ISSN 1830-3617

Официален вестник

на Европейския съюз

L 59

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 50
27 февруари 2007 г.


Съдържание

 

I   Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕО) № 192/2007 на Съвета от 22 февруари 2007 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетиленов терефталат с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайланд и Тайван, изготвено след провеждането на преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на съществуващите мерки и частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 2 и член 11, параграф 3 от Регламент (EО) № 384/96

1

 

*

Регламент (ЕО) № 193/2007 на Съвета от 22 февруари 2007 година за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на полиетиленов терефталат (PET) с произход от Индия, изготвен след провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на съществуващите мерки съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97

34

 

 

Регламент (ЕО) № 194/2007 на Комисията от 26 февруари 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

60

 

 

Регламент (ЕО) № 195/2007 на Комисията от 26 февруари 2007 година за пристъпване към изкупуване на масло в някои държави-членки в периода от 1 март до 31 август 2007 година

62

 

 

Регламент (ЕО) № 196/2007 на Комисията от 26 февруари 2007 година за определяне на възстановяванията при износ на зърнени култури, брашно и едрозърнест и дребнозърнест грис от пшеница или ръж

63

 

 

Регламент (ЕО) № 197/2007 на Комисията от 26 февруари 2007 година за определяне на корективна сума, приложима към възстановяването за зърнени култури

65

 

 

Регламент (ЕО) № 198/2007 на Комисията от 26 февруари 2007 година за определяне на възстановяванията при износ на малц

67

 

 

Регламент (ЕО) № 199/2006 на Комисията от 26 февруари 2007 година за определяне на коректива, приложим към възстановяването за малц

69

 

 

Регламент (ЕО) № 200/2007 нa Комисията от 26 февруари 2007 година за определяне на възстановяванията за продуктите от секторите на зърнените култури и ориза, доставени в рамките на национални проекти за хранителни помощи и проекти за хранителни помощи на Общността

71

 

*

Регламент (ЕО) № 201/2007 на Комисията от 23 февруари 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго

73

 

 

ДИРЕКТИВИ

 

*

Директива 2007/12/ЕО на Комисията от 26 февруари 2007 година за изменение на някои приложения към Директивa 90/642/ЕИО на Съвета относно максимално допустимите нива на остатъци от пенконазол, беномил и карбендазим ( 1 )

75

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


I Актове, приети по силата на договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

РЕГЛАМЕНТИ

27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 192/2007 НА СЪВЕТА

от 22 февруари 2007 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетиленов терефталат с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайланд и Тайван, изготвено след провеждането на преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на съществуващите мерки и частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 2 и член 11, параграф 3 от Регламент (EО) № 384/96

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (EО) № 384/96 на Съвета от 22 December 1995 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) (наричан по-долу „основен регламент“), и по-конкретно член 11, параграф 2 и член 11, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид, че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   Мерки в сила

(1)

На 27 ноември 2000 г. Съветът наложи с Регламент (EО) № 2604/2000 (2) окончателни антидъмпингови мита върху вноса на полиетиленов терефталат („PET“) с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (наричани по-долу „разглеждани страни“). Наложените мерки се основават на антидъмпингово разследване (наричано по-долу „първоначално разследване“), образувано съгласно член 5 от основния регламент.

(2)

На 13 август 2004 г. Съветът наложи с Регламент (EО) № 1467/2004 (3) окончателни антидъмпингови мита върху вноса на PET с произход от Австралия и Китайската народна република (КНР) и приключи процедурата относно вноса на PET с произход от Пакистан.

(3)

Измененията на Регламент (ЕО) № 2604/2000 са в резултат или на разследвания за преразглеждане на мерките, образувани съгласно член 11, параграфи 3 и 4 от основния регламент, или на ценови гаранции, приети в съответствие с член 8, параграф 1 от него.

2.   Искане за преразглеждане

(4)

Вследствие публикуването на известие за предстоящото изтичане на срока на мерките (4) на 30 август 2005 г. Комисията получи молба да преразгледа мерките, които са в сила съгласно член 11, параграф 2 от основния регламент („преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките“), както и частично да преразгледа мерките, наложени върху вноса от Тайван и върху вноса от трима производители износители от Република Корея съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент („частично междинно преразглеждане“).

(5)

Искането беше подадено от Комитета за полиетиленов терефталат (PET) на Plastics Europe (наричан по-долу „заявител“) от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай повече от 90 %, от продукцията на PET в Общността.

(6)

Искането за преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките се основава на мотива, че изтичането на срока на мерките би могло да доведе до продължаване или повторно възникване на дъмпинг и вреда за производството на Общността.

(7)

Искането за извършване на частично междинно преразглеждане на мерките върху вноса от Тайван и вноса, произхождащ от тримата производители износители от Република Корея (Daehan Synthetic Fiber Co. Ltd., SK Chemicals Co. Ltd. и KP Chemical Corp.), се основаваше на мотива, че нивото на мерките не е достатъчно, за да противодейства на вредоносния дъмпинг.

(8)

Като установи, след консултация с Консултативния комитет, че са налице достатъчно доказателства за образуване на двете преразглеждания, съответно съгласно член 11, параграф 2 и член 11, параграф 3 от основния регламент, Комисията образува тези преразглеждания на 1 декември 2005 г. (5)

(9)

Известие за обхвата на междинното преразглеждане беше публикувано в Официален вестник на 2 юни 2006 г. (6), като беше изяснено, че в обхвата на частичното междинно преразглеждане също се включват и всички свързани дружества.

3.   Успоредно разследване

(10)

На 1 декември 2005 г. Комисията също така образува преразглеждане съгласно член 18 от Регламент (EО) № 2026/97на Съвета (7) за изравнителните мерки, които са в сила по отношение на вноса на PET с произход от Индия.

4.   Страни, обект на разследването

(11)

Комисията официално уведоми производителите износители, представителите на страните износителки, вносителите, производителите от Общността, потребителите и заявителя за образуването на преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките и за частичното междинно преразглеждане. На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изложат писмено възгледите си и да поискат да бъдат изслушани в периода от време, определен в известието за започване на процедура. На всички заинтересовани страни, които пожелаха това и показаха, че има конкретни причини да бъдат изслушани, беше разрешено изслушване.

(12)

Предвид очевидно големия брой индийски, индонезийски, корейски и тайвански производители износители, както и на производителите и вносителите от Общността, изброени в искането за провеждането на преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките и броя на тайванските производители износители, изброени в молбата за междинното преразглеждане, беше счетено за уместно, в съответствие с член 17 от основния регламент, да бъде проучено дали би трябвало да бъде използвана извадка. За да може Комисията да реши дали би било необходимо изготвянето на представителна извадка и, ако да — да подбере такава, от горепосочените страни бяха приканени, съгласно член 17, параграф 2 от основния регламент, да се свържат с Комисията до 15 дни от образуването на преразглежданията и да предоставят информацията, изискана в известието за започване на процедурата.

(13)

След проучване на подадената информация и предвид ниския брой на производители износители от Индия, Индонезия, Република Корея и Тайван, изразили желание да сътрудничат, беше решено, че използването на извадка не е необходимо, що се отнася до производителите износители от тези четири страни.

(14)

След като бе проучена информацията, подадена от производителите и вносителите от Общността, и тъй като техният брой не беше прекалено голям, бе преценено всички те да бъдат включени, и че използването на извадка не е необходимо.

(15)

Бяха разпратени въпросници до всички известни производители износители от разглежданите страни, до вносителите, снабдителите, производителите от Общността и до потребителите.

(16)

Бяха получени отговори на въпросниците от

трима производители износители от Индия,

трима производители износители от Индонезия (въпреки че само двама от тях се съгласиха за проверка на място),

двама производители износители от Малайзия,

четирима производители износители от Република Корея,

трима производители износители от Тайван (въпреки че само двама от тях се съгласиха за проверка на място),

един производител износител от Тайланд,

двама снабдители от Общността,

дванадесет производители от Общността,

десет преработватели/потребители.

Също така беше установено, че един несътрудничещ производител износител от Индонезия е променил наименованието си след публикуването на мерките, които са в сила. Това засяга P.T. Bakrie Kasei Corp., преименуван в P.T. Mitsubishi Chemical Indonesia.

(17)

Комисията издири и потвърди верността на цялата информация, която сметна за необходима за изготвянето на нейния анализ и проведе проверка на място на следните дружества:

a)

Индия

 

Производители износители

Pearl Engineering Polymers Ltd., Делхи,

SENPET, по-рано Elque Polyesters Ltd., Калкута,

Futura Polyesters Ltd., Ченай;

 

Свързан износител

Plastosen Ltd., Калкута, (свързан със SENPET, по-рано Elque Polyesters Ltd.);

б)

Индонезия

Производители износители

P.T. Polypet Karyapersada, Джакарта,

P.T. Petnesia Resindo, Тангеранг;

в)

Mалайзия

Производители износители

MPI Polyester Industries Sdn. Bhd., Селангор,

Hualon Corporation (M) Sdn. Bhd. Куала Лумпур;

г)

Република Корея

 

Производители износители

SK Chemicals Co. Ltd., Сеул,

Huvis Corp., Сеул (свързан със SK Chemicals Co. Ltd.),

KP Chemicals Corp., Сеул,

Honam Petrochemicals Corp., Сеул (свързан с KP Chemicals Co. Ltd.);

 

Свързани търговци/вносители, намиращи се в Република Корея

SK Networks Ltd., Сеул (свързан с SK Chemicals Co. Ltd.),

Lotte Trading Ltd., Сеул, Република Корея (свързан с KP Chemicals Co. Ltd.),

Lotte Daesan Ltd., Сеул, Република Корея (свързан с KP Chemicals Co. Ltd.);

 

Свързани търговци/вносители, намиращи се в Общността

SK Networks Deutschland GmbH, Frankfurt/Main, Германия (свързан със SK Chemicals Co. Ltd.),

SK Eurochem, Warsaw, Полша (свързан със SK Chemicals Co. Ltd.);

д)

Тайван

Производители износители

Shinkong Synthetic Fibers Corporation, Тайпе,

Far Eastern Textile Ltd., Тайпе;

е)

Tайланд

Производители износители

Bangkok Polyester Public company Ltd., Банкок, Тайланд;

ж)

Производители от Общността

Voridian BV (Нидерландия),

M & G Polimeri Italia Spa (Италия),

Equipolymers Srl (Италия),

La Seda de Barcelona SA (Испания),

Novapet SA (Испания),

Selenis Industria de Polímeros SA (Португалия),

Selenis Itália Spa (Италия);

з)

Снабдители от Общността

Interquisa SA (Испания);

и)

Несвързани вносители в Общността

Global Service International SRL (Италия);

й)

Потребители от Общността

Coca Cola Enterprises Europe Ltd. (Белгия).

(18)

Разследването на вероятността от продължаване и/или повторно възникване на дъмпинг и вреда, проведено за целите на преразглеждането с оглед изтичане срока на мерките, покри периода от 1 октомври 2004 г. до 30 септември 2005 г. („период на разследване за преразглеждане“ или „ПРП“). Изследването на тенденциите, имащи отношение към оценяването на вероятността от продължаване или повторно възникване на вреда покри периода от 1 януари 2002 г. до края на ПРП (наричан по-долу „разглеждания период“). Периодът на разследване за частичното междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от основния регламент, засягащ вноса от Тайван и от тримата производители износители от Република Корея, е същият като срока на преразглеждането, проведено с оглед изтичане срока на мерките.

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ

1.   Разглеждан продукт

(19)

Разглежданият продукт е същият, както и в първоначалното разследване, т.е. PET с вискозитет 78 ml/g или по-висок, според ISO стандарт 1628-5 с произход от споменатите държави. Той е понастоящем класифициран с код по КН 3907 60 20.

2.   Подобен продукт

(20)

Както в първоначалното разследване и в разследването по повод на преразглеждането беше установено, че разглежданият продукт PET, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в разглежданите страни, и PET, произвеждан и продаван от производителите от Общността, имат същите основни физически и химически характеристики и употреба. Следователно тези продукти се смятат за подобни по смисъла на член 1, параграф 4 oт основния регламент.

В.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ И/ИЛИ ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ДЪМПИНГ

1.   Дъмпинг на вноса по време на периода на разследването — общи принципи

(21)

В съответствие с член 11, параграф 2 от основния регламент беше изследвано дали понастоящем се извършва дъмпинг и дали изтичането на срока на мерките би могло да доведе до продължаването на дъмпинга.

(22)

Общата методология, както е изложена по-долу, беше приложена спрямо всички производители износители в разглежданите страни и е същата както в първоначалното разследване. Представянето на случаите, когато беше установено наличието на дъмпинг за всяка от разглежданите страни следователно описва само онова, което е специфично за всяка страна на износ.

(23)

За определянето на нормална стойност първо беше установявано за всеки производител износител дали общият обем на вътрешните му продажби от разглеждания продукт е представителен в сравнение с общия обем на неговите експортни продажби в Общността. В съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент вътрешните продажби бяха считани за представителни, когато обемът на всички вътрешни продажби на всеки производител износител беше поне 5 % oт общия обем на неговите експортни продажби в Общността.

(24)

Впоследствие бяха установени онези видове от разглеждания продукт, продавани на вътрешния пазар от производителите износители с като цяло представителни вътрешни продажби, които са идентични или пряко съпоставими с видовете на продукта, продавани за износ в Общността.

(25)

За всеки вид продукт, продаван от производителите износители на техните вътрешни пазари, за който бе установено, че е пряко съпоставим с видовете PET, продавани за износ в Общността, беше извършена преценка дали вътрешните продажби са в достатъчна степен представителни за целите на член 2, параграф 2 от основния регламент. Вътрешните продажби на даден вид PET бяха считани за представителни в достатъчна степен, когато общият обем на вътрешните продажби от този вид по време на ПРП съставляваше 5 % или повече от общия обем продажби на съпоставим вид PET, изнасян за Общността.

(26)

Беше изследвано също така дали вътрешните продажби на всеки вид PET биха могли да бъдат разглеждани като направени по нормалния търговски курс съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. Това беше направено чрез установяване, за всеки производител износител от разглежданите страни, на дела печеливши продажби на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки изнасян вид от разглеждания продукт на вътрешния пазар през периода на разследването.

a)

За видовете на продукта, където повече от 80 %, по обем, от продажбите на вътрешния пазар не бяха под себестойността на единица продукт, т.е. където средната продажна цена на разглеждания вид продукт беше равна на или по-висока от средната производствена цена за разглеждания вид продукт, нормалната стойност беше изчислявана като средната цена от всички вътрешни продажби на разглеждания вид продукт, без значение дали тези продажби са били рентабилни или не.

б)

За видовете на продукта, където поне 10 %, но не повече от 80 %, по обем, от продажбите на вътрешния пазар не бяха под себестойността на единица продукт, нормалната стойност беше изчислявана като среднопретеглената продажна цена от сделките, които са били сключени на цени, равни на или по-високи от стойността на единица продукт от разглеждания вид.

в)

За видовете на продукта, където по-малко от 10 %, по обем, са били продавани на вътрешния пазар на цена, която не е била под себестойността на единица продукт, беше прието, че разглеждания тип стока не е бил продаван по нормалния търговски курс и ,следователно, нормалната стойност трябва да бъде конструирана в съответствие с член 2, параграф 3 от основния регламент.

(27)

В случаите, когато нормалните стойности трябваше да бъдат конструирани, те бяха конструирани в съответствие с член 2, параграф 6 oт основния регламент, т.е. на основата на производствената цена на разглеждания вид продукт, към която беше добавена сума за продажбени, общи и административни (ПОиА) разходи и норма на печалба. Размерът на ПОиА разходи бе размерът на разходите на производителя износител за подобната стока, а нормата на печалба се равняваше на средната печалба, осъществена от производителя износител при продажби на подобния продукт при обичайни търговски условия.

(28)

При всички случаи, когато разглежданият продукт е бил изнасян за независими клиенти в Общността, експортната цена беше определяна в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент, по-точно на основата на експортните цени, които в действителност са били платени или платими.

(29)

В случаите, когато продажбите са били извършвани чрез свързан вносител или търговец, експортната цена беше конструирана на основата на цени на дребно, определени от този свързан вносител за независими клиенти. Бяха направени нужните корекции за всички разходи, направени между вноса и препродажбата включително продажбените, общите и административни разходи, и разумна норма на печалба в съответствие с член 2, параграф 9 oт основния регламент. Подходящата норма на печалба беше определяна на основата на информация, предоставена от несвързани сътрудничещи търговци/вносители, действащи на пазара на Общността.

(30)

Нормалната стойност и експортната цена бяха сравнявани на основа цена франко завод. За да се осигури обективно сравнение между нормалната стойност и експортната цена, бяха отчетени, под формата на корекции, разликите, отразяващи се върху цената и нейната съпоставимост, в съответствие с член 2, параграф 10 oт основния регламент. Бяха разрешени съответни корекции във всички случаи, в които беше преценено, че ще са целесъобразни, точни и подкрепени с проверени доказателства.

(31)

В съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент дъмпинговият марж за всеки сътрудничещ производител износител беше изчисляван въз основа на сравнение между среднопретеглената нормална стойност и среднопретеглената експортна цена.

(32)

За страните, в които нивото на сътрудничество беше определено като високо (над 80 % oт всички обеми, внесени в Общността по време на ПРП) и при които нищо не подсказваше, че някой производител износител се е въздържал да сътрудничи, остатъчният дъмпингов марж беше поставен на нивото на сътрудничещия производител износител с най-висок дъмпингов марж, за да бъде осигурена ефективността на мерките.

(33)

За страните, в които нивото на сътрудничество беше определено като ниско (по-малко от 80 % oт всички обеми, внесени в Общността по време на ПРП), остатъчният дъмпингов марж беше определен в съответствие с член 18 от основния регламент, т.е. на основата на наличните факти.

2.   Дъмпингов внос по време на периода на разследване — заключения по страни

(34)

Трима от общо петима известни производители износители сътрудничиха на разследването. На двете несътрудничещи дружества се падат повече от 80 % oт общото производство на PET в Индия и около 25 % oт износа на Индия за Общността. Делът на индийския износ за Общността като съотношение спрямо потреблението на Общността възлезе на 0,3 % по време на ПРП. Двама от тримата сътрудничещи износители са издали ценови гаранции по отношение на техния износ на PET за Общността, за които бе сметнато, че са съобразени с първоначалното разследване.

(35)

По отношение на две сътрудничещи дружества беше установено, че техните експортни цени за Общността са в съответствие с минималните цени, определени в гаранциите, които са издали. Тези цени недвусмислено надвишаваха продажните им цени на пазарите на трети страни. Въпросните продажби са надвишавали многократно износа им за Общността. Това показва, че продажните цени на тези фирми за клиенти от Общността не отразяват нормалното ценоопределяне на индийските фирми, издали ценови гаранции.

(36)

По отношение на износа за Общността за дъмпинговите маржове на тримата сътрудничещи производители-износители бе установено, че са в рамките между 0 % и 17 %. Следва да се отбележи, че производителят износител, който не прави дъмпинг, е поел ценови ангажимент и че количеството на неговия износ за Общността беше много малко (по-малко от 10 %) в сравнение с износа му за трети страни. В първоначалното разследване, включително и в последвалите преразглеждания, дъмпинговите маржове бяха в границите между 14,7 % и 51,5 % (8). Но тъй като внесените количества бяха наистина много малки, основната насока на анализа беше върху вероятността от повторно възникване на дъмпинг.

(37)

Разследването установи, че по време на ПРП в Индонезия има петима производители на PET. Както беше споменато в съображение 16, три дружества подадоха попълнени въпросници, но само две дружества се съгласиха на проверки на място. След като по този начин беше невъзможно да се провери дали са верни данните, подадени от третото дружество в неговия отговор на въпросника, беше прието, че това дружество не е сътрудничило правилно на разследването по смисъла на член 18 oт основния регламент. Дружеството беше уведомено за това, като му беше предоставена възможността да се произнесе върху тази констатация.

(38)

Едно от сътрудничещите дружества имаше много малко количество продажби на пазара на ЕС, но тези продажби бяха направени само на един потребител, специализиращ в медицинския сектор. Следователно нито обемът, нито цената на единица продукт на тези продажби бяха счетени за представителни. Като изключим това много малко количество, Евростат не е регистрирал никакви други продажби на пазара на ЕС с произход от Индонезия.

(39)

Тъй като двете сътрудничещи дружества не са имали представителни продажби на пазара на ЕС по време на ПРП, а статистиките на Евростат за вноса показват, че не е имало друг внос от Индонезия, не беше възможно да бъде установен дъмпингов марж.

(40)

Двама малайзийски производители на PET сътрудничиха на разследването. Само един от тях имаше износ за Общността, представляващ 100 % oт целия малайзийски износ на PET за Общността. Общият внос на разглеждания продукт от Малайзия беше малък за мащабите на пазара на Общността като цяло, т.е. в рамките на 2 000 - 4 000 тона.

(41)

За производителя износител, осъществил износ за Общността по време на ПРП, продажбите на вътрешния пазар на подобния продукт бяха представителни. Нормалната стойност беше определена на основата на платените или платимите цени, при обичайни търговски условия, от независими клиенти от Малайзия в съответствие с член 2, параграф 1 oт основния регламент.

(42)

Разследването разкри, че заявената от дружеството производствена цена беше занижена, тъй като действително направените по време на ПРП фабрични режийни разходи (включително амортизация, разходи за наем, заплати и поддръжка), са били прегрупирани като ПОиА разходи. Дружеството възрази, че тази практика е била възприета, за да се отрази ниското ниво на използване на производствените мощности. Същевременно действително направените разходи включват също прегрупираните фабрични режийни разходи. Фактът, че дружеството е оползотворило малка част от своите пълни производствени възможности не означава, че не са направени разходи, произтичащи от тези мощности. Наистина такива разходи бяха записани в счетоводните книжа на дружеството и тъй като те бяха пряко свързани с производството на подобния продукт, трябваше да бъде извършена поправка на официално представената производствена цена.

(43)

За същия производител износител експортните цени бяха установени на основата на цените, които действително са били платени от несвързани клиенти от Общността, в съответствие с член 2, параграф 8 oт основния регламент.

(44)

За да се постигне обективно сравнение, бяха направени корекции за разликите в разходите за транспорт, застраховки, обработка, товарене и за допълнителните разходи и разходите за кредит, където това беше приложимо и оправдано.

(45)

За да бъде изчислен дъмпинговият марж, среднопретеглените нормални стойности бяха сравнени със среднопретеглената експортна цена на разглеждания продукт за Общността.

(46)

Това сравнение показа съществуването на дъмпинг от около 5 % за единствения производител износител, който изнасяше за Общността по време на ПРП. Но тъй като внесените количества бяха наистина много малки, основната насока на анализа беше върху вероятността от повторно възникване на дъмпинг.

(47)

Следва да припомним, че междинното преразглеждане беше ограничено до дъмпинга що се отнася до Daehan Synthetic Fiber Co. Ltd., SK Chemicals Co. Ltd. и KP Chemicals Corp. Тези три дружества изпратиха изцяло попълнени въпросници.

(48)

Освен това с Комисията се свързаха и дружества, свързани с един от гореспоменатите производители износители. Така бяха получени отговори на въпросника от производителите износители Honam Petrochemicals и Huvis Corp.

(49)

Преди разследването на място Daehan Synthetic Fiber Co Ltd. уведоми Комисията за своето решение да спре производството на PET в Република Корея. Като следствие от това дружеството реши да отмени планираната проверка на място. Тъй като по този начин дружеството не оказа сътрудничество по смисъла на член 18 от основния регламент, спрямо нея би трябвало да бъде приложен остатъчният дъмпингов марж.

(50)

Според искането, в Република Корея има десет производители, способни да произвеждат PET. От тези десет производители петима (включително Daehan Synthetic Fiber Co. Ltd.) се свързаха с Комисията и предоставиха на Комисията отговори на въпросника. От другите петима несътрудничещи производители един беше сътрудничил на Комисията по време на първоначалното разследване.

(51)

По данни на Евростат експортните обеми на четиримата сътрудничещи производители плюс непроверените количества, изнесени от Daehan Synthetic Fiber Co. Ltd., представляваха близо 100 % от целия корейски износ по време на ПРП за Общността.

(52)

Както е видно от съображения (16) и (17), четиримата сътрудничещи производители износители, които в пълна степен сътрудничиха на разследването, бяха следните:

SK Chemicals Co. Ltd., Сеул,

Huvis Corp., Сеул, (свързана със SK Chemicals Co. Ltd.),

KP Chemicals Corp., Сеул,

Honam Petrochemicals Corp., Сеул (свързана с KР Chemicals Co. Ltd.).

(53)

За да бъдат избягнати каквито и да било заобикаляния на закона в бъдеще, дъмпинговите маржове бяха изчислени на групова основа.

(54)

За всички видове PET, изнасяни от корейските производители износители, беше възможно да се установи нормална стойност на основата на платените или платими цени при обичайни търговски условия от независими клиенти на вътрешния пазар в съответствие с член 2, параграф 1 oт основния регламент.

(55)

Двама от корейските производители износители са имали износ за Общността, продавайки директно на независими клиенти чрез свързани дружества в Република Корея и свързани вносители от Общността. Следователно в тази ситуация беше определена конструирана експортна цена в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент.

(56)

Бяха извършени корекции, за да се отчетат разликите в разходите за транспорт, застраховки, обработка, комисионни възнаграждения, кредити, опаковка, мита (възстановяване на мита) и банкови такси, където имаше основание и бяха надлежно подкрепени с доказателства.

(57)

Двама от корейските производители износители предявиха иск за възстановяване на мита на основание, че вносните налози са били за сметка на подобния продукт, когато е бил предназначен за потребление в страната на износ, но са били възстановени, когато продуктът е бил продаден за износ в Общността. За всеки от случаите беше установено, че исканата сума е по-висока от размера на митото, платено за подобния продукт на вътрешния пазар и поради това корекциите бяха съответно адаптирани. Използваната в настоящото разследване методология беше съвместима с условията, изложени в член 2, параграф 10, буква б) от основния регламент, доколкото тя точно отразяваше действителното равнище на митата, платени за подобния продукт.

(58)

В допълнение, и двамата производители износители заявиха, че са направили разходи за кредити на основата на действителен срок за плащане, с който разполагат техни клиенти в рамките на системата за разплащане „отворена сметка“, използвана на корейския вътрешен пазар. Беше установено, че по тази система, в общия случай, производителите износители на практика не предоставят конкретен срок за плащане и освен това е невъзможно този срок да се определи с точност, тъй като платените суми не могат да бъдат свързани с конкретни фактури. При тези обстоятелства не бяха разрешени корекции.

(59)

Както постановява член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент, среднопретеглените нормални стойности за всеки вид от разглеждания продукт, изнасян в Общността, бяха сравнени със среднопретеглената експортна цена на всеки съответстващ вид от разглеждания продукт.

(60)

Това сравнение показа съществуването на de minimis дъмпинг за производителите износители, които са изнасяли за Общността по време на ПРП.

(61)

Двама от общо четирима известни производители износители сътрудничиха на разследването. На двете сътрудничили дружества се пада повече от 80 % от общото производство на PET в Тайван и 99 % от целия тайвански износ за Общността. Делът на тайванския износ за Общността спрямо потреблението на Общността достигна 1,2 % през ПРП.

(62)

Трети тайвански производител износител първоначално отговори на въпросника, но прекрати по-нататъшното сътрудничество преди проверката на място. Фактът, че дружеството не позволи на служителите на Комисията да проверят на място нейните отговори, се равнява на отказ от сътрудничество на разследването. По силата на член 18 от основния регламент спрямо това дружество би трябвало да бъде приложен остатъчният дъмпингов марж.

(63)

За всички типове PET, изнесени от тайванските производители износители, беше възможно да се установят нормални стойности на основата на цените, платени или платими при обичайни търговски условия от независими клиенти на вътрешния пазар, в съответствие с член 2, параграф 1 от основния регламент.

(64)

И двамата сътрудничещи тайвански производители износители са имали преки експортни продажби към независими клиенти от Общността. Експортните цени бяха определени на основата на цените, платени или платими от тези клиенти в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(65)

Бяха приложени корекции за разликите в разходите за транспорт, застраховане, обработка, кредитни и опаковъчни разходи и банкови такси.

(66)

Както предвижда член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент, среднопретеглените нормални стойности за всеки вид от разглеждания продукт, изнасян за Общността, бяха сравнени със среднопретеглената експортна цена на всеки съответстващ вид от разглеждания продукт.

