ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 79

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 50
20 март 2007 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

 

Регламент (ЕО) № 292/2007 на Комисията от 19 март 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

1

 

 

Регламент (ЕО) № 293/2007 на Комисията от 19 март 2007 година за откриване на търг за продажба на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността

3

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2007/16/EО на Комисията oт 19 март 2007 година за изпълнение на Директива 85/611/EИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПКЦ) във връзка с изясняването на някои определения ( 1 )

11

 

 

II   Актове, приети по силата на договорите ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

Комисия

 

 

2007/170/ЕО

 

*

Решение на Комисията от 16 март 2007 година относно определяне на мрежовите изисквания за Шенгенската информационна система II (1-ви стълб) (нотифицирано под номер C(2007) 845)

20

 

 

2007/171/ЕО

 

*

Решение на Комисията от 16 март 2007 година относно определяне на мрежовите изисквания за Шенгенската информационна система II (3-ти стълб)

29

 

 

2007/172/ЕО

 

*

Решение на Комисията от 19 март 2007 година за създаване на група от координатори за признаване на професионални квалификации

38

 

 

III   Актове, приети по силата на Договора за ЕС

 

 

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

 

*

Обща позиция 2007/173/ОВППС на Съвета от 19 март 2007 година относно подновяване на ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус

40

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

20.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 292/2007 НА КОМИСИЯТА

от 19 март 2007 година

за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 20 март 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 337, 24.12.1994 г., стр. 66. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 386/2005 (ОВ L 62, 9.3.2005 г., стр. 3).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към регламент на Комисията от 19 март 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

IL

166,2

MA

92,4

TN

143,7

TR

132,7

ZZ

133,8

0707 00 05

JO

132,2

MA

65,6

TR

175,9

ZZ

124,6

0709 90 70

MA

66,2

TR

67,1

ZZ

66,7

0709 90 80

IL

121,6

ZZ

121,6

0805 10 20

CU

47,3

EG

45,3

IL

53,0

MA

41,7

TN

50,9

TR

65,1

ZZ

50,6

0805 50 10

EG

58,7

IL

68,1

TR

44,3

ZZ

57,0

0808 10 80

AR

77,4

BR

80,4

CA

92,2

CL

95,2

CN

75,4

US

114,1

UY

71,1

ZA

87,1

ZZ

86,6

0808 20 50

AR

74,8

CL

73,1

UY

70,9

ZA

71,7

ZZ

72,6


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


20.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 293/2007 НА КОМИСИЯТА

от 19 март 2007 година

за откриване на търг за продажба на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на лозаро-винарския пазар (1), и по-специално член 33 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1623/2000 на Комисията от 25 юли 2000 г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1493/1999 относно общата организация на лозаро-винарския пазар по отношение на пазарните механизми (2) определя между другото и правилата за прилагане, засягащи пласмента на стокови запаси от спирт, създадени в резултат на дестилациите, посочени в членове 35, 36 и 39 от Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 г. относно общата организация на лозаро-винарските пазари (3), посочени в членове 27, 28 и 30 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и държани от интервенционните агенции.

(2)

Следва да се пристъпи, в съответствие с член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000, към търг за винен спирт с цел изключителна употреба в сектора на горивата под формата на биоетанол в Общността, за да се намалят запасите на Общността от винен спирт и да се осигури непрекъснатост на доставките за одобрените фирми съгласно член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000.

(3)

Считано от 1 януари 1999 г. и по силата на Регламент (ЕО) № 2799/98 на Съвета от 15 декември 1998 г. относно определяне на агромонетарния режим на еврото (4) цените на офертите и на гаранциите трябва да са в евро и плащанията трябва да се извършват в евро.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по виното,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Пристъпва се към продажба чрез търг под номер 9/2007 ЕО на винен спирт с цел употребата му като биоетанол в Общността.

Спиртът произхожда от дестилациите, посочени в членове 27, 28 и 30 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и е държан от интервенционните агенции на страните-членки.

2.   Общият обем за продажба възлиза на 653 380,74 хектолитра спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol, разпределен както следва:

а)

партида номер 96/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

б)

партида номер 97/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

в)

партида номер 98/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

г)

партида номер 99/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

д)

партида номер 100/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

е)

партида номер 101/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

ж)

партида номер 102/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

з)

партида номер 103/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

и)

партида номер 104/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

й)

партида номер 105/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

к)

партида номер 106/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

л)

партида номер 107/2007 ЕО с количество 50 000 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

м)

партида номер 108/2007 ЕО с количество 53 380,74 хектолитра с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

3.   Мястото и номерата на резервоарите от съответните партиди, обемът спирт, който се съдържа във всеки резервоар, алкохолното съдържание и характеристиките на спирта са посочени в приложение I към настоящия регламент.

4.   Само фирмите, одобрени в съответствие с член 92 от Регламент (ЕО) № 1623/2000, могат да участват в търга.

Член 2

Продажбата се извършва съгласно разпоредбите на членове 93, 94, 94б, 94в, 94г, от 95 до 98, 100 и 101 от Регламент (ЕО) № 1623/2000 и член 2 от Регламент (ЕО) № 2799/98.

Член 3

1.   Офертите трябва да се подадат в интервенционните агенции, държащи спирта, посочени в приложение II, или да се изпратят с препоръчано писмо на адреса на тези интервенционни агенции.

2.   Офертите се поставят в двоен запечатан плик. Върху вътрешния плик трябва да бъде отбелязано „Тръжна оферта с цел употреба като биоетанол в Общността, № 9/2007 ЕО“, а върху външния — адресът на съответната интервенционна агенция.

3.   Офертите трябва да пристигнат в съответната интервенционна агенция най-късно в 12 часа брюкселско време на 2 април 2007 г.

Член 4

1.   За да бъдат допуснати, офертите трябва да са в съответствие с членове 94 и 97 от Регламент (ЕО) № 1623/2000.

2.   За да бъде допусната, в момента на подаването офертата трябва да бъде придружена от:

а)

доказателство за пред съответната интервенционна агенция, държаща въпросния спирт, че е внесена гаранция за участие в размер 4 EUR на хектолитър спирт, с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

б)

име и адрес на участника в търга, номер на обявлението за търг, предложената цена, изразена в евро за хектолитър спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol;

в)

задължението на участника в търга да спазва всички разпоредби, свързани със съответния търг;

г)

декларация на участника в търга, с която:

i)

той се отказва да предявява рекламация, свързана с качеството и характеристиките на продукта, който евентуално ще му бъде предоставен;

ii)

той приема да се подложи на всякакъв контрол, отнасящ се до местоназначението и употребата на спирта;

iii)

той е длъжен да осигури доказателство относно употребата на спирта в съответствие с условията, определени в обявлението за търга.

Член 5

Данните, предвидени в член 94а от Регламент (ЕО) № 1623/2000 относно открития с настоящия регламент търг, се предават на Комисията на адреса, посочен в приложение III към настоящия регламент.

Член 6

Формалностите, свързани с вземането на проби, са определени в член 98 от Регламент (ЕО) № 1623/2000.

Интервенционната агенция предоставя всички необходими данни за характеристиките на продавания спирт.

Всяко заинтересовано лице може да се обърне към съответната интервенционна агенция, за да получи проби от продавания спирт, които се вземат от представител на съответната интервенционна агенция.

Член 7

1.   Интервенционните агенции на страните-членки, където спиртът се складира, осъществяват съответния контрол с цел да се потвърди естеството на спирта при крайната употреба. За тази цел те могат:

а)

да се позоват, mutatis mutandis, на разпоредбите на член 102 от Регламент (ЕО) № 1623/2000;

б)

да пристъпят към контрол чрез проба, с помощта на анализ с ядрено-магнитен резонанс, за да проверят естеството на спирта при крайната употреба.

2.   Разходите за осъществяване на контрола, посочен в параграф 1, са за сметка на фирмите, на които спиртът се продава.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2007 година.

За Комисията

Mariann FISCHER BOEL

Член на Комисията


(1)  ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 194, 31.7.2000 г., стр. 45. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2016/2006 (ОВ L 384, 29.12.2006 г., стр. 38).

(3)  ОВ L 84, 27.3.1987 г., стр. 1. Регламент, отменен с Регламент (ЕО) № 1493/1999.

(4)  ОВ L 349, 24.12.1998 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Държава-членка и № на партида

Място

Номер на резервоарите

Обем в хектолитри спирт с алкохолно съдържание по обем 100 % vol

Позоваване на Регламент (ЕО) № 1493/1999 (членове)

Тип спирт

Испания

Партида № 96/2007 ЕО

Tarancon

A-2

21 335

27

Суров

B-9

24 685

27

Суров

B-10

3 980

27

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Испания

Партида № 98/2007 ЕО

Tarancon

C-7

24 882

30

Суров

D-7

24 659

30

Суров

C-8

459

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Франция

Партида № 99/2007 ЕО

Tarancon

C-8

24 313

30

Суров

D-8

24 867

30

Суров

A-6

820

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Франция

Партида № 99/2007 ЕО

Viniflhor — Рort-la-Nouvelle

Mr Mortefon

Entrepot d’Аlcool

Av. Adolphe Turrel BP 62

BP 62

F-11210 Port-la-Nouvelle

8

12 550

27

Суров

6

11 590

27

Суров

33

6 250

27

Суров

8B

1 490

28

Суров

8B

2 015

30

Суров

6B

8 250

30

Суров

6B

1 150

30

Суров

6B

555

28

Суров

8B

6 150

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Франция

Партида № 100/2007 ЕО

Viniflhor — Port-la-Nouvelle

Mr Mortefon

Entrepot d’Аlcool

Av. Adolphe Turrel

BP 62

F-11210 Port-la-Nouvelle

10

14 155

27

Суров

13

5 200

27

Суров

13B

6 220

30

Суров

13B

220

30

Суров

13B

645

28

Суров

10B

3 920

30

Суров

10B

690

30

Суров

10B

2 105

28

Суров

15

2 980

30

Суров

15

9 210

30

Суров

33

4 655

27

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Франция

Партида № 101/2007 ЕО

Viniflhor — Port-la-Nouvelle

M. Mortefon

Entrepôt d’alcool

Av. Adolphe-Turrel

Bp 62

F-11210 Port-la-Nouvelle

26

5 790

30

Суров

20B

1 080

28

Суров

26B

3 485

27

Суров

26

3 080

30

Суров

22

7 450

30

Суров

22

4 910

30

Суров

33

12 855

27

Суров

20

11 350

27

Суров

 

Total

 

50 000

 

 

Франция

Партида № 102/2007 ЕО

Viniflhor — Longuefuye

Mme Bretaudeau

F-53200 Longuefuye

4B

1 835

28

Суров

4

18 410

27

Суров

22

4 980

27

Суров

9BIS

2 245

30

Суров

9BIS

915

30

Суров

9BIS

4 425

28

Суров

9

14 900

27

Суров

4B

815

30

Суров

4B

1 475

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Франция

Партида № 103/2007 ЕО

Deulep

M. Coulomb

Bld Chanzy

F-30800 Saint-Gilles-du-Gard

73B

5 930

27

Суров

501

7 510

27

Суров

503

5 450

27

Суров

506

7 120

30

Суров

504B

6 765

27

Суров

501B

570

30

Суров

501B

1 010

30

Суров

506

1 530

30

Суров

506

275

28

Суров

502

9 145

27

Суров

73

930

30

Суров

503B

270

28

Суров

503B

2 545

30

Суров

503B

950

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Франция

Партида № 104/2007 ЕО

Deulep — Psl

F-13230 Port-Saint-Louis-du-Rhône

D2

2 745

28

Суров

D2

28 630

30

Суров

D2

18 625

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Италия

Партида № 105/2007 ЕО

Cipriani — Chizzola d’Ala (TN)

27a

4 700

27

Суров

Dister — Faenza (RA)

127a

4 500

27

Суров

I.C.V. — Borgoricco (PD)

6a

2 200

27

Суров

Mazzeri — S. Agata sul Santerno (RA)

4a-15a

10 100

30

Суров

Tampieri — Faenza (RA)

6a-7a-16a

1 500

27

Суров

Villapana — Faenza (RA)

4a-2a-10a

7 300

27

Суров

Deta-Barberino Val d’Elsa (FI)

7a

2 200

27

Суров

Cavino — Faenza (RA)

15a-6a-8a-5a

17 500

27

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Италия

Партида № 106/2007 ЕО

Bonollo — Paduni (FR)

35a-37a

24 500

27/30

Суров

Mazzeri — S. Agata sul Santerno (RA)

