СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

КАТО ПРИПОМНЯ

—

Резолюцията на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.), Резолюцията на Съвета относно структурата за управление на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.) и Резолюцията на Съвета относно европейското пространство за образование: поглед към 2025 г. и отвъд, в които се обявява, че през 2025 г. Съветът ще направи преглед на стратегическата рамка, включително цели на равнище ЕС, управленска структура и методи на работа, и по целесъобразност ще внесе всички необходими корекции за втория цикъл, с цел адаптиране към реалността и нуждите на европейското пространство за образование или към всички други значими събития в Европейския съюз;

—	политическия контекст, както е изложен в приложение I.

КАТО ОТЧИТА

—	важния принос на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението към съответните части на европейския семестър.

КАТО ЗАЯВЯВА ОТНОВО

—	необходимостта от координация и съгласуваност на всички инициативи на ЕС в областта на образованието и обучението, по-специално тези, които се отнасят до уменията и компетентностите, при пълно зачитане на правното основание за съответните области на политиката, както е посочено в Договорите.

КАТО ИЗРАЗЯВА ЗАДОВОЛСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С

—	доклада на Комисията относно междинната оценка на стратегическата рамка на европейското пространство за образование за периода 2021—2030 г. (1)

ИЗТЪКВА, ЧЕ:

—

в контекста на променящата се геополитическа реалност даването на тласък за постигане на равен и приобщаващ достъп за всички до висококачествено образование и обучение е от основно значение за индивидуалния растеж, устойчивото социално и икономическо развитие, демокрацията, устойчивостта, социалното сближаване, конкурентоспособността и подготвеността;

—

изграждането на европейското пространство за образование продължава да бъде водещата амбиция на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението. В този контекст, за да могат хората и обществото да реализират пълния си потенциал, образованието и обучението трябва да се разглеждат холистично.

КАТО ОТЧИТА

—	значителния напредък, постигнат от 2021 г. насам, в изграждането на европейското пространство за образование, както и многото инициативи, стартирали в унисон със стратегическите приоритети. Изпълнението на редица инициативи трябва да продължи;

—	като основа за сътрудничеството продължават да служат резолюциите на Съвета от 2021 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението. Настоящата резолюция на Съвета преразглежда и актуализира тези резолюции.

ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ, че съгласно доклада на Комисията относно междинната оценка на стратегическата рамка на европейското пространство за образование за периода 2021—2030 г.:

—

стратегическата рамка внесе добавена стойност за ЕС, обединявайки държавите членки около количествени цели и споделени приоритети. Тя успя да доведе до постигането на резултати и съответни подобрения. Инструментите за изпълнение на европейското пространство за образование се прилагат и съчетават ефективно и съгласувано, както помежду си, така и с приоритетите като цяло. Данните показват, че европейското пространство за образование е успяло да осъществи важни нови действия на равнище ЕС, да вдъхновява и подкрепя националните реформи и да установи структурни, системни и устойчиви пътища за по-задълбочено европейско сътрудничество между образователните институции. В някои случаи сътрудничеството на равнище ЕС надхвърли очакванията и първоначалните амбиции, осигурявайки ефикасни линии за комуникация и координирана реакция при управлението на кризи, като по този начин се повишава устойчивостта на ЕС;

—	силата на стратегическата рамка се крие в нейната солидна основа, изразяваща се в доброволно сътрудничество и съвместно създаване. По време на консултациите за оценката държавите членки потвърдиха твърдата си воля да продължат да си сътрудничат чрез стратегическата рамка;

—	основните предизвикателства, структурирани посредством стратегическите приоритети, набелязани от Съвета през 2021 г. и в съответствие с Резолюцията на Съвета от 2023 г., продължават да бъдат актуални.

