(1)

Регламент (ЕС) 2024/1263, заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Максималните темпове на растеж на нетните разходи, заложени в препоръка на Съвета в съответствие с член 17, параграф 1, член 19 или член 20 от Регламент (ЕС) 2024/1263, са единственият оперативен референтен показател за годишния фискален надзор на всяка държава членка и са в центъра на новата рамка за икономическо управление. С максималните темпове на растеж на нетните разходи, заложени в посочената препоръка на Съвета, се установява бюджетно ограничение за четири или пет години, което се основава на четиригодишен период на корекция, който може да бъде удължен с допълнителен период до три години.

(3)

Рамката осигурява гъвкавост при прилагането на правилата в случай на извънредни обстоятелства извън контрола на държавите членки, които оказват значително въздействие върху публичните финанси, в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В този случай по искане на държава членка и по препоръка на Комисията, основана на извършен анализ, Съветът може, в четириседмичен срок от препоръката на Комисията, да приеме препоръка, с която да допусне съответната държава членка да се отклони от максималните темпове на растеж на нетните си разходи, заложени от Съвета, i) при извънредни обстоятелства извън контрола на държавата членка, ii) когато оказват значително въздействие върху публичните финанси на тази държава членка и iii) при условие че това отклонение не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. Съветът следва да определи срок за прилагането на това отклонение.

(4)

На срещата си във Версай от 10– 11 март 2022 г. държавните и правителствените ръководители поеха ангажимент за укрепване на европейските отбранителни способности в контекста на руската военна агресия срещу Украйна. Тези цели бяха потвърдени в Стратегическия компас за сигурността и отбраната. В заключенията си относно европейската отбрана от 6 март 2025 г. Европейският съвет приветства намерението на Комисията да препоръча задействането по координиран начин на националната клауза за дерогация в Пакта за стабилност и растеж като непосредствена мярка.

(5)

В съобщението си от 19 март 2025 г. (4) Комисията прикани всички държави членки да използват по координиран начин гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, с цел максимално увеличаване на въздействието върху отбранителните способности на ЕС. Тази гъвкавост има за цел да улесни прехода към по-високи равнища на разходите за отбрана, при условие че не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. В това съобщение се посочва, че със задействането на националната клауза за дерогация би се допуснало държавите членки да се отклонят от максималните темпове на растеж на нетните разходи, заложени от Съвета при одобряването на средносрочните фискално-структурни планове или при определянето на плановете за корекции по процедурата при прекомерен дефицит, доколкото това отклонение е оправдано от увеличение на разходите за отбрана спрямо референтната година и при условие че годишното превишение до 2028 г. включително няма да надхвърли 1,5 % от БВП. Увеличенията над този размер ще бъдат предмет на обичайните оценки на съответствието. Този максимален размер е необходим, за да се гарантира, че няма да бъде застрашена фискалната устойчивост, като същевременно се даде възможност на всички държави членки да се възползват от гъвкавостта в процеса на преминаване към по-високо равнище на разходите за отбрана. Точните суми ще бъдат определени, когато данните за бюджетните резултати станат налични, за да се гарантира, че допълнителната гъвкавост се използва само по предназначение.

(6)

В препоръката си от 8 юли 2025 г. (5) Съветът одобри плана за нетните разходи на Австрия. Освен това в препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7, приета на същата дата (6), беше установен план за корекции за Австрия, за да бъде коригиран прекомерният дефицит със същите годишни и кумулативни максимални темпове на растеж на нетните разходи. Гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, ще бъде взета предвид и при прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, както и при оценката на това дали Австрия е предприела ефективни действия. Поради това до 2028 г. планът за корекции на нетните разходи, посочен в препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от 8 юли 2025 г., се допълва от гъвкавостта, осигурена от увеличението на разходите за отбрана (7) съгласно националната клауза за дерогация.

(7)

На 11 декември 2025 г. Австрия подаде искане до Съвета и Комисията за задействане на националната клауза за дерогация.

(8)

В искането си Австрия посочва, че в контекста на повишено геополитическо напрежение продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и заплахата от нея за европейската сигурност представляват екзистенциално предизвикателство за Съюза, което изисква значително увеличение на разходите за отбрана. Това е извънредно обстоятелство извън контрола на всяка държава членка. По-конкретно Австрия подчертава закупуването на военно оборудване през 2025 г. предвид влошаването на геополитическата ситуация през годината. С оглед на това Австрия отправя искане за задействане на националната клауза за дерогация за периода 2025—2028 г. по подобие на другите държави членки, за които Съветът вече е задействал националната клауза за дерогация в областта на отбраната.