(67)

На основата на такова сравнение установеният дъмпингов марж беше под de minimis маржа, в случая този на Far Eastern Textile. В случая на Shinkong дъмпинговият марж беше 6,5 %. Въпреки това за Far Eastern Textile разследването показа, че сравнението на среднопретеглената нормална стойност със среднопретеглените експортни цени не отразява в пълна степен практикувания дъмпинг. Действително разследването показа, че значителни обеми (около 25 % от целия износ за Общността) се изнасят на значително занижени цени и са съсредоточени към един клиент. В допълнение износът за всички местонаправления в Общността е бил на значително занижени цени през последните четири месеца от ПРП в сравнение с първите осем месеца от ПРП. Следователно се наложи прилагането на друга методология за сравняване. Беше открита съществена разлика между дъмпинговите маржове в резултат от сравнението по средни стойности и това по сделки/средни стойности. Що се отнася до сравнението сделка по сделка, беше установено, че това не е подходящ алтернативен метод за сравнение, тъй като начинът на избиране на отделните сделки за едно такова сравнение в този случай беше счетен за произволен. Следователно беше направено сравнение на основата на сделки/средни стойности в съответствие с член 2, параграф 11 от основния регламент. По този начин беше установен ясен модел на износа, различаващ се по клиент и по време.

(68)

На тази основа дъмпинговият марж, явяващ се като резултат от сравнението по сделки/средни стойности се разглежда за целите на по-нататъшния анализ на продължаването на дъмпинга. В случая на Shinkong разликата между дъмпинговите маржове, изчислена според двата метода, не беше значителна и не бяха открити модели. Следователно за това дружество би трябвало да бъде взет предвид дъмпинговият марж, явяващ се като резултат от сравнението по средни стойности.

(69)

Следователно дъмпинговите маржове, установени за двамата сътрудничещи производители износители, са както следва:

Far Eastern Textile Ltd.

3,5 %

Shinkong Synthetic Fibers Corp.

6,5 %.

Изразени на точно определена основа тези процентови маржове отговарят на следните специфични мита:

Far Eastern Textile Ltd.

36,3 EUR/t

Shinkong Synthetic Fibers Corp.

67 EUR/t

Остатъчното мито би трябвало да бъде основано на понастоящем приложимото остатъчно мито за Тайван, при положение че не беше открита промяна на обстоятелствата в това отношение. То се равнява на 143,4 EUR/t.

(70)

Що се отнася до двете дружества, които не сътрудничиха на разследването, счита се, че наличната информация трябва да бъде приложена в съответствие с член 18 от основния регламент. В действителност спрямо тези дружества би трябвало да бъде приложено остатъчното мито.

(71)

Само един тайландски производител на PET сътрудничи на разследването и той нямаше износ за Общността по време на ПРП. Според Евростат вносните обеми с произход от Тайланд по време на ПРП са пренебрежимо малки. Въпреки това известно е, че по време на ПРП в Тайланд е имало поне трима други производители на PET, които не сътрудничиха на разследването.

(72)

Тъй като не бе налице износ на PET за Общността от единствения сътрудничещ производител, не беше възможно да бъде направено дъмпингово изчисление за сътрудничещия производител.

3.   Развитие на вноса, в случай че мерките бъдат отменени

(73)

За да бъде установено дали е вероятно повторното възникване на дъмпинг, в случай че мерките бъдат отменени, бяха изследвани моделите на ценообразуване на сътрудничещите производители износители на други износни пазари, както и тяхното производство, производствен капацитет и запаси. Анализът се основаваше на наличната информация, т.е. предоставената и проверена информация от отговорите на въпросника, дадени от сътрудничещите производители износители, споменати в раздел A.4. Също така беше направен анализ на моделите на ценообразуване, производството и производствения капацитет на други производители износители в разглежданите от процедурата страни. Този анализ беше основан на данни от проучване на пазара, предоставени от производството на Общността и производители износители, на статистики за вноса от Евростат и, когато бяха налични, на статистики за износа от разглежданите страни.

(74)

Вероятният сценарий на това, което би могло да се случи, ако мерките бъдат отменени, беше основан на:

проверените отговори на въпросника от страна на тримата сътрудничещи производители износители, които напълно сътрудничиха на разследването и

доклад за проучване на пазара, проведено от независим консултант, представен от заявителя.

(75)

Цените в Общността бяха като цяло по-ниски от тези на индийския вътрешен пазар. Вероятно е износът да се осъществява на цени, които са поне малко по-ниски от настоящите цени в Общността. В случай че мерките бъдат отменени, вероятно е износът за Общността да бъде извършван на дъмпингови цени, в случай че бъдат поддържани същите ценови равнища.

(76)

Индийските експортни цени за трети страни като цяло бяха по-ниски в сравнение с тези на вътрешния пазар. Тази ценова разлика достигаше до 24 % от равнището на експортните цени. Това показва, че износ за Общността може да бъде правен на също толкова дъмпингови цени, в случай че мерките бъдат отменени. Установените маржове наистина са по-високи от настоящото ниво на дъмпинг спрямо ЕО, както беше описано по-горе. Отбелязва се, че: 1. настоящото ниво на дъмпинг, констатирано спрямо ЕС, бе установено на основата на малки износни обеми, и 2. че част от този износ е бил при наличието на ценови гаранции, което е имало коригиращ ефект върху нивото на експортните цени. В случай че мерките бъдат отменени, вероятно е маржът на дъмпинга да бъде дори по-висок от досегашния.

(77)

Индийските експортни цени за трети страни като цяло са под ценовото равнище в Общността. Следователно, ако мерките бъдат отменени, вероятно е износителите да изнасят по-големи количества за Общността и то на цени, доближаващи се до тези, определени за трети страни по време на ПРП. Като следствие от това, изглежда вероятно дъмпингът, установен при износа за Общността по време на ПРП, дори да се увеличи, в случай че мерките бъдат отменени.

(78)

Що се отнася до свободния капацитет, напомняме, че двамата най-големи индийски производители не сътрудничиха на разследването. Беше установено, въпреки това, че техният общ производствен капацитет се равнява на около 23 % от потреблението в Общността по време на ПРП. Според наличната информация неизползваната част от този капацитет е значителна, достигаща между 80 000 и 130 000 тона. В допълнение тримата сътрудничещи производители също разполагат с неизползван капацитет. В заключение налице е значителен свободен производствен капацитет в Индия. Индийският пазар също се характеризира с излишък на предлагането. При това положение производителите могат да изберат да пренасочат излишните количества към Общността при дъмпингови и нарастващи дъмпингови цени, в случай че мерките бъдат отменени.

(79)

В случай че мерките бъдат отменени, изглежда вероятно неизползваният капацитет да бъде насочен към Общността. Предвид установените ценови различия, най-вече взаимоотношението между цените в Общността и цените в Индия, такъв износ за Общността е вероятно да бъде на дъмпингови цени.

(80)

Цените в Общността са значително по-високи от тези, постигнати от двамата сътрудничещи индонезийски производители износители на техния вътрешен пазар. Това би могло да означава, че би било привлекателна алтернатива за индонезийските производители износители да пренасочат продажбите си към Общността, в случай че антидъмпинговите мерки бъдат отменени.

(81)

За Polypet, чиято дейност бе на загуба на всички пазари, цените на вътрешния пазар не бяха разглеждани като надеждни и следователно нормална стойност трябваше да бъде конструирана, основавайки се на производствените разходи плюс нормална печалба. За изчисленията беше използвана норма на печалба от 7 %, равна на нормата, използвана по време на първоначалното разследване. Беше установена ценова разлика от 25,0 % между конструираната нормална стойност и експортните цени за трети страни. Фактът, че експортните цени са по-ниски от нормалната стойност в такива размери, предполага вероятността от повторно възникване на дъмпинг на пазара на Общността, в случай че мерките бъдат отменени.

(82)

Petnesia работеше на нива около нулевата печалба по време на ПРП и нормалната стойност беше изчислена, като бяха използвани както вътрешните продажби, така и конструираната нормална стойност, като беше използван същият метод, описан по-горе за Polypet. Разликата между нормалните стойности и експортната цена за трети страни беше между 5—10 % (при тези методи). Фактът, че експортните цени бяха по-ниски от нормалната стойност в такива размери, предполага вероятност от повторно възникване на дъмпинг на пазара на Общността, в случай че мерките бъдат отменени.

(83)

Продажните цени на производителите от Общността при продажби в ЕС бяха установени на 1 058 EUR през ПРП. През същия период продажните цени на индонезийските износители бяха 911 EUR за пазарите на трети страни. По тази причина продажбите на пазара на ЕС бяха с 16 % по-високи в сравнение с тези на други пазари. Това може да означава, че би било привлекателна алтернатива за индонезийските производители износители да пренасочат продажбите си към Общността, в случай че антидъмпинговите мерки бъдат отменени.

(84)

Както беше споменато по-горе, по време на ПРП в Индонезия осъществяваха дейност петима производители. Докладът от проучването на пазара показа 324 000 тона продукция в Индонезия, като на сътрудничещите производители се падаха около 47 % от тях. Данните от сътрудничещите производители и от проучването на пазара са причина да се вярва, че неизползваният капацитет е бил около 10 % от общия производствен капацитет или около 37 000 тона. Това представлява около 1,5 % от потреблението на Общността.

(85)

Информация от сътрудничещите производители показа, че запасяването с PET бе слабо.

(86)

По отношение на неизползвания производствен капацитет и запаси разследването показа, че значително количество PET би могъл да бъде доставен на пазара на Общността.

(87)

Оценката на гореизложените фактори показа, че има съществена разлика между цената, реализирана от индонезийските производители на пазарите на трети страни и нормалната стойност на продукта.

(88)

Още повече, експортните цени на сътрудничещите производители износители на пазарите на трети страни и на индонезийския вътрешен пазар са значително по-ниски от продажните цени на производството на Общността в самата Общност. Този факт, заедно с наличието на неизползван производствен капацитет, показва, че има стимул за индонезийските производители износители да увеличат продажбите си на пазара на Общността, в случай че мерките бъдат отменени и е вероятно тези продажби да са на дъмпингови цени.

(89)

Ако оценката за общото производство и продажби на разглеждания продукт от малайзийски производители възлиза на около 120 000 тона, то общото потребление на PET в Малайзия е само около 60 000 тона. С вътрешен пазар, способен да поеме само около половината от общата продукция и продажби, е ясно, че малайзийските производители на разглеждания продукт са като цяло зависими от експортните си пазари за продължаването на своята работа в настоящите обеми.

(90)

Разследването показа, че цените на вътрешния пазар са около 10 до 20 % по-ниски от средните цени на пазара на Общността. Няма причина да заключим, че това би се променило, в случай че мерките бъдат отменени.

(91)

Информацията, предоставена от двамата сътрудничещи производители, споменати по-горе в съображение 17, показа, че износът за трети страни е в големи количества, достигащи до 67 % от всички продажби през ПРП.

(92)

За малайзийския износител, който изнасяше за Общността, среднопретеглените експортни цени за трети страни бяха под среднопретеглените нормални стойности, определени с цел изчисляването на неговия дъмпинг и също изглежда бяха по-ниски от продажните му цени в Общността. Това показва, че този малайзийски износител също продава своя PET на вероятно дъмпингови цени на пазарите на трети страни и че ценовата разлика е дори по-висока от установената на европейския пазар.

(93)

За другия износител — този без износ за Общността през ПРП, разследването установи, че средните експортни цени за трети страни са били под производствената му цена, което подсказва, че подобният продукт също е продаван на дъмпингова цена на пазарите на трети страни.

(94)

Горното показва, че е вероятно повторното възникване на дъмпинг при износа за Общността, в случай че мерките бъдат отменени.

(95)

Информацията, предоставена от сътрудничещите износители, споменати по-горе в съображение 17, показа, че износът за трети страни се прави на среднопретеглена експортна цена значително под продажните цени на производството на Общността в самата Общност.

(96)

Може да се заключи, че при преобладаващото ценово равнище Общността ще бъде разглеждана като привлекателен пазар за производителите износители от Малайзия. На тази основа се счита, че би имало икономически стимул за пренасочване на износа в посока от трети страни към по-доходоносния пазар на Общността, в случай че мерките бъдат отменени. В случай че продажбите бъдат пренасочени към Общността, вероятно е те да бъдат на дъмпингови цени.

(97)

Разследването показа, че оползотворяването на капацитета при двамата сътрудничещи производители през ПРП е много ниско, т.е. в рамките между 30 и 80 %. На тази основа може да се заключи, че в Малайзия е налице значителен неизползван капацитет. В случай че мерките бъдат отменени, би имало стимул за малайзийските производители износители да използват този капацитет и да увеличат експортните си продажби, най-вече към Общността.

(98)

За двамата сътрудничещи производители износители беше установено, че имат нормално количество запаси. Въпреки това, редно е да се отбележи, че запасите не могат да се разглеждат като значим показател, тъй като производството на PET в Малайзия се основава предимно на поръчки от клиенти. Следователно запасите се състоят най-вече от PET, който предстои да бъде експедиран до вече известни клиенти.

(99)

Разследването показа, че един от сътрудничещите производители продължи своите дъмпингови практики въпреки мерките, които са в сила.

(100)

Освен това среднопретеглените експортни цени на сътрудничещите производители износители на пазарите на трети страни и продажните цени на вътрешния им пазар са значително по-ниски от преобладаващото ценово равнище в Общността. Това, наред с ниското ниво на оползотворяване на производствения капацитет, показва, че следователно е налице стимул за малайзийските производители износители да се пренасочат към пазара на Общността, вероятно на дъмпингови цени, в случай че мерките бъдат отменени

(101)

В съображение 60 беше обяснено, че дъмпинговите маржове, установени и за четиримата сътрудничещи производители износители са под ниво de minimis. Припомняме, че този износ е бил извършен по времето, когато двама от сътрудничещите износители можеха да изнасят за Общността при нулеви мита. Тъй като износът от тези четирима производители износители представлява близо 100 % от целия внос на PET по време на ПРП (както е отчетено от Евростат), изглежда има слаб риск от повторно възникване на дъмпинг от страна на някой от производителите износители, които сътрудничиха на разследването.

(102)

Разследването показа, че цените на вътрешния пазар в Република Корея, определени от сътрудничещите дружества, са по-високи от практикуваните от производството на Общността в самата Общност. Няма причина да се смята, че тези цени за вътрешния пазар, констатирани за сътрудничещите дружества, не са били представителни или че несътрудничещите производители износители продават на значително по-ниски цени на вътрешния пазар в сравнение със сътрудничещите дружества. Освен това вероятно несътрудничещите дружества, които не са продавали в ЕО, биха продавали на ниски цени, за да завоюват обратно загубения от тях пазарен дял на пазара на ЕО. Това предполага вероятност от повторно възникване на дъмпинг от страна на несътрудничещите дружества, в случай че мерките бъдат отменени. Също така се отбелязва, че тези несътрудничещи дружества са изнасяли за Общността по време на първоначалното разследване в количества, които не са били незначителни.

(103)

За сътрудничещите производители износители беше открита ценова разлика от около 5 % между преобладаващото ценово равнище на корейския вътрешен пазар и техните експортни цени за трети страни. Въпреки това, имайки предвид, че те са имали възможност да изнасят неограничени количества PET за Общността при нулеви мита, рискът от пренасочване на търговията към Общността изглежда твърде нисък.

(104)

Експортните цени за трети страни също така бяха налични на обща основа, като включваха и цените, определяни от несътрудничещите производители. Същите бяха по-ниски от цените на вътрешния пазар, установени от сътрудничещите производители. Тази ценова разлика отново показва, че износът за Общността може да бъде на дъмпингови цени, в случай че мерките бъдат отменени.

(105)

Разследването показа, че сътрудничещите производители износители от Република Корея са продали значителни количества на трети страни. Въпреки това, що се отнася до SK Chemicals и KP Chemicals, имайки предвид, че те са имали възможността да изнасят неограничени количества PET за Общността при нулеви мита, рискът от пренасочване на търговията от сътрудничещите производители износители изглежда твърде малък.

(106)

За несътрудничещите производители износители беше използвана информация от доклад за пазарно проучване и от корейската статистическа служба.

(107)

Ако при изчислението на общия износ за трети страни от страна на корейските производители износители по време на ПРП (727 Kt), както е отчетен от корейската статистическа служба, извадим износа на сътрудничещите производители износители (320 Kt), общият износ на несътрудничещите производители износители възлиза на 407 килотона.

(108)

Количествата, изнасяни за всяко местонаправление от несътрудничещите производители износители, бяха установени, като от целия износ за определено местонаправление се извади износа на сътрудничещите производители износители за същото местонаправление. Петте местонаправления, за които несътрудничещите производители износители са изнасяли най-големи количества са КНР, следвана от Украйна, Япония, Тунис и Ислямска република Иран.

(109)

На основата на данни за износа, предоставени от корейската статистическа служба, среднопретеглената цена за петте местонаправления, към които е осъществен най-голям износ, беше изчислена на 759 EUR/t. Докато тази цена се основава на груби непроверени статистически данни (отчасти съдържащи статистически данни от сътрудничещите производители износители и вероятно съдържащи експортни цени за свързани дружества, както и цени, изключващи океански превоз), средната цена остава значително по-ниска от средните вносни цени (на ниво цени CIF) за Общността (около 25 %).

(110)

На тази основа, т.е. като се имат предвид очевидно значителните количества износ за трети страни от несътрудничещите производители износители и фактът, че цените за петте най-големи местонаправления на несътрудничещите производители износители са значително по-ниски от средната вносна цена в Общността, изглежда има значителен риск от пренасочване на търговията от страна на несътрудничещите производители износители, в случай че действието на мерките се прекрати. Като се има предвид установеният значителен дъмпингов марж (55 %) за най-големия несътрудничещ производител износител по време на първоначалното разследване, е много вероятно несътрудничещите производители износители да подновят своите дъмпингови практики, ако мерките бъдат отменени.

(111)

За сътрудничещите производители износители беше установено, че имат нормално ниво на запаси и работят на почти пълен капацитет. Така рискът от повторно възникване на дъмпинг на тази основа изглежда доста ограничен.

(112)

За несътрудничещите производители износители капацитетът бе установен на базата на общия капацитет на корейските производители износители, предоставен от проучване на пазара. Няма налична информация за количеството на запасите. Приблизителният капацитет на несътрудничещите производители износители беше изчислен като беше изваден капацитетът на сътрудничещите производители износители от общия капацитет на Република Корея. Този капацитет бе оценен на около 550 килотона, което би съответствало на пазарен дял от 23 % от общото потребление на Общността.

(113)

Основавайки се на доклада от пазарно проучване, неизползваният капацитет на Република Корея като цяло бе оценен на около 200 000 тона. Поради това не може да бъде изключено наличието на риск от повторно възникване на дъмпинг от несътрудничещите производители износители, разполагащи с неизползван капацитет, в случай че мерките бъдат отменени.

(114)

Въпреки че по отношение на четирите сътрудничещи дружества изглежда, че няма очевиден риск от повторното възникване на дъмпинг, разследването показа, че при несътрудничещите дружества съществува реален риск от повторно възникване на дъмпинг. Това беше показано при сравнение между преобладаващото ценово равнище на корейския вътрешен пазар и ценовото равнище на пазара на Общността, както и при сравнението на същото ценово равнище на вътрешния пазар със средното експортно ценово равнище за пазарите на трети страни.

(115)

Освен това значителна опасност от пренасочване на търговията може да се установи, ако се сравнят значителните обеми от PET, които те продават на трети страни при цени, които са значително по-ниски от цените, на които PET се внася в Общността. Предвид предходния дъмпинг от страна на тези несътрудничещи дружества (до 55 % при първоначалното разследване) няма причина да се вярва, че те не биха възобновили своите дъмпингови практики, в случай че действието на мерките се прекрати.

(116)

Тайванските цени на вътрешния пазар на сътрудничещите и несътрудничещите производители износители са значително по-ниски от цените в Общността. Тези цени всъщност са рентабилни. Това означава, че ценовото равнище на Общността също би било много привлекателно за тайванския производител износител. Имайки предвид установеното ценово съотношение е вероятно тайванските експортни цени също да са значително по-ниски от средните цени, определяни от производството на Общността.

(117)

В случая на един от сътрудничещите производители цените за трети страни бяха значително по-ниски от тайванските цени на вътрешния пазар. В случая на друг сътрудничещ производител, който продаваше предимно на японския пазар, експортните цени за трети страни надвишаваха продажните цени на вътрешния пазар. На това основание не можем да изключим, че експортните цени за Общността ще следват тенденцията на тайванските цени за други страни (с изключение на Япония), след като мерките бъдат отменени. Следователно е вероятно повторното възникване на дъмпинг при такъв сценарий. Тази преценка се основава на данните, предоставени от сътрудничещите производители, тъй като други данни в тази насока не беше възможно да бъдат набавени.

(118)

Тайванските експортни цени за трети страни бяха значително под ценовото равнище в Общността. Тайванският износ за други страни не беше подложен на антидъмпингови мита по време на ПРП. В случай че мерките бъдат отменени, не може да бъде изключена вероятността експортните цени за Общността да последват тенденцията на цените за други пазари. При такива обстоятелства бъдещият износ за Общността би бил осъществяван на дъмпингови цени. Отново тази преценка се основава на данни, предоставени от сътрудничещите производители. Тъй като обаче няма на разположение данни, които да показват, че експортните цени за трети страни или цените за вътрешния пазар, както бяха установени за сътрудничещите партньори, не биха били представителни за всички тайвански производители износители, може също така да бъде направено заключението, че бъдещият износ за ЕО от страна на несътрудничещите дружества вероятно би бил извършван на дъмпингови цени.

(119)

Докато едното сътрудничещо дружество използваше пълния си капацитет през периода на разследването, другото не използваше значителна част от общия си капацитет. Дружествата, които не сътрудничиха на разследването, изглежда имаха неизползван капацитет от порядъка между 400 000 и 500 000 тона. Това се равнява на около 20 % от потреблението на Общността по време на ПРП. Наистина, имайки предвид привлекателното ценово равнище на пазара на Общността, такива неизползвани мощности е вероятно да бъдат пренасочени към Общността, в случай че мерките бъдат отменени.

(120)

По отношение на неизползвания капацитет изглежда вероятно той да бъде пренасочен към Общността, в случай че мерките бъдат отменени. Освен това вероятно е такъв износ за Общността да бъде на дъмпингови цени, имайки предвид ниското ценово равнище на износа към пазарите на трети страни, с изключение на Япония. Цените на Общността вероятно ще бъдат поставени под натиск, щом по-големи количества бъдат внесени на пазара на Общността. Такава низходяща ценова тенденция вероятно ще увеличи дъмпинга, установен по време на ПРП.

(121)

Както е посочено в съображение 71, бяха известни поне трима други производители на PET в Тайланд по време на ПРП, които не сътрудничиха на разследването. За тези несътрудничили прозводители беше анализирана информацията, налична от Евростат и от други източници.

(122)

Информацията за запасите и продажбите на трети пазари се отнася единствено за сътрудничещия производител износител. Основавайки се на проучване на пазара, бяха получени данни за цялостния производствен капацитет на Тайланд и бе направена приблизителна преценка за производствения обем на всички производители износители от Тайланд. В този смисъл бе преценено, че заключенията за несътрудничещите дружества не биха могли да бъдат по-благоприятни от тези за сътрудничещите дружества.

(123)

Разследването показа, че цените на вътрешния пазар са с около 10 до 20 % по-ниски от средните цени на пазара на Общността. Няма причина да се смята, че това би се променило, в случай че мерките бъдат отменени.

(124)

Информацията, предоставена от сътрудничещия производител износител, споменат по-горе в съображение 17, който не е изнасял за Общността, показва, че износът за трети страни е в големи обеми, съответстващи на повече от 80 % от общите му продажби по време на ПРП. Също така беше установено, че средните експортни цени за трети страни са били под себестойността, което показва, че стоката е продавана на дъмпингови цени на пазарите на трети страни. Още повече, що се отнася до несътрудничещите дружества, не съществува налична информация, която да показва, че техните модели на ценообразуване са различни по отношение на тайландския вътрешен пазар или пазарите на трети страни, и следователно би могло да се приеме, че те също продават на по-ниски цени за трети страни, отколкото на техния вътрешен пазар.

(125)

Информацията, предоставена от сътрудничещия износител, който не е изнасял за Общността, показва, че износът за трети страни е бил при среднопретеглена експортна цена значително под равнището на продажните цени на производството на Общността в самата Общност.

(126)

Ако приемем, че преобладаващото ценово равнище в Общността остане същото, можем да заключим, че Общността ще бъде разглеждана като привлекателен пазар за производителите износители от Тайланд. На тази основа се счита, че би имало икономически стимул за пренасочване на износа в посока от трети страни към по-печелившия пазар на Общността, в случай че мерките бъдат прекратени.

(127)

Налице е значителен неизползван капацитет в Тайланд. Разследването разкри, че нивото на използване на капацитета по време на ПРП е ниско.

(128)

Според доклада от пазарно проучване производственият капацитет на несътрудничещите производители износители се оценяват на около 500 000 тона, с обща продукция от около 430 000 тона. Основавайки се на тези цифри, неизползваният капацитет се равнява приблизително на 70 000 тона. Този неоползотворен капацитет би се равнявала на около 2,9 % oт общото потребление на Общността, ако бъде насочен към продажби на пазара на Общността.

(129)

Като цяло данните от пазарното проучване предполагат, че вътрешният пазар на Тайланд може да усвои по-малко от 94 000 тона или 25 % от вътрешното производство на PET. При тези обстоятелства Тайландските производители на разглеждания продукт са силно зависими от експортните продажби за продължаването на своята работа на сегашното равнище. При тези обстоятелства има голяма вероятност износът към ЕО да нарасне, в случай че мерките бъдат отменени. Следователно не може да се изключи, че тайландските производители износители биха понижили своите експортни цени за Общността до нивото на износните си цени за пазарите на трети държави в усилието си да си възвърнат загубени пазари, в случай че мерките бъдат отменени. Следователно не може да се изключи опасността от повторно възникване на дъмпинг от страна на несътрудничещите производители износители, в случай че мерките бъдат отменени.

(130)

За сътрудничещия производител износител беше установено, че има нормално ниво на запаси. Въпреки това се отбелязва, че запасите не могат да се разглеждат като значим показател, тъй като производството на PET в Тайланд се основава предимно на поръчки от клиенти. Следователно запасите се състоят най-вече от PET, който предстои да бъде експедиран към вече известни клиенти.

(131)

Тъй като единственият сътрудничещ производител износител няма износ за Общността, разследването не можа да заключи дали дъмпингът продължава въпреки мерките, които са в сила.

(132)

Въпреки това среднопретеглените експортни цени на сътрудничещия производител износител за пазарите на трети страни и цените при продажби на вътрешния пазар бяха значително по-ниски от продажните цени на производителите от Общността на пазарите на Общността. Продажните цени бяха под производствената стойност. Това се смята за показател, че продажбите евентуално биха били на дъмпингови цени, в случай че мерките бъдат отменени. Още повече, като се има предвид привлекателното ценово равнище в Общността, налице е стимул за тайландските производители износители да продават на пазара на Общността, в случай че мерките бъдат отменени.

(133)

По отношение на несътрудничещите производители износители може да се установи значителна опасност от пренасочване на търговията, при сравнение между търсенето на вътрешния пазар и значителните обеми PET, продавани на трети страни. Припомняме, както бе отбелязано в съображение 131 и надолу, че тайландските производители са силно зависими от износа и че е налице значителен общ неизползван капацитет, който би могъл да бъде насочен към Общността. Предвид предходния дъмпинг от тяхна страна (32,5 % по време на първоначалното разследване) изглежда е налице риск от повторно възникване на дъмпинг, ако мерките бъдат отменени.

4.   Заключение за вероятността от продължаването и/или повторното възникване на дъмпинг

(134)

На основание на горепосоченото заключаваме, че е вероятно дъмпингът да продължи и/или да възникне отново, ако мерките бъдат отменени. В съответствие с това предложението е мерките, приложими към вноса на PET с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Тайван и Тайланд, да бъдат продължени.

(135)

На основата на информацията, събрана за несътрудничещите производители износители, изглежда съществува значителен риск от повторно възникване на дъмпинг. Рискът се основава главно на данните, предполагащи значителен капацитет за производство и износ на несътрудничещите производители износители, които, както е показано от дъмпинговите практики в първоначалното разследване, по всяка вероятност биха се материализирали като износ към Общността на дъмпингови цени, в случай че мерките бъдат отменени.

(136)

Съобразно с това предложението е мерките, приложими към вноса на PET с произход от Република Корея, да бъдат продължени.

Г.   ДЪЛГОТРАЕН ХАРАКТЕР НА ПРОМЕНЕНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА

(137)

В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент също така беше проучено дали променените обстоятелства спрямо първоначалното разследване за дъмпинг биха могли да се разглеждат като дълготрайни.

