с безработицата и недекларираната заетост, модернизиране на защитата при заетост и поощряване на мобилността на работната сила; подобряване на качеството на образованието и обучението и съответствието им с потребностите на пазара на труда. На този фон на Гърция се препоръчва:

5.

Освен това за Гърция е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: ускоряване на усилията за създаване на стратегия за научноизследователската дейност и иновациите и за увеличаването на инвестициите в ИРД; подобряване на транспонирането на директивите относно вътрешния пазар; ускоряване на напредъка към изпълнението на политическите цели по отношение на малките и средните предприятия, определени на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.; осъществяване на политика за насърчаване на участието на жените на пазара на труда; внедряване на последователна стратегия за активно остаряване.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Испания отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа и на ангажиментите, приети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Сега по-нататъшното прилагане на новите закони и мерки в седемте ключови области на политиката е от съществено значение за повишаването на заетостта и на производителността и за напредъка към пълното доближаване на БВП на глава от населението до ЕС-25.

3.

Важни силни страни в осъществяването и укрепването на испанската национална програма за реформа са: по-бързо от планираното намаляване на държавния дълг; напредък в осъществяването на плана за ИРД и иновации; включването на предприемачеството в националните учебни програми на всички нива на образованието; напредък в рамките на социалния диалог, отразен в подробното тристранно споразумение от май 2006 г., и задоволителен напредък към количествено определените цели, по-специално заетостта на жените.

4.

Областите на политика в испанската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подобряване на конкуренцията на пазара на електроенергия и по-нататъшно намаляване на сегментацията на пазара на труда; по-нататъшно подобряване на образованието и обучението. На този фон на Испания се препоръчва:

5.

Освен това за Испания ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: необходимостта да ограничи инфлацията в средносрочен план; да увеличи конкуренцията в областта на професионалните услуги и пазарите на дребно; да подобри нормативната рамка; да осъществи мерки за околната среда, в частност да намали емисиите на CO2; да повиши нивото на квалификация и производителността и да интегрира имигрантите на пазара на труда; да подобри достъпа до детски заведения, прилагайки предвидените мерки за жилищния пазар с оглед постепенното намаляване на натиска от цените на жилищата в средносрочен план; реформи на пенсионната система и здравеопазването с благоприятно въздействие върху дългосрочната фискална устойчивост.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Франция отбелязва известен положителен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа и на ангажиментите, приети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. В контекста на една стабилна икономика Франция продължава своите усилия за бюджетна консолидация, като едновременно с това се стреми да увеличи потенциала си за растеж, по-специално поемайки нови ангажименти в областта на изследванията и иновациите. Достиженията ѝ в областта на трудовата заетост са се подобрили, но остават общо взето нееднозначни.

3.

Сред силните страни на предприетите реформи особено обещаващи са създадените центрове на конкурентоспособност и новите структури за изследвания и иновации, както и целта до 2010 г. да се заделят 3 % от БВП за разходи за ИРД. Наскоро осъществената реформа на нормативната рамка на публичните финанси би следвало да допринесе решително за по-доброто управление на публичните разходи. Спадането на безработицата за първи път от 2001 г. насам е положително явление, а наскоро приетите мерки в помощ на търсещите работа млади хора са стъпка в правилната посока. Що се отнася до заетостта на по-възрастните работници, предприемат се първите стъпки в рамките на национален план за действие, приет през юни 2006 г.

4.

Областите на политика във френската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: запазване на подобренията в областта на публичните финанси, гарантирайки, че поетите от държавата ангажименти се спазват, и следейки развитието на местните финанси и разходите за социално осигуряване; условия за конкуренция в някои мрежови индустрии и някои транспортни сектори; осъществяване на цялостна стратегия за осигуряване на по-голяма гъвкавост на пазара на труда и на личната кариера, както и системно наемане на по-възрастни работници, включително и чрез осигуряване на по-добър достъп до обучение през целия живот. На този фон на Франция се препоръчва:

5.

Освен това за Франция е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: засилване на конкуренцията в регламентираните професии; засилване на политиката на подобряване на нормативната уредба и насърчаване на предприемачеството, по-специално що се отнася до подкрепата за новосъздадените предприятия и до насърчаването на предприемаческия дух в обществото и предприемане на по-нататъшни мерки за повишаване на предлагането на работна сила.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Ирландия отбелязва значителен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа и на ангажиментите, приети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Освен това управлението на Стратегията за растеж и работни места придоби политическа популярност главно благодарение на наскоро сключеното споразумение за социално партньорство „Към 2016 г.“.

3.