(9)

В искането си Австрия представя данни за общите разходи за отбрана до 2026 г. (таблица 1). Освен това Австрия възнамерява да подсигури дългосрочните си отбранителни способности и след 2026 г. Следователно увеличението на разходите за отбрана оказва значително въздействие върху публичните финанси на Австрия.

Таблица 1

Общ размер на разходите за отбрана в Австрия

(10)

Австрия смята, че увеличението на общите разходи за отбрана като съотношение към БВП от 2021 г. до 2025 г. е било от порядъка на 0,2 процентни пункта и следователно допринася за влошаване на салдото на сектор „Държавно управление“ и увеличаване на държавния дълг.

(11)

При равни други условия увеличението на разходите през периода, обхванат от националната клауза за дерогация, ще доведе до по-голям държавен дълг и по-голям дефицит до края на този период. Индикативните прогнози, изготвени от Комисията и допускащи до 2028 г. линейно усвояване на пълното увеличение на държавните разходи, позволено с настоящата препоръка, показват, че съотношението на държавния дефицит към БВП и съотношението на дълга към БВП през 2028 г. ще бъдат съответно с 1,2 процентни пункта и 1,7 процентни пункта по-високи, отколкото ако нетните разходи нараснат в съответствие с плана, определен в Препоръка C/2025/3958. Това вероятно ще изисква допълнителна фискална корекция след периода на задействане на националната клауза за дерогация, за да се изпълнят изискванията на фискалната рамка, включително за да се гарантира, че съотношението на дълга към БВП следва или продължава да следва правдоподобно низходяща тенденция или остава на разумни равнища под 60 % от БВП в средносрочен план и че дефицитът остава или е сведен под 3 % от БВП и се поддържа под референтната стойност в средносрочен план. Австрия отчита, че в бъдеще може да бъдат необходими политики за запазване на фискалната устойчивост и спазване на фискалните правила в средносрочен план поради структурно по-високите разходи за отбрана. Ограниченото прогнозирано увеличение на равнищата на дефицита и дълга вследствие на националната клауза за дерогация, съпътствано от ангажимента на Австрия да внесе необходимата корекция, за да изпълни всички изисквания на фискалната рамка в следващия план, гарантират запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(12)

Данните за разходите за отбрана на сектор „Държавно управление“ се съставят и публикуват от националните статистически органи и Евростат в съответствие с Международната класификация на функциите на държавното управление (КОФОГ) (8) в рамките на Европейската система от национални сметки (ЕСС 2010) (9). Тези данни са подходящи за оценка на въздействието на разходите за отбрана върху държавния дефицит, дълг и нетни разходи, както и върху свързаните с тях понятия. Евростат, в тясно сътрудничество с националните статистически органи, установява процес на събиране на данни. Процесът на събиране на данни трябва да бъде приведен в съответствие с изискванията за докладване, установени с Регламент (ЕО) № 479/2009 на Съвета (10).

(13)

Освен това за някои от договорите за военно оборудване, подписани по време на срока на задействане на националната клауза за дерогация, доставката може да се осъществи на по-късен етап, което ще окаже въздействие върху публичните финанси едва след срока на задействане на клаузата. За да се предвиди този случай, гъвкавостта, предоставена съгласно националната клауза за дерогация, следва да се прилага и за разходите за отбрана, свързани с такава по-късна доставка, при условие че съответните договори са подписани по време на срока на задействане на клаузата и че тези отложени разходи за отбрана остават в рамките на горепосочения общ таван.

(14)

Разходите, финансирани чрез заеми, предоставени съгласно Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета (11), автоматично ще се ползват от горепосочената гъвкавост. За тази цел държавите членки ще докладват на Евростат за всички свързани с отбраната разходи, направени в рамките на инструмента SAFE по категориите „отбранителни продукти“ и „други продукти за отбранителни цели“, както са определени в Регламент (ЕС) 2025/1106.

(15)

С настоящата препоръка не се изменят определенията за държавен дефицит, дълг и нетни разходи, както и свързаните с тях понятия. Данните, основани на тези понятия, следва да бъдат събрани и докладвани от Австрия в съответствие с Регламенти (ЕС) 2024/1263, (ЕО) № 479/2009 и (ЕС) № 549/2013.