—

могат да бъдат определени редица области с възможност за подобрение: стратегически приоритети, междусекторно сътрудничество и съгласуваност, управленски модел, както и два основни пропуска (липса на цели на равнище ЕС за някои дългосрочни или нововъзникващи приоритети и липса на систематични данни относно националните реформи като последващи действия във връзка с инициативи на ЕС);

—

управленските структури на европейското пространство за образование, по-специално групата на високо равнище по въпросите на образованието и обучението, подпомагана от своя координационен съвет, осигуриха по-солидно политическо ръководство и по-стратегическо определяне на дневния ред. Европейското пространство за образование утвърждава истинско европейско измерение в образованието и обучението;

—

що се отнася до целите на равнище ЕС, картината относно тенденциите за постигането им е разнородна. Наблюдава се положително развитие по отношение на няколко цели (напр. намалява броят на преждевременно напускащите училище), но за други е налице ограничен напредък или дори спад (напр. в областта на основните умения).

НАРЕД С ТОВА ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ:

—

съобщението на Комисията относно Съюза на уменията (2), в което се подчертава, че за конкурентоспособността на Европа са необходими умения, вариращи от основни умения до умения, придобити чрез повишаване на квалификацията и преквалификация през целия живот. Комисията обявява нов подход, включително препоръка на ЕС-27 относно човешкия капитал като част от европейския семестър, съчетаващ политики в областта на образованието, обучението и заетостта, обединени около обща визия за конкурентоспособността;

—	съобщението на Комисията относно плана за действие за основните умения (3), изготвено в отговор на спада в равнищата на основна грамотност, познания по математика и точни науки (4) и в което се разглеждат и намаляващите равнища на основни цифрови умения и граждански познания (5);

—

съобщението на Комисията „Стратегически план за образованието в областта на НТИМ (6): умения за конкурентоспособност и иновации (7), което очертава предизвикателства в областта на НТИМ на всички равнища на образование и обучение, като спадащ интерес, участие и постижения, липса на преподаватели по НТИМ и неравнопоставеност между половете и от гледна точка на многообразието, като е необходимо всички те да бъдат разгледани от Съвета;

—	намерението на Комисията да създаде Европейска обсерватория за определяне на необходимите умения и Европейски съвет на високо равнище по въпросите на уменията, както беше обявено в съобщението относно Съюза на уменията.

ПРИЕМА, че:

1.

За да процъфтяват в днешния свят и да се справят с бъдещите дълбоки промени в обществото, икономиката и на пазара на труда, всички хора трябва да притежават ключовите компетентности за учене през целия живот (8), като в този контекст важна роля играят многоезичието, интердисциплинарните компетентности и трансверсалните умения. За да продължи да се постига това, е необходимо да се набележат мерки на политиката, способни да стимулират успеваемостта в образованието за всички учещи, включително възможности за образование и обучение на различни етапи от живота.

2.

ЕС е изправен пред предизвикателство в областта на конкурентоспособността. Въпреки че се очаква да се сблъскат и с демографски предизвикателства, системите за образование и обучение ще трябва да предоставят на хората уменията, необходими за повишаване на конкурентоспособността и стратегическата автономност на Европа през следващите години и за подкрепа на екологичния и цифровия преход. Развиването на капацитет за устойчивост и способност за устояване и възстановяване от кризи ще спомогне за изграждането на ориентирани към бъдещето системи за образование и обучение в целия ЕС въз основа на извлечените поуки и в отговор на въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея за европейската сигурност.

3.

Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението ще бъде основният инструмент за подкрепа и прилагане на европейското пространство за образование, като се отчита изцяло възприетият от нея холистичен подход и, когато е целесъобразно, във взаимодействие със Съюза на уменията.

4.	Въпреки значителния напредък в създаването на европейското пространство за образование, предстои още работа за пълното му изграждане до 2030 г.

5.

С оглед на събитията по време на първия цикъл на стратегическата рамка е необходимо да се преразгледат и адаптират стратегическите приоритети, приоритетните области и целите на равнище ЕС, определени през 2021 г., както и да се укрепи образованието по въпросите на екологичния и цифровия преход във всички стратегически приоритети.

6.