Сред силните страни на ирландската национална програма за реформа и нейното осъществяване са: възприетата наскоро Стратегия за наука, технология и иновации 2007—2013 г. и значителното увеличаване на публичните инвестиции в ИРД; признаването на необходимостта от приоритет на публичните инвестиции в инфраструктура и в други разходи, стимулиращи растежа; мерките за преодоляване на преждевременното напускане на училище и за повишаване на квалификацията, като например похвалният ангажимент до 2007 г. да се разработи дългосрочна национална стратегия за квалификация.

4.

За Ирландия е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: ускоряване на напредъка във формулирането на конкретни мерки за реформа на пенсионната система; по-нататъшни мерки за намаляване на емисиите; ускоряване на напредъка в увеличаване на участието на пазара на труда, включително чрез създаване на широка инфраструктура от детски заведения; по-нататъшно развитие на политическа рамка за пазара на труда и за социалната интеграция на мигрантите, както и чрез специален акцент върху грижата за по-възрастните и нискоквалифицираните работници. За 2010 г. следва да се определи междинно ниво на инвестициите в ИРД, а развитието на пазара на жилища, което може да повлияе върху средносрочните перспективи за растеж, следва да се наблюдава внимателно.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Италия отбелязва напредък в осъществяването на своята национална програма за реформа. В сравнение с миналогодишната национална програма за реформа италианският доклад за изпълнение представя по-ясна стратегия, обхващаща всички области на политиката и взаимодействието между тях, което го прави по-амбициозен. Напредъкът е най-голям в областта на микроикономиката. Стратегиите и мерките, предложени в областта на макроикономиката, са принципно подходящи, но изпълнението им е от решаващо значение. Политиката по отношение на трудовата заетост трябва да бъде заздравена в определени ключови области. Напредъкът е нееднозначен по отношение на изпълнението на ангажиментите, приети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.

3.

Сред силните страни на италианския доклад за изпълнение са: мерките за повишаване на конкуренцията в професионалните и другите услуги; инициативите за разширяване на използването на информационните и комуникационните технологии; мерките за засилване на координацията на действията за подобряване на бизнес средата.

4.

Областите на политика в италианската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: фискална устойчивост, където ангажиментите следва да се превърнат в ефективни действия; конкуренция на пазара на продукти и услуги, където енергичното осъществяване на предложените реформи осигурява основата за по-нататъшен напредък; повишаване на легалната заетост и съчетаване на гъвкавост и сигурност на пазара на труда; подобряване на образованието и обучението през целия живот. На този фон на Италия се препоръчва:

5.

Освен това за Италия е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: ИРД, където въпреки положителното развитие в конкретни области на политиката цялостната стратегия е все още непълна; ефективни мерки за подобряване на устойчивостта на здравеопазването, запазвайки качеството и достъпността му; устойчиво използване на ресурсите, където е от изключително значение прилагането и по-нататъшното утвърждаване на съществуващите мерки; прилагане на планове за усъвършенстване на инфраструктурата; укрепване и пълно прилагане на системата на оценка на въздействието за предлаганите нормативни актове.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Кипър отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа и на четирите приоритетни области на действие, формулирани на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Като цяло изпълнението на повечето мерки напредва по план.

3.

Силните страни на националната програма за реформа и нейното изпълнение през 2006 г. включват: напредък в областта на фискалната консолидация; нова политика за изготвяне на цялостна система в областта на изследванията и иновациите; поддържане на добри цялостни резултати в областта на трудовата заетост, подпомагани от широк диапазон от активни мерки за пазара на труда.

4.

Областите на политика в кипърската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подход към разходите, свързани със застаряването, където мерките са в застой; по-нататъшно увеличаване на възможностите на младите хора на пазара на труда. На този фон на Кипър се препоръчва:

5.

Освен това за Кипър е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: мерки за насърчаване на инвестициите на рисков капитал и повишаване на конкуренцията в регламентираните професии.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Латвия отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа, в частност в областта на микроикономиката и трудовата заетост. Политиките за справяне с основните макроикономически предизвикателства обаче са по-ограничени. Напредъкът по отношение на заключенията от пролетното заседание на Европейския съвет от 2006 г. е нееднозначен. Що се отнася до управлението на стратегията за растеж и работни места, процесът придоби политическа популярност с приемането на националната програма за реформа и нарасна участието на заинтересованите страни.

3.

Сред силните страни на латвийската национална програма за реформа и нейното изпълнение са няколко мерки, предприети за улесняване на старта и финансирането на иновативни малки и средни предприятия, включително създаването на нови гаранционни фондове и фондове за рисков капитал и поощряването на принципа за обслужване на едно гише при учредяването на дружества. Латвия също така осъществи набор от мерки, които успешно подкрепиха функционирането на пазара на труда.

4.

