—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година (1),

—

като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2011 година (COM(2012) 436 – C7-0224/2012) (2),

—

като взе предвид доклада на Комисията за последващите действия по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година (COM(2012) 585) и работните документи на службите на Комисията, придружаващи същия доклад (SWD(2012) 340 и SWD(2012) 330),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2012 г., озаглавено „Обобщение на резултатите от управлението на Комисията през 2011 г.“ (COM(2012) 281),

—

като взе предвид годишния доклад на Комисията до органа за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно вътрешните одити, проведени през 2011 г. (COM(2012) 563), и работния документ на службите на Комисията, придружаващ същия доклад (SWD(2012) 283),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета за финансовата 2011 година, придружен от отговорите на институциите (3), (годишен доклад), и специалните доклади на Сметната палата,

—

като взе предвид декларацията за достоверност (4) относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2011 година съгласно член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2013 г. за освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2011 година (05752/2013 – C7-0038/2013),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2013 г. за освобождаване на изпълнителните агенции от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2011 година (05754/2013 – C7-0039/2013),

—

като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и член 106а от Договора за Евратом,

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (5), и по-специално членове 55, 145, 146 и 147 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (6), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. относно установяването на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (7), и по-специално член 14, параграфи 2 и 3 от него,

—

като взе предвид член 76 и приложение VI към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на другите заинтересовани комисии (A7-0116/2013),

А.

като има предвид, че Европа е изправена пред икономическа и финансова криза освен кризата на доверие в нейните институции — положение, което изисква Парламентът да бъде особено строг при проверката на отчетите на Комисията;

Б.

като има предвид, че Сметната палата за осемнадесети пореден път не беше в състояние да представи положителна декларация за достоверност по отношение на законосъобразността и редовността на плащанията;

В.

като има предвид, че понастоящем държавите членки водят преговори по новата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.;

Г.

като има предвид, че в условията на ограничаване на ресурсите, породени от икономическата и финансовата криза, разглежда необходимостта от т.нар. „Интелигентна солидарност“ — използването на средствата на Съюза за осъществяването на реформи, спазването на финансовата дисциплина и гарантирането на политическа и икономическа стабилност;

Д.

като има предвид, че съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията носи крайната отговорност за изпълнението на бюджета на Съюза, докато държавите членки са длъжни да си сътрудничат пълноценно с Комисията, с цел да гарантират, че бюджетните кредити се използват в съответствие с принципите на доброто финансово управление;

Е.

като има предвид, че член 287 от ДФЕС предвижда, че „Сметната палата представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции …“;

Ж.

като има предвид, че одитите на изпълнението, които измерват степента, в която разходите са постигнали преследваните цели, стават все по-важни;

З.

като има предвид, че слабостите в митническата система изискват по-добър баланс между намаляването на проверките и увеличаването на последващите проверки;

И.

като има предвид, че управлението на Комисията следва да бъде представено по справедлив начин с оглед на укрепването на общественото доверие в институциите;

Й.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места е всеобхватна стратегия, която обхваща дейностите на почти всички служби на Комисията, отговарящи за вътрешните политики, и като има предвид, че 2011 г. е първата пълна година на прилагане на стратегията;

К.

като има предвид, че междуинституционалният диалог, предвиден в член 318 от ДФЕС, следва да представлява възможност за насърчаване на нова култура на изпълнение в рамките на Комисията;

Л.

като има предвид, че комисията по бюджетен контрол следва в бъдеще да участва в по-голяма степен в контрола на разходите на Комисията; очаква едно по-тясно сътрудничество със Сметната палата с цел изготвянето на широк спектър от предложения за подобряване на ефективността на одитните процедури;

М.

като има предвид, че правомощията и ресурсите на комисията по бюджетен контрол в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета следва да бъдат подробно разгледани и описани в доклад по собствена инициатива.

1.

Призовава Комисията, предвид освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, да представи на Парламента план за действие за изпълнението на следните приоритетни действия:

Съобщение на Комисията относно защитата на бюджета на Съюза

Процент на грешки при споделеното управление

Призовава Комисията:

Гд „Земеделие и развитие на селските райони“

Гд „Регионална политика“

Процент на грешки при централизираното управление

ГД „Научни изследвания“

Доклад за оценка (член 318 от ДФЕС) и засилено използване на одити на изпълнението

Приходи и традиционни собствени ресурси

С цел да се гарантира подходяща защита на финансовите интереси на Съюза и с оглед на това Съюзът да разполага с достатъчно собствени ресурси за растеж, Комисията следва:

2.

Разтревожен е от мащабите на офшорните финансови дейности според неотдавна изтеклите информации в тази връзка; призовава Комисията да предприеме незабавни мерки за премахване на тези възможности за отклоняване на хиляди милиарди евро от нормалните финансови потоци, целящо преди всичко избягване на данъци и укриване на незаконни доходи от данъчните органи на държавите членки.

3.

Настоява, че Комисията следва да предприеме мерки за обявяване за незаконни всички банкови дейности, свързани с предоставяне на консултации и изграждане на офшорни структури и за гарантиране, че нито една банка в рамките на Европейския съюз, участваща в такива дейности, няма да може и няма да получи европейско финансиране под каквато и да било схема или да може да се възползва от национални мерки за подкрепа.

4.

Очаква да получи от Комисията в рамките на два месеца проект на законодателни предложения за слагане на край на практиката на използване на данъчни убежища от отделни лица, дружества и дори обществени институции.

5.

Приветства последващите действия от страна на Комисията във връзка с искането на Парламента за по-голяма прозрачност по отношение на инструментите за финансов инженеринг, като по-специално докладването от страна на държавите членки във връзка с финансови въпроси и въпроси на изпълнението се превърне в задължителна процедура в съответното законодателство (13), и отбелязва, че обобщаващият доклад относно напредъка, постигнат при финансирането и изпълнението на инструментите за финансов инженеринг, оповестен от Комисията в нейния доклад за последващите действия по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2010 година (COM(2012) 585), беше своевременно предаден на Парламента; освен това отбелязва, че последният предоставя данни относно описанието на инструментите за финансов инженеринг и реда и условията за тяхното прилагане, установяването на изпълнителните органи и размера на помощта, изплащана за инструментите за финансов инженеринг и от тях.

6.

Отбелязва, че размерът на структурните фондове, усвоявани чрез инструменти за финансов инженеринг, е продължил да нараства през периода 2007—2013 г., по-специално за инструментите, насочени към предприятия; посочва, че над 90 % от действително изплатените суми на крайни получатели са били получени от предприятия; отправя искане към Комисията да изясни какъв процент от действително разпределените суми са отишли в наистина частни предприятия в сравнение с предприятията с мажоритарно публично участие.

7.

Отбелязва със загриженост, че инструментите за финансов инженеринг за градско развитие и енергийна ефективност/енергия от възобновяеми източници представляват само 17 % от сумата, изплатена за всички инструменти за финансов инженеринг в края на 2011 г., като освен това притокът в конкретни градски проекти е продължил с бавни темпове.

8.

Подкрепя изводите, направени от Комисията вследствие на горепосочения обобщаващ доклад във връзка с докладването от страна на държавите членки, както следва:

9.

Отбелязва, че Комисията е възложила на група експерти (14) да изготви доклад относно използването на ЕФРР в подкрепа на инструментите за финансов инженеринг; счита, че това е първа стъпка, и изразява загриженост във връзка с това, че анализът на мрежата за експертни оценки разкрива редица сериозни проблеми, например липсата на доказателства, въз основа на които да се определи дали мащабът на подкрепата съответства на обхвата на липсите на пазара за заеми и дялово финансиране; липсата на доказателства, въз основа на които да се оцени дали размерът на фондовете за рисков капитал, създадени с подкрепа на ЕФРР, е достатъчно голям, за да бъдат жизнеспособни; оскъдността на данни за разходите за създаване и функциониране на инструменти за финансов инженеринг, свързани с невъзстановими безвъзмездни средства; както и сложността на нормативната уредба и несигурността, свързана с нейното тълкуване.

10.

Призовава Комисията да предприеме конкретни действия за значително подобряване на използването на инструментите за финансов инженеринг с оглед по-добрата защита на финансовите интереси на Съюза.

11.

Отново заявява, че Парламентът прикани Комисията да оцени обективно и критично опита във връзка с инструментите за финансов инженеринг в политиката на сближаване за програмния период 2007—2013 г., да предостави оценка на риска, в която се разглеждат отделно различните инструменти за финансов инженеринг и се отчита структурата на риска на бенефициентите на инструменти за финансов инженеринг, и да докладва ежегодно пред Парламента, навреме за съответната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, относно използването на инструменти за финансов инженеринг в държавите членки, включително съпоставими показатели за ефективността, ефикасността и икономичността на инструментите за финансов инженеринг, както и относно начините, по които Комисията координира, гарантира съгласуваността и намалява риска от дублирания в различните области на политиките.

12.

Изразява съжаление във връзка с това, че Комисията постоянно пренебрегва отдавна отправеното искане на Парламента да добави подписа на отговорния член на Комисията към годишните отчети за дейността на генералната дирекция, с която той(тя) е свързан(а); при все това отбелязва, че обобщаващият доклад е приет от колегиума на членовете на Комисията и съдържа специфична декларация, която подчертава окончателната отговорност на Комисията за управлението от страна на нейните разпоредители с бюджетни кредити въз основа на гаранциите и резервите, направени от тях в техните годишни отчети за дейността; следователно счита, че при приемането на обобщаващия доклад колегиумът на членовете на Комисията е отбелязал проблемите в съответните генерални дирекции и може да носи отговорност.

13.

Призовава Комисията допълнително да подобри качеството и съпоставимостта на годишните отчети за дейността.

14.

Приветства факта, че Комисията предостави на Парламента достъп до годишните обобщения на държавите членки; при все това изразява съжаление във връзка с факта, че само 17 държави членки са предоставили разрешение на Комисията за това; отправя искане към Комисията да съобщи какви стъпки и мерки ще предприеме, за да гарантира, че останалите 10 държави членки също ще дадат своето разрешение.

15.

Приветства новите правила, въведени във Финансовия регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно редовното уравняване на предварителното финансиране, и насърчава Комисията да продължи да полага усилия във връзка с изпълнението на препоръките на Сметната палата по отношение на съответните счетоводни данни и методи.

16.

Признава, че предложенията на Комисията за програмния период 2014—2020 г. до голяма степен отговориха на загрижеността на Парламента, изразена в неговата резолюция, придружаваща решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2008 година (15), с предложеното въвеждане на нетни финансови корекции за държавите членки, както и рационализирани процедури и условия, съгласно които плащанията могат да бъдат прекъснати или спрени; отбелязва, че тези предложения също така изясняват някои правила за допустимост и ясно забраняват възможността управляващите органи да подбират проекти, които са физически завършени или изцяло изпълнени преди заявлението за финансиране (т.нар. „ретроспективни проекти“).

17.

Призовава Комисията да проучи възможностите за тези разходни области, при които често се допускат грешки, да се създаде система за коригиране на грешките, в рамките на която общата реална стойност на грешките за година N се приспада изцяло или частично от годишните искания на акредитиращите организации за възстановяване на разходи в зависимост от сериозността на нередностите.

18.

Припомня, че член 287 от ДФЕС предвижда, че „Сметната палата представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (…)“.

19.

Посочва, че в допълнение към становището относно надеждността на отчетите Сметната палата предоставя и три становища относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции; счита, че този голям брой становища затруднява членовете на Европейския парламент при оценката на изпълнението на бюджета от страна на Комисията.

20.

Посочва, че въз основа на своите одити Сметната палата установява най-вероятния процент грешки, който през 2011 г. е 3,9 % за плащанията; посочва, че въз основа на международните стандарти за одит Сметната палата приема 2 % като праг на същественост по отношение на общоприемливия процент на грешки и че, ако най-вероятният процент грешки е над този праг, Сметната палата ще изрази отрицателно становище.

21.

Посочва, че съгласно международните стандарти за одит външният одитор следва да определя независимо прага на същественост за грешките.

22.

Подчертава, че трябва да се прави разлика между грешки и измама, и счита, че в преобладаващата част от случаите грешките произтичат от административни грешки, много от които са свързани със сложността на правилата на Съюза и националните правила, което може да бъде поправено; все пак припомня на Комисията, че настоящият процент на грешки все още е неприемливо висок и че Парламентът е възприел подход на нулева толерантност към грешките.

23.

Подчертава факта, че процентът грешки като такъв не предоставя всеобхватна картина на ефективността на политиките на Съюза; следователно счита, че одитите на съответствието следва да бъдат допълнени от одити на изпълнението, които оценяват икономичността, ефикасността и ефективността на инструментите на политиката на Съюза; подчертава факта, че Правителствената служба на САЩ за отчетност се съсредоточава повече върху одитите на изпълнението отколкото върху одитите на съответствието.

24.

Отбелязва, че съществуват някои различия в гледните точки на Сметната палата и на Комисията по отношение на начина, по който грешките следва да бъдат изчислявани, и по-специално относно това, дали предварителното финансиране следва да бъде включено или изключено, относно третирането на количествено измерими грешки и грешки, които не са количествено измерими, както и относно начина, по който събиранията и финансовите корекции следва да бъдат отчетени при общата оценка на финансовото отражение на грешките и капацитета на системите за коригиране на грешките; счита, че различните подходи отразяват съответно различните роли на институциите, а именно ролята на одитор, от една страна, и ролята на управител, от друга; отправя искане към Сметната палата да разгледа възможността за разделяне на тези оспорвани различни категории проценти на грешки в следващия си годишен доклад и да класифицира политиките/резултатите във връзка със събирането на вземания и финансовите корекции по сектори.

25.

Съзнава, че с течение на времето експертният опит и методологията могат да се променят; при все това настоява, че резултатите от одита трябва да останат съпоставими, за да предоставят възможност на Парламента да прави политическа оценка за по-дълъг срок от време.

26.

Следователно призовава за по-тясно сътрудничество между националните одитни институции и Европейската сметна палата във връзка с одита на мерките за споделено управление в съответствие с член 287, параграф 3 от ДФЕС.

27.

Предлага да се проучи издаването от националните одитни институции, в качеството им на независими външни одитори и в съответствие с международните стандарти за одит, на национални сертификати за одит по отношение на управлението на средствата на Съюза; тези сертификати следва да се предоставят на правителствата на държавите членки, с цел представянето им като част от процеса на освобождаване от отговорност, въз основа на подходяща междуинституционална процедура, която следва да бъде установена.

28.

Приветства факта, че годишните отчети на Съюза за финансовата 2011 година дават вярна представа във всички съществени аспекти за неговото състояние към 31 декември 2011 г., както и за резултатите от неговата дейност и паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година.

29.

Отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите приходи за годината, приключила на 31 декември 2011 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти.

30.

Отбелязва със задоволство, че свързаните с отчетите поети задължения за годината, приключила на 31 декември 2011 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти.

31.

Изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че плащанията продължават да бъдат засегнати съществено от грешки.

32.

Съзнава, че в основата на отрицателното становище на Сметната палата стои констатацията, че системите за надзор и контрол са само частично ефективни и че в резултат на това плащанията са засегнати от най-вероятен процент на грешки от 3,9 %.

33.

Отбелязва със загриженост, че групите политики селско стопанство; пазари и преки помощи; развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване; регионална политика, енергетика и транспорт; заетост и социални въпроси, както и изследвания и други вътрешни политики, са засегнати съществено от грешки.

34.

Припомня, че най-вероятният процент грешки за плащанията през финансовата 2010 година се оценява на 3,7 %, а за финансовата 2009 година — на 3,3 %; изразява недоумение от това увеличение, тъй като то обръща положителната тенденция, наблюдавана през 2007, 2008 и 2009 г.; следователно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки с цел постигане на тенденция, показваща постоянен спад на процента грешки; подчертава, че Парламентът счита, че „постигането на тази цел е съществена част от получаването на пълната стойност за разходите на ЕС в бъдеще и напредъкът към положителна декларация за достоверност“ (16).

35.

Отдава това развитие основно на увеличаването на най-вероятния процент грешки в областта на селското стопанство, и по-специално изразява загриженост за високия процент на грешки в областта на развитието на селските райони, където се счита, че най-вероятният процент на грешки е 7,7 %.

36.

Призовава Сметната палата да адаптира своите специални доклади относно конкретни области на политиката в по-голяма степен, отколкото в миналото, с цел улесняване на съпоставките с изминали периоди.

37.

Изразява съжаление за това, че Съветът продължава да отказва да сътрудничи на Парламента във връзка с освобождаването от отговорност на Съвета; счита, че тази ситуация оставя на комисията по бюджетен контрол твърде малко инструменти и че в крайна сметка тя е принудена да внесе в Комисията своите въпроси и искания за информация относно бюджета на Съвета.

38.

Отбелязва, че Съветът препоръчва Комисията да бъде освободена от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Съюза за финансовата 2011 година; отбелязва, че Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство са гласували против освобождаването от отговорност на Комисията за изпълнението на бюджета на Европейския съюз за финансовата 2011 година; отбелязва забележките на тези държави, в които:

39.

В тази връзка отбелязва множеството резерви на Комисията по отношение на системите за управление и контрол на ЕФРР/Кохезионния фонд за периода 2007—2013 г., наред с другото, в Нидерландия и Обединеното кралство; насърчава Съвета да си извади заключения от забележките на Нидерландия, Швеция и Обединеното кралство чрез извършване на партньорска проверка на финансовото управление и качеството на изпълнение на всяка от държавите членки.

40.

Подчертава, че съгласно член 317 от ДФЕС Комисията носи крайната отговорност за изпълнението на бюджета на Съюза; посочва, че когато Комисията изпълнява бюджета посредством споделено управление, задачите за изпълнение се делегират на държавите членки съгласно член 53б от Финансовия регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

41.

Подчертава, че в това отношение отговорността на генералните директори е крайъгълен камък в действащата система на Комисията за управление на средства на Съюза, и подчертава колко е важно те справедливо да представляват резултатите от управлението в годишния си отчет за дейността.

42.

Припомня предложението на Парламента в резолюцията му относно процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2010 г., за периода 2014—2019 г. Комисията да има член, който да отговаря за бюджетния контрол.

43.

Очаква, че държавите членки напълно осъзнават своите задължения, съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и съгласно принципа на лоялно сътрудничество, да подпомагат активно и ефективно Съюза в изпълнението на задачите, които произтичат от Договорите.

44.

Настоява в този контекст върху значението на член 53б от Финансовия регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, който предвижда, че държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки, включително законодателни, регулаторни и административни мерки, за защита на финансовите интереси на Съюза при изпълнението на бюджета; подчертава в това отношение, че в член 59, параграф 2 от новия Финансов регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 дори се уточнява, че тези мерки следва да включват следното: а) да гарантират, че финансираните от бюджета дейности са правилно и действително осъществени и в съответствие с приложимите специфични за отделните сектори правила за тази цел, и б) да предотвратяват, откриват и коригират нередностите и измамите.

45.

Отбелязва, че настоящата система не гарантира пълна прозрачност на подкрепата за бенефициентите по линия на ЕФРР/Кохезионния фонд; при действащата рамка Комисията осигурява портал с достъп до списъците на бенефициентите, публикувани на национални интернет страници, които са само на съответния национален език, без да се следват общи критерии; очаква бъдещият регламент за структурните инструменти да гарантира, че държавите членки ще предоставят данни за крайните бенефициенти на средства от ЕФРР/Кохезионния фонд, които ще бъдат публикувани на официалната интернет страница на Комисията на един от трите работни езика на Съюза, въз основа на набор от общи критерии, позволяващи съпоставяне на данните и откриване на грешки.

46.

Посочва наличието на значителни различия в резултатите от административната дейност на държавите членки по отношение на споделеното управление на приходите и разходите, и по-специално във връзка с откриването на нередности, измами и грешки и финансовото проследяване в областта на митническите операции и разходването на средства на Съюза; отбелязва, че към момента Комисията следи резултатите от административната дейност по реактивен начин и на ниво отделни случаи и така не извършва достатъчен анализ на тенденциите, за да идентифицира рисковите области; призовава Комисията да прилага метода на анализ на тенденциите, за да се идентифицират финансовите рискове и да се предприемат мерки за подобряване на резултатите от административната дейност на държавите членки.

47.

Приветства факта, че в съответствие с член 59, параграфи 3, 4 и 5 от новия Финансов регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 органите, отговорни за управлението, в държавите членки в бъдеще се задължават ежегодно да представят на Комисията своите отчети, придружени от декларация за управлението, годишно обобщение на техния окончателен одитен доклад и на проверката, както и становище от независим одитен орган.

48.

Изразява убеждение, че гореспоменатите декларации, в съчетание с въвеждането на самокритични обсъждания в Съвета, каквито до момента не са провеждани, и напълно справедлива, честна и открита партньорска проверка между държавите членки, биха довели до по-добро и по-ефективно изпълнение на бюджета, подобряване на резултатите от прилагането на политиките, програмите и проектите, което ще спомогне за засилване на солидарността между държавите членки и ще замени взаимното недоверие — резултат, който е за предпочитане пред бюджетните съкращения в ущърб на икономическото възстановяване и доверието на гражданите на Съюза в обединена Европа.

49.

Приветства факта, че държавите членки могат, на подходящото равнище, да публикуват горепосочената информация и освен това да предоставят декларации, подписани на подходящото равнище въз основа на тази информация; призовава Комисията да подпомага държавите членки при предоставянето на тези доброволни декларации за управлението съгласно посоченото в член 59, параграф 5 от новия Финансов регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, като насърчава най-добрите практики; настоява, че Парламентът следва да получава както декларациите за управление, така и доброволните декларации.

50.

Отбелязва, че Комисията следва да предоставя на държавите членки насоки във връзка с изготвянето на съдържателни годишни обобщения; отбелязва, че за тази цел формата и съдържанието на информацията, предоставяна относно оперативните програми със споделено управление, следва да се стандартизира; годишните обобщения следва да се предоставят на разположение на Парламента и следва да са достъпни не само на езика на съответната държава членка, като по този начин се увеличава прозрачността и отчетността.

51.

Отбелязва при все това, че нито Сметната палата, нито Комисията разглеждат годишните обобщения на този етап като ценен източник на информация за целите на оценката на спазването от страна на бенефициентите и на техните резултати; отново отправя своето искане към Комисията тя да анализира силните и слабите страни на националните системи за контрол въз основа на получените годишни обобщения; счита, че това положение е неприемливо и изисква от Комисията да предприеме незабавни действия, за да гарантира полезността на следващите годишни обобщения за оценяването на изпълнението на бенефициентите.