4a-15a

12 100

30

Суров

Di Lorenzo — Ponte Valleceppi (PG)

19a-22a

10 500

27

Суров

D’Auria — Ortona (CH)

22a-62a-76a

1 000

27

Суров

S.V.A. — Ortona (CH)

19a

1 900

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Италия

Партида № 107/2007 ЕО

Balice Distill. — San Basilio Mottola (TA)

4a

1 900

27

Суров

Balice S.n.c. — Valenzano (BA)

1a-13a-14a-15a-16a-45a

8 300

27

Суров

De Luca — Novoli (LE)

1a-8a-9a

2 800

27

Суров

Bertolino — Partinico (PA)

24a-27a

18 700

30

Суров

D’Auria — Ortona (CH)

22a-62a-76a

6 000

27

Суров

S.V.M. — Sciacca (AG)

2a-3a-4a-8a-21a-30a-35a-36a-37

4 200

27/30

Суров

Ge.Dis — Marsala (TP)

14b

8 100

30

Суров

 

Общо

 

50 000

 

 

Гърция

Партида № 108/2007 ЕО

Οινοποιητικός συνεταιρισμός Μεσσηνίας

Πύργος Τριφυλίας

(Oinopoiitikos Sinetairismos Messinias)

76

454,96

30

Суров

77

432,94

30

Суров

85

1 782,89

30

Суров

86

1 684,51

30

Суров

87

1 756,59

30

Суров

88

1 753,86

30

Суров

95

873,44

30

Суров

75

444,79

30

Суров

28

904,89

30

Суров

80

463,46

30

Суров

73

387,14

30

Суров

78

27,72

30

Суров

15

1 747,04

30

Суров

16

1 713,67

30

Суров

26

853,18

30

Суров

74

427,35

30

Суров

17

1 743,76

30

Суров

94

887,65

30

Суров

84

1 786,52

30

Суров

79

439,47

30

Суров

93

908,63

30

Суров

83

1 795,78

30

Суров

82

1 758,86

30

Суров

12

1 800,87

30

Суров

11

1 744,16

30

Суров

18

1 707,83

30

Суров

13

1 788,73

30

Суров

96

827,49

30

Суров

81

1 805,07

30

Суров

14

1 800,04

30

Суров

97

915,07

30

Суров

92

908,96

30

Суров

99

911,94

30

Суров

25

905,06

30

Суров

108

432,18

30

Суров

107

432,77

30

Суров

105

448,22

30

Суров

106

441,22

30

Суров

27

897,73

30

Суров

29

579,19

30

Суров

30

667,69

30

Суров

19

901,65

27

Суров

20

892,07

27

Суров

21

900,28

27

Суров

22

899,54

27

Суров

23

882,32

27

Суров

24

653,58

27

Суров

89

847,09

27

Суров

90

880,83

27

Суров

91

856,22

27

Суров

98

878,23

27

Суров

100

745,61

27

Суров

 

Общо

 

53 380,74

 

 


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Интервенционни агенции, държащи спирт, посочени в член 3

Viniflhor — Libourne

Délégation nationale, 17 avenue de la Ballastière, BP 231, F-33505 Libourne Cedex (тел. (33-5) 57 55 20 00; телекс 57 20 25; факс (33) 557 55 20 59)

FEGA

Beneficencia, 8, E-28004 Madrid (тел. (34-91) 347 64 66; факс (34-91) 347 64 65)

AGEA

Via Torino, 45, I-00184 Rome (тел. (39) 06 49 49 97 14; факс (39) 06 49 49 97 61)

Ο.Π.Ε.Κ.Ε.Π.Ε.

Αχαρνών (Aharnon) 241, GR-10446 Athènes (тел. (30-210) 212 47 99; факс (30-210) 212 47 91)


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Адреси, посочени в член 5

Commission européenne

Direction générale de l’agriculture et du développement rural, unité D-2

B-1049 Bruxelles

Факс (32-2) 292 17 75

email: agri-market-tenders@ec.europa.eu


ДИРЕКТИВИ

20.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/11


ДИРЕКТИВА 2007/16/EО НА КОМИСИЯТА

oт 19 март 2007 година

за изпълнение на Директива 85/611/EИО на Съвета относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПКЦ) във връзка с изясняването на някои определения

(Текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 85/611/EИО на Съвета oт 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПКЦ) (1), и по-специално член 53a, буква а) от нея,

като има предвид, че:

(1)

Директива 85/611/EИО съдържа няколко определения, които понякога са взаимосвързани и които се отнасят до активите, отговарящи на условията за инвестиране от предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, наричани по-долу „ПКИПКЦ“, както и определение на прехвърлими ценни книжа и определение на инструменти от паричния пазар.

(2)

След приемането на Директива 85/611/EИО разнообразието от финансови инструменти, търгувани на финансовите пазари, се увеличи значително, което доведе до несигурност при определянето дали дадени категории финансови инструменти са обхванати от тези определения. Несигурността при прилагането на определенията води до различни тълкувания на директивата.

(3)

С цел гарантиране еднаквото прилагане на Директива 85/611/EИО, подпомагане на държавите-членки да постигнат общо разбиране дали дадена категория активи отговаря на условията за инвестиране от ПКИПКЦ, както и с цел осигуряване определенията да се разбират по начин, който съответства на основополагащите принципи на Директива 85/611/EИО, като тези, определящи диверсификацията и границите на излагането на риск, възможността ПКИПКЦ да откупят своите дялови единици по искане на притежателите на дялови единици и да изчислят нетната стойност на активите си винаги, когато дялови единици се емитират или откупуват, е необходимо да се осигури на компетентните органи и на участниците на пазара повече сигурност в това отношение. По-голямата сигурност ще улесни и по-доброто функциониране на процедурата за нотификация за презгранично разпространение на ПКИПКЦ.

(4)

Разясненията, предоставени от настоящата директива, сами по себе си не налагат никакви нови поведенчески или оперативни задължения на компетентните органи или на участниците на пазара. Вместо да установяват изчерпателни списъци от финансови инструменти и сделки, те изясняват основни критерии с цел да подпомогнат заинтересуваните страни да определят дали дадена категория финансови инструменти попада в обхвата на някое от определенията.

(5)

Качеството на даден актив да отговаря на условията за инвестиране от ПКИПКЦ следва да бъде оценявано не само с оглед на това дали той попада в обхвата на определенията, така както са разяснени от настоящия текст, но и с оглед на другите изисквания на Директива 85/611/ЕИО. Националните компетентни органи биха могли да работят съвместно посредством Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR) за разработване на общи подходи за практическо ежедневно прилагане на тези разяснения в контекста на техните надзорни задължения, особено във връзка с другите изисквания на Директива 85/611/EИО, като например процедурите за контрол или управление на риска, както и да осигуряват безпроблемното функциониране на паспортите на продукта.

(6)

Директива 85/611/EИО определя прехвърлимите ценни книжа изключително от формално-правна гледна точка. Следователно определението на прехвърлими ценни книжа е приложимо към широка гама от финансови продукти с различаващи се характеристики и различна степен на ликвидност. По отношение на всеки един от тези финансови продукти следва да бъде гарантирано съответствието между определението на прехвърлимите ценни книжа и другите разпоредби на директивата.

(7)

Фондовете от затворен тип представляват категория активи, която не е изрично посочена като отговаряща на условията за инвестиране от ПКИПКЦ съгласно Директива 85/611/EИО. Въпреки това дяловите единици на фондовете от затворен тип често се третират като прехвърлими ценни книжа и тяхното допускане до търгуването на регулирания пазар често дава основание за подобно третиране. Следователно е необходимо да се осигури на участниците на пазара и на компетентните органи сигурност по отношение на това дали дяловите единици на фондовете от затворен тип са обхванати от определението на прехвърлими ценни книжа. Националните компетентни органи биха могли да работят съвместно посредством CESR за разработване на общи подходи за практическото ежедневно прилагане на критериите, приложими към фондовете от затворен тип, особено във връзка с минималните основни стандарти, отнасящи се до механизмите за корпоративно управление.

(8)

Допълнителна правна сигурност е необходима и по отношение на квалифицирането като прехвърлими ценни книжа на финансови инструменти, които са свързани с представянето на други активи, включително и активи, които не са посочени в самата Директива 85/611/EИО или са гарантирани от такива активи. Следва да се посочи ясно, че ако връзката с основата или с друг компонент на инструмента води до наличието на елемент, който следва да се счита за внедрен дериват, финансовият инструмент спада към подкатегорията на прехвърлимите ценни книжа с внедрен деривативен елемент. Последицата от това е, че критериите за деривати съгласно Директива 85/611/EИО следва да бъдат прилагани по отношение на този елемент.

(9)

За да бъде обхванат от определението на инструмент от паричния пазар в Директива 85/611/EИО, даден финансов инструмент следва да отговаря на определени критерии и по-специално трябва обичайно да се договаря на паричния пазар, да бъде ликвиден и да има стойност, която може за бъде определена с точност по всяко време. Необходимо е да се осигури еднакво прилагане на тези критерии, като се вземат предвид определени пазарни практики. Необходимо е също така да се изясни, че критериите следва да бъдат разбирани в съответствие с останалите принципи на Директива 85/611/ЕИО. Определението на инструменти от паричния пазар следва да бъде разширено и към финансовите инструменти, които не са допускани или не се договарят на регулиран пазар и за които Директива 85/611/EИО определя допълнителни критерии извън основните критерии за инструментите от паричния пазар. Следователно е необходимо също така да бъдат изяснени допълнителните критерии с оглед на изискванията за защита на инвеститорите и като се вземат предвид принципите на директивата, като този за ликвидност на портфейла, както тези принципи произтичат от член 37 от Директива 85/611/EИО.

(10)

Съгласно Директива 85/611/EИО деривативните финансови инструменти следва да бъдат считани за ликвидни финансови активи, ако отговарят на критериите, определени в същата директива. Необходимо е да се осигури еднакво прилагане на тези критерии, а също така е необходимо да се посочи ясно, че критериите следва да бъдат разбирани по начин, който съответства на другите разпоредби на директивата. Следва също така да се посочи ясно, че ако кредитните деривати съответстват на тези критерии, те са деривативни финансови инструменти по смисъла на Директива 85/611/EИО и следователно могат да бъдат третирани като ликвидни финансови активи.

(11)

Необходимостта от изясняване е особено належаща за дериватите, основаващи се на финансови индекси. В момента съществува богато разнообразие от финансови индекси, които служат за основа на даден деривативен инструмент. Тези индекси могат да варират по отношение на своя състав или относителното тегло на своите компоненти. Във всички случаи следва да се гарантира, че ПКИПКЦ може да изпълни своите задължения по отношение на ликвидността на портфейла, както те произтичат от член 37 от Директива 85/611/EИО, и по отношение на изчислението на нетната стойност на активите, както и че тези задължения не са негативно повлияни от характеристиките на основата на деривата. Следва да се изясни, че дериватите, основаващи се на финансови индекси, чийто състав е достатъчно диверсифициран и които са представителен еталон за пазара, към който се отнасят и подлежат на предоставянето на подходяща информация по отношение на състава на индекса и изчислението му, спадат към категорията на деривати като ликвидни финансови активи. Компетентните национални органи биха могли да работят съвместно посредством CESR за разработване на общи подходи за практическото, ежедневно прилагане на тези критерии във връзка с индексите, основани на активи, които поотделно не са идентифицирани от Директивата като отговарящи на условията активи.

(12)

Директива 85/611/EИО признава за подкатегория прехвърлими ценни книжа и инструменти от паричния пазар прехвърлимите ценни книжа и инструментите от паричния пазар, които съдържат внедрен деривативен елемент. Внедряването на деривативен елемент в прехвърлима ценна книга или инструмент от паричния пазар не трансформира целия финансов инструмент в деривативен финансов инструмент, който да излезе извън обхвата на определенията на прехвърлима ценна книга или инструмент от паричния пазар. Следователно е необходимо да се посочи ясно дали даден финансов дериват може да се счита за внедрен в друг инструмент. Освен това внедряването на дериват в прехвърлима ценна книга или в инструмент от паричния пазар води до риска правилата за дериватите, наложени от директивата, да бъдат заобиколени. Поради тази причина директивата изисква идентифициране на внедрения деривативен елемент и спазване на тези правила. Като се има предвид равнището на иновационност във финансовата област, идентифицирането на внедрения деривативен елемент не винаги е очевидно. За постигане на по-голяма сигурност в това отношение следва да бъдат определени критерии за идентифицирането на такива елементи.