(138)

Припомняме, че обхватът на междинното преразглеждане по отношение на Република Корея бе ограничен до дъмпинговите маржове за трите дружества SK Chemicals Co. Ltd., KP Chemicals Corp. и Daehan Synthetic Fibres Co. Ltd. и свързаните с тях дружества.

(139)

За сътрудничещите производители износители, които са изнасяли PET за Общността по време на ПРП, междинното преразглеждане показа, че техният дъмпингов марж остава на ниво de minimis. Основната причина за това е, че докато нормалните стойности и продажните цени на вътрешния пазар за тези дружества са се повишили в сравнение с данните от първоначалното разследване, продажните цени в Общността са се повишили съответно.

(140)

Нищо не показва, че тези промени, водещи до de minimis дъмпингов марж, няма да бъдат с продължителен характер, тъй като за всички сътрудничещи производители износители е установено, че оползотворяват в много висока степен своите мощности (над 90 %). Освен това никой от тях нямаше планове да разширява производствения си капацитет в Република Корея. В действителност, един от тях — SK Chemicals, е построил завод за производство на територията на Общността и е по-вероятно да намали износа си от Република Корея.

(141)

За производителя износител Daehan, който, както бе посочено в съображение 49 по-горе, реши да не сътрудничи на разследването, нито един от фактите отнасящи се до това дружество, не можеше да бъде проверен.

(142)

Следователно заключението за това дружество трябваше да се основава на наличните факти, в съответствие с член 18 от основния регламент, т.е. на основата на информацията в жалбата и тази от непроверения въпросник.

(143)

За двете сътрудничещи групировки от производители износители, SK Chemicals и KP Chemicals, обстоятелствата, при които дъмпинговите маржове бяха изчислени в рамките на това разследване, могат да се разглеждат като дълготрайни.

(144)

За третия производител износител Daehan Synthetic Fibres трябва да бъде припомнено, че това дружество не сътрудничи и че анализът следователно трябваше да се основава на наличните данни, предполагащи продължаване на дъмпинга. При тези обстоятелства спрямо това дружество би трябвало да бъде приложено остатъчното мито, както бе установено в първоначалното разследване и потвърдено в последното преразглеждане.

(145)

В настоящата процедура само двама тайвански производители износители оказаха сътрудничество. Анализът на дълготрайността на променените обстоятелства следователно се ограничи до тези две дружества.

(146)

Far Eastern Textiles е бил подложен на нулеви мита след приемането на Регламент (ЕО) № 83/2005 на Съвета (9). За другия сътрудничещ производител износител — Shinkong Synthetic Fibres, беше определен дъмпингов марж от 3,1 % със същия регламент.

(147)

На основата на анализа на дъмпинга, проведен през ПРП, бяха установени променени дъмпингови маржове от 3,5 % за Far Eastern и 6,5 % за Shinkong.

(148)

За двамата сътрудничещи производители износители, които изнасяха за Общността през ПРП, няма причина да се смята, че промените между настоящото и предишните разследвания, в частност промените в експортните цени за Общността и нормалните стойности, които заедно доведоха до ревизираните дъмпингови маржове, не са дълготрайни. По отношение на дружеството, за което беше установена закономерност в дъмпинга, разследването показа, че същото е продало значителни количества на нов клиент на цена, доста под обичайното равнище на експортните му цени. Тъй като дружеството не заяви, че ще преустанови продажбите за този свой клиент или че ще приспособи износните си цени, може да се заключи, че закономерността ще продължи. Освен това въпросното дружество използваше почти на 100 % капацитета си през ПРП. Следователно големи промени в продажбените практики на дружеството, които да въздействат на продажбените цени и съответно на нормалните стойности и на експортните цени, е малко вероятно да настъпят.

(149)

По отношение на второто сътрудничещо дружество наблюдаваните промени не бяха големи, т.е. промяна на дъмпинговия марж от 3,1 % на 6,5 %, следствие от малко по-подчертани промени в нормалните стойности отколкото в експортните цени. Няма вероятност това обстоятелство да се промени в бъдеще, тъй като цените на петрола са основен ценообразуващ фактор при производството на PET и се стабилизират на високо равнище.

(150)

Съобразно с това се преценява, че дъмпинговите маржове за двете дружества, изчислени на основата на данните, предоставени в рамките на настоящото разследване, са надеждни и че установените промени могат да се разглеждат като дълготрайни.

Д.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА „ПРОИЗВОДСТВО НА ОБЩНОСТТА“

1.   Продукция на Общността

(151)

PET се произвежда в Общността от следните дружества:

Производителите, които поискаха провеждането на преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките, подкрепиха това искане и сътрудничиха на разследването (виж съображение 154).

Двама производители, които поискаха провеждането на преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките, но не сътрудничиха на настоящото разследване.

Един филиал на корейски производител, разположен в Общността, който сътрудничи на разследването и подкрепи искането.

(152)

Произвежданият от всички тези дружества PET представлява общата продукция за Общността по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

2.   „Производство на Общността“

(153)

Комисията изследва дали сътрудничещите производители от Общността, поискали или подкрепили искането за провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока, представляват основен дял от общата продукция на PET в Общността. Тези производители от Общността представляваха 88 % от общата продукция на PET в Общността. Производителите от Общността, които не сътрудничиха изцяло, бяха изключени от определението за „производство на Общността“. Следователно според Комисията напълно сътрудничещите производители от Общността представляват „производството на Общността“ по смисъла на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 4 от основния регламент. При първоначалните разследвания производството на Общността представляваше повече от 85 % от общото производство на PET в Общността по това време.

(154)

Следните дванадесет производители от Общността, частично изброени в съображение 16, съставляват производството на Общността:

Voridian BV (Нидерландия), M & G Polimeri Italia Spa (Италия), Equipolymers Srl (Италия), La Seda de Barcelona SA (Испания), Novapet SA (Испания), Selenis Industria de Polimeros SA (Португалия), Aussapol Spa (Италия), Advansa Ltd (Обединеното кралство), Wellman BV (Нидерландия), Boryszew subsidiary Elana Wse (Полша), V.P.I. SA (Гърция) и SK Eurochem (Полша).

Е.   СИТУАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

1.   Потребление на пазара на Общността

(155)

Потреблението на Общността беше установено на основата на продадените обеми от производството на Общността, на преценки за продажбите на другите производители от Общността на пазара на Общността, основаващи се на данни, предоставени на етапа на подаване на жалбата и на данните на Евростат за целия внос в Общността от трети страни.

(156)

В периода между 2002 г. и ПРП потреблението на Общността на разглеждания продукт непрекъснато се е увеличавало до достигане на общо ниво от 2 400 000 тона през ПРП. Общото нарастване за периода е 18 %. То е било отчасти дължимо на нови приложения (бутилки за бира и вино, наред с останалото) и отчасти на нарасналото потребление в страните, присъединили се през 2004 г.

Таблица 1

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Потребление в Общността (в тонове)

2 041 836

2 213 157

2 226 751

2 407 387

Индекс

100

108

109

118

2.   Внос от разглежданите страни

2.1.   Натрупване

(157)

По време на първоначалното разследване вносът на разглеждания продукт от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд беше оценен кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент. Беше изследвано дали кумулативна оценка би била подходяща по време на настоящото разследване.

(158)

По отношение на вноса на двете сътрудничещи корейски компании разследването показа или ниво de minimis, или никакъв дъмпинг. Следователно, в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент, разглежданият внос не би могъл да бъде оценяван кумулативно. Същевременно беше установено, че маржът на дъмпинга, установен във връзка с вноса от Индия, Малайзия и Тайван е над de minimis нивото. По отношение на вноса от Индонезия и Тайланд разследването показа, че същият не е представителен и следователно не беше възможно да бъде определен дъмпингов марж. Въпреки това също беше заключено, че в случай че действието на мерките се прекрати, има вероятност от повторно възникване на дъмпинг. Що се отнася до количествата, изнасяни от всяка от разглежданите шест страни, беше преценено, че ако мерките бъдат отменени, вносът от всяка от разглежданите страни е вероятно да нарасне до равнища значително над достигнатите през ПРП и естествено би надвишил прага на пренебрежимост. Що се отнася до условието за конкуренция разследването потвърди, че PET гранулите, внасяни от всяка от разглежданите страни, са подобни по своите физически и технически характеристики. Освен това тези гранули бяха взаимнозаменими с произведените в Общността и бяха предлагани на пазара на Общността през същия период през подобни пласментни вериги при подобни търговски условия. Следователно беше прието, че внесените PET гранули се конкурират взаимно, както и с PET гранулите, произведени в Общността.

(159)

Предвид гореизложеното беше прието, че всички критерии, посочени в член 3, параграф 4 от основния регламент, са изпълнени, що се отнася до вноса от Индия, Малайзия, Тайланд, Индонезия, Тайван и дъмпинговия внос от Република Корея. Вносът от разглежданите шест страни следователно беше изследван кумулативно, с изключение на недъмпинговия внос на двамата сътрудничещи корейски производители износители.

2.2.   Обем, пазарен дял и цени на вноса

(160)

По отношение на разглежданите шест държави вносните обеми, пазарните дялове и средните цени се развиха, както е посочено по-долу. Данните се основават на статистиката на Евростат. Недъмпинговият корейски внос по принцип би трябвало да бъде изключен от тези суми. Насоката на тенденцията обаче би била същата, ако данните за недъмпинговия корейски внос бъдат изключени.

(161)

Между 2002 г. и ПРП вносът от разглежданите страни е намалял с 13 %, т.е. от 192 000 тона през 2002 г. на 167 000 тона през ПРП. В сравнение с 2002 г. той остава на същите нива през 2003 г., намалява с 3 % през 2004 г. и с още 10 % през ПРП.

Таблица 2

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Обем

192 192

191 455

186 892

166 982

Индекс

100

100

97

87

Пазарен дял

9,4 %

8,6 %

8,4 %

7,0 %

Цени (EUR/тон)

850

803

854

1 030

Индекс

100

94

100

121

Ж.   ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

1.   Предварителни бележки

(162)

В началото на преразглеждането беше предвидено изготвянето на извадка от производители от Общността, но предвид техния умерен брой бе решено да бъдат включени всички и следователно вредоносните фактори бяха оценени на основата на информация, събрана от цялото производство на Общността.

(163)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент Комисията изследва всички значими икономически фактори и показатели, оказващи влияние върху състоянието на производството на Общността.

2.   Анализ на икономическите индикатори

2.1.   Продукция

(164)

Продукцията на производството на Общността е нараснала с 20 % между 2002 г. и ПРП, т.е. от 1 465 000 тона през 2002 г. на 1 760 000 тона през ПРП. Годишното нарастване е било 4,8 % през 2003 г. и 4,6 % през 2004 г. Беше наблюдавано и допълнително нарастване през ПРП, когато продукцията набъбна със 150 000 тона, т.е. нарастване с 10,8 %. Това се дължеше на процеса на преструктуриране, предприет от производството, с цел да се подобри контролът върху производствените разходи, като по този начин се извлече полза от растящото потребление на пазара на Общността, което, както беше посочено по-горе, нарастна с 19 % между 2002 г. и ПРП (от 2 млн. тона през 2002 г. на 2,4 млн. тона през ПРП).

Таблица 3

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Производство (в тонове)

1 464 522

1 534 480

1 602 086

1 760 828

Индекс

100

105

109

120

2.2.   Капацитет и ниво на оползотворяване на капацитета

(165)

Производственият капацитет нараства с 22 % между 2002 г. и ПРП, т.е. от 1 760 000 тона през 2002 г. на 2 156 000 тона през периода на разследването. Нарастването е налице най-вече през ПРП, когато производственият капацитет, в сравнение с 2004 г., нараства с 300 000 тона, т.е. с 16,7 %. Това значително нарастване на производствения капацитет става успоредно с нарастването на производството през същия период (виж съображение 164). Нарастването на производствения капацитет бе резултат от допълнителни инвестиции в производствени линии, за да бъде извлечена полза от разрастващия се пазар. Нивото на оползотворяване на производствения капацитет нараства с 4 % през 2003 г., остава на същото равнище през 2004 г. и след това намалява през ПРП с 5 % до 82 %. Намалението между 2004 г. и ПРП е резултат от значителното нарастване на производствения капацитет през този период. Вследствие на това по-високият производствен обем по време на ПРП, в сравнение с 2004 г., съвпадна с по-ниско ниво на оползотворяване на производствените възможности.

Таблица 4

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Производствен капацитет (в тонове)

1 760 332

1 762 378

1 848 315

2 156 294

Индекс

100

100

105

122

Оползотворен капацитет

83 %

87 %

87 %

82 %

Индекс

100

105

104

98

2.3.   Продажби и пазарен дял

(166)

Обемите, продавани от производството на Общността на пазара на Общността, нараснаха с 21 % между 2002 г. и ПРП. Ръст от 2 % през 2003 г. беше последван от нарастване както през 2004 г., така и през ПРП, съответно с 8 и 11 пункта. Въпреки нарастването на продажбите, дължащо се на по-високото потребление, пазарният дял на производството на Общността падна с 4 пункта през 2003 г. и след това постепенно нараства с 5 пункта през 2004 г. и 1 пункт през ПРП.

Таблица 5

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Продажби в ЕО (в тонове)

1 306 768

1 333 976

1 438 883

1 586 902

Индекс

100

102

110

121

Пазарен дял

64 %

60 %

65 %

66 %

2.4.   Ръст

(167)

Като цяло трябва да бъде отбелязано, че пазарният дял на производството на Общността нарасна с 2 % по време на разглеждания период, което показва, че неговият ръст е изостанал от този на потреблението на целия пазар.

2.5.   Заетост

(168)

Нивото на заетост в производството на Общността нарасна с 18 % през разглеждания период. Основното нарастване е налице през 2003 г. (11 пункта) и 2004 г. (още 6 пункта). Въпреки че тази тенденция на нарастване продължи и през ПРП, нарастването беше само с 2 пункта. Нарастването от 18 % през целия период е свързано с равнището на производство, което се увеличи с 20 %.

Таблица 6

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Служители

1 010

1 124

1 170

1 190

Индекс

100

111

116

118

2.6.   Производителност

(169)

Производителността на производството на Общността, измерена като производството на тон продукция на зает служител годишно, като цяло нарасна през разглеждания период. Производителността първоначално спадна с 6 % през 2003 г. в сравнение с 2002 г. и остана на това равнище през 2004 г., но продуктивността по време на ПРП нарасна значително с повече от 8 % в сравнение с 2004 г.

Таблица 7

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Производителност (тон/служител)

1 450

1 365

1 369

1 480

Индекс

100

94

94

102

2.7.   Заплащане

(170)

Следва да се отбележи, че производството на PET гранули изисква големи инвестиции на капитал и следователно разходите за труд имат слабо отражение върху общата себестойност на стоката. През периода заплащането нарасна с 12 % в сравнение с 20 % увеличение на общите производствени разходи. Друг значим показател са разходите за заплати на тон продукция. През периода тези разходи намаляват с 6 %.

Таблица 8

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Заплати (в млн. EUR)

62,3

63,0

66,3

69,5

Индекс

100

101

106

112

Заплати на произведен тон (в EUR)

44,4

42,9

43,6

41,9

Индекс

100

96

98

94

2.8.   Размер на действителния марж на дъмпинга и възстановяване от последиците на предходен дъмпинг

(171)

Що се отнася до въздействието върху производството на Общността на действителния марж на дъмпинга, имайки предвид обемите и цените на вноса от разглежданите страни, това въздействие не може да се приеме за пренебрежимо.

2.9.   Продажни цени и фактори, влияещи върху цените на пазара на Общността

(172)

Единичните продажни цени нараснаха от 924 EUR/тон през 2002 г. на 1 058 EUR/тон през ПРП. Като цяло тенденцията беше към нарастване (с 15 % за целия период). Това нарастване е до голяма степен следствие от нарастването на цените на суровините, което пък се дължи на нарастването на цената на петрола. Въпреки че производството на Общността увеличи цените на продукцията си, тя не бе в състояние да предаде нарастването надолу по търговската верига и напълно да отрази в своите продажни цени нарастването на цените на суровините. Това се дължеше главно на факта, че нарастването на цената на суровините беше по-голямо от нарастването на цените на PET. В допълнение производството на Общността бе изправено пред засиления натиск на вноса. За да запази своя пазарен дял, производството на Общността можеше единствено умерено да увеличи своите цени и следователно да изпита ценови натиск.

Таблица 9

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Среднопретеглена цена (EUR/тон)

924

902

1 006

1 058

Индекс

100

98

109

115

2.10.   Производствени разходи за основните суровини

(173)

Като се има предвид, че за производството на 1 тон PET са необходими около 850 kg пречистена терефталова киселина (ПTК) и 350 kg моноетиленгликол (MEГ) (основните суровини), разходите за суровини (ПТК и МЕГ) са нараснали значително, съответно с 67 % и с 31 % между 2002 г. и ПРП, за да достигнат 770 EUR/тон (ПТК) и 721 EUR/тон (МЕГ) (средни стойности за ПРП). Въпреки че беше отбелязан лек спад на цените на ПТК през третото тримесечие на 2005 г., когато цените паднаха до 700 EUR/тон и беше наблюдавана значително стабилизирана цена за МЕГ, е редно да се отбележи, че суровините се закупуват предварително на основата на дългосрочни договори. В резултат на това за разглеждания период, въпреки лекия спад в цените на ПТК в края на ПРП, производството на Общността все още търпи последствията от значително нарасналите разходи. В допълнение, поради положението на световния петролен пазар, цените на суровините за производство на PET могат да се изменят непредсказуемо, но е твърде вероятно да останат високи. Всички тези фактори правят по-уязвими производителите на PET от Общността.

Таблица 10

средна цена (EUR/тон)

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

ПТК

460

566

718

770

Индекс

100

123

156

167

МЕГ

551

550

650

721

Индекс

100

100

118

131

(174)

За сравнение средната единична стойност на тон PET гранули, произведени в Общността, беше следната:

Таблица 11

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Среднопретеглена стойност (EUR/тон)

899

918

1 013

1 092

Индекс

100

102

113

121

(175)

През разглеждания период, както е показано в таблици 10 и 11, основните суровини са поскъпвали непрекъснато (ПТК с 67 %, МЕГ с 31 %), докато общите производствени разходи са се повишили само с 21 %. Въпреки това, както е показано в таблица 9, цените са нараснали само с 15 % поради факта, че производството на Общността не бе в състояние да предаде нарастването надолу по търговската верига и напълно да отрази нарастването на цените на суровините в своите продажни цени.

2.11.   Запаси

(176)

Промяната в запасите през целия разглеждан период, т.е. между 2002 г. и ПРП, е низходяща с 10 %. Същевременно, както при първоначалните разследвания, запасите не следва да се разглеждат като значим показател от гледна точка на произведения в Общността PET, предвид сезонните колебания на пазара на PET през годината. В сравнение с производството запасите представляват около 5—6 % от общата продукция.

Таблица 12

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Запаси (в тонове)

101 554

110 695

90 422

91 123

Индекс

100

109

89

90

2.12.   Рентабилност, възвръщаемост на инвестициите и паричен поток

(177)

Рентабилността от продажбите представлява печалбата от продажби на разглеждания продукт в Общността. Възвръщаемостта от общи активи и паричният поток можеха да бъдат измерени единствено на нивото на най-ограничената група от продукти, което включва подобния продукт съгласно член 3, параграф 8 от основния регламент. Освен това възвръщаемостта от инвестиции бе изчислена на основата на възвръщаемостта от общи активи, тъй като възвръщаемостта от общи активи се разглежда като по-значима при анализа на тенденцията.

Таблица 13

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Норма на печалба преди облагане за продажби в Общността

2,7 %

–1,8 %

–0,7 %

–3,2 %

Възвръщаемост от общи активи

2,0 %

–1,4 %

–0,6 %

–2,4 %

Паричен поток (% от общите продажби)

18,1 %

5,5 %

10,1 %

–2,6 %

(178)

Освен ценовият натиск, започнал през 2002 г. и съвпаднал със силното повишение на дъмпинговия внос от разглежданите страни, финансовото състояние на производството на Общността се влоши и през 2003 г. бяха отбелязани загуби. След слабо подобрение през 2004 г., вследствие мерките, наложени на КНР и Австралия, загубите нараснаха до -3,2 % през ПРП. Следователно се отбелязва ясно изразена тенденция към влошаване.

(179)

Тенденциите по отношение на възвръщаемостта от общи активи и паричния поток се развиваха по сходен начин, т.е. показаха относително добро положение през 2002 г., влошаване през 2003 г., слабо подобрение през 2004 г. и отново влошаване през ПРП.

2.13.   Инвестиции и способност за набиране на капитал

Таблица 14

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Инвестиции (в хил. EUR)

31 779

42 302

63 986

50 397

Индекс

100

133

201

159

(180)

Инвестициите бяха отчасти насочени към повишаване на капацитета и отчасти към подобряване на производствения процес. По-голямата част от разходите спада към 2004 г. и към ПРП, което съвпадна с повишаването на капацитета и с усилията да се запази пазарният дял предвид нарасналото потребление. Независимо от това настоящото състояние на производството на Общността и развитието на пазара на Общността и на световните пазари на PET, белязани от липсата на рентабилност, не са стимулирали прекомерни инвестиции. Въпреки че при някои обстоятелства производителите от Общността са могли да наберат капитал (особено от свързани дружества), липсата на рентабилност от PET не е стимулирала инвестирането и в някои случаи решението беше отложено.

3.   Заключение относно състоянието на производството на Общността

(181)

Постоянното нарастване на потреблението, отчасти дължащо се на новите области на приложение (бутилки за бира и вино, наред с останалото) и отчасти на нарасналото потребление в страните, присъединили се през 2004 г., принуди производството на Общността да увеличи капацитета и продукцията си, за да не загуби пазарния си дял. За целта през 2004 г. и по време на ПРП бе налице важен процес на преструктуриране, придружен от честа смяна на собствениците на отделните производители. Успоредно с това броят на производствените линии като цяло беше увеличен, за да бъде следвано нарастването на потреблението и едновременно с това да бъдат постигнати икономии от мащаба. По този начин при някои икономически показатели, т.е. потребление, производствен капацитет, производство, продажби в ЕС и заетост, наистина бе налице положителна тенденция.

(182)

Все пак всички усилия за преструктуриране, описани по-горе, не можаха да неутрализират въздействието на постоянното и внушително увеличение на цените на суровините през разглеждания период. По-високите разходи за суровини не бяха отразени надолу по търговската верига в степента, в която беше необходимо, за да бъде запазено известно ниво на рентабилност. Това съвпадна с ниското ценово равнище на вноса от разглежданите страни, което явно упражни значителен натиск върху производството на Общността да намали цените си. Поради това, въпреки очевидното положително развитие при производството, продажбите и продажните цени, общото финансово състояние на производството на Общността се влоши, както свидетелства отрицателното развитие на нивата на рентабилност (от 2,7 % печалба през 2002 г. до 3,2 % загуби през ПРП), на експортните продажби, производствените разходи, възвръщаемостта от инвестициите и паричния поток.

(183)

Вследствие на това, въпреки някои очевидни положителни тенденции, онагледени от показателите за вреда, състоянието на производството на Общността все още е далеч от нивата, които могат да се очакват, ако беше налице пълно възстановяване от вредата, установена при първоначалните разследвания.

(184)

Следва заключението, че състоянието на производството на Общността слабо се е подобрило в сравнение с периода преди налагането на мерките, но все още е твърде нестабилно и уязвимо. Освен това ценовият натиск от вноса не позволи на производството на Общността напълно да отрази нарастването на цените на суровините в своите продажни цени.

4.   Внос от други страни

4.1.   Други страни, засегнати от антидъмпинговите мерки

(185)

Както беше споменато в съображение 2, припомняме, че от август 2004 г. бяха наложени окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на PET с произход от Австралия и КНР.

(186)

През разглеждания период общият обем на вноса от тези страни нарасна с 12 % (от 65 000 тона на 73 000 тона). Въпреки че имаше значително увеличение в пазарния дял (с 4 %) през 2003 г., тази тенденция на увеличение беше обърната през 2004 г., когато пазарният дял на вноса намаля до нивото от 2,4 %. През ПРП беше отбелязано леко увеличение от 0,6 %, дължащо се на внос от Китай. Ефект от окончателните антидъмпингови мита се наблюдава от 2004 г. Докато вносът от Австралия спря напълно, обемът на вноса от Китай нарасна неотклонно със 130 % през 2003 г., намаля през 2004 г., което съвпадна с прилагането на мерките, и отново нарасна с 47 % през ПРП. Австралийските цени паднаха със 7 % през 2003 г. и с още 6 % през 2004 г. Китайските цени се увеличиха бавно през 2003 г. и 2004 г. и с 24 % през ПРП, т.е. от 827 на 1 022 EUR/тон. В заключение се отбелязва, че значителен внос от тези страни е бил на цени, постоянно по-ниски от цените на Общността, допринасяйки за вредата върху производството на Общността.

Таблица 15

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Австралия

Обем (в тонове)

17 179

18 727

2 842

Цена (EUR/тон)

851

789

741

Пазарен дял

0,8 %

0,8 %

0,1 %

КНР

Обем (в тонове)

47 875

131 343

49 678

72 814

Цена (EUR/тон)

804

806

827

1 022

Пазарен дял

2,3 %

5,9 %

2,2 %

3 %

Общо тонове

65 054

150 070

52 520

72 814

Общо пазарен дял

3,1 %

6,8 %

2,4 %

3 %

4.2.   Други трети страни, които не са споменати по-горе

(187)

В тези цифри по принцип трябва да бъде включен недъмпинговият внос от Република Корея. Поради съображения за поверителност съответните данни съзнателно бяха пропуснати. Развитието на тенденцията обаче в общи линии би било същото, дори и да беше включен недъмпинговият внос от Република Корея.

(188)

Между 2002 г. и ПРП общият внос на PET с произход от други страни е нараснал със 136 %, достигайки 174 000 тона. Техният пазарен дял в ЕС е нараснал от 3,6 на 7,1 % през разглеждания период. Таблицата по-долу онагледява тези тенденции.

Таблица 16

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПРП

Общ обем (в тонове), от които

73 549

119 973

182 687

173 597

Пакистан

28 558

83 208

55 125

73 426

САЩ

20 570

16 105

49 763

50 393

Мексико

1 476

20

32 112

20 501

Турция

7 208

17 001

24 032

15 374

Други

15 737

3 639

21 655

13 903

Пазарен дял

3,6 %

5,4 %

8,2 %

7,1 %

(189)

Вносът от Пакистан нарасна със 157 % през разглеждания период и в частност след прекратяването на процедурата срещу тази страна през 2004 г. Вносът от САЩ нарасна значително, т.е. със 144 %, достигайки 50 000 тона през ПРП. Вносът от Мексико премина от 1 500 тона през 2002 г. на 20 000 тона през ПРП, което е увеличение от 1 390 %. Що се отнася до Турция, нейният внос нарастваше значително между 2002 г. и 2004 г. (с 244 %), за да спадне през ПРП с 36 %. Що се отнася до цените, важно е да се отбележи, че цените на вноса от Съединените щати, Мексико и Турция нараснаха и бяха по-високи от цените на другия внос и от цените на производството на Общността. Още повече, както изглежда, вносът от САЩ е PET G, специална разновидност на PET, имаща по-високи изисквания за вискозитет и продавана средно с 50 % по-скъпо от нормалния PET. Вносните цени от Пакистан бяха по-ниски от средните цени на производството на Общността от 2002 г. до 2004 г. По време на ПРП вносните цени от Пакистан нараснаха до нивото на тези на производството на Общността. Следователно смята се, че този внос не би могъл да въздейства на положението на пазара на Общността.

5.   Експортна активност на производството на Общността

(190)

Експортната активност на производството на Общността показа низходяща тенденция по време на разглеждания период, т.е. спад от 7,9 % на 4,9 % от всички продажби на производството на Общността. Само през 2003 г. износната активност на производството на Общността нарасна значително, вероятно поради ниските продажни цени в ЕС. Но по време на ПРП износът представлява по-малко от 5 % от всички продажби. Трябва да бъде отбелязано, че експортните цени постоянно бяха над продажните цени в ЕО.

Таблица 17

 

2002 г.

2003 г.

2004 г.

ПР

Износни продажби (в тонове)

111 381

141 627

97 686

82 388

Индекс

100

127

87

74

% от всички продажби

7,9 %

9,6 %

6,3 %

4,9 %

Цена на тон

959

942

1 026

1 096

Индекс

100

98

107

114

H.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА ВЕРОЯТНОСТТА ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВРЕДА

(191)

Както и по-горе, беше направено заключението, че производителите износители от Индия, Индонезия, Тайланд, Република Корея, Тайван и Малайзия имат потенциала да увеличат своите износни обеми към пазара на Общността.