52.

Посочва, че предоставените от държавите членки годишни обобщения „в настоящата си форма се счита, че осигуряват малка добавена стойност“ и че „елементите на съответствие на настоящото годишно обобщение просто дублират лесно достъпната информация от други източници“ (17); следователно настоятелно призовава всички държави членки да увеличат полезността на своите годишни обобщения, като включат пълен анализ на резултатите и общо равнище на декларацията за достоверност, за да покажат своя ангажимент по отношение на прозрачността и доброто финансово управление на средствата на Съюза; настоятелно призовава по-специално Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия и Полша да последват незабавно примера на 15-те държави членки, които включиха „общо равнище на декларацията за достоверност“ в своите годишни обобщения за структурните действия в Европейския социален фонд (ЕСФ) и ЕФРР (18), за да може комисията по бюджетен контрол да използва тази информация при процедурата по освобождаване от отговорност за 2012 г.; очаква онези държави членки, които не представят такава декларация навреме да представят подробни обяснения на причините за това.

53.

Призовава държавите членки да издават национални декларации за управление на подходящото политическо равнище и отправя искане към Комисията да създаде образец за подобна декларация.

54.

Призовава Комисията да създаде в краткосрочен план, в сътрудничество с държавите членки, образец за националните декларации за управление, който ще ги направи информативни и сравними; призовава Комисията да изрази открито своето становище относно тези декларации; счита, че подобни декларации следва, наред с другото, да удостоверяват критерии (като например верността и точността на отчетите, ефективността на системите за управление и контрол и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции) и да уточняват обхвата на резервите по отношение на достоверността и освобождаването от отговорност; призовава Комисията да представи предложения за намаляване на тежестта на проверките по отношение на онези държави членки или региони, които последователно осигуряват добро изпълнение според годишните доклади на Сметната палата и собствените им национални декларации за управление; счита, че Сметната палата и Комисията следва да могат да вземат предвид същността на националните декларации за управление в своята одитна дейност.

55.

Отбелязва данните в следната таблица относно двете инициативи, свързани с приноса на държавите членки за подобряване на ефективността на споделеното управление:

Таблица

56.

Отбелязва, че общият брой резерви, включени от генералните директори на Комисията в техните годишни отчети за дейността са се увеличили на 27 през 2011 г. от 17 през 2010 г. и че остойностеният общ финансов ефект на резервите се е увеличил до 1 959 милиона евро или 1,5 % от плащанията, извършени през 2011 г. (2010 г.: 423 милиона евро, съответстващи на 0,3 %).

57.

Изразява загриженост, че тези промени отразяват висок риск от грешки в някои области като например развитието на селските райони, сближаването или Седмата рамкова програма, както беше признато от генералните директори на Комисията и потвърдено от резултатите от одита на Сметната палата.

58.

Отбелязва насоките, предоставени от генералния секретар на Комисията и генералния директор на ГД „Бюджет“ на генералните директори и началниците на служби в Комисията относно това как да изчисляват процента остатъчни грешки, което доведе до подобрение в някои годишни отчети за дейността съгласно посоченото от Сметната палата.

59.

При все това изразява съжаление, че Сметната палата е констатирала недостатъци в тези указания и в тяхното прилагане, и по-специално по отношение на процента остатъчни грешки; настоятелно призовава следователно Комисията да адаптира своите насоки като непосредствен приоритет.

60.

Отбелязва напредъка, постигнат от Комисията при определянето нивото на грешки, но отбелязва с разочарование, че Сметната палата е заключила, че процентът остатъчни грешки все още не е надежден показател.

61.

Насърчава Комисията да постигне напредък при оповестяването на по-точни и надеждни данни относно възстановяванията на неправомерно извършени плащания и финансовите корекции и да представя информация, която да включва, когато е възможно, годината, през която е извършено съответното плащане, годината, през която свързаната с него грешка е установена, и годината, през която възстановяванията или финансовите корекции са оповестени в бележките към отчетите (19).

62.

Приветства доклада на Комисията относно финансовите корекции, включително действително възстановената сума, която е върната в бюджета при приключването на периода 2000—2006 г. за регионалната политика, който показва въздействието на финансовите корекции, направени през програмния период и след приключването върху общия процент грешки за програмния период 2000—2006 г.

63.

Призовава Комисията да разшири тази практика на отчитане, така че да обхване и други политики, управлявани посредством многогодишни програми.

64.

Препоръчва, в съответствие със становището на Сметната палата, да се установи ясна връзка между сумите, включени в годишните отчети за дейността, по-специално с оглед определяне на процента остатъчни грешки, и информацията за събиранията/финансовите корекции, предоставена в тези отчети.

65.

Отбелязва, че Комисията е в състояние да представи преглед на направените през 2011 г. корекции на грешки и нередности, по-специално в тази част на бюджета, която се изпълнява при режим споделено управление (20).

66.

Предлага на Комисията да изисква от генералните директори да събират систематично тези данни и да ги публикуват в техните годишни отчети за дейността.

67.

Призовава Комисията да изпраща навреме за съответната процедура по освобождаване от отговорност годишни съобщения до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата, в които да се посочват финансовите корекции и събраните вземания по държави и по програми, за да се покажат резултатите, постигнати от Комисията по отношение на защитата на бюджета на Съюза; призовава Комисията на тази основа да изготви класиране по резултатите.

68.

Отбелязва със загриженост, че горепосочената бележка 6 към консолидираните отчети обхваща само финансовите корекции и събиранията, извършени на равнището на Съюза, и че информацията за оттеглянията, събиранията и неизвършените събирания на държавите членки по структурните фондове не се оповестява по съображения за надеждност „тъй като остават съмнения по отношение на качеството и пълнотата на предоставените от някои държави членки данни и/или по отношение на някои програми“; призовава Комисията ежегодно да оповестява публично в съобщение всички суми, коригирани през предходната година чрез финансови корекции и събирания за всички методи на управление на равнището на Съюза и от държавите членки.

69.

Изразява безпокойство за това, че самата Комисия потвърждава в горепосочената бележка 6 оценката на Сметната палата, че системите за управление и контрол на държавите членки не са надеждни, и изразява дълбоко съжаление, че това би могло да повлияе на надеждността на изявленията на ръководството на Комисията; призовава Комисията да гарантира изчерпателност и пълна надеждност на данните, предоставяни от държавите членки.

70.

Припомня в тази връзка, че като приема този обобщаващ доклад на основата на гаранциите и резервите, направени от нейните генерални директори и ръководители на служби в техните годишните отчети за дейността, Комисията поема общата политическа отговорност за управлението на бюджета на ЕС (21).

71.

Приветства подобренията в общото становище, изготвено от вътрешния одитор на Комисията, които също подкрепят обобщаващия доклад, но отбелязва, че положителното становище на вътрешния одитор се основава по-специално на достатъчната увереност, изразена в годишните отчети за дейността на висшето ръководство на Комисията.

72.

Следователно отново призовава Комисията да установи надеждни и обективни годишни отчети за дейността.

73.

Отбелязва, че бюджетът за двете области на политиката, застрашени от най-висок процент на грешки („Развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване“ и „Регионална политика, енергетика и транспорт“), се изпълнява основно посредством споделено управление и изразява съжаление за това, че вероятният процент грешки за тези области е съответно 7,7 % и 6 %.

74.

Подчертава, че председателят на Сметната палата отбеляза, че „националните органи работят като първа и най-важна инстанция за защита на финансовите интереси на гражданите на ЕС и че националните органи трябва да се ангажират в по-голяма степен за управлението и контрола на средствата от ЕС“ (22); в този контекст подчертава солидарната отговорност на държавите членки за гарантирането на по-добро разходване на средствата; освен това счита, че активното участие на националните парламенти чрез съответните комисии за надзор над използването на парите на данъкоплатците на Съюза в държавите членки (следвайки примера на комисията по бюджетен контрол на Парламента) не само на равнище политически и експертен мониторинг, но също и в процеса на програмиране на новата политика на сближаване, би довело до по-ниско равнище на процента грешки, по-добра прозрачност и демократична легитимност на процеса на усвояване на средства на Съюза.

75.

Изразява съжаление във връзка с факта, че 62 % от одитираните операции в областта на регионалната политика са засегнати от грешки, а за одитираните операции по линия на ЕСФ този дял достига 76 %, като органите на държавите членки са разполагали с достатъчно информация, за да открият и коригират поне част от тези грешки, преди да сертифицират разходите пред Комисията, както и че Сметната палата е констатирала по отношение на развитието на селските райони, че проверките на място невинаги се извършват правилно; следователно призовава държавите членки и Комисията незабавно да подобрят контролите от първо ниво, за да преодолеят това неприемливо високо равнище на лошо управление.

76.

Призовава Съвета и Корепер да се погрижат за това националните системи за контрол в частност и съвместната отговорност на държавите членки за по-добро разходване на средства по принцип да бъдат редовно включвани като конкретни точки в дневния ред на заседания на компетентните състави на Съвета на министрите и обсъждани в присъствието на Комисията.

77.

Призовава Европейската сметна палата, съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС, да представя становища относно независимостта на националните одитни органи в контекста на споделеното управление.

78.

Отбелязва, че много грешки произтичат от неправилното прилагане на националните правила (по-специално по отношение на грешките, открити при ЕСФ през 2011 г., нарушенията на националните правила са достигнали 86 % от процента на грешките), както и че грешките във връзка с допустимостта (особено за бенефициентите на безвъзмездни средства) и нарушенията на правилата за възлагането на обществени поръчки (по-специално за фондове под споделено управление и непряко управление) са двата основни източника на грешки.

79.

Затова приветства предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на обществени поръчки, прието на 20 декември 2011 г. (COM(2011) 896), тъй като то цели опростяване на правилата и осигуряване на по-голяма гъвкавост при прилагането им, за да се повиши ефективността на публичните разходи; все пак отбелязва, че националните правила относно възлагането на обществени поръчки също следва да бъдат опростени в съответствие със законодателството на Съюза.

80.

Изразява съжаление относно факта, че грешките могат да произтичат и от допълването на правилата на Съюза с национални правила, които са прекалено сложни, и следователно трудно могат да се прилагат и проверяват от самите държави членки, като същевременно се създава допълнителна изкуствена тежест за бенефициентите („свръхрегулиране“).

81.

Посочва, че тези правила не само излишно завишават процента на грешки, тъй като нарушенията се разглеждат като грешки при управлението на бюджета на Съюза, въпреки че държавите членки са отговорни за тези ненужно сложни правила, но също така могат да доведат и до искове на Комисията за събирания.

82.

Настоятелно призовава държавите членки, след съгласуване с Комисията и провеждане на консултации със Сметната палата, да установят и докладват на Парламента тези прекалено сложни национални правила, с цел опростяването им; отбелязва, че в тази връзка следва допълнително да се проучат възможностите за разработване на стандартна тръжна документация за процедурите по възлагане на обществени поръчки.

83.

Призовава Комисията да прилага по-строг мониторинг и условия там, където вече са били установени нарушения на бюджетното и конкурентното право в държавите членки (особено при възлагането на договори за обществени поръчки) и, в случай на съмнение, незабавно да спира финансирането от структурните фондове до гарантиране спазването на правилата и следователно използването на фондовете в съответствие с правото на Съюза.

84.

Насърчава службите на Комисията да стартират пилотен план за действие, както направи ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ в някои сектори на политиките с висок риск от грешки, с цел определяне на ключови области, в които опростяването би могло да помогне за намаляване на процента на грешки на равнището на бенефициентите.

85.

Настоятелно призовава Комисията да разработи допълнителни инструменти за улесняване на процеса на консултации с бенефициентите и укрепване на тяхната пряка обратна връзка с националните органи в съответствие с усилията за опростяване на националните правила и за намаляване на процента грешки.

86.

Отново изисква от Комисията да посочи държавите членки, отговорни за откритите кумулираните количествено измерими грешки; отхвърля аргумента за ограниченията, наложени на Сметната палата от нейния метод на статистическа извадка, който реално ѝ пречи да посочи държавите членки с най-висок процент на грешки; призовава Сметната палата да сравни своите одитни констатации с тези на Комисията, за да се установят тези държави членки или региони, при които са открити най-много грешки като брой и/или честота на допускане.

87.

Отбелязва влизането в сила на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), но изразява съжаление относно създаването на този механизъм извън институционалната рамка на Съюза, тъй като това изключва възможността за всякакъв демократичен, политически и бюджетен контрол от страна на институциите на Съюза, в частност на Парламента; подчертава факта, че създаването извън рамките на институциите на Съюза представлява отстъпване от развитието на Съюза, основно за сметка на Парламента, Сметната палата и Съда на Европейския съюз; счита, че е от съществено значение ЕМС да се обсъжда поне веднъж годишно в пленарна зала в присъствието на Съвета и Комисията въз основа на годишния доклад на Съвета на одиторите на ЕМС.

88.

Призовава Комисията да оценява и докладва за стратегиите за борба с измамите, възприети от всяка отделна генерална дирекция след приемането на новата Стратегия на Комисията за борба с измамите (COM(2011) 376) и на Вътрешния план за действие (SEC(2011) 787) за нейното прилагане през юни 2011 г.

89.

Призовава Комисията да докладва как възнамерява да подобри възможно най-скоро мерките, които предвижда за въвеждане на проактивно управление на потенциални конфликти на интереси и на конфликти от типа „въртяща се врата“.

90.

Призовава Комисията да докладва как е изпълнила член 5, параграф 3 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО и как възнамерява да подобри и направи по-ясни съществуващите правила.

91.

Призовава Комисията да представи на Парламента възможно най-скоро преглед на всички (публични и непублични) документи и всички лица, участващи в преговорите по четирите споразумения за сътрудничество с тютюневата промишленост.

92.

Отбелязва, че Съюзът е страна по Рамковата конвенция на Световната здравна организация за борба с тютюнопушенето (РКБТ); счита, че прилагането на член 5, параграф 3 е правнообвързващо задължение за Съюза; призовава Комисията да докладва за начините, по които са изпълнени разпоредбите на член 5, параграф 3 в Съюза и неговите институции, по-специално като се има предвид следният въпрос: до каква степен изпълнението следва насоките, определени към член 5, параграф 3 от СЗО; повдига въпроса как и защо Комисията се е отклонила от тези насоки.

93.

Приветства високата степен на изпълнение, а именно 99,3 % при бюджетните кредити за поети задължения (същия процент като през 2010 г.) и 98,6 % при бюджетните кредити за плащания (през 2010 г. — 96,6 %), както и намаляването на общия излишък от 4,5 милиарда евро през 2010 г. на 1,5 милиарда евро през 2011 г.

94.

Изразява загриженост във връзка с големия брой заявки за плащания на държавите членки, подадени в края на годината към Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, тъй като това пречи на Комисията да поиска навреме от бюджетния орган коригиращ бюджет с цел увеличаване на бюджетните кредити за плащания, за да могат да се удовлетворят получените заявки; следователно изисква от Комисията да призове настоятелно държавите членки да предават повечето от своите заявки възможно най-рано.

95.

Предупреждава срещу подобна концентрация на значителна част от плащанията през месец декември, което би могло да се отрази върху ефективността на системите за наблюдение и контрол и да увеличи риска от грешки.

96.

Изразява загриженост за значителното увеличаване на неизпълнените бюджетни задължения от 13 милиарда евро през 2010 г. на 207 милиарда евро, най-вече в областта на политиката на сближаване, за програмния период 2007—2013 г.

97.

Настоява, че през следващите години още от самото начало трябва да се предоставят на разположение достатъчно бюджетни кредити за плащания.

98.

Отбелязва, че в своя годишен доклад Сметната палата посочва, че при изчисляването на приходите не са допуснати съществени грешки; все пак изразява загриженост, че по отношение на традиционните собствени ресурси (ТСР) одитът на Сметната палата не може да включва недекларирания внос или вноса, който не е регистриран от митническите органи, и че следователно в годишния доклад не се прави оценка на загубите за бюджета на Съюза в това отношение; предлага Сметната палата да публикува специален доклад относно недекларирания внос въз основа на проучване в поне 10 държави членки и съответно да коригира своята работна програма за 2013 г.

99.

Счита, че одитът на изпълнението на Сметната палата в областта на приходите е особено важен и насърчава Сметната палата да съсредоточи по-голяма част от своите ресурси в тази област; изразява съжаление за това, че годишният доклад, върху който се концентрира голяма част от работата на Сметната палата, все пак предоставя малко информация за реалната ситуация по отношение на ефективното събиране на приходите; призовава Сметната палата в годишния си доклад да акцентира повече върху одита на приходите, за да може да се придобие цялостна представа за ефективността на системата за събиране на приходи в държавите членки, както и за последиците от неправилното ѝ функциониране.

100.

Припомня, че Парламентът следи ситуацията със събирането на собствени ресурси в своя доклад по собствена инициатива относно защитата на финансовите интереси на Съюза, който се изготвя ежегодно въз основа на доклад на Комисията.

101.

Изразява дълбока загриженост във връзка със заключението на Сметната палата, че при митническия контрол на национално равнище са налице някои трайни слабости и че следователно не може да се гарантира пълното и точно отчитане на ТСР; намира за неприемливо контролът по отношение на митническите процедури в държавите членки да не функционира правилно; припомня, че правилното функциониране на митническите процедури има преки последици по отношение на изчисляването на ДДС; изразява дълбока загриженост във връзка с констатациите на Сметната палата в нейния Специален доклад № 13/2011, че само прилагането на митническа процедура 42 (23) през 2009 г. е довело до загуби, оценени чрез екстраполация на приблизително 2 200 милиона евро (24) в седем държави членки, в които Палатата е извършила одит, което представлява 29 % от ДДС, теоретично дължим върху данъчната основа на всички стоки, внесени в рамките на митническа процедура 42 през 2009 г. в тези седем държави членки.

102.

Подчертава заключението на Сметната палата в нейния Специален доклад № 13/2011, че „укриването на ДДС засяга финансовите интереси на държавите членки“; отбелязва, че „то има въздействие върху бюджета на ЕС, тъй като води до по-ниски собствени ресурси от ДДС“; отбелязва, че „тази загуба се компенсира от собствените ресурси на база БНД, като по този начин се променя размерът на отделните вноски на държавите членки в бюджета на ЕС и че данъчните измами засягат функционирането на вътрешния пазар и представляват пречка пред лоялната конкуренция“ (25).

103.

Подчертава, че констатациите на Сметната палата в нейния Специален доклад № 13/2011 бяха потвърдени от заключенията на проучвателната мисия на комисията по бюджетен контрол на Парламента в пристанищата Ротердам и Антверпен, проведена на 19 и 20 септември 2012 г.; посочва, че Съюзът е голям търговски блок и че големите европейски пристанища привличат много кораби; отбелязва, че поради логистичен натиск тези пристанища разчитат на процедурите, предвидени в митническата нормативна уредба и че оторизираните стопански субекти играят все по-важна роля; отбелязва обаче, че пристанището в Ротердам например, което е най-голямото европейско пристанище, е предоставило опростени митнически процедури на високо равнище на вносителите в сравнение с други големи пристанища в Съюза; подчертава, че опростяването на митническите процедури трябва да включва един истински и ефективен основан на риска подход, който да води до установяване на системи за ефективен контрол, с които да се избягва нарушаването на конкуренцията и че опростените процедури следва да се контролират ефективно от Комисията и държавите членки; отбелязва, че намаленият контрол би могъл да се превърне в голямо икономическо предимство за пристанищата; подчертава, че всеки неоправдано занижен контрол може сериозно да навреди на финансовите интереси на Съюза и на тези на държавите членки.

104.

Отбелязва инициативите, предприети от Комисията като последващи действия във връзка със Специалния доклад № 13/2011 на Сметната палата; все пак изразява съжаление за това, че според първия отчет за дейността на Еврофиск за 2011 г., публикуван през май 2012 г., все още не са предприети мерки по основните констатации и забележки в този специален доклад; отправя искане за информация относно постигнатия напредък преди септември 2013 г.

105.

По-специално изразява сериозна загриженост относно констатацията за работна област 3, според която в повечето държави членки данъчните администрации нямат пряк достъп до митническите данни и следователно не е възможно извършването на автоматизирани кръстосани проверки с данъчни данни.

106.

Изразява съжаление за това, че Комисията не е изпълнила препоръка № 6 от Специален доклад № 13/2011, в която се призовава за изменение на Директивата за ДДС с оглед създаването на възможност за отделно посочване на вътреобщностните доставки на стоки от внос по тази митническа процедура в рекапитулативните декларации за ДДС на икономическите оператори, отбелязва, че това ще улесни съпоставянето на митническите и данъчните данни в държавата членка, където се извършва вносът; отправя искане за информация за причините, поради които това не е направено.

107.

Изразява съжаление относно факта, че Съветът не е изпълнил препоръката на Сметната палата за изменение на Директивата за ДДС, за да се регламентира солидарната и неограничена отговорност на вносителя (или на неговия данъчен представител) за загубите от ДДС в държавата членка по местоназначение, ако не са подали изчерпателна и навременна рекапитулативна декларация във връзка с ДДС.

108.

Призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на ситуацията по отношение на изпълнението на препоръките на Сметната палата, съдържащи се в нейния Специален доклад № 13/2011.

109.

Изразява съжаление относно факта, че Комисията и държавите членки не успяха да осигурят навременното прилагане на Модернизирания митнически кодекс (ММК), който трябваше да влезе в сила най-късно на 24 юни 2013 г.; подчертава, че всякакви по-нататъшни отлагания ще възпрепятстват адекватната защита за финансовите интереси на държавите членки, а оттам и на самия Съюз; подчертава, че според Комисията тази ситуация се дължи до голяма степен на факта, че държавите членки не могат да се споразумеят относно най-подходящата методика за развитие в областта на ИТ и че са изправени пред ограничения, свързани с човешките и финансови ресурси; изразява загриженост, че Комисията и държавите членки изостават с тази много важна реформа в една ситуация, която се характеризира с твърде незадоволително събиране на собствените ресурси.

110.

Призовава Комисията да направи оценка на разходите по отлагането на пълното прилагане на ММК, като изрази количествено последиците за бюджета от едно такова отлагане.

111.

