Решение на Съда (втори състав) от 5 март 2026 г. (преюдициално запитване от Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos Vyriausybės – Литва) – MB „Žaidimų valiuta“/Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

(Дело C-472/24 (1) , Žaidimų valiuta)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Случаи на освобождаване - Член 135, параграф 1, буква д) - Сделки по обмяна на виртуална валута от онлайн видеоигра срещу традиционни валути - Изчисляване на данъчната основа - Член 30а - Ваучер за множество различни плащания - Виртуална валута от онлайн видеоигра)

(C/2026/2494)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Mokestinių ginčų komisija prie Lietuvos Respublikos Vyriausybės

Страни в главното производство

Жалбоподател: MB „Žaidimų valiuta“

Ответник: Valstybinė mokesčių inspekcija prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos

Диспозитив

Член 135, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

сделките, които се състоят в размяна на реални, предназначени за платежни цели валути срещу единици виртуална валута, които могат да се използват само в онлайн видеоигра, не попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от данъка върху добавената стойност.

Член 30а от Директива 2006/112, изменена с Директива 2016/1065,

трябва да се тълкува в смисъл, че

единиците виртуална валута, които могат да се използват само в онлайн видеоигра и дават достъп до определени функции на играта, не попадат в обхвата на понятието „ваучер“, и по-конкретно „ваучер за множество различни плащания“ по смисъла на тази разпоредба, поради което данъкът върху добавената стойност за тези сделки трябва да се начислява в съответствие с общото правило по член 73 от посочената директива.

(1) ОВ C, C/2024/5223.