В срок от три месеца от датата на настоящата публикация органите на държава членка или на трета държава, или физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено или пребивава в трета държава, могат да подадат до Комисията възражение в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета (1).

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

Наименования за произход и географски означения на селскостопански продукти

„Polska gęś owsiana“

PGI-PL-03326 — 23.8.2024 Г.

1.   Наименование/наименования

„Polska gęś owsiana“

2.   Вид на географското означение

ЗНП ☐ ЗГУ ☒

3.   Държава, към която принадлежи определеният географски район

Полша

4.   Описание на селскостопанския продукт

4.1.   Класификация на селскостопанския продукт в съответствие с позицията и кода от Комбинираната номенклатура, както е посочено в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1143

02 — МЕСА И КАРАНТИИ, ГОДНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ

0207  — Меса и карантии, годни за консумация, от домашни птици от № 0105 , пресни, охладени или замразени

0207 51  — Неразфасовани, пресни или охладени

0207 52  — Неразфасовани, замразени

0207 54  — Други, пресни или охладени

0207 55  — Други, замразени

4.2.   Описание на селскостопанския продукт, за който се отнася регистрираното наименование

За производството на „polska gęś owsiana“ се използват единствено гъски от породата Бяла колудска гъска (biała kołudzka). Продуктът се предлага на пазара под формата на цели гъски — замразени или пресни/охладени. Той може да бъде опакован във фолио, във вакуумна опаковка или в защитна атмосфера. Продуктът може да се предлага и в разфасовки гъше месо.

Кланичните трупове, включително шията и карантията (стомах, сърце, черен дроб), тежат не по-малко от 4 kg. Месото е еластично и меко, а при допир има характерното усещане за сурово месо. Не се допускат мускулни кръвонасядания по гърдите или бутчетата. Допустими са зони с леко обезцветяване с диаметър до 15 mm по други части на кланичния труп. Общата площ на кръвонасяданията не следва да надвишава 40 mm. Кланичните трупове са много добре обезкървени, без видими следи от зачервяване или остатъци от плазма във вътрешността им.

От проведените органолептични изпитвания е видно, че в сравнение с други породи гъски, месото е по-крехко след печене, а цветът на суровото месо е по-светъл. Цветът на мазнината е отчетливо по-светъл, с по-слабо изразен жълт нюанс.

4.3.   Дерогации относно набавянето на фуражи (само за продукти от животински произход, обозначени със защитено наименование за произход) и ограничения за набавянето на суровини (само за преработени продукти, обозначени със защитено географско указание)

Производството на гъски „polska gęś owsiana“ се разделя на етап на отглеждане и етап на угояване с овес.

През първоначалния етап на отглеждане, т.е. до 4-седмична възраст, гъсетата се хранят с концентрирана фуражна смес (пълноценен фураж), която се предлага без ограничение. От 5-седмична възраст гъсетата трябва да получават 230—240 g фураж на птица дневно, а на 12-седмична възраст дневната дажба се увеличава на 270 g. Още от първата седмица на гъсетата следва да се осигурява зелен фураж, сено (в зависимост от периода, в който са приети за отглеждане) или билкова смес. От първата седмица на отглеждането им до приключване на угояването с овес, на гъските следва да се дават минерални фуражи в отделни хранилки или да се добавят към храната. През етапа на угояване с овес, който продължава не по-малко от 21 дни преди клането, гъските се хранят с цял овес, който могат да консумират без ограничение. Това прави средно по 500 g на птица дневно. Общата продължителност на етапите на отглеждане и угояване с овес не може да бъде по-малка от 105 дни.