Посочва възложеното от Парламента проучване относно „Прилагане на Модернизирания митнически кодекс“ (26), според което влизането в сила на ММК (който ще се нарича Митнически кодекс на Съюза, ако преработеното предложение на Комисията бъде прието) може да стане през декември 2017 г. в най-добрия случай; припомня на Комисията, че Съюзът разполага с изключителна компетентност в областта на митническия съюз и че следователно тя следва да осигури спазване на законодателството в тази област от страна на държавите членки; следователно призовава Комисията да положи повече усилия, за да гарантира въвеждането на ММК на възможно най-ранна дата, като във всички случаи се избегне най-лошият сценарий, посочен в проучването, март 2033 г.

112.

Изразява съжаление относно факта, че Съветът блокира две важни инициативи, насочени към борбата с измамите с ДДС, а именно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на механизъм за бързо реагиране срещу измамите с ДДС (COM(2012) 428) и предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на незадължително и временно прилагане на механизма за самоначисляване във връзка с доставки на някои стоки и услуги, при които съществува риск от измами (COM(2009) 511).

113.

Приветства факта, че Еврофиск, обща оперативна структура, която позволява на държавите членки да реагират бързо при трансгранични измами с ДДС, вече функционира напълно; отбелязва, че през февруари 2011 г.беше създадено специално работно поле за обмен на целева информация за неправомерни операции, при които се използва митническа процедура 42.

114.

Призовава Комисията да повиши своята координация с държавите членки, за да събира надеждна информация за несъответствието между митническите данни и данните за ДДС в съответните страни и да докладва редовно на Парламента за това.

115.

Приветства плана за действие на Комисията за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012) 722); по-специално приветства предложението на Комисията за създаване на механизъм за бърза реакция и настоява, че това би дало възможност на държавите членки да реагират по-бързо и ефикасно по отношение на измамите с ДДС; подчертава, че укриването и избягването на данъци може да струва на държавите членки до 1 трилион евро всяка година докато за сравнение бюджетът на Съюза за 2011 г. за бюджетни кредити за поети задължения възлиза едва на 142,5 милиарда евро.

116.

Изразява съжаление за увеличаването на процента на грешки до 4,0 % в областта на политиката „Земеделие и развитие на селските райони“ във връзка с покриването на разходите на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и на групите политики: околна среда, рибарство и здравеопазване.

117.

Припомня, че влошаването на ситуацията в областта на селското стопанство, и по-специално в областта на развитието на селските райони, е основната причина за увеличаването на вероятния процент на грешки за всички плащания през финансовата 2011 година.

118.

Отбелязва, че въпреки че 0,2 % от този процент на грешки се дължи на промяна в методологията на Сметната палата във връзка с нарушенията на кръстосаното спазване, процентът на грешки за цялата област на земеделската политика се е увеличил в реално изражение с 1,5 %: от 2,3 % през 2010 г. на 3,8 % през 2011 г. (27).

119.

Отбелязва подхода на Сметната палата, който за първи път включва нарушенията на кръстосаното спазване в изчисляването на процента на грешки, тъй като „изискванията за кръстосано спазване представляват по същество правни задължения, които трябва да се спазват от всички получатели на пряка помощ, и са основните и, в много случаи, единствените условия, които трябва да се изпълнят за получаване на пълната сума на преките плащания“ (28); призовава в тази връзка Сметната палата допълнително да обясни и обоснове своите промени в методологията; призовава Комисията и Сметната палата да постигнат съгласие относно последователна методология, с цел по-добра съпоставимост на резултатите на годишна база от изпълнението на бюджета.

120.

Отбелязва, че Сметната палата ограничава своя одит само до определени законоустановени изисквания за управление и до изискванията за добро земеделско и екологично състояние, както и че „процентът на грешки трябва да се използва много внимателно и да не се разглежда като цялостна оценка на изпълнението на задълженията за кръстосано спазване от страна на земеделските стопани“ (29).

121.

Отбелязва, че държавите членки са тези, които определят „доброто земеделско и екологично състояние“ и площите, за които то ще се прилага; силно критикува факта, че бенефициенти, които много често не са земеделски стопани, ще получават директни плащания; счита, че това разпределение на средствата е погрешно и че те биха могли да бъдат спестени.

122.

Отбелязва, че държавите членки са събрали недължимо изплатени суми от бенефициентите в размер на 172,7 милиона евро през финансовата 2011 година и че общата сума, която все още е подлежала на събиране от бенефициентите в края на годината, е била в размер на 1 206,9 милиона евро, от които 458 милиона евро са били поети от държавите членки под формата на разходи по ЕФГЗ, в съответствие с правилото за поделяне 50/50; признава, че около 25,7 милиона евро, които представляват обявените за несъбираеми суми през финансовата 2011 година, ще се поемат от бюджета на Съюза; посочва, че ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е приключила всички висящи случаи на несъбрани суми от 2006 г. или 2002 г. с Решение 2011/272/ЕС (30) от 29 април 2011 г. и че след прилагането на правилото за поделяне 50/50 27,8 милиона евро са за сметка на държавите членки, докато 29,2 милиона евро се поемат от бюджета на Съюза, тъй като не могат да бъдат събрани.

123.

Приветства факта, че Сметната палата предвижда за първи път две специфични оценки: на пазара и преките помощи, от една страна, и на развитието на селските райони, от друга страна, и счита, че това дава по-добра представа за всяка от двете области на политиката; все пак призовава Сметната палата да представя процента на грешки за развитието на селските райони отделно от този за областите околна среда, рибарство и здравеопазване, а не общо.

124.

Приветства регистъра, който предоставя информация за бенефициентите на плащания по линия на Общата селскостопанска политика в държавите членки; счита, че този инструмент е важна стъпка към постигането на по-голяма прозрачност в сектора на селското стопанство; независимо от това припомня, че съгласно решението на Съда на ЕС от 9 ноември 2010 г. за отмяна на законодателството по отношение на физическите лица (31), Регламент (ЕО) № 259/2008 на Комисията (32) беше променен, като се ограничи задължението за публикуване на информация за бенефициентите на плащания по линия на ОСП за юридически лица; отбелязва предложението на Комисията за нови правила относно прозрачността, прието на 25 септември 2012 г., чиято цел е да задължи държавите членки да разкриват данни за всички бенефициенти, включително физически лица, с изключение на бенефициенти, за които годишната помощ не надвишава определен минимален праг, като се вземат предвид възраженията, направени в решението на Съда, по-специално по въпросите за защитата на данните.

125.

Отбелязва настоящата практика в управлението на средствата по САПАРД, а именно, че средствата само по изключение се възстановяват в пълен размер, ако измамите за част от проекта изкуствено са създали условията, без които бенефициентът изобщо не би получил подкрепа за проекта; изразява загриженост относно настоящата практика, препоръчана от Комисията на агенция САПАРД, а именно че даден проект, част от който е била засегната от измами, може да се счита за допустим за финансиране, ако не се счита, че проектът има изкуствен характер, т.е. процентът на разходите на всички засегнати елементи не надвишава 50 % от общите разходи за целия проект; изразява особена загриженост, че тази практика въобще не действа възпиращо по отношение на измамите.

126.

Изразява съжаление за това, че плащанията по линия на ЕФГЗ са засегнати от съществени грешки през 2011 г., като по преценка на Сметната палата вероятният процент на грешки е 2,9 %, както и че при системите за контрол, одитирани от Сметната палата в Австрия, Финландия, Унгария, Италия и Испания, беше констатирана само частична ефективност по отношение на гарантирането на законосъобразността и редовността на плащанията.

127.

Отбелязва, че най-честите грешки във връзка с точността се отнасят до наддекларирането, като повечето от тях, взети поотделно, представляват не повече от 5 %, и изразява съжаление за това, че по-високите проценти на грешки се отнасят за случаи, при които допустимостта на постоянните пасища е била неправилно оценена и регистрирана от органите на държавите членки в системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).

128.

Изцяло подкрепя препоръката на Сметната палата, че следва да се гарантира правилната оценка на допустимостта на постоянните пасища (33).

129.

Отбелязва с разочарование констатацията на Сметната палата, че неточността на информацията от различните бази данни и неправилното административно обработване на заявленията от страна на разплащателните агенции в определени държави членки влияят отрицателно върху ефективността на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК); припомня на Комисията, че въвеждането на ИСАК доведе до спад в грешките и призовава за поправяне на положението без никакво забавяне, като се използва спиране и прекъсване на финансирането, когато това е необходимо.

130.

Изразява загриженост, че в своя годишен отчет за дейността Комисията запазва своите резерви по отношение на системите ИСАК в България и Португалия поради сериозни недостатъци; подчертава факта, че като се има предвид значението на ИСАК за управлението и контрола на селскостопанските разходи, сериозните недостатъци в нейното устройство и функциониране излагат репутацията на Комисията на риск, дори ако финансовите последици не надвишават прага на същественост.

131.

Изразява съжаление относно факта, че някои системни пропуски в системите за управление и контрол, които вече са били констатирани и докладвани при предишни години, все още не са отстранени: неправилна класификация на земеползването, наддеклариране на допустимата за подпомагане земя в СИЗП или неправилно прилагане на понятието „явна грешка“.

132.

Изразява съжаление, че тези пропуски са открити от Сметната палата при измерванията на място; настоява, че проверките на място следва да бъдат с необходимото качество за установяване по надежден начин на допустимите площи (34).

133.

Изразява съжаление относно недостатъчно доброто качество на работата, извършена от сертифициращите органи, одитирани от Сметната палата в рамките на новата доброволна процедура за повишаване на достоверността.

134.

Призовава Комисията да предприеме всички необходими действия, за да могат разплащателните агенции да отстранят слабостите, открити в техните системи за управление и контрол; настоява за подобряване на планирането и качеството на извършваната от сертифициращите органи работа, за да се осигури надеждна оценка на законността и редовността на операциите в разплащателните агенции; изисква от Комисията да проучи дали е възможно да си сътрудничи с частни лица с оглед проверка на стандартите за кръстосано спазване и намаляване на административната тежест.

135.

Изразява съжаление относно факта, че плащанията в сектора на политиката „Развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване“ са били засегнати от съществени грешки през 2011 г., като по преценка на Сметната палата вероятният процент на грешки е 7,7 %, както и че разглежданите системи за наблюдение и контрол са били частично ефективни.

136.

Отбелязва, че в по-голямата си част вероятният процент на грешки касае допустимостта на някои мерки, които не са обвързани с площ, като модернизацията на земеделските стопанства и създаването на основни услуги за икономиката и населението в селските райони, отчасти поради често сложните правила и условия за допустимост.

137.

Също така изразява загриженост относно факта, че много грешки са открити в случаите, когато бенефициентите са публични органи, като например общини или самата разплащателна агенция (35), и че тези грешки касаят някои въпроси, свързани с декларирането на недопустим ДДС или неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки; следователно призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-добро прилагане на съществуващите правила.

138.

Отново изразява съжаление за това, че Комисията следва различни методики за изчисляване на грешките при възлагането на обществени поръчки в двете области на политиката: селско стопанство и сближаване, като при това и двете методики не съответстват на методологията на Сметната палата, и призовава Комисията и Сметната палата да хармонизират незабавно обработката на грешките при обществените поръчки в тези две области на политиката (36).

139.

Отбелязва, че Сметната палата отбелязва наличието на съществени проблеми относно изпълнението на задълженията за кръстосано спазване във връзка с идентификацията и регистрирането на животни (37); призовава държавите членки да подобрят качеството на проверките през годината, без да се налага допълнителна административна тежест на бенефициентите.

140.

Изразява съжаление, че Сметната палата е открила слабости в системите за наблюдение и контрол на държавите членки във връзка с развитието на селските райони и че трите одитирани елемента са засегнати от слабости: т.е. административните системи и системите за контрол за осигуряване на правилни плащания, системите за контрол, базирани на проверки на място, и системите, осигуряващи изпълнението и контрола на кръстосаното спазване.

141.

Призовава Комисията да вземе предвид направените от Сметната палата констатации при изготвянето на стратегията за одити за уравняване на сметките на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.

142.

Изразява особена загриженост относно изявленията на ръководството на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, тъй като в годишния отчет за дейността не се дава обяснение защо остатъчният процент грешки за развитието на селските райони „значително е нараснал в сравнение с предходната година“ (38).

143.

Отбелязва, че според Сметната палата остатъчният процент грешки на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е много по-нисък, отколкото в констатациите на Палатата, защото „се основава на данни, предоставени от държавите членки за 2010 г., и както се посочва в одита на Сметната палата, държавите членки не откриват, нито докладват всички недопустими разходи поради слабости при проверките на разплащателните агенции“ (39).

144.

Изразява особена загриженост от факта, че ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ смята, че „като цяло държавите членки подобряват своите системи за управление и контрол на разходите за развитие на селските райони“ (40), докато одитът на Сметната палата показва, че системите за управление и контрол в Дания, Финландия, Унгария, Италия и Испания не са ефективни или са само частично ефективни (41); счита, че такова голямо разминаване между оценките на Комисията и на Сметната палата затруднява органа по освобождаване от отговорност да достигне до обективни заключения; настоява за обмен на данни между Сметната палата и Комисията с цел улесняване съгласуването на метода за анализ на алтернативните възможности за бъдещето („back-casting“) за изминали периоди, за да се осигури надеждна база данни за бъдещи сравнения; убеден е в полезността на тристранните срещи между Сметната палата, Комисията и представителите на съответните държави членки, с цел постигане на общ анализ.

145.

Следователно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да намали процента на грешки в областта на развитието на селските райони и приветства факта, че ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ създаде работна група за оценка на първопричините за грешките в областта на развитието на селските райони и разработи корективни мерки за текущия и бъдещите програмни периоди.

146.

Все пак призовава Комисията да изготви план за действие, с оглед намаляване на процента на грешки не само чрез предоставяне на насоки и помощ на държавите членки посредством примери за най-добри практики, но също така и чрез засилване на контрола по изпълнението на програмите и по-ефективното използване на санкции, като например прекъсване и спиране на плащанията, по-специално в областта на развитието на селските райони, когато това е необходимо.

147.

Призовава Комисията да подобри допълнително контрола на качеството по отношение на критериите за акредитация на разплащателните агенции и сертифициращите органи.

148.

Напълно подкрепя препоръките на Сметната палата, че правилата и условията за развитие на селските райони следва да бъдат опростени и че държавите членки следва да гарантират по-добро прилагане на съществуващите правила.

149.

В този контекст изразява загриженост относно представянето на областите на политиката за околна среда и здравеопазване, наред с областите на политиката за развитие на селските райони и рибарство в годишния доклад на Сметната палата относно изпълнението на бюджета на Съюза, тъй като е посочено, че плащанията в края на годината са били засегнати от съществени грешки; отчита с особено внимание факта, че това заключение засяга единствено областта на развитието на селските райони; изисква от Сметната палата да проучи възможностите за друг вид представяне в бъдеще, чрез което да бъдат отчетени добрите резултати в областите на политиката, попадащи в обхвата на правомощията на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Парламента.

150.

Счита за задоволителна общата степен на изпълнение на бюджетните кредити по бюджетните редове за околна среда, действия по климата, обществено здравеопазване и безопасност на храните; подчертава факта, че 2011 г. е първата бюджетна година, в която се прилага пълната бюджетна процедура, предвидена в ДФЕС; припомня отново, че едва 0,76 % от бюджета на Съюза са предназначени за инструментите на политиката, които попадат в сферата на отговорност на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, като се има предвид ясната добавена стойност за Съюза в тези области и подкрепата от гражданите на Съюза за политиките на ЕС в областта на околната среда и климата.

151.

Подчертава факта, че общата степен на изпълнение в областта на околната среда и действията по климата е достигнала 99,92 %; отбелязва също, че изпълнението на плащанията е било 88,05 %; отбелязва, че това е първата година, през която изпълнението на бюджетните редове, отнасящи се до околната среда и действията по климата, е възложено на Генерална дирекция „Околна среда“ и новосъздадената Генерална дирекция „Действия по климата“, поела отговорност за бюджета си през 2011 г.

152.

Изразява удовлетворение от постигането на степен на изпълнение на оперативния бюджет на програмата LIFE + от 99,82 %, което доказва необходимостта от тази програма и приемането ѝ като единствен инструмент, насочен само към насърчаване на опазването на околната среда; отбелязва, че през 2011 г. 267 179 828 EUR бяха предназначени за проекти в държавите членки, с 8 997 284 EUR бяха подкрепени оперативните дейности на НПО, 46 817 919 EUR бяха използвани за мерки, целящи да подкрепят ролята на Комисията за лансиране и мониторинг на разработването на политики и законодателство, а 17 589 277 EUR бяха използвани за административна подкрепа; възнамерява да продължи да наблюдава разпределянето на средствата по програмата LIFE + между трите направления с цел ефективно използване.

153.

Осъзнава, че степента на плащания за действията по програмата LIFE + под управлението на ГД „Действия по климата“ е достигнала едва 58,23 % през първата година; отбелязва, че тази ниска степен на използване се дължи на факта, че подготовката на бюджета за 2011 г. е била твърде оптимистична и заявените суми са били твърде високи; отбелязва също така, че последните разплащания са били заявени едва през 2012 г.; подчертава факта, че неизползваните бюджетни кредити за плащания са прехвърлени по други бюджетни редове в контекста на общия трансфер, който се извършва през ноември всяка година; осъзнава, че през 2011 г. тези бюджетни кредити са използвани за покриване на дефицитите по бюджетни редове от бюджета за политиката на сближаване.

154.

Счита напредъка по изпълнението на пет пилотни проекта (ПП) и две подготвителни действия (ПД) на обща стойност 11 765 508 EUR за задоволителен; осъзнава, че изпълнението на тези действия може да се окаже обременително за Комисията поради малкия обем на наличните средства за процедурите, които трябва да бъдат изпълнени (напр. план за действие, покана за предложения); насърчава Комисията да се съсредоточи в бъдеще върху ПП и ПД с действителна добавена стойност за Съюза.

155.

Отбелязва степента на изпълнение от 95,1 % по бюджетна глава 17 04 – Безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях, растителна защита; осъзнава, че пълното изпълнение не е било необходимо, тъй като разходите за ваксиниране срещу болестта син език са били по-ниски от предвидените от държавите членки поради преминаването на някои държави членки към доброволни, финансирани от земеделските стопани програми, и поради намаляването на случаите на спонгиформна енцефалопатия при говедата (СЕГ); отчита нарастването на извършените плащания на 98,1 % в сравнение с 90,5 % през 2010 г.; насърчава Комисията да засили сътрудничеството с държавите членки с цел да получи най-добрите и точни данни, необходими за прогнозите в тази област на политиката.

156.

Отбелязва съобщението на Комисията до Парламента, Съвета и Сметната палата относно годишните отчети на Европейския съюз за финансовата 2011 г.; отбелязва годишния доклад на Сметната палата относно финансовата 2011 г.; счита, че областта на морското дело и рибарството не фигурират по достатъчно явен начин в тези документи.

157.

Изразява своето удовлетворение от това, че изпълнението по дял 11 от бюджета като цяло е задоволително, с процент на усвояване от 97 % за бюджетните кредити за поети задължения и 95 % за бюджетните кредити за плащания; освен това отбелязва, че Сметната палата няма особени забележки по годишния отчет за дейността на ГД „Морско дело и рибарство“.

158.

Призовава Сметната палата да представи процента на грешки за рибарството отделно от този за околната среда, развитието на селските райони и здравеопазването, а не заедно.

159.

Припомня, че през 2010 г. нямаше достатъчен мониторинг върху улова на риба в рамките на споразуменията за партньорство в областта на рибарството, което доведе до допълнителни плащания за покриване на разходите по улова, надвишаващ договорената квота; ето защо приветства предприетите от ГД „Морско дело и рибарство“ действия за подобряване на мониторинга върху улова при споразуменията за партньорство в областта на рибарството, което се надяваме да предотврати повтарянето на този проблем, изтъкнат от Сметната палата; отбелязва, че количествата на прекомерния улов през 2010 г. са приспаднати от квотата за 2011 г.

160.

Настоятелно призовава Сметната палата да включи още веднъж в своята работна програма одит на външното измерение на общата политика в областта на рибарството.

161.

Отбелязва резервите, изразени в годишния отчет за дейността на ГД „Морско дело и рибарство“ по отношение на Европейския фонд за рибарство, вследствие на Специалния доклад 12/2011 на Сметната палата, във връзка с инвестициите в съоръжения на борда, финансирани съгласно член 25, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 (42), който увеличи възможностите за риболов на плавателните съдове; разбира, че ГД „Морско дело и рибарство“ работи с държавите членки за решаване на идентифицираните проблеми чрез преглед на проектите, финансирани в съответствие с разпоредбите на Европейския фонд за рибарство, с цел елиминиране на недопустимите разходи.

162.

Поставя под въпрос методите за техническа оценка, довели до определени разходи по член 25, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, които бяха обявени за недопустими на основание на факта, че това би довело до увеличаване на капацитета, като съответните разходи бяха практически предназначени за модернизиране на риболовната дейност; призовава Комисията да предложи ново определение за капацитета, по-специално за да се избегне в бъдеще подобно повторно тълкуване.

163.

Изразява дълбока загриженост за това, че публичните помощи са били използвани за увеличаване на възможностите за риболов на плавателните съдове и така са довели до сериозно увеличаване на свръхкапацитета на риболовния сектор на ЕС.

164.

Отбелязва втората резерва в годишния отчет за дейността на ГД „Морско дело и рибарство“ по отношение на управлението и контрола по прилагането на ЕФР в Чешката република, Финландия, Италия, Холандия, Румъния, Словакия, Испания и Швеция.

165.

Счита, че в бъдеще годишният доклад на Сметната палата следва да включва отделна разбивка на данните, свързани с ГД „Морско дело и рибарство“, с оглед увеличаване на прозрачността, а броят на тестовете следва да бъде увеличен, за да се гарантира по-голяма обща точност на извадките.

166.

Настоятелно призовава държавите членки да вземат всички необходими мерки за решаване на идентифицираните проблеми и така да направят възможно отпадането на съществуващите резерви.

167.

Изразява съжаление за факта, че според оценките на Сметната плата вероятният процент на грешки в тази разходна област е 6 %, което е недопустимо висок процент; отбелязва, че този процент на грешки остава под нивото, посочено от Сметната палата за периода 2006—2008 г., поради разпоредбите за засилен контрол и строгата политика за прекъсване и спиране на плащанията при откриването на слабости, в съответствие с плана за действие на Комисията от 2008 г.