Утвърждаването на качеството, равнопоставеността, приобщаването и успеха за всички остава централен елемент на европейското пространство за образование, като обхваща всички негови стратегически приоритети. През втория цикъл (2026—2030 г.) стратегическата рамка ще бъде насочена към следните шест стратегически приоритета, като се използват наличните финансови средства:

Стратегически приоритет 1: Грамотност, математика и точни науки за всички

Висококачественото образование и обучение помагат на всички учещи да развият компетентности, изразяващи се в знания, умения и нагласи, които са от ключово значение за качеството на живот на отделния човек, неговите възможности за заетост, за социалното сближаване и конкурентоспособността и за устойчивостта и подготвеността на ЕС. За постигането на тази цел системите за образование и обучение следва да гарантират равен достъп, участие и резултати чрез насърчаване на висококачествено учене, приобщаване и благосъстояние. Въпреки напредъка, постигнат в първия цикъл на стратегическата рамка, все още е от ключово значение да продължат да се подобряват образованието, обучението и уменията за личностно израстване, активно гражданско участие и професионално развитие на учещите от всички възрасти.

Осигуряването на достатъчно ниво на грамотност (четене, писане и добро разбиране на писмена и устна информация), познания по математика и точни науки за всички е основата за всякакво по-нататъшно учене. Тази основа дава възможност на учещите да развиват както по-широки, така и по-специализирани компетентности, например в областта на НТИМ (9), и да постигнат успех в първоначалното и продължаващото образование, на пазара на труда и в обществото в по-широк план. Ключът към осигуряването на грамотност, познания по математика и точни науки са подобряването на качеството на преподаването и по-голямата равнопоставеност и приобщаване. Това ще спомогне да се гарантира успех за всички в образованието и обучението – нещо, което сега е по-важно от всякога.

Европа е изправена пред критично предизвикателство: неотдавнашните оценки, включително по линия на PISA, показват тревожна тенденция в областта на четенето, математиката и науката, като нараства делът на учещите, които не успяват да достигнат минимални нива на подготовка. Трябва да се положат повече усилия за справяне с този проблем, включително усилия за намаляване на броя на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението и за подобряване на достъпа до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст, особено за учещите от уязвими групи. Придобиването от всички хора на умения в областта на грамотността, математиката и науките и насърчаването на ключовите компетентности за учене през целия живот като цяло са от съществено значение за тяхното личностно и професионално развитие и спомагат за преодоляване на социално-икономическите неравенства и недостига на умения. Едновременно с това подобряването на качеството на образованието и обучението следва да доведе до повишаване на броя на държавите с най-добри резултати, включително с оглед на укрепването на капацитета за иновации и конкурентоспособността на Европа.

В цяла Европа учещите в неравностойно положение са свръхпредставени сред учениците със слаби резултати. За да бъдат системите за образование и обучение истински приобщаващи, образователните постижения и достиженията на учещите на всички равнища и във всички видове образование и обучение не следва да се обуславят от лични, социални и икономически фактори. Приобщаващото образование и обучение включват и развиване на чувствителност в процесите на учене, за да се вземат предвид многообразието, приобщаването и недискриминацията. В този контекст не по-малко важно е да се преодоляват всички стереотипи и да се предостави необходимата подкрепа за учещите с увреждания и специални образователни потребности.

Стратегически приоритет 2: Развитие на цифровите умения и гражданското образование

В настоящия глобален контекст, белязан от кризи, изменение на климата, бързи технологични промени, цифровизация (включително изкуствен интелект (ИИ), нарастваща поляризация, разпространение на дезинформация и нарастващи предизвикателства пред демократичните норми и ценности, както и ниско равнище на демократично участие, е необходимо спешно да се укрепят демокрацията и устойчивостта в рамките на Европейския съюз. В това отношение ключова роля играят както цифровото, така и гражданското образование.