(13)

Съгласно Директива 85/611/EИО техниките и инструментите, свързани с прехвърлимите ценни книжа или с инструментите от паричния пазар и предназначени за ефективно управление на портфейла, не попадат в обхвата на определенията на прехвърлими ценни книжа и инструменти от паричния пазар. За изясняване на границите на тези определения е необходимо да се определят критерии за идентифициране на сделките, които биха попаднали в обхвата на тези техники и инструменти. Необходимо е също така да се припомни, че тези техники и инструменти трябва да бъдат разбирани в съответствие с другите задължения на ПКИПКЦ, особено що се отнася до рисковия профил. Това означава, че те трябва да съответстват на правилата, определени в Директива 85/611/EИО по отношение на управлението и диверсификацията на риска, както и на ограниченията, които тя налага по отношение на бланковите продажби и заемането.

(14)

Директива 85/611/EИО определя критерии за дефиниране на ПКИПКЦ, които възпроизвеждат състава на индекси на облигации или на акции. ПКИПКЦ, които отговарят на тези критерии, са предмет на по-гъвкаво третиране по отношение на границите на концентрация на емитента. Следователно е необходимо да се изгради ясно разбиране на тези критерии и да се осигури еднаквото им прилагане във всички държави-членки. Това изисква допълнителни разяснения относно това при какви обстоятелства ПКИПКЦ могат да бъдат считани за ПКИПКЦ, които възпроизвеждат състава на даден индекс, и по-този начин се постига по-голяма сигурност по отношение на условията, които оправдават преференциалното третиране на такива ПКИПКЦ.

(15)

Комитетът на европейските регулатори на ценни книжа беше консултиран за съвети от техническо естество.

(16)

Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет

Настоящата директива определя правила, които изясняват, за целите на тяхното еднакво прилагане, следните термини:

1)

Прехвърлими ценни книжа, определени в член 1, параграф 8 от Директива 85/611/EИО.

2)

Инструменти от паричния пазар, определени в член 1, параграф 9 от Директива 85/611/EИО.

3)

Ликвидни финансови активи, посочени в определението на ПКИПКЦ в член 1, параграф 2 от Директива 85/611/EИО, във връзка с деривативните финансови инструменти.

4)

Прехвърлими ценни книжа и инструменти от паричния пазар с внедрени деривати, посочени в четвъртата алинея на член 21, параграф 3 от Директива 85/611/EИО.

5)

Техники и инструменти за целите на ефективното управление на портфейла, посочени в член 21, параграф 2 от Директива 85/611/EИО.

6)

ПКИПКЦ, възпроизвеждащи състава на индекс, посочени в член 22а, параграф 1 от Директива 85/611/EИО.

Член 2

Член 1, параграф 8 от Директива 85/611/EИО

Прехвърлими ценни книжа

1.   Позоваването в член 1, параграф 8 от Директива 85/611/EИО на прехвърлими ценни книжа се разбира като позоваване на финансови инструменти, които отговарят на следните критерии:

а)

потенциалната загуба, която ПКИПКЦ може да понесе поради притежаването на тези инструменти, е ограничена до сумата, която то е платило за тях;

б)

тяхната ликвидност не засяга способността на ПКИПКЦ да спазва член 37 от Директива 85/611/EИО;

в)

налице е надеждна оценка за тях в следната форма:

i)

в случай на ценни книжа, допуснати или договаряни на регулиран пазар, посочени в член 19, параграф 1, букви от a) до г) oт Директива 85/611/EИО, във формата на точни, надеждни и редовно установявани цени, които представляват пазарни цени или цени, предоставени по системи за оценяване, независими от емитентите;

ii)

в случай на други ценни книжа, посочени в член 19, параграф 2 от Директива 85/611/EИО, във формата на периодична оценка, която се извършва въз основа на информация, предоставена от емитента на ценната книга или въз основа на професионално инвестиционно проучване;

г)

налице е подходяща информация за тях в следната форма:

i)

в случай на ценни книжа, допуснати или договаряни на регулиран пазар, посочени в член 19, параграф 1, букви от a) до г) от Директива 85/611/EИО, във формата на предназначена за пазара редовно предоставяна, точна и пълна информация за ценната книга или, когато е приложимо, за портфейла на ценната книга;

ii)

в случай на други ценни книжа, посочени в член 19, параграф 2 от Директива 85/611/EИО, във формата на редовно предоставяна и точна информация до ПКИПКЦ за ценната книга или, когато е приложимо, за портфейла на ценната книга;

д)

те са негоцируеми;

е)

тяхното придобиване съответства на инвестиционните цели или на инвестиционната политика, или и на двете, на ПКИПКЦ съгласно Директива 85/611/EИО;

ж)

рисковете, свързани с тях, са адекватно идентифицирани от процеса на управление на риска на ПКИПКЦ.

За целите на букви б) и д) на първата алинея и освен ако ПКИПКЦ не разполага с информация, която би довела до различни изводи, предполага се, че финансовите инструменти, които са допуснати или се договарят на регулиран пазар в съответствие с букви а), б) или в) от член 19, параграф 1 от Директива 85/611/EИО не засягат способността на ПКИПКЦ да спазва член 37 от Директива 85/611/EИО и са негоцируеми.

2.   Счита се, че прехвърлимите ценни книжа, посочени в член 1, параграф 8 от Директива 85/611/EИО, включват следното:

а)

дялови единици във фондовете от затворен тип, учредени като инвестиционни дружества или като дялови тръстове, които изпълняват следните критерии:

i)

изпълняват критериите, определени в параграф 1;

ii)

предмет са на механизми за корпоративно управление, приложими към дружествата;

iii)

когато дейността по управление на активите се извършва от друга институция от името на фонда от затворен тип, тази институция се подчинява на националните разпоредби за целите на защитата на инвеститорите;

б)

дялови единици във фондовете от затворен тип, учредени по силата на договорното право, които изпълняват следните критерии:

i)

изпълняват критериите, определени в параграф 1;

ii)

подчиняват се на механизми за корпоративно управление, еквивалентни на онези, които се прилагат към дружествата, както са посочени в буква a), ii);

iii)

управляват се от институция, което се подчинява на националните разпоредби за целите на защитата на инвеститорите;

в)

финансови инструменти, които изпълняват следните критерии:

i)

изпълняват критериите, определени в параграф 1;

ii)

гарантирани са от или са свързани с представянето на други активи, които могат да бъдат различни от посочените в член 19, параграф 1 от Директива 85/611/EИО.

3.   Когато финансов инструмент, обхванат от параграф 2, буква в), съдържа компонент на внедрен дериват по смисъла на член 10 от настоящата директива, изискванията на член 21 от Директива 85/611/EИО се прилагат към този компонент.

Член 3

Член 1, параграф 9 от Директива 85/611/EИО

Инструменти, които обичайно се договарят на паричния пазар

1.   Позоваването в член 1, параграф 9 от Директива 85/611/EИО на инструментите от паричния пазар като инструменти се разбира като позоваване на следното:

а)

финансови инструменти, които са допуснати до търгуване или се договарят на регулиран пазар в съответствие с член 19, параграф 1, букви a), б) и в) oт Директива 85/611/EИО;

б)

финансови инструменти, които не са допуснати до търгуване.

2.   Позоваването в член 1, параграф 9 oт Директива 85/611/EИО на инструменти от паричния пазар като инструменти, които обичайно се договарят на паричния пазар, се разбира като позоваване на финансови инструменти, които изпълняват един от следните критерии:

а)

имат матуритет при емитирането до 397 дни включително;

б)

имат остатъчен матуритет до 397 дни включително;

в)

претърпяват периодични корекции на доходността в съответствие с условията на паричния пазар поне на всеки 397 дни;

г)

техният рисков профил, особено по отношение на кредитния риск и риска, свързан с лихвения процент, съответства на този на финансови инструменти, които имат матуритет, както е посочено в букви а) и б), или са предмет на корекция на доходността, както е посочено в буква в).

Член 4

Член 1, параграф 9 от Директива 85/611/EИО

Ликвидни инструменти със стойност, която може да бъде определена с точност по всяко време

1.   Позоваването в член 1, параграф 9 от Директива 85/611/EИО на инструменти от паричния пазар като инструменти, които са ликвидни, се разбира като позоваване на финансови инструменти, които могат да бъдат продадени при ограничени разходи в адекватно кратка времева рамка, като се има предвид задължението на ПКИПКЦ да изкупи или да откупи своите дялови единици по искане на който и да било притежател на дялови единици.

2.   Позоваването в член 1, параграф 9 от Директива 85/611/EИО на инструменти от паричния пазар като инструменти, чиято стойност може да бъде определена с точност по всяко време, се разбира като позоваване на финансови инструменти, за които съществуват системи за оценка, които са точни и надеждни и изпълняват следните критерии:

а)

дават възможност на ПКИПКЦ да изчисли нетна стойност на активите си в съответствие със стойността, по която финансовият инструмент, държан в портфейла, би могъл да се размени между добре информирани и изразили съгласие страни в рамките на сделка, извършена в условията на обичайна конкуренция;

б)

основани са на пазарни данни или на модели за оценка, включващи системи, основаващи се на амортизирани разходи.

3.   Критериите, посочени в параграфи 1 и 2, се предполагат за изпълнени в случай на финансови инструменти, които обичайно се договарят на паричния пазар за целите на член 1, параграф 9 от Директива 85/611/EИО и които се допуснати или се договарят на регулиран пазар в съответствие с букви a), б) или в) oт член 19, параграф 1 от нея, освен ако ПКИПКЦ не разполага с информация, която би довела до различни изводи.

Член 5

Член 19, параграф 1, буква з) oт Директива 85/611/EИО

Инструменти, чиито емисия или емитент са регулирани за целите на защитата на инвеститорите и спестяванията

1.   Позоваването в член 19, параграф 1, буква з) oт Директива 85/611/EИО на инструменти от паричния пазар, различни от онези, които се договарят на регулиран пазар, чиито емисия или емитент са регулирани за целите на защитата на инвеститорите и спестяванията, се разбира като позоваване на финансови инструменти, които изпълняват следните критерии:

а)

изпълняват един от критериите, определени в член 3, параграф 2 и всички критерии, определени в член 4, параграфи 1 и 2;

б)

налице е подходяща информация за тях, включително информация, която дава възможност за извършване на подходяща оценка на кредитните рискове, свързани с инвестирането в такива инструменти, като се вземат предвид параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член;

в)

прехвърлят се свободно.

2.   За инструментите от паричния пазар, обхванати от второто и третото тире на член 19, параграф 1, буква з) oт Директива 85/611/EИО, или за онези, които са емитирани от местен или от регионален орган на държава-членка или от международна публична институция, но не са гарантирани от държава-членка или, в случай на федерална държава, която е държава-членка, от един от членовете, формиращи федерацията, подходящата информация, посочена в буква б) от параграф 1 на настоящия член, се изразява в следното:

а)

информация за емисията или програмата на емитиране, както и за юридическото и финансовото състояние на емитента преди емитирането на инструмента от паричния пазар;

б)

актуализация на информацията, посочена в буква a) — регулярно и при настъпването на значими събития;

в)

проверка на информацията, посочена в буква a), от трети страни, които притежават подходяща квалификация и не получават инструкции от емитента;

г)

налични и надеждни статистически данни за емисията или за програмата на емитиране.

3.   За инструментите от паричния пазар, обхванати от третото тире на член 19, параграф 1, буква з) от Директива 85/611/EИО, подходящата информация, посочена в буква б) от параграф 1, се изразява в следното:

а)

информация за емисията или за програмата на емитиране, както и за юридическото и финансовото състояние на емитента преди емитирането на инструмента от паричния пазар;

б)

актуализация на информацията, посочена в буква a) — регулярно и при настъпването на значими събития;

в)

налични и надеждни статистически данни за емисията или за програмата на емитиране или на други данни, даващи възможност за извършване на подходяща оценка на кредитните рискове, свързани с инвестирането в такива инструменти.

4.   За всички инструменти от паричния пазар, обхванати от първото тире на член 19, параграф 1, буква з) от Директива 85/611/EИО, освен онези, посочени в параграф 2 от настоящия член и онези, емитирани от Европейската централна банка или от централна банка на държава-членка, подходящата информация, посочена в буква б) на параграф 1 от настоящия член, се изразява в информация за емисията или за програмата на емитиране, или за юридическото и финансовото състояние на емитента преди емитирането на инструмента от паричния пазар.