168.

Изразява загриженост предвид факта, че при 62 % от операциите в областта на регионалната политика, засегнати от грешки, държавите членки са разполагали с достатъчно информация, за да открият и коригират поне част от тях, преди да сертифицират разходите пред Комисията; следователно приканва Комисията да призове настоятелно държавите членки да подобрят своите системи за управление и контрол с цел откриване и коригиране на грешките на национално равнище; счита, че това е наложително с оглед спазване на принципа за добро финансово управление („по-добро разходване на средствата“); подчертава, че в резултат на това неоптималните национални системи за управление и контрол трябва да бъдат подложени на нетни корекции.

169.

Отбелязва, че Сметната е оценила работата на седем национални и регионални одитиращи органа от различни държави членки и е стигнала до заключението, че одитиращите органи в Гърция, Унгария, Латвия и Португалия са ефективни, че одитиращите органи в Италия (Сицилия) и Румъния са частично ефективни и че одитиращият орган в Чешката република е неефективен.

170.

Призовава Комисията да използва всички налични инструменти през следващия програмен период 2014—2020 г., както е посочено в предложението на Комисията (COM(2011) 615/2), по-специално чрез делегирани актове и актове за изпълнение, с цел определяне на условията, на които националните одитни органи трябва да отговарят, както и за приемане на образци за одитна стратегия, одитно становище и годишен контролен доклад, както и метода за подбор на извадка.

171.

Изразява съжаление във връзка с факта, че според годишния отчет за дейността на ГД „Регионална политика“ за 2011 г. държавите с най-висок риск от неправомерни плащания за програмния период 2007—2013 г. са Чешката република (11,4 %), Румъния (11,2 %) и Италия (8,6 %).

172.

Отбелязва, че през 2011 г. ГД „Регионална политика“ е открила сериозни недостатъци в пет държави членки: Франция, Австрия, Италия, Румъния и Чешката република; отбелязва, че докато затрудненията във Франция и Австрия са били установени от националните одитни органи, недостатъците в Италия, Румъния и Чешката република са били свързани предимно със структурата на системите за управление и контрол.

173.

Приветства инициативата на своята водеща комисия да покани в Парламента отговорните министри от държавите членки с най-слаби системи за контрол, за да обяснят какви мерки е взела съответната държава за справяне със ситуацията; в тази връзка изразява своята признателност за приноса на чешкия заместник-министър на финансите в дискусиите с водещата комисия; счита, че присъствието му в комисията е първа стъпка към това държавите членки да поемат по-отговорна роля в управлението на средствата от Съюза; в този контекст приветства първите контакти с румънските органи и италианския парламент.

174.

Отбелязва резервите (121 програми), изразени от генералните дирекции на Комисията, и изложените на риск суми, представляващи, според члена на Комисията, 1,6 милиарда евро; същевременно приветства факта, че увеличението се дължи главно на по-строг подход, възприет от Комисията, включително и общото правило, съгласно което натрупан остатъчен риск от 2 % води до изразяването на резерви за съответната програма.

175.

Отбелязва големия брой резерви на Комисията по отношение на системите за управление и контрол на ЕФРР/Кохезионния фонд за определени оперативни програми за периода 2007—2013 г. в следните държави членки: Австрия, България, Чешката република, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Холандия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Испания и Обединеното кралство, поради значителни проблеми, засягащи ефективното функциониране на системите за управление и контрол.

176.

Отбелязва резервите на Комисията за периода 2000—2006 г. по отношение на системите за управление и контрол на Кохезионния фонд в Унгария и Испания, както и по отношение на ЕФРР във връзка с някои нерешени въпроси на етапа на приключване в Испания, Германия, Ирландия, Италия и при трансграничните програми, като всички те се дължат на причини, свързани с репутацията.

177.

Отбелязва със загриженост, че МСП са по-слабо представени сред получателите на финансови средства в сравнение с големите дружества; приканва Комисията и държавите членки да гарантират, че правилата за допустимост, счетоводните задължения и прилагането им на практика не изключват участието на МСП поради своя възпиращ характер.

178.

Счита, че е наложително бързото прилагане на работещи закони за свободата на информацията в целия Европейски съюз, както и системното, проактивно и централизирано разкриване на данни и документи, особено по отношение на регионалната политика.

179.

Подчертава факта, че процедурите за възлагане на обществени поръчки и правилата за допустимост са особено податливи на грешки.

180.

Потвърждава, че е важно управляващите органи да разполагат с достатъчно персонал; призовава държавите членки да обърнат внимание на това изискване, за да изпълнят своите задължения по член 53б, параграф 2 от Финансовия регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 за предприемане на всички необходими мерки за защита на финансовите интереси на Съюза при изпълнението на бюджета.

181.

Посочва факта, че количественото измерване на грешките би могло да доведе до разлики в предприеманите последващи мерки; отбелязва, че Сметната палата проверява изпълнението, т.е. дали правилата са спазени или не, а Комисията взема под внимание финансовото отражение на дадена грешка, като финансовите корекции могат да се различават в зависимост от това отражение.

182.

Подчертава факта, че наличието на сложен набор от правила често е причина за допускането на грешки; следователно споделя подхода на Комисията да се стреми към опростяване; предупреждава за евентуален риск от допълнителни национални разпоредби, увеличаващи административната тежест (т.е. „свръхрегулиране“, сложни правила за допустимост).

183.

Приветства механизмите за корекция на Комисията, които отстраняват по подходящ начин грешки и слабости, открити в рамките на период от няколко години и към момента на приключване; отбелязва, че една трета от плащанията по програмите на ЕФРР бяха блокирани през 2012 г. и след изразените през 2011 г. 121 резерви, ГД „Регионална и селищна политика“ прекъсна сроковете за плащане по 63 програми, изпрати 115 предупредителни писма и започна процедури за преустановяване на плащанията по 60 от тези програми.

184.

Припомня, че финансовите корекции не следва да играят единствено ролята на глоба и че тяхното прилагане следва да оказва положително въздействие с оглед дългосрочни подобрения на системите за управление и контрол, както и върху допускането на грешки.

185.

Изразява загриженост относно констатациите на Сметната палата, че не може да се гарантира, че механизмите за финансови корекции осигуряват достатъчни компенсации за всички оперативни програми и че водят до решение на всички съществени проблеми; освен това Сметната палата не откри доказателства, че механизмите за финансови корекции водят до дълготрайни подобрения в системите, които предотвратят повторното допускане на откритите грешки; в това отношение се позовава по-конкретно на Специален доклад № 3/2012 (43) (точки 83 и 84); следователно призовава Комисията да представи цялостна оценка на финансовите корекции и тяхното въздействие върху системите с оглед предотвратяване допускането на едни и същи грешки (по-конкретно от системен характер) в бъдеще; призовава Комисията да информира Парламента за заключенията си до края на 2013 г.; приканва Комисията да използва всички приложими констатации по време на следващия програмен период 2014—2020 г. и да представи предложения за изменение на разпоредбите, ако това е целесъобразно.

186.

Отбелязва със задоволство продължаващите усилия на Комисията да подобри и в същото време да опрости разпоредбите за контрол по отношение на политиката за сближаване; счита, че предложените мерки за програмния период 2014—2020 г., като например предварителни условия, годишни декларации за управление, заверки на годишните отчети, одиторски становища или по-строги правила за замяна на недопустими разходи, следва допълнително да допринесат за намаляване на процента на грешки; подкрепя по-силната ориентираност към резултати и концентрирането по теми на политиката за сближаване, което следва да гарантира високата добавена стойност на съфинансираните операции.

187.

Призовава плащанията от структурните фондове да бъдат подложени на засилен контрол по отношение на обвързването на изпълнението с условия, за да се гарантира спазването на правилата за целесъобразно използване на структурните фондове във всички държави членки.

188.

Призовава Комисията да подпомогне държавите членки при изготвянето на изчерпателни, съдържателни и съпоставими одитни доклади, включително глава за приноса на средствата на ЕС в съответните държави за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ на национално и регионално равнище, като се вземе предвид индивидуалният потенциал на всеки регион за развитие и евентуалното му преобразуване в център за икономически растеж.

189.

В този контекст привлича вниманието на Комисията и държавите членки върху факта, че в рамките на целите на стратегията „Европа 2020“ оперативните програми следва все по-често да се проектират така, че техните цели да бъдат конкретни, измерими, постижими, относими и срочни и следователно програмите да се поддават на одити на изпълнението; отбелязва, че създаването на обща система от показатели за резултатите и въздействието би допринесло за оценката на постигнатия напредък по различните програми в контекста на тяхната ефективност и ефикасност, а не само от гледна точка на финансовото им изпълнение.

190.

Припомня на държавите членки, че поради строгите срокове за изпълнение на проектите е необходимо да се осигури набор от напълно подготвени проекти, особено за големите инфраструктурни проекти, за да може тяхното изпълнение да започне в началото на следващия програмен период 2014—2020 г.

191.

Споделя становището на Сметната палата, че Комисията следва да укрепи още повече действащата система за налагане на санкции (прекъсване и преустановяване на плащанията, финансови корекции) чрез намаляване на възможността за замяна на недопустими разходи с други разходи в рамките на следващия програмен период, като по този начин се създаде допълнителен стимул за държавите членки да откриват и коригират грешките на ранен етап.

192.

Призовава Комисията, след консултации със Сметната палата, да установи прозрачна система, която да дава възможност, от една страна, да се вземат предвид годишните финансови корекции, но също така, от друга страна, да се вземат предвид и финансовите корекции, извършвани по време на целия програмен период.

193.

Призовава Комисията да подпомогне държавите членки за повишаване на ефективността на контрола от първо ниво, както и тази на националните одитни органи чрез обмен на най-добри практики и по-тясно сътрудничество между Комисията, Сметната палата и националните органи („тристранни срещи“); счита освен това, че националните одитни органи биха могли да поставят допълнителен акцент върху последващите действия, свързани с постигнатите резултати, и ефективността на усвояването на средства от фондовете на Съюза, вместо да прилагат единствено количествен подход, независимо от крайните цели на проекта.

194.

Призовава Комисията да започне изготвянето на ръководство с най-добрите практики от настоящия програмен период, което да включва практическите резултати, постигнатия ефект и извлечените поуки, с цел оптимизиране на процеса на усвояване на средствата и намаляване на процента на грешки; отбелязва, че в това отношение за следващия програмен период 2014—2020 г. биха имали полза потенциалните бъдещи бенефициенти, включително Хърватия, както и потенциалните страни кандидатки за членство в ЕС.

195.

Отбелязва, че при проверката на изпълнението на бюджета за финансовата 2011 година, както и през предходната година, Сметната палата съсредоточи вниманието си основно върху политиките в областта на сближаването и енергетиката, а не върху политиката в областта на транспорта; подчертава, че тази политика цели развитието на вътрешния пазар, насърчаването на конкуренцията и иновациите и интегрирането на транспортните мрежи.

196.

Отбелязва, че намалението на бюджетните кредити в размер на 51 милиона евро, извършено през 2011 г. по отношение на сътрудничеството в областта на транспорта спрямо Съвместното предприятие „Чисто небе“, се дължи на преразглеждането на подхода на промишлената политика, а намалението в размер на 60 милиона евро на бюджетните кредити за плащания за проекти от общ интерес в областта на трансевропейските транспортни мрежи беше осъществено поради съображения, свързани с графика, както и за да могат да се усвоят напълно средствата от преноса на бюджетни кредити от 2010 г.; потвърждава, че намалението на паричния поток за Съвместното предприятие SESAR беше съобразено с препоръката на Сметната палата.

197.

Изразява разочарование, че вследствие на ниската степен на усвояване на бюджетните кредити за плащания за безопасността на транспорта през 2010 г. и изискването Комисията да представи обяснение за недостатъчното усвояване, не беше предоставена подробна информация относно равнището на бюджетните кредити и тяхното усвояване през 2011 г.

198.

Отбелязва, че особеностите на свързаните с транспорта проекти често водят до съсредоточаване на значителна част от плащанията в един ограничен период от време, особено към края на годината, и изразява загриженост относно евентуалното отрицателно въздействие върху одита.

199.

Отбелязва, че по преценка на Сметната палата вероятният процент грешки за разходите в тази област беше 2,2 % и че одитът на Сметната палата показва слабости по-специално при „контролите от първо ниво“ на разходите, за които отговарят управляващите органи и междинните органи в държавите членки.

200.

Отбелязва, че през 2011 г. в своя годишен отчет за дейността генералният директор е изразил резерви по отношение на оперативните програми в Белгия, Германия, Италия, Испания, Латвия, Литва, Обединеното кралство, Румъния, Словакия и Чешката република.

201.

Отбелязва със задоволство, че вероятният процент на грешки е близо до прага на същественост, което доказва, че последователното прилагане на прекъсване и преустановяване на плащанията, както и на финансови корекции е оказало положително въздействие върху общия процент на грешки.

202.

Изразява загриженост предвид факта, че при 76 % от операциите в областта на регионалната политика, засегнати от грешки, държавите членки са разполагали с достатъчно информация, за да открият и коригират поне част от тях, преди да сертифицират разходите пред Комисията.

203.

Подчертава, че националните одитни органи са длъжни да развиват необходимия „вътрешен самоконтрол“ под формата на правила и мерки, за да откриват и коригират грешките, допуснати на „първо ниво“.

204.

Отбелязва броя на резервите (24 програми), изразени от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Комисията през 2011 г., което съответства на 57,7 милиона евро; освен това отбелязва, че бяха прекъснати временно плащанията за 21 програми, като размерът им се изчислява на 911 милиона евро; приветства строгия подход, следван от Комисията, включително и общите правила, съгласно които натрупан остатъчен риск от 2 % води до изразяването на резерви за съответната програма.

205.

Приветства факта, че за първи път през 2011 г. областта на заетостта и социалните въпроси е разгледана и оценена отделно от главата за политиката на сближаване; приветства намаляването на нивото на грешки в тази област на политиката, което е 2,2 % в сравнение с 3,9 % средно за всички области на политиката; все пак отбелязва, че недопустимите разходи са били възстановени.

206.

Припомня нуждата от наблюдение и измерване на резултатите от финансовите инструменти спрямо целите на политиката – целите на стратегията „Европа 2020“, за да могат да се определят недостатъците и да се постигне напредък; призовава за ежегодно предоставяне на информация и данни относно резултатите; счита, че в контекста на настоящата икономическа и финансова криза има съществена нужда от данни за резултатите въз основа на множество критерии относно намесата по линия на ЕСФ.

207.

Изразява съжаление, че въпреки увеличението на бюджетните редове на ЕСФ посредством прехвърляне на средства между бюджетни редове и чрез коригиращия бюджет, 2,7 милиарда евро непогасени плащания на бенефициенти няма да могат да бъдат изплатени поради недостатъчно бюджетни кредити за плащания; призовава Комисията да предложи, а на Съвета – да приеме точен размер на бюджетните кредити за плащания при годишната бюджетна процедура, с цел да се избегне несигурността и ненужните процедурни пречки за бюджетния орган и да се отпуснат навреме плащанията за бенефициенти.

208.

Приветства факта, че беше добавена сума от 3,25 милиона евро към бюджетния ред за оперативна техническа помощ на ЕСФ, с цел да се мобилизира специфичен експертен опит и пряко да се подпомогне изпълнението на гръцка оперативна програма към ЕСФ.

209.

Подчертава, че ефективността и качеството на работата на одитните институции на ЕСФ трябва да бъдат подобрени.

210.

Отбелязва, че делът на разходите по направлението „заетост“ в рамките на програмата „Прогрес“ е малко по-малък от дела, който те имат в програмата; вследствие на заключенията от доклада за оценка (44) счита, че следва да се увеличат разходите за политически консултации, изследвания и анализ, както и за политически дебат относно заетостта.

211.

Отново призовава за гарантиране, с оглед на изпълнението, на плавно доближаване на общите бюджетни кредити за плащания към бюджетните кредити за поети задължения, за да се избегне всякакво неправилно развитие във връзка с непогасените бюджетни задължения (RAL) (65 % от общия обем на Кохезионния фонд към края на 2011 г.).

212.

Отбелязва, че Сметната палата откри, че са възстановени недопустими разходи при 13 % от 180-те одитирани операции по ЕСФ и че тези грешки представляват 77 % от всички количествено измерими грешки и 73 % от вероятния процент на грешки за тази група политики.

213.

Изразява дълбока загриженост, че 86 % от процента на грешки, изчислен от Сметната палата на равнище ЕС за ЕСФ, произтича от неправилното прилагане на националните правила – било то технически грешки, ненужно сложни правила („свръхрегулиране“) или недостатъчен контрол на първо ниво.

214.

Счита, че механизмите за корекция на Комисията отстраняват по подходящ начин грешките и слабостите, открити в рамките на период от няколко години и към момента на приключване; отбелязва, че до ноември 2012 г. Комисията прие, в допълнение към мерките, предприети през 2011 г., две решения за преустановяване на плащанията и 34 – за спиране на плащанията; последните възлизат на сумата от 153 милиона евро; освен това отбелязва, че до ноември 2012 г. Комисията наложи финансови корекции в размер на 153 милиона евро.

215.

Признава, че при приключването на програма държавите членки трябва да представят три документа: сертифицирана декларация за окончателните разходи, включително заявление за окончателно плащане, окончателен доклад за изпълнението и декларация за приключване на предоставянето на помощта; за програмния период това касае 239 оперативни програми.

216.

Отбелязва, че 149 програми (62 %) са приключени до края на октомври 2012 г.; отбелязва, че все още не са усвоени бюджетни кредити за поети задължения в размер на 1,889 милиарда евро.

217.

Приветства разработването от ГД „Регионална политика“ и ГД „Трудова заетост“ на интелигентни инструменти в областта на информационните технологии с цел предотвратяване, разкриване и разследване на измами, като например инструмента за измерване на риска от измами ARACHNE; посочва, че в Белгия, Португалия и Унгария е реализиран пилотен проект, който е довел до доразработване на първоначалния инструмент за измерване на риска от измами с модули, които могат да обогатят данните с външна обществено достъпна информация; разбира, че инструментът ARACHNE ще бъде готов пролетта на 2013 г., а до края на 2013 г. всички държави членки ще могат да го използват на доброволни начала.

218.

Призовава Комисията да подпомогне държавите членки при изготвянето на изчерпателни, съдържателни и съпоставими одитни доклади, включително глава за приноса на средствата на Съюза в съответната държава членка за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“.

219.

В този контекст привлича вниманието на Комисията и държавите членки върху факта, че в рамките на целите на стратегията „Европа 2020“ оперативните програми следва все по-често да се планират така, че техните цели да бъдат конкретни, измерими, постижими, относими и срочни, и следователно програмите да се поддават на одити на изпълнението.

220.

Споделя становището на Сметната палата, че Комисията следва да укрепи още повече действащата система за налагане на санкции (прекъсване и спиране на плащанията, финансови корекции) чрез намаляване на възможността за замяна на недопустими разходи с други разходи в рамките на следващия програмен период, като по този начин се създаде допълнителен стимул за държавите членки да откриват и коригират грешките на ранен етап.

221.

Призовава Комисията и Сметната палата да установят прозрачна система, която да дава възможност, от една страна, да се вземат предвид годишните финансови корекции, но също така, от друга страна, да се вземат предвид и финансовите корекции по време на изпълнението на програмния период.

222.

Призовава Комисията да подпомогне държавите членки за повишаване на ефективността на контрола от първо ниво, както и тази на националните одитни органи чрез обмен на най-добри практики и по-тясно сътрудничество между Комисията, Палатата и националните органи („тристранни срещи“); приветства тристранните срещи като важен елемент от състезателната процедура, целящ засилено сътрудничество между страните, което води до по-ефективно откриване и корекция на грешките, по-специално по отношение на Европейския социален фонд.

223.

Изразява съгласие с Комисията, че следва да се постави специален акцент върху:

224.

Отбелязва със загриженост междинния доклад на Комисията относно напредъка на Румъния по механизма за сътрудничество и проверка, особено предвид способността на Румъния да защитава финансовите интереси на Съюза; изразява загриженост относно оценката в докладите, че е постигнат само ограничен напредък във връзка с предотвратяването и санкционирането на корупцията, свързана с обществените поръчки; подчертава важността на предложението в доклада – правителството да назначи ново ръководство на прокуратурата и Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК); призовава Комисията непоколебимо и решително да настоява пред румънското правителство за спазването и изясняването на препоръките на Комисията; на последно място, очаква редица мерки от страна на Комисията, в сътрудничество с румънското правителство, за подобряване на интегритета на румънската правна система.

225.

Отбелязва със загриженост доклада на Комисията относно постигнатия от България напредък по механизма за сътрудничество и проверка, с оглед полагане на необходимите допълнителни усилия за показване на осезаеми резултати в наблюдаваните сектори; призовава за ефективно прилагане на установената законодателна и институционална рамка; отбелязва със загриженост твърдението в доклада, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не е използвал предоставените му нови правомощия по съответния начин, за да управлява и ръководи ефективно съдебната власт в процеса на цялостна реформа; приветства усилията на българското правителство за обновяване на състава на ВСС с мандат за провеждане на основна реформа чрез прилагане на следните нови правила: публични изслушвания на кандидатите за ВСС, ясни критерии за тяхната образователна и професионална квалификация и визия за ефективността, отчетността и интегритета на съдебната система; отчита факта, че новосъздадените специализирани структури свидетелстват за ангажимент за адаптиране на действащите структури с цел по-ефективно противодействие на организираната престъпност; все пак отбелязва твърдението в доклада, че тези нови инструменти все още не са довели до очакваните резултати по отношение на някои важни дела; отбелязва с голяма загриженост, че е ужасно, че съдебната система е откликнала съвсем вяло на разследванията на предполагаеми случаи на корупция и злоупотреба със служебно положение от страна на магистрати, както и факта, че незадоволителното прилагане на законодателството в областта на обществените поръчки би могло да се превърне в значителен източник на корупция, да доведе до сериозни нарушения на правилата на Съюза за обществените поръчки и лошо предоставяне на обществени блага с европейска добавена стойност, както и до пилеене на публични средства на Съюза; приветства изменения закон за обществените поръчки, който въвежда предварителен контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки, за да се гарантира правилното изразходване на публичните средства; призовава Комисията непоколебимо и решително да настоява пред съответните български институции за изпълняване на препоръките на Комисията; на последно място, очаква редица мерки от страна на Комисията, в сътрудничество с българските съдебни органи, за подобряване на интегритета на българската правна система.