(192)

Експортните цени CIF на PET с произход от Индия, Тайланд и Малайзия бяха по-високи от цените на производството на Общността. Разликата обаче не беше значителна, което води до заключението, че при отсъствието на антидъмпингови мита тези страни биха могли да упражняват дори по-силен ценови натиск върху производството на Общността. Още повече, цените на корейския, тайванския и индонезийския внос в Общността бяха по-високи от цената на Общността. Разликата беше малка за Република Корея и Тайван (3 до 4 %) и значителна в случая на Индонезия (достигаща до 27 %). Следователно има ясни признаци за вероятността от продължаването или повторното възникване на вреда.

(193)

Както беше посочено по-горе, състоянието на производството на Общността също така е било значително повлияно от вноса от КНР. Цените на този внос бяха под цената на Общността (1 022 EUR/тон в сравнение с 1 058 в Общността). В допълнение, по отношение на обема, вносът от Китай достигна 73 000 тона, което е пазарен дял от 3 % по време на ПРП.

(194)

Освен това, по отношение на обема на вноса от разглежданите страни, може да бъде заключено, че има вероятност тези количества да се увеличат значително поради общия производствен капацитет и наличния свободен капацитет в разглежданите страни, както допълнително е изяснено в съображение 199.

(195)

На основата на предходното се заключава, че вносните цени най-вероятно ще са по-ниски на пазара на Общността при отсъствието на антидъмпингови мерки, тъй като производителите от тези страни най-вероятно биха се опитали да си възвърнат изгубените пазарни дялове или да увеличат настоящите си пазарни дялове. Такова ценово поведение, заедно със способността на производителите износители от тези страни да продават значителни количества PET на пазара на Общността, по всяка вероятност биха довели до засилване на ценовия натиск, с очаквано допълнително отрицателно влияние върху положението на производството на Общността.

(196)

В този контекст трябва да бъде припомнено, че и за шестте разглеждани страни беше установено наличието на значителен свободен капацитет, вариращ от 37 000 тона за Малайзия до 400 000 тона за Тайван, възлизащ общо на 1 милион тона, т.е. около 45 % от производствения капацитет на Общността. В допълнение, вносните цени се колебаеха през разглеждания период леко над или под цените на Общността. Цените на вноса от Тайван например, страната, чийто свободен капацитет надвишава далеч този на останалите, паднаха през периода, когато антидъмпинговите мерки бяха в сила, под равнището на цените на Общността. Освен това преобладаващото ценово равнище в Общността превръща ЕС в привлекателен пазар. И така, може да бъде направено заключението, че в случай че действието на мерките се прекрати, съществува силен стимул за производителите от разглежданите страни да пренасочат продажбите си към пазара на ЕС на ниски цени.

(197)

Освен това неотдавнашна общодостъпна информация показва, че необичайно големи количества PET гранули са били закупени от предприемачи в България и Румъния от азиатските страни, които са обект на преразглеждането. Доставките бяха запланувани за ноември и декември 2006 г. Тази информация сочи вероятността от повторното възникване на щета за производството на Общността, тъй като тя ясно показва, че значително по-големи количества внос биха били налични на пазара на Общността при отсъствието на антидъмпинговите мерки.

(198)

Както е показано по-горе, въпреки че положението на производството на Общността леко се е подобрило в сравнение с нейното положение преди налагането на антидъмпинговите мерки, то остава уязвимо и нестабилно. Вероятно е, ако производството на Общността бъде изложена на увеличени нива на вноса от разглежданите страни на дъмпингови цени, това да доведе до влошаване на нейното финансовото положение и, най-вероятно, до по-нататъшна загуба на рентабилност. На основа на това, следователно, се стига до заключението, че оттеглянето на мерките спрямо Индия, Индонезия, Тайланд, Република Корея, Тайван и Малайзия по всяка вероятност би довело до повторното възникване на щета за производството на Общността.

И.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

1.   Въведение

(199)

В съответствие с член 21 от основния регламент беше изследвано дали продължаването на съществуващите антидъмпингови мерки би било срещу интереса на Общността като цяло. Определението за „интерес на Общността“ беше основано на оценката на всички разнообразни интереси на различните участници. Настоящото разследване анализира ситуация, при която антидъмпинговите мерки вече са били в сила, което позволява оценяването на каквото и да било отрицателно въздействие върху засегнатите страни, произтичащо от прилагането на настоящите антидъмпингови мерки.

(200)

На тази основа беше изследвано дали, въпреки заключенията за вероятността от продължаването или повторното възникване на вредоносен дъмпинг, съществуват решаващи доводи, които биха довели до заключението, че не е в интерес на Общността да продължи прилагането на мерките в този конкретен случай.

2.   Интерес на производството на Общността

(201)

Както беше изложено по-горе, има ясно изразена вероятност от повторното възникване на вредоносен дъмпинг, ако мерките бъдат отменени. Всички производители от Общността, с изключение на двама, сътрудничиха в пълна степен и показаха своята подкрепа за продължаването на мерките. Един производител от Общността, свързан с един от корейските износители, също изрази подкрепата си за мерките. Трябва да бъде взето предвид обаче, че неговата компания майка изнася за Общността при 0 % мита.

(202)

Продължаването на антидъмпинговите мерки върху вноса от разглежданите страни би увеличило вероятността производството на Общността да достигне разумно ниво на рентабилност. От по-голяма важност е, че би била избегната ситуацията производството на Общността да бъде отстранено от пазара. Наистина съществува ясно изразена вероятност от вредоносен дъмпинг в значителни обеми, на които производството на Общността не би могла да устои. Производството на Общността следователно би продължило да печели от продължаването на настоящите антидъмпингови мерки, още повече, че понастоящем има мерки срещу вноса от Австралия и КНР.

3.   Интерес на вносителите

(203)

Комисията изпрати въпросници на 18 вносители/търговци на разглеждания продукт. Но сътрудничеството на вносителите/търговците, които закупуват най-вече от разглежданите страни и представляват около 5 % от потреблението на ЕС беше много ниско. Само един вносител/търговец предостави данни, като по-голямата част от неговите покупки бяха направени от производството на Общността. Единствено оскъдни количества бяха закупени от разглежданите страни и от трети страни износителки. Същият вносител/търговец би предпочел пазар с нулеви мита, въпреки че понастоящем се радва на здравословни финансови резултати. Като се има предвид, че мерките, които са в сила, не се отразиха значително върху вносителите, беше направено заключението, че продължаването на съществуващите антидъмпингови мерки срещу вноса от Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия, Република Корея и Тайван не би имало значителен отрицателен ефект върху положението на вносителите в Общността.

4.   Интересът на преработвателите/потребителите

(204)

Комисията изпрати въпросници на 47 известни преработватели/потребители. Само десет преработватели/потребители отговориха на въпросника.

(205)

Според информацията за закупените количества, предоставена в техните отговори на въпросника, сътрудничещите преработватели/потребители представляваха около 20 % от общото потребление на PET по време на ПРП. По време на ПРП, те са закупили 95 % от своя PET от производители от Общността, а остатъка — от внос от страни, различни от тези, които са предмет на тези преразглеждания. Бяха изложени ред аргументи срещу налагането на мита.

(206)

Петима преработватели (преработващи PET гранули в заготовки и материал за бутилки и представляващи 10 % от потреблението) отговориха на въпросника. Разходите за PET гранулите се равняват на 55 % от стойността на техния краен продукт (най-вече заготовки). Беше установено, че те внасят пренебрежимо малки количества от разглежданите страни и други, трети страни. Въпреки това те се противопоставят на налагането на мита, като твърдят, че продължаването на мерките би могло да доведе до изкуственото повишаване на цените в Европа.

(207)

Петима потребители, отговарящи за около 10 % от потреблението, предоставиха твърде непълни данни. Ниското равнище на сътрудничество от големите потребители най-вероятно се дължи на факта, че последното разследване, засягащо вноса от КНР, Австралия и Пакистан, беше проведено само преди две години. Разходите за PET са само около 6—7 % от общите разходи за тяхната продукция и следователно са доста ограничени. Въпреки че те декларираха, че не са извършвали внос от разглежданите страни, подобно на другите преработватели се противопоставят на налагането на мита, като изтъкват, че мерките биха могли да доведат до изкуственото повишаване на цените в Европа.

(208)

Като се има предвид по-скоро доброто финансово състояние на участниците надолу по веригата, за разлика от състоянието на производството на Общността, нито един преработвател/потребител не посочи като аргумент, че поддържането на настоящите мита би могло да доведе до загубата на работни места или до преместването на производствени мощности в чужбина.

(209)

Освен това, що се отнася до произведените количества, производството на Общността приспособи своите размери, за да отговори на нарасналото потребление и следователно е много вероятно неоползотвореният капацитет на производството на Общността да покрие изцяло количеството на вноса.

(210)

Като се има предвид, че все още има алтернативни източници за доставка, спрямо които не се прилагат антидъмпингови мерки, т.е. Мексико, Турция, САЩ, Бразилия, Пакистан, Иран, Саудитска Арабия, потребителите от Общността биха могли да разчитат на (или да се преориентират към) разнообразни доставчици на разглеждания продукт.

(211)

Колкото до резултатите на потребителите, разследването показа, че по време на разглеждания период сътрудничещите производители увеличиха своя оборот, поддържаха нивото на заетост стабилно и като цяло подобриха своята цялостна рентабилност. Следователно беше установено, че спрямо тях антидъмпинговите мерки не са имали отрицателно въздействие.

(212)

На основата на горното се заключава, че поддържането на съществуващите антидъмпингови мерки срещу вноса, произхождащ от Индия, Индонезия, Тайланд, Малайзия, Република Корея и Тайван не би имало значителен отрицателен ефект върху положението на потребителите в Общността.

5.   Интересът на снабдителите

(213)

Снабдителите на суровини (моноетиленгликол (МЕГ) и пречистена терефтална киселина (ПТК), диметилтерефталат (ДМT) и изофталова киселина (ИФК) — нефтохимически продукти, производни на нафтата, ясно изразиха своята подкрепа за мерките. Те биха спечелили от вероятното възстановяване на производството на Общността от последствията на дъмпинга и по този начин техните резултати биха се подобрили.

6.   Заключение за интереса на Общността

(214)

Като се вземат предвид всички гореизложени фактори, се заключава, че не са налице решаващи доводи срещу продължаването на настоящите антидъмпингови мерки.

Й.   ВРЪЗКА МЕЖДУ АНТИДЪМПИНГОВИТЕ И ИЗРАВНИТЕЛНИТЕ МЕРКИ

(215)

За една страна износител, а именно Индия, беше проведено успоредно разследване по повод изтичането на изравнителните мерки (виж съображение 10). Това разследване потвърди необходимостта от продължаване на прилагането на такива мерки при непроменени нива. Настоящото разследване също така стигна до заключението, че антидъмпинговите мерки върху износа от Индия трябва да останат в сила при непроменени равнища. В това отношение се прави позоваване на съображение 125 от Регламент (ЕО) № 2604/2000. Тъй като мерките, предложени неотдавна по отношение износа на PET от Индия, остават непроменени, следва, че член 14, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент и член 24, параграф 1 от Регламент (EC) № 2026/97 са спазени.

К.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(216)

Всички заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, на които се основава плануваната препоръка съществуващите мерки да бъдат продължени, като съответно техните нива бъдат коригирани, където е оправдано. На тях също така им беше отпуснат срок, през който можеха да подадат коментари и жалби спрямо така установените факти. В частност един индийски износител изказа твърдението, че при отсъствие на мерки не е вероятно Индия да пренасочи продажби към Общността. Същият износител твърди, че нововъзникващите пазари са по-привлекателни от Общността, че търсенето в Индия нараства бързо и че следователно няма на разположение неоползотворен производствен капацитет. Следва обаче да се има предвид, че независимо от нарастването на търсенето на индийския пазар, разследването на ниво дружества показа наличие на неоползотворен производствен капацитет, както бе потвърдено от доклада за проучване на пазара, упоменат в съображение 74. Следва заключението, че нито един от получените коментари по оповестяването не е в състояние да промени заключенията в настоящия регламент.

(217)

От горното следва, че антидъмпинговите мита остават в сила, като съответно техните нива са коригирани там, където е оправдано,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   С настоящото се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетиленов терефталат с вискозитет 78 ml/g или по-висок, съгласно ISO стандарт 1628-5, с код по КН 3907 60 20, произхождащ от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд.

2.   С изключение на разпоредбите на член 2, ставката на антидъмпинговото мито, приложимо към нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване за продукти, произведени от долуизброените дружества, се определя, както следва:

Страна

Компания

Антидъмпингово мито

(EUR/тон)

Допълнителен код по ТАРИК

Индия

Pearl Engineering Polymers Ltd.

130,8

A182

Индия

Reliance Industries Ltd.

181,7

A181

Индия

SENPET Ltd.

200,9

A183

Индия

Futura Polyesters Ltd.

161,2

A184

Индия

South Asian Petrochem Ltd.

88,9

A585

Индия

Всички останали дружества

181,7

A999

Индонезия

P.T. Mitsubishi Chemical Indonesia

187,7

A191

Индонезия

P.T. Indorama Synthetics Tbk

92,1

A192

Индонезия

P.T. Polypet Karyapersada

178,9

A193

Индонезия

Всички останали дружества

187,7

A999

Малайзия

Hualon Corp. (M) Sdn. Bhd.

36,0

A186

Малайзия

MpI Polyester Industries Sdn. Bhd.

160,1

A185

Малайзия

Всички останали дружества

160,1

A999

Република Корея

SK Chemicals Group:

 

 

SK Chemicals Co., Ltd.

0

A196

Huvis Corp.

0

A196

Република Корея

KP Chemicals Group:

 

 

Honam Petrochemicals Corp.

0

A195

KP Chemicals Corp.

0

A195

Република Корея

Всички останали дружества

148,3

A999

Тайван

Far Eastern Textile Ltd.

36,3

A808

Тайван

Shinkong Synthetic Fibers Corp.

67,0

A809

Тайван

Всички останали дружества

143,4

A999

Тайланд

Thai Shingkong Industry Corp. Ltd.

83,2

A190

Тайланд

Indo Pet (Thailand) Ltd.

83,2

A468

Тайланд

Всички останали дружества

83,2

A999

3.   В случаите, при които стоките са били повредени преди влизането им в свободно обръщение и следователно, делът на действително платената или платима цена се използва за определянето на митническата стойност съгласно член 145 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г., определящ разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (10), размерът на антидъмпинговото мито, изчислено на основата на горепосочените стойности, ще бъде намалено с процент, отговарящ на дела на действително платената или платима цена.

4.   Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, окончателното антидъмпингово мито няма да бъде прилагано към вноса, допуснат до свободно обръщение в съответствие с член 2.

5.   Ако не е определено друго условие, се прилагат действащите разпоредби относно митническите задължения.

Член 2

1.   Вносът се освобождава от въведените с член 1 антидъмпингови мита, при условие че: стоките са произведени и директно изнесени (т.е. фактурирани и експедирани) за дружество вносител в Общността от дружествата, посочени в параграф 3; стоките са декларирани под съответния допълнителен код по Tарик и са изпълнени условията на параграф 2.

2.   Когато е представено искане за допускане до свободно обръщение, освобождаването от обмитяване зависи от представянето пред митническата служба на въпросната държава-членка на валидна „Фактура по доброволна гаранция“, издадена от дружествата износители, упоменати в параграф 3 и съдържаща основните елементи, изброени в приложението. Освен това освобождаването от обмитяване става при условие, че обявените и представени пред митницата стоки съответстват напълно на описанието във „Фактурата по доброволна гаранция “.

3.   Вносът, придружен от „Фактура по доброволна гаранция“, се обявява под следните допълнителни кодове по TАРИК:

Страна

Дружество

Допълнителен код по ТАРИК

Индия

Pearl Engineering Polymers Ltd.

A182

Индия

Reliance Industries Ltd.

A181

Индия

Futura Polyesters Ltd.

A184

Индия

South Asian Petrochem Ltd.

A585

Индонезия

P.T. Polypet Karyapersada

A193

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз..

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 февруари 2007 година

За Съвета

Председател

F. MÜNTEFERING


(1)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 2117/2005 (ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 17).

(2)  ОВ L 301, 30.11.2000 г., стр. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1646/2005 (ОВ L 266, 11.10.2005 г., стр. 10).

(3)  ОВ L 271, 19.8.2004 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2167/2005 (ОВ L 345, 28.12.2005 г., стр. 11).

(4)  ОВ C 52, 2.3.2005 г., стр. 2.

(5)  ОВ C 304, 1.12.2005 г., стр. 9.

(6)  ОВ C 129, 2.6.2006 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 461/2004 (ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 12).

(8)  Регламент (EО) № 2604/2000, съображение 125 и Регламент (EО) № 496/2002 (ОВ L 78, 21.3.2002 г., стр. 4), съображение 19.

(9)  ОВ L 19, 21.1.2005 г., стр. 6, съображение 58.

(10)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (EО) № 1875/2006 (ОВ L 360, 19.12.2006 г., стр. 64).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Елементи, които трябва да съдържа фактурата по доброволната гаранция, упомената в член 2, параграф 2:

1.

Номер на фактурата по доброволната гаранция.

2.

Допълнителен код по ТАРИК, под който фактурираните стоки могат да бъдат освободени от митницата на границите на Общността (както е посочено в регламента).

3.

Точно описание на стоките, включително:

отчетен кодов номер на продукта (PRC) (както е посочен в гаранцията, предложена от въпросния производител износител),

код по КН,

количество (посочва се в единици).

4.

Описание на условията на продажбата, включително:

единична цена,

приложими условия на плащане,

приложими условия на доставка,

всички намаления и отстъпки.

5.

Наименование на дружеството вносител, на което дружеството е издало фактура директно.

6.

Име на длъжностното лице на дружеството, което е издало фактура по доброволната гаранция и следната подписана декларация:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че продажбата за директен износ за Европейската общност на стоките по тази фактура се извършва в рамките на и при условията на доброволната гаранция, предложена от … [дружество] и приета от Европейската комисия с Решение 2000/745/EО. Декларирам, че информацията, представена в тази фактура, е пълна и точна.“


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/34


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 193/2007 НА СЪВЕТА

от 22 февруари 2007 година

за налагане на окончателни изравнителни мита върху вноса на полиетиленов терефталат (PET) с произход от Индия, изготвен след провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на съществуващите мерки съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1), наричан по-долу „основен регламент“, и по-специално член 18 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (2), и по-специално член 14, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението, внесено от Комисията след консултация с Консултативния комитет,

като има предвид че:

A.   ПРОЦЕДУРА

1.   МЕРКИ В СИЛА

(1)

На 30 ноември 2000 г. с Регламент (ЕО) № 2603/2000 (3) Съветът въвежда окончателни изравнителни мита върху вноса на определен полиетиленов терефталат (PET) с произход от Индия, Малайзия и Тайланд („разглеждани страни“) („първоначално разследване“). Въведените мерки са били основани на разследване за изравнителни мерки, образувано съгласно член 10 от основния регламент. Същевременно с Регламент (ЕО) № 2604/2000 (4) Съветът въвежда окончателни антидъмпингови мита върху вноса на същия продукт от споменатите страни. Наложените мерки са основани на антидъмпингово разследване, образувано съгласно член 5 от Регламент (EО) № 384/96.

(2)

Измененията на Регламент (ЕО) № 2604/2000 са следствие от разследвания за преразглеждане, образувани съгласно член 11, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 или следствие от ценови гаранции, одобрени в съответствие с член 8, параграф 1 от него.

(3)

В допълнение, с Регламент (ЕО) № 1467/2004 г. (5) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определен PET, с произход от Австралия и Китайската народна република (КНР), и приключи процедурата върху вноса на PET с произход от Пакистан.

(4)

На 11 октомври 2005 г. Съветът измени нивото на действащите изравнителни мерки срещу вноса на PET от Индия (6). Измененията са следствие от ускорено преразглеждане, образувано в съответствие с член 20 от основния регламент.

2.   ИСКАНЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

(5)

След публикуване на известие за предстоящото изтичане на срока на мерките, на 30 август 2005 г. Комисията получи искане за преразглеждане на действащите мерки съгласно член 18 от основния регламент („преразглеждане с оглед изтичане на срока на мерките“).

(6)

Искането е подадено на 30 август 2005 г. от Комитета за полиетиленов терефталат на Plastics Europe (наричан по-долу „заявител“), от името на производители, представляващи основен дял, в конкретния случай над 90 %, от общата продукция на РЕТ в Общността.

(7)

Искането за преразглеждане с оглед изтичане срока на мерките изтъква като основание, че прекратяването на действието на мерките по всяка вероятност би довело до продължаване или до повторение на субсидирането и на вредата върху производството на Общността.

(8)

След като се консултира с Консултативния комитет и установи, че са налице достатъчно доказателства за образуване на преразглеждане съгласно член 18 от основния регламент, Комисията образува въпросните процедури по преразглеждане на 1 декември 2005 г. (7).

(9)

Следва да се отбележи, че преди да се образува преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие и в съответствие с член 22, параграф 1 и член 10, параграф 9 от основния регламент, Комисията нотифицира индийското правителство, че е получила надлежно документирано искане за преразглеждане и отправи покана за консултации с цел изясняване на ситуацията по отношение на съдържанието на жалбата и достигане до взаимно приемливо решение. Въпреки това индийското правителство не отговори на отправената му от Комисията покана за консултации.

3.   УСПОРЕДНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ

(10)

На 1 декември 2005 г. Комисията образува също преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 за действащите антидъмпингови мерки спрямо вноса на PET с произход от Индия, Индонезия, Малайзия, Република Корея, Тайван и Тайланд (8). По същото време е образувано частично междинно преразглеждане съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96, с единствен предмет дъмпинга при вноса на същия продукт, с произход от Република Корея и Тайван (8)

4.   ПЕРИОД НА РАЗСЛЕДВАНЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

(11)

Периодът на разследване за преразглеждане (ПРП) обхваща периода от 1 октомври 2004 г. до 30 септември 2005 г. Изследването на тенденциите в контекста на вредата покри периода от 1 януари 2002 г. до самия край на периода на разследване за преразглеждане (наричан по-долу „разглеждания период“).

5.   СТРАНИ, ОБЕКТ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО

(12)

Комисията официално уведоми производителите износители, представителите на страната на износ, различни вносители, производители в Общността, потребители и заявителя за образуването на преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките. На заинтересованите страни бе предоставена възможността да изложат становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за започване на процедура. На всички заинтересовани страни, които изразиха такова желание и доказаха, че са налице конкретни причини, поради които следва да бъдат изслушани, бе дадена такава възможност.

(13)

Предвид очевидно големия брой индийски производители износители, а също вносители и производители от Общността, изброени в искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие, бе счетено за уместно, в съответствие с член 27 от основния регламент, да се проучи дали е необходимо използване на извадка. За да може Комисията да вземе решение по въпроса за нуждата от използване на извадка и, в случай на положителен отговор, да подбере такава, горепосочените страни бяха приканени, в съответствие с член 27 от основния регламент, да се свържат с Комисията в рамките на 15 дни от образуването на преразглежданията и да предоставят информацията, изисквана в известието за започване на процедура.

(14)

След проучване на предоставената информация и предвид малкия брой изразили желание да сътрудничат производители износители от Индия, бе решено, че не е необходимо използването на извадка що се отнася до производителите износители от Индия.

(15)

След като бе проучена предоставената от производителите и вносителите от Общността информация и предвид сравнително малкия брой отговори, бе решено, че за нито една от тези категории няма основание за използване на извадка.

(16)

По тази причина бяха изпратени въпросници до всички известни производители износители в разглежданата страна, вносители, снабдители, до производители и потребители от Общността.

(17)

Отговори на въпросниците бяха получени от трима индийски производители, от дванадесет производители от Общността, от един вносител, един снабдител и от десет преработватели/потребители.

(18)

Комисията изследва и провери всяка информация, която сметна за необходима за анализа, и проведе проверки на място в сградите на следните дружества:

1.

Производители от Общността

 

Voridian BV (Нидерландия)

 

M & G Polimeri Italia Spa (Италия)

 

Equipolymers Srl (Италия)

 

La Seda de Barcelona SA (Испания)

 

Novapet SA (Испания)

 

Selenis Industria de Polímeros SA (Португалия)

 

Selenis Itália Spa (Италия)

Снабдители от Общността

Interquisa SA (Испания)

Несвързани вносители в Общността

Global Service International SRL (Италия)

Потребители от Общността

Coca Cola Enterprises Europe Ltd (Белгия)

2.

Правителство на Индия

 

Министерство на търговията, Ню Делхи

 

Правителство на Махаращра — Дирекция промишленост, Мумбай

3.

Производители износители от Индия

 

SENPET Ltd, Kolkata (по-рано Elque Polyesters Limited)

 

Futura Polyesters Limited, Chennai (по-рано Futura Polymer Limited)

 

Pearl Engineering Polymers Limited, Ню Делхи

Б.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И ПОДОБЕН ПРОДУКТ

1.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ

(19)

Разглежданият продукт е същият като този в първоначалното разследване, т.е. PET с вискозитет 78 ml/g или по-висок, съгласно стандарт ISO 1628-5, с произход от разглежданата страна. Той е понастоящем класифициран с код по КН 3907 60 20.

2.   ПОДОБЕН ПРОДУКТ

(20)

Както и в първоначалното разследване, бе установено, че разглежданият продукт — PET, произвеждан и продаван на вътрешния пазар на разглежданата страна и PET, произвеждан и продаван от производителите от Общността — има еднакви основни физични и химични характеристики и употреба. Следва заключението, че всички видове PET с вискозитет 78 ml/g или по-висок са подобни по смисъла на член 1, параграф 5 от основния регламент.

В.   ВЕРОЯТНОСТ ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРЕНИЕ НА СУБСИДИРАНЕТО

I.   ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО — ВЪВЕДЕНИЕ

(21)

На основание на информацията, съдържаща се в искането за преразглеждане и в отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани изброените по-долу схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии.

1.   ПЪРВОНАЧАЛНО РАЗСЛЕДВАНИ СХЕМИ НА СУБСИДИРАНЕ

а)

Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ (DEPBS);

б)

Схема с освобождаване от данък върху общия доход (ITES);

в)

Схема за насърчаване на износа чрез внос на производствено оборудване (EPCGS);

г)

Зони за експортна преработка (EPZ) /Специални икономически зони (SEZ) /Експортно ориентирани единици (EOU).

2.   СХЕМИ НА СУБСИДИРАНЕ, КОИТО НЕ СА БИЛИ ОБЕКТ НА ПЪРВОНАЧАЛНОТО РАЗСЛЕДВАНЕ

д)

Схема с предварителни лицензии (ALS)

е)

Схема с експортни кредити (преди и след експедиране) (ECS)

ж)

Насърчителна схема спрямо данъка върху продажбите в Гуджарат (GSTIS)

з)

Схема за освобождаване от данък върху продажбите на електроенергия в Гуджарат (GEDES)

и)

Насърчителни схеми в Западен Бенгал (WBIS)

й)

Схема с пакет от насърчителни мерки (PSI) на правителството на Махаращра

(22)

Посочените по-горе схеми по буква а) и букви от в) до д) се основават на закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), в сила от 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Законът за външната търговия упълномощава правителството на Индия да издава известия относно политиката по износа и вноса. Същите са обобщени в документацията „Политика по износа и вноса“, наименувана от 1 септември 2004 г.„Външнотърговска политика“, издават се от Министерството на търговията на всеки пет години и се актуализират редовно. Един от документите от „Политика по износа и вноса“ е свързан с периода на разследване за преразглеждане в настоящия случай, а именно петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („Политика по ИВ за 2004—2009 г.“). В допълнение правителството на Индия определя процедурите, които уреждат политиката по ИВ за 2004—2009 г. в „Процедурен наръчник — от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том 1“ („ПНА I 2004—2009 г.“). Процедурният наръчник (ПНА) също се актуализира редовно.

(23)

Схемата под буква б) се основава на Закона за общия доход от 1961 г., изменян всяка година със Закона за финансите.

(24)

Схемата под буква е) се основава на раздели 21 и 35А от Закона за банките от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (РБИ) да инструктира търговските банки в областта на експортните кредити.

(25)

Схемата под буква ж) се управлява от правителството на Гуджарат и се основава на неговата политика за насърчаване на промишлеността; схемата под буква з) се основава на Закона на Мумбай за данъка върху електроенергията от 1958 г.

(26)

Схемата под буква й) се управлява от щата Махаращра и се основава на решенията на Министерството на промишлеността, енергетиката и заетостта на правителството на Махаращра.