Цифровите умения имат важна роля в съвременния живот и са от съществено значение в почти всички области на обществото и икономиката. Те са от ключово значение за активното гражданство, пригодността за заетост, социалното приобщаване и благосъстоянието, като същевременно играят важна роля за подобряване на европейската конкурентоспособност чрез развитието на по-задълбочени умения в областта на НТИМ. Цифровото образование следва да обхваща медийна и цифрова грамотност, грамотност по отношение на данните, критично мислене, цифрово благосъстояние, борба с невярната информация и дезинформацията, кибертормоза, подбуждащите към омраза и увреждащи изказвания, както и познания относно ИИ и неговото етично и отговорно използване и относно други нововъзникващи технологии.

Не по-малко важно в настоящия контекст е гражданското образование. Настоящата ситуация в световен мащаб изисква информирани и ангажирани граждани, които разбират и зачитат демократичните институции, принципи и процеси на местно, национално, европейско и международно равнище. Гражданското образование помага на всички хора да придобият знанията, уменията и нагласите, необходими за активно и отговорно участие в демократичния живот и съдържателна гражданска ангажираност.

Европейското измерение на преподаването (10) може да допринесе за утвърждаване на общите европейски ценности (11), затвърждавайки по този начин чувството за европейска идентичност и солидарност. То следва да насърчава зачитането на културното многообразие и да помага на учещите да осъзнаят своята местна, национална, европейска и световна идентичност. Гражданското образование върви ръка за ръка с разбирането на предизвикателствата на цифровия и екологичния преход.

Ключов аспект на гражданското образование е преподаването и ученето с демократични средства за демокрацията и в полза на демокрацията. Образованието и обучението, във всички области и на всички равнища, следва да утвърждават демократичните ценности, да насърчават открития диалог и критичното мислене и да противодействат както на невярната информация, така и на дезинформацията (включително онлайн). Училищата и всички други институции за образование и обучение следва да функционират като демократични общности, в които учещите са ангажирани в условията на участие, диалог и съвместно вземане на решения. Учителите, преподавателите, обучителите и ръководителите на всички равнища на образование и обучение следва да бъдат добре подготвени да играят жизненоважна роля за създаването на приобщаваща и основана на участието учебна среда, която да отразява на практика демократичните ценности. В това отношение цифровото и гражданското образование са особено важни, за да се помогне на учещите да мислят критично и да действат безопасно и отговорно онлайн. Необходимо е да се изготви етичен подход за използването на екрани, за да се гарантират благосъстоянието и безопасността на децата.

Следва да се акцентира върху насърчаването на активното гражданство, предоставяйки на хората компетентности и увереност, за да се ангажират конструктивно в своите общности и в демократичния процес на всички равнища.

Ученето в областта на екологичния преход и устойчивото развитие (12) и гражданското образование, са тясно свързани помежду си и са от значение и за европейската конкурентоспособност. Подготовката на учещите на всички равнища и във всички видове образование и обучение, за да се отговори на обществените и екологичните предизвикателства, е основен аспект на активното и отговорно гражданство. Това включва придобиване от хората на знанията, уменията и нагласите, необходими за пълноценно участие в екологичния и цифровия преход и за да допринесат за едно справедливо, социално и екологично устойчиво общество.

Стратегически приоритет 3: Превръщане на ученето през целия живот и мобилността в реалност за всички

Обществените, технологичните, екологичните и икономическите предизвикателства въздействат все по-дълбоко върху начина ни на живот и работа. По-специално технологичното развитие изисква от населението да повишава квалификацията си и да се преквалифицира. Ученето през целия живот е от съществено значение в контекста на кризата в областта на климата, както и на технологичните промени, тъй като помага на хората да изградят устойчивост и да бъдат подготвени за протичащите екологични и обществени промени. То подкрепя изграждането на екологични и цифрови умения и гарантира, че хората са в състояние да се адаптират към новите и нововъзникващите изисквания на пазара на труда, като по този начин допринася за по-устойчив начин на живот и работа. В контекста на постоянно променящите се общества ученето през целия живот придобива решаващо значение за личностното, гражданското и професионалното развитие. Все още е необходим допълнителен напредък в осигуряването на гъвкави и висококачествени възможности за учене през целия живот за всички.