226.

Отбелязва, че планът за действие е бил изпълнен от чешкото правителство през 2012 г.; отбелязва със загриженост централизирането на одитните дейности в рамките на главния одитен орган в чешкото министерство на финансите, тъй като според сведенията на Сметната палата този одитен орган е неефективен; призовава Комисията да докладва на органа по освобождаване от отговорност относно промените в персонала на одитния орган, въз основа на анализа на чешкото правителство, както беше поискано в плана за действие.

227.

Отбелязва, че Комисията не е извършила никакви корекции на грешки вследствие на неефективността на одитната система в Чешката република; отбелязва обаче, че Комисията е извършила корекции за някои от оперативните програми, преди всичко вследствие на недостатъци на функционирането на системите за управление и контрол (грешки при обществените поръчки и подбора на операциите); отбелязва, че извършените корекции могат да бъдат отнесени към други проекти; обезпокоен е от първоначалната информация на Сметната палата, според която чешкото министерство на финансите е използвало ролята си на одитен орган и сертифициращ орган, за да повлияе на крайния процент грешки; изисква от Комисията да докладва подробно пред Парламента по този въпрос; призовава Комисията, в сътрудничество с чешкото правителство, да обсъди и да следи изпълнението на съществуващ план за действие, насочен срещу корените на недостатъците в одитната система.

228.

Подчертава, че съгласно член 8 от ДФЕС насърчаването на равенството между мъжете и жените е основен принцип на Съюза; отново изразява искането си за прилагането на бюджетиране, съобразено с принципа на равенството между половете, от всички заинтересовани страни в бюджетната процедура на Съюза; следователно призовава Сметната палата да оцени изпълнението на бюджета на Съюза, като се основава на принципа на равенството между половете, когато е приложимо.

229.

Изразява съжаление, че годишният доклад не съдържа забележки от Сметната палата, нито отговори от Комисията по отношение на разходите, свързани с насърчаването на равенството между мъжете и жените.

230.

Отбелязва поредицата забележки на Сметната палата, също както и отговорите на Комисията относно главата, посветена на заетостта и социалните въпроси – основната област на политиката на ЕС, която засяга равенството между половете; изисква Сметната палата да предостави конкретна информация, ако някои от въпросните забележки се отнасят до разходи, свързани с равенството между половете.

231.

Отново призовава за полагане на допълнителни усилия за разработване на специфични данни, разбити по пол, които да позволят подходящо наблюдение на отражението на бюджетните средства върху предоставящите се на жените и мъжете икономически и социални възможности и които да могат да бъдат включени в докладите относно изпълнението на бюджета; подчертава, че новата многогодишна финансова рамка предоставя възможност за разработване и включване на подобни данни и прилагане на бюджетиране, съобразено с принципа на равенството между половете, като инструмент за добро управление.

232.

Подчертава, че ресурсите на Съюза трябва да бъдат управлявани в съответствие с принципите на прозрачност и добро управление; отбелязва заключението на Сметната палата, според което плащанията за финансовата 2011 година не съдържат съществени грешки по функция 4 от бюджета, но от друга страна междинните и окончателните плащания съдържат такива; също така отбелязва, че не всички грешки са количествено измерими.

233.

Припомня спецификата на финансирането на външната помощ от Съюза, която въпреки че подлежи на същите правила и изисквания за контрол като останалата част от бюджета на Съюза, бива изпълнява отчасти от лица и органи извън Съюза, в понякога трудни условия, като в същото време трябва да остане отзивчива и гъвкава спрямо кризите и нуждите.

234.

Подкрепя всички препоръки на Сметната палата относно главата „Външни отношения, помощ и разширяване“, и по-конкретно тези, които се отнасят до генералната дирекция на Службата за инструментите в областта на външната политика (FPI) и необходимите подобрения, които тя трябва да направи по отношение на управлението на бюджета на общата външна политика и политиката на сигурност.

235.

Подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност при управлението на средствата, отпускани за мисиите за наблюдение на избори; призовава Комисията да предостави на бюджетния орган доклад за всяка финансова година, съдържащ разходите, възникнали при всяка мисия, с подробни данни за бюджетните позиции, включително и разходите, свързани с външни доставчици на услуги.

236.

Насочва вниманието към необходимостта от повторно използване на материалите от мисиите за наблюдение на избори (мебелировка, компютри и др.) по време на други мисии при избори или при посещения на делегации на Съюза с цел оптимизиране на тяхната употреба.

237.

Приветства изготвената от Комисията подобрена рамка за управление на риска по отношение на бюджетната подкрепа (която се прилага изцяло от 1 януари 2013 г.) като част от новите насоки за бюджетна подкрепа в отговор на основната препоръка от страна на Сметната палата.

238.

При все това отбелязва по отношение на бюджетната подкрепа резервите и предупрежденията, изразени от страна на Сметната палата относно присъщите рискове от нередности, измами и корупция; отново изразява своето твърдо убеждение, че въпреки че бюджетната подкрепа продължава да бъде от голямо значение за външната помощ, тя трябва да бъде обект на строги предварителни политически и юридически условия и одит.

239.

Приветства резултатите от доклада за оценка на ефективността на предоставената от Съюза помощ, разпространявана посредством организации на гражданското общество; насочва вниманието към една от главните препоръки на доклада за намаляване на отрицателното въздействие на тромавите процедури по отношение на ефективността на прилаганите от организациите на гражданското общество програми и приветства факта, че се въвеждат нови възможности за улесняване на достъпа до финансиране.

240.

Приветства факта, че Комисията определя видимостта на проектите на Съюза като ключов елемент за тяхното добро изпълнение, както и че е въведено задължително изискване за изготвяне на комуникационен план за всеки проект.

241.

Отбелязва със задоволство, че изчисленият от Сметната палата годишен процент грешки за външната помощ в бюджета на Съюза е по-нисък от прага на същественост за две поредни години; изразява загриженост обаче, че междинните и окончателните плащания са засегнати от съществени грешки и че общата честота на установените от Сметната палата грешки в плащанията е по-висока в сравнение с предходните две години (33 % през 2011 г., спрямо 23 % през 2010 г. и 22 % през 2009 г.).

242.

Изразява загриженост, че системите за надзор и контрол на EuropeAid и Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ отново са оценени само като частично ефективни; посочва по-конкретно необходимостта от подобрение на тези системи в делегациите; призовава Комисията да отдели достатъчно средства, за да може персоналът на делегациите да извършва действия по мониторинга и надзора своевременно и по задоволителен начин; приветства въвеждането на новата версия на шестмесечния доклад за управлението на външната помощ през юли 2011 г., който има за цел да засили връзките по отношение на отчетността между делегациите и централните служби на EuropeAid.

243.

Отново изразява загриженост относно високата честота на грешките при въвеждането на данни в информационната система за управление на външната помощ (CRIS), която може да компрометира надеждността на данните, използвани при изготвянето на годишните отчети; призовава Комисията да продължава да инвестира в подобряването на качеството на данните и в развиването на функциите на CRIS, по-специално свързвайки одитните констатации със събиране на вземания (45).

244.

Очаква с интерес първите резултати от новата методика на Комисията за изчисляване на процента на остатъчни грешки, която ще бъде приложена за пръв път в дирекциите за външни отношения през финансовата 2012 година.

245.

Споделя сериозното безпокойство, изразено от Сметната палата относно липсата на подходящи човешки ресурси за управление на помощта, особено в звеното за вътрешен одит на EuropeAid и делегациите, и от потенциално пагубното въздействие на високото текучество на договорно наетите лица в централните служби и реорганизацията на управлението на помощта от страна на Комисията в средата на 2011 г.; призовава Съвета, в качеството му на другото направление на бюджетния орган, да поеме отговорността си, като гарантира, че през следващите години помощта може да продължи да се управлява в съответствие с най-високите стандарти.

246.

Отбелязва, че през 2011 г., първата пълна година на действие на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), персоналът на ЕСВД и този на Комисията в делегациите е разделен по отношение на разпределянето и финансирането; изразява загриженост, че през 2011 г. най-малко 43 човекогодини, разпределени за EuropeAid, са използвани от ЕСВД, което далеч надвишава договорените граници на гъвкавост, определени в работните споразумения между двете организации; настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да зачитат изцяло работните споразумения, като по-специално се грижат за това персоналът на EuropeAid да се съсредоточи върху осигуряването на подходящо управление на помощта, за да се избегне излагането на риск на доброто финансово управление на помощта на Съюза.

247.

Подчертава факта, че предвиденото увеличение на персонала на EuropeAid в страните, обхванати от политиката за съседство, не следва да се постига чрез намаляване и прехвърляне към този регион на персонал, който управлява помощта на Съюза за най-слабо развитите страни и други страни с ниски доходи в други региони; счита, че при възникването на нови нужди трябва да се назначава допълнителен персонал.

248.

Настоятелно призовава Комисията и ЕСВД да се съсредоточат повече върху резултатите и измерването на въздействието при изготвянето на новите разходни програми през следващата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., като наред с другото използват предварително определени, специфични за всяка страна, ясни, прозрачни и измерими показатели, адаптирани към особеностите и целите на всеки инструмент; подкрепя препоръката на Сметната палата, че Комисията следва да определи цели на политиката, за да покаже по-добре по какъв начин ще гарантира добавена стойност на Съюза през следващия програмен период; отново призовава за включване на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество и местните органи в страните партньори, във фазата за оценяване на помощта на Съюза.

249.

Изразява загриженост предвид разликата в методиките, прилагани от Сметната палата за изчисляване на процента грешки за операции в областта на външните отношения, помощта и разширяването в общия бюджет, от една страна, и процента грешки при плащанията от Европейските фондове за развитие, от друга страна; отбелязва, че Сметната палата е решила да уеднакви своята методика от 2012 г. нататък, за да даде възможност на Парламента да придобие единна представа за дейностите в областта на външната дейност на Съюза.

250.

След създаването на ЕСВД изисква ясно разпределение и координация на функциите и отговорностите на Комисията и ЕСВД по отношение на програмирането и изпълнението на бюджета в трети държави.

251.

Отправя искане към Комисията да докладва преди юли 2013 г. относно броя на НПО, на които Съюзът предоставя средства, но които не генерират приходи, различни от финансирането от правителствените агенции.

252.

Призовава за подробно резюме на разпределението на средствата в Либия; призовава да се изясни въпросът дали вторичните правомощия на посланика на Съюза в Либия са били оттеглени.

253.

Призовава Комисията да използва „системата на светофара“ в докладите за напредъка с цел по-голяма яснота, за да покаже какво се е подобрило или влошило в сравнение с предходната година.

254.

Изразява загриженост, че показателите за изпълнението за бюджетната подкрепа, предоставена на Република Хаити, не са били оповестени; настоятелно призовава Комисията да оповести тези показатели и съответните оценки на резултатите, които правителството на Хаити трябва да постигне, за да получи бюджетна подкрепа.

255.

Отбелязва, че в съобщението на Комисията, озаглавено „Бъдещият подход към бюджетната подкрепа от ЕС за трети държави“, са посочени нови критерии за бюджетна подкрепа; призовава Комисията да прилага тези критерии от 2013 г. нататък по прозрачен начин към бюджетната подкрепа за правителството на Хаити.

256.

Изразява дълбоко съжаление, че въпреки обещанието си Комисията все още не е публикувала списък на финансираните от ЕС проекти в Хаити; призовава Комисията да публикува този списък незабавно и да представи оценка на устойчивостта на тези проекти в петгодишна перспектива.

257.

Настоятелно призовава Комисията да извърши отложената първа цялостна оценка на въздействието на програмата на Съюза за помощ за Хаити през 2013 г. и да представи доклад по този въпрос на органа по освобождаване от отговорност.

258.

Изразява загриженост предвид констатациите на Сметната палата, съдържащи се в нейните Специални доклади № 1/2012 и № 13/2012, съответно относно ефективността на помощта за развитие от Европейския съюз, предназначена за продоволствена сигурност в Субсахарска Африка, и относно помощта за развитие от Европейския съюз, предназначена за водоснабдяване с питейна вода и основна канализация в страните от Субсахарска Африка, които пораждат загриженост относно устойчивостта на помощта на ЕС; приветства препоръките на Сметната палатата, които се съдържат в тези доклади и настоятелно призовава Комисията да вземе предвид тези препоръки, за да се увеличат в максимална степен ползите от разходите на Съюза за развитие.

259.

Приветства създаването, съгласно новия Финансов регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, на доверителни фондове на Съюза, което ще увеличи видимостта на дейността на Съюза и ще даде възможност за по-строг контрол върху веригата за усвояване на средства на Съюза; изисква от Комисията да докладва на Парламента относно ефективността на тези фондове.

260.

Изразява загриженост, че рамковите програми за научни изследвания се изпълняват съгласно принципа на централизирано пряко и централизирано непряко управление, в което се включват шест генерални дирекции на Комисията и две изпълнителни агенции; отбелязва, че освен това части от бюджета се изпълняват при непряко централизирано управление от съвместни предприятия и Европейската инвестиционна банка.

261.

Изразява съжаление, че големият брой служби на Комисията, които участват в тази област на политиката, прави вземането на решения и йерархията на отговорностите непрозрачни; призовава Комисията да преразгледа разпределението на портфейлите на членовете на Комисията, за да отрази по-добре разпределението на компетенциите на комисиите на Парламента, каквато е широко разпространената практика в държавите членки.

262.

Изразява загриженост предвид забавянето на извеждането от експлоатация на АЕЦ „Игналина“ в Литва поради конфликти между държавните органи и изпълнителите; приветства и подкрепя факта, че Комисията и международната донорска общност са взели решение да преустановят финансовата подкрепа за проекта, в съответствие с препоръките на комисията по бюджетен контрол на Парламента, до решаването на конфликта.

263.

Изразява дълбока загриженост поради настоящата липса на надеждни данни за сумите, които са необходими за пълното приключване на процеса по извеждане от експлоатация; потвърждава, че все още са необходими значителни по размер суми за този процес и изразява съжаление поради факта, че държавите членки не са изградили необходимите механизми, за да осигурят допълнителното финансиране; отново заявява и подчертава, че крайната отговорност за безопасното спиране на атомните електроцентрали е на държавата членка, в която е разположена атомната електроцентрала; отбелязва, че неизпълнението на това задължение излага гражданите на Съюза на риск.

264.

Отбелязва, че Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е възложила експертни доклади, наред с другото на шведски експерти (SKB), които потвърждават безопасния характер на горивните елементи на GNS; отбелязва със загриженост, че тази отдавна налична документация за контейнерите за горивни елементи не е била изпратена на литовския одобряващ орган; отбелязва, че докато горивните елементи не бъдат складирани в контейнерите, атомната електроцентрала „Игналина“ трябва да бъде управлявана по същия начин, както в режим на експлоатация, което означава, че заетостта на около 2 000 служители трябва да продължи да бъде финансирана от Съюза; призовава Комисията да не приема никакви извинения от литовското правителство, които биха могли да доведат до допълнително забавяне на лиценза и проекта; изисква от Комисията да определи строг график и да заплаши с налагане на санкции, ако той не се спазва.

265.

Призовава България, Литва и Словакия да изготвят планове за извеждане от експлоатация, включително подробни финансови пакети, в които да се обяснява как ще бъде финансирано закриването на атомните електроцентрали.

266.

Отбелязва, че Сметната палата изчислява вероятния процент на грешки в тази разходна област, която е обект главно на централизирано управление, на 3 % през 2011 г., което е над два пъти по-високо спрямо 1,4 % през 2010 г.

267.

Отбелязва, че основният риск от нередности се състои в това, че бенефициентите могат да включат недопустими разходи; рискът нараства поради сложността на правилата за изчисляване на допустимите разходи; освен това в някои области изпълнителните органи прилагат правилата по различен начин; недопустимите разходи за персонал и разходите, свързани с търговски дейности, представляват допълнителни източници на грешки; изразява съжаление, че Комисията не е реагирала своевременно.

268.

Счита за неприемливо, че Сметната палата е установила слабости и в работата на независими одитори, заверяващи декларациите за разходи на бенефициерите – в 25 от 31 случая, в които независимият одитор е изразил становище без резерви, Сметната палата е открила грешки; е обезпокоен от тази явна липса на професионализъм.

269.

Изразява задоволство при все това, че според Сметната палата последващите одити са ефективни.

270.

Изразява съжаление по повод на факта, че Сметната палата е констатирала, че системите за управление и контрол по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) – Програма за подкрепа на политиката в областта на ИКТ (ППП–ИКТ), са неефективни; призовава Комисията незабавно да приведе в съответствие тези системи за управление и контрол.

271.

Отбелязва заключенията на Сметната палата, че плащанията за годината, приключила на 31 декември 2011 г., за изследвания и други вътрешни политики са засегнати от съществени грешки и че изследваните системи за надзор и контрол по отношение на изследванията и други вътрешни политики са били частично ефективни; изразява съжаление, че докладът на Сметната палата не предоставя подробна информация относно разходите за пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

272.

Подчертава голямата значимост на глава 18 02 „Солидарност – Външни граници, връщане, визова политика и свободно движение на хора“ за сигурността и икономиката на Съюза; призовава Комисията да подобри своето бюджетно планиране.

273.

Отбелязва резервите, изразени от Генерална дирекция „Вътрешни работи“ на Комисията в нейния годишен отчет за дейността за 2011 г., по отношение на рисковете от накърняване на репутацията поради забавяне при прилагането на ШИС II; отбелязва финансовия риск, произтичащ от процента на остатъчни грешки в неодитираната съвкупност от безвъзмездни средства на финансовите програми „Предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризъм и други рискове, свързани със сигурността“ и „Предотвратяване и борба с престъпността“; призовава Комисията да следва обявените корективни мерки.

274.

Признава, че броят на участниците в програмата към Седмата рамкова програма (7РП) е нараснал значително до почти 20 000 и че недостатъчният опит, съчетан със сложния набор от правила, може да доведе до грешки; насърчава Комисията да продължи да предоставя насоки и обратна информация на участниците.

275.

Счита, че е неразбираемо, че одиторите на бенефициентите заверяват погрешно финансовите отчети; счита, че Комисията трябва да се съсредоточи върху осигуряването на насоки относно професионалната квалификация на частните одитори и предоставянето на допълнителен експертен опит.

276.

Отбелязва представените от Сметната палата примери за грешки в декларациите за разходите за персонал и непреките разходи; отбелязва, че с предложението за програмата „Хоризонт 2020“ беше внесено значително опростяване на правилата за тези категории разходи; счита, че това опростяване е от основно значение за същественото намаляване на процента грешки.

277.

Потвърждава, че при преразглеждането на процедурите за предварителен контрол Комисията се задължава да постигне равновесие между одобрението на ранен етап и контрола.

278.

Отбелязва също, че съгласно стратегията за одит на 7РП бенефициенти, получаващи 48 % от бюджета на 7РП, са били подложени на одит.

279.

Отбелязва също факта, че Комисията използва опростената процедура за екстраполация, основана на единни ставки, за корекциите, които биха ускорили процеса на събиране на вземания, ако бенефициентите сътрудничат изцяло.

280.

Настоятелно призовава Комисията да подобри сътрудничеството между всички генерални дирекции и другите заинтересовани органи, както и да направи разделението на труда, процедурите за вземане на решения и йерархията на отговорностите между тях по-прозрачни.

281.

Напълно подкрепя препоръките на Сметната палата

282.

Призовава Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) да преразгледа едностранните и неадекватни финансови съотношения, установени с цел оценка на финансовото състояние на бенефициентите и вземане на решение за размера на траншовете от безвъзмездната помощ, като дори се излагат на риск избраните проекти, като не се предоставя обичайното плащане на първите вноски и се изчаква до завършване на проекта и доклада за него; напомня на EACEA, че ефикасното наблюдение и контрол на проектите включва реалистична оценка на средата за малките и средните предприятия и много малките организации.

283.

Изразява загриженост поради значителните грешки в свързаните операции на EACEA в контекста на Програмата за учене през целия живот (2007—2013 г.), които бяха установени чрез последващи проверки; отбелязва, че тези грешки се дължат главно на липсата на достатъчно оправдателни документи от страна на бенефициентите и на неспазването на правилата за допустимост; насърчава EACEA да продължи да подобрява своите системи за контрол, да ги приспособи към различните групи бенефициенти и да повиши осведомеността за техните финансови задължения и проверки.

284.

Приветства подобренията в системите за управление и контрол на националните агенции и националните органи и факта, че процентът грешки при изпълнението на програмите чрез националните агенции през 2011 г. е спаднал до 1 %, което е значително по-ниско от предходни години.

285.

Изразява съжаление, че за четвърта последователна година в годишния отчет за дейността за Генерална дирекция „Вътрешни работи“ на Комисията все още се изразяват резерви, произтичащи от неспазване на законодателството в областта на авторските права, въпреки плана за действие, приет през 2009 г.

286.

Отбелязва успешните действия, които Комисията е предприела в областта на спорта; въпреки това призовава Комисията да използва по-активно инструментите и бюджета, с които разполага, за да подготви програмата в областта на спорта през 2014 г

287.

Призовава Комисията да прекрати възстановяването на пътни разходи на консултанти на членове на Комисията, ако работата на тези консултанти не е довела до осезаеми резултати, докато бъде доказана добавената стойност на тяхната работа.

288.

Отбелязва със загриженост констатацията на Сметната палата, че в 15 от общо 28 одитирани случая информацията, с която разполага Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) относно личното положение и положението на семейството на служителите, не е била актуална. препоръчва Комисията да вземе мерки във връзка с препоръката на Сметната палата да се изисква от служителите да представят в подходящи срокове документи, удостоверяващи тяхното лично положение, и да въведе система за своевременен контрол на тези документи.

289.

Призовава Комисията да извърши задълбочено проучване на различията между Съюза и държавите членки по отношение на изискваната квалификация и предоставяните привилегии, условия на труд, надбавки, право на почивни дни, както и равнища на заплащане за длъжности на държавни служители и на служители в дипломатически служби, на едно и също място на работа, както и на въпроса дали тези различия легитимират разликите в заплащането на делегираните национални служители и на държавните служители на Съюза, като се вземе предвид съответната приложима данъчна система и се сравнят случаи със стандартизирано семейно положение.

290.

Отбелязва със загриженост, че Комисията не е в състояние да представи общ преглед на разходите за външен персонал и временно наети лица за година; изисква тези разходи системно да се контролират и изисква те да се оповестяват публично.