4.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Целият производствен процес, включващ отглеждането и клането на гъските, както и охлаждането и замразяването на тяхното месо, се осъществява в определения географски район. Процесът на клане се извършва в близост до стопанството поради необходимостта да се избегне транспортирането на гъските на дълги разстояния и да се извършат своевременно техническите операции след клането, като оскубване, изкормване и охлаждане на кланичните трупове. За тези операции се изисква висока степен на прецизност и високо равнище на технически умения поради деликатното естество на кланичните трупове, чиято цялост може лесно да бъде нарушена. Избягването на транспортирането на дълги разстояния е от ключово значение за гарантиране на благосъстоянието на птиците и високото качество на кланичните трупове. Транспортирането на дълги разстояния причинява стрес и води до риск от наранявания, които влошават качествените показатели на месото. Високите нива на стрес предизвикват метаболитни изменения (напр. по-бързо изчерпване на гликогена), които могат да доведат до влошаване на крехкостта на месото, потъмняване на цвета му, по-малко привлекателна консистенция, загуба на сочност и др. Разполагането на кланиците в близост до стопанствата дава възможност да се поддържат възможно най-високи производствени стандарти и да се намалят загубите. Единствено кланични трупове, които отговарят на определените критерии за качество и нямат физически дефекти, се допускат за предлагане на пазара като цели гъски. Подборът и оценката се извършват в кланицата като част от вътрешния контрол от подходящо обучен и квалифициран персонал. Кланичните трупове се замразяват веднага след приключване на следкланичната обработка, което позволява да се запазят физикохимичните и органолептичните характеристики, които обуславят „polska gęś owsiana“.

4.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на селскостопанския продукт, за който се отнася регистрираното наименование

Опаковането на цели гъски и разфасоването на кланичните трупове в случай на продажба на разфасовки са тясно и пряко свързани с процеса на клане, както от логистична гледна точка, така и по отношение на сроковете за изпълнение. За да се гарантира целостта на продукта и да се сведе до минимум рискът от механичното му увреждане, микробиологично замърсяване или прекъсване на хладилната верига, всички дейности, свързани с опаковането, трябва да се извършват в определения географски район. С този подход се гарантира поддържането на високо качество, особено по отношение на структурната цялост на месото и органолептичните му свойства.

4.6.   Специфични правила за етикетиране на селскостопанския продукт, за който се отнася регистрираното наименование

—

5.   Кратко определение на географския район

Република Полша в нейните административни граници.

6.   Връзка с географския район

Връзката между „polska gęś owsiana“ и географския ѝ произход се основава на специфично качество и на репутацията на продукта.

