Иск, предявен на 9 декември 2025 г. – Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-802/25)

(C/2026/939)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Wils и E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

Комисията моли Съда:

—

да установи, че като не е приело всички необходими мерки за пълно и правилно транспониране на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (1) (наричана по-нататък „Директива 2014/23“), Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (2) (наричана по-нататък „Директива 2014/24“) и Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (3) (наричана по-нататък „Директива 2014/25“), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по:

—	член 6, параграфи 1 и 4, член 14, буква а), член 38, параграф 7, член 43, член 44 и член 51, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС,

—	член 2, параграф 1, точки 1, 4, 6 и 7, член 5, параграф 7, член 29, параграф 4, член 36, член 57, параграф 4, член 72, член 73 и член 90, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС,

—	член 2, точки 2 и 3, член 30, буква а), член 44, параграф 4, буква а), член 75, параграф 5, член 80, параграф 1, трета алинея, член 89, член 90 и член 106, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС и

—	член 2г, параграфи 4 и 5 от Директива 89/665/ЕИО (4) и член 2г, параграфи 4 и 5 от Директива 92/13/ЕИО (5), членове, изменени с член 46, параграф 5, букви б) и в), и член 47, параграф 5, букви б) и в) от Директива 2014/23/ЕС,

—	да осъди Кралство Испания да понесе съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В жалбата си Комисията изтъква дванадесет твърдения за неизпълнение на задълженията, които се отнасят до испанската нормативна уредба, с която се транспонират Директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС.

Първото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на членове 43, 44 и 51, параграф 1 от Директива 2014/23/ЕС, на членове 72, 73 и 90, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС и на членове 89, 90 и 106, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС по отношение на времевия обхват на тези разпоредби. Директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС изискват разпоредбите относно изменението и прекратяването на договорите за поръчка да се прилагат от влизането им в сила, включително по отношение на договори, сключени по-рано. Комисията твърди по същество, че испанското законодателство ограничава приложението им до последващите договори за обществена поръчка, което представлява неправилно транспониране.

Второто твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 38, параграф 7 от Директива 2014/23/ЕС, член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС и член 80, параграф 1, трета алинея от Директива 2014/25/ЕС, отнасящи се до факултативните основания за изключване. Комисията твърди по същество, че Директиви 2014/23/ЕС, 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС признават на възлагащите органи правото да прилагат факултативни основания за изключване и че държавите членки трябва да ги транспонират, като могат да ги направят задължителни, но без да ограничават обхвата им. Испанската нормативна уредба обаче ограничавала тези основания до случаи, включващи санкция или окончателно административно решение, като по този начин възпрепятствала възложителите да изключват икономически оператори по какъвто и да е подходящ начин или въз основа на достатъчно убедителни данни, което представлявало неправилно транспониране на директивите.

Третото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 43, параграф 2 от Директива 2014/23/ЕС, член 72, параграф 2 от Директива 2014/24/ЕС и член 89, параграф 2 от Директива 2014/25/ЕС, що се отнася до изменението на договорите за обществени поръчки и двойния праг de minimis. Комисията счита, че испанската правна уредба не транспонира правилно тези разпоредби, тъй като допуска изменения на договора за обществена поръчка, когато стойността на изменението е равна или по-ниска от съответните прагове, докато директивите изискват тази стойност да бъде по-ниска от тях.

Четвъртото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 6, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/23/ЕС и на член 2, параграф 1, точки 1 и 4, от Директива 2014/24/ЕС по отношение на определението за „публичноправна организация“. Комисията по същество поддържа, че испанската правна уредба въвежда изключение, което не е предвидено в тези директиви, за политическите партии, синдикатите и организациите на работодателите, които могат да бъдат публичноправни организации.

Петото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 2, параграф 1, точка 7 от Директива 2014/24/ЕС и на член 2, точка 3 от Директива 2014/25/ЕС, относно определението за „строеж“. Комисията твърди по същество, че испанската нормативна уредба неправомерно разширява понятието „строеж“, като включва определени строителни работи по изменение на терена или на естествената среда, които не попадат в дефиницията, съдържаща се в директиви 2014/24/ЕС и 2014/25/ЕС. Подобни услуги следва да се квалифицират като услуги, по отношение на които се прилагат по-ниски прагове, а не фигурират сред строежите в приложенията към директивите, с изключение на пресушаването на селскостопански земи и гори.

Шестото твърдениe за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 14, буква а) от Директива 2014/23/ЕС и на член 30, буква а) от Директива 2014/25/ЕС относно поръчките, възложени на съвместно предприятие или на възложител, който е част от съвместно предприятие. Комисията по същество поддържа, че испанската уредба транспонира неправилно изключението, свързано със съвместните предприятия, тъй като прилага условията, наложени от директивите, само по отношение на поръчките, възложени на съвместно предприятие, а не по отношение на поръчките, възложени от такова предприятие.

Седмото твърдениe за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 5, параграф 7 от Директива 2014/24/ЕС, относно изчисляването на прогнозната стойност на поръчките за строителство. Комисията по същество поддържа, че испанската уредба транспонира неправилно тази разпоредба, тъй като включва само доставките, но изключва услугите при изчисляването на прогнозната стойност на поръчките за строителство.

Осмото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 29, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС, отнасящ се до възлагането на поръчка без договаряне в рамките на състезателна процедура с договаряне. Комисията по същество поддържа, че Директива 2014/24/ЕС допуска възлагане на поръчки без договаряне, когато възлагащите органи са посочили в обявлението за поръчката или в поканата за потвърждаване на интерес, че си запазват тази възможност. Испанската уредба обаче не предвижда подобна възможност за възлагащите органи.

Деветото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 36, параграф 1, първа алинея от Директива 2014/24/ЕС, отнасящ се до задължителните електронни каталози.

Десетото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 44, параграф 4, буква а) от Директива 2014/25/ЕС, отнасящ се до периодичното индикативно обявление в качеството му на покана за участие в състезателна процедура.

Единадесетото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на неправилното транспониране на член 75, параграф 5 от Директива 2014/25/ЕС, отнасящ се до информирането на подалите заявление за квалифициране. Комисията по същество поддържа, че макар тази разпоредба да изисква заявителите, чието квалифициране е отхвърлено, да бъдат информирани за решението за отказ в максимален срок от петнадесет дни от датата на решението, като се посочат мотивите за отказа, испанската правна уредба не определя никакъв срок за съобщаване на такова решение.

Дванадесетото твърдение за неизпълнение на задълженията се основава на липсата на транспониране на член 46, параграф 5, букви б) и в) и на член 47, параграф 5, букви б) и в) от Директива 2014/23/ЕС във връзка със случаите, в които недействителността на договора за обществена поръчка не се изисква в хипотезите, посочени в член 2г, параграф 1, букви а) и в) от Директива 89/665/ЕИО и в член 2г, параграф 1, букви а) и в) от Директива 92/13/ЕИО.

(1) ОВ L 94, 2014 г., стр. 1.

(2) ОВ L 94, 2014 г., стр. 65.

(3) ОВ L 94, 2014 г., стр. 243.

(4) Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (OB L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237).

(5) Директива 92/13/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (OB L 76, 1992 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).