291.

Призовава Комисията да използва в по-голяма степен наличните технологии, като например възможностите за телеконференции и дистанционна работа, с цел да се намалят разходите за сгради и пътуване; изисква от Комисията да направи оценка на възможните финансови икономии, които биха могли да бъдат постигнати благодарение на по-широкото използване на тези технологии и да представи резултатите на Парламента до септември 2013 г.

292.

Изисква създаването на междуинституционална база данни с проучвания, така че да се избегне многократното предоставяне на финансиране по едни и същи въпроси и да се осъществи обмен на резултати.

293.

Беше информиран от Надзорния съвет на OLAF за нарушения на основните права в хода на разследвания на OLAF; изразява дълбока загриженост във връзка с получената в това отношение информация и призовава за пълна прозрачност по отношение на тези инциденти, независимо от самоличността на засегнатите лица.

294.

Отбелязва направените многобройни опити да се възпрепятства изясняването на твърденията във връзка с методите на разследване, използвани от OLAF; счита, че това е неуместно, и изисква пълно изясняване на тези твърдения.

295.

Изразява загриженост предвид критиките, отправяни преди всичко в научни публикации, относно методите на проучванията на Евробарометър и призовава Комисията да представи подробно становище по тези обвинения.

296.

Приветства факта, че Сметната палата представя за втори път доклад на тема „Постигане на резултати със средствата от бюджета; изисква от Сметната палата да включи в своята оценка и други служби на Комисията, по-специално ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Морско дело и рибарство“ и генералния секретариат на Комисията.

297.

Отбелязва, че докладът за оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати (COM(2012) 0675) е приет от Комисията на 21 ноември 2012 г., като по този начин предоставя на Парламента и Палатата съвсем ограничен срок, за да се запознаят с него и дадат отговор; отправя отново своето искане до Комисията да представя доклада за оценка в компетентната комисия и на пленарно заседание в същия момент, в който се представя годишният доклад на Сметната палата.

298.

Счита, че е постигнат напредък по отношение на доклада за оценка за финансовата 2011 година, тъй като докладът предоставя определена информация, свързана с изпълнението, която вече е била на разположение през 2011 г. и се е отнасяла до финансирането по всички основни бюджетни редове, и обобщава резултатите от оценката на някои финансови програми за всеки бюджетен ред.

299.

Изразява при все това съжаление, че докладът предоставя само обобщени справки за различни оценки, свързани с различни програми, и обхваща различни периоди във времето, без цялостна оценка на резултатите, постигнати през 2011 г. от Комисията при изпълнението на нейните политики.

300.

Споделя становището на Сметната палата (46), че докладът за оценка все още не предоставя достатъчно доказателства и надеждна информация за постигнатото в резултат на политиките на Съюза, поради което не може да изпълни ролята, която би следвало да играе в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

301.

Отбелязва със задоволство, че някои оценки са допринесли за подобряване на крайното въздействие на програмите; насърчава Комисията да вземе под внимание основните констатации от тези оценки при формулирането на своите политики.

302.

Призовава Комисията да информира ежегодно бюджетния орган за състоянието на сметките извън бюджета на Съюза, включително за преминаващите по тях парични потоци, както и предназначението на всяка една сметка.

303.

Изтъква, че представянето на тези обобщени справки по бюджетни редове съобразно структурата на многогодишната финансова рамка за периода 2007—2013 г. не представлява само по себе си оценка на финансите на Съюза.

304.

Счита, че структурата на доклада, състоящ се от разнообразни обобщени оценки, включващи междинна, средносрочна, последваща и окончателна оценка, затруднява извеждането на последователни заключения по отношение на изпълнението.

305.

Отбелязва, че според самата Комисия, оценките на въздействието на програмите обикновено се отнасят до средствата, отпуснати преди най-малко три до пет години; настоява да получава ежегодно, в пълно съответствие с член 318 от ДФЕС, оценка, която да бъде съсредоточена върху изпълнението, наблюдавано през предходната финансова година, т.е. върху мерките, предприети за постигане на целите на „ЕС 2020“.

306.

Призовава Комисията да разшири обхвата на своята оценка и да разработи истински подход на ефективност на разходите с цел измерване на резултатите, получени при преследването на нейните политически цели, въз основа на финансовите и човешките ресурси, използвани за осъществяването на тези цели.

307.

Призовава Комисията да гарантира, че оценките се извършват независимо; отбелязва, че получените в резултат на това доклади следва да бъдат предоставени възможно най-скоро на съответните комисии на Парламента.

308.

Призовава Комисията да очертае своевременно за процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2012 година нова система за информация за управлението и изпълнението, в т.ч. формата и ролята на доклада за оценка, като вземе под внимание препоръките на Европейския парламент, посочени в параграфи 327 и 328 от настоящата резолюция, и я представи на органа по освобождаване от отговорност.

309.

Изисква за тази цел от Комисията да установи надеждна система за събиране на данни относно изпълнението, чрез която да се идентифицират на момента постиганите резултати и поражданите въздействия (47).

310.

Приветства подобренията, отбелязани от Сметната палата по отношение на самооценката на изпълнението на Комисията в нейните годишни отчети за дейността, по-специално по отношение на отчитането на постиженията на политиките в първата част на тези доклади.

311.

Изразява при все това съжаление, че ограниченият брой общи цели и показатели за въздействието, които генералните дирекции трябва да определят, са все още засегнати от слабости, ограничаващи тяхната полезност (48).

312.

Изразява също така съжаление, че за повечето показатели и задачи, свързани с целия период 2007—2013 г., не се използват междинни показатели или междинни етапи; настоява при тези обстоятелства, че показателите за въздействието следва да бъдат обвързани с конкретни срокове и количествено определени задачи.

313.

Изразява загриженост, че генералните дирекции на Комисията не са определили, нито са докладвали относно целите за оперативните дейности, свързани с реализирането на икономии, включително разходите за вложени ресурси или ефективността и връзката между вложени ресурси, изходна продукция и резултати.

314.

Припомня на Комисията правилата относно ротацията на висшите служители в администрацията на Комисията; потвърждава, че тези изисквания са необходими, за да има прозрачност и за да се избегне задържането на информация; призовава Комисията да прилага този принцип във всички области и подчертава значението на личния пример и личната отговорност на висшите служители.

315.

Изразява съжаление също така, че описанието на постиженията на политиките в част 1 на годишните отчети за дейността не е достатъчно ориентирано към резултатите и че при проверката от страна на Сметната палата на плана за управление и годишните отчети за дейността не е установен никакъв значителен напредък в тази област.

316.

Настоява, че е необходимо да се осигури съгласуваност между целите, показателите и задачите, предвидени в плана за управление и отчетени в годишните отчети за дейността.

317.

Настоява също така, че е необходимо да се обясни защо постигнатите резултати не отговарят на съответните цели или задачи в годишния отчет за дейността.

318.

Посочва, че съгласно точки 10.17 и 10.18 от годишния доклад на Сметната палата точността на оценката на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Регионална политика“ до голяма степен зависи от качеството на данните, предоставени от държавите членки; насърчава службите на Комисията да изготвят насоки за предоставянето на данни, както и да предвидят начини да се стимулират държавите членки да предоставят висококачествени данни за изпълнението.

319.

Отбелязва, че според годишните отчети за дейността на генералния секретар на Комисията, генералните директори на Комисията са „хармонизирали“ общите и специфичните цели в своите планове за управление със стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места.

320.

Припомня, че стратегията „Европа 2020“ (49), чието начало беше поставено от председателя Барозу през 2010 г., е основният проект на Комисията, насочен към постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; посочва, че тази стратегия е съсредоточена върху пет амбициозни цели, които подлежат на измерване с помощта на количествено определени задачи в областта на заетостта, иновациите, образованието, бедността и климата/енергетиката.

321.

Отбелязва, че Евростат отговаря за осигуряването на статистическа подкрепа за стратегията, в частност като изготвя и осигурява съответните статистически данни и гарантира прилагането на високи стандарти по отношение на качеството на данните.

322.

Отбелязва, че Евростат отново не успя да борави правилно с чувствителна информация, например в случая с данните относно Гърция; призовава Комисията да предприеме по-строги проверки на качеството и да гарантира, че Евростат се задължава да осигурява точността на представяните статистически данни; призовава за представяне на доклад по този въпрос до март 2014 г.

323.

Настоява, че е необходимо да се повиши доверието в европейската статистическа система; приветства препоръките в това отношение, отправени от Сметната палата в нейния Специален доклад № 12/2012, а именно да се премине „към система за изготвяне на европейски статистически данни, която да гарантира професионална независимост, достатъчно ресурси и добър надзор, включително санкции в случаите, когато стандартите за качество не са спазени“ (50).

324.

Подчертава, че стратегията на Съюза за растеж и работни места не се основава на дейностите, ръководени от всяка отделна генерална дирекция, а обхваща седем взаимопресичащи се водещи инициативи, които се изпълняват всеки път от няколко генерални дирекции, от което следват предизвикателства, свързани с координацията и сътрудничеството в рамките на Комисията.

325.

Отбелязва, че координацията между службите на Комисията в рамките на водещите инициативи е приела различни форми на консултации между тях, които понякога са неформални (51); изразява при все това съжаление, че деветте групи членове на Комисията, сформирани от председателя Барозу през април 2010 г., заседаваха само в редки случаи (52), в резултат на което през 2011 г. този нов режим на координация беше използван в недостатъчна степен; изразява съжаление по повод на факта, че не е въведен специфичен механизъм, който да гарантира задоволителна координация на изпълнението на всички водещи инициативи.

326.

Изразява съжаление, че началото на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ през 2010 г. не съвпадна по време с новия програмен период 2014—2020 г. и изразява съжаление, че това ще доведе до известно забавяне в изпълнението на стратегията, в случаите, когато държавите членки не са успели да приспособят своите национални програми и програмите с финансиране от Съюза за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж.

327.

Призовава всички служби на Комисията, които участват в изпълнението на стратегията „Европа 2020“, да определят в своите планове за управление ограничен брой несложни цели, отговарящи на изискванията на Сметната палата за целесъобразност, съпоставимост и надеждност, за да се отчитат ежегодно в годишните им отчети за дейността резултатите от работата на Комисията по изпълнението на стратегията.

328.

Изисква от Комисията да промени коренно структурата на своя доклад за оценка по реда на член 318 от ДФЕС, като разграничи вътрешните от външните политики и постави акцента в частта от доклада, посветена на вътрешните политики, върху стратегията „Европа 2020“, в качеството ѝ на политика за растеж и заетост, икономическа политика и социална политика на Съюза; настоява, че трябва да се постави акцент върху постигнатия напредък в изпълнението на водещите инициативи.

329.

Подкрепя основните изводи на Сметната палата по отношение на резултатите от извършените одити на изпълнението:

330.

Отбелязва със задоволство, че Комисията е въвела система за проследяване на изпълнението на всички препоръки от специалните доклади за одит на изпълнението на Сметната палата (вж. Специален доклад № 19/2012) (53), изисква от Комисията да укрепи проследяването с цел да отговори своевременно по ефикасен и ефективен начин на препоръките на Сметната палата и на органа по освобождаване от отговорност.

331.

Приветства факта, че неговата комисия по бюджетен контрол е изготвила отделни работни документи или доклади по отделните специални доклади на Сметната палата, като констатациите в тях са предоставени на разположение в отделен документ (54).

332.

Счита, че политическата оценка на констатациите в специалните доклади следва да бъде неразделна част от процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

333.

Приветства следователно продължаващите консултации между неговата комисия по бюджетен контрол, Съвета на председателите на комисии и Председателския съвет с оглед да се определи най-подходящият начин за вземане под внимание на констатациите в специалните доклади, като по този начин се извлекат максимални ползи от одитната дейност на Сметната палата.

334.

Призовава своите органи да намерят приложимо и трайно решение, своевременно за процедурата по освобождаване от отговорност за финансовата 2012 година.

—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година (1),

—

като взе предвид консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за финансовата 2011 година (COM(2012) 436 – C7-0224/2012) (2),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета за финансовата 2011 година, придружен от отговорите на институциите (3), и специалните доклади на Сметната палата,

—

като взе предвид декларацията за достоверност (4) относно надеждността на отчетите, както и относно законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, предоставена от Сметната палата за финансовата 2011 година съгласно член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид своето решение от 17 април 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, раздел III – Комисия (5) и своята резолюция със забележки, която е неразделна част от настоящото решение,

—

като взе предвид специалните доклади на Сметната палата, изготвени съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 12 февруари 2013 г. за освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година (05752/2013 – C7-0038/2013),

—

като взе предвид членове 317, 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и член 106а от Договора за Евратом,

—

като взе предвид Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (6), и по-специално членове 55, 145, 146 и 147 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (7), и по-специално членове 62, 164, 165 и 166 от него,

—

като взе предвид член 76 и приложение VI към своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0096/2013),

А.

като има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Договора за ЕС Комисията изпълнява бюджета и управлява програмите и съгласно член 317 от Договора за функционирането на Европейския съюз тя извършва това на своя собствена отговорност, в сътрудничество с държавите членки, в съответствие с принципа на доброто финансово управление;

Б.

като има предвид, че специалните доклади на Сметната палата предоставят информация по будещи тревога въпроси, свързани с усвояването на средствата, и по този начин те подпомагат Парламента при упражняването на неговата роля на орган по освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

В.

като има предвид, че забележките на Парламента относно специалните доклади на Сметната палата са неразделна част от горепосоченото решение на Парламента от 17 април 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, раздел III – Комисия.

1.

Приветства доклада на Сметната палата и отбелязва неговата критична оценка на мерките, предприети от Комисията и държавите членки.

2.

Подчертава факта, че Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) претендира, че насърчава устойчивия риболов, което предполага дългосрочната жизнеспособност на риболовния сектор и постигане на баланс между рибните ресурси и капацитета на риболовния флот, за да се избегне прекомерната експлоатация на рибните запаси.

3.

Отбелязва, че въпреки че въпросът за намаляването на риболовния свръхкапацитет беше повтаряща се тема в предишните реформи на ОПОР и беше разгледан в Специални доклади № 3/1993 и № 7/2007 на Сметната палата, предприетите до момента скъпи мерки за намаляване на риболовния свръхкапацитет чрез адаптиране на риболовния флот към риболовните ресурси се оказаха неуспешни.

4.

Признава, че от 1995 г. насам се наблюдава тенденция на намаляване на рибния улов в Съюза и че според Зелената книга на Комисията относно реформата на ОПОР от 22 април 2009 г. (COM(2009) 163) това намаляване се дължи до голяма степен на прекомерен риболов и е част от порочния кръг на риболовен свръхкапацитет и слаби икономически резултати на риболовния флот.

5.

Изразява загриженост, че от последната реформа на ОПОР през 2002 г. досега рибният улов е спаднал с 1 000 000 тона, а работните места в риболовния сектор са намалели от 421 000 до 351 000.

6.

Отбелязва, че въпреки че няма официално определение на термина „свръхкапацитет“, намаленият улов и загубените работни места, причинени от свръхулова на рибни запаси, демонстрират свръхкапацитет де факто; затова призовава Комисията да даде определение за „свръхкапацитет“ и да предприеме по-уместни и строги мерки, за да улесни действията за уравновесяване на риболовния капацитет и възможностите за риболов.

7.

Счита за наложително Комисията спешно да изготви доклад, съдържащ данни за съществуващия свръхкапацитет в Съюза, разбити по риболовни дейности и по държави.

8.

Освен това изразява загриженост, че горните граници на капацитета на флота, като мярка за ограничаване на размера на риболовния флот, са изгубили значение, тъй като действителният размер на флота е доста под горните граници и би могъл да бъде дори с 200 000 тона по-голям и пак да продължава да бъде в съответствие с правилата; подчертава, че в същото време вследствие на технологичния напредък риболовният капацитет на флота се е увеличавал средно с 3 % годишно през последното десетилетие.

9.

Отбелязва, че ОПОР измерва капацитета на кораба от гледна точка на мощността (киловати) и размера (брутен тонаж) и че въпреки това тези мерки не отчитат технологичния напредък в риболовните методи, което усложнява задачата по определянето на подходящи цели за неговото намаляване; отбелязва, че Комисията иска да запази тези статични параметри до края на 2015 г.

10.

Призовава Комисията да наложи задължение на държавите членки за правилно актуализиране на техния регистър на корабите и да установи задължение за докладване на усилията им за балансиране на риболовния капацитет спрямо възможностите за риболов.

11.

Отбелязва, че по отношение на намаляването на риболовния капацитет новото предложение на Комисията за ОПОР се основава на нов подход, съобразен с пазара (схеми за предоставяне на права за риболов, които могат да се прехвърлят), тъй като Комисията стигна до заключението, че тези схеми ще имат положителна роля за намаляването на риболовния свръхкапацитет.

12.

Изразява своята загриженост относно недостатъците на правилата за третирането на правата за риболов, когато риболовните кораби се бракуват с публични помощи, и относно неопределянето на ясни и ефективни критерии за подбор на кораби; счита, че част от схемите за бракуване са били лошо изпълнени, като има случаи, в които парите на данъкоплатците са използвани за бракуването на вече нефункциониращи кораби или дори непряко за строителството на нови кораби; отбелязва все пак, че в някои държави членки схемите за бракуване са изпълнили поставените цели; подчертава следователно необходимостта от стриктни мерки при използването на схеми за бракуване като начин за намаляване на свръхкапацитета, за да се избегнат злоупотреби.

13.

Изразява съжаление, че инвестициите на борда на риболовните кораби, финансирани от Европейския фонд за рибарство (ЕФР), биха могли да увеличат риболовните възможности на отделните кораби; счита за недостатъчна тълкувателната бележка, изготвена от Комисията и изпратена на държавите членки вследствие на Специалния доклад на Сметната палата относно риболовните възможности на корабите, в която Сметната палата призова националните органи да извършват по-строги проверки, преди да вземат решение относно финансирането на проекти за инвестиции на борда.

14.

Отбелязва, че докато точка 36 от Специален доклад № 12/2011 гласи, че към края на 2010 г. изпълнението на ЕФР от гледна точка на сертифицираните от държавите членки разходи е в размер на 645 милиона евро, или 15 % от наличните средства за периода 2007—2013 г., по-голямата част от тази сума е декларирана през 2010 г. и към 31 декември 2010 г. 292 милиона евро все още не са били изплатени от Комисията вследствие на късното приемане от Съвета на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (8) и по-сложната структура, в сравнение с първоначалната, на системите за управление и контрол на държавите членки; отбелязва, че сертифицираните междинни плащания, подадени от държавите членки до края на декември 2011 г., възлизат на 28 % (1 188 милиона евро) от общия размер на отпуснатите от ЕФР средства, и приветства факта, че скоростта на усвояване на ЕФР понастоящем се увеличава.

15.

Препоръчва държавите членки да предприемат мерки, за да:

16.

Призовава Комисията да определи ефективни горни граници за капацитета на риболовния флот.

17.

Счита, че е необходима реформа на ОПОР с цел регионализиране на нейното изпълнение и на управлението на програмите и мерките по нея.

18.

Подкрепя препоръките на Сметната палата, че:

19.

Освен това счита, че в контекста на критиките на Сметната палата стана ясно, че ЕФР и ОПОР понастоящем не използват ефективно общите ресурси, и по тази причина приветства факта, че в най-близко бъдеще схемата ще бъде изцяло преразгледана; подчертава, че при преструктурирането на тези схеми е важно вниманието да се насочи по-скоро към области на политиката в областта на рибарството, които могат да бъдат изпълнени най-добре на равнището на Съюза, като например екологичните аспекти, отколкото към различни видове неефективни схеми за субсидии.

20.

Приветства Специален доклад № 13/2011 на Сметната палата.

21.

Припомня, че правилното събиране на данък добавена стойност (ДДС) пряко засяга както икономиките на държавите членки, така и бюджета на Съюза, тъй като данъчните измами, в частност данъчните измами с ДДС, причиняват огромни загуби за бюджета на Съюза и за икономиките на държавите членки, като по този начин задълбочават кризата с дълговете; посочва, че данъчните измами с ДДС се оценяват на около 1,4 милиарда евро годишно.

22.

Счита, че особено при сегашната икономическа обстановка, вниманието следва да се пренасочи към по-ефективните и по-справедливи системи за събиране на приходите; подчертава, че подобряването на тези системи следва да бъде основен приоритет за Съюза и за всички държави членки, особено за тези, които са изправени пред най-големи икономически затруднения.

23.

Припомня, че съгласно проучване, извършено от името на Комисията, приблизителната средна стойност на несъответствие в приходите от ДДС в Съюза е 12 %; обръща специално внимание на факта, че това несъответствие в приходите от ДДС достига тревожни равнища от съответно 30 и 22 % в Гърция и Италия — държавите членки, в които кризата с дълговете е най-тежка.

24.

Подчертава, че освен на избягването на данъци и загубите, свързани с изпадането в неплатежоспособност, несъответствието в приходите от ДДС се дължи и на измами, непрозрачни правила, некоординирани системи за контрол и неизпълнение или частично изпълнение на правото на Съюза в държавите членки, както и че загубите на ДДС, възлизащи на милиарди евро, се компенсират предимно чрез мерки за бюджетна дисциплина, които засягат гражданите на Съюза, и се поемат от гражданите, чиито доходи са добре документирани и лесно проследими.

25.

Е дълбоко загрижен предвид констатациите на Сметната палата, и по-конкретно че само прилагането на митническа процедура 42 (9) е довело до загуби, оценени чрез екстраполация на приблизително 2,2 милиарда евро в седемте държави членки, в които Сметната палата е извършила одит през 2009 г., което представлява 29 % от ДДС, теоретично дължим върху облагаемата сума на всички вносни операции по митническа процедура 42 през 2009 г. в тези държави членки.

26.

Отбелязва със загриженост констатацията на Сметната палата, че регулаторната рамка на Съюза не осигурява единно и добро управление на тази процедура по освобождаване от ДДС от страна на митническите органи на държавите членки и не гарантира, че информацията за тези операции винаги се предоставя на данъчните органи в държавата членка по местоназначение, което прави системата уязвима на злоупотреби от страна на организираната престъпност и отделни измамници и поставя добросъвестните икономически оператори в изключително неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията.

27.

Обръща внимание на констатацията на Сметната палата, че митническите органи в одитираните държави членки не гарантират валидността и изчерпателността на данните и изпълнението на другите условия за освобождаване от облагане.