Остава нисък средният процент на участие на възрастните в ЕС, ангажирани в процеси на учене. Системите за образование и обучение следва да станат по-гъвкави, устойчиви, ориентирани към бъдещето и привлекателни, достигайки до по-многообразна група учещи, включително тези с ниски нива на умения. Те трябва да гарантират признаването на квалификациите и валидирането на предишно учене и да предлагат възможности за обучение с цел повишаване на квалификацията и преквалификация, включително на по-високи равнища на квалификация и през целия трудов живот на дадено лице, например чрез микроквалификации. Освен това иновациите в учебните пътеки, новите образователни подходи и професионалното ориентиране през целия живот могат да способстват да се отговори по-добре на нуждите на по-широк кръг учещи, тъй като все по-голям брой възрастни ще трябва да се преквалифицират и да повишават квалификацията си. Особено внимание следва да се обърне на подкрепата за учещите от маргинализирани среди и тези с увреждания и със специални образователни потребности.

Мобилността на учещите, учителите, преподавателите, обучителите на учители и персонала следва да продължи да се разширява, по-специално чрез настоящата програма „Еразъм +“, като ключов елемент на сътрудничеството в ЕС и инструмент за подобряване на качеството и приобщаването в образованието и обучението и за насърчаване на многоезичието, междукултурните компетентности, европейската идентичност и активното гражданство в ЕС и извън него. Поради това трябва да се положат допълнителни усилия за премахване на съществуващите пречки пред образователната мобилност и мобилността в областта на преподаването, включително относно периодите на обучение в чужбина, осигуряването на качество и автоматичното взаимно признаване на квалификациите и резултатите от периодите на учене в чужбина (13). Важно е да се полагат усилия за баланс на мобилността, за да се гарантира балансирано движение и разпределение на уменията, както и да се наблюдават тези процеси.

Стратегически приоритет 4: Повишаване на привлекателността, компетентностите и мотивацията в професията на преподавателя и обучителя

Учителите, образователните специалисти, обучителите, ръководителите в областта на образованието и обучението, образователният и педагогическият персонал на всички равнища и във всякаква среда са в основата на образованието и обучението.

Държавите от ЕС са изправени пред все по-големи предизвикателства, свързани с недостиг на учители, особено по някои предмети и в определени географски области. Мотивацията на учителите, образователните специалисти, обучителите и другия образователен и педагогически персонал е от ключово значение за качеството на образованието и обучението. Поради това е необходимо да се повишат привлекателността и общественият престиж на учителската професия и да се разработят по-добри и по-гъвкави стратегии за набиране на персонал. Качеството на образованието на учителите, образователните специалисти и обучителите и тяхното професионално развитие, възможностите за мобилност, условията на труд и благосъстоянието са ключови фактори за повишаване на привлекателността на професията. За да се подкрепят иновациите, приобщаването, качеството и постиженията в образованието и обучението, образователните специалисти трябва да са компетентни и мотивирани, което изисква висококачествено първоначално образование и постоянно професионално обучение. Те следва да получават признание и да имат възможности за кариерно израстване.

Стратегически приоритет 5: Насърчаване на отлично и привлекателно европейско професионално образование и обучение (ПОО)

Първоначалното и продължаващото ПОО играе решаваща роля за подготвянето на работната сила в Европа за бъдещето. В целия ЕС държавите са изправени пред нарастващ недостиг на работна сила в ключови сектори. За да се гарантира европейската конкурентоспособност и да се стимулират иновациите, от съществено значение е да се повишат привлекателността, високите постижения и приобщаващият характер на ПОО. Необходимо е също така да се насърчава общественият престиж на ПОО и да се повишава осведомеността сред учещите, родителите и работодателите относно неговото качество и възможностите за професионално развитие, които то предоставя. Процесът от Копенхаген засилва колективните европейски усилия за разработване на висококачествени и иновативни системи за ПОО, като допринася за националната и европейската конкурентоспособност и устойчивост.

