По дело E-9/25, Peter Plörer v LGT Bank AG — МОЛБА до Съда по член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд, отправена от Княжеския върховен съд (Fürstlicher Oberster Gerichtshof), относно тълкуването на принципа на ефективност в контекста на националните правила за давностните срокове, уреждащи вземанията за лихви върху възнаграждения върху парични суми, неправомерно удържани поради недействителност на договорна клауза, когато тази недействителност произтича от несъвместимостта на клаузата с правото на ЕИП, Съдът в състав Páll Hreinsson, председател, Bernd Hammermann и Michael Reiertsen (съдия докладчик), съдии, постанови решение на 12 февруари 2026 г., чийто диспозитив гласи:

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, според която за компенсаторните лихви върху суми, неправомерно удържани в резултат на обявяването на договорна клауза за недействителна съгласно тази директива, се прилага давностен срок, който изтича, преди потребителят да е имал възможност както да се запознае с правата, предоставени от правото на ЕИП, така и да ги упражни.