Дело, заведено на 24 ноември 2025 г. от Masserud Utvikling AS срещу Надзорния орган на ЕАСТ

(Дело E-27/25)

(C/2026/508)

На 24 ноември 2025 г. в Съда на ЕАСТ беше заведено дело срещу Надзорния орган на ЕАСТ от Masserud Utvikling AS, Hvamstubben 11, 2013 Skjetten, Норвегия, представлявано от адвокат Fredrik Lilleaas Ellingsen, Advokatfirmaet Selmer AS, Осло, Норвегия.

Masserud Utvikling AS иска от Съда на ЕАСТ:

1.	Да отмени частично Решение № 090/25/COL на Надзорния орган на ЕАСТ от 11 юни 2025 г. във връзка с член 2 и впоследствие с членове 3, 4 и 5; както и

2.	Да разпореди Надзорният орган на ЕАСТ да заплати съдебните разноски на жалбоподателя във връзка с настоящото производство.

Правна и фактическа обстановка и основания, приведени в подкрепа на иска:

—

Masserud Utvikling AS (Masserud) е дружество с ограничена отговорност, което разработва и продава недвижими имоти. То е дружество с единствена цел, което е участвало само в развитието на жилищния район Masserud Gaard, разположен в Lørenskog. Дружеството е изцяло собственост на Olavsgaard Eiendom AS, което е част от групата за недвижими имоти Olavsgaard Gruppen AS.

—	Lørenskog е норвежка община, разположена на около 20 km източно от Осло. В общината живеят около 46 000 жители, което я прави петата по големина община в региона на Осло.

—

В Решение № 090/25/COL от 11 юни 2025 г. („оспорваното решение“), адресирано до Кралство Норвегия, се заключава, че безвъзмездното предоставяне на земя, която е публична собственост, на Masserud, произтичащо от факта, че община Lørenskog не е предявила своето вземане по споразумението за продажба с Masserud от януари 2014 г., води до неправомерна държавна помощ.

—

Настоящото дело е следствие от жалба, получена от Надзорния орган на ЕАСТ на 8 август 2022 г. от община Lørenskog, в която се твърди, че тя е предоставила неправомерна държавна помощ на Masserud, тъй като е забравила да поиска плащане от Masserud за продажбата на имот, преди вземането да бъде погасено по давност. Общината поиска от Надзорния орган на ЕАСТ да започне официално разследване.

—

Жалбоподателят иска частична отмяна на оспорваното решение и основава жалбата си на следните аргументи:

—

Надзорният орган на ЕАСТ е допуснал явна грешка в преценката, като е заключил, че мярката представлява държавна помощ, тъй като член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП не може да се тълкува по начин, по който вземанията, погасени по давност в резултат на прилагането на националните правила за давност, се считат за държавна помощ;

—	Мярката не може да бъде приписана на държавата;

—	Мярката не е избирателна;

—	Жалбоподателят не е получил предимство поради погасяване по давност на вземането;

—	Няма въздействие върху търговията.

—

Изтъкнатите правни основания се основават по-специално на следните доводи:

—	Естеството на правилата за давност трябва да бъде взето предвид, когато се тълкува дали мярката представлява държавна помощ;

—	Правилата за държавна помощ не могат да се тълкуват по начин, който разширява понятието за предимство, така че да включва вземания, погасени по давност съгласно националните правила за давността;

—	Квалифицирането на погасени по давност вземания като държавна помощ би накърнило правната сигурност, която давностните срокове имат за цел да осигурят, което не е нито целта, нито търсеното действие на член 61, параграф 1 от Споразумението за ЕИП.