Член 6

Член 19, параграф 1, буква з) на Директива 85/611/EИО

Учреждение, което е подчинено и се съобразява с пруденциални правила, оценени от компетентните органи като най-малкото толкова строги, колкото и правилата, предвидени от правото на Общността

Позоваването в член 19, параграф 1, буква з), трето тире от Директива 85/611/EИО на учреждение, което е подчинено и се съобразява с пруденциални правила, оценени от компетентните органи като най-малкото толкова строги, колкото и правилата, предвидени от правото на Общността, се разбира като позоваване на емитент, който се подчинява и се съобразява с пруденциални правила и изпълнява един от следните критерии:

1)

Намира се в Европейското икономическо пространство.

2)

Намира се в страните от ОИСР, принадлежащи към Групата на десетте.

3)

Има поне рейтинг „investment grade“.

4)

Може да бъде демонстрирано въз основа на задълбочен анализ на емитента, че пруденциалните правила, приложими към този емитент, са най-малкото толкова строги, колкото и правилата, предвидени от правото на Общността.

Член 7

Член 19, параграф 1, буква з) oт Директива 85/611/EИО

Способи за секюритизация, ползващи се от банкова линия за финансиране

1.   Позоваването в член 19, параграф 1, буква з), четвърто тире от Директива 85/611/EИО на способи за секюритизация се разбира като позоваване на структури от корпоративен, тръстов или договорен тип, учредени за целите на операциите по секюритизация.

2.   Позоваването в член 19, параграф 1, буква з), четвърто тире от Директива 85/611/EИО на банкова линия за финансиране, се разбира като позоваване на ликвидни банкови кредити, гарантирани от финансова институция, която спазва разпоредбите на член 19, параграф 1, буква з), трето тире от Директива 85/611/EИО.

Член 8

Член 1, параграф 2 и член 19, параграф 1, буква ж) от Директива 85/611/EИО

Ликвидни финансови активи в случая на деривативни финансови инструменти

1.   Позоваването в член 1, параграф 2 от Директива 85/611/EИО на ликвидни финансови активи се разбира, в случая на деривативни финансови инструменти, като позоваване на деривативни финансови инструменти, които изпълняват следните критерии:

а)

тяхната основа се изразява в един или повече от следните елементи:

i)

активи, посочени в член 19, параграф 1 от Директива 85/611/EИО, включително финансови инструменти, които притежават една или няколко от характеристиките на тези активи;

ii)

лихвени проценти;

iii)

обменни курсове за чуждестранни валути или валути;

iv)

финансови индекси.

б)

в случая на извънборсови деривати те отговарят на условията, определени в член 19, параграф 1, буква ж), второ и трето тире от Директива 85/611/EИО.

2.   Деривативните финансови инструменти, посочени в член 19, параграф 1, буква ж) от Директива 85/611/EИО, се счита, че включват инструменти, които изпълняват следните критерии:

а)

дават възможност за прехвърляне на кредитния риск на даден актив, посочен в буква а), параграф 1 на настоящия член, независимо от другите рискове, свързани с този актив;

б)

не водят до предаване или прехвърляне, включително под формата на пари в брой, на активи, различни от онези, посочени в член 19, параграфи 1 и 2 от Директива 85/611/EИО;

в)

отговарят на критериите за извънборсови деривати, определени в член 19, параграф 1, буква ж), второ и трето тире от Директива 85/611/EИО и в параграфи 3 и 4 на настоящия член;

г)

рисковете, свързани с тях, са адекватно идентифицирани от процеса на управление на риска на ПКИПКЦ и от неговите механизми за вътрешен контрол в случай на рискове от асиметрия на информацията между ПКИПКЦ и насрещната страна по кредитния дериват вследствие на потенциален достъп на насрещната страна до информация, която няма публичен характер, относно дружества, чиито активи са използвани като основа за кредитни деривати;

3.   За целите на третото тире на член 19, параграф 1, буква ж) oт Директива 85/611/EИО позоваването на справедлива стойност се разбира като позоваване на сумата, за която активът би могъл да бъде разменен или дадено задължение да бъде уредено, между добре информирани и изразили съгласие страни в рамките на сделка, извършена в условията на обичайна конкуренция.

4.   За целите на член 19, параграф 1, буква ж), трето тире oт Директива 85/611/EИО позоваването на надеждна и проверима оценка се разбира като позоваване на оценка, извършена от ПКИПКЦ, съответстваща на справедливата стойност, посочена в параграф 3 от настоящия член, която не се основава само на пазарните котировки на насрещната страна и която изпълнява следните критерии:

а)

базата за оценката е надеждна, актуална пазарна стойност на инструмента или, ако такава стойност не е на разположение, ценови модел, който прилага адекватна, призната методология;

б)

проверката на оценката се извършва от едно от следните лица:

i)

подходяща трета страна, която е независима от насрещната страна на извънборсовия дериват, през подходящи интервали от време и по такъв начин, че ПКИПКЦ да бъде в състояние да я контролира;

ii)

структура в рамките на ПКИПКЦ, която е независима от отдела, отговарящ за управлението на активите, и е адекватно оборудвана за тази цел.

5.   Позоваването в член 1, параграф 2 и член 19, параграф 1, буква ж) от Директива 85/611/EИО на ликвидни финансови активи се разбира като изключващо дериватите за суровини.

Член 9

Член 19, параграф 1, буква ж) oт Директива 85/611/EИО

Финансови индекси

1.   Позоваването в член 19, параграф 1), буква ж) oт Директива 85/611/EИО на финансовите индекси се разбира като позоваване на индекси, които изпълняват следните критерии:

а)

те са достатъчно диверсифицирани, така че да изпълняват следните критерии:

i)

индексът е съставен по такъв начин, че движенията на цените или търговските дейности по отношение на един компонент не оказват неблагоприятно влияние върху представянето на целия индекс;

ii)

когато индексът се състои от активи, посочени в член 19, параграф 1 от Директива 85/611/EИО, неговият състав отговаря поне на изискванията за диверсификация, предвидени в член 22а от същата директива;

iii)

когато индексът се състои от активи, различни от посочените в член 19, параграф 1 от Директива 85/611/EИО, той е диверсифициран по начин, който е еквивалентен на начина, предвиден в член 22а от същата директива;

б)

те са представителен еталон за пазара, към който се отнасят, така че да изпълняват следните критерии:

i)

индексът измерва представянето на представителна група от основи по релевантен и подходящ начин;

ii)

индексът се преразглежда или претегля периодично, за да гарантира това, че продължава да отразява пазарите, към които се отнася, като спазва общодостъпни критерии;

iii)

основите са достатъчно ликвидни, което позволява на потребителите да възпроизвеждат индекса при необходимост;

в)

те се публикуват по подходящ начин, така че да са изпълнени следните критерии:

i)

тяхното публикуване се основава на адекватни процедури за събиране на цени, изчисляване и последващо публикуване на стойността на индекса, включително процедури по определяне на цената на компонентите, когато не е на разположение пазарна цена;

ii)

релевантната информация по въпроси като изчисляването на индекса, методологиите за претегляне, промените в индекса или всякакви оперативни трудности при предоставяне на своевременна и точна информация се осигурява подробно и своевременно.

2.   Когато съставът на активите, които се използват като основа за финансовите деривати в съответствие с член 19, параграф 1 от Директива 85/611/EИО, не отговаря на критериите, определени в параграф 1 от настоящия член, тези финансови деривати, когато отговарят на критериите, определени в член 8, параграф 1 от настоящата директива, се считат за финансови деривати, основани на комбинация от активите, посочени в член 8, параграф 1, буква a), точки от i) до iii).

Член 10

Член 21, параграф 3, четвърта алинея oт Директива 85/611/EИО

Прехвърлими ценни книжа и инструменти от паричния пазар с внедрени деривати

1.   Позоваването в член 21, параграф 3, четвърта алинея oт Директива 85/611/EИО на прехвърлими ценни книжа с внедрени деривати се разбира като позоваване на финансови инструменти, които изпълняват критериите, определени в член 2, параграф 1 от настоящата директива и които съдържат компонент, изпълняващ следните критерии:

а)

по силата на този компонент някои или всички парични потоци, които иначе би изисквала прехвърлимата ценна книга, изпълняваща ролята на основен договор, могат да бъдат модифицирани съгласно точно определен лихвен процент, цена на финансов инструмент, обменен курс на чуждестранна валута, индекс на цени или проценти, кредитен рейтинг или кредитен индекс или друга променлива и следователно варират по начин, подобен на самостоятелния дериват;

б)

неговите икономически характеристики и рискове не са тясно свързани с икономическите характеристики и рисковете на основния договор;

в)

има значителен ефект върху профила на риска и оценката на стойността на прехвърлимата ценна книга.

2.   Инструментите от паричния пазар, които отговарят на един от критериите, определени в член 3, параграф 2 и всички критерии, определени в член 4, параграфи 1 и 2, и които съдържат компонент, изпълняващ критериите, определени в параграф 1 от настоящия член, се считат за инструменти от паричния пазар с внедрен дериват.

3.   Не се счита, че дадена прехвърлима ценна книга или инструмент от паричния пазар е с внедрен дериват, когато той съдържа компонент, който може да бъде прехвърлен с договор, независимо от прехвърлимата ценна книга или инструмента от паричния пазар. Такъв компонент се счита за отделен финансов инструмент.

Член 11

Член 21, параграф 2 oт Директива 85/611/EИО

Техники и инструменти за целите на ефективното управление на портфейла

1.   Позоваването в член 21, параграф 2 oт Директива 85/611/EИО на техниките и инструментите, свързани с прехвърлимите ценни книжа и които са използвани за целите на ефективното управление на потрфейла, се разбира като позоваване на техники и инструменти, които изпълняват следните критерии:

а)

приемливи са от икономическа гледна точка, тъй като имат рентабилна реализация;

б)

използвани са за постигане на една или повече от следните специфични цели:

i)

намаляване на риска;

ii)

намаляване на разходите;

iii)

генериране на допълнителен капитал или доходи за ПКИПКЦ с ниво на риска, което съответства на рисковия профил на ПКИПКЦ и на правилата за диверсификация на риска, определени в член 22 от Директива 85/611/EИО;

в)

рисковете, свързани с тях, са адекватно идентифицирани от процеса на управление на риска на ПКИПКЦ.

2.   Техниките и инструментите, които отговарят на критериите, определени в параграф 1 и които са свързани с инструментите от паричния пазар, се считат за техники и инструменти, свързани с инструментите от паричния пазар за целите на ефективното управление на потрфейла по смисъла на член 21, параграф 2 oт Директива 85/611/EИО.

Член 12

Член 22a, параграф 1 oт Директива 85/611/EИО

ПКИПКЦ, възпроизвеждащо състава на индекса

1.   Позоваването в член 22a, параграф 1 oт Директива 85/611/EИО на възпроизвеждане на състава на индекс на акции или облигации се разбира като позоваване на възпроизвеждане на състава на основните активи на индекса, включително чрез използването на деривати или други техники и инструменти, посочени в член 21, параграф 2 oт Директива 85/611/EИО и в член 11 oт настоящата директива.

2.   Позоваването в член 22a, параграф 1, първо тире oт Директива 85/611/EИО на индекс, чийто състав е достатъчно диверсифициран, се разбира като позоваване на индекс, който е в съответствие с правилата за диверсификация на риска в член 22а от същата директива.

3.   Позоваването в член 22а, параграф 1, второ тире от Директива 85/611/EИО на индекс, който е представителен еталон, се разбира като позоваване на индекс, чийто предоставящ използва призната методология, която, като цяло, не води до изключване на основен емитент на пазара, за който индексът се отнася.

4.   Позоваването в член 22a, параграф 1, трето тире oт Директива 85/611/EИО на индекс, който е публикуван по подходящ начин, се разбира като позоваване на индекс, който изпълнява следните критерии:

а)

той е общодостъпен;

б)

предоставящият индекса е независим от ПКИПКЦ, което възпроизвежда състава на индекса.

Буква б) не изключва предоставящият индекса и ПКИПКЦ да бъдат част от една и съща икономическа група, при условие че са налице ефективни мерки за разрешаване на конфликти на интереси.

Член 13

Транспониране

1.   Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 23 март 2008 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби от 23 юли 2008 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите- членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 19 март 2007 година.

За Комисията

Charlie McCREEVY

Член на Комисията


(1)  ОВ L 375, 31.12.1985 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 2005/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 79, 24.3.2005 г., стр. 9).