(27)

Схемата под буква и) е създадена от правителството на Западен Бенгал с известие на Министерството на търговията и промишлеността № 588-CI/H от 22 юни 1999 г. (WBIS 1999), последно заменено с известие № 134-CI/О/Incentive/17/03/I от 24 март 2004 г. (WBIS 2004).

(28)

След оповестяването на заключенията относно твърдяното субсидиране индийското правителство изрази отново множество притеснения относно изравняването на схемите и изчислението на размера на субсидиите. То представи отново доводи, че няма вероятност в настоящия случай субсидирането да продължи. За тази цел следва да се отбележи, че тази теза не съдържа нови доводи, които биха променили заключенията, изложени в настоящия регламент.

II.   СХЕМИ НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ

1.   СХЕМА ЗА НАТРУПВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИ КРЕДИТИ В „СПЕСТОВНА КНИЖКА“ (DEPBS)

а)   Нормативна уредба

(29)

Подробно описание на DEPBS се намира в раздел 4.3 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в раздел 4.3-4.4 на ПНА I 2004—2009 г.

(30)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл в рамките на DEPBS ползи, подлежащи на изравнителни мерки. Следователно бе констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тази схема в рамките на настоящото разследване е ненужно.

2.   СХЕМА С ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪК „ОБЩ ДОХОД“

(31)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл в рамките на ITES ползи, подлежащи на изравнителни мерки. Следователно бе констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тази схема в рамките на настоящото разследване е ненужно.

3.   СХЕМА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИЗНОСА ЧРЕЗ ВНОС НА ПРОИЗВОДСТВЕНО ОБОРУДВАНЕ (EPCGS)

а)   Нормативна уредба

(32)

Подробно описание на EPCGS се намира в глава 5 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в глава 5 на ПНА I 2004—2009 г.

б)   Условия за участие

(33)

Схемата е отворена за производителите износители, за търговците износители, „обвързани“ с поддържащи производители, и за доставчиците на услуги.

в)   Практическо приложение

(34)

При условие че поемат задължение да изнасят, дружествата получават разрешение да внасят производствено оборудване (ново, а от април 2003 г. и употребявано оборудване на възраст до 10 години) при намалени или нулеви ставки на митото. За тази цел, след внасянето на заявление и заплащането на такса, правителството на Индия издава лиценз EPCGS. За да бъдат изпълнени задълженията за износ, внесеното производствено оборудване трябва да се използва за производство на определено количество стоки за износ в течение на известен период от време.

(35)

Притежателят на лиценз EPCGS може да си набави производственото оборудване и на местния пазар. В такъв случай местният производител на производствено оборудване може да се ползва от безмитен внос за частите, необходими за изработването на подобно оборудване. Друга една възможност е местният производител да потърси ползи за вътрешен износ във връзка с предоставено производствено оборудване на притежател на лиценз EPCGS.

г)   Заключение относно схема EPCGS

(36)

Схемата EPCGS предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Намалението на митото представлява финансово участие на правителството на Индия, тъй като тази отстъпка намалява приходите на правителството на Индия от иначе дължими мита. В допълнение намалението на митото предоставя ползи на износителя, тъй като спестените мита при вноса подобряват неговата ликвидност.

(37)

Освен това схемата EPCGS зависи по закон от извършването на износ, тъй като подобни разрешения са свързани със задължение за осъществяване на износ. Следователно схемата се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

(38)

Вследствие на това тази схема не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Производственото оборудване не попада в обхвата на подобни допустими системи, както е посочено в приложение I, буква и) от основния регламент, защото не се влагат в производството на изнасяните продукти.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(39)

Нито едно дружество не е закупило производствено оборудване през ПРП. Едно дружество обаче продължи да се ползва от освобождаване от мито за производствено оборудване, закупено преди началото на ПРП за сумата, установена в първоначалното разследване. Размерът на субсидията, получена по време на ПРП, бе изчислен, в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент, на основата на неплатените мита върху внесено производствено оборудване, разпределени за период, който съответства на действителната амортизация на подобно производствено оборудване на производителя износител. В съответствие с установената практика така изчисленият размер, отнасящ се до ПРП, бе коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да представя общата стойност на ползите през това време. Таксите, които се начисляват задължително за получаване на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че размерът на субсидията да се получи като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент, този размер на субсидията бе отнесен към експортния оборот през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Дружеството, което продължи да се ползва от схемата, получи субсидия от 0,38 %.

4.   СХЕМА С ЕКСПОРТНИ КРЕДИТИ (ECS)

а)   Нормативна уредба

(40)

Схемата е описана подробно в ръководен циркуляр IECD № 5/04.02.01/2002-03 (Експортен кредит в чуждестранна валута) и в ръководен циркуляр IECD № 10/04.02.01/2003-04 (Експортен кредит в рупии) на Резервната банка на Индия (РБИ), адресирани до всички търговски банки в Индия.

б)   Условия за участие

(41)

В схемата могат да участват производители износители и търговци износители. Беше установено, че едно от дружествата, сътрудничили в процедурата, е извлякло ползи в рамките на ECS.

в)   Практическо приложение

(42)

В рамките на тази схема РБИ определя задължителни максимални лихвени проценти спрямо експортните кредити в индийски рупии и в чуждестранна валута, които търговските банки могат да налагат на износителя „с цел да се предостави на износителите кредит при лихви, които са конкурентни на международно равнище“. ECS се състои от две подсхеми — Схема за експортен кредит преди експедиране („кредит за опаковане“), покриваща кредитите, предоставени на износителя за финансиране на закупуването, обработката, изработването, опаковането и/или превоза на стоки преди износа, и Схема за експортен кредит след експедиране, осигуряваща кредити за оборотен капитал за финансиране на експортните вземания. РБИ също инструктира банките да предоставят известна част от тяхното общо банково кредитиране за финансиране на износа.

(43)

Вследствие на тези ръководни циркуляри на РБИ износителите могат да получат експортни кредити с преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти за обикновени търговски кредити („парични кредити“), които се подчиняват изцяло на пазарни условия.

г)   Заключение относно схема ECS

(44)

Първо, преференциалните лихвени проценти на кредита ECS, определени от ръководните циркуляри на РБИ, могат да намалят разходите по лихви на даден износител в сравнение с разходите за кредит, който се подчинява изцяло на пазарните условия, и предоставят на износителя полза по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Заключението е, че е била предоставена полза единствено в случаите на сътрудничилите износители, при които подобни разлики в лихвените проценти са били налице. Лихвените разлики за кредитите, отпускани съгласно ръководните циркуляри на РБИ, и тези за търговски „парични кредити“ не могат да се обяснят единствено с пазарно поведение на търговската банка.

(45)

Второ, независимо от факта, че преференциалните кредити в рамките на ECS се отпускат от търговски банки, предоставената полза представлява финансово участие на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, iv) от основния регламент. РБИ е държавен орган и следователно попада под определението за „правителство“ в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя има 100 % държавно участие, преследва цели от областта на държавната политика, напр. паричната политика, и нейното управително тяло се назначава от правителството на Индия. РБИ инструктира частни институции, тъй като търговските банки са длъжни да спазват условията, по-специално максималните лихвени проценти за експортни кредити, наложени от разпоредбите и ръководните циркуляри на РБИ, според които търговските банки трябва да осигурят известна част от своето общо банково кредитиране за финансиране на износа. Тези нареждания задължават търговските банки да изпълняват функции, споменати в член 2, параграф 1, буква а), i) от основния регламент, в случая — заеми под формата на преференциално финансиране на износ. Подобен директен трансфер на средства под формата на заеми при определени условия е по принцип от компетенцията на правителството и тази практика по никакъв начин не се отличава от обичайните практики на правителствата (член 2, параграф 1, буква а), iv). Тази субсидия се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти се отнасят единствено до финансирането на експортни сделки и следователно зависят от осъществяването на износ, в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(46)

Размерът на субсидията бе изчислен на основата на разликата между лихвата, платена върху експортни кредити, използвани през ПРП, и евентуално платимата лихва, ако бяха използвани процентите, прилагани спрямо обикновени търговски кредити, използвани от конкретното дружество. Размерът на субсидията (числител) бе отнесен към общия експортен оборот през ПРП (подходящ знаменател), в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Дружеството, което е извлякло ползи в рамките на ECS, е получило субсидия от 0,1 %.

5.   СХЕМА ЗА ЕКСПОРТНО ОРИЕНТИРАНИ ЕДИНИЦИ (EOUS)/СХЕМА ЗА СПЕЦИАЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗОНИ (SEZS)

(47)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл в рамките на SESZ ползи, подлежащи на изравнителни мерки. Същевременно две индийски дружества са имали статус на експортно ориентирани единици (ЕОЕ) и са получили субсидии, подлежащи на изравнителни мерки през ПРП. Следователно описанието и оценката по-долу се ограничават до EOUS.

а)   Нормативна уредба

(48)

Подробно описание на схемата за ЕОЕ се намира в глава 6 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в ПНА I 2004—2009 г.

б)   Условия за участие

(49)

С изключение на чисто търговските фирми, всички предприятия, които по принцип предприемат цялостен износ на произведените от тях стоки и услуги, могат да бъдат учредени в рамките на схемата за ЕОЕ. Промишлените предприятия трябва да достигнат минимално ниво на инвестиции в дълготрайни активи (10 милиона индийски рупии), за да отговарят на условията на схемата за ЕОЕ.

в)   Практическо приложение

(50)

Както бе установено в първоначалното разследване, ЕОЕ могат да са разположени или установени навсякъде в Индия.

(51)

Исканията за предоставяне на статус на ЕОЕ трябва да включват подробности за следващите пет години, и по-специално за плануваното производствено количество, за приблизителната стойност на износа, за потребностите от внос и за местните потребности. Когато властите приемат искането на дружеството, свързаните с това условия му се съобщават. Съгласието за това дружеството да бъде признато за ЕОЕ е за срок от пет години. То може да бъде подновявано.

(52)

Ключово задължение на ЕОЕ, както е посочено в „Политика на ИВ за 2004—2009 г.“, е да се постигнат нетни външнотърговски (НВТ) приходи, т.е. за референтния период от пет години общата стойност на износа трябва да е по-висока от общата стойност на внесените стоки.

(53)

ЕОЕ имат право на следните отстъпки:

i)

освобождаване от вносни мита върху всички видове необходими или свързани с изработката, производството и преработката стоки (включително производствено оборудване, суровини и консумативи);

ii)

освобождаване от акцизна такса при закупуване на стоки на местния пазар;

iii)

възстановяване на централния данък върху продажбите при закупуване на стоки на местния пазар;

iv)

възможност за продажба на част от продукцията на вътрешния пазар на цена до 50 % от стойността франко борд на износа, ако са налице положителни НВТ приходи след плащането на преференциалните мита, т.е. акциза върху готовата продукция;

v)

частично възстановяване на платен данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании;

vi)

освобождаване от обичайно дължимия данък „Общ доход“ върху печалби, осъществени при продажби за износ, в съответствие с раздел 10Б на „Закон за данъка върху общия доход“, за десетгодишен период след започването на дейност, но не и след края на финансовата 2010 г.;

vii)

възможност за сто процента чуждестранно участие в капитала.

(54)

Единиците, чиято дейност попада в тези схеми, са поставени под надзора на митническите служители в съответствие с раздел 65 на „Закон за митниците“.

(55)

Те имат законово задължение да водят точен отчет за целия внос, за употребата и използването на вносните материали и за осъществения износ в съответствие с раздел 6.11.1 на ПНА 2004—2009 г. Тези документи следва да се предават периодично на компетентните органи в тримесечни или годишни доклади за постигнатия напредък.

(56)

Същевременно „в никой момент [експортно ориентираната единица] не е длъжна да свързва всяка пратка с вносни стоки със свой износ, прехвърляния към други единици, продажби във вътрешна тарифна зона или със запаси“, както е посочено в раздел 6.11.2 на ПНА I 2004—2009 г.

(57)

Вътрешните продажби се изпращат и регистрират на основата на самоудостоверяване. Процесът на изпращане на експортни партиди на ЕОЕ се наблюдава от митнически/акцизен служител на постоянна работа в ЕОЕ.

(58)

В настоящия случай EOUS бе използвана от двама от сътрудничилите износители. Те са използвали схемата, за да внасят суровини и производствено оборудване без вносни мита, да си набавят стоки на вътрешния пазар без акцизи, да получават възстановяване на данъка върху продажбите и да продават част от производството си на вътрешния пазар. Едно от дружествата износители е използвало също схемата, за да получи частично възстановяване на платен данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании. По този начин тe са извлекли всички ползи, изброени в съображение (53), точки от i) до v). Разследването показа, че разглежданите износители не са извлекли ползи в рамките на разпоредбите за освобождаване от данък „Общ доход“ на EOUS.

г)   Заключения относно схема EOUS

(59)

Освобождаването на ЕОЕ от два вида вносни мита („основно мито“ и „специално допълнително мито“) и възстановяването на данъка върху продажбите представляват финансово участие на индийското правителство по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Правителството се отказва от приходи, които биха били дължими, ако не съществуваше тази схема, като по този начин предоставя на ЕОЕ ползи по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, като ѝ спестява ликвидности — тя не е задължена да плаща обичайно дължимите мита и получава възстановяване на данъка върху продажбите.

(60)

Същевременно освобождаването от акциз и от съответстващото му вносно мито („допълнително мито“) не водят до отказ от обичайно дължими приходи. Ако акцизът и допълнителното мито бъдат платени, могат да се използват като кредит за собствени бъдещи митнически задължения („механизъм ЦДДС“ (централен ДДС). Следователно тези мита не са окончателни. Посредством кредита по ЦДДС окончателно мито се налага единствено върху добавената стойност, не и върху суровините.

(61)

По този начин единствено освобождаването от основно мито, от специално допълнително мито, частичното възстановяване на платения данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании, и възстановяването на данъка върху продажбите представляват субсидии по смисъла на член 2 от основния регламент. Те зависят по закон от извършването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Поставената пред ЕОЕ и посочена в параграф 6.1 на „Политика на ИВ за 2002—2007 г.“ цел — да осъществява износ, е задължително условие за получаване на стимулите.

(62)

Един от сътрудничилите износители изрази твърдението, че Комисията се е отклонила от логиката, използвана при първоначалното разследване, що се отнася до оценката на освобождаването от мита върху суровини и че единствено прекомерното възстановяване на мита, ако има такова, следва да бъде изравнено. Същевременно в отговор на това следва да се отбележи, че по време на първоначалното разследване, при оценката на размера, който подлежи на изравнителни мерки, въпросът дали схемата ЕОЕ е допустима система за възстановяване на мита или не е бил поставен „без да се засяга въпросът дали схема представлява схема за възстановяване, която съответства на разпоредбите на основния регламент“  (9). В рамките на настоящото преразглеждане схемата като цяло, заедно със системата за контрол, беше внимателно разследвана.

(63)

Разследването разкри, че тези субсидии не могат да се разглеждат като допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Те не се придържат към строгите правила, предвидени в приложение І (букви з) и и), приложение ІІ (определение и правила за възстановяване) и приложение ІІІ (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. При положение че разпоредбите за възстановяване на данъка върху продажбите и за освобождаване от вносно мито се използват за закупуване на производствено оборудване, тези системи вече се отклоняват от правилата за допустими системи с възстановяване за заместители, тъй като оборудването не се влага в производствения процес, каквото е изискването в приложение І, буква з) (възстановяване на данъка върху продажбите) и буква и) (освобождаване от вносни мита).

(64)

В допълнение не беше установено дали индийското правителство разполага с ефективна система или процедура, посредством която да се потвърди дали и в какви количества набавените безмитно или освободени от данък върху продажбите суровини са били вложени в производството на изнасяния продукт (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 4 към основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване за заместители — приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 4 към основния регламент). Действащата система цели да проследява изпълнението на задължението за нетни външнотърговски приходи, а не влагането на внасяните стоки в производството на изнасяните стоки.

(65)

На ЕОЕ се позволява да продаде значително количество от своето производство на вътрешния пазар — до 50% от годишния си оборот. Следователно не съществува законово задължение да бъде изнесена цялата готова продукция. В допълнение тези вътрешни сделки се осъществяват извън надзора и контрола на правителствен служител и са обект единствено на процедурата по самоудостоверяване. Вследствие на това контролираните помещения на ЕОЕ избягват поне отчасти от физическия контрол на индийските власти. При тези условия и за да бъде приета за допустима система за проверка на възстановяването на мита, значението на допълнителните проверки, а именно контрол на връзката между освободените от мита суровини и готовите експортни продукти, се повишава.

(66)

Относно постановените по-нататъшни мерки следва да се напомни, че от ЕОЕ de jure вече не се изисква в никой момент да свързва всяка пратка с вносни стоки със съответния готов продукт. Единствено при наличието на подобен контрол индийските власти биха получили достатъчно информация относно крайното предназначение на суровините, така че ефикасно да се проверява дали освобождаването от мита и от данък върху продажбите касае единствено суровините за производство за износ. Самостоятелно определяните месечни данъчни декларации за вътрешни продажби, които индийските власти оценяват периодично, не са достатъчни. В допълнение целта на месечните данъчни декларации е да се проследи акциза, а не да се контролира предназначението на суровините. Вътрешните системи на дружествата, които не са следствие от законово задължение, сами по себе си не са достатъчни, тъй като системата за проверка на възстановяванията на мита трябва да бъде създадена и наложена от правителството, а не да се повери на преценката на ръководството на всяко отделно заинтересовано дружество. Следователно разследването установи, че индийската политика на ИВ изрично освобождава ЕОЕ от задължението да отбелязва връзката между суровините и готовия продукт и индийското правителство не е създало ефективен механизъм за контрол, който да определи кои суровини са били вложени в производството за износ и в какви количества.

(67)

Също така индийското правителство не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква, когато отсъства ефективна система за проверка (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 5 и приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 3 от основния регламент). Освен това индийското правителство не представи доказателства, че не е било направено прекомерно опрощаване на задължения.

(68)

Имайки предвид гореизложеното, изразеното от дружеството твърдение, че Комисията се е отклонила от логиката, използвана при първоначалното разследване що се отнася до оценката на освобождаването от мита върху суровини, и че единствено прекомерното възстановяване на мита, ако има такова, следва да бъде изравнено, не може да бъде прието.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(69)

Съобразно с горното, при отсъствие на допустима схема за възстановяване на мита или на система с възстановявания за заместители, подлежащата на изравнителни мерки полза е опрощаването на всички вносни мита (основно мито и специално допълнително мито), обикновено дължими при внос, а така също и възстановяването на платения данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании и на данъка върху продажбите — всичко това през ПРП.

i)   Освобождаване от вносни мита (основно мито и специално допълнително мито), възстановяване на данъка върху продажби за суровини и възстановяване на платения данък върху гориво, набавено от местни нефтени компании

(70)

Размерът на субсидията за износителите, каквито се явяват ЕОЕ, бе изчислена на основата на опростените вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху внесените общо материали за ЕОЕ, а така също и на основата на възстановения данък върху продажбите и на възстановения платен данък върху гориво, закупено на вътрешния пазар — всичко това през ПРП. Таксите, които се начисляват задължително за получаване на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че размерът на субсидията да се получи като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен върху съответния експортен оборот, натрупан през периода на разследване за преразглеждане (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така получените маржове на субсидията бяха съответно 0,9 % и 5,8 % за двете дружества.

ii)   Освобождаване от вносни мита (основно мито и специално допълнително мито) върху производствено оборудване

(71)

Производственото оборудване не се влага физически в готовите продукти. В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент ползите за разследваните дружества бяха изчислени на основата на размера на неплатените мита върху внесено производствено оборудване, разпределени върху период, който отразява действителната амортизация на подобно оборудване в разследваните дружества. Определянето на подобен действителен период на амортизация бе извършено на основата на използваните от двамата сътрудничили износители действителни периоди на амортизация, т.е. 18 години. Така изчисленият размер бе отнесен след това към ПРП и коригиран с добавянето на лихвите за този период, за да отразява стойността на ползите през това време и по този начин да се установи пълният размер на ползата от тази схема за получателя. В съответствие с член 7, параграф 2 и член 7, параграф 3 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към съответния експортен оборот, натрупан през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така получените маржове на субсидията бяха съответно 1,8 % и 0,4 % за двете дружества.

(72)

По този начин за разглежданите дружества общият марж на субсидията в рамките на EOUS възлиза съответно на 2,7 % и 6,2 %.

6.   СХЕМА С ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЛИЦЕНЗИИ (ALS)

а)   Нормативна уредба

(73)

Подробно описание на схемата се намира в раздели от 4.1 до 4.1.14 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“ и в глави 4.1 до 4.30 на ПНА I 2004—2009 г.

б)   Условия за участие

(74)

Както посочва подробното описание по-долу, ALS се състои от шест подсхеми. Наред с другото, те се различават във възможните участници. Подсхемите „физически износ“ и „годишни потребности“ са отворени за производителите износители и за търговците износители, които са „обвързани“ с поддържащи производители. Производителите износители, които снабдяват окончателния износител, могат да участват в подсхема „междинни доставки“. В подсхема „вътрешен износ“ могат да участват главни снабдители, чиито доставки са за категориите от участници, планиращи износ и изброени в параграф 8.2 на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“, напр. снабдителите на ЕОЕ. И накрая, междинните снабдители на производителите износители могат да претендират за свързаните с „вътрешен износ“ ползи в рамките на подсхемите: „предварителни нареждания за освобождаване“ (Advance Release Order — ARO) и „вътрешно кредитно писмо“.

в)   Практическо приложение

(75)

Предварителни разрешителни се издават за:

i)

Физически износ: това е основната подсхема. Тя позволява безмитен внос на суровини, необходими за производството на конкретен продукт за износ. Износът трябва да е „физически“ в смисъл, че износният продукт трябва да напусне територията на Индия. Лицензията посочва условията на разрешението за внос и на задължението за износ, включително вида на износния продукт.

ii)

Годишна потребност: този лиценз не е свързан с конкретен износен продукт, а с по-широкообхватна продуктова група (напр. химични и свързани с тях продукти). В рамките на определени граници, обусловени от предходните му експортни резултати, притежателят на лиценз може да внася безмитно всякакви суровини, предназначени за производството на който и да е от продуктите, попадащи в такава продуктова група. Той може да избере да изнася който и да е готов продукт, попадащ в продуктовата група, която ползва подобни безмитни суровини.

iii)

Междинни доставки: тази подсхема е за случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един-единствен износен продукт и да си поделят производствения процес. Производителят износител произвежда междинния продукт. Той може да внася безмитно суровини и да получи за тази цел предварителна лицензия (ALS) за междинни доставки. Окончателният износител завършва производството и е задължен да изнесе готовия продукт.

iv)

Вътрешен износ: тази подсхема позволява на някой главен снабдител да внася безмитно суровини, които са необходими за производството на стоки, предвидени за продажба като „вътрешен износ“ на категориите от клиенти, упоменати в параграф 8.2. (б—ж) и (и—к) на „Политика по ИВ за 2004—2009 г.“. С други думи готовите продукти не се налага да напускат страната, но по силата на клиентския статус се разглеждат като „вътрешен износ“. Това включва и снабдяването на ЕОЕ или на притежатели на лицензия в рамките на схемата за насърчаване на износа, чрез внос на производствено оборудване (EPCGS).

v)

Предварителни нареждания за освобождаване (ПНО): притежателят на предварителна лицензия, който възнамерява да си набави суровини от местни източници вместо чрез директен внос, има възможност да си ги набави срещу предварителни нареждания за освобождаване (ПНО). В такива случаи предварителните разрешителни се приемат като предварителни нареждания за освобождаване и се прехвърлят в полза на местния снабдител при доставката на посочените в тях суровини. Прехвърлянето на ПНО предоставя на местния снабдител ползите от „вътрешен износ“, посочени в параграф 8.3 на „Политика по ИВ за 2002—2007 г.“ (т.е. предварителна лицензия за междинни доставки/вътрешен износ, намаления за вътрешен износ и възстановяване на крайния акциз). Механизмът на ПНО възстановява данъци и мита на снабдителя вместо да ги възстановява на окончателния износител под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Възстановяването на данъци или мита е възможно както за местни суровини, така и за вносни.

vi)

Вътрешно кредитно писмо: тази схема също покрива доставките от местния пазар за притежателя на предварителна лицензия. Той може да преговаря с банка за издаване на вътрешно кредитно писмо в полза на местен снабдител. Лицензията ще бъде валидирана от банката за пряк внос само по отношение на стойността и обема на материалите, които не са внесени, а са набавени на местния пазар. Местният снабдител ще се ползва от предимствата на „вътрешния износ“, посочени в параграф 8.3. на „Политика на ИВ за 2002—2007 г.“ (т.е. предварителен лиценз за междинни доставки/вътрешен износ, намаления за вътрешен износ и възстановяване на крайния акциз).

(76)

Беше установено, че през ПРП само един сътрудничещ износител е получил отстъпки в рамките на три подсхеми, свързани с разглеждания продукт, т.е i) схема за предварителни лицензии, подсхема „физически износ“, v) ПНО и iv) схема за предварителни лицензии, подсхема „вътрешен износ“. Следователно не е необходимо да се установява дали подсхемите ii) годишни потребности, iii) междинни доставки и vi) вътрешно кредитно писмо подлежат на изравнителни мерки.

(77)

За да улеснят проверките от страна на индийските власти, притежателите на лицензии са задължени от закона да водят „достоверни и точни отчети за съобразено с лицензията потребление и използване на внесените стоки“ в специален формат (глава 4.30 и приложение 23 на ПНА І 2002—2009 г.), т.е. фактически регистър на потреблението („приложение 23 регистър“). От май 2005 г. приложение 23 не само трябва да се съхранява в дружеството, но трябва да бъде заверено също от експерт-счетоводител и изпратено на индийските власти. Задължението за подаване на приложение 23 се отнася до лицензиите, издадени след влизането в сила на новите правила през май 2005 г. Практическото приложение на тази нова система следователно не може да бъде проверено, тъй като по време на разследването не се очакваше никакъв доклад, свързан с тези лицензии.

(78)

По отношение на изредените по-горе подсхеми i), iv) и v) както разрешението за внос, така и задължението за износ (включително вътрешен износ) се определят като обем и стойност от правителството на Индия и се документират в лицензията. В допълнение на това, към момента на вноса и износа правителствените служители следва да документират в лицензията съответните сделки. Обемът на вноса, разрешен по тази схема, се определя от правителството на Индия на основата на стандартни норми за съотношението между суровини и крайни продукти (наричани по-нататък СНСКП). СНСКП съществуват за повечето продукти, включително разглеждания продукт, и са публикувани в ПНА II 2004—2009 г.

(79)

Внесените суровинни материали не подлежат на прехвърляне и трябва да бъдат използвани за производство на крайния продукт за износ. Задължението за износ трябва да се изпълни в рамките на предписания срок след издаването на лицензията (18 месеца с възможност за две удължавания от по шест месеца).

(80)

Притежателят на предварителен лиценз, който възнамерява да си набави суровини от местни източници вместо чрез директен внос, има възможност да си ги набави срещу предварителни нареждания за освобождаване (ПНО). В такива случаи предварителните лицензии се приемат като ПНО и се прехвърлят в полза на местния снабдител при доставката на посочените в тях материали.

(81)

В процеса на ПРП бе установено, че суровинните материали, внесени от сътрудничилия износител в съответствие с разрешения съгласно СНСКП безмитен внос в рамките на различните подсхеми, са надвишавали материалите, необходими за производството на референтното количество от готовия продукт за износ. Следователно СНСКП за разглеждания продукт са били неточни.

г)   Заключение

(82)

Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент, т.е. представлява финансово участие на правителството на Индия, което предоставя полза на разследваните износители.

(83)

В допълнение на това подсхемата „физически износ“ в рамките на схемата за предварителни лицензии несъмнено зависи по закон от извършването на износ и следователно се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да извлече ползи в рамките на тези схеми.

(84)

Подсхемата „вътрешен износ“ в рамките на схемата с предварителни лицензии фактически зависи от осъществяването на износ. Тя е била използвана от дружеството в малка степен и единствено при снабдяването на ЕОЕ или на единици в СЕЗ, категории, споменати в параграф 8.2, буква б) от „Политика по ИВ 2002—2007 г.“. Същото дружество посочи, че неговите клиенти в крайна сметка за изнесли въпросния продукт. Целта на ЕОЕ/СЕЗ е износ, както е посочено в параграф 6.1 на „Политиката по ИВ за 2002—2007 г.“. По този начин местните снабдители извличат ползи в рамките на подсхемата „вътрешен износ“ на схемата с предварителни лицензии, тъй като правителството на Индия очаква постъпления от износ, които впоследствие ще получи от износител, който се намира в ЕОЕ/СЕЗ. Съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент дадена субсидия се счита за зависима от осъществяването на износ, когато фактите показват, че предоставянето на субсидията, без да е обвързано юридически с осъществяване на износ, е фактически обвързано с действителните или очаквани постъпления от износ.