Областите на политика в латвийската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: по-конкретни мерки за осигуряване на макроикономическа стабилност и предотвратяване на свръхнатиска върху икономиката; по-нататъшно развитие на стратегията за ИРД, за подобряване на степенуването на приоритетите и увеличаване на участието на частния сектор; засилени мерки за увеличаване на предлагането на работна сила и повишаване на нейната квалификация. На този фон на Латвия се препоръчва:

5.

Освен това за Латвия е важно през периода на националната програма за реформа да съсредоточи вниманието си върху: по-бърз напредък в създаването на една точка за контакт за административните формалности, свързани с наемането на първите работници; въвеждане на обучение по предприемачество; прилагане на активна политика по отношение на пазара на труда; подобряване на достъпа до детски заведения.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Литва отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа в повечето от основните области на политиката в секторите на макро- и микроикономиката и трудовата заетост. Въпреки това поради факта, че много от важните мерки са в идейна фаза, остава да се направи още много по отношение на изпълнението. Отбелязан е умерен напредък в изпълнението на ангажиментите, договорени на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.

3.

Сред силните страни на литовската национална програма за реформа и нейното изпълнение са: реформите в областта на пенсионното осигуряване, здравеопазването и данъчното облагане; мерките за подобряване на пътната и железопътната инфраструктура; приемането на актуализираната национална енергийна стратегия; засилването на активната политика на пазара на труда, по-специално чрез новите мерки за ротация на работни места; и стъпките за модернизиране на началното образование и обучение.

4.

Областите на политика в литовската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: засилване на мерките, насочени към увеличаване на инвестициите в ИРД, които към момента не изглеждат достатъчни за постигане на поставената амбициозна цел; поставяне на по-силен акцент върху мерките за насърчаване на трудовата мобилност и предприемане на допълнителни стъпки за увеличаване на участието в обучение през целия живот, особено на по-възрастните работници. На този фон на Литва се препоръчва:

5.

В допълнение за Литва ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: подобряване на макроикономическата стабилност и ограничаване на инфлацията; увеличаване на преките чуждестранни инвестиции; улесняване на започването на бизнес; защита на околната среда; подобряване на възможностите за наемане на младежи на работа; разширяване на предприемаческото образование; увеличаване на наличието на детски заведения и подобряване на здравето и безопасността на работното място.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Люксембург отбелязва значителен напредък при изпълнението на своята национална програма за реформа и на действията, договорени на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г., но все още има какво да бъде направено за подобряване по отношение на слабостите, посочени през 2005 г. Предприетите макроикономически мерки са обещаващи за постигане на фискална консолидация и намаляване на инфлацията. На микроикономическо ниво понастоящем се изпълняват редица обещаващи мерки. Въпреки това са необходими по-сериозни усилия за създаване на система за мониторинг и оценка на годишния напредък, а също и за въвеждане на някои необходими мерки, например такива, които да подпомогнат започването на бизнес и малките и средните предприятия. Въпреки че са предприети някои окуражаващи реформи в областта на заетостта, не се обсъждат никакви нови инициативи за увеличаване на заетостта сред по-възрастните работници, а и все още се очаква да бъдат реализирани значителни реформи за усъвършенстване на образователната система.

3.

Сред силните страни на изработването, изпълнението и укрепването на националната програма за реформа е споразумението между правителството и социалните партньори относно система за ограничаване на инфлационните тенденции, наблюдавани от 2002 г. насам, чрез временно прекратяване на индексацията на заплатите и социалните плащания. Това тристранно споразумение предвижда система за оказване на помощ на предприятия, която насърчава използването на механизми за запазване на работните места там, където съществува опасност от съкращения. Люксембург може да се гордее и със значителното увеличаване на детските заведения. Приветства се и приоритетът, който се дава на ИРД. И на последно място, но не и по важност, предприет бе всеобхватен комплекс от мерки за осигуряване на устойчиво развитие, а енергийната стратегия представлява стъпка в правилната посока.

4.

Също така за Люксембург ще бъде важно, в рамките на целия период на националната програма за реформа, да се съсредоточи върху: стратегия за допълнително повишаване на нивото на заетостта сред по-възрастните работници; детайлна стратегия, целяща, по-специално, допълнително реформиране на настоящите системи за ранно пенсиониране; допълнителни усилия са необходими също така за намаляване броя на отпадащите от училище, особено в средното образование, и премахване на изкуствените бариери между различните видове образование; влиянието на наскоро предприетите мерки върху безработицата сред младежите следва да се наблюдава отблизо; и с цел увеличаване привлекателността на икономическата среда, е необходима по-сериозна подкрепа за конкурентоспособните пазари, за транспонирането на директивите на ЕС, както и за малките и средните предприятия.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Унгария е отбелязала ограничен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа. Все пак следва да се отбележи, че през октомври 2006 г. Унгария представи преработена национална програма за реформа. След съществен недостиг в бюджета правителството трябваше да преразгледа основно линията си за фискално регулиране. Осъществени са някои реформи в областта както на политиката на трудовата заетост, така и на микроикономиката. Въпреки това остава да се направи още много в тези области, а така също и за подобряване на макроикономическата стабилност. Отбелязан е ограничен напредък по ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.

