Въведение и правно основание

На 19 ноември 2025 г. Европейската комисия публикува предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2024/1689 и (ЕС) 2018/1139 по отношение на опростяване на прилагането на хармонизираните правила относно изкуствения интелект (сборен пакет от мерки в областта на цифровите технологии и ИИ) (1) (наричан по-нататък „предложеният регламент“).

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши по собствена инициатива да даде становище относно предложения регламент. ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент съдържа разпоредби, попадащи в областите на компетентност на ЕЦБ, по-специално относно задачите на ЕЦБ по отношение на пруденциалния надзор над кредитните институции съгласно член 127, параграф 6 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи бележки

1.1.

През 2021 г. в отговор на получено искане от Съвета на Европейския съюз ЕЦБ прие становище по първоначалното предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (Законодателен акт за изкуствения интелект) (2).

1.2.

ЕЦБ приветства целта на предложения регламент за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността в рамките на вътрешния пазар чрез опростяване и рационализиране на прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета (3) (наричан по-нататък „Актът за изкуствения интелект“). ЕЦБ признава, че е важно да се създаде специална достъпна регулаторна уредба на системите с ИИ, за да се гарантира последователно и високо равнище на защита на обществените интереси по отношение на здравето, безопасността и основните права, както и че е важно да се използва надежден и етичен изкуствен интелект (ИИ), както е предвидено в Акта за изкуствения интелект и в предложения регламент (4). По-специално, тъй като кредитните институции все повече използват високорискови системи с ИИ и системи с ИИ с общо предназначение, рационализирането на уредбата е от съществено значение, за да се гарантира спазването на Акта за изкуствения интелект и на банковото право на Съюза.

1.3.

От гледна точка на пруденциалния надзор създаването на добре проектирани иновационни пътища позволява на кредитните институции безопасно да експериментират с решения с ИИ в контролирана среда, като същевременно се гарантира ранното идентифициране на потенциалните рискове. Тези пътища подкрепят както технологичния напредък в банковия сектор, така и способността на ЕЦБ да оценява потенциалните въздействия върху оперативната устойчивост, риска, свързан с модела, и управлението на данните на кредитните институции.

1.4.

Според разбирането на ЕЦБ с предложения регламент не се налагат допълнителни задължения на ЕЦБ в качеството ѝ на орган за пруденциален надзор на кредитните институции, нито е необходимо ЕЦБ да прилага Акта за изкуствения интелект в своя надзор. Въпреки това поради надзора, който ЕЦБ упражнява върху риска на кредитните институции в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), и факта, че някои изисквания съгласно Акта за изкуствения интелект могат да бъдат обхванати от спазването на правото на Съюза в областта на финансовите услуги или могат да бъдат изпълнени чрез спазване на правото на Съюза в областта на финансовите услуги, тясната координация и ефективният обмен на информация между ЕЦБ и националните органи за надзор на пазара, упражняващи надзор върху кредитните институции, регулирани съгласно Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) (наричана по-долу „ДКИ“), са от съществено значение, за да се гарантира последователен надзор и ефективно прилагане на Акта за изкуствения интелект във връзка с това право по отношение на кредитните институции.

2.   Институционална компетентност и надзорни правомощия

2.1.

Съгласно член 127, параграф 6 от Договора и Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (6) (наричан по-долу „Регламентът за ЕНМ“) Съветът възложи на ЕЦБ конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, с цел да допринесе за сигурността и стабилността на кредитните институции и стабилността на финансовата система в рамките на Съюза и във всяка държава членка (7). Компетентността на ЕЦБ е ограничена до пруденциалния надзор над кредитните институции. Според разбирането на ЕЦБ оценките на съответствието (8), установяването на нарушения (9) и прилагането на Акта за изкуствения интелект (10) са задачи на органите за надзор на пазара, а не част от правомощията на ЕЦБ в областта на пруденциален надзор (11).