(85)

В този случай сътрудничилото дружество не е използвало предварителна лицензия, за да осъществи безмитен внос. Вместо това дружеството е извлякло ползи чрез набавянето на суровини от местни снабдители посредством преобразуване на лицензите в ПНО. При тази схема правото на освобождаване от данъци и мита се пада на снабдителя вместо на крайния износител под формата на отстъпки или възстановяване на мита. Освобождаването от данъци или мита е възможно както за местни суровини така и за вносни. Разследването разкри, че е налице съществена разлика в цените между суровините, набавени, чрез местен независим снабдител, използвайки схемата на ПНО и тези на суровините набавени, чрез местен снабдител без използване на лиценз. Ползата от освобождаването от мита и данъци се е прехвърлила, посредством по-ниските цени на снабдителя върху дружеството, което използва суровините и което е обект на настоящата процедура. Дружеството разграничи ясно покупните цени на суровини при използването на лиценз и цената, която се заплаща за същите суровини, без да се използва лиценз. Дружеството определи така получената полза като ценовата разлика при доставките, набавени в рамките на ПНО и при доставките, набавени без този лиценз.

(86)

Нито една от трите подсхеми, използвани в настоящия случай, не могат да се разглеждат като допустими системи за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), ii) от основния регламент. Те не се придържат към строгите правила, предвидени в приложение І, буква и), приложение ІІ (определение и правила за възстановяване) и приложение ІІІ (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. Макар и индийското правителство да спомена, че системата е претърпяла промяна от май 2005 г., следва да е ясно, че тези промени нямаха отражение върху схемите по време на ПРП, тъй като новата система за проверка не беше все още напълно въведена. Въпреки възможното изменение на системата за проверка от страна на индийското правителство, разследването разкри, че по време на ПРП индийското правителство не прилага ефективно своята система за проверка. То не прилага и процедури, с които да се потвърди дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 4 от основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване за заместители — приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 4 към основния регламент). СНСКП за разглеждания продукт не са били достатъчно точни и са надценили потреблението на суровини. Разследването установи, че в СНСКП се внасят изменения, за да отразяват по-добре потреблението на суровини, но тези нови СНСКП не бяха в сила по време на ПРП. Разследването установи, че в СНСКП се внасят изменения, за да отразяват по-добре потреблението на суровини, но тези нови СНСКП не бяха в сила по време на ПРП. В допълнение на това не е бил проведен ефективен контрол от страна на индийското правителство на основата на правилно воден регистър за действителното потребление („приложение 23 регистър“, по-рано приложение 18), върху лицензиите, които са била в сила през ПРП. Освен това индийското правителство не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар и по принцип осъществяването на такава проверка да е нужно, когато отсъства ефективно приложена система за проверка (приложение ІІ, точка ІІ, параграф 5 и приложение ІІІ, точка ІІ, параграф 3 от основния регламент), нито представи доказателства, че не е било направено прекомерно опрощаване на задължения.

(87)

Тези три подсхеми следователно подлежат на изравнителни мерки.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(88)

При отсъствие на допустима схема за възстановяване на мита или системи с възстановяване за заместители размерът на субсидията е бил установен, както бе показано от дружеството, на основата на ценовата разлика между същите суровини, закупени със и без лиценз.

(89)

В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията бе отнесен върху общо натрупания експортен оборот (подходящ знаменател), тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества.

(90)

Едно дружество е извлякло ползи от тази схема през периода на разследване за преразглеждане и е получило субсидии от 20,9 %.

III.   РЕГИОНАЛНИ СХЕМИ

1.   НАСЪРЧИТЕЛНА СХЕМА СПРЯМО ДАНЪКА ВЪРХУ ПРОДАЖБИТЕ В ГУДЖАРАТ (GSTIS) И СХЕМА ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДАНЪК ВЪРХУ ПРОДАЖБИТЕ НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ В ГУДЖАРАТ (GEDES)

(91)

Беше установено, че нито един от сътрудничилите производители износители не е извлякъл ползи, подлежащи на изравнителни мерки в рамките на Насърчителна схема спрямо данъка върху продажбите в Гуджарат (GSTIS) или на Схема за освобождаване от данък върху продажбите на електроенергия в Гуджарат (GEDES). Следователно беше констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тези схеми в рамките на настоящото разследване е ненужно.

2.   НАСЪРЧИТЕЛНИ СХЕМИ В ЗАПАДЕН БЕНГАЛ (WBIS)

(92)

Подробното описание на WBIS се намира в известие на Министерството на търговията и промишлеността на правителството на Западен Бенгал № 588-CI/H от 22 юни 1999 г. (WBIS 1999), последно заменено с известие № 134-CI/О/Incentive/17/03/I от 24 март 2004 г. (WBIS 2004). Схемата е предоставила множество ползи на получателя, като отсрочено плащане на данъка върху продажбите, субсидии за инсталиране на производствено оборудване и субсидии за разработки. Разследването установи, че в миналото едно дружество е извлякло ползи от тази схема. Последствията от тези ползи обаче през ПРП бяха незначителни. По тази причина беше констатирано, че по-нататъшното разглеждане на тези схеми в рамките на настоящото разследване е ненужно.

3.   СХЕМА С ПАКЕТ ОТ НАСЪРЧИТЕЛНИ МЕРКИ (PSI) НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МАХАРАЩРА

а)   Нормативна уредба

(93)

За да насърчи разполагането на производства в по-слабо развитите области на щата Махаращра, от 1964 г. правителството на щата стимулира новоразгръщащи се единици, създавани в развиващите се области на щата. Схемата е била изменяна многократно от въвеждането ѝ и „Схема 2001“ е била в действие от 1 април 2001 г. до 31 март 2006 г., след което действието ѝ е било удължено с една година — до 31 март 2007 г. PSI на правителството на Махаращра се състои от няколко подсхеми, сред които основните са: i) възстановяване на данък октроа/входен данък, ii) освобождаване от данък върху електроенергията и iii) освобождаване от местни данъци върху продажбите, чието действие е изтекло на 24.10.2004 г. Разследването установи, че единствената подсхема, използвана от един от сътрудничилите производители, е била тази за освобождаване от местни данъци върху продажбите.

б)   Условия за участие

(94)

За да могат да участват, по правило дружествата трябва да инвестират в по-малко развити области като създават нова промишленост или като правят широкомащабни капиталовложения в разгръщане и разнообразяване на съществуваща промишленост. Тези области са класифицирани съгласно икономическото им развитие в различни категории (т.е. слабо развити области, по-слабо развити области и най-слабо развити области). Основният критерий за установяване на размера на насърчителните мерки е областта, в която предприятието е или ще се намира и размерът на инвестицията.

в)   Практическо приложение

(95)

В рамките на схемата за освобождаване от местен данък върху продажбите, чието действие е изтекло през октомври 2004 г., определени единици са били освободени от задължението да събират какъвто и да е данък върху продажбите при техните сделки с продажби. По подобен начин определени единици са били освободени от заплащането на местния данък върху продажбите при закупуването на стоки от снабдител, който също отговаря на условията за участие по схемата. Ако освобождаването при сделките с продажби не облагодетелства определения продавач, то освобождаването при сделките за закупуване облагодетелства определения купувач. Разследването установи, че разглежданото дружество се е ползвало от освобождаване от данък върху продажбите до 24 октомври 2006 г.

г)   Заключение

(96)

Схемата PSI на правителството на Махаращра предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а, ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Разгледаната подсхема представлява финансово участие на правителството на Махаращра, тъй като тази отстъпка намалява размера на иначе дължими приходи за правителството на Махаращра. В допълнение това освобождаване/възстановяване облагодетелства дружеството, тъй като подобрява неговата ликвидност.

(97)

В подсхемата могат да участват единствено дружества, които са инвестирали в определени географски области под юрисдикцията на щата Махаращра. Тя не се прилага за дружества извън тези области. Размерът на ползите е различен според областта. Схемата е специфична съгласно член 3, параграф 2, буква а) и член 3, параграф 3 от основния регламент и следователно подлежи на изравнителни мерки.

д)   Изчисление на размера на субсидията

(98)

Относно освобождаването от данък върху продажбите размерът на субсидията бе изчислен на основата на размера на данъка върху продажбите, който по правило се дължи за ПРП, но който е останал неплатен по правилата на схемата. Тъй като действието на освобождаването от данък върху продажбите беше изтекло на 24.10.2004 г., единствено неплатеният данък върху продажбите в периода от 1.10.2004 г. до 24.10.2004 г. бе взет предвид, понеже само този период попадаше в ПРП. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) бе след това отнесен към общия експортен оборот на дружеството през ПРП (подходящ знаменател), тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. През ПРП едно дружество е извлякло ползи от тази подсхема. Размерът на получената субсидия обаче е бил незначителен — по-малко от 0,1 %.

IV.   РАЗМЕР НА СУБСИДИИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ.

(99)

Размерът на подлежащите на изравнителни мерки субсидии за разследваните производители-износители, определен в съответствие с разпоредбите на основния регламент, изразен адвалорно, се колебае между 2,7 % и 20,9 %.

(100)

Макар и да бе регистрирано високо ниво на сътрудничество от гледна точка на съотношението на износа към Общността, следва да се отбележи, че няколко производители-износители не сътрудничиха в процедурата, включително този с най-висок марж на субсидии от първоначалното разследване. Потенциалът и продукцията на несътрудничилите производители в Индия е значителен и е възможно също така тези производители-износители да продължат да извличат полза от разследваните схеми на субсидиране най-малко в степента, която бе установена при първоначалното разследване.

СХЕМА

DEPBS

ITES

EPGS

EOU

ALS

ECS

GSTIS

GEDES

WBIS

PSI

Total

ДРУЖЕСТВО

%

%

%

%

%

%

%

%

%

%

%

Senpet (по-рано Elque)

0

0

0

2,7

0

0

0

0

0

0

2,7

Futura

0

0

0

6,2

0

0,1

0

0

0

0

6,3

Pearl

0

0

0,3

0

20,6

0

0

0

0

незн.

20,9

V.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ

(101)

В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали има вероятност изтичането на срока на действие на действащите мерки да доведе до продължаване или повторение на субсидирането.

(102)

Съгласно посоченото в съображения от (21) до (100) по-горе бе установено, че през ПРП индийските износители на разглеждания продукт са продължили да се ползват от подлежащо на изравнителни мерки субсидиране от страна на индийските власти. В действителност установените по време на разследването маржове на субсидиране са по-високи от тези, установени по време на първоначалното разследване, освен за един производител износител. Разглежданите схеми за субсидиране осигуряват постоянни ползи и няма признаци тези схеми да бъдат преустановени в близко бъдеще. При липса на информация как измененията в системата за проверка на схемата с предварителни лицензи ще бъдат приложени на практика, не могат да бъдат направени изводи относно възможните въздействия на тези изменения. При тези условия износителите на въпросния продукт ще продължат да получават субсидии, подлежащи на изравнителни мерки. Всеки износител има право на участие в няколко от схемите за субсидиране. При тези обстоятелства разумно се наложи заключението, че има вероятност субсидирането да продължи и за в бъдеще.

(103)

След като бе доказано, че субсидирането продължава по време на преразглеждането и вероятно ще продължи и за в бъдеще, въпросът за възможното повторение на субсидирането е неуместен.

Г.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА „ПРОИЗВОДСТВО НА ОБЩНОСТТА“

1.   ПРОДУКЦИЯ НА ОБЩНОСТТА

(104)

PET се произвежда в Общността от следните дружества:

 

Дванадесет производители, които подадоха искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките, подкрепиха това искане и сътрудничиха на разследването (виж съображение (107);

 

Двама производители, които подадоха искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките, но не сътрудничиха в настоящото разследване;

 

Един филиал на корейски производител, разположен в Общността, който сътрудничи на разследването и подкрепи искането;

(105)

Произвежданият от всички тези дружества PET представлява общата продукция на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент.

2.   ПРОИЗВОДСТВО НА ОБЩНОСТТА

(106)

Комисията изследва дали сътрудничилите производители от Общността, поискали или подкрепили искането за преразглеждане с оглед изтичането на срока на действие на мерките, представляват основен дял от общата продукция на РЕТ в Общността. Тези производители от Общността представляваха 88 % от общата продукция на РЕТ в Общността. Производителите от Общността, които не сътрудничиха изцяло, бяха изключени от определението за „производство на Общността“. Следователно според Комисията дванадесетте изцяло сътрудничили производители от Общността представляват производството на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 8 от основния регламент. При първоначалните разследвания производството на Общността е представлявало повече от 85 % от общото производство на PET в Общността по това време.

(107)

Следните дванадесет производители от Общността представляват производството на Общността:

 

Voridian BV (Нидерландия)

 

M & G Polimeri Italia Spa (Италия)

 

Equipolymers Srl (Италия)

 

La Seda de Barcelona SA (Испания)

 

Novapet SA (Испания)

 

Selenis Industria de Polímeros SA (Португалия)

 

Aussapol Spa (Италия)

 

Advansa Ltd (Обединеното кралство)

 

Wellman BV (Нидерландия)

 

Boryszew subsidiary Elana Wse (Полша)

 

V.P.I. SA (Гърция)

 

SK Eurochem Sp.Z. o.o. (Полша)

Д.   СИТУАЦИЯ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

1.   ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

(108)

Потреблението на Общността бе установено на основата на продадените обеми от производството на Общността, на преценки за продажбите на останалите производители на Общността на пазара на Общността, основани на данни, предоставени на етапа на подаване на жалбата и на данни от Евростат за целия внос в Общността от трети страни.

(109)

Между 2002 г. и ПРП потреблението на Общността на разглеждания продукт непрекъснато се е увеличавало до достигане на общо ниво от 2 400 000 тона през ПРП. Общото нарастване за периода е 18 %. То е било отчасти дължимо на нови приложения (бирени и винени бутилки наред с останалото) и отчасти на повишеното потребление в присъединяващите се страни.

Таблица 1

 

2002

2003

2004

ПРП

Потребление в Общността (в тонове)

2 041 836

2 213 157

2 226 751

2 407 387

Индекс

100

108

109

118

2.   ВНОС ОТ ИНДИЯ

2.1   ОБЕМ, ПАЗАРЕН ДЯЛ И ЦЕНИ НА ВНОСА

(110)

Между 2002 г. и ПРП общият внос от Индия нараства с 13 %. Докато от 2002 г. до 2003 г. вносът намалява със 17 %, през 2004 г. той нараства със 100 пункта и намалява отново през ПРП до около 6 800 тона, т.е. с около 70 пункта. Вносните цени се повишават с 5 пункта през 2003 г. и с още 3 и 7 пункта съответно през 2004 г. и през ПРП. Тази ценова тенденция само отчасти отразява силното нарастване в суровинните разходи. Пазарният дял на индийския внос остава относително малък през разглеждания период, т.е. 0,3 % през 2002 г., 0,2 % през 2003 г., 0,5 % през 2004 г. и 0,3 % през ПРП.

Таблица 2

 

2002

2003

2004

ПРП

Индия

Обем (в тонове)

6 046

4 999

11 079

6 831

Индекс

100

83

183

113

Цена (в EUR за тон)

883

930

955

1 018

Индекс

100

105

108

115

Пазарен дял

0,3 %

0,2 %

0,5 %

0,3 %

3.   ВНОС ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

(111)

Обемът на вноса от трети страни е нараснал с 25 пункта през разглеждания период. Най-голямо увеличение е наблюдавано през 2003 г., когато вносът нараства с 41 пункта. След налагането на антидъмпингови мерки върху китайския износ през 2004 г., вносът спада с 14 пункта през 2004 г. и с още 2 пункта през ПРП. Пазарните дялове следват подобна тенденция — от 15,9 % през 2002 г. до 20,6 % през 2003 г., 18,5 % през 2004 г. и 16,9 % през ПРП. Нарастването на пазарния дял на вноса е било по-бавно от нарастването на вноса в абсолютни стойности поради силното потребление. Средно, вносните цени са били постоянно по-ниски от цените в ЕС в периода 2002—2004 г. Единствено през ПРП те са били малко по-високи от цените на производството на Общността.

Таблица 3

 

2002

2003

2004

ПРП

Обем (в тонове)

324 749

456 499

411 020

406 562

Индекс

100

141

127

125

Средна цена (в EUR за тон)

869

821

907

1 061

Индекс

100

94

104

122

Пазарен дял

15,9 %

20,6 %

18,5 %

16,9 %

Главни износители

Корея

113 685

129 188

139 296

127 734

Пакистан

28 558

83 208

55 125

73 426

Китай

47 875

131 343

49 678

72 814

САЩ

20 570

16 105

49 763

50 393

Тайван

42 136

36 986

16 796

29 382

Е.   ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

1.   ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

(112)

В началото на преразглеждането беше предвидено изготвянето на извадка от производители от Общността, но предвид техния умерен брой бе решено всички те да бъдат включени и вредоносните фактори бяха оценени на основата на информация, събрана от цялото производство на Общността.

(113)

В съответствие c член 8, параграф 5 от основния регламент Комисията разгледа всички значими икономически фактори и показатели, които оказват влияние на състоянието на производството на Общността.

2.   АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИНДИКАТОРИ

2.1.   ПРОДУКЦИЯ

(114)

Продукцията на производството на Общността е нараснала с 20 % между 2002 г. и ПРП, т.е. от 1 465 000 тона през 2002 г. на 1 760 000 тона през ПРП. Годишното нарастване е било с 4,8 % през 2003 г. и 4.6 % през 2004 г. Беше наблюдавано и допълнително нарастване през ПРП, когато продукцията набъбна с 150 000 тона, т.е. нарастване с 10,8 %. Това бе следствие от процеса на преструктуриране, предприет от производството с цел да се подобри контролът върху производствените разходи и по този начин да се извлече полза от растящото потребление на пазара на Общността, което — както бе посочено по-горе — нарасна с 19 % между 2002 г. и ПРП (от 2 млн. тона през 2002 г. до 2,4 млн. тона през ПРП).

Таблица 4

 

2002

2003

2004

ПРП

Производство (в тонове)

1 464 522

1 534 480

1 602 086

1 760 828

Индекс

100

105

109

120

2.2.   КАПАЦИТЕТ И НИВО НА ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА

(115)

Производственият капацитет нараства с 22 % между 2002 г. и ПРП, т.е. от 1 760 000 тона през 2002 г. на 2 156 000 тона през ПРП. Нарастването е налице най-вече през ПРП, когато производственият капацитет, в сравнение с 2004 г., нараства с 300 000 тона, т.е. с 16,7 %. Значителното нарастване на производствения капацитет става успоредно с нарастването на производството през същия период (вж. съображение 114). Нарастването на производствения капацитет е резултат от допълнителни инвестиции в производствени линии, за да бъде извлечена полза от разрастващия се пазар. Производственият капацитет нараства с 4 пункта през 2003 г., остава на това ниво през 2004 г. и след това намалява през ПРП с 5 пункта до ниво от 82 %. Намалението между 2004 г. и ПРП е резултат от значително нарастване на производствения капацитет през този период. В резултат на това се наблюдават едновременно по-голям обем на производство през ПРП в сравнение с 2004 г. и по-нисък процент на оползотворяването му.

Таблица 5

 

2002

2003

2004

ПРП

Производствен капацитет (в тонове)

1 760 332

1 762 378

1 848 315

2 156 294

Индекс

100

100

105

122

Оползотворен капацитет

83 %

87 %

87 %

82 %

Индекс

100

105

104

98

2.3.   ПРОДАЖБИ И ПАЗАРЕН ДЯЛ

(116)

Обемът на продажбите на производството на Общността на общия пазар нараства с 21 % между 2002 г. и ПРП. Ръст от 2 % през 2003 г. е последван от нарастване както през 2004 г., така и през ПРП, съответно с 8 и 11 пункта. Независимо от нарасналите продажби, дължащи се на по-голямото потребление, пазарният дял на производството на Общността намалява с 4 пункта през 2003 г. и след това постепенно нараства с 5 пункта през 2004 г. и 1 пункт през ПРП.

Таблица 6

 

2002

2003

2004

ПРП

Продажби в ЕО (в тонове)

1 306 768

1 333 976

1 438 883

1 586 902

Индекс

100

102

110

121

Пазарен дял

64 %

60 %

65 %

66 %

2.4.   РЪСТ

(117)

Като цяло трябва да се отбележи, че пазарният дял на производството на Общността се е увеличило с 2 % през разглеждания период, което показва, че неговият ръст е изостанал от този на потреблението на целия пазар.

2.5.   ЗАЕТОСТ

(118)

Нивото на заетост в производството на Общността нараства с 18 % през разглеждания период. Основното нарастване е налице през 2003 г. (11 пункта) и 2004 г. (още 6 пункта). Макар и тази нарастваща тенденция да продължи през ПРП, нарастването възлезе на едва 2 пункта. Нарастването от 18 % през целия период е свързано с нивото на производството, което нараства с 20 %.

Таблица 7

 

2002

2003

2004

ПРП

Служители

1 010

1 124

1 170

1 190

Индекс

100

111

116

118

2.6.   ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

(119)

Производителността на производството на Общността, измерена като производството на тон продукция на зает служител годишно, като цяло нараства през разглеждания период. След като спада отначало с 6 % през 2003 г. в сравнение с 2002 г. и остава на това ниво през 2004 г., производителността нараства значително с повече от 8 % през ПРП в сравнение с 2004 г. — период, през който производството нараства значително.

Таблица 8

 

2002

2003

2004

ПРП

Производителност (тон/служител)

1 450

1 365

1 369

1 480

Индекс

100

94

94

102

2.7.   ЗАПЛАЩАНЕ

(120)

Следва да се отбележи, че производството на PET гранули изисква големи инвестиции на капитал и следователно разходите за труд имат слабо отражение върху общата себестойност на продукта. През периода, заплащането нараства с 12 %, съпоставено с увеличение от 20 % на общите производствени разходи. Друг значим показател са разходите за заплати на тон продукция. През периода, тези разходи намаляват с 6 %.

Таблица 9

 

2002

2003

2004

ПРП

Заплати (млн. EUR)

62,3

63,0

66,3

69,5

Индекс

100

101

106

112

Заплати на тон продукция (в EUR)

44,4

42,9

43,6

41,9

Индекс

100

96

98

94

2.8.   ПРОДАЖНИ ЦЕНИ И ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ ЦЕНИТЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА

(121)

Единичните продажни цени нарастват от 924 EUR/тон през 2002 г. на 1 058 EUR/тон през ПРП. Като цяло тенденцията бе към нарастване (с 15 % за целия период). Това нарастване е до голяма степен следствие от нарастването на цената на суровините, дължащо се на нарастването на цената на петрола. Въпреки факта, че производството на Общността повиши своите цени то не беше в състояние да предаде нарастването надолу по търговската верига и да отрази напълно в продажните си цени нарастването в цените на суровините. Това се дължеше главно на факта, че нарастването в цените на суровините беше по-голямо от нарастването в цените на РЕТ. За да запази пазарния си дял, единственото решение за производството на Общността бе да увеличи умерено цените си и следователно да изпита ценови натиск.

Таблица 10

 

2002

2003

2004

ПРП

Среднопретеглена цена (EUR/тон)

924

902

1 006

1 058

Индекс

100

98

109

115

2.9.   ПРОИЗВОДСТВЕНИ РАЗХОДИ ЗА ОСНОВНИТЕ СУРОВИНИ

(122)

Имайки предвид, че около 850 kg пречистена терефталова киселина (ПТК) и 350 kg моноетиленгликол (МЕГ) (основните суровини) са необходими за производството на 1 тон PET, разходите за суровини (ПТК и МЕГ) са нараснали съответно с 67 % и 31 % между 2002 г. и ПРП, достигайки ниво от 770 EUR/тон (PTA) и 721 EUR/тон (МЕГ) (средна стойност за ПРП). Макар и да бе отбелязан слаб спад в цените на ПТК в третото тримесечие на 2005 г., когато цените спаднаха до ниво 700 EUR/тон, и да бе наблюдавана значително устойчива цена за МЕГ, е редно да се отбележи, че суровините се закупуват предварително на основата на дългосрочни договори. В резултат на това за разглеждания период, въпреки слабото понижение на цените на ПТК в края на ПРП, производството на Общността все още търпи последиците от значително нарасналите разходи. В допълнение на това, поради положението на световния петролен пазар, цените на суровините за производство на РЕТ могат да се изменят непредсказуемо, но по всяка вероятност ще останат високи. Всички тези фактори правят по-уязвими производителите на РЕТ в Общността. Следва да се отбележи все пак, че основните суровини са продукти, търгувани на световно ниво и би следвало да влияят в еднаква степен и на индийските производители износители.

Таблица 11

Средна стойност (EUR/тон)

 

2002

2003

2004

ПРП

ПТК

460

566

718

770

Индекс

100

123

156

167

МЕГ

551

550

650

721

Индекс

100

100

118

131

(123)

За сравнение средната единична стойност на тон РЕТ гранули, произведени в Общността, е била следната:

Таблица 12

 

2002

2003

2004

ПРП

Среднопретеглена стойност (EUR/тон)

899

918

1 013

1 092

Индекс

100

102

113

121

(124)

През разглеждания период, както бе посочено в таблици 11 и 12, основните суровини непрекъснато са поскъпвали (ПТК с 67 % и МЕГ с 31 %), докато общите производствени разходи нарастват само с 21 %. Същевременно, както бе посочено в таблица 10, цените са нараснали само с 15 % поради факта, че производството на Общността не бе в състояние да предаде нарастването надолу по търговската верига и да отрази напълно в продажните си цени нарастването в цените на суровините.

2.10.   ЗАПАСИ

(125)

Промяната в запасите през целия разглеждан период, т.е. между 2002 г. и ПРП, е низходяща с 10 %. Същевременно, както при първоначалните разследвания, запасите не следва да се разглеждат като значим показател от гледна точка на произведения в Общността РЕТ, предвид сезонните колебания на пазара на РЕТ през годината. В сравнение с производството, запасите представляват около 5—6 % от общата продукция.

Таблица 13

 

2002

2003

2004

ПРП

Запаси (в тонове)

101 554

110 695

90 422

91 123

Индекс

100

109

89

90

2.11.   РЕНТАБИЛНОСТ, ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ И ПАРИЧЕН ПОТОК

(126)

Рентабилността от продажби представлява печалбата от продажби на разглеждания продукт в Общността. Възвръщаемостта от общи активи и паричният поток можеха да бъдат измерени единствено на нивото на най-ограничената група от продукти, която включваше подобния продукт, в съответствие с член 8, параграф 8 от основния регламент. Освен това възвръщаемостта от инвестиции бе изчислена на основата на възвръщаемостта от общи активи, тъй като тя се разглежда като по-значима при анализа на тенденцията.

Таблица 14

 

2002

2003

2004

ПРП

Норма на печалба преди облагане за продажби в Общността

2,7 %

–1,8 %

–0,7 %

–3,2 %

Възвращаемост от общи активи

2,0 %

–1,4 %

–0,6 %

–2,4 %

Паричен поток (% от общите продажби)

18,1 %

5,5 %

10,1 %

–2,6 %

(127)

След ценовия натиск, започнал през 2002 г. и съвпаднал със силното повишение на дъмпинговия внос от КНР, Тайван, Малайзия, Южна Корея и Австралия (до 2004 г.) и на субсидирания внос от Индия, финансовото състояние на производството на Общността се влошава и през 2003 г. се отбелязват загуби. След слабо подобрение през 2004 г., вследствие на антидъмпинговите мерки спрямо КНР и Австралия, загубите нарастват до –3,2 % през ПРП. Следователно се отбелязва ясно изразена тенденция към влошаване.

(128)

Тенденциите за възвръщаемостта от общи активи и за паричния поток се развиват по същия начин, т.е. състоянието е относително добро през 2002 г., рязко влошаване през 2003 г., слабо подобрение през 2004 г. и отново влошаване през ПРП.