3.

Сред силните страни на националната програма за реформа и нейното изпълнение са: наскоро приетите корективни мерки, включващи увеличаване на приходите, както и в значителна степен намаляване на разходите с цел намаляване на дефицита; реформата на системата за обезщетения при безработица; началните стъпки към интегриране на системите за трудова заетост и социални услуги; и премахване на ограниченията пред навлизането на пазара в някои области, по-специално в сектора за продажби на дребно на фармацевтични продукти.

4.

Областите в политиката на унгарската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: изпълнение на планираната стратегия за консолидиране на бюджета и поставянето на основите на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, понастоящем изложени на висок риск; засилване на активната политика на пазара на труда; увеличаване на стимулите за работа; подобряване на качеството на образованието и обучението и осигуряване на по-голяма съгласуваност с потребностите на пазара на труда. На този фон на Унгария се препоръчва:

5.

В допълнение за Унгария ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: реформа на публичната система за изследователска дейност; намаляване и пренасочване на държавните помощи; разработване на по-последователна стратегия за ИРД, иновации и информационни и комуникационни технологии; по-нататъшно намаляване на административната тежест за предприятията; подобряване на положението на хората в неравностойно положение на пазара на труда; трансформиране на нелегалната заетост в легална; намаляване на продължаващите регионални различия в трудовата заетост и изпълнение на унгарската стратегия за обучение през целия живот.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Малта отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа. Изпълнява и повечето от ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Силно напредва и изпълнението в областта на фискалната устойчивост, която властите смятат за решаващ елемент за постигане на по-висок растеж и повече работни места и въвеждане на еурото. Усилията за изпълнение в областта на микроикономиката и трудовата заетост са по-умерени.

3.

Сред силните страни на малтийската национална програма за реформа и нейното осъществяване са: наскоро обявените данъчни реформи; продължаващото развитие на важни стратегии за ИРД и иновации; нова схема за насърчаване на предприемаческите умения и обещаващ набор от всеобхватни инициативи в областта на обучението.

4.

Областите на политика в националната програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подобряване на конкуренцията в няколко сектора, включително професионалните услуги; намаляване и пренасочване на държавните помощи; насърчаване на инвестициите в ИРД и подобряване на предлагането на работна ръка. На този фон на Малта се препоръчва:

5.

В допълнение за Малта ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: изпълняване и засилване на закъснелите мерки в реформата на здравеопазването; въвеждане на системна оценка на въздействието и ускоряване на процеса за опростяване на нормативната уредба; по-точно измерване на разходите за ИРД; свързване на Малта към европейските енергийни мрежи; надграждане върху резултатите, постигнати при повишаване на образователното равнище, и намаляване на броя на напускащите училище предсрочно; и повишаване на степента на заетост при по-възрастните работници, при което следва да се избягва използването на схеми за ранно пенсиониране, целящи намаляване на публичния сектор.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Нидерландия отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа. Макар да съществуват известни рискове в областта на макроикономиката, по-специално относно потенциална инфлация на заплатите, задлъжняване на домакинствата и затягане на пазара на труда, като цяло рамката на политиката е уместна. Като цяло Нидерландия напредва значително в областта на микроикономиката. Въпреки това, независимо че са въведени политики за насърчаване на ИРД и иновациите, остава да се направи още много, като се има предвид амбициозната цел, която си е поставило правителството относно ИРД. Като цяло положението в областта на заетостта също е добро, като се наблюдава високо ниво на заетост при повечето групи, но при все това следва още да се подобри предлагането на работна сила, по-специално при жените, групите в неравностойно положение и по-възрастните работници. Нидерландия укрепва националната си програма за реформа в отговор на ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г., но са необходими допълнителни стъпки, особено в посока създаване на една точка за контакт за административните формалности, свързани с наемането на първите работници.

3.

Сред силните страни на нидерландската национална програма за реформа и нейното изпълнение са: мерките за засилване на конкуренцията; прилагането на Модела на стандартните разходи за измерване на административните тежести и схемата за ваучери за иновации — и двете широко възприети от други държави-членки; мерки за реформа в областта на пенсионното осигуряване, здравното осигуряване и схемите при инвалидност; и реформи, целящи повишаване на образователното равнище, разширяване на обучението през целия живот и създаване на по-добри връзки между образованието и пазара на труда.

4.

Областта на политика в националната програма за реформа, в която на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, е: повишаване на заетостта. На този фон на Нидерландия се препоръчва:

5.