2.2.

Независимо от ограничената компетентност на ЕЦБ в тази област в Акта за изкуствения интелект се предвижда, че националните органи за надзор на пазара, упражняващи надзор върху регулираните съгласно ДКИ кредитни институции, участващи в единния надзорен механизъм (ЕНМ), трябва незабавно да съобщават на ЕЦБ всяка информация, установена в хода на техните дейности по надзор на пазара, която може да бъде от потенциален интерес за задачите на ЕЦБ в областта на пруденциалния надзор (12).

3.   Обмен на надзорна информация

3.1.

Счита се, че кредитните институции, които са доставчици или внедрители на високорискови системи, са спазили определени разпоредби на Акта за изкуствения интелект, когато са изпълнили подобни задължения, закрепени в правото на Съюза в областта на финансовите услуги (13). ЕЦБ приветства този принцип, който не допуска двойното отчитане и потенциални противоречиви надзорни становища в тежест на кредитните институции. Както е посочено в параграф 2.1 обаче, съгласно Акта за изкуствения интелект ЕЦБ няма правомощия за надзор на пазара и като цяло органите за банков надзор нямат същата компетентност и надзорни приоритети като органите за надзор на пазара съгласно Акта за изкуствения интелект. Това означава, че като цяло органите за пруденциален надзор на кредитните институции няма или не могат да преразглеждат изискванията и да преследват нарушения съгласно Акта за изкуствения интелект. За да се гарантират еднакви условия при надзора върху прилагането на Акта за изкуствения интелект, органите за банков надзор като ЕЦБ трябва да могат да споделят информация с органите за надзор на пазара, упражняващи надзор върху кредитните институции, които са от значение за тях.

3.2.

Настоящата уредба предвижда преди всичко, че ЕЦБ ще получава информация от органите за надзор на пазара (14). За да се постигнат целите на Акта за изкуствения интелект, включително защитата на правата на човека, и за да се гарантира ефективен и координиран пазарен и пруденциален надзор, в предложения регламент трябва да се уреди изрично правно основание, на което ЕЦБ да може да предоставя — когато е необходимо и съобразно изискванията за професионална тайна — относима информация за пруденциалния надзор на компетентните национални органи за надзор на пазара, упражняващи надзор върху регулираните съгласно ДКИ кредитни институции, които попадат под надзора на ЕЦБ. Подобна договореност за обмен на информация следва да бъде въведена и между националните компетентни органи, упражняващи надзор върху кредитните институции, и органите за надзор на пазара. Без ясно правно основание не е ясно как би могла да се осъществи на практика координацията между органите за надзор на пазара и органите за пруденциален надзор (15). ЕЦБ също счита, че би било добре националните органи за надзор на пазара, упражняващи надзор върху кредитните институции, които не са компетентни органи за банков надзор (и следователно не са част от ЕНМ), също да бъдат обхванати от задължението да съобщават на ЕЦБ и на националните компетентни органи за банков надзор всяка информация, установена в хода на дейностите им по надзор на пазара, която може да бъде от потенциален интерес за задачите на ЕЦБ и на националните компетентни органи за банков надзор в областта на пруденциалния надзор (16). Правното основание за такъв обмен на информация би могло да се използва например за споделяне на информация относно управлението на риска или управлението на системите с ИИ, внедрени от поднадзорни кредитни институции, или за споделяне на информация, която оказва въздействие върху техния рисков профил.

4.   Обхват и класификация на моделите и случаите на употреба

4.1.

За участниците на пазара, по-специално кредитните институции, които използват ИИ за определяне на кредитни оценки, е важно да знаят кои техники попадат в определението за система с ИИ (17) и кои не, както и кои техники се считат за „високорискови“ съгласно Акта за изкуствения интелект.

4.2.