Специфичното качество на „polska gęś owsiana“ е свързано с уменията на земеделските стопани, произтичащи от традиционните практики за отглеждане на гъски. Угояването на гъските с овес има много дълга история по полските земи, като първоначално тази техника се е предавала от поколение на поколение. Дългогодишната аграрна криза в този географски район в края на XIX в. предизвиква засилен интерес към повишаване на ефективността на отглеждането на гъски. По това време не е съществувал един универсален метод, но всички наръчници са препоръчвали използването на овес за угояване, например книгата на M. Karczewska „Рационално хранене на домашните птици“ (Racjonalne żywienie drobiu), публикувана през 1912 г. Заслужава да се отбележи и трудът на E. Tomaszewski „Угояване на гъски“ (Tucz gęsi) от 1936 г., в който са събрани седем различни метода за угояване от различни части на Полша. Същественото в случая е, че при всеки от тези методи се е използвал овес. Препоръки за използването на овес за угояване на гъски се съдържат и в последващи материали, публикувани от 50-те години на XX в. насам. Характерното качество се дължи, наред с другото, на специфичния начин на хранене, разработен от земеделските стопани (зелен фураж, сено, билкова смес и впоследствие овес), на определената минимална продължителност на живота на гъските и на добре разработените практики за отглеждане. Тези фактори са усъвършенствани през годините от полските гъсковъди, което води до безспорната репутация на „polska gęś owsiana“. Типичните за този вид качествени характеристики произтичат и от неговия наситен вкус, по-светлата на цвят мазнина и добре оформената мускулна тъкан. Тези свойства са резултат от прилагането на утвърдена система на отглеждане, която завършва с период на угояване с овес, както и от условията на околната среда и ноу-хауто на земеделските стопани. Познанията и опитът, заедно с утвърдените практики за отглеждане, имат решаващо значение за правилното протичане на производствения процес, включително подбора на фураж, управлението на периода на угояване и начина на третиране на животните. Тези фактори се отразяват осезаемо върху качеството на кланичните трупове, както и върху физикохимичните и органолептичните показатели на крайния продукт. Следователно съществува ясна причинно-следствена връзка между географския произход и характеристиките на крайния продукт. Натрупаното ноу-хау е наложило необходимостта от прилагане на традиционната практика на отглеждане, включваща метод на последователно хранене, при който в крайния етап на угояването на гъските се използва овес. През годините земеделските стопани са забелязали, че най-добри резултати по отношение на качеството се постигат, когато угояването с овес продължава най-малко 21 дни. Ефективността на угояването с овес зависи от правилната подготовка на храносмилателния тракт на гъските. Тази подготовка е единствено възможна благодарение на познанията на гъсковъдите и се постига чрез подходящо хранене със зелен фураж, сено или билкова смес по време на етапа на отглеждане. Това оказва влияние върху храносмилателния тракт на гъските и ги подготвя за угояването с овес. Земеделските стопани определят честотата на хранене и количествата фураж благодарение на своите умения и натрупания опит. Желаните цели не могат да бъдат постигнати чрез използването на други фуражни продукти. Освен специфичния хранителен режим по време на етапа на отглеждане „polska gęś owsiana“ се характеризира и със значително по-дълъг жизнен цикъл. Този цикъл не може да бъде по-кратък от 105 дни. По-краткият производствен цикъл не би позволил постигането на задоволителни резултати по отношение на качеството. Ноу-хауто на земеделските стопани е повлияло и върху подбора на породите гъски, които да бъдат използвани. Процесът им на подбор е довел до използването единствено на породата Бяла колудска гъска (biała kołudzka). Тя е приспособена във възможно най-висока степен към хранителните и екологичните условия в Полша, както и към преобладаващите условия за отглеждане. Резултатите от отглеждането, постигнати в Полша, са сходни, независимо от региона, в който се извършва. Тази порода гъски е добре изпитана и с най-добри показатели по отношение на угояването и се характеризира с надлежна конформация и добър вкус на месото. При други породи се постигат задоволителни резултати само в определени подбрани региони. Породата Бяла колудска гъска (biała kołudzka)обаче е селектирана именно с цел да бъде добре приспособена към климата в Полша, който е променлив и се отличава с контрастни условия и преходни процеси. Силно променливите метеорологични условия налагат отглеждането на вид гъски, който е добре приспособен към тези условия. Опитната станция на Националния научноизследователски институт по животновъдство в Kołuda Wielka е провела специализирани селекционни дейности, включително по отношение на храненето с овес, което допълнително е улеснило разработването на единни производствени практики в цялата страна. Производствените практики, прилагани от земеделските стопани, също са били проучени, за да се разработи най-добрият подход. През 2001 г. с изготвянето от Националния съвет по птицевъдство — Търговска камара (Krajowa Rada Drobiarstwa — Izba Gospodarcza) на първия набор от правила за използване на общата марка „Młoda polska gęś owsiana“ [Млада полска гъска, хранена с овес] се одобрява и въвежда задължението за използване на гъски от породата Бяла Kołuda за производството на „polska gęś owsiana“, както и методология за отглеждане. Това дава възможност на всички земеделски стопани да следват единен подход. От повече от 20 години към Националния съвет по птицевъдство — Търговска камара функционира Комитет на гъсковъдите, чиято цел е непрекъснатото разработване на единен подход, предаването на най-добрите практики и надзорът върху тяхното прилагане.