В допълнение за Нидерландия ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: мерки за увеличаване на разходите на частния сектор за ИРД; създаване на една точка за контакт за административните формалности, свързани с наемането на първите работници. В допълнение, в случай че съществуващите мерки не успеят с течение на времето да увеличат значително общия брой отработени часове в икономиката, ще бъде необходимо да се помисли за допълнителни стимули.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Австрия отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа, особено в областта на микроикономиката, където са предприети значителен набор от широки по своя обхват и същност мерки, с изключение на конкуренцията при услугите. Макроикономическата стабилност е висока, въпреки че ще е необходим допълнителен тласък, за да се продължи борбата с рисковете за дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Отбелязан е принципен напредък в политиката по трудовата заетост, въпреки че в някои области е необходимо да се направи още. Реакцията на Австрия по заключенията на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. е адекватна като цяло.

3.

Сред най-обещаващите области на реформата, предприета от Австрия, които могат да послужат за пример, е нейният добър опит в използването на възобновяеми източници на енергия. Друга област е усилието на Австрия да намали административните разходи на малките и средните предприятия. Освен това Австрия отбелязва напредък по отношение на целта 3 % от бюджета да отиват за ИРД, като се наблюдават обещаващи модели на сътрудничество между науката и промишлеността.

4.

Областите на политика в австрийската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са увеличаване на притока на работна ръка от средите на по-възрастните работници и подобряване на уменията на младите хора в неравностойно положение. На този фон на Австрия се препоръчва:

5.

В допълнение за Австрия ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: постигане на целта за балансиран бюджет през 2008 г.; засилване на конкуренцията при услугите; повишаване на предприемаческата култура; дефиниране на по-нататъшна политика за намаляване на емисиите и мерки в тази посока и борба с разделението на половете на пазара на труда, включително чрез увеличаване на наличието на детски заведения.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Полша отбелязва ограничен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа. Налице са признаци, че Полша започва да се придвижва силно напред в областта на микроикономиката, въпреки че изпълнението на много мерки е все още на ранен етап. Необходимо е по-енергично осъществяване на реформите в областта на заетостта. Наблюдава се забавяне в реформите в областта на публичните финанси, въпреки че Полша е планирала стъпки в правилната посока. Реакцията към ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г., е ограничена.

3.

Сред най-обещаващите реформи, предприети от Полша, са опростяване на данъчната система, въвеждане на ясно формулирана стратегия за по-добра нормативна уредба и стъпки за увеличаване на достъпа на малките и средните предприятия до финансиране.

4.

Областите на политика в полската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: фискална консолидация; засилване на конкуренцията в мрежовите индустрии; повишаване на количеството и качеството на ИРД; разширяване на активните политики на пазара на труда и подобряване на тяхната ефективност и подобряване на човешкия капитал и стимулите за работа. На този фон на Полша се препоръчва:

5.

В допълнение за Полша ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: обновяване на транспортната инфраструктура; подобряване на защитата на околната среда; по-нататъшно намаляване и пренасочване на държавните помощи; осигуряване на ефективна рамка за конкуренция във финансовия сектор; активно продължаване на процеса на либерализиране на енергийните пазари; ускоряване на процеса на фирмена регистрация и гарантиране, че инструментите на политиката за сближаване заздравяват структурните мерки, изтъкнати в Доклада за изпълнение, с оглед приноса им за повишаване на растежа, конкурентоспособността, трудовото и социалното сближаване. Трябва да се зададе ясна и реалистична цел за цялостни инвестиции в ИРД до 2010 г.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Португалия отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа, особено в областите на макро- и микроикономиката. В политиката по трудовата заетост също има напредък, особено в реформирането на образованието и обучението, в рамките на програмата „Нови възможности“, но във важната област на адаптивността на пазара на труда и съчетаването на гъвкавост и сигурност все още не са предприети мерки. Напредъкът по ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г., е значим като цяло. Ще са необходими значителни по-нататъшни усилия във всички области на политиката за пълното постигане на целите на програмата, като се има предвид тяхната похвална амбициозност и стартовата точка на Португалия.

3.

Важни силни страни от процеса на реформа в Португалия представляват обширните реформи, започнати в областта на публичната администрация, мерките за улесняване на започването на бизнес в рамките на един час, коригирането на пенсионните схеми за възраст и всеобхватните консолидационни мерки в областта на здравеопазването и мерките за повишаване на нивото на квалификацията на младежите и на възрастните. Усилията за засилване на ИРД са увеличени и обединени в последователна стратегия чрез амбициозния технологичен план. Изпълняват се обширни реформи и в сектора на образованието и обучението, по-специално с мерки за повишаване на нивото на грамотност на младежите, рационализиране на националната училищна мрежа и засилване на националната система за професионално обучение.

4.