Протичащият екологичен и цифров преход, особено по отношение на появата на ИИ и други иновативни технологии, изисква нови умения и адаптивност, а ПОО играе важна роля за осигуряването на подходящи и ефективни ответни действия. Подкрепата за повишаване на квалификацията на учителите и обучителите в областта на ПОО и модернизирането на инфраструктурата за ПОО са от съществено значение за ефективното интегриране на екологичните и цифровите умения в преподавателската практика. Чрез привеждане на обучението в съответствие с изискванията на пазара на труда ПОО гарантира, че учещите не само са подготвени за съществуващите работни места, но и че могат да се адаптират към бъдещи промени. Осигуряването на съответствие на ПОО с нуждите на пазара на труда продължава да бъде от ключово значение. Също толкова важно е да се развива подходящо равнище на други трансверсални умения и компетентности за адаптиране през целия живот към променящите се нужди на пазара на труда и за личностно развитие чрез гражданско участие, предприемачество, цифрово образование и образование за устойчиво развитие.

Съществува неотложна необходимост от укрепване на ПОО в областта на НТИМ, за да се гарантират иновациите и технологичният напредък в Европа. Насърчаването на младите хора — особено момичетата и по-слабо представените групи — да следват програми за ПОО, свързани с НТИМ, ще бъде от съществено значение за посрещането на бъдещите обществени и икономически предизвикателства. Освен това ПОО играе важна роля в приложните научни изследвания, иновациите и предприемачеството, например чрез центровете за високи постижения в областта на професионалното образование.

Постигането на по-голямо многообразие в рамките на програмите за ПОО продължава да бъде важно предизвикателство. Особено внимание следва да се обърне на подкрепата за учещите от маргинализирани среди и на тези със специални образователни потребности. Превръщането на ПОО в привлекателен, гъвкав и приобщаващ път за всички учещи чрез ранно професионално ориентиране е от съществено значение не само за равенството, но и за преодоляване на пълния спектър от недостиг на умения в цяла Европа. Освен това ПОО следва да бъде признато и насърчавано като предлагащо възможности за личностно, академично и професионално развитие, които са също толкова ценни, колкото тези, предлагани от общообразователните пътеки.

За да се повиши допълнително привлекателността на ПОО, е важно да се увеличат възможностите за образователна мобилност. Насърчаването на трансграничния обмен и по-доброто признаване на квалификациите и периодите на обучение в чужбина може да направи ПОО по-динамичен и привлекателен път за всички учещи. Освен това тези усилия насърчават конкурентоспособността, чувството за европейска идентичност и сътрудничеството.

Ученето в процеса на работа остава в основата на ефективните системи за ПОО. Укрепването на партньорствата между институциите за обучение и работодателите и разширяването на възможностите за чиракуване и учене в процеса на работа могат да направят програмите за ПОО по-привлекателни и целенасочени.

ПОО следва да осигури възможности за по-нататъшно учене, като даде възможност на учещите да продължат обучението си чрез насърчаване на преминаването между ПОО и учебните пътеки в общообразователните или висшите училища. Следва да бъде възможно да се осъществява плавен преход от професионално обучение към по-нататъшно образование, включително висше образование, като по този начин се гарантира, че учещите могат да продължат да развиват уменията си през целия си живот и да се приспособяват към променящите се възможности за професионално развитие.

Стратегически приоритет 6: Насърчаване на конкурентоспособно европейско висше образование

Висшето образование, научните изследвания и иновациите продължават да играят съществена роля за гарантиране на бъдещата конкурентоспособност, иновационния капацитет, привлекателността и устойчивостта на обществото в Европейския съюз.

Вече е постигнат значителен напредък в укрепването на сътрудничеството между европейските висши училища (14), по-специално чрез прилагане на ключовите ангажименти от процеса от Болоня и инициативи, като алианси на европейски университети и резолюцията на Съвета относно знак за съвместна европейска диплома и следващите стъпки към евентуална съвместна европейска диплома: повишаване на конкурентоспособността на Европа и привлекателността на европейското висше образование (15), одобрена през май 2025 г. Тези усилия положиха основите за по-задълбочена интеграция и мобилност, които ще продължат да се развиват през следващите години. Продължаващото трансгранично сътрудничество не само повишава качеството на образованието и научните изследвания, но и укрепва демокрацията и култивира споделена европейска идентичност и ценности.

