1)

Трябва ли да се извърши преценка от гледна точка на принципа на забрана за връщане към момента на приемане на решението за връщане в случай като настоящия, при който в това решение са посочени три възможни страни на връщане и към момента на приемането му не е било (или поне все още не е било) сигурно в коя страна ще се върне чужденецът? Може ли съдът по задържането да се произнесе служебно по този въпрос, доколкото става дума за специално изискване към решението за връщане, дори ако това решение не е обжалвано пред него?

2)

Трябва ли да се извърши преценка от гледна точка на принципа на забрана за връщане към момента на налагане на мярката за задържане в случай като настоящия, при който в решението за връщане са посочени три възможни страни на връщане и към момента на задържането не е било (или поне все още не е било) сигурно в коя страна трябва да се върне чужденецът, като се има предвид, че целта на задържането е да се работи по връщането на този чужденец, включително като той остане на разположение, за да се определи гражданството или произхода му и съответно — в коя страна следва да се върне? При утвърдителен отговор, трябва ли преценката от гледна точка на принципа на забрана за връщане да се отнася до всички възможни страни на връщане, посочени в решението за връщане?

3)

При отрицателен отговор на въпроси 1 и 2, може ли в случай като настоящия преценката от гледна точка на принципа на забрана за връщане да бъде отложена до момента, в който стане ясно в коя страна трябва да се върне чужденецът, например защото гражданството му е потвърдено от властите на тази страна или защото чужденецът сам е доказал гражданството си?“.