Областите на политика в португалската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подобряване на образователните постижения и обучението през целия живот; подобряване на приспособимостта на пазара на труда и разрешаване на проблема, свързан със сегментацията му. Тези проблеми трябва да се третират в контекста на по-нататъшния напредък в административната реформа и държането на нарастващите разходи за социални плащания под контрол. На този фон на Португалия се препоръчва:

5.

В допълнение за Португалия ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: осигуряване на цялостното изпълнение на обещаващия технологичен план, да се засилят връзките между изследователската работа и промишлеността, да се засили участието на частния сектор; да се осигури ефективна конкуренция на енергийните пазари и тези на финансовите услуги; да се намалят емисиите; да се намали дефицитът в транспонирането на законодателството на ЕС в националното законодателство и да се вземат мерки за преодоляване на факторите, подкопаващи социалното единство.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Словения отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа. Словения предприема подходящи мерки в някои ключови области, като предприемачеството и по-добрата нормативна уредба. Тя започна повечето от важните реформи в политиката на трудовата заетост, като се възползва от относително благоприятните условия на макроикономически растеж. Предприети са определени мерки по отношение на реформата на публичните разходи с оглед тяхното намаляване. Същото се отнася и за напредъка в областта на микроикономиката чрез стимулиране на иновациите и условията за конкуренция. По отношение на пазара на труда напредъкът по изпълнението на стратегията за активно остаряване и премахването на бариерите пред младежката трудова заетост до момента не е достатъчно бърз. Напредъкът в изпълнението на ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г., е умерен.

3.

Силните страни на националната програма за реформа и нейното изпълнение включват: усилията по фискалната реформа; различните мерки за стимулиране на предприемачеството; продължаващото преструктуриране на държавните фондове в инвестиционен портфейл; намаляването на дела на държавната помощ в брутния вътрешен продукт и процесът към пълна либерализация на енергийните пазари и създаването на втори участник на пазара.

4.

Областите на политика в словенската национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подобряване на дългосрочната фискална устойчивост и повишаване на нивото на заетост на по-възрастните работници и засилване на аспектите „активиране“ и „превенция“ на политиката на заетост, които понастоящем реагират бавно на бързо променящите се условия на пазара на труда. На този фон на Словения се препоръчва:

5.

В допълнение за Словения ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: определянето на конкретни и реалистични цели за инвестиции в ИРД; засилване ролята на новата Служба за растеж и на Словенската агенция по технологиите; засилване прилагането на правната рамка за защита на правата на интелектуална собственост; подобряване на конкуренцията, особено в регламентираните професии и професионалните услуги, и засилване на ефективността на Службата за защита на конкуренцията; повишено насърчаване на технологиите за опазване на околната среда и на енергийната ефективност; скъсяване на времето, необходимо за започване на бизнес, и намаляване на свързаните с това разходи; намаляване на сегментацията и интегриране на младите хора на пазара на труда; засилване на връзката между образователната система и пазара на труда.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Словашката република отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа. Въпреки това остават важни предизвикателства и необходимост от по-нататъшни мерки, особено в областта на микроикономиката и трудовата заетост. Наблюдава се нееднозначен напредък по отношение на ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г.

3.

Сред силните страни на националната програма за реформа и нейното изпълнение са: политиката за подобряване на бизнес средата и създаване на информационно общество вече дават резултати; ръстът на трудовата заетост е засилен чрез нови данъчни стимули, мерки за мобилност и известни подобрения в услугите, предлагани на някои групи в неравностойно положение; напредъкът в реформата на висшето образование, заедно с нови мерки, подкрепящи използването на информационните и комуникационните технологии и интегрирането на децата в неравностойно положение в образователната система.

4.

Областите на политика в словашката национална програма за реформа, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: в контекста на фискалната консолидация, пренасочване на повече ресурси към ИРД, иновациите и образованието и изработване на ясни стратегии и приоритети в тези области; засилване на действията по усъвършенстването на уменията и обучението през целия живот и допълнителни усилия за намаляване на дългосрочната безработица, особено сред уязвимите групи, включително ромското малцинство. На този фон на Словашката република се препоръчва:

5.

В допълнение за Словашката република ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: продължаване на усилията по отношение на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии, особено в инфраструктурата за широколентов интернет достъп; подобряване на системата за по-добра нормативна уредба; предприемане на мерки за премахване на различията в заплащането на половете и създаване на стратегия за активно остаряване с цел повишаване на заетостта на по-възрастните работници.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Финландия отбелязва значителен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа. Финландия работи добре и по ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Отбелязан е напредък по-специално в бизнес средата за малките и средните предприятия.

3.