II Актове, приети по силата на договорите ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

РЕШЕНИЯ

Комисия

20.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/20


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 март 2007 година

относно определяне на мрежовите изисквания за Шенгенската информационна система II (1-ви стълб)

(нотифицирано под номер C(2007) 845)

(само текстовете на български, гръцки, естонски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски език са автентични)

(2007/170/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение (ЕО) № 2424/2001 на Съвета от 6 декември 2001 г. за разработване на второ поколение Шенгенска информационна система (ШИС II) (1), и по-специално член 4, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

За разработване на ШИС II е необходимо да се определят технически спецификации относно комуникационната мрежа, нейните компоненти и специфичните мрежови изисквания.

(2)

Следва да се въведат подходящи процедури между Комисията и държавите-членки, по-специално по отношение на елементите на единния национален интерфейс в държавите-членки.

(3)

Настоящото решение не засяга приемането в бъдеще на друго решение на Комисията, свързано с разработването на ШИС II, по-специално относно разработването на изискванията за сигурност.

(4)

Регламент (ЕО) № 2424/2001 и Решение 2001/886/ПВР на Съвета (2) регулират разработването на ШИС II. За да се гарантира прилагане на един и същи процес на изпълнение за разработването на ШИС II като цяло, разпоредбите на настоящото решение следва да отразяват разпоредбите на решението на Комисията относно определяне на мрежовите изисквания за ШИС II, което трябва да бъде прието в съответствие с Решение 2001/886/ПВР.

(5)

В съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (3) Обединеното кралство не взе участие в приемането на Регламент (ЕО) № 2424/2001, не е обвързано с него и не е обект на прилагането му, тъй като той представлява разработване на разпоредби на достижението на правото от Шенген. Следователно Обединеното кралство не е адресат на настоящото решение на Комисията.

(6)

В съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (4) Ирландия не взе участие в приемането на Регламент (ЕО) № 2424/2001, не е обвързана с него и не е обект на прилагането му, тъй като той представлява разработване на разпоредби на достижението на правото от Шенген. Следователно Ирландия не е адресат на настоящото решение на Комисията.

(7)

Съгласно член 5 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания взе решение да приложи Регламент (ЕО) № 2424/2001 в датското законодателство. Поради това Регламент (ЕО) № 2424/2001 е обвързващ за Дания в международното законодателство.

(8)

По отношение на Исландия и Норвегия Регламент (ЕО) № 2424/2001 и Решение 2001/883/ПВР представляват разработване на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и с Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две държави с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (5), което попада в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 година относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (6).

(9)

По отношение на Швейцария Регламент (ЕО) № 2424/2001 и Решение 2001/886/ПВР представляват разработване на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 4, параграф 1 от решението на Съвета за подписване от името на Европейската общност и за временно прилагане на някои разпоредби от това споразумение.

(10)

Настоящото решение представлява акт, изграден на основата на достиженията на правото от Шенген или свързан по друг начин с тях по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване.

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2424/2001,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Техническите спецификации, свързани с конструирането на физическата архитектура на комуникационната инфраструктура на ШИС II, се определят в приложението.

Член 2

Адресати на настоящото решение са Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция.

Съставено в Брюксел на 16 март 2007 година.

За Комисията

Franco FRATTINI

Заместник-председател


(1)  OВ L 328, 13.12.2001 г., стр. 4. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1988/2006 (ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 1).

(2)  ОВ L 328, 13.12.2001 г., стр. 1.

(3)  OВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43. Решение, изменено с Решение 2004/926/ЕО (ЕО L 395, 31.12.2004 г., стр. 70).

(4)  ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(5)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(6)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.


ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

Въведение …

1.1.

Акроними и съкращения …

2.

Общо преглед …

3.

Географско покритие …

4.

Мрежови услуги …

4.1.

Структура на мрежата …

4.2.

Вид връзка между главната ЦС-ШИС и резервната ЦС-ШИС …

4.3.

Честотна лента …

4.4.

Категории услуги …

4.5

Поддържани протоколи …

4.6.

Технически спецификации …

4.6.1.

IP адресиране …

4.6.2.

Поддържане на IPv6 …

4.6.3.

Статично маршрутизиране …

4.6.4.

Постоянен трансфер …

4.6.5.

Други спецификации …

4.7.

Устойчивост …

5.

Мониторинг …

6.

Общи услуги …

7.

Достъпност …

8.

Услуги за сигурност …

8.1.

Криптиране на мрежата …

8.2.

Други елементи за сигурност …

9.

Бюро за помощ и структура за поддръжка …

10.

Взаимодействие с други системи …

1.   Въведение

Настоящият документ описва конструирането на комуникационната мрежа, нейните компоненти и специфичните мрежови изисквания.

1.1.   Акроними и съкращения

В този раздел са посочени акронимите, използвани в документа.

Акроними и съкращения

Обяснение

РЛНИ

Резервен локален национален интерфейс

CEP

Central End Point

ЦНИ

Централен национален интерфейс

ЦС

Централна система

ЦС-ШИС

Структура по техническо подпомагане, съдържаща базата данни на ШИС II

DNS

Domain Name Server

FCIP

Fibre Channel over IP

FTP

File Transport Protocol (протокол за обмен на файлове)

HTTP

Hyper Text Transfer Protocol (протокол за обмен на хипертекст)

IP

Internet Protocol (интернет протокол)

LAN

Local Area Network (локална мрежа)

ЛНИ

Локален национален интерфейс

Mbps

Megabits per second (мегабита в секунда)

ГИР

Главен изпълнител на разработването

Н.ШИС II

Националната част във всяка държава-членка

НИ-ШИС

Единен национален интерфейс

NTP

Network Time Protocol

SAN

Storage Area Network (мрежа за съхранение на данни)

SDH

Synchronous Digital Hierarchy (синхронна цифрова йерархия)

ШИС II

Шенгенска информационна система, второ поколение

SMTP

Simple Mail Transport Protocol (прост протокол за обмен на електронна поща)

SNMP

Simple Network Management Protocol (прост протокол за управление на мрежата)

s-TESTA

Secure Trans-European Services for Telematics between Administrations (защитени трансевропейски телематични услуги между администрациите) е мярка по програма IDABC (Interoperable delivery of pan-European eGovernment services to public administrations, business and citizens — оперативно съвместимо предоставяне на паневропейски услуги по електронно правителство за публичните администрации, фирмите и гражданите. Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г.).

TCP

Transmission Control Protocol (протокол за управление на обмена на информация)

ВИС

Визова информационна система

VPN

Virtual Private Network (виртуална частна мрежа)

WAN

Wide Area Network (глобална мрежа)

2.   Общ преглед

ШИС II е съставена от:

централна система (наричана по-нататък „централна ШИС II“), която се състои от:

структура по техническо подпомагане (наричана по-нататък „ЦС-ШИС“), съдържаща базата данни на ШИС II. Главната ЦС-ШИС извършва технически надзор и управление, а резервна ЦС-ШИС е в състояние да осигури всички функции на главната ЦС-ШИС в случай на неизправност на тази система,

единен национален интерфейс (наричан по-нататък „НИ-ШИС“);

национална част (наричана по-нататък „Н.ШИС II“) във всяка държава-членка, състояща се от националните системи за данни, които са свързани с централната ШИС II. Н.ШИС II може да съдържа файл с данни (наричан по-нататък „национално копие“), който съдържа пълно или частично копие на базата данни на ШИС II;

комуникационна инфраструктура между ЦС-ШИС и НИ-ШИС (наричана по-нататък „комуникационна инфраструктура“), която осигурява криптирана виртуална мрежа, предназначена за данни на ШИС II и обмена на данни между бюрата SIRENE.

НИ-ШИС се състои от:

един локален национален интерфейс (наричан по-нататък „ЛНИ“) във всяка държава-членка, който е интерфейсът, свързващ физически държавата-членка със защитената комуникационна мрежа и съдържащ криптиращите устройства, предназначени за трафика на ШИС II и SIRENE. ЛНИ се намира в държавата-членка;

незадължителен резервен локален национален интерфейс (наричан по-нататък „РЛНИ“), който има същото съдържание и функция като ЛНИ.

ЛНИ и РЛНИ се използват само от ШИС II и за обмен на информация със SIRENE. Специфичната конфигурация на ЛНИ и РЛНИ ще бъде уточнена и договорена с всяка отделна държава-членка, за да се вземат предвид изискванията за сигурност, физическото местоположение и условията на инсталиране, включително предоставянето на услуги от мрежовия доставчик, така че физическата връзка s-TESTA да съдържа няколко VPN тунела за други системи, например ВИС и Евродак;

централен национален интерфейс (наричан по-нататък „ЦНИ“), който е приложение, осигуряващо защита на достъпа до ЦС-ШИС. Всяка държава-членка има отделни логически точки за достъп до ЦНИ през централна защитна стена (файъруол).

Комуникационната инфраструктура между ЦС-ШИС и НИ-ШИС се състои от:

мрежата за защитени трансевропейски телематични услуги между администрациите (наричана по-нататък „s-TESTA“), която осигурява криптирана виртуална частна мрежа, предназначена за данни на ШИС II и трафика на SIRENE.

3.   Географско покритие

Комуникационната инфраструктура трябва да може да обхваща и предоставя необходимите услуги на всички държави-членки:

Всички държави-членки на ЕС (Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Италия, Португалия, Испания, Гърция, Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Кипър, Чешка република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Обединено кралство и Ирландия), както и Норвегия, Исландия и Швейцария.

Освен това трябва да се осигури покритие на новоприсъединилите се страни Румъния и България.

И накрая, комуникационната инфраструктура трябва да позволява разширяването ѝ до всяка друга страна или субект, който има достъп до централната ШИС II (например. Европол, Евроюст).

4.   Мрежови услуги

Когато е посочен даден протокол или архитектура, следва да се разбира, че еквивалентните бъдещи технологии, протоколи и архитектура също са допустими.

4.1.   Структура на мрежата

Архитектурата на ШИС II използва централизирани услуги, достъпни от отделните държави-членки. С цел устойчивост на системата тези централизирани услуги са дублирани на две различни места, а именно Страсбург във Франция и Сен Йохан им Понгау в Австрия, където се намират съответно ЦС-ШИС (централно звено — ЦЗ) и резервната ЦС-ШИС (резервно централно звено — РЦЗ).

Централните звена, главно и резервно, трябва да бъдат достъпни от отделните държави-членки. Участващите страни могат да имат няколко точки за достъп до мрежата, ЛНИ и РЛНИ, за да свържат своите национални системи с централните услуги.

Освен главната връзка към централните услуги комуникационната инфраструктура трябва също да поддържа двустранен обмен на допълнителна информация между бюрата SIRENE на отделните държави-членки.

4.2.   Вид връзка между главната ЦС-ШИС и резервната ЦС-ШИС

Необходимият тип връзка за свързване на главната ЦС-ШИС и резервната ЦС-ШИС трябва да бъде SDH ring или еквивалентна на нея, т.е. връзката да бъде възможна и в бъдеще с нови архитектури и технологии. Инфраструктурата SDH ще бъде използвана за разширяване на локалните мрежи на централните звена за създаване на непрекъсната единна LAN. Тази LAN ще се използва за постоянно синхронизиране между ЦЗ и РЦЗ.

4.3.   Честотна лента

Важно изискване за комуникационната инфраструктура е широчината на честотната лента, която тази инфраструктура може да предостави на отделните свързани сайтове, и способността ѝ да поддържа тази честотна лента в нейната опорна мрежа.

Необходимата честотна лента за ЛНИ и незадължителния РЛНИ ще бъде различна за всяка държава-членка, като това ще зависи главно от избора за използване на национални копия, централно търсене и обмен на биометрични данни.

Реалната широчина на честотната лента, която комуникационната инфраструктура реши да предостави, е без значение, стига да отговаря на минималните нужди на всяка държава-членка.

Всеки един от посочените по-горе видове сайтове може да пренася значителен обем данни (буквено-цифрови, биометрични и цели документи) във всяка от двете посоки. Ето защо комуникационната инфраструктура трябва да осигурява достатъчна минимална гарантирана скорост за ъплоуд (качване на файлове) и даунлоуд (изтегляне на файлове) за всяка връзка.

Комуникационната инфраструктура трябва да предлага връзка от 2 Mbps до 155 Mbps или повече. Мрежата трябва да осигурява достатъчна минимална гарантирана скорост за ъплоуд и даунлоуд за всяка връзка и трябва да бъде в състояние да поддържа цялата честотна лента на точките за достъп до мрежата.