„Polska gęś owsiana“ се ползва с много добра репутация както на вътрешния пазар, така и на чуждестранните пазари (Германия). Тази репутация произтича от специфичното качество и е свързана с дълга история, традиции и прояви, организирани във връзка с продукта. Тя е свързана и с гаранцията, че ще бъде предоставен продукт с конкретно качество. Тази гаранция от своя страна е тясно свързана с подбора и оценката на гъшите кланични трупове, за да се изключи всякакво недопустимо увреждане. Лицата, извършващи тази оценка, трябва да притежават подходяща квалификация и да са специално обучени. Информация, потвърждаваща репутацията на „polska gęś owsiana“, може да бъде намерена и в материал на ФАО от 2002 г., а именно FAO Animal Production and Health Paper — 154 (Документ на ФАО за животновъдството и здравеопазването на животните — 154), Roger Buckland, McGill University, Монреал, Канада, и Gérard Guy, Institut de la recherche agronomique SEPFG d'Artiguères, Франция, Организация на ООН за прехрана и земеделие, Рим, 2002 г., стр. 427: „Кланичният труп на гъска, угоявана с овес, се нарича „овесена гъска“ и е един от специалитетите на полското земеделие. На германския пазар месото от „овесена гъска“ се счита за висококачествен продукт. Високото качество е резултат както от генетичните характеристики на гъската, така и от използваната система на хранене.“ Доказателство за репутацията на „polska gęś owsiana“ е и значителният интерес на научната общност към този продукт. През последните 20 години са публикувани най-малко десет научни статии, пряко свързани с него. В тези научни изследвания се сравняват и анализират функционалните свойства и показателите за качество на месото и мазнините, включително профилите на мастните киселини, качеството на белтъците и кулинарните характеристики на продукта при термична обработка. В научните статии също така се подчертава високото качество на крайния продукт, напр. „угояването с овес е предпоставка за доброто качество на месото и мазнините, както и за отличните органолептични свойства.“, M. Buzala, M. Adamski и B. Janicki, 2014 г., Characteristics of performance traits and quality of meat and fat in Polish oat geese (Характеристики на показателите за продуктивност и качеството на месото и мазнините при полските овесени гъски), Световна научна асоциация по птицевъдство, 70:531—542. Отглеждането на гъски е присъщо за цяла Полша, като гъските са неделим елемент от полската национална кухня и селско стопанство.

Репутацията на „polska gęś owsiana“ има много дълга история, датираща още от XIX в., когато Полша е поделена между Русия, Прусия и Австрия. По това време гъските са отглеждани повсеместно, след което са били продавани на Прусия. Още тогава гъсовъдството в полските територии под руско управление се е извършвало предимно с цел продажба на гъските на Запад, където те са били много търсени заради високото си качество. Сведенията за износа на селскостопански животни от Полското кралство сочат за много динамична търговия с птици, която през 1897 г. достига нива от 3,103 млн. птици, като почти всички от тях са били гъски. Търговията с гъски между отделните части на Полша, управлявани от различните сили, е била много добре организирана и се е осъществявала от търговци, известни като zagonnicy. До средата на ноември цели стада от по около 3 000 до 4 000 птици са били прекарвани през Великополското воеводство. Цели села са били специализирани в отглеждането и продажбата на „polska gęś owsiana“. В търговията с гъски са участвали и ochweśnicy от района на днешното Великополско воеводство (Wielkopolskie province), по-специално от Ślesin и околностите му. Именно тази група създава специфичния жаргон ochweśnicka. Владеенето на този таен език е служело като бариера за навлизане на пазара и е ограничавало конкуренцията в търговията с този изключителен продукт. През ръцете на ochweśnicy са преминавали големи стада гъски и значителна част от цялата търговия. Консумацията на „polska gęś owsiana“ по полските земи е била и особено тясно свързана с фигурата на св. Мартин. Денят на свети Мартин се е чествал и продължава да се чества на 11 ноември — дата, която е особено важна в Полша, тъй като е годишнината от възстановяването на независимостта на страната, като на много места в Полша честванията на тези две събития са били и остават тясно свързани. От началото на XXI в. в Полша започват да се организират инициативи на местно равнище, свързани с честването на празника на „polska gęś owsiana“; например в ресторант „Frykówka“ в Pszczyna този празник се отбелязва от 2003 г. насам. Независимо от неофициалния характер на отбелязването на този празник той винаги се е чествал около 11 ноември — именния ден на св. Мартин. Наименованието „polska gęś owsiana“ се е използвало дори когато честванията са били на местно или регионално равнище (напр. инициативата „Czas na Gęsinę“ [Време за гъше месо], организирана от Куявско-Поморското воеводство). От 2009 г. насам честванията на този празничен ден се организират и координират. От същата година Slow Food Polska организира в цяла Полша национална проява, наречена „Gęsina na św. Marcina“ [Гъше месо за деня на св. Мартин]. В нея участват десетки ресторанти от цялата страна. През 2009 г. проявата е обявена за ПЪРВИ ОБЩОНАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ НА POLSKA GĘŚ OWSIANA. Понастоящем всяка година в него се включват десетки ресторанти, като през 2025 г. фестивалът отбеляза своето 26-о издание. Освен това в Полша се провеждат редица прояви на регионално и местно равнище, посветени на гъските и по-специално на „polska gęś owsiana“, които се организират или успоредно с гореспоменатата проява, или като самостоятелни инициативи. Проучвания в интернет пространството и социалните медии сочат, че броят на споменаванията на „polska gęś owsiana“ е значително по-висок около 11 ноември. Тези споменавания се характеризират предимно с положителни емоции, съдържание и взаимодействия. Позитивният тон (вълнение, радост) и положителното взаимодействие се свързват конкретно със споменаването на името „polska gęś owsiana“. Отрицателните емоции и коментари обикновено са свързани с цената или ограниченото предлагане. Продуктът „Polska gęś owsiana“ е споменаван и в земеделски телевизионни предавания като „Agrobiznes“, във викторини като „Milionerzy“ (полския вариант на „Стани богат“), както и в кулинарни предавания. В един от сезоните на своето предаване прочутият готвач Tomasz Jakubiak по време на обиколката си из страната в търсене на най-добрите местни и сезонни продукти посещава стопанство за гъски. В деня на св. Мартин месото се приготвя и в сутрешното предаване на TVP Polonia, като се изтъкват неговите качества и кулинарна стойност. Изтъкнати фигури от кулинарния бранш играят ключова роля за създаването на имиджа на „polska gęś owsiana“. Благодарение на тях този продукт се възприема като луксозна стока, предназначена за специални поводи. Анализите показват, че „polska gęś owsiana“ вече не е просто хранителен продукт, а се е превърнал и в културен символ. Неговият облик и репутация са резултат от полезното взаимодействие между дълбоките му корени в полската традиция и съвременните канали за комуникация. „Polska gęś owsiana“ печели награди и в редица конкурси. Например през 2025 г. „polska gęś owsiana“ получава специална грамота и медал в категорията „Пазарен продукт“ на изложението „Poultry Tech“ в Nadarzyn (2—4.12.2025 г.), както и специално отличие от маршала на Подкарпатското воеводство на изложението „Ekogala“ в Rzeszów (13—14.12.2025 г.).