2.12.   ИНВЕСТИЦИИ И СПОСОБНОСТ ЗА НАБИРАНЕ НА КАПИТАЛ

Таблица 15

 

2002

2003

2004

ПРП

Инвестиции (в хил. EUR)

31 779

42 302

63 986

50 397

Индекс

100

133

201

159

(129)

Инвестициите са били отчасти насочени към повишаване на капацитета и отчасти към подобряване на производствения процес. Огромната част от разходите спада към 2004 г. и към ПРП, съвпадайки с повишаването на капацитета и с усилията да се запази пазарният дял предвид нарасналото потребление. Независимо от това, текущото състояние на производството на Общността и развитието на общностния и на световните пазари за РЕТ, белязани от липсата на рентабилност, не са стимулирали прекомерни инвестиции. Макар и при някои обстоятелства производителите на Общността да са могли да наберат капитал (особено от свързани дружества), липсата на рентабилност от РЕТ не е стимулирала инвестирането и в някои случаи решението е било отложено.

2.13.   РАЗМЕР НА ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ МАРЖ НА СУБСИДИРАНЕ

(130)

Що се отнася до влиянието от размера на действителния марж на субсидиране на индийския внос върху производството на Общността и предвид чувствителността на пазара спрямо този продукт, това влияние не може да се приеме за пренебрежимо. Следва да се отбележи, че този показател е по-значим в контекста на анализа за вероятното повторение на вредата. В случай, че изтече срокът на действие на мерките, е вероятно субсидираният внос да бъде подновен в обем и на цени, при които въздействието на маржа на субсидиите ще бъде значително.

2.14.   ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ ПОСЛЕДИЦИТЕ НА ПРЕДХОДНО СУБСИДИРАНЕ

(131)

Докато разгледаните по-горе показатели показват известно подобрение в някои икономически показатели на производството на Общността след налагането на окончателни изравнителни мерки през 2001 г., те също така свидетелстват, че производството на Общността е все още нестабилно и уязвимо.

3.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(132)

Постоянното нарастване на потреблението, дължащо се отчасти на новите приложения (бирени и винени бутилки, наред с останалото), отчасти на повишеното потребление в присъединяващите се страни, принуждава промишлеността на Общността да повиши капацитета и производството си, за да не загуби пазарен дял. За целта през 2004 г. и през ПРП е налице значителен процес на преструктуриране, придружен от честа смяна на собствениците на отделните производители. Едновременно с това броят на производствените линии като цяло се е повишил, за да бъде следвано нарастването на потреблението и едновременно с това да се осъществят икономии от мащаба. По този начин при някои икономически показатели, т.е. потребление, производствен капацитет, производство, продажби в ЕС и заетост, наистина е била налице положителна тенденция. В допълнение, продажните цени също са се повишили през разглеждания период. Все пак всички гореописани усилия по преструктуриране не бяха достатъчни, за да неутрализират въздействието на постоянното и внушително увеличение на цените на суровините през разглеждания период. Не бе възможно по-високите разходи за суровини да бъдат отразени надолу по търговската верига в степента, която би била необходима за запазване на известно ниво на рентабилност. Това доведе до сериозно влошаване на рентабилността, която намалява от +2,7 % през 2002 г. на –3,2 % през ПРП. Подобни отрицателни тенденции бяха наблюдавани при възвръщаемостта от инвестиции и при паричния поток.

(133)

Това съвпадна с ниската цена на вноса от разглежданата страна, което очевидно допринесе за оказания натиск да бъдат намалени цените на производството на Общността. Същевременно, предвид малките обеми субсидиран внос в рамките на това преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на мерките, ударението е поставено върху анализа на вероятността от повторение на вредата. Поради това, независимо от явното положително развитие при производството, продажбите и продажните цени, общото финансово състояние в Общността се е влошило, както свидетелства отрицателното развитие при рентабилността (от 2,7 % печалба през 2002 г. на 3,2 % загуби през ПРП), експортните продажби, производствените разходи, възвръщаемостта от инвестиции и паричния поток.

(134)

Ако гореизложените тенденции се съпоставят с описаните в регламентите, въвели временни и окончателни изравнителни мерки, оценката отново е противоречива. По отношение на пазарния дял производството на Общността е загубило един пункт между 2002 г. и ПРП, докато през четирите години, предхождащи приемането на окончателни изравнителни мерки, се е било повишило с 5 пункта. От друга страна, рентабилността на производството на Общността отбелязва по-малък спад през ПРП, отколкото преди налагането на окончателните изравнителни мерки. Вследствие на това, независимо от някои явни положителни тенденции, онагледени от показателите за вреда, положението на производството на Общността е все още далеч от нивата, които биха могли да се очакват, ако беше налице пълно възстановяване от вредата, установена при първоначалните разследвания.

(135)

Следва заключението, че състоянието на производството на Общността слабо се е подобрило в сравнение с периода преди въвеждането на мерките, но продължава да е много нестабилно и уязвимо. Освен това ценовият натиск вследствие вноса от разглежданата страна не е позволил на производството на Общността да отрази изцяло нарастването на цените на суровините в своите продажни цени.

Ж.   ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТОРЕНИЕ НА ВРЕДАТА

(136)

Беше установено, че средната експортна цена на индийските продажби за страни, които не са членки на ЕС, е значително по-ниска от средната експортна цена за Общността, а също и по-ниска от цените на вътрешния пазар. Продажбите на индийските износители в страни, които не са членки на ЕС, се осъществяват в значителни количества, достигащи до 95 % от общите експортни продажби. По тази причина бе отчетено, че ако действието на мерките се прекрати, индийските износители ще имат стимул да пренасочат значително количество от своя износ от други трети страни към по-привлекателния пазар на Общността на ценови нива, които дори и да се повишат, вероятно ще останат под текущите ценови нива на износ към Общността.

(137)

Както е посочено по-долу в съображение 140, производителите износители в Индия имат потенциала да повишат своя експортен обем към пазара на Общността. Индия бележи значителен растеж в своя производствен капацитет от 330 000 тона през 2003 г. на 600 000 тона през 2005 г. Съгласно пазарни прогнози, очакванията са за допълнително нарастване с 220 000 тона през 2008 г. През 2005 г. продажбите на вътрешния пазар са възлизали на 220 000 тона, а износът на 290 000 тона (включително 6 831 тона за ЕС). На основата на наличните данни, като средна стойност настоящият свободен капацитет би следвало да възлиза на около 90 000 тона и следва да се разглежда като значителен, тъй като представлява около 4 % от настоящото потребление в Общността. Тази оценка се потвърждава от резултатите на сътрудничилите индийски производители, които разполагат със значителен свободен капацитет.

(138)

По отношение нивата на запасите разследването показа, че нивото на запасите при сътрудничилите индийски производители не е значително. При все това следва да се отбележи, че нивото на запасите не е значим фактор, тъй като пазарът на РЕТ е цикличен.

(139)

В заключение, макар и вносът в ЕС да е бил слаб, съществува риск от пренасочване на значителен внос към ЕС.

(140)

Производителите в разглежданата страна имат следователно потенциала да увеличат и/или да пренасочат своя експортен обем към пазара на Общността. Разследването показа, че сътрудничилите производители износители са продавали разглеждания продукт на по-ниска цена от тази на производството на Общността. Вероятно тези ниски цени ще се задържат, а може и още да се понижат, подобно на ниските цени за останалата част на света, както е посочено в съображение 137, а също така и с цел да се достигне отново нивото на пазарния дял от периода преди въвеждането на мерките. Подобно ценово поведение, съчетано със способността на износителите от разглежданата страна да доставят значителни количества от разглеждания продукт на пазара на Общността, най-вероятно ще подсили тенденцията за натиск върху цените на пазара с предполагаем отрицателен ефект върху икономическото положение на производството на Общността.

(141)

Както бе показано по-горе, положението на производството на Общността остава уязвимо и нестабилно. Има вероятност, ако производството на Общността бъде изправено пред по-висок внос на субсидирани цени от разглежданата страна, това да доведе до спад в нейните продажби, пазарен дял, продажни цени, както и до съответното влошаване на финансовото положение до нивата, установени при първоначалното разследване. На тази основа следва да се заключи, че отмяната на мерките най-вероятно ще доведе до влошаване на и без това нестабилното положение и до повторение на една още по-ясно изразена вреда за производството на Общността.

(142)

На основание горепосоченото се стигна до заключението, че вносните цени по всяка вероятност ще бъдат по-ниски на пазара на Общността при отсъствие на изравнителни мерки, тъй като производителите в Индия вероятно ще се опитат да увеличат своите пазарни дялове. Подобно ценово поведение, съчетано със способността на производителите износители от Индия да продават значителни количества РЕТ на пазара на Общността, най-вероятно ще подсили ценовия натиск с предполагаем отрицателен ефект върху състоянието на производството на Общността.

З.   ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

(143)

В съответствие с член 31 от основния регламент беше изследвано дали продължаването на съществуващите изравнителни мерки не е в противоречие с интересите на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността бе основано на оценката на различните съставящи го интереси. Настоящото разследване анализира положение, при което вече има въведени изравнителни мерки и позволява да се оцени всеки неоправдан отрицателен ефект от настоящите изравнителни мерки върху засегнатите страни.

(144)

На тази основа бе проучено дали въпреки заключението, че по всяка вероятност вредоносното субсидиране ще продължи или ще се повтори, съществуват решаващи доводи, според които запазването на мерките в този конкретен случай няма да е в интерес на Общността.

2.   ИНТЕРЕС НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА

(145)

Както бе посочено по-горе, съществува голяма вероятност от повторение на вредоносното субсидиране, ако мерките бъдат отменени. С изключение на двама, всички останали производители на Общността изцяло сътрудничиха и изразиха своята пълна подкрепа за съществуващите мерки.

(146)

Продължаването на изравнителните мерки спрямо вноса от Индия ще засили възможността производството на Общността да достигне разумно ниво на рентабилност, тъй като е вероятно в краткосрочен план то да успее да увеличи продадените количества и вследствие на това да се възползва от икономии от мащаба, като същевременно е вероятно да успее да увеличи умерено своите продажни цени и вследствие на това да достигне задоволително ниво на печалба. Въпреки ниските нива на субсидиран внос от Индия по време на ПРП и следователно малката вероятност те да доведат до сериозна вреда, вероятно е те да окажат отрицателно влияние върху състоянието на производството на Общността, ако изравнителните мерки бъдат отменени. Оттук следва, че тези мерки са от съществено значение за гарантирането на жизнеспособността на производството на РЕТ гранули в Общността, което от години е изправено пред конкуренцията на субсидиран внос от Индия.

3.   ИНТЕРЕС НА ВНОСИТЕЛИТЕ

(147)

Налице бе слабо сътрудничество от страна на вносителите/търговците, а сред сътрудничилите вносители нито един не е купувал в Индия. Въпреки това сътрудничилите вносители/търговци могат да се разглеждат като представителни, тъй като техните продажбени обеми представляваха около 5 % от потреблението на ЕС. Същите биха предпочели също пазар с нулеви мита, в случай че финансовите им резултати са постоянно добри.

(148)

Разследването показа, че все още съществуват други страни снабдители, спрямо които няма наложени изравнителни или антидъмпингови мерки — Мексико, Бразилия, САЩ, Турция, Пакистан, Иран или Саудитска Арабия. Вносителите/търговците биха могли следователно да разчитат или да се пренасочат към значителни алтернативни източници на снабдяване.

(149)

Имайки предвид факта, че действащите мерки не влияят в голяма степен на вносителите, се наложи заключението, че запазването на съществуващите изравнителни мерки срещу вноса с произход от Индия ще продължи да не оказва съществен отрицателен ефект върху състоянието на вносителите в Общността.

4.   ИНТЕРЕСИ НА ПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ/ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

(150)

Комисията изпрати въпросници до 47 известни преработватели/потребители. Само десет от тях, с общо взето ниска представителност, отговориха на въпросника. Съгласно предоставената в техните отговори информация за покупките, сътрудничилите преработватели/потребители през периода на разследване представляват около 20 % от общото потребление на РЕТ в Общността. През ПРП в 95 % от случаите те са закупили РЕТ от производители на Общността, а в останалите случаи става дума за внос от други страни, а не от страната, която е обект на настоящото преразглеждане. Бяха представени множество доводи срещу въвеждането на мита.

(151)

На въпросника отговориха петима преработватели, превръщащи РЕТ гранули в заготовки и материал за бутилки и представляващи 10 % от потреблението. Разходите за РЕТ гранули представляват 55 % от цената на техния готов продукт (най-вече заготовки). Беше установено, че те внасят пренебрежими количества от Индия и други трети страни. Независимо от това те се противопоставят на продължаването на митата, твърдейки, че мерките могат да доведат до изкуствено завишаване на цените в Европа.

(152)

Петима потребители, представляващи около 10 % от потреблението, предоставиха твърде непълни данни. Слабото ниво на сътрудничество от страна на големите потребители вероятно се дължи на факта, че последното разследване относно вноса на РЕТ от КНР, Австралия и Пакистан се е състояло само преди две години. Разходите за РЕТ възлизат на около 6 до 7 % от общите разходи и затова са ограничени. Независимо от това, че не декларират никакъв внос от Индия, подобно на преработвателите те се противопоставят на въвеждането на митата с твърдението, че мерките могат да доведат до изкуствено завишаване на цените в Европа.

(153)

Имайки предвид по-скоро доброто финансово състояние на участниците надолу по веригата за разлика от това на производството на Общността, нито един преработвател/потребител не е изтъкнал аргумента, че запазването на сегашните мита може да доведе до загуба на работни места или до изнасянето на производствените мощности в чужбина.

(154)

Освен това, от гледна точка на производителността производството на Общността адаптира размерите си, за да отговори на нарасналото потребление и следователно е много вероятно неоползотвореният капацитет на производството на Общността да покрие изцяло размера на вноса.

(155)

Имайки предвид, че все още съществуват други страни снабдители, спрямо които няма наложени изравнителни или антидъмпингови мерки — Мексико, Бразилия, САЩ, Турция, Пакистан, Иран или Саудитска Арабия, потребителите на Общността биха могли освен това да разчитат или да се пренасочат към различни снабдители на разглеждания продукт.

(156)

Колкото до резултатите на потребителите, разследването показа, че през разглеждания период сътрудничилите потребители са увеличили оборота си, запазили са работните си места и до известна степен са подобрили общата си рентабилност. Следователно беше установено, че изравнителните мерки не са им повлияли отрицателно.

(157)

На основание на горепосоченото бе достигнато до заключението, че запазването на съществуващите изравнителни мерки срещу вноса с произход от Индия, няма да окаже съществен отрицателен ефект върху състоянието на потребителите в Общността.

5.   ИНТЕРЕС НА СНАБДИТЕЛИТЕ

(158)

Снабдителите на суровини (моноетиленгликол (МЕГ) и пречистена терефталова киселина (РТА), диметилтерефталат и изопропилов алкохол, на всички нефтохимически продукти производни на нафтата, ясно изразиха своята подкрепа за мерките и сътрудничиха пълноценно. Те биха извлекли ползи, ако мерките останат в сила, тъй като производството на Общността вероятно ще има възможност да се възстанови и това ще им позволи да подобрят резултатите си.

6.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ИНТЕРЕСА НА ОБЩНОСТТА

(159)

Вземайки предвид всички горепосочени фактори, бе достигнато до заключението, че не са налице решаващи доводи срещу продължаването на настоящите изравнителни мерки срещу Индия.

И.   ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ

(160)

Всички заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, на които се основава плануваната препоръка за запазване на съществуващите мерки. На страните беше предоставен срок за да представят позициите си след оповестяването. Индийското правителство изрази мнение относно вредоносните аспекти, с твърдението, че не е доказано че производството на Общността е понесло продължителна вреда и че натискът от внос с произход от Индия не е причината, поради която европейските производители не са отразили изцяло нарастването на разходите за суровини върху техните продажни цени. Следва да се припомни, че както бе посочено в анализа на положението на производството на Общността, неговото финансово състояние се е влошило и, както бе обяснено в съображение 127, ниското ценово равнище на внос от разглежданата страна очевидно е допринесло за натиска към намаление на цените на производството на Общността. Същевременно, предвид малките обеми субсидиран внос в рамките на това преразглеждане с оглед изтичане срока на действие на мерките, вероятността от повторение на вредата трябваше да бъде разгледана. От тази гледна точка беше заключено, както бе споменато в съображение 127, че при отсъствие на мерки увеличеният обем на вноса от Индия на ниски цени би имал отрицателно отражение върху положението на производството на Общността. Освен това, един индийски износител изрази твърдението, че при отсъствие на мерки не е вероятно Индия да пренасочи продажби към Общността. Същият износител твърди, че нововъзникващите пазари са по-привлекателни от Общността, че търсенето в Индия нараства бързо и че следователно няма на разположение неоползотворен производствен капацитет. Следва обаче да се има предвид, че независимо от нарастването на търсенето на индийския пазар, разследването на ниво дружества показа наличие на неоползотворен производствен капацитет, както бе потвърдено от пазарното проучване. Следва заключението, че нито един от получените коментари по оповестяването не е в състояние да промени заключенията в настоящия регламент.

(161)

От гореизложеното следва, съгласно член 21, параграф 2 от основния регламент, че изравнителните мерки, приложими към вноса на РЕТ гранули с произход от Индия, следва да бъдат продължени. Следва да се припомни, че тези мерки се състоят от специфични мита.

(162)

Определените в настоящия регламент индивидуални изравнителни митнически ставки за отделните дружества отразяват положението, установено по време на преразглеждането по отношение на сътрудничилите износители. Следователно те се прилагат изключително към вноса на разглеждания продукт, произведен от тези дружества и следователно от споменатите конкретни юридически лица. Вносът на разглеждания продукт, произведен от което и да било друго дружество, което не е посочено изрично в оперативната част на настоящия регламент с наименование и адрес, включително и лица, свързани с онези, които са изрично посочени, не може да се ползва от тези ставки и се подлага на митническата ставка, приложима за „всички останали дружества“.

(163)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални изравнителни митнически ставки (напр. след промяна в наименованието на лицето или след започване на ново производство, или след създаване на нови пласментни единици) се отправя незабавно до Комисията (10) с всичката значима информация, по-специално всяка информация за промяна в дейността на дружеството или по отношение на производството, или вътрешните и експортни продажби и свързана например с промяната в наименованието, в производството или в пласментните единици. Където е приложимо и след консултации с Консултативния комитет, Комисията внася съответни изменения в регламента, като актуализира списъка на дружествата, ползващи се от индивидуалните митнически ставки.

(164)

За да се осигури правилното прилагане на изравнителните мита, нивото на остатъчното мито следва не само да се прилага спрямо несътрудничилите износители, но също и спрямо дружествата, които не са осъществявали никакъв износ в рамките на ПРП. Същевременно последните се приканват, когато изпълнят изискванията на член 20 от основния регламент, да представят искане за преразглеждане в съответствие с посочения член, с цел тяхното положение да бъде разгледано индивидуално,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   С настоящото се налага окончателно изравнително мито върху вноса на полиетилен терефталат с вискозитет от 78 ml/g или по-висок, съгласно стандарт ISO 1628-5, попадащ под код по КН 3907 60 20, с произход от Индия.

2.   С изключение на разпоредбите на член 2, ставката на изравнителното мито, приложимо към нетната цена франко границата на Общността преди обмитяване, за продукти, произведени от изброените по-долу дружества, е както следва:

Страна:

Дружество

Изравнително мито (EUR/тон)

Допълнителен код по TARIC

Индия

Reliance Industries Limited

41,3

A181

Индия

Pearl Engineering Polymers Ltd

31,3

A182

Индия

Senpet Ltd

22,2

A183

Индия

Futura Polyesters Ltd

0

A184

Индия

South Asian Petrochem Ltd

106,5

A585

Индия

Всички останали дружества

41,3

A999

3.   В случаите, когато стоките са били повредени преди влизането им в свободно обръщение и, следователно, действително платената или платима цена е представена за определяне на митническата стойност в съответствие с член 145 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (11), размерът на изравнителното мито, изчислено на основа на горните суми, се намалява с процент, съответстващ на посочената действително платена или платима цена.

4.   Независимо от параграфи 1 и 2, окончателното изравнително мито не се прилага върху внос, допуснат до свободно обращение в съответствие с член 2.

5.   Ако не е определено друго условие, се прилагат действащите разпоредби относно митническите задължения.

Член 2

1.   Вносът се освобождава от въведените с член 1 изравнителни мита, при условие че: стоките са произведени и директно изнесени (т.е. фактурирани и експедирани) за дружество вносител в Общността от дружествата, посочени в параграф 3; стоките са декларирани под съответния допълнителен код по TARIC и са изпълнени условията на параграф 2.

2.   Когато е представено искане за допускане до свободно обращение, освобождаването от обмитяване зависи от представянето пред митническата служба на въпросната държава-членка на валидна „Фактура по доброволна гаранция“, издадена от дружествата износители, упоменати в параграф 3, и съдържаща основните елементи, изброени в приложението. Освен това освобождаването от обмитяване става при условие, че обявените и представени пред митницата стоки съответстват напълно на описанието във „Фактурата по доброволна гаранция“.

3.   Вносът, придружен от „Фактура по доброволна гаранция“ се обявява под следните допълнителни кодове по TARIC:

Страна

Дружество

Допълнителен код по TARIC

Индия

Pearl Engineering Polymers Ltd

A182

Индия

Reliance Industries Ltd

A181

Индия

South Asian Petrochem Ltd

A585

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 22 февруари 2007 година.

За Съвета

Председател

F. MÜNTEFERING


(1)  ОВ L 288, 21.10.1997 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 461/2004 (ОВ L 77, 13.3.2004 г., стр. 12).

(2)  ОВ L 56, 6.3.1996 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2117/2005 (ОВ L 340, 23.12.2005 г., стр. 17).

(3)  ОВ L 301, 30.11.2000 г., стр. 1.

(4)  OВ L 301, 30.11.2000 г., стp. 21. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1646/2005 (ОВ L 266, 11.10.2005 г., стр. 10).

(5)  ОВ L 271, 19.8.2004 г., стр. 1.

(6)  OВ L 266, 11.10.2005 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 304, 1.12.2005 г., стр. 4.

(8)  ОВ C 304, 1.12.2005 г., стр. 9

(9)  Съображение 26, Регламент (ЕО) № 2603/2000, ОВ L 301, 30.11.2000 г., стр. 1.

(10)  Адрес: European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, J-79 5/17, B-1049 Brussels.

(11)  ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр. 1, Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1875/2006 (ОВ L 360, 19.12.2006 г., стр. 64).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Елементи, които трябва да съдържа фактурата по доброволната гаранция, упомената в член 2, параграф 2:

1.

Номер на фактурата по доброволната гаранция.

2.

Допълнителен код по TARIC, под който фактурираните стоки могат да бъдат освободени от митницата на границите на Общността (както е посочено в регламента).

3.

Точно описание на стоките, включително:

отчетен кодов номер на продукта (PRC), (както е посочен в гаранцията, предложена от въпросния производител-износител),

код по КН,

количество (посочва се в единици).

4.

Описание на условията на продажбата, включително:

единична цена,

приложими условия на плащане,

приложими условия на доставка,

всички намаления и отстъпки.

5.

Наименование на дружеството вносител, на което дружеството е издало фактура директно.

6.

Име на длъжностното лице на дружеството, което е издало фактура по доброволната гаранция, и следната подписана декларация:

„Аз, долуподписаният, удостоверявам, че продажбата за директен износ за Европейската общност на стоките по тази фактура се извършва в рамките на и при условията на доброволната гаранция, предложена от …[дружество] и приета от Европейската комисия с Решение 2000/745/ЕО. Декларирам, че информацията, представена в тази фактура, е пълна и точна.“


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/60


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 194/2007 НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 27 февруари 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 337, 24.12.1994 г., стр. 66. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 386/2005 (ОВ L 62, 9.3.2005 г., стр. 3).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към регламент на Комисията от 26 февруари 2007 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

IL

103,4

JO

96,5

MA

65,9

TN

148,3

TR

140,0

ZZ

110,8

0707 00 05

JO

178,3

MA

206,0

MK

57,6

TR

133,0

ZZ

143,7

0709 90 70

MA

46,5

TR

75,8

ZZ

61,2

0805 10 20

CU

37,4

EG

49,7

IL

57,6

MA

42,8

TN

49,6

TR

65,8

ZZ

50,5

0805 20 10

IL

108,8

MA

95,1

ZZ

102,0

0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90

AR

112,1

IL

71,9

MA

80,4

PK

58,0

TR

54,0

ZZ

75,3

0805 50 10

EG

63,4

IL

65,7

TR

49,9

ZZ

59,7

0808 10 80

AR

101,4

CA

91,7

CN

95,7

US

118,6

ZZ

101,9

0808 20 50

AR

81,7

CL

76,9

CN

66,5

US

96,9

ZA

82,8

ZZ

81,0


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/62


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 195/2007 НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за пристъпване към изкупуване на масло в някои държави-членки в периода от 1 март до 31 август 2007 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Комисията от 16 декември 1999 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета относно мерките за интервенция на пазара на масло и млечна сметана (2), и по-специално член 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999 гласи, че ако в една или повече държави-членки пазарните цени на маслото са на равнище под 92 % от интервенционната цена в рамките на определен представителен период, интервенционните агенции пристъпват към изкупуване на масло.

(2)

На базата на пазарните цени, съобщени от държавите-членки, Комисията констатира в съответствие с член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2771/1999, че цените в Ирландия, Испания, Португалия, и са под 92 % от интервенционната цена в продължение на две последователни седмици. Следователно в тези държави-членки е уместно да се пристъпи към интервенционно изкупуване,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Пристъпва се към изкупуването на масло, предвидено в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1255/1999, в следните държави-членки:

Ирландия

Испания

Португалия

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1913/2005 (ОВ L 307, 25.11.2005 г., стр. 2).

(2)  ОВ L 333, 24.12.1999 г., стр. 11. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1919/2006 (ОВ L 380, 28.12.2006 г., стр. 1).


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/63


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 196/2007 НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за определяне на възстановяванията при износ на зърнени култури, брашно и едрозърнест и дребнозърнест грис от пшеница или ръж

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 разликата между котировките или цените на световния пазар на продуктите, посочени в член 1 от същия регламент, и цените на същите продукти в Общността може да бъде покрита чрез възстановявания при износ.

(2)

Възстановяванията следва да се определят, като се вземат предвид факторите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ и относно мерките, които е необходимо да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2).

(3)

Що се отнася до брашното и едрозърнестия и дребнозърнестия грис от пшеница или ръж, възстановяването при износ, което се прилага към тези продукти, следва да се изчисли, като се отчита количеството зърнени култури, необходимо за производството на съответния продукт. Тези количества са фиксирани в Регламент (ЕО) № 1501/95.

(4)

Ситуацията на световния пазар или специфичните нужди на определени пазари могат да наложат диференциация във възстановяванията за определени продукти с оглед на тяхното местоназначение.

(5)

Възстановяването следва да се определя веднъж месечно. Междувременно то може да бъде променяно.

(6)

Прилагането на тези правила към настоящата ситуация на пазара на зърнени култури, и по-специално към котировките или цените на тези продукти в Общността и на световния пазар, води до определяне на възстановяванията в размерите, посочени в приложението.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Възстановяванията при износ на продуктите в непреработено състояние, изброени в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003, с изключение на малц, се определят в размерите, посочени в приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1154/2005 на Комисията (ОВ L 187, 19.7.2005 г., стр. 11).

(2)  ОВ L 147, 30.6.1995 г., стр. 7. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 777/2004 (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 50).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Регламент на Комисията от 26 Февруари 2007 r. за определяне на възстановяванията при износ на зърнени култури, брашно и едрозърнест и дребнозърнест грис от пшеница или ръж

Код на продуктите

Местоназначение

Мерна единица

Размер на възстановяванията

1001 10 00 9200

EUR/t

1001 10 00 9400

A00

EUR/t

0

1001 90 91 9000

EUR/t

1001 90 99 9000

A00

EUR/t

1002 00 00 9000

A00

EUR/t

0

1003 00 10 9000

EUR/t

1003 00 90 9000

A00

EUR/t

1004 00 00 9200

EUR/t

1004 00 00 9400

A00

EUR/t

0

1005 10 90 9000

EUR/t

1005 90 00 9000

A00

EUR/t

0

1007 00 90 9000

EUR/t

1008 20 00 9000

EUR/t

1101 00 11 9000

EUR/t

1101 00 15 9100

C01

EUR/t

0

1101 00 15 9130

C01

EUR/t

0

1101 00 15 9150

C01

EUR/t

0

1101 00 15 9170

C01

EUR/t

0

1101 00 15 9180

C01

EUR/t

0

1101 00 15 9190

EUR/t

1101 00 90 9000

EUR/t

1102 10 00 9500

A00

EUR/t

0

1102 10 00 9700

A00

EUR/t

0

1102 10 00 9900

EUR/t

1103 11 10 9200

A00

EUR/t

0

1103 11 10 9400

A00

EUR/t

0

1103 11 10 9900

EUR/t

1103 11 90 9200

A00

EUR/t

0

1103 11 90 9800

EUR/t

NB: Кодовете на продуктите, както и кодовете на местоназначенията от серия „A“, са определени в Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията (ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1), както е изменен.