Допълнително пояснение би било уместно по-специално чрез изричното изключване на обобщените линейни модели (напр. линейни или логистични регресии) от определението за високорискови системи с ИИ в Акта за изкуствения интелект, когато се използват за определянето на кредитни оценки (18), поради високото им равнище на обяснимост и прозрачност (19). Това пояснение би могло да бъде отразено в Акта за изкуствения интелект (20) и Насоките на Комисията относно определението за система с изкуствен интелект, установено с Регламент (ЕС) 2024/1689 (21).

4.3.

В това отношение ЕЦБ отбелязва, че обобщените линейни модели, включително линейната и логистичната регресия, по своята същност са разбираеми и прозрачни (22). Начинът им на работа може да бъде изцяло обяснен посредством ограничен и стабилен набор от параметри, чието влияние върху резултатите може да бъде оценено, като се използват добре изпитани статистически инструменти. Следователно при тези модели не се проявяват характеристиките на „черната кутия“, които са в основата на подобрените изисквания за управление и намаляване на риска, заложени в Акта за изкуствения интелект, чиято основна цел е да се справят с предизвикателствата, породени от сложни, нелинейни или самообучаващи се системи (23), за които настоящата правна рамка може да не е подходяща (24). Освен това от гледна точка на пропорционалността и правната сигурност включването на обобщените линейни модели, когато се използват като самостоятелни статистически техники, в определението за високорискови системи с ИИ в Акта за изкуствения интелект няма да допринесе съществено за намаляване на рисковете, свързани с тези модели. Това по-скоро би създало ненужна тежест във връзка със спазването на изискванията, по-специално в регулираните финансови сектори, като например банковия, където тези модели са навлезли отдавна, използват се широко и вече подлежат на обстойно пруденциално управление и надзорен контрол. Третирането на тези алгоритми еднакво с по-сложните и нови методи за моделиране, използвани за определянето на кредитни оценки, би било в противоречие със заявената в предложения регламент цел за опростяване. ЕЦБ счита, че би било оправдано да се направят допълнителни пояснения, за да се изключат изрично обобщените линейни модели от определението за високорискови системи с ИИ съгласно Акта за изкуствения интелект, без да се засягат случаите, когато тези модели са част от по-сложни системи с ИИ, при които е необходима цялостна оценка на риска.

4.4.

В Акта за изкуствения интелект се пояснява, че системите с ИИ, уредени в правото на Съюза с пруденциална цел за изчисляване на капиталовите изисквания на кредитните институции (известни като „вътрешни модели“), не трябва да се считат за високорискови (25). Същевременно системите с ИИ, предназначени да оценяват кредитоспособността на физическите лица или да определят кредитната им оценка, трябва да се считат за високорискови съгласно Акта за изкуствения интелект (26). Съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (27) (наричан по-долу „РКИ“) обаче вътрешните модели следва да играят съществена роля в процеса на одобряване на кредити и следователно са тясно свързани с моделите за определяне на кредитни оценки (28). Това може да доведе до ситуация, при която органите за пруденциален надзор, оценяващи вътрешния модел, и органът за надзор на пазара, оценяващ модела за кредитна оценка, дават различни и потенциално противоречащи си насоки в своя надзор. В този контекст ЕЦБ отново заявява, че е необходима ефективна координация и обмен на информация между органите за надзор на пазара и органите за пруденциален надзор, за да се насърчи последователното прилагане на припокриващите се изисквания съгласно Акта за изкуствения интелект и РКИ и за да се гарантира ефективна защита на основните права. Във всеки случай ЕЦБ признава, че дори при подходящ обмен на информация основната причина за проблема с потенциално противоречащите си изисквания няма да бъде напълно отстранена. В това отношение кредитните институции и техните надзорни органи са изправени пред сложен процес, за да се гарантира, че вътрешният модел на кредитната институция е в съответствие с РКИ, а успоредно с това — и с Акта за изкуствения интелект, като се има предвид също така, че органът за пруденциален надзор и компетентният орган за надзор на пазара най-вероятно ще оценят всеки модел по различно време.