4.4.   Категории услуги

Централната ШИС II ще може да обработва заявките/сигналите в зависимост от приоритета им. Вследствие на това комуникационната инфраструктура също ще може да поддържа управление на трафика в зависимост от приоритета.

Приема се, че параметрите за определяне на приоритети на мрежата трябва да се установят от централната ШИС II за всички пакети данни, които го изискват. Ще се използва механизмът Weighted Fair Queuing. Това предполага, че комуникационната инфраструктура трябва да може да приеме приоритета, зададен на пакетите данни в LAN източника, и да обработи пакетите спрямо този приоритет в своята опорна мрежа. Освен това комуникационната инфраструктура трябва да достави на отдалечения сайт началните пакети, които имат същия приоритет като зададения в LAN източника.

4.5.   Поддържани протоколи

Централната ШИС II ще използва няколко мрежови протокола за комуникация. Комуникационната инфраструктура следва да поддържа широк спектър от мрежови протоколи за комуникация. Стандартните протоколи, които трябва да се поддържат, са HTTP, FTP, NTP, SMTP, SNMP и DNS.

Освен стандартните протоколи комуникационната инфраструктура трябва също да е в състояние да управлява различни тунелни протоколи, SAN replication протоколи и патентованите протоколи за Java-to-Java връзка на BEA WebLogic. Тунелните протоколи, например IPsec в тунелен режим, ще се използват за пренос на криптиран трафик до местоназначението му.

4.6.   Технически спецификации

4.6.1.   IP адресиране

Комуникационната инфраструктура трябва да разполага със серия запазени IP адреси, които могат да бъдат използвани единствено в тази мрежа. От тези запазени IP адреси централната ШИС II ще използва определен брой IP адреси, които ще бъдат използвани само в нея.

4.6.2.   Поддържане на IPv6

Може да се приеме, че протоколът, използван в локалните мрежи на държавите-членки, ще бъде TCP/IP. Въпреки това някои сайтове ще бъдат базирани на версия 4, а други — на версия 6. Точките за достъп до мрежата трябва да могат да функционират като шлюз и да са в състояние да работят независимо от мрежовите протоколи, използвани в централната ШИС II, както и в Н.ШИС II.

4.6.3.   Статично маршрутизиране

Централното и резервното централно звено могат да използват един и същ IP адрес за комуникацията си с държавите-членки. Поради това комуникационната инфраструктура следва да поддържа статично маршрутизиране.

4.6.4.   Постоянен трансфер

При условие че натовареността на връзката на централното и резервното централно звено е по-малка от 90 %, дадена държава-членка трябва да може да поддържа без прекъсване 100 % от своята определена честотна лента.

4.6.5.   Други спецификации

За да поддържа ЦС-ШИС, комуникационната инфраструктура трябва да отговаря поне на един минимален брой технически спецификации.

Времето за предаване (включително в натоварените часове) трябва да бъде по-малко или равно на 150 ms за 95 % от пакетите и по-малко от 200 ms за 100 % от пакетите.

Вероятността за загуба на пакети (включително в натоварените часове) трябва да бъде по-малка или равна на 10-4 за 95 % от пакетите и по-малка от 10-3 за 100 % от пакетите.

Горепосочените спецификации се разглеждат отделно за всяка точка за достъп.

За връзката между ЦЗ и РЦЗ времето за двупосочно предаване трябва да бъде по-малко или равно на 60 ms.

4.7.   Устойчивост

ЦС-ШИС е проектирана да отговаря на изискването за висока степен на достъпност. Поради това системата се характеризира с цялостна устойчивост срещу неизправности в компонентите чрез дублиране на цялото оборудване.

Компонентите на комуникационната инфраструктура трябва също да бъдат устойчиви срещу повреда в някой от тях. За комуникационната инфраструктура това означава, че следните компоненти трябва да бъдат устойчиви:

опорна мрежа,

маршрутизиращи устройства,

точки на присъствие,

локални връзки (включително резервни кабели),

устройства за сигурност (криптиращи устройства, защитни стени и др.),

всички основни услуги (DNS, NTP и др.),

ЛНИ/РЛНИ.

В цялото мрежово оборудване резервните механизми в случай на повреда следва да се включват без ръчна намеса.

5.   Мониторинг

За улесняване на мониторинга средствата за мониторинг, с които комуникационната инфраструктура разполага, трябва да могат да се интегрират с тези на съоръженията за мониторинг на организацията, която отговаря за оперативното управление на централната ШИС II.

6.   Общи услуги

Освен специалните мрежови услуги и услуги за сигурност комуникационната структура трябва също да осигурява общи услуги.

Специалните услуги трябва да се изпълняват и в двете централни звена с цел осигуряване на резерв.

Следните общи услуги по избор трябва да са налични в комуникационната инфраструктура:

Услуга

Допълнителна информация

DNS

Понастоящем процедурата в случай на повреда за превключване от ЦЗ към РЦЗ при неизправност на мрежата се основава на смяна на IP адреса в общия DNS сървър.

Препредаване на електронна поща

Използването на общ предавател на електронна поща може да е от полза за стандартизиране на инсталирането на електронна поща за отделните държави-членки и, за разлика от един специализиран сървър, той не използва мрежови ресурси от ЦЗ/РЦЗ.

Електронните съобщения, минаващи през общ предавател, трябва все пак да отговарят на техния модел за сигурност.

NTP

Тази услуга може да бъде използвана за синхронизиране на часовниците на мрежовото оборудване.

7.   Достъпност

ЦС-ШИС, ЛНИ и РЛНИ трябва да бъдат в състояние да осигурят 99,99 % достъп в продължение на 28 дни без прекъсване, с изключение на достъпа до мрежата.

Комуникационната инфраструктура трябва да бъде достъпна 99,99 %.

8.   Услуги за сигурност

8.1.   Криптиране на мрежата

Централната ШИС II не позволява данни с високи или много високи изисквания за сигурност да се предават извън LAN мрежата без криптиране. Следва да се гарантира, че мрежовият доставчик няма достъп до оперативните данни на ШИС II, както и до съответния обмен на данни SIRENE.

За поддържане на висока степен на сигурност комуникационната инфраструктура трябва да дава възможност за управление на сертификатите/ключовете. Трябва да има възможност за отдалечено администриране и отдалечен мониторинг на криптиращите кутии (encryption boxes). Криптографските алгоритми трябва да съответстват поне на следните изисквания:

симетрични криптографски алгоритми:

3DES (128 bits) или по-добри;

генерирането на ключ трябва да зависи от произволна стойност, която не позволява намаляване на ключовото пространство (key space) при атака;

криптографските ключове или информация, която може да бъде използвана за получаване на ключовете, трябва винаги да бъдат защитени при съхраняването им;

асиметрични криптографски алгоритми:

RSA (1 024 битови модули) или по-добри;

генерирането на ключ трябва да зависи от произволна стойност, която не позволява намаляване на ключовото пространство (key space) при атака.

Използва се протокол Encapsulated Security Payload (ESP, RFC2406). Той се използва в тунелен режим. Полезният товар (payload) и оригиналната заглавна част на IP пакета (IP header) се криптират.

За обмен на сесийни ключове се използва протокол Internet Key Exchange (IKE).

IKE ключовете са валидни не повече от един ден.

Валидността на сесийните ключове е не повече от един час.

8.2.   Други елементи за сигурност

Освен защита на точките за достъп до ШИС II комуникационната инфраструктура трябва също да осигурява защита на общите услуги по избор. Тези услуги следва да отговарят на същите изисквания за защита, както тези в ЦС-ШИС. Ето защо всички общи услуги трябва най-малкото да бъдат защитени със защитна стена, антивирусна програма и система за засичане на непозволен достъп. Освен това следва да се извършва постоянно наблюдение за сигурност на устройствата за общи услуги и техните мерки за защита (включване на потребители и проследяване).

С цел поддържане на висока степен на сигурност организацията, която отговаря за оперативното управление на централната ШИС II, трябва да бъде уведомявана за всеки инцидент, свързан със сигурността, който възниква в комуникационната инфраструктура. Следователно комуникационната инфраструктура трябва да позволява незабавно докладване на инциденти, свързани със сигурността, на организацията, която отговаря за оперативното управление на централната ШИС II. Всички инциденти, свързани със сигурността, трябва да се докладват редовно, например месечни доклади и доклади ad hoc.

9.   Бюро за помощ и структура за поддръжка

Доставчикът на комуникационната инфраструктура трябва да осигури бюро за помощ (helpdesk), което да взаимодейства с организацията, която отговаря за оперативното управление на централната ШИС II.

10.   Взаимодействие с други системи

Комуникационната инфраструктура трябва да гарантира, че информацията не може да излиза извън предвидените комуникационни канали. По отношение на техническото осъществяване това предполага, че:

абсолютно се забранява всеки неоторизиран и/или неконтролиран достъп до други мрежи. Това включва връзката с Интернет;

не може да има изтичане на информация към други системи в мрежата; например не се разрешава взаимната връзка между различни IP VPN.

Освен произтичащите технически ограничения, посочени по-горе, това засяга и бюрото за помощ на комуникационната инфраструктура. Бюрото за помощ не може да предоставя никаква информация относно централната ШИС II на никоя страна, освен тази, която отговаря за оперативното управление на централната ШИС II.


20.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/29


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 16 март 2007 година

относно определяне на мрежовите изисквания за Шенгенската информационна система II (3-ти стълб)

(2007/171/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз,

като взе предвид Решение 2001/886/ПВР на Съвета от 6 декември 2001 г. за разработване на второ поколение Шенгенска информационна система (ШИС II) (1), и по-специално член 4, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

За разработване на ШИС II е необходимо да се определят технически спецификации относно комуникационната мрежа, нейните компоненти и специфичните мрежови изисквания.

(2)

Следва да се въведат подходящи процедури между Комисията и държавите-членки, по-специално по отношение на елементите на единния национален интерфейс в държавите-членки.

(3)

Настоящото решение не засяга приемането в бъдеще на друго решение на Комисията, свързано с разработването на ШИС II, по-специално относно разработването на изискванията за сигурност.

(4)

Регламент (ЕО) № 2424/2001 на Съвета (2) и Решение 2001/886/ПВР регулират разработването на ШИС II. За да се гарантира прилагане на един и същи процес на изпълнение за разработването на ШИС II като цяло, разпоредбите на настоящото решение следва да отразяват разпоредбите на решението на Комисията относно определяне на мрежовите изисквания за ШИС II, което трябва да бъде прието в съответствие с Регламент (ЕО) № 2424/2001.

(5)

Обединеното кралство участва в настоящото решение в съответствие с член 5 от протокола относно интегрирането на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за ЕС и Договора за ЕО, и с член 8, параграф 2 от Решение 2006/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (3).

(6)

Ирландия участва в настоящото решение в съответствие с член 5 от протокола относно интегрирането на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за ЕС и Договора за ЕО, и с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (4).

(7)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява разработване на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз с Република Исландия и с Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две държави с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО на Съвета относно определени условия по прилагането на това споразумение (5).

(8)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява разработване на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз и Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 4, параграф 1 от Решение 2004/849/ЕО на Съвета за подписване от името на Европейския съюз и за временно прилагане на някои разпоредби от това споразумение (6).

(9)

Настоящото решение представлява акт, изграден на основата на достиженията на правото от Шенген или свързан по друг начин с тях по смисъла на член 3, параграф 1 от Акта за присъединяване.

(10)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, учреден с член 5, параграф 1 от Решение 2001/886/ПВР,

РЕШИ:

Член единствен

Техническите спецификации, свързани с конструирането на физическата архитектура на комуникационната инфраструктура на ШИС II, се определят в приложението.

Съставено в Брюксел на 16 март 2007 година.

За Комисията

Franco FRATTINI

Заместник-председател


(1)  ОВ L 328, 13.12.2001 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 328, 13.12.2001 г., стр.4. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1988/2006 (ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр.43. Решение, изменено с Решение 2004/926/ЕО (ОВ L 395, 31.12.2004 г., стр. 70).

(4)  ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(5)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(6)  ОВ L 368, 15.12.2004 г., стр. 26.


ПРИЛОЖЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

Въведение …

1.1.

Акроними и съкращения …

2.

Общ преглед …

3.

Географско покритие …

4.

Мрежови услуги …

4.1.

Структура на мрежата …

4.2.

Вид връзка между главната ЦС-ШИС и резервната ЦС-ШИС …

4.3.

Честотна лента …

4.4.

Категории услуги …

4.5.

Поддържани протоколи …

4.6.

Технически спецификации …

4.6.1.