Всяка година в Полша се произвеждат средно около 25 000 тона гъше месо. Близо 80 % от продукцията е предназначена за износ, предимно за германския пазар. През 2021 г. от Полша за Германия са изнесени 12 300 тона гъше месо, което съставлява 83,6 % от продажбите за ЕС и 70 % от всички продажби извън Полша. Германия е основният купувач на полско гъше месо. Поради това именно на германския пазар е проведено специално проучване на репутацията на „polska gęś owsiana“. В него вземат участие 1 000 потребители и 93 управители на стопански обекти. Проучването се провежда през септември 2023 г. и потвърждава високата разпознаваемост и положителния имидж на „polska gęś owsiana“ сред потребителите и управителите в сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга. Резултатите показват, че 62 % от анкетираните потребители познават наименованието на продукта, като тази разпознаваемост е най-висока сред хората на възраст 61—65 години и домакинствата с по-високи доходи. Германските потребители предпочитат местното гъше месо, но полското се нарежда плътно на второ място. Решаващи за качеството на продукта според тях са преди всичко вкусът, деликатността и крехкостта на месото, както и методът на отглеждане и видът на фуража. Сред групата на респондентите от сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга разпознаваемостта на „polska gęś owsiana“ е 69 %. В рамките на проучването продуктът постига най-висок резултат по отношение на заявената готовност за покупка (40 %), като се възприема като по-качествен в сравнение с обикновената „polska gęś“ (полска гъска), в чието наименование липсва специфична определяща характеристика. Като негови най-значими предимства респондентите посочват вкуса, аромата при печене, крехкостта на месото, както и естествения метод на хранене на гъските. Резултатите от проучването потвърждават стабилните позиции на „polska gęś owsiana“ като висококачествен продукт, който е привлекателен както за отделните потребители, така и за сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация на географското означение

https://www.gov.pl/web/rolnictwo/wnioski-przekazane-komisji-europejskiej

---

(1)  Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012 (ОВ L, 2024/1143, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1143/oj).