1.

Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (наричан „Регламент „Рим I“) да се тълкува в смисъл, че рамковият договор, сключен между дружество със седалище в една държава членка и друго дружество със седалище в друга държава членка, който в главното дело има за предмет превоз на стоки и в който са уговорени места на доставяне в различни държави, е договор за превоз по смисъла на тази разпоредба?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

2.

Следва ли, в случай че член 5 от Регламента Рим I не предоставя критерий за привързване, член 4, параграф 1, буква б) и член 4, параграф 2 от Регламента Рим I да се тълкуват в смисъл, че рамковият договор се урежда — като, ако се прилагаше Римската конвенция от 19 юни 1980 година за приложимото право към договорните задължения (наричана „Римската конвенция“), изводът би бил различен — от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на доставчика на услуги, т.е. на превозвача?

3.

При отрицателен отговор на втория въпрос, урежда ли се в този случай посоченият рамков договор от правото на държавата, с която той е в най-тясна връзка в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент „Рим I“ — като, ако се прилагаше Римската конвенция, изводът би бил различен?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2.

Следва ли член 5, параграф 1, последно изречение от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че рамковият договор — съгласно който обичайното местопребиваване на превозвача не е нито в държавата на предаване или в мястото на доставяне, нито в държавата по обичайното местопребиваване на товародателя, и в който се определят няколко места на доставяне в различни държави — се урежда от правото на държавата, в която се намира договореното от страните основно място на доставяне?

3.

Следва ли член 5, параграф 1, последно изречение от Регламент „Рим I“ във връзка с член 3, параграф 1, последно изречение от Регламент „Рим I“, както и с член 3, параграф 1, последно изречение и член 4, параграф 1, последно изречение от Римската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай че основното място на доставяне не представлява критерий за привързване (при отрицателен отговор на втория въпрос) или когато не е възможно да се определи само едно уговорено основно място на доставяне, рамковият договор може да се урежда по отношение на всяко уговорено (основно) място на доставяне от различно право?

4.

Следва ли член 4, параграф 1, буква б) и член 4, параграф 2 от Регламент „Рим I“ да се тълкуват в смисъл, че в случай че член 5 от Регламент „Рим I“ не предоставя критерий за привързване, рамковият договор се урежда — като, ако се прилагаше Римската конвенция, изводът би бил различен — от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на превозвача, в качеството му на доставчик на услуги и страна, която следва да предостави характерната за договора за превоз престация?

5.

При отрицателен отговор на втория въпрос, урежда ли се посоченият рамков договор в този случай в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламента Рим I — по същия начин както това би било, ако се прилагаше Римската конвенция — от правото на държавата, с която този рамков договор е в най-тясна връзка?