IP адресиране …

4.6.2.

Поддържане на IPv6 …

4.6.3.

Статично маршрутизиране …

4.6.4.

Постоянен трансфер …

4.6.5.

Други спецификации …

4.7.

Устойчивост …

5.

Мониторинг …

6.

Общи услуги …

7.

Достъпност …

8.

Услуги за сигурност …

8.1.

Криптиране на мрежата …

8.2.

Други елементи за сигурност …

9.

Бюро за помощ и структура за поддръжка …

10.

Взаимодействие с други системи …

1.   Въведение

Настоящият документ описва конструирането на комуникационната мрежа, нейните компоненти и специфичните мрежови изисквания.

1.1.   Акроними и съкращения

В този раздел са посочени акронимите, използвани в документа.

Акроними и съкращения

Обяснение

РЛНИ

Резервен локален национален интерфейс

CEP

Central End Point

ЦНИ

Централен национален интерфейс

ЦС

Централна система

ЦС-ШИС

Структура по техническо подпомагане, съдържаща базата данни на ШИС II

DNS

Domain Name Server

FCIP

Fibre Channel over IP

FTP

File Transport Protocol (протокол за обмен на файлове)

http

Hyper Text Transfer Protocol (протокол за обмен на хипертекст)

IP

Internet Protocol (интернет протокол)

LAN

Local Area Network (локална мрежа)

LNI

Локален национален интерфейс

Mbps

Megabits per second (мегабита в секунда)

ГИР

Главен изпълнител на разработването

Н.ШИС II

Националната част във всяка държава-членка

НИ-ШИС

Единен национален интерфейс

NTP

Network Time Protocol

SAN

Storage Area Network (мрежа за съхранение на данни)

SDH

Synchronous Digital Hierarchy (синхронна цифрова йерархия)

ШИС II

Шенгенска информационна система, второ поколение

SMTP

Simple Mail Transport Protocol (прост протокол за обмен на електронна поща)

SNMP

Simple Network Management Protocol (прост протокол за управление на мрежата)

s-TESTA

Secure Trans-European Services for Telematics between Administrations (защитени трансевропейски телематични услуги между администрациите) е мярка по програма IDABC (Interoperable delivery of pan-European eGovernment services to public administrations, business and citizens — оперативно съвместимо предоставяне на паневропейски услуги по електронно правителство за публичните администрации, фирмите и гражданите. Решение 2004/387/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.4.2004 г.).

TCP

Transmission Control Protocol (протокол за управление на обмена на информация)

ВИС

Визова информационна система

VPN

Virtual Private Network (виртуална частна мрежа)

WAN

Wide Area Network (глобална мрежа)

2.   Общ преглед

ШИС II е съставена от:

централна система (наричана по-нататък „Централна ШИС II“) се състои от:

структура по техническо подпомагане (наричана по-нататък „ЦС-ШИС“), съдържаща базата данни на ШИС II. Главната ЦС-ШИС извършва технически надзор и управление, а резервна ЦС-ШИС е в състояние да осигури всички функции на главната ЦС-ШИС в случай на неизправност на тази система;

единен национален интерфейс (наричан по-нататък „НИ-ШИС“),

национална част (наричана по-нататък „Н.ШИС II“) във всяка държава-членка, състояща се от националните системи за данни, които са свързани с Централната ШИС II. Н.ШИС II може да съдържа файл с данни (наричан по-нататък „национално копие“), който съдържа пълно или частично копие на базата данни на ШИС II,

комуникационна инфраструктура между ЦС-ШИС и НИ-ШИС (наричана по-нататък „комуникационна инфраструктура“), която осигурява криптирана виртуална мрежа, предназначена за данни на ШИС II и обмена на данни между бюрата SIRENE.

НИ-ШИС, който се състои от:

един локален национален интерфейс (наричан по-нататък „ЛНИ“) във всяка държава-членка, който е интерфейсът, свързващ физически държавата-членка със защитената комуникационна мрежа и съдържащ криптиращите устройства, предназначени за трафика на ШИС II и SIRENE. ЛНИ се намира в сградите на държавата-членка,

незадължителен резервен локален национален интерфейс (наричан по-нататък „РЛНИ“), който има същото съдържание и функция като ЛНИ.

ЛНИ и РЛНИ се използват само от ШИС II и за обмен на информация със SIRENE. Специфичната конфигурация на ЛНИ и РЛНИ ще бъде уточнена и договорена с всяка отделна държава-членка, за да се вземат предвид изискванията за сигурност, физическото местоположение и условията на инсталиране, включително предоставянето на услуги от мрежовия доставчик, така че физическата връзка s-TESTA да съдържа няколко VPN тунела за други системи, например ВИС и Евродак,

централен национален интерфейс (наричан по-нататък „ЦНИ“), който е приложение, осигуряващо защита на достъпа до ЦС-ШИС. Всяка държава-членка има отделни логически точки за достъп до ЦНИ през централна защитна стена (файъруол).

Комуникационната инфраструктура между ЦС-ШИС и НИ-ШИС се състои от:

мрежата за защитени трансевропейски телематични услуги между администрациите (наричана по-нататък „s-TESTA“), която осигурява криптирана виртуална частна мрежа, предназначена за данни на ШИС II и трафика на SIRENE.

3.   Географско покритие

Комуникационната инфраструктура трябва да може да обхваща и предоставя необходимите услуги на всички държави-членки:

всички държави-членки на ЕС (Белгия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Италия, Португалия, Испания, Гърция, Австрия, Дания, Финландия, Швеция, Кипър, Чешка република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Обединено кралство и Ирландия) и Норвегия, Исландия и Швейцария.

Освен това трябва да се осигури покритие на новоприсъединилите се страни Румъния и България.

И накрая, комуникационната инфраструктура трябва да позволява разширяването ѝ до всяка друга страна или субект, който има достъп до Централната ШИС II (напр. Европол, Евроюст).

4.   Мрежови услуги

Когато е посочен даден протокол или архитектура, следва да се разбира, че еквивалентните бъдещи технологии, протоколи и архитектура също са допустими.

4.1.   Структура на мрежата

Архитектурата на ШИС II използва централизирани услуги, достъпни от отделните държави-членки. С цел устойчивост на системата тези централизирани услуги са дублирани на две различни места, а именно Страсбург във Франция и Сен Йохан им Понгау в Австрия, където се намират съответно ЦС-ШИС (централно звено — ЦЗ) и резервната ЦС-ШИС (резервно централно звено — РЦЗ).

Централните звена, главно и резервно, трябва да бъдат достъпни от отделните държави-членки. Участващите страни могат да имат няколко точки за достъп до мрежата, ЛНИ и РЛНИ, за да свържат своите национални системи с централните услуги.

Освен главната връзка към централните услуги комуникационната инфраструктура трябва също да поддържа двустранен обмен на допълнителна информация между бюрата SIRENE на отделните държави-членки.

4.2.   Вид връзка между главната ЦС-ШИС и резервната ЦС-ШИС

Необходимият тип връзка за свързване на главната ЦС-ШИС и резервната ЦС-ШИС трябва да бъде SDH ring или еквивалентна на нея, т.е. връзката да бъде възможна и в бъдеще с нови архитектури и технологии. Инфраструктурата SDH ще бъде използвана за разширяване на локалните мрежи на централните звена за създаване на непрекъсната единна LAN. Тази LAN ще се използва за постоянно синхронизиране между ЦЗ и РЦЗ.

4.3.   Честотна лента

Важно изискване за комуникационната инфраструктура е широчината на честотната лента, която тази инфраструктура може да предостави на отделните свързани сайтове, и способността ѝ да поддържа тази честотна лента в нейната опорна мрежа.

Необходимата честотна лента за ЛНИ и незадължителния РЛНИ ще бъде различна за всяка държава-членка, като това ще зависи главно от избора за използване на национални копия, централно търсене и обмен на биометрични данни.

Реалната широчина на честотната лента, която комуникационната инфраструктура реши да предостави, е без значение, стига да отговаря на минималните нужди на всяка държава-членка.

Всеки един от посочените по-горе видове сайтове може да пренася значителен обем данни (буквено-цифрови, биометрични и цели документи) във всяка от двете посоки. Ето защо комуникационната инфраструктура трябва да осигурява достатъчна минимална гарантирана скорост за ъплоуд (качване на файлове) и даунлоуд (изтегляне на файлове) за всяка връзка.

Комуникационната инфраструктура трябва да предлага връзка от 2 Mbps до 155 Mbps или повече. Мрежата трябва да осигурява достатъчна минимална гарантирана скорост за ъплоуд и даунлоуд за всяка връзка и трябва да бъде в състояние да поддържа цялата честотна лента на точките за достъп до мрежата.

4.4.   Категории услуги

Централната ШИС II ще може да обработва заявките/сигналите в зависимост от приоритета им. Вследствие на това комуникационната инфраструктура също ще може да поддържа управление на трафика в зависимост от приоритета.

Приема се, че параметрите за определяне на приоритети на мрежата трябва да се установят от Централната ШИС II за всички пакети данни, които го изискват. Ще се използва механизмът Weighted Fair Queuing. Това предполага, че комуникационната инфраструктура трябва да може да приеме приоритета, зададен на пакетите данни в LAN източника, и да обработи пакетите спрямо този приоритет в своята опорна мрежа. Освен това комуникационната инфраструктура трябва да достави на отдалечения сайт началните пакети, които имат същия приоритет като зададения в LAN източника.

4.5.   Поддържани протоколи

Централната ШИС II ще използва няколко мрежови протокола за комуникация. Комуникационната инфраструктура следва да поддържа широк спектър от мрежови протоколи за комуникация. Стандартните протоколи, които трябва да се поддържат, са HTTP, FTP, NTP, SMTP, SNMP и DNS.

Освен стандартните протоколи комуникационната инфраструктура трябва също да е в състояние да управлява различни тунелни протоколи, SAN replication протоколи и патентованите протоколи за Java-to-Java връзка на BEA WebLogic. Тунелните протоколи, например IPsec в тунелен режим, ще се използват за пренос на криптиран трафик до местоназначението му.

4.6.   Технически спецификации

4.6.1.   IP адресиране

Комуникационната инфраструктура трябва да разполага със серия запазени IP адреси, които могат да бъдат използвани единствено в тази мрежа. От тези запазени IP адреси Централната ШИС II ще използва определен брой IP адреси, които ще бъдат използвани само в нея.

4.6.2.   Поддържане на IPv6

Може да се приеме, че протоколът, използван в локалните мрежи на държавите-членки, ще бъде TCP/IP. Въпреки това някои сайтове ще бъдат базирани на версия 4, а други — на версия 6. Точките за достъп до мрежата трябва да могат да функционират като шлюз и да са в състояние да работят независимо от мрежовите протоколи, използвани в Централната ШИС II, както и в Н.ШИС II.

4.6.3.   Статично маршрутизиране

Централното и резервното централно звено могат да използват един и същ IP адрес за комуникацията си с държавите-членки. Поради това комуникационната инфраструктура следва да поддържа статично маршрутизиране.

4.6.4.   Постоянен трансфер

При условие че натовареността на връзката на централното и резервното централно звено е по-малка от 90 %, дадена държава-членка трябва да може да поддържа без прекъсване 100 % от своята определена честотна лента.

4.6.5.   Други спецификации

За да поддържа ЦС-ШИС, комуникационната инфраструктура трябва да отговаря поне на един минимален брой технически спецификации.

Времето за предаване (включително в натоварените часове) трябва да бъде по-малко или равно на 150 ms за 95 % от пакетите и по-малко от 200 ms за 100 % от пакетите.

Вероятността за загуба на пакети (включително в натоварените часове) трябва да бъде по-малка или равна на 10–4 за 95 % от пакетите и по-малка от 10–3 за 100 % от пакетите.

Горепосочените спецификации се разглеждат отделно за всяка точка за достъп.

За връзката между ЦЗ и РЦЗ времето за двупосочно предаване трябва да бъде по-малко или равно на 60 ms.

4.7.   Устойчивост

ЦС-ШИС е проектирана да отговаря на изискването за висока степен на достъпност. Поради това системата се характеризира с цялостна устойчивост срещу неизправности в компонентите чрез дублиране на цялото оборудване.

Компонентите на комуникационната инфраструктура трябва също да бъдат устойчиви срещу повреда в някой от тях. За комуникационната инфраструктура това означава, че следните компоненти трябва да бъдат устойчиви:

опорна мрежа

маршрутизиращи устройства

точки на присъствие

локални връзки (включително резервни кабели)

устройства за сигурност (криптиращи устройства, защитни стени и др.)