4.5.

На последно място, засилената координация между насоките на Комисията и указанията относно прилагането на Акта за изкуствения интелект, от една страна, и Европейската система за финансов надзор, от друга, би спомогнала за избягване на ненужната административна тежест и за съгласуваността на надзорната уредба.

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения регламент, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език в EUR-Lex.

---

(1)  COM(2025) 836 final.

(2)  Становище CON/2021/40 на Европейската централна банка от 29 декември 2021 г. относно предложение за регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект (ОВ C 115, 11.3.2022 г., стр. 5).

(3)  Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 (Акт за изкуствения интелект) (ОВ L, 2024/1689, 12.7.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1689/oj).

(4)  Вж. съображение 1 от Акта за изкуствения интелект и съображение 1 от предложения регламент.

(5)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2013/36/oj).

(6)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/1024/oj).

(7)  Вж. член 1, параграф 1 от Регламента за ЕНМ.

(8)  Член 5, параграф 6 и членове 46 и 60 от Акта за изкуствения интелект.

(9)  Членове 73, 74, 75, 76 и 80 и член 83, параграф 1 от Акта за изкуствения интелект.

(10)  Член 79, параграфи 5 — 9, членове 81 и 82, член 83, параграф 2 и членове 85 и 99 от Акта за изкуствения интелект.

(11)  Вж. параграфи 2.1.4 и 2.1.5 от Становище CON/2021/40.

(12)  Член 74, параграф 7 от Акта за изкуствения интелект.

(13)  Член 26, параграфи 5 и 6 от Акта за изкуствения интелект.

(14)  Вж. член 74, параграф 7 от Акта за изкуствения интелект.

(15)  Вж. член 158 от Акта за изкуствения интелект.

(16)  Вж. член 74, параграф 7, втора алинея от Акта за изкуствения интелект.

(17)  Член 3, точка 1 от Акта за изкуствения интелект.

(18)  Вж. приложение III към Акта за изкуствения интелект.

(19)  По този въпрос вж. също Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2025 г. относно въздействието на изкуствения интелект върху финансовия сектор (2025/2056(INI)), достъпна на уебсайта на Европейския парламент www.europarl.europa.eu.

(20)  Например в приложение III към Акта за изкуствения интелект.

(21)  Вж. например точка 42 от Съобщение на Комисията „Насоки на Комисията относно определението за система с изкуствен интелект, установено с Регламент (ЕС) 2024/1689“ (Акта за изкуствения интелект) C (2025) 5053 final).

(22)  Националната банка на Белгия/National Bank of Belgium, Financial Market Infrastructures and Payment Services Report, 2019 г., стр. 64-65, доклад, достъпен на уебсайта на НББ www.nbb.be; F. Pérez-Cruz et al., Managing explanations: how regulators can address AI explainability, in Financial Stability Institute Occasional Paper No 24, 2025 г., стр. 15, достъпна на уебсайта на Банката за международни разплащания www.bis.org.

(23)  J. Tejero, „Unwrapping black-box models: a case study in credit risk“, in Revista de Estabilidad Financiera, 43, 2022 г., стр. 96 et seq., статия, достъпна на уебсайта на Banco de España/Националната банка на Испания www.bde.es.

(24)  ЕЦБ също така изключва обобщените модели на линейна регресия от по-строгите очаквания, приложими за по-сложните модели, използвани за изчисляване на капиталовите изисквания. Виж параграф 31, бележка под линия 35 от Ръководството на ЕЦБ за вътрешните модели, достъпно на уебсайта за банков надзор на ЕЦБ https://www.bankingsupervision.europa.eu.

(25)  Съображение 58 от Акта за изкуствения интелект.

(26)  Вж. приложение III към Акта за изкуствения интелект.

(27)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1,ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/575/oj).

(28)  Вж. член 144, параграф 1, буква б) от РКИ.