Следва да продължи да се работи за премахване на пречките пред транснационалното сътрудничество чрез насърчаване на изпълнението на инициативи като алиансите на европейски университети и продължаване на договорения през май 2025 г. триетапен процес „с оглед на прилагането на знак за съвместна европейска диплома за висше образование и проправяне на пътя за съвместна европейска диплома за висше образование“ (16). Необходими са допълнителни усилия за подобряване на автоматичното взаимно признаване на квалификациите с цел по-нататъшно обучение (17), което също ще допринесе за подобряване на мобилността на студентите и учещите.

Процесът от Болоня продължава да бъде важен крайъгълен камък на европейското висше образование. Осигуряването на полезно взаимодействие между стратегическата рамка и процеса от Болоня е от решаващо значение за избягване на дублирането и неефективността и за подкрепа на едно по-сплотено европейско пространство за образование. Укрепването на връзките с европейското научноизследователско пространство също продължава да бъде важно.

За да се преодолее ефективно нарастващият недостиг на умения и недостигът на завършили висше образование на пазара на труда, достъпността на висшето образование следва да бъде разширена чрез създаване на възможности за учещите от всички възрасти и произход и чрез разработване на гъвкави модели на учене, които насърчават ученето през целия живот, признаването на предишно учене и подпомагат благосъстоянието на студентите и персонала. Студентите трябва да имат достъп до висококачествено и приобщаващо висше образование и да се ползват от достатъчно насоки и подкрепа, за да реализират пълния си потенциал.

Също толкова важно ще бъде да се отстояват основните академични ценности (включително академичната свобода) и да се признае ролята на висшите училища в подкрепа на бъдещото развитие на демократичните общества.

Академичният персонал е от съществено значение за процъфтяването на европейските висши училища и за задълбочаването на транснационалното сътрудничество. За да се преодолеят предизвикателствата, пред които е изправен този персонал, е необходимо да се подкрепят инициативи, които отчитат и признават стойността на различните негови роли и значението на привлекателните и устойчиви кариери във висшето образование.

Научните изследвания и иновациите са от централно значение за ролята на висшето образование за справяне със сложните обществени и икономически предизвикателства. Засиленото сътрудничество между висшите училища и икономическите сектори е от жизненоважно значение за привеждането на предлаганото от образователната сфера в съответствие с променящите се изисквания на пазара на труда.

Висшето образование в областта на НТИМ е от решаващо значение, за да се отговори на търсенето на квалифицирани специалисти в ключови сектори, включително чрез използването на микроудостоверения. Привличането на повече момичета и жени в образованието в областта на НТИМ още от ранна възраст е от ключово значение за увеличаване на броя на записаните във форма на висше образование и на броя на специалистите в областта на НТИМ. Освен това развитието на екологични и цифрови умения е от ключово значение за подпомагане на двойния преход и стратегическата автономност на Европа. Необходимо е да се обърне допълнително внимание и на развитието на висшето образование във връзка с ИИ и неговото етично и отговорно използване. ИИ ще окаже дълбоко въздействие върху сектора — от преподаването, ученето и оценката на студентите до научните изследвания, иновациите и вътрешните процеси във висшите училища.

ИЗТЪКВА, ЧЕ:

—	укрепването на управлението на европейското пространство за образование може да бъде постигнато в рамките на настоящите структури (18). Принципите и методите на работа на европейско равнище са доказали своята ефективност и гъвкавост;

—

групата на високо равнище по въпросите на образованието и обучението, подпомагана от своя координационен съвет, играе важна роля за определянето, обсъждането и насочването на стратегически и трансверсални въпроси за европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението по ориентиран към бъдещето начин, включително ключови стратегически теми, свързани с цифровото образование и обучение и с цифровите умения и компетентности (19). Ефикасното изпълнение на тази роля е от ключово значение;