всички основни услуги (DNS, NTP и др.)

ЛНИ/РЛНИ

В цялото мрежово оборудване резервните механизми в случай на повреда следва да се включват без ръчна намеса.

5.   Мониторинг

За улесняване на мониторинга средствата за мониторинг, с които комуникационната инфраструктура разполага, трябва да могат да се интегрират с тези на съоръженията за мониторинг на организацията, която отговаря за оперативното управление на Централната ШИС II.

6.   Общи услуги

Освен специалните мрежови услуги и услуги за сигурност, комуникационната структура трябва също да осигурява общи услуги.

Специалните услуги трябва да се изпълняват и в двете централни звена с цел осигуряване на резерв.

Следните общи услуги по избор трябва да са налични в комуникационната инфраструктура:

Услуга

Допълнителна информация

DNS

Понастоящем процедурата в случай на повреда за превключване от ЦЗ към РЦЗ при неизправност на мрежата се основава на смяна на IP адреса в общия DNS сървър.

Препредаване на електронна поща

Използването на общ препредавател на електронна поща може да е от полза за стандартизиране на инсталирането на електронна поща за отделните държави-членки и за разлика от един специализиран сървър той не използва мрежови ресурси от ЦЗ/РЦЗ.

Електронните съобщения, минаващи през общ препредавател, трябва все пак да отговарят на техния модел за сигурност.

NTP

Тази услуга може да бъде използвана за синхронизиране на часовниците на мрежовото оборудване.

7.   Достъпност

ЦС-ШИС, ЛНИ и РЛНИ трябва да бъдат в състояние да осигурят 99,99 % достъп в продължение на 28 дни без прекъсване, с изключение на достъпа до мрежата.

Комуникационната инфраструктура трябва да бъде достъпна 99,99 %.

8.   Услуги за сигурност

8.1.   Криптиране на мрежата

Централната ШИС II не позволява данни с високи или много високи изисквания за сигурност да се предават извън LAN мрежата без криптиране. Следва да се гарантира, че мрежовият доставчик няма никакъв достъп до оперативните данни на ШИС II, както и до съответния обмен на данни SIRENE.

За поддържане на високо ниво на сигурност комуникационната инфраструктура трябва да дава възможност за управление на сертификатите/ключовете. Трябва да има възможност за отдалечено администриране и отдалечен мониторинг на криптиращите кутии (encryption boxes). Криптографските алгоритми трябва да съответстват поне на следните изисквания:

симетрични криптографски алгоритми:

3DES (128 bits) или по-добри

генерирането на ключ трябва да зависи от произволна стойност, която не позволява намаляване на ключовото пространство (key space) при атака

криптографските ключове или информация, която може да бъде използвана за получаване на ключовете, трябва винаги да бъдат защитени при съхраняването им,

асиметрични криптографски алгоритми:

RSA (1 024 bit-ови модули) или по-добри

генерирането на ключ трябва да зависи от произволна стойност, която не позволява намаляване на ключовото пространство (key space) при атака.

Използва се протокол Encapsulated Security Payload (ESP, RFC2406). Той се използва в тунелен режим. Полезният товар (payload) и оригиналната заглавна част на IP пакета (IP header) се криптират.

За обмен на сесийни ключове се използва протокол Internet Key Exchange (IKE).

IKE ключовете са валидни не повече от един ден.

Валидността на сесийните ключове е не повече от един час.

8.2.   Други елементи за сигурност

Освен защита на точките за достъп до ШИС II комуникационната инфраструктура трябва също да осигурява защита на общите услуги по избор. Тези услуги следва да отговарят на същите изисквания за защита, както тези в ЦС-ШИС. Ето защо всички общи услуги трябва най-малкото да бъдат защитени със защитна стена, антивирусна програма и система за засичане на непозволен достъп. Освен това следва да се извършва постоянно наблюдение за сигурност на устройствата за общи услуги и техните мерки за защита (включване на потребители и проследяване).

С цел поддържане на висока степен на сигурност организацията, която отговаря за оперативното управление на Централната ШИС II, трябва да бъде уведомявана за всеки инцидент, свързан със сигурността, който възниква в комуникационната инфраструктура. Следователно комуникационната инфраструктура трябва да позволява незабавно докладване на инциденти, свързани със сигурността, на организацията, която отговаря за оперативното управление на Централната ШИС II. Всички инциденти, свързани със сигурността, трябва да се докладват редовно, напр. месечни доклади и доклади ad hoc.

9.   Бюро за помощ и структура за поддръжка

Доставчикът на комуникационната инфраструктура трябва да осигури бюро за помощ (helpdesk), което да взаимодейства с организацията, която отговаря за оперативното управление на Централната ШИС II.

10.   Взаимодействие с други системи

Комуникационната инфраструктура трябва да гарантира, че информацията не може да излиза извън предвидените комуникационни канали. По отношение на техническото осъществяване това предполага, че:

абсолютно се забранява всеки неоторизиран и/или неконтролиран достъп до други мрежи. Това включва връзката с Интернет.

не може да има изтичане на информация към други системи в мрежата; напр. не се разрешава взаимната връзка между различни IP VPN.

Освен произтичащите технически ограничения, посочени по-горе, това засяга и бюрото за помощ на комуникационната инфраструктура. Бюрото за помощ не може да предоставя никаква информация относно Централната ШИС II на никоя страна, освен тази, която отговаря за оперативното управление на Централната ШИС II.


20.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/38


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 19 март 2007 година

за създаване на група от координатори за признаване на професионални квалификации

(2007/172/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като има предвид, че:

(1)

Член 3, параграф 1, буква в) от Договора възлага на Европейската общност и на държавите-членки задачата да премахнат пречките пред свободното движение на хора и услуги. За гражданите на държавите-членки свободното движение по-конкретно предполага възможността да упражняват професия на свободна практика или като служители в друга държава-членка, която е различна от тази, в която са придобили професионалните си квалификации. Освен това, член 47 от договора има за цел да осигури свободното движение на напълно квалифицирани професионалисти от онези професии, които са регулирани по отношение на квалификациите.

(2)

Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. за признаване на професионалните квалификации бе приета, с цел да се осигури свободно движение на напълно квалифицирани специалисти там, където достъпът до дадена професия е регулиран от държавите-членки по отношение на квалификацията (1). Посочената директива обединява петнадесет съществуващи директиви и има за задача да опрости съществуващите режими на признаване, както и да улесни в по-голяма степен временното предоставяне на услуги. При прилагането на посочената директива и при развитието на вътрешен пазар, на който професиите се регулират според квалификациите, Комисията може да има необходимост да се обърне към компетентни експерти от консултативен орган.

(3)

Следователно е уместно да се създаде експертна група в областта на признаването на професионалните квалификации и да се определят задачите и структурата ѝ.

(4)

Експертната група следва да подпомага развитието на вътрешния пазар в сферата на професиите, регулирани по отношение на квалификациите.

(5)

Групата от координатори за признаване на професионалните квалификации следва да бъде съставена от национални координатори, определени от държавите-членки в съответствие с Директива 2005/36/EО. Съгласно посочената директива в кръга от задължения на тези координатори е да подпомагат еднаквото прилагане на посочената директива и да събират цялата информация, която има отношение към прилагането ѝ.

(6)

Правилата за предоставяне на информация от членовете на групата следва да бъдат определени така, че да не нарушават правилата на Комисията относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/EО, ЕОВС, Евратом на Комисията (2).

(7)

Личните данни, свързани с членовете на групата, следва да се обработват съгласно Регламент (EО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата при обработка на лични данни от институциите и органите на Общността и относно свободното движение на тези данни (3),

РЕШИ:

Член 1

Група от координатори за признаване на професионални квалификации

Създава се група от координатори за признаване на професионалните квалификации, наричана по-долу „групата“, считано от датата на публикуване на настоящото решение в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 2

Задачи

Задачите на групата са следните:

а)

да установи сътрудничество между съответните органи в държавите-членки и Комисията по въпроси, отнасящи се до признаването на професионалните квалификации;

б)

да направлява развитието на политиките, оказващи въздействие върху професиите, регулирани по отношение на квалификациите;

в)

да подпомага прилагането на Директива 2005/36/EО, по-специално чрез разработката на свързани с нея документи, като например разяснителни насоки;

г)

да осъществява обмяна на опит и положителни практики в областите, посочени в предходните букви.

Член 3

Консултации

Комисията може да консултира групата по всеки въпрос, свързан с прилагането на Директива 2005/36/EО, както и най-общо по въпроси, свързани с развитието на вътрешния пазар в сферата на професиите, регулирани по отношение на квалификациите.

Член 4

Състав — назначаване

1.   Членовете на групата са координаторите, определени от държавите-членки съгласно член 56, параграф 4 от Директива 2005/36/EО.

Държавите-членки могат да назначат равен брой заместници на членовете на групата. Заместниците автоматично заемат мястото на отсъстващите членове.

2.   Членовете на групата и техните заместници изпълняват задълженията си до момента, в който те бъдат заменени.

3.   Имената на членовете се събират, обработват и публикуват в съответствие с Регламент (EО) № 45/2001.

Член 5

Начин на работа

1.   Групата се председателства от Комисията.

2.   Групата може, със съгласието на Комисията, да създава подгрупи за разработване на специфични въпроси съгласно условия, установени от групата. Тези подгрупи се разпускат веднага след реализирането на мандата им.

3.   Представител на Комисията може да поиска специалисти или наблюдатели със специфични компетенции по определен въпрос от дневния ред да участват в работата на групата или в разискванията и работата на дадена подгрупа, ако Комисията смята, че това е необходимо или полезно.

По-конкретно, представителите на държавите-членки на Европейското икономическо пространство и на Швейцария могат да бъдат канени като наблюдатели.

4.   Информацията, получена при участие в обсъжданията или работата на групата или на дадена подгрупа, не се разгласява, ако Комисията смята, че информацията е свързана с поверителни въпроси.

5.   Групата и нейните подгрупи по правило провеждат срещите си в помещенията на Комисията съгласно установените от нея процедури и програма. Комисията осигурява секретарското обслужване.

Длъжностните лица на Комисията, които се интересуват от работата на групата и нейните подгрупи, могат да присъстват на заседанията им.

6.   Групата приема процедурен правилник въз основа на стандартните процедурни правилници, приети от Комисията.

7.   Комисията може да публикува или да предостави в Интернет на оригиналния език на даден документ всяко резюме, заключение или частично заключение, или работен документ на групата.

Член 6

Възстановяване на разходи

Комисията възстановява пътните разходи, направени във връзка с дейностите на групата, съгласно правилата на Комисията за компенсиране на външни експерти, само на един член или заместник за всяка държава-членка.

Членовете/заместниците, експертите и наблюдателите не получават възнаграждения за работата си.

Разходите за заседанията се възстановяват в рамките на годишния бюджет, отпуснат на групата от компетентния отдел на Комисията.

Съставено в Брюксел на 19 март 2007 година.

За Комисията

Charlie McCREEVY

Член на Комисията


(1)  OВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22. Директива, изменена с Директива 2006/100/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 141).

(2)  OВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1. Решение, последно изменено с Решение 2006/548/ЕО, Евратом (ОВ L 215, 5.8.2006 г., стр. 38).

(3)  OВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.


III Актове, приети по силата на Договора за ЕС

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

20.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 79/40


ОБЩА ПОЗИЦИЯ 2007/173/ОВППС НА СЪВЕТА

от 19 март 2007 година

относно подновяване на ограничителните мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 15 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 10 април 2006 г. Съветът прие Обща позиция 2006/276/ОВППС относно ограничителни мерки срещу някои длъжностни лица на Беларус (1). Срокът на действие на тези мерки изтича на 10 април 2007 г.

(2)

С оглед на ситуацията в Беларус срокът за прилагане на Обща позиция 2006/276/ОВППС следва да се удължи за още един период от 12 месеца,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ОБЩА ПОЗИЦИЯ:

Член 1

Срокът за прилагане на Обща позиция 2006/276/ОВППС се удължава до 10 април 2008 г.

Член 2

Настоящата обща позиция влиза в сила от датата на приемането ѝ.

Член 3

Настоящата обща позиция се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 19 март 2007 година.

За Съвета

Председател

Horst SEEHOFER


(1)  ОВ L 101, 11.4.2006 г., стр. 5. Обща позиция, последно изменена с Решение 2006/718/ОВППС (ОВ L 294, 25.10.2006 г., стр. 72).