Сред многото силни страни на финландската национална програма за реформа и нейното изпълнение са: по-нататъшните действия за отлагане на пенсионирането, като допълнение към вече енергичните действия за укрепване на устойчивостта на публичните финанси и за подготвяне на Финландия за последиците от застаряващото население; редица важни мерки за по-нататъшно подобряване на отличната база от знания на Финландия.

4.

За Финландия ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: осъществяване на реформи с цел повишаване на конкуренцията и производителността в определени сектори на услугите, като се опростят процедурите по наемане на работа; насърчаване на местни системи за договаряне на заплатите и преодоляване на проблемните моменти на пазара на труда, особено с цел справяне с високата структурна безработица, най-вече безработицата при нискоквалифицираните работници, включително младите хора.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Швеция отбелязва значителен напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа, преразгледана от новото правителство. Тя изпълнява и повечето от ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Макроикономическата рамка, насочена към осигуряване на стабилност, е подходяща и работи добре. Полага се голямо усилие за подобряване на стимулите за работа. Необходими са допълнителни мерки за засилване на конкуренцията в областта на услугите.

3.

Сред силните страни на шведската национална програма за реформа и нейното изпълнение са: напредъкът, постигнат в увеличаването на публичните инвестиции в ИРД и в предприемане на по-нататъшни мерки за насърчаване на иновациите; активният подход към насърчаване на предприемачеството; постиженията на Швеция в насърчаването на устойчивото използване на енергията, което е между най-добрите в ЕС; напредъкът в увеличаването на предлагането на работна ръка; мерките за опростяване и увеличаване на ползата от развиването на бизнес чрез намаляване на данъците и на административната тежест и предложенията за увеличаване на стимулите за работа, по-специално промените в данъчното облагане на труда и системите за обезщетения.

4.

Ще бъде важно за Швеция през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: предприемане на по-нататъшни нормативни мерки за увеличаване на конкуренцията, по-специално в сферата на услугите; бързо осъществяване на планираните подобрения в системата за оценка на въздействието; възприемането на по-последователен подход за по-добра нормативна уредба, засилване на стратегията за увеличаване на предлагането на работна ръка и отработените часове, включително чрез осъществяване на предложения за увеличаване на стимулите за работа, както и на по-сериозни мерки за увеличаване на степента на заетост при имигрантите и младежите и за реинтегриране на хората със заболявания по специални схеми.

1.

В светлината на анализа, представен от Комисията в Годишния доклад за напредъка от 2007 г., част II, и на базата на Интегрираните насоки за работни места и растеж, са уместни следните заключения:

2.

Обединеното кралство отбелязва напредък в изпълнението на своята национална програма за реформа и на ангажиментите, поети на пролетното заседание на Европейския съвет през 2006 г. Отбелязан е сериозен напредък във всички области на политиката, особено в микроикономическата политика и в политиката по трудовата заетост. В макроикономическата политика е започнало фискално консолидиране, а плановете за по-нататъшно фискално консолидиране са налице и следва да бъдат изпълнявани; съставени са и планове за реформа в пенсионната система, като проектозаконите вече са представени за разглеждане в парламента. Обединеното кралство е положило по-големи усилия за включване на заинтересованите страни.

3.

Особено силните страни в изпълнението на реформата в Обединеното кралство са насърчаването на предприемачеството, насърчаването на по-добра нормативна уредба и предприемането на реформи в социалната сфера. Вече са осъществени редица други успешни реформи, като отваряне на енергийния пазар, увеличаване на инвестициите в транспортната инфраструктура и въвеждането на политика за таксуване – например такса задръстване в пътния транспорт на Лондон. Обединеното кралство предприе също и иновативни реформи за подобряване на качеството на публичните разходи, които все още са в процес на изпълнение.

4.

Областите на политика в националната програма за реформа на Обединеното кралство, в които на слабостите следва да се отдаде най-голям приоритет, са: подобряване на основните и средните работни умения в сравнение с други икономики и предприемане на по-нататъшни мерки за справяне с неравнопоставеното положение и изключването от пазара на труда. На този фон на Обединеното кралство се препоръчва:

5.

В допълнение за Обединеното кралство ще бъде важно през периода на националната програма за реформа да се съсредоточи върху: осигуряване на ефективно изпълнение на текущите предложения относно пенсионната реформа; постепенно увеличаване на жилищната наличност с цел намаляване на натиска от цените на жилищата в средносрочен план; изпълнение на неговата стратегия относно науката и иновациите, като следва да се зададат междинното ниво и качеството на инвестициите в ИРД за 2010 г. и да се предприемат мерки за допълнително увеличаване на стимулите за инвестиции и увеличаване на ангажираността на частния сектор; и по-нататъшно подобряване на достъпа до детски заведения.

1.

В светлината на представения по-горе анализ и на базата на Интегрираните насоки за растеж и работни места, може да се заключи, че:

2.