—	правомощията на Съвета и ротационното председателство продължават да бъдат от основно значение за управлението, включително организирането на заседания на групата на високо равнище и заседания на генералните директори;

—

работните групи по стратегическата рамка, работещи въз основа на отворения метод на координация, са от съществено значение за изготвянето на политиката на ЕС и за контактите между експерти от държавите членки. Техните мандати следва да отразяват актуализираните стратегически приоритети, определени в настоящата резолюция. Паралелните срещи между работните групи биха могли да бъдат доразвити, за да се укрепи междусекторният подход и да се гарантира по-съгласувано сътрудничество;

—	важно е да се използват в по-голяма степен дейности за партньорско обучение, включително партньорски консултации;

—	необходимостта от разпространение на информация и резултати продължава да бъде от решаващо значение на всички равнища (група на високо равнище, заседания на генералните директори и работни групи на стратегическата рамка); следва да се положат повече усилия за постигането на тази цел.

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:

1.

Да работят заедно, с подкрепата на Комисията и като използват отворения метод на координация, за засилване на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението през периода до 2030 г. въз основа на преразгледаните стратегически приоритети, на принципите и методите на работа, и на конкретните въпроси и действия, договорени за всеки от стратегическите приоритети за цикъла 2026—2030 г., (както е посочено в приложение III).

2.

Въз основа на националните приоритети и при надлежно зачитане на националните компетентности в областта на образованието и обучението, да разгледат мерки на национално и регионално равнище, насочени към постигане на напредък по стратегическите приоритети, набелязани в стратегическата рамка, и към колективен принос за пълното изграждане на европейското пространство за образование и постигане на целите на равнище ЕС, определени в приложение II.

3.	Да подкрепят управленската структура и избраните методи на работа, като поемат отговорност за процеса.

4.	Да използват ефективно политиките и настоящите инструменти на ЕС за финансиране в подкрепа на изпълнението на национални и регионални мерки и действия за постигане на напредък по стратегическите приоритети и свързаните с тях цели на равнище ЕС и на национално равнище.

ПРИКАНВА КОМИСИЯТА, ПРИ ПЪЛНО ЗАЧИТАНЕ НА СУБСИДИАРНОСТТА:

1.

Да подкрепя и работи с държавите членки в сътрудничество по тази рамка по творчески начин въз основа на стратегическите приоритети, принципите и методите на работа, описани по-горе, целите на равнище ЕС и показателя, посочени в приложение II, както и конкретните въпроси и действия, договорени за всеки от стратегическите приоритети в цикъла за периода 2026—2030 г., както е посочено в приложение III.

2.

да работи с държавите членки и да предоставя конкретна подкрепа за улесняване на взаимното обучение, анализа, партньорските консултации и споделянето на добри практики в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст, училищата, ПОО, висшето образование, ученето за възрастни и трансверсалните въпроси. За да се гарантира, че са обхванати всички сектори на образованието и обучението, следва активно да се проучат възможностите за паралелни и съвместни заседания на работните групи по стратегическата рамка.

3.

Да анализира, по-специално чрез докладване на напредъка, въз основа на предоставена от държавите членки информация, степента, в която стратегическите приоритети на рамката са изпълнени по отношение на изграждането на европейското пространство за образование, но също и във връзка с европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението на национално равнище, чрез Обзор на образованието и обучението. Запазването на докладването в рамките на съществуващите структури, при надлежно отчитане на административната тежест, е от ключово значение за държавите членки.

4.	Да си сътрудничи с държавите членки чрез Постоянната група по показателите и критериите с цел подобряване на анализа и събирането на данни и да докладва редовно на Съвета за извършеното.

5.	Да продължи да работи по методологията въз основа на показателя в областта на гражданските познания, за да се даде възможност за по-нататъшно развитие на цел, свързана с гражданството.

6.

Да публикува през 2030 г. окончателен доклад относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.) и да изготви предложение за рамка за сътрудничество за следващото десетилетие.