28.

Изразява загриженост предвид констатираните от страна на Сметната палата сериозни пропуски в контрола на опростените митнически процедури, които представляват 70 % от всички митнически процедури, и по-специално лошо качество или лошо документиране на одити, както и автоматизирани методи за обработка на данните при извършването на проверки по време на обработването на опростените процедури, които се използват в недостатъчна степен; посочва, че тези пропуски са довели до неоправдани загуби за бюджета на Съюза и че правилното функциониране на митниците оказва пряко въздействие върху изчисляването на ДДС; изразява съжаление относно факта, че през последните десет години Комисията не е предприела подходящи мерки за справяне с тази ситуация, а се е крила зад правила, които изглеждат напълно подходящи на хартия.

29.

Отбелязва със съжаление, че откакто е въведен, моделът за събиране на ДДС не е променян; счита, че той е остарял, като се имат предвид множеството промени, настъпили в технологиите и икономиката.

30.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да наблюдават и да отговарят по ефективен начин както на съществуващите, така и на нововъзникващите тенденции, свързани с измамите, и изисква от Комисията да информира комисията по бюджетен контрол до септември 2013 г. за предприетите временни и постоянни мерки на базата на митническа процедура 42, не само от Съюза, но и на национално равнище, и за тяхното въздействие върху броя на случаите на измами; отбелязва Зелената книга на Комисията относно бъдещето на ДДС — за по-опростена, по-солидна и по-ефективна система на ДДС (COM(2010) 695), и призовава за конкретни предложения за реформа на системата на ДДС.

31.

Призовава Комисията да настоява пред държавите членки за опростяване на тяхното право относно ДДС, за въвеждане на стандартен формуляр за уведомяване на данъчните органи за прилагането на ДДС и за установяване на единно и добро управление на случаите на освобождаване от ДДС от страна на митническите органи на държавите членки и осигуряване на по-добра наличност на тези законодателни текстове, които да бъдат преведени най-малко на английски, френски и немски.

32.

Изразява съжаление относно отлагането на влизането в сила на Модернизирания митнически кодекс, предвидено в предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (COM(2012) 64), и счита предложената нова дата, 31 декември 2020 г., за неприемлива; припомня, че Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (10) предвижда Модернизираният митнически кодекс да влезе в сила до 24 юни 2013 г., и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите стъпки за ускоряване на процеса на подготовка.

33.

Настоятелно предлага на всички държави членки да участват в Работно поле 3 на Eurofisc относно неправомерни операции, използващи митническа процедура 4200.

34.

Подкрепя предложението на Комисията за Директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на неплащането на данъци при внос и други трансгранични сделки (COM(2008) 805), което цели да въведе солидарна отговорност на търговците при сделки в рамките на Съюза, като се търси солидарна отговорност от вносителите в случаите, когато невярното, закъсняло или непълно докладване на сделката на органа по ДДС е довело до загуба на ДДС, и им се налагат съответните санкции.

35.

Подчертава значението на едно по-интензивно и по-бързо сътрудничество между държавите членки, на по-доброто наблюдение на обмена на информация и на повечето преки контакти между местните данъчни и митнически служби, включително посредством онлайн системата за обмен на информация за ДДС (VIES), за да се гарантира, че държавите членки си съдействат ефикасно.

36.

Препоръчва на държавите членки да предоставят онлайн достъп на митническите органи до идентификационните номера по ДДС, съдържащи се в системата VIES, без по-нататъшно отлагане, за да могат последните да изпълняват задълженията си да проверяват номерата по ДДС, събирани чрез митническите декларации; отправя искане към Комисията всеки месец да информира компетентните комисии на Парламента и Сметната палата относно мерките, предприемани във всички държави членки за предотвратяване на измамите в рамките на митническа процедура 42.

37.

Призовава Комисията да създаде система, която да съчетава оказването на помощ в митническата сфера и административното сътрудничество в областта на ДДС, с цел гарантиране на ефективен обмен на информация, за да могат съответните органи от едната сфера да бъдат редовно информирани за действията в другата сфера; счита, че това ще направи сътрудничеството между компетентните органи и начисляването на ДДС в държавата членка по местоназначение по-ефективно и по-бързо;

38.

Подчертава ролята на електронното управление за увеличаването на прозрачността и за борбата с измамите и корупцията и следователно за защитата на публичните средства; подчертава, че Съюзът изостава от индустриалните си партньори, наред с другото, поради липсата на оперативна съвместимост на системите (11); подчертава, че Съюзът трябва да увеличи усилията си за постигане на ново поколение електронно управление.

39.

Посочва, че документираните електронни непарични сделки затрудняват участието в сивата икономика и че изглежда съществува тясна връзка между дела на електронните плащания в дадена държава и отчетената в нея сива икономика (12); насърчава държавите членки да намалят праговете си за задължителни непарични плащания.

40.

Подкрепя препоръките на Сметната палата, и по-специално:

призовава Комисията да докладва на всеки шест месеца как изпълнява и кога ще изпълни посочените препоръки.

41.

Приветства Специален доклад № 14/2011 на Сметната палата и подкрепя заключенията на Сметната палата, в частност констатацията ѝ, че „като цяло предприсъединителната помощ от ЕС за Хърватия допринася значително за напредъка на Хърватия при изграждането на нейния административен капацитет за управление на нарасналото финансиране на ЕС след присъединяването“; приветства важната положителна роля на предприсъединителната помощ в подготовката на хърватските органи за управлението на политиката на сближаване и политиката в областта на селското стопанство в периода след присъединяването.

42.

Изразява съжаление, че докладът на Сметната палата не включва достатъчно информация относно нивата на грешки и измами и относно последващите действия, включително съдебни, когато е необходимо, както и относно оценката на изпълнението.

43.

Подчертава обаче, че Сметната палата стига до заключението, че „до настоящия момент помощта има само частичен успех при постигането на целите си, а по-нататъшния напредък в областта на изграждане на капацитета трябва да бъде подкрепен в няколко ключови области преди и след присъединяването“; отбелязва констатацията на Сметната палата, че „в повечето области на предприсъединителната помощ Комисията все още не е оценила капацитета на Хърватия като достатъчен, за да може да ѝ разреши да прилага помощта без предварителните проверки на Комисията“ и че „въпреки постигнатия наскоро успех, капацитетът за възлагане на обществени поръчки и антикорупцията са две области, в които хърватските органи имат специална нужда от подкрепа“.

44.

Изразява загриженост, с оглед на някои случаи при предишните присъединявания към Съюза на липса на подготвеност на администрациите и институциите, както и прехода от финансиране от фондовете за присъединяване към финансиране от структурните фондове, как могат да бъдат избегнати подобни рискове в случая на Хърватия.

45.

Изразява загриженост, че в допълнение към значителната степен, в която Сметната палата съсредоточава вниманието си върху сближаването на законодателството, ще бъде необходимо непрекъснато наблюдение и прилагане на мерки за справяне с:

46.

Подкрепя препоръките на Сметната палата и по-специално приканва Комисията и хърватските органи да работят в тясно сътрудничество, за да дадат по-висок приоритет на изграждането на капацитета за възлагане на обществени поръчки посредством изпълнение на планове за обучение на работното място и извън него, да вземат по-значителни мерки за посрещане на нуждите от изграждане на капацитет на регионално и местно ниво и да развият допълнително оценяването на ефективността на проектите, както и да създадат портфейл от развити проекти, за да могат напълно да усвоят нарасналото следприсъединително финансиране, също така да предприемат действия по отношение на програмите за развитие на селските райони и да засилят антикорупционните мерки.

47.

Подкрепя препоръката на Сметната палата към Комисията да вземе предвид натрупания опит от предприсъединителната помощ за Хърватия за своята предприсъединителна помощ за други държави, когато е приложимо.

48.

Приветства оценката, която Комисията дава в своя мониторингов доклад от 24 април 2012 г. относно подготовката за присъединяване на Хърватия, в която се казва: „Като цяло подготовката на Хърватия за членство в ЕС се движи по план. Хърватия е постигнала значителна степен на съответствие с достиженията на правото на ЕС. От представянето на доклада за напредъка за 2011 г. и последната актуализация на таблиците за мониторинг през есента на 2011 г. бе постигнат допълнителен напредък. Въпреки това Комисията набеляза ограничен брой въпроси, изискващи допълнителни усилия.“ (13).

49.

Отбелязва, че остават нерешени въпроси в някои глави от достиженията на правото на ЕС, по които трябва да се предприемат мерки; в частност трябва да се обърне внимание на сближаването на вторичното законодателство в областта на обществените поръчки, особено при възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната, както и на правилното прилагане на новоприетото законодателство, особено на местно равнище, с оглед също така на бъдещото управление на структурните фондове.

50.

Отбелязва също така, че са необходими непрекъснати усилия в областта на финансовия контрол за подобряване на цялостното функциониране на публичния вътрешен финансов контрол и външния одит на централно и местно равнище, както и в областта на финансовите и бюджетните разпоредби, където трябва да продължи изграждането на капацитета за ефективно координиране на цялостната система на собствени ресурси след присъединяването и да се ускори модернизацията на стратегията за митническия контрол с по-голяма насоченост към последващи проверки.

51.

Подчертава, че са необходими повече усилия в някои области, по-специално в селското стопанство и развитието на селските райони, където трябва да се отдели внимание на по-нататъшното сближаване на законодателството и на укрепването на административния капацитет в областта на преките плащания и развитието на селските райони.

52.

Изразява загриженост относно ниската степен на усвояване на финансирането по САПАРД и IPARD - някои сектори са особено слабо представени при прилагането на Мярка 1 (Инвестиции в земеделските стопанства), по-специално секторът на млякото, секторът на оранжериите и секторът на плодовете и зеленчуците; счита, че това е знак за сериозни слабости на капацитета и подготовката на тези сектори за усвояване на средствата на Съюза в бъдеще.

53.

Отбелязва изоставането в усвояването на предприсъединителната помощ; приветства напредъка в търсенето на решение на този въпрос и настоятелно призовава Комисията и органите на Хърватия да продължават да ускоряват усвояването на помощта, по-специално чрез укрепване на изграждането на капацитет; подчертава, че изграждането на капацитет в рамките на предприсъединителната помощ следва да бъде насочено към централните институции, както и към регионалните и местните структури; изразява загриженост, че в случая на Хърватия, недостатъчното внимание, отделено на този въпрос, може да лиши тези структури от адекватен административен капацитет и опит за прилагане на помощта на ЕС.

54.

Отново заявява, че целта на предприсъединителната помощ, наред с другото, е да укрепи капацитета на страните кандидатки за членство за усвояване на бъдещото финансиране от Съюза по ефективен и прозрачен начин; следователно приветства новите подходи, които използва Комисията при планирането на предприсъединителната помощ за Хърватия, като например обвързването на конкретни проекти за изграждане на капацитет с преговорите за присъединяване, благодарение на което могат да се въвеждат многогодишни оперативни програми.

55.

Призовава Комисията да максимизира потенциала за институционално познание и изграждане на капацитет в страните кандидатки и потенциални кандидатки, по-специално чрез по-нататъшно съгласуване на процедурите за предприсъединителна помощ с процедурите, които се прилагат в рамките на структурните фондове, Европейския социален фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

56.

Отбелязва също така, че по отношение на регионалната политика и координацията на структурните инструменти са необходими по-нататъшни постоянни усилия, които да бъдат съсредоточени върху ефективното изпълнение на плановете за повишаване на административния капацитет за бъдещото прилагане на политиката на сближаване и върху създаването на добре развита схема за проекти.

57.

Приканва хърватските органи да предприемат мерки за разрешаване на гореспоменатите проблеми и призовава Комисията да докладва относно напредъка на Хърватия по отношение на справянето с тези и с други нерешени въпроси.

58.

Приветства напредъка на Хърватия за укрепване на институционалния и административния капацитет и консолидиране на управлението на предприсъединителната помощ.

59.

Приветства създаването на хърватското Министерство на регионалното развитие и фондовете на ЕС през декември 2011 г. и факта, че съответният министър беше назначен също така на длъжността заместник министър-председател, което показва ангажираността на новото правителство по отношение на въпросите на регионалното развитие и използването на фондовете на Съюза.

60.

Отбелязва, че Хърватия е положила значителни усилия за създаването на система на добро финансово управление и контрол, което следва да доведе до очакваното преустановяване на предварителния контрол през втората половина на 2012 г.; подчертава при все това, че са необходими по-нататъшни постоянни действия, като се има предвид, че в повечето области Комисията все още не е дала разрешение на Хърватия да прилага предприсъединителната помощ без предварителни проверки.

61.

Приветства факта, че от януари 2012 г. влезе в сила новият закон за обществените поръчки, който обезпечава по-голяма прозрачност, както и че през 2011 г. беше реализиран проекта за туининг лайт инструмент на ИПП за 2008 г. „Укрепване на капацитета за противодействие на нередности в процедурите за обществени поръчки“, който включваше, наред с другото, полагането на усилия за повишаване на осведомеността.

62.

Настоятелно призовава Комисията и хърватските органи да дадат приоритет на изграждането на стабилен капацитет в областта на обществените поръчки; подчертава в този контекст, че борбата срещу корупцията е с централно значение в процеса на присъединяване като цяло и че неприлагането на превантивни мерки за борба с корупцията ще възпрепятства бъдещото усвояване на помощта от ЕС.

63.

Подчертава, че извеждането от експлоатация ще бъде въпрос с нарастващо значение през следващите години, тъй като една трета от 133-те ядрени реактора, функциониращи в четиринадесет държави членки, ще бъдат спрени до 2025 г. (14).

64.

Призовава комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика да вземат под внимание констатациите на комисията по бюджетен контрол при договарянето на новата многогодишна финансова рамка (2014—2020 г.).

65.

Счита, че констатациите на Сметната палата могат да бъдат обобщени, както следва:

66.

Освен това отбелязва, че създадената от Комисията схема за финансиране не е преминала през детайлна предварителна оценка.

67.

Признава, че ситуацията, описана в доклада на Сметната палата, се отнася за периода до края на 2010 г. и че впоследствие Комисията е предприела редица инициативи.

68.

Отбелязва, че главната цел на Съюза в ядрената сфера е максималната ядрена безопасност.

69.

Отбелязва становището на Комисията, че е въвела процедурна рамка, която определя конкретни цели, дефинира роли и отговорности и ясно определя изискванията за докладване и надзор (16).

70.

Отбелязва отговора на Комисията с обяснението, че оценката на нуждите е била част от оценката на въздействието (SEC(2011) 1387), проведена през 2011 г.; отбелязва, че оценката на въздействието е обхванала постигнатия досега напредък, оставащите предизвикателства и преглед на положението с финансирането.

71.

Припомня, че Договорите за присъединяване на България и Словакия установят сроковете за предоставяне на финансова помощ от Съюза съответно на 2009 и 2006 г.

72.

Приветства предложението за Регламент на Съвета относно помощта от Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Литва и Словакия (COM(2011) 783), което се основава на широкообхватни консултации със заинтересованите страни, съответните държави членки — България, Литва и Словакия — и експертни групи по извеждане от експлоатация; приветства факта, че констатациите в резолюцията на Парламента от 5 април 2011 г. (17) и заключението и препоръките от одита на Сметната палата от 2011 г. относно осъществяването на извеждане от експлоатация бяха използвани като входна информация.

73.

Отбелязва, че експертите призоваха за стабилен и цялостен подробен план за извеждане от експлоатация като основа за прилагането на бъдещата помощ от Съюза, включително пълни оценки на разходите до датата на завършване на извеждането от експлоатация; счита, че следва да се посочат ясно националното съфинансиране и начина на обезпечаване на това национално финансиране в дългосрочен план.

74.

Отбелязва със задоволство, че заинтересованите страни оказаха изрична подкрепа за основните етапи, определени в горепосочената оценка на въздействието на Комисията (18), както и за насочването на помощта на Съюза към осъществяването на конкретни основни етапи с най-висока добавена стойност на Съюза; отбелязва, че процедурите за съответствие и стриктното следене на разходите следва да се обмислят от самото начало.

75.

Отново посочва и подчертава взаимните ангажименти, поети от Съюза и България, Словакия и Литва по отношение на извеждането от експлоатация съответно на четири блока на АЕЦ „Козлодуй“, блок 1 и блок 2 на АЕЦ „Бохунице V1“ и блок 1 и блок 2 на АЕЦ „Игналина“.

76.

Изразява съжаление относно факта, че в случая на АЕЦ „Игналина“ бяха отчетени сериозни закъснения по проекти от особено значение като В1 и В234 поради технически и търговски спорове, които доведоха до значителни икономически щети, както и до прекъсване на процеса на извеждане от експлоатация.

77.

Счита, че пътната карта със съгласуваните технически решения, утвърдени през юли 2012 г. от АЕЦ „Игналина“ и NUKEM/GNS, са важна стъпка по пътя към преодоляване на кризата във връзка със съоръжението за междинно съхранение на отработеното гориво В1.

78.

Изразява съжаление относно факта, че очакваният за 5 октомври 2012 г. подробен доклад за напредъка по изпълнението на пътната карта не е предаден в срок.

79.

Приветства напредъка, постигнат по някои от въпросите, залегнали в пътната карта, като например проверката на контейнерите и мерките за подобряване, свързани с крановете.

80.

Остава загрижен при все това, че по нерешените въпроси като проблема, свързан с ударопоглъщащите устройства, и третирането на изпусканията и негодното гориво все още не са постигнати споразумения, което затруднява бързото изпълнение на горепосочената пътна карта.

81.

Настоятелно призовава двете засегнати страни да се споразумеят бързо и своевременно по всички оставащи въпроси.

82.

Подкрепя заключенията на мисията за установяване на фактите на комисията по бюджетен контрол в Литва в периода 10—12 юли 2012 г. и в това отношение счита, че финансовата подкрепа от Съюза следва да бъде преустановена до постигането на споразумения по проектите В1 и В234.

83.

Подкрепя предложението на Комисията да бъдат разпределени допълнителни 230 милиона евро за АЕЦ „Игналина“ за периода 2014—2017 г.; заявява отново, че средства следва да се разпределят само ако са били изпълнени предварителните условия, определени в горепосоченото предложение за регламент на Съвета; счита, че финансовата подкрепа от Съюза следва да бъде сключена след тази дата.

84.

Настоява, че дейността по извеждането от експлоатация следва да бъде планирана по безопасен и ефикасен начин, който да позволява бързо издаване на лиценз за извеждане от експлоатация, съгласно графиците, установени в съответните планове за извеждане от експлоатация.

85.

Призовава Комисията да представи на Парламента оценка на финансирането, необходимо за необратимото и пълно извеждане от експлоатация на трите атомни електроцентрали.

86.

Припомня, че единствено националните органи за ядрено регулиране могат да издават лицензи за извеждане от експлоатация на юридически лица при строго спазване на съответното национално законодателство.

87.

Призовава правителството на Литва да създаде независим екип за управление на проектите В1 и B234; отбелязва, че за проектите, изпълнявани от АЕЦ „Игналина“, също следва да се въведе независимо управление, както предлага Националната сметна палата на Литва.

88.

Отправя искане за определянето на ясен и недвусмислен срок за придобиването на лицензи за извеждане от експлоатация, ако това все още не е направено.

89.

Отбелязва със загриженост, че има забавяне при изграждането и завършването на временните съоръжения за съхраняване на отработеното гориво и че ако тези съоръжения не са налице, прътите ядрено гориво не могат да бъдат извадени; отбелязва, че по отношение на АЕЦ „Игналина“ изваждането и безопасното временно съхраняване на прътите ядрено гориво от блок 2 трябва да бъдат приоритет.

90.

Отправя искане разногласията при тълкуването на договорите, възлагането на обществени поръчки и продължаващите технически и търговски спорове между АЕЦ „Игналина“ и основния изпълнител на двата проекта да се подложат на арбитражна процедура; отбелязва, че всяка допълнителна финансова помощ от Съюза следва да бъде преустановена до уреждането на споровете; призовава Комисията да докладва ежегодно на Парламента за актуалното състояние.

91.

Изразява дълбока загриженост, че Сметната палата оценява недостига на финансови средства за приключването на проектите за извеждане от експлоатация на 2 500 милиона евро, което поражда значителен финансов дефицит.

92.

Призовава Комисията да си сътрудничи с правителствата на България, Литва и Словакия и да подпомогне в максимална възможна степен извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали, като предостави достатъчно финансови средства до 2017 или по целесъобразност, до 2020 г.; призовава също Комисията да постави амбициозни цели по отношение на изпълнението и да следи постигнатия напредък; счита, че трябва да бъдат приложени санкции, ако тези цели не бъдат изпълнени; призовава на Парламента ежегодно да се представя доклад относно напредъка.

93.

Отбелязва, че откакто започна извеждането от експлоатация на атомните централи в Литва, Словакия и България, отговорността и задълженията на държавите членки, участващи в процеса на извеждане от експлоатация, не са били ясно определени; отбелязва, че тежестта, произтичаща от отговорността за целия процес на извеждане от експлоатация, върху държавите членки, които затварят своите атомни електроцентрали, е несъразмерна.

94.

Приветства факта, че горепосоченото предложение за регламент на Съвета (COM(2011) 783) не само определя общи цели, но също така и конкретни, измерими, постижими, относими и срочни цели за трите държави членки; отбелязва, че допълнителни цели и показатели за изпълнение ще бъдат определени на ниво проекти, в мерките за прилагане и годишните работни програми.

95.

Счита, че в предложението за регламент на Съвета правното основание за предоставяне на допълнително финансиране на програмата „Игналина“ следва да бъде протокол № 4 от Акта за присъединяване, а не член 203 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

96.

Приветства факта, че не по-късно от края на 2015 г. Комисията ще изготви доклад за оценка относно постигането на целите за всички мерки (на равнище резултати и въздействия), ефикасното използване на средствата и тяхната европейска добавена стойност с оглед вземането на решение за изменение или прекратяване на мерките; призовава Комисията да му предостави копие от доклада за оценка.

97.

Призовава Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) да предостави на Парламента своите доклади относно изпълнението на проектите в България, Литва и Словакия.

98.

Призовава Комисията и Сметната палата да направят оценка на добавената стойност на сътрудничеството с ЕБВР и на способността ѝ да действа като администратор на фондове, като се има предвид, че Съюзът осигурява 96 % от финансирането.

99.