Докладите за изпълнението на държавите-членки от Еурозоната показват, че като цяло е налице напредък, като се наблюдава предприемане на значителни действия в много страни. Предвид разрастването на Еурозоната в съответствие с нейния потенциал, положителното развитие на пазарите на труда, изразяващо се в намаляваща безработица и увеличаваща се трудова заетост, и множеството реформи, които са в процес на осъществяване, перспективите за продължителен икономически възход се подобряват значително. До известна степен настоящата подобрена икономическа ситуация се дължи на извършените структурни реформи. Тази движеща сила трябва да се използва, за да се даде силен тласък на изпълнението на стратегиите за реформа и консолидиране на бюджета. По-тясната икономическа и финансова взаимозависимост, произтичаща от наличието на единна валута, налага на държавите-членки да прилагат амбициозни политики, които не само целят увеличаване на потенциала за растеж, но включват и мерки, гарантиращи гладкото приспособяване в паричния съюз. В този смисъл е необходимо ефективно координиране на икономическата политика на равнището на Еурозоната. Би било полезно също в държавите-членки да се насърчават политически действия, насочени към постигане на фискална дисциплина и структурни реформи. Това е необходимо, за да се увеличи потенциалът за растеж на икономиката, да се подобри устойчивостта на Еурозоната към асиметрични шокове и по този начин да се запази ценовата стабилност, като същевременно се насърчава икономическата динамика в Еурозоната.

3.

Сред силните страни в изпълнението на националните програми за реформа на държавите-членки от Еурозоната са обещаващите реформи, които са предприети или планирани, за по-добро оползотворяване на работната ръка и производителността на труда, за стимулиране на ИРД и иновациите, за развитие на човешкия капитал и за създаване на по-атрактивна бизнес среда, по-конкретно чрез политики за увеличаване на конкуренцията и по-нататъшно подобряване на нормативната уредба. Поставянето на националните програми за реформа в последователна и амбициозна цялостна политическа рамка може да ги подсили допълнително.

4.

На основата на заключенията по политиката към всяка отделна държава-членка от Еурозоната, направени на базата на нейната национална програма за реформа, за всички страни от Еурозоната са необходими най-неотложни действия в областите на политиката, които биха подобрили функционирането на ИПС и биха допринесли за преодоляване на продължаващите различия в инфлацията, конкурентоспособността и растежа. Относно бюджета, въпреки че е налице напредък при намаляване на дефицита, определени страни трябва да ускорят структурната бюджетна консолидация и да продължат с реформите на пенсионните и здравните системи, за да се справят с влиянието на застаряването на населението върху бюджета. Нещо повече, качеството на публичните финанси трябва да се подобри, по-специално с цел да се подобрят производителността и иновативността, допринасяйки по този начин за икономическия растеж и фискалната устойчивост. За осигуряването на по-динамични и ефективни механизми за вътрешно адаптиране към ИПС, следва да се подобри функционирането на пазарите чрез подобрена конкуренция и либерализация, по-точно за да се осигури по-добра мобилност на производствените фактори, бърза адаптация на цените и заплащането спрямо сътресенията и засилена търговска интеграция. От жизнено значение е да се стимулират иновациите и растежът на производителността. В рамките на паричния съюз твърдият ангажимент за благоприятно за стабилността развитие на заплатите също е от значение за гарантиране на конкурентоспособността и трудовата заетост в средносрочен и дългосрочен план. Ето защо трябва да продължи да се извършва редовен преглед на функционирането на механизмите за определяне на цените и заплатите (в публичния и частния сектор). Трябва да се обръща повече внимание на трудовата мобилност в страните от Еурозоната. И финансовият пазар, и пазарът на продукти имат ключова роля за улесняване на вътрешното приспособяване. Предстоящият преглед на вътрешния пазар ще бъде от особена важност за Еурозоната, както и бързото прилагане на Директивата за услугите и Плана за действие в областта на финансовите услуги. Подобрената конкуренция на пазарите на услуги също би допринесла за улесняване на приспособяването в ИПС.

На този фон на държавите-членки от Еурозоната се препоръчва, наред с препоръките за съответните страни:

5.

С оглед на влиянията и взаимодействията, произтичащи от националните политики и местните процеси вътре в паричния съюз, държавите-членки от Еурозоната следва да се стремят към ефективна координация на политиката, особено в контекста на Еурогрупата, и когато е уместно и в съответствие с по-ранни споразумения, на международните форуми. Това ще допринесе съществено за по-ефективното справяне с предизвикателствата на политиката вътре в Еурозоната и в глобалната икономика. Държавите-членки на Еурозоната се приканват да вземат предвид настоящите препоръки в своите национални политики. Еурогрупата редовно ще прави преглед на изпълнението им.