C01

:

Всички трети страни с изключение на Албания, Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Бившата югославска република Македония, Лихтенщайн и Швейцария.


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/65


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 197/2007 НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за определяне на корективна сума, приложима към възстановяването за зърнени култури

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 15, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 предвижда, че възстановяването при износ на зърнени култури към деня на внасяне на заявлението за лицензия следва да се прилага при поискване към износ, който ще бъде осъществен в рамките на срока на валидност на лицензията. В такъв случай към възстановяването може да се приложи корективна сума.

(2)

Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета за предоставяне на възстановявания при износ на зърнени култури и относно мерките, които следва да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2), позволява определянето на корективна сума за продуктите, изброени в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003. Тази корективна сума следва да бъде изчислена, като се вземат предвид факторите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95.

(3)

Ситуацията на световния пазар или специфичните нужди на някои пазари могат да наложат диференциация в корективните суми според местоназначението на износ.

(4)

Корективната сума следва да се определи по същата процедура като възстановяването. Тя може да се изменя в периода между две фиксирания.

(5)

От горепосочените разпоредби следва, че корективната сума трябва да бъде тази, определена в приложението към настоящия регламент.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Корективната сума, приложима към възстановяванията, предварително определени по отношение на износа на продуктите, посочени в член 1, букви а), б) и в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003, с изключение на малц, е определена в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  OВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1154/2005 на Комисията (ОВ L 187, 19.7.2005 г., стр. 11).

(2)  OВ L 147, 30.6.1995 г., стр. 7. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 777/2004 (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 50).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Регламент на Комисията от 26 февруари 2007 r. за определяне на корективната сума, приложима към възстановяването за зърнени култури

(EUR/t)

Код на продуктите

Местоназначение

Настоящ

3

Първи срок

4

Втори срок

5

Трети срок

6

Четвърти срок

7

Пети срок

8

Шести срок

9

1001 10 00 9200

1001 10 00 9400

A00

0

0

0

0

0

1001 90 91 9000

1001 90 99 9000

C01

0

0

0

0

0

1002 00 00 9000

A00

0

0

0

0

0

1003 00 10 9000

1003 00 90 9000

C02

0

0

0

0

0

1004 00 00 9200

1004 00 00 9400

C03

0

0

0

0

0

1005 10 90 9000

1005 90 00 9000

A00

0

0

0

0

0

1007 00 90 9000

1008 20 00 9000

1101 00 11 9000

1101 00 15 9100

C01

0

0

0

0

0

1101 00 15 9130

C01

0

0

0

0

0

1101 00 15 9150

C01

0

0

0

0

0

1101 00 15 9170

C01

0

0

0

0

0

1101 00 15 9180

C01

0

0

0

0

0

1101 00 15 9190

1101 00 90 9000

1102 10 00 9500

A00

0

0

0

0

0

1102 10 00 9700

A00

0

0

0

0

0

1102 10 00 9900

1103 11 10 9200

A00

0

0

0

0

0

1103 11 10 9400

A00

0

0

0

0

0

1103 11 10 9900

1103 11 90 9200

A00

0

0

0

0

0

1103 11 90 9800

NB: Кодовете на продуктите и кодовете на местоназначенията от серия „А“ са определени в Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията (ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1), както е изменен.

Цифровите кодове на местоназначенията са определени в Регламент (ЕО) № 2081/2003 (ОВ L 313, 28.11.2003 г., стр. 11).

C01

:

Всички трети страни с изключение на Албания, България, Румъния, Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Бившата югославска република Македония, Лихтенщайн и Швейцария.

C02

:

Алжир, Саудитска Арабия, Бахрейн, Египет, Обединени арабски емирства, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Либия, Мароко, Мавритания, Оман, Катар, Сирия, Тунис и Йемен.

C03

:

Всички трети страни с изключение на България, Норвегия, Румъния, Швейцария и Лихтенщайн.


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/67


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 198/2007 НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за определяне на възстановяванията при износ на малц

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно разпоредбите на член 13 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 разликата между котировките или цените на световния пазар на продуктите, посочени в член 1 от същия регламент, и цените на тези продукти в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ.

(2)

Възстановяванията следва да се определят, като се вземат предвид елементите на член 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1766/92 на Съвета за предоставянето на възстановявания при износ и мерките, които следва да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2).

(3)

Възстановяването, което се прилага към различните видове малц, следва да се изчисли, като се вземат предвид количествата зърнени култури, необходими за производството на съответните продукти. Тези количества са посочени в Регламент (ЕО) № 1501/95.

(4)

Ситуацията на световния пазар или специфичните нужди на определени пазари могат да наложат диференциация във възстановяването за определени продукти с оглед тяхното местоназначение.

(5)

Възстановяването следва да се определя веднъж месечно. То може да бъде изменяно междувременно.

(6)

Прилагането на тези правила с оглед съществуващата ситуация на пазара на зърнени култури и най-вече с оглед котировките и цените на тези продукти в Общността и на световния пазар води до определяне на възстановяването в размери, посочени в приложението към настоящия регламент.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Възстановяванията при износ на малца, посочен в член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003, се определят в размери, посочени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1154/2005 на Комисията (ОВ L 187, 19.7.2005 г., стр. 11).

(2)  ОВ L 147, 30.6.1995 г., стр. 7. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 777/2004 (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 50).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Регламент на Комисията от 26 февруари 2007 г. за определяне на възстановяванията при износ на малц

Код на продуктите

Местоназначение

Мерна единица

Размер на възстановяванията

1107 10 19 9000

A00

EUR/t

0,00

1107 10 99 9000

A00

EUR/t

0,00

1107 20 00 9000

A00

EUR/t

0,00

NB: Кодовете на продуктите и кодовете на местоназначенията от серия A са определени в Регламент (EИО) № 3846/87 на Комисията (OВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1), изменен.

Цифровите кодове на местоназначенията са определени в Регламент (EО) № 2081/2003 на Комисията (OВ L 313, 28.11.2003 г., стр. 11).


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/69


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 199/2006 НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за определяне на коректива, приложим към възстановяването за малц

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 15, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 предвижда, че възстановяването при износ на зърнени култури, което се прилага в деня на внасяне на заявлението за лицензия, следва при поискване да се приложи при износ, извършен по време на срока на валидност на лицензията. В този случай към възстановяването може да се приложи коректив.

(2)

Регламент (ЕО) № 1501/95 на Комисията от 29 юни 1995 г. за определяне на някои подробни правила съгласно Регламент (ЕИО) № 1766/92 на Съвета относно предоставянето на възстановявания при износ на зърнени култури и мерките, които следва да се предприемат в случай на затруднения във функционирането на пазара на зърнени култури (2), позволява да бъде определен корективът за малц, посочен в член 1, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1784/2003. Този коректив следва да се изчисли, като се вземат предвид факторите, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1501/95.

(3)

От горепосочените разпоредби следва, че корективът следва да бъде този, определен в приложението към настоящия регламент.

(4)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Корективът, посочен в член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1784/2003, който се прилага към възстановяванията за малц, определени предварително за малца, е този, установен в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1154/2005 на Комисията (ОВ L 187, 19.7.2005 г., стр. 11).

(2)  ОВ L 147, 30.6.1995 г., стр. 7. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 777/2004 (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 50).


ПРИЛОЖЕНИЕ

към Регламент на Комисията от 26 февруари 2007 г. за определяне на коректива, приложим към възстановяванията за малц

NB: Кодовете на продуктите за местоназначенията от серия А са определени в Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията (ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1), изменен.

Цифровите кодове на местоназначения са определени в Регламент (ЕО) № 2081/2003 на Комисията (ОВ L 313, 28.11.2003 г., стр. 11).

(EUR/t)

Код на продуктите

Местоназначение

Настоящ

3

Първи период

4

Втори период

5

Трети период

6

Четвърти период

7

Пети период

8

1107 10 11 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 10 19 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 10 91 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 10 99 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 20 00 9000

A00

0

0

0

0

0

0


(EUR/t)

Код на продуктите

Местоназначение

Шести период

9

Седми период

10

Осми период

11

Девети период

12

Десети период

1

Единадесети период

2

1107 10 11 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 10 19 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 10 91 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 10 99 9000

A00

0

0

0

0

0

0

1107 20 00 9000

A00

0

0

0

0

0

0


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/71


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 200/2007 НA КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за определяне на възстановяванията за продуктите от секторите на зърнените култури и ориза, доставени в рамките на национални проекти за хранителни помощи и проекти за хранителни помощи на Общността

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1785/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на ориз (2), и по-специално член 14, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 2 от Регламент (ЕИО) № 2681/74 на Съвета от 21 октомври 1974 г. относно финансирането от Общността на разходите по снабдяване със селскостопански продукти под формата на хранителни помощи (3) посочва, че частта от разходите по възстановяванията при износ, определени съгласно правилата на Общността, трябва да се поеме от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, секция „Гарантиране“.

(2)

С оглед лесното изготвяне и управление на бюджета, предвиден за проекти за хранителни помощи на Общността, както и с оглед да се позволи на държавите-членки да се информират за размера на частта, поета от Общността във финансирането на национални проекти за хранителни помощи, следва да се определи размерът на възстановяванията, полагащи се при подобни дейности.

(3)

Общите правила и правилата за прилагане, предвидени в член 13 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 и член 13 от Регламент (ЕО) № 1785/2003 относно възстановяванията при износ, се прилагат mutatis mutandis към горепосочените случаи.

(4)

Специфичните критерии, които следва да се вземат предвид при изчисляването на възстановяванията при износ на ориз, са определени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1785/2003.

(5)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

За националните проекти за хранителни помощи и проектите за хранителни помощи на Общността съгласно международни споразумения или други допълнителни програми, както и за други мерки на Общността за безплатно предоставяне на храна, възстановяванията, приложими към секторите на зърнените култури и ориза, се определят съгласно приложението.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2007 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията:

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 78. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1154/2005 на Комисията (ОВ L 187, 19.7.2005 г., стр. 11).

(2)  ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 96. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 797/2006 на Комисията (ОВ L 144, 31.5.2006 г., стр. 1).

(3)  ОВ L 288, 25.10.1974 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

към регламент на Комисията от 26 февруари 2007 г. за определяне на възстановяванията за продуктите от секторите на зърнените култури и ориза, доставени в рамките на национални проекти за хранителни помощи и проекти за хранителни помощи на Общността

(EUR/t)

Код на продукта

Размер на възстановяванията

1001 10 00 9400

0,00

1001 90 99 9000

0,00

1002 00 00 9000

0,00

1003 00 90 9000

0,00

1005 90 00 9000

0,00

1006 30 92 9100

0,00

1006 30 92 9900

0,00

1006 30 94 9100

0,00

1006 30 94 9900

0,00

1006 30 96 9100

0,00

1006 30 96 9900

0,00

1006 30 98 9100

0,00

1006 30 98 9900

0,00

1006 30 65 9900

0,00

1007 00 90 9000

0,00

1101 00 15 9100

0,00

1101 00 15 9130

0,00

1102 10 00 9500

0,00

1102 20 10 9200

0,00

1102 20 10 9400

0,00

1103 11 10 9200

0,00

1103 13 10 9100

0,00

1104 12 90 9100

0,00

NB: Кодовете на продуктите са определени в Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията (ОВ L 366, 24.12.1987 г., стр. 1), изменен.


27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/73


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 201/2007 НА КОМИСИЯТА

от 23 февруари 2007 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като предвид Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета от 18 юли 2005 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005 посочва физическите и юридическите лица, образуванията и организациите, обхванати от замразяването на средства и икономически ресурси съгласно посочения регламент.

(2)

На 6 февруари 2007 г. Комитетът по санкциите към Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации измени списъка на физическите и юридическите лица, образуванията и организациите, по отношение на които би следвало да се прилага замразяването на средства и икономически ресурси. Следователно приложение І трябва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 23 февруари 2007 година.

За Комисията

Eneko LANDÁBURU

Генерален директор на Генерална дирекция „Външни отношения“


(1)  OВ L 193, 23.7.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I към Регламент (ЕО) № 1183/2005 се изменя, както следва:

1.

Текстът „Khawa Panga Mandro (известен още като: а) Kawa Panga, б) Kawa Panga Mandro, в) Kawa Mandro, г) Yves Andoul Karim, д) Chief Kahwa, е) Kawa). Дата на раждане: 20.8.1973 г. Място на раждане: Буниа, Демократична република Конго. Националност: конгоанец. Друга информация: бивш председател на Партията за единство и съхранение на целостта на Конго (PUSIC). В затвора в Буниа от април 2005 г.“ се заменя със следното:

„Khawa Panga Mandro (известен още като: а) Kawa Panga, б) Kawa Panga Mandro, в) Kawa Mandro, г) Yves Andoul Karim, д) Chief Kahwa, е) Kawa, ж) Mandro Panga Kahwa, з) Yves Khawa Panga Mandro). Дата на раждане: 20.8.1973 г. Място на раждане: Буниа, Демократична република Конго. Националност: конгоанец. Друга информация: Бивш председател на Партията за единство и съхранение на целостта на Конго (PUSIC). В затвора в Буниа от април 2005 г.“

2.

Текстът „Douglas Mpano. Националност: конгоанец. Друга информация: живущ в Гома. Мениджър на „Авиокомпания на Големите езера“ (Compagnie Aérienne des Grands Lacs) и на „Бизнес компания Големите езера“ (Great Lakes Business Company).“ се заменя със следното:

„Iruta Douglas Mpamo (известен още като: а) Mpano б) Douglas Iruta Mpamo). Адрес: Bld Kanyamuhanga 52, Goma, DRC. Дата на раждане: a) 28.12.1965 г., б) 29.12.1965 г. Място на раждане: a) Башали, Масиси (отнася се за дата на раждане a), б) Гома, Демократична република Конго (предишен Заир) (отнася се за дата на раждане б). Националност: конгоанец. Друга информация: собственик/мениджър на „Авиокомпания на Големите езера“ (Compagnie Aérienne des Grands Lacs) и на „Бизнес компания Големите езера“ (Great Lakes Business Company).“

3.

Текстът „Д-р Ignace Murwanashyaka (известен още като Ignace). Дата на раждане: 14.5.1963 г. Място на раждане: Бутера, Руанда. Националност: Руанда. Друга информация: председател на Демократични сили за освобождение на Руанда (FDLR). Пребиваващ в Германия.“ се заменя със следното:

„Д-р Ignace Murwanashyaka (известен още като Ignace). Дата на раждане: 14.5.1963 г. Място на раждане: a) Бутера, Руанда, б) Нгома, Бутаре, Руанда. Националност: гражданин на Руанда. Друга информация: председател на Демократични сили за освобождение на Руанда (FDLR). Пребиваващ в Германия.“

4.

Текстът „Laurent Nkunda (известен още като: a) Laurent Nkunda Bwatare, б) Laurent Nkundabatware, в) Laurent Nkunda Mahoro Batware, г) General Nkunda). Дата на раждане: 6.2.1967 г. Място на раждане: Северно Киву/Ручуру, Демократична република Конго. Националност: конгоанец. Друга информация: бивш генерал от Обединението за демокрация на Конго — Гома (RCD-G). Настоящо местонахождение — неизвестно. Бил е забелязан в Руанда и Гома.“ се заменя със следното:

„Laurent Nkunda (известен още като: a) Laurent Nkunda Bwatare, б) Laurent Nkundabatware, в) Laurent Nkunda Mahoro Batware, г) Laurent Nkunda Batware, д) General Nkunda). Дата на раждане: a) 6.2.1967 г., б) 2.2.1967 г. Място на раждане: Северно Киву/Ручуру, Демократична република Конго (отнася се за дата на раждане a). Националност: конгоанец. Друга информация: бивш генерал от Обединението за демокрация на Конго — Гома (RCD-G). Основател на Националния конгрес за народна защита през 2006 г. Висш служител в Обединението за демокрация на Конго — Гома (RCD-G), 1998—2006 г.; служител в Патриотичен фронт на Руанда (RPF), 1992—1998 г. Настоящо местонахождение — неизвестно. Бил е забелязан в Руанда и Гома.“


ДИРЕКТИВИ

27.2.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 59/75


ДИРЕКТИВА 2007/12/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 26 февруари 2007 година

за изменение на някои приложения към Директивa 90/642/ЕИО на Съвета относно максимално допустимите нива на остатъци от пенконазол, беномил и карбендазим

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,

като взе предвид Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 7 от нея,

като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (2), и по-специално член 4, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 91/414/ЕИО разрешенията за употреба на продукти за растителна защита на определени култури са от компетенциите на държавите-членки. Такива разрешения трябва да се основават на оценка на ефектите върху здравето на човека и животните и въздействието върху околната среда. При тази оценка трябва да се имат предвид елементи, към които спадат излагането на действието на оператори и наблюдатели, въздействието върху земната, водната и въздушната среда, както и въздействието върху хора и животни посредством консумацията на остатъци по третираните култури.

(2)

Максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) отразяват използването на минималните количества пестициди, необходими за ефикасна растителна защита, прилагани по такъв начин, че количеството остатък да е практически най-малкото възможно и токсикологично допустимо, по-специално по отношение на прогнозната дневна доза.

(3)

МДГОВ от пестициди, определени с Директива 90/642/ЕИО следва да бъдат преразглеждани и могат да бъдат изменени, така че да се вземат предвид новите или променените им приложения. Информация за нови или променени приложения беше съобщена на Комисията, което ще доведе до изменение в допустимите граници на остатъчни вещества от пенконазол, беномил и карбендазим.

(4)

Излагането на потребителите през целия им живот на тези пестициди посредством хранителни продукти, които могат да съдържат остатъци от тези пестициди, беше преразгледано и оценено в съответствие с действащите в Общността процедури и практики, като се вземат предвид насоките, публикувани от Световната здравна организация (3).

(5)

В случая с беномил и карбендазим, за които съществува критична референтна доза (КРД), силното излагане на потребителите посредством всеки от хранителните продукти, които могат да съдържат остатъци от тези пестициди, беше преразгледано и оценено в съответствие с действащите в Общността процедури и практики, като се вземат предвид насоките, публикувани от Световната здравна организация. Становищата на Научния комитет по растенията, по-специално насоките и препоръките по отношение на защитата на потребителите на хранителни продукти, третирани с пестициди (4), са взети под внимание. Като се базират на оценката на дневния прием, МДГОВ за тези пестициди трябва да бъдат определени така, че да се гарантира, че КРД няма да бъде надхвърлена. Що се отнася до другите вещества, оценката на наличната информация показа, че не се изисква КРД и следователно няма нужда от краткосрочна оценка.

(6)

Относно новите МДГОВ от беномил и карбендазим за цитрусовите плодове заявителят е поел ангажимента да предостави необходимата допълнителна информация до декември 2007 г. Наличните към момента данни показват, че предложените МГДОВ са безопасни за потребителите.

(7)

Когато разрешената употреба на продукти за растителна защита не предизвиква наличие на остатъчни вещества от пестициди върху или във хранителния продукт, когато няма разрешено практическо приложение, когато практическите приложения, разрешени от държавите-членки, не са били подкрепени от необходимите данни или когато практическите приложения в трети страни, водещи до присъствие на остатъчни вещества върху или във храните, които могат да бъдат пуснати в обращение на пазара на Общността, не са били подкрепени от необходимите данни, МДГОВ следва да бъдат фиксирани на долната граница на аналитично определяне.

(8)

Следователно е подходящо да се определят нови МДГОВ за тези пестициди.

(9)

Директива 90/642/ЕИО следва да бъде съответно изменена.

(10)

Предвидените в настоящата директива мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложение II към Директива 90/642/ЕИО се изменя в съответствие с приложението към настоящата директива.

Член 2

1.   Държавите-членки приемат и публикуват в срок не по-късно от 27 август 2007 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби и предоставят таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби, считано от 28 август 2007 г.

2.   Когато държавите-членки приемат разпоредбите, посочени в параграф 1, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

3.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 26 февруари 2007 година.

За Комисията

Markos KYPRIANOU

Член на Комисията


(1)  OВ L 350, 14.12.1990 г., стр 71. Директива, последно изменена с Директива 2006/92/ЕО на Комисията (ОВ L 311, 10.11.2006 г., стр. 31).

(2)  OВ L 230, 19.8.1991 г., стр 1. Директива, последно изменена с Директива 2007/6/ЕО на Комисията (ОВ L 43, 15.2.2007 г., стр. 13).

(3)  Насоки за прогнозното изчисляване на количествата остатъци от пестициди, приемани с храната (актуализирани), изготвени от световната система за екологичен мониторинг/програма за безопасност на храните (GEMS/Food Programme) в сътрудничество с Комитета за Кодекса за остатъците от пестициди и публикувани от Световната здравна организация, 1997 г. (WHO/FSF/FOS/97.7).

(4)  Становище относно въпроси, свързани с изменението на приложенията към директиви на Съвета 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО (становище, изразено от Научния комитет по растенията на 14 юли 1998 г.) Становище относно различни остатъци от пестициди в плодовете и зеленчуците (становище, изразено от Научния комитет по растенията на 14 юли 1998 г.) http://europa.eu.int/comm/food/fs/sc/scp/outcome_ppp_en.html


ПРИЛОЖЕНИЕ

В част А от приложение ІІ към Директива 90/642/ЕО колоните, отнасящи се до пенконазол, беномил и карбендазим, се заменят със следното:

 

Остатъци от пестициди и максимално допустими граници на остатъчни вещества (mg/kg)

Групи и примери за отделни продукти, за които се прилагат МДГОВ

Пенконазол

Сбор от беномил и карбендазим, изразен като карбендазим

„1.   

Плодове, пресни, изсушени или сурови, замразени, несъдържащи добавена захар; ядки

i)

ЦИТРУСОВИ ПЛОДОВЕ

0,05 (1)

0,5 (2)

Грейпфрут

 

 

Лимони

 

 

Сладки лимони

 

 

Мандарини (включително клементинки и други хибриди)

 

 

Портокали

 

 

Помело

 

 

Други

 

 

ii)

ЧЕРУПКОВИ ПЛОДОВЕ (със или без черупки)

0,05 (1)

0,1 (1)

Бадеми

 

 

Бразилски орехи

 

 

Кашу

 

 

Кестени

 

 

Кокосови орехи

 

 

Лешници

 

 

Орехи „макадамия“

 

 

Пеканови орехи

 

 

Семена от пиния

 

 

Шам фъстък

 

 

Орехи

 

 

Други

 

 

iii)

СЕМКОВИ ПЛОДОВЕ

0,2

0,2

Ябълки

 

 

Круши

 

 

Дюли

 

 

Други

 

 

iv)

КОСТИЛКОВИ ПЛОДОВЕ:

 

 

Кайсии

0,1

0,2

Череши

 

0,5

Праскови (включително праскови без мъх и други хибриди)

0,1

0,2

Сливи

 

0,5

Други

0,05 (1)

0,1 (1)

v)

ЯГОДОВИ ПЛОДОВЕ И ДРЕБНОПЛОДНИ

 

 

a)

Трапезно и винено грозде

0,2

 

Трапезно грозде

 

0,3

Винено грозде

 

0,5

б)

Ягоди (различни от диворастящи)

0,5

0,1 (1)

в)

Храстовидни (различни от диворастящи)

0,05 (1)

0,1 (1)

Къпини

 

 

Едри къпини

 

 

Кръстоски на малина и къпина

 

 

Малини

 

 

Други

 

 

г)

Други дребноплодни и ягодови плодове (различни от диворастящи)

 

0,1 (1)

Боровинки

 

 

Червени боровинки

 

 

Френско грозде (червено, черно (касис) и бяло)

0,5

 

Цариградско грозде

 

 

Други

0,05 (1)

 

д)

Диворастящи ягодови и други плодове

0,05 (1)

0,1 (1)

vi)

РАЗНИ

0,05 (1)

 

Авокадо

 

 

Банани

 

 

Фурми

 

 

Смокини

 

 

Киви

 

 

Кумкуат

 

 

Личи

 

 

Манго

 

 

Маслини (за консумация)

 

 

Маслини (за производство на маслиново масло)

 

 

Папая

 

0,2

Пасион фрут

 

 

Ананаси

 

 

Нар

 

 

Други

 

0,1 (1)

2.   

Зеленчуци, пресни или неварени, в замразено или изсушено състояние

i)

КОРЕНОПЛОДНИ И ГРУДКОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ

0,05 (1)

0,1 (1)

Цвекло

 

 

Моркови

 

 

Корени от маниока

 

 

Целина с едри глави

 

 

Хрян

 

 

Земни ябълки

 

 

Пащърнак

 

 

Корени от магданоз

 

 

Репички

 

 

Козя брада

 

 

Сладки патати

 

 

Жълта ряпа

 

 

Ряпа

 

 

Игнам

 

 

Други

 

 

ii)

ЛУКОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ

0,05 (1)

0,1 (1)

Чесън

 

 

Лук

 

 

Шалот

 

 

Зелен лук

 

 

Други

 

 

iii)

ПЛОДОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ

 

 

a)

Картофови

 

 

Домати

0,1

0,5

Пиперки

0,2

 

Патладжани

0,1

0,5

Бамя

 

2

Други

0,05 (1)

0,1 (1)

б)

Тиквови — ядивна кора

0,1

0,1 (1)

Краставици

 

 

Корнишони

 

 

Тиквички

 

 

Други

 

 

в)

Тиквови — неядивна кора

0,1

0,1 (1)

Пъпеши

 

 

Тиква

 

 

Диня

 

 

Други

 

 

г)

Сладка царевица

0,05 (1)

0,1 (1)

iv)

ЗЕЛЕНЧУЦИ ОТ РОД „ЗЕЛЕ“

0,05 (1)

 

a)

Цветно зеле

 

0,1 (1)

Броколи (включително Calabrese)

 

 

Карфиол

 

 

Други

 

 

б)

Главесто зеле

 

 

Брюкселско зеле

 

0,5

Зеле

 

 

Други

 

0,1 (1)

в)

Листно зеле

 

0,1 (1)

Китайско зеле

 

 

Къдраво зеле

 

 

Други

 

 

г)

Алабаш

 

0,1 (1)

v)

ЛИСТНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПРЕСНИ ПОДПРАВКИ

0,05 (1)

0,1 (1)

a)

Марули и подобни

 

 

Кресон

 

 

Градинска салата

 

 

Маруля

 

 

Ескариол (широколистна ендивия)

 

 

Рукола

 

 

Листно зеле

 

 

Други

 

 

б)

Спанак и подобни

 

 

Спанак

 

 

Цвекло за салата

 

 

Други

 

 

в)

Воден кресон

 

 

г)

Ендивия

 

 

д)

Билки

 

 

Балдаран

 

 

Сибирски лук

 

 

Магданоз

 

 

Листа от целина

 

 

Други

 

 

vi)

БОБОВИ ЗЕЛЕНЧУЦИ (пресни)

0,05 (1)

 

Фасул (с шушулки)

 

0,2

Фасул (без шушулки)

 

 

Грах (с шушулки)

 

0,2

Грах (без шушулки)

 

 

Други

 

0,1 (1)

vii)

СТЪБЛЕНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ (пресни)

 

0,1 (1)

Аспержи

 

 

Бяло цвекло

 

 

Целина

 

 

Копър

 

 

Артишок (ангинарии)

0,2

 

Праз

 

 

Ревен

 

 

Други

0,05 (1)

 

viii)

ГЪБИ

0,05 (1)

0,1 (1)

a)

Култивирани гъби

 

 

б)

Диворастящи гъби

 

 

3.

Варива

0,05 (1)

0,1 (1)

Фасул

 

 

Леща

 

 

Грах

 

 

Лупина

 

 

Други

 

 

4.

Маслодайни семена

0,05 (1)

 

Ленено семе

 

 

Фъстъци

 

 

Маково семе

 

 

Сусамово семе

 

 

Слънчогледово семе

 

 

Рапично семе

 

 

Соя

 

0,2

Синапено семе

 

 

Памуково семе

 

 

Конопено семе

 

 

Други

 

0,1 (1)

5.

Картофи

0,05 (1)

0,1 (1)

Ранни картофи

 

 

Късни картофи

 

 

6.

ЧАЙ (листа и стъбла на Camellia sinensis, изсушени, ферментирали или обработени по друг начин)

0,1 (1)

0,1 (1)

7.

Хмел (сух), включително топчета хмел и неконцентриран прах

0,5

0,1 (1)


(1)  Показва долната граница на аналитично определяне.

(2)  Показва, че максимално допустимите граници на остатъчни вещества са временно определени до 31 декември 2007 г. в очакване на получаването на данни от заявителя. Ако данните не бъдат получени до тази дата, МГДОВ ще бъдат отменени с директива или регламент.“