Призовава Комисията да изготви доклад относно процесите на извеждане от експлоатация в тези три страни; призовава Комисията да изготви също така доклад относно извеждането от експлоатация на АЕЦ „Грайфсвалд“, с цел установяване на най-добрите технически и организационни практики и създаване по този начин на справочна база за бъдещите проекти по извеждане от експлоатация.

100.

Приветства доклада на Сметната палата и общото му заключение, че помощта за развитие от Съюза, предназначена за продоволствена сигурност в Субсахарска Африка, като цяло е ефективна и че тя има важен принос за постигането на продоволствена сигурност в държавите партньори, които все още нямат устойчив и сигурен сектор на селското стопанство; въпреки това отбелязва, че според Сметната палата съществуват възможности за значително подобрение в няколко области.

101.

Отбелязва със задоволство констатацията на Сметната палата, че когато продоволствената сигурност е част от стратегията на Европейския фонд за развитие (ЕФР), помощта за развитие от Съюза в голяма степен отговаря на потребностите и приоритетите на Субсахарска Африка и че Комисията съсредоточава предоставянето на помощ за развитие от Съюза в държавите с най-голям брой население, страдащо от недохранване.

102.

Изразява съгласие със Сметната палата, че е необходимо да се постави по-силен акцент върху продоволствената сигурност в помощта за развитие от Съюза.

103.

Изразява съжаление, че продоволствената сигурност, селското стопанство и развитието на селските райони са избирани като целеви сектори в по-малко държави партньори при десетия ЕФР, отколкото при деветия ЕФР, и че няколко държави в ситуация на продоволствена несигурност са получили малко или не са получили никаква помощ за развитие от Съюза в тази област; изразява съгласие със Сметната палата, че това е в противоречие с критичната ситуация при Цел 1 на хилядолетието за развитие за изкореняване на крайната бедност и глада и със засиленото приоритетно значение, което се очакваше ЕФР да придаде на продоволствената сигурност; призовава Комисията и държавите членки да обърнат повече внимание на тази област при изготвянето на документите за национална стратегия по ЕФР и да отпуснат повече средства за тази цел.

104.

Подкрепя препоръката на Сметната палата за структурирана оценка на положението във връзка с продоволствената сигурност във всяка държава и систематично отчитане на потенциалния обхват за съответната подкрепа от Съюза от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и програмирането от Комисията на помощта за развитие от Съюза; призовава Генералната дирекция за развитие и сътрудничество — EuropeAid на Комисията да гарантира включването на данни и анализи от службите по места на Генералната дирекция за хуманитарна помощ и гражданска защита и от други източници и да подпомогне осигуряването на наличието на ефективни системи за ранно предупреждение за продоволствена несигурност; също така призовава ЕСВД да спомогне да се гарантира, че се изгражда съответният правителствен капацитет за управление на въпросните системи по устойчив начин и че се прилагат стратегии за предотвратяване, които насърчават устойчивостта на най-уязвимите лица.

105.

Отбелязва, че след продоволствената криза през 2008 г., която засегна сериозно много държави в Субсахарска Африка, цените на храните постепенно се върнаха на предишните равнища и че нестабилността и спекулациите вероятно ще продължат; призовава Комисията да изготви стратегии за реагиране при различни непредвидени ситуации, като направи съответни предложения; призовава Комисията също да отчете факта, че постепенното увеличаване на цените на храните е по-скоро част от очевидна възходяща тенденция в дългосрочен план, отколкото краткосрочен проблем, и следователно изисква дългосрочна цялостна стратегия, която е пряко свързана с по-широките цели за развитие; призовава за включването на нов инструмент за продоволствена помощ или на съпоставим механизъм в многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., за да се гарантира способността на Съюза да реагира бързо на нови продоволствени кризи чрез използването на подобни фондове, като се има предвид непредвидимостта на новите продоволствени кризи и нарасналата нестабилност на цените на храните; счита, че финансовите спекулации усилват нестабилността на цените на храните и че по тази причина е необходимо също така да се предприемат ефективни действия срещу подобни спекулации, включително посредством регулирането и контрола на пазарите на деривати.

106.

Изразява съжаление поради факта, че въпреки силния икономически растеж една четвърт от населението в Субсахарска Африка продължава да страда от недохранване; отбелязва, че регионът разполага с необходимите технологии, знания и природни ресурси, за да промени това; подчертава, че мирът, демокрацията и политическата стабилност са от съществено значение, тъй като достъпът до земя и пазари, правата на собственост и образованието ще осигурят възможност да се увеличат влиянието и отчетността на правителствата и публичните органи.

107.

Отбелязва слабостите, установени от Сметната палата по отношение на координирането на използването на средства, отпуснати по ЕФР, и бюджетния ред „продоволствена сигурност“ за периода 1996—2006 г.; призовава Комисията да хармонизира целите на двата инструмента с цел да гарантира, че те се допълват взаимно и че въпросните средства се използват възможно най-ефективно.

108.

Счита, че Комисията следва да отчита систематично положението във връзка с продоволствената сигурност и хроничната продоволствена несигурност, по-конкретно при прилагането на политиката за развитие на Съюза.

109.

Подчертава, че е важно да се засили връзката между подпомагането, възстановяването и развитието, за да се гарантира ефективността на помощта; отново подчертава, че е важно да се разпредели подходящ дял от официалната помощ на Съюза за развитие (ОПР) за сектора на селското стопанство; изразява съжаление, че от 80-те години насам размерът на предназначената за селското стопанство помощ за развитие драстично намалява, и призовава Комисията да даде приоритет на селското стопанство при отпускането на помощ за развитие, включително за подпомагане на земеделските производители да получават достъп до пазари; посочва, че помощта за развитие е част от по-широка схема, в която търговията, паричните преводи и другите източници на приходи днес са по-важни от общия размер на плащанията на ОПР за повечето развиващи се страни, както и че Общата селскостопанска политика пречи на свободната и справедлива търговия с нововъзникващите пазари.

110.

Подчертава, че цялата хранителна верига, от стопанството до трапезата, трябва да бъде преразгледана с цел повишаване на устойчивостта на сектора на селското стопанство; счита, че са необходими дългосрочни политически ангажименти от страна на правителствата в Субсахарска Африка за намаляване на уязвимостта на сектора на селското стопанство; посочва, че временните субсидии под формата на семена, които издържат на екстремни метеорологични условия, могат да служат като важна предпазна мрежа за дребните земеделски производители и семействата, които в противен случай биха били сериозно засегнати; подчертава значението на ранните предупреждения и превантивната работа в областта на хигиената, семената и фуражите за животни; изразява съжаление, че насилието и несигурността са пречка за бъдещето на продоволствена сигурност.

111.

Подчертава необходимостта от пренасочване на вниманието върху продоволствена политика отвъд хранителната помощ, сътрудничество между донорите, както и между тях и получателите на помощта, в условията на засилено местно партньорство на европейско и световно равнище, както и решаващата роля на държавите партньори за осигуряването на основните изисквания за всеки значителен напредък в този сектор, като вътрешен мир и инвестиции в инфраструктурата на селските райони; подчертава освен това, че дългосрочното социално и икономическо развитие изисква устойчиви източници на приходи, различни от помощите; счита, че свободните и честни търговски отношения между Европа и развиващите се страни, в съответствие с принципите на Световната търговска организация, са от основно значение за укрепването на продоволствената сигурност и за ускоряването на човешкото развитие в Субсахарска Африка.

112.

Изразява съгласие със Сметната палата, че би било по-подходящо да се определи по-дълъг период за прилагането на Инструмента за продоволствена помощ (2008—2010 г.) предвид целите му и съществуващата липса на финансиране между края на програмния му период и следващия програмен период на ЕФР (от 2014 г.); подчертава, че е важно да се гарантира непрекъснатостта на помощта предвид продължаващата нестабилност и високото равнище на цените на суровините; подчертава необходимостта да се търси, в тясно сътрудничество със Световната продоволствена програма, Организацията на ООН за прехрана и земеделие и Международния фонд за развитие на селското стопанство, допълняемост и взаимодействие между програмите на Съюза за продоволствена сигурност и програмите на тези организации и други международни донори.

113.

Изразява дълбока загриженост във връзка с констатацията на Сметната палата, че въпросът за храненето е пренебрегван, и счита, че това е тревожно, тъй като недохранването има изключително вредни последици, по-специално ако възникне по време на бременност или през първите две години от живота на децата, и може да доведе до необратими увреждания; посочва, че недохранването е пречка за човешкото развитие, което нанася необратими вреди на отделните лица и налага големи икономически и социални загуби на страните; приветства решимостта на Комисията, изразена в нейното съобщение за „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“ (COM(2010) 127), да интегрира хранителния аспект в програмите на Съюза; отново призовава Комисията да подготви специално съобщение за този аспект и да включи солидни и многосекторни стратегии в областта на храненето в своята политика за развитие; посочва, че една от най-важните и разходно ефективни интервенции е предоставянето на повече права на жените, което е съществен начин за подпомагане на домакинствата да отдават приоритет на здравеопазването и храненето на децата.

114.

Отбелязва констатацията на Сметната палата, че интервенциите на Съюза като цяло са били добре планирани и са постигнали повечето от предвидените резултати, но изразява съжаление, че качеството на целите е било променливо и трудно за измерване поради липсата на показатели за изпълнението, а устойчивостта на резултатите е била спорна в половината от одитираните интервенции; призовава Комисията да определи по-реалистични и измерими цели за интервенциите и да подобри тяхното определяне в програмите за обща бюджетна подкрепа, като следва да се обърне специално внимание на насърчаването на предприемачеството сред нарастващия брой младежи и на борбата срещу дискриминацията на жените в сектора на селското стопанство.

115.

Остава убеден, че е важно да се засили хранителният аспект на помощта за развитие по отношение на продоволствената сигурност и отправя искане към Комисията да представи писмен доклад относно постигнатия напредък по този въпрос до пролетта на 2013 г.

116.

Отбелязва, че цялостното въздействие на действията на Съюза във връзка с продоволствената сигурност също така се определя от политиките на Съюза в областта на селското стопанство, рибарството, енергетиката и търговията; подчертава, че е необходимо да се осигури последователност на политиките за развитие съгласно член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и че тези политики следва да включват и спазват принципа за ненанасяне на вреда.

117.

Изразява съгласие със Сметната палата, че Комисията следва да се стреми да подпомага по-добре финансовата устойчивост на програмите за селско стопанство и социално подпомагане.

118.

Приветства Специален доклад № 2/2012, който е съсредоточен върху мерките за финансов инженеринг, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) по време на програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г.; потвърждава, че Специален доклад № 2/2012 осигурява информация относно ефикасността и ефективността на мерките за финансов инженеринг, съфинансирани от ЕФРР, и се основава на одита на извадка от проекти в Германия, Обединеното кралство, Португалия, Словакия и Унгария.

119.

Счита, че подобен одитен доклад би бил от огромна стойност и в края на програмния период 2007—2013 г., тъй като ще създаде условия за извличането на допълнителни заключения относно ефективността на финансовите инструменти (ФИ) за малките и средните предприятия (МСП), съфинансирани от ЕФРР; счита освен това, че изготвянето на такъв доклад в края на този период ще осигури възможност да се избегне повтарянето на грешки, като по този начин ще се повиши ефективността и ефикасността на бъдещите мерки за финансов инженеринг, съфинансирани от ЕФРР.

120.

Подчертава, че МСП са гръбнакът на икономиката на Съюза, тъй като са източник на заетост, иновации и богатство; отбелязва въпреки това, че МСП могат да изпитват недостиг на финансиране, т.е. да не могат да получат достъп до вида и размера на финансирането, от което се нуждаят в определен момент.

121.

Признава, че в периода на фискални ограничения и на намален капацитет за отпускане на заеми от страна на частния сектор МСП, и по-специално микропредприятията, бяха най-засегнати и поради това към тях следва да бъде насочена засилена подкрепа от Съюза, с цел да продължават да създават заетост, иновации и растеж; отбелязва, че следва да се отдели специално внимание на МСП, които пораждат устойчиво развитие на местно равнище и че политиката на сближаване, като основен инвестиционен инструмент за конвергенция и устойчиво развитие на целия Съюз, е един от двата основни „канала“ за подкрепа от Съюза за МСП; подчертава следователно, че използването на ФИ в рамките на политиката на сближаване по отношение на МСП следва да бъде засилено в бъдеще, тъй като то може да гарантира револвиране на средствата, да насърчава публично-частните партньорства и да постигне мултиплициращ ефект заедно с бюджета на Съюза.

122.

Припомня, че за подпомагане на предприемачеството Съюзът прилага своята политика в областта на предприятията и политиката на сближаване, като си служи основно с отпускането на безвъзмездни средства, но все по-често и с ФИ в рамките на ЕФРР; отбелязва, че ФИ са възстановими и револвиращи инструменти, като по този начин се гарантира, че от тях могат да се възползват последователни вълни МСП.

123.

Признава, че реализирането на достъп до програмите за финансиране изисква активно участие от страна на финансовите посредници, които превръщат публичните фондове във ФИ за МСП; отбелязва, че към публичното финансиране могат да бъдат добавени допълнителни средства, предоставяни от частния сектор, като по този начин се увеличава общият размер на финансирането, което може да се използва за инвестиции в МСП; отбелязва, че това въздействие обикновено се определя като ефект на лоста или мултиплициращ ефект.

124.

Подчертава, че липсата на достъп до финансиране доведе до спад в броя на новосъздадените дружества, което означава че ролята на ФИ, съфинансирани от ЕФРР, за насърчаване на предприемачеството е все по-важна.

125.

Припомня, че одитът на Сметната палата беше съсредоточен върху мерките за финансов инженеринг, съфинансирани от ЕФРР по време на програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г., и че констатациите от одита се основават на директен преглед на извадка от проекти, както и на проучване на системите за управление, наблюдение и информация на Комисията и държавите членки.

126.

Отбелязва, че Сметната палата е съсредоточила своя одит върху три основни вида ФИ: капиталови, заемни и гаранционни инструменти; отбелязва, че всички те са допустими за съфинансиране от ЕФРР, но трябва да отговарят на правилата за допустимост на Съюза и на държавите членки; отново заявява, че основната цел на одита беше да оцени дали разходите по ЕФРР за мерките за финансов инженеринг за МСП са били ефективни и ефикасни.

127.

Приветства констатациите и препоръките на Сметната палата относно оценката на недостига на финансиране; отбелязва, че в законодателното предложение (19) за следващия програмен период тази оценка вече има задължителен характер под формата на предварителна оценка; призовава Комисията да въведе в съответния регламент като част от основния акт съответните изисквания, включително количествени целеви показатели по отношение на ролята и прилагането на предварителната оценка; счита, че въпросът за револвиращите разпоредби също следва да бъде включен в законодателното предложение за следващия програмен период.

128.

Отбелязва, че регламентите за структурните фондове допускат установяването на преференции за частния сектор в сравнение с публичния сектор; приканва Комисията да намери подходяща обосновка за това преференциално положение, доколкото това третиране би могло да ограничи способността да се възстановяват правата върху излишъка от средства и възможността да бъдат разпределени в полза на други МСП.

129.

Изразява загриженост, че Сметната палата е установила, че ефективността и ефикасността на мерките са били възпрепятствани от следните съществени недостатъци:

130.

Припомня също, че в своето становище относно иновативните финансови инструменти в контекста на следващата многогодишна финансова рамка (20) комисията по регионално развитие към Европейския парламент призовава за гарантиране на незабавна яснота, простота и прозрачност на правната рамка на ФИ и последователни правни препратки към определенията за ФИ.

131.

Отбелязва със загриженост, че в предишните годишни доклади за изпълнение комитетите за наблюдение и показателите за оперативните програми са били счетени за неадекватни или неподходящи предвид целите на ФИ; приветства промените в свързаната с отчитането и наблюдението дейност, осъществени благодарение на „JEREMIE“.

132.

Изразява съжаление, че на ниво холдингови фондове Сметната палата не установи значително мобилизиране на средства от частния сектор през нито един от програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г.; изразява учудване, че в споразуменията за финансиране между управляващите органи и финансовите посредници обикновено няма изрични изисквания за ефекта на лоста, освен за определени капиталови фондове, при които има задължителни изисквания за ефект на лоста за частните съинвеститори.

133.

Подкрепя призива на Сметната палата за по-ясно определяне на понятието „ефект на лоста във ФИ“; подчертава въпреки това, че предвид натиска за постигане на по-голям ефект на лоста, е важно да се припомни, че ФИ в политиката на сближаване като цяло финансират проекти в по-слабо развити региони и региони, изправени пред икономически затруднения, с цел подобряване на ситуации на неефективност на пазара и неоптимални инвестиции, така че ФИ в политиката на сближаване се съсредоточават не само върху рентабилността в краткосрочен план, но и върху значителни социално-икономически ползи, по-специално на регионално и местно равнище; изтъква многостепенното и споделеното управление при проектирането и изпълнението на програмите като основни идеи на политиката на сближаване, които дават възможност на регионалните и националните органи да участват в планирането и изпълнението на програмите; следователно подчертава, че е необходимо правната рамка да поддържа определено равнище на гъвкавост и по отношение на определенията и изискванията за ефект на лоста.

134.

Признава потенциала на иновативните инструменти за финансов инженеринг за привличането на капитал и увеличаването на инвестициите, за разлика от безвъзмездната финансова помощ, която неизменно се възприема от бенефициентите като прекомерно неефикасна и бюрократична; подчертава, че инструментите за финансов инженеринг биха могли да играят важна роля в постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез привличане на финансиране от други инвеститори в области, представляващи силен интерес за Съюза.

135.

Отбелязва също така, че за капиталовите и заемните инструменти Сметната палата установи, че постигнатият ефект на лоста не е значителен и е по-нисък от референтните стойности, използвани за сравнение; отбелязва със задоволство, че за разлика от тях, при гаранционните инструменти ефектът на лоста е по-висок.

136.

Призовава Комисията да предприеме незабавно действия по отношение на констатациите на Сметната палата; счита за особено важно в бъдеще способността на ЕФРР да мобилизира частни инвестиции, които да съответстват на публичното участие, да нарасне.

137.

Изразява загриженост предвид широко разпространените случаи на забавяния в държавите членки при получаването на достъп до финансиране от страна на МСП; призовава Комисията и управляващите органи да избягват забавяния в осигуряването на достъп на МСП до финансиране, причините за които са основно с административен, правен, организационен или стратегически характер; изразява съжаление, че за управляващите органи това означава, че алтернативата — използването на безвъзмездна финансова помощ за МСП — става по-привлекателна.

138.

Настоятелно призовава Комисията да представи в най-кратък срок интегрирано предложение за изясняване на проблемите, възникнали в резултат на съществуващия набор от определения на МСП, които се различават в Съюза в зависимост от различните цели и задачи, и да предложи възможни начини за решаването на този въпрос.

139.

Изразява съжаление, че в някои случаи информацията за поетите от МСП разходи за управление липсва или не е надеждна; приканва компетентните органи да подобрят настоящото положение и в бъдеще да предоставят цялата необходима информация; признава, че следва да се прави разграничение по отношение на разходите на инструментите за финансов инженеринг (разходи за управление на холдинговия фонд „JEREMIE“ и разходите за управление на финансовите посредници) и разходите за МСП.

140.

Изразява съжаление поради факта, че в редица случаи финансовите посредници, назначени от съответните управляващи органи, начисляват такси на отделните МСП за разходи за рефинансиране и обработка; подчертава, че разходите за рефинансиране и обработка следва да бъдат обичайни оперативни разходи за финансовите посредници.

141.

Подчертава, че е важно да се опростят административните процедури по отношение на достъпа до финансиране, както и да се намалят изискванията за съфинансиране.

142.

Изразява загриженост поради факта, че в насоките на Комисията не се определят условия, предотвратяващи начисляването на такси на МСП, които не се основават на реално поетия риск за МСП или предоставената от финансовите посредници услуга.

143.

Препоръчва предвид съчетанието от сложност на ФИ, споделено управление и правила за държавната помощ и структурните фондове Комисията да подобри системите за комуникация и наблюдение на Комисията, управляващите органи и бенефициентите (финансовите посредници) и да предостави, предвид новите разпоредби на регулаторната рамка за периода 2007—2013 г., по-добри насоки и консултации.

144.

Подкрепя препоръката на Сметната палата, че Комисията следва да осигури надеждна и технически стабилна система за наблюдение и оценка, специално за ФИ; приканва Комисията също да последва препоръката на Сметната палата за споразумение с държавите членки относно малък брой измерими, адекватни, конкретни и унифицирани показатели за резултати за ФИ, които да подпомогнат едновременно процесите на наблюдение и одит.

145.

Отбелязва, че териториалната разпокъсаност и недостатъчната критична маса са повлияли на привлекателността на ФИ и са наложили определени финансови условия, както и евентуално относително високи разходи за управление; отбелязва, че тези характеристики на ЕФРР са възпрепятствали доброто финансово управление на ФИ през различните програмни периоди, което е в основата на помощта на ЕФРР за МСП.

146.

Изразява съжаление, че по време на процеса на разпределяне на средствата по оперативните програми публичните органи, които обикновено не са запознати с финансирането за МСП, разпределяха публичния дял от средствата по такъв начин, че техният размер беше често под критичната маса; настоява, че различните тематични оперативни програми с многобройни икономически, социални и териториални цели и цели в областта на околната среда са причината за това положение.

147.

Счита, че когато предлагат мерки за финансов инженеринг, управляващите органи следва надлежно да обосноват предложението си с висококачествена оценка на недостига на финансиране за МСП, въз основа на стандартизирана и общоприета методология; счита, че Комисията следва да проверява тяхното съответствие с оценките на недостига на финансиране за МСП и да гарантира тяхното качество преди да бъдат одобрени оперативните програми, включително мерките за финансов инженеринг.

148.

Изразява безпокойство предвид липсата на информация в държавите членки относно достъпа на МСП до финансови средства; подкрепя препоръката на Сметната палата, че с оглед на оптимизирането на размера на предлагането на финансиране за МСП е необходимо да се повиши във възможно най-висока степен осведомеността на заинтересованите страни за специфичните потребности на МСП от финансиране.

149.

Счита, че мултипликационният ефект следва да онагледява до каква степен са били привлечени частни инвестиции от първоначалните вноски на Съюза и на държавите членки; счита, че съфинансирането на ФИ от страна на държавите членки следва да се разглежда, заедно с вноската на Съюза, като част от публичното финансиране.