1.

Следват ли чл. 6 и чл. 7 от Директива 93/13/ЕИО (1) и чл. 22, параграф 3 от Директива 2008/48/ЕО (2) да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебната практика, според която съдът не разполага с възможност да изисква доказателства за съществуване на вземане по каузално правоотношение в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, джиросан в полза на трето лице, въпреки че съдът има основателно съмнение, че записът на заповед обезпечава задължение по потребителски договор, което съмнение е аргументирано с публично достъпната информация в търговския регистър, както и със служебно известните на съда факти за характера на търговската дейност на поемателя (която е отпускане на кредити на потребители), като се има предвид, че е налице значителен риск от неподаване на възражение от длъжника, като и че в изпълнителното производство съдът няма никакви правомощия за проверка на неравноправни клаузи и спазване на двете директиви?

2.

Дали член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 от Директива 93/13, и чл. 17 от Директивата 2008/48/ЕО, както и принципите на равностойност, ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съдебната практика, която приема, че искането за издаване на заповед за изпълнение на основание запис на заповед, който е прехвърлен чрез джиро на трето лице, което отказва да изпълни указанията на съда и да предостави договора за потребителски кредит, въз основа на който е издаден записът, за съществуването на който договор има обосновано предположение от съда, накърнява правата на потребителя поради това, че 1) създава значителни затруднения при упражняване на правото на защита на потребителя, тъй като потребителят ще бъде затруднен да реши дали да подаде възражение, тъй като трудно може да определи по кой договор, на кой кредитор дължи паричната сума и какъв е размерът ѝ, както и дали възраженията му изобщо ще са успешно противопоставим на джиратаря, предвид националния закон, който размества изцяло доказателствената тежест във вреда на потребителя при тази хипотеза; 2) създава значителен риск от заобикаляне на императивните изисквания на чл. 17 от Директивата 2008/48/ЕО при смяна на кредитора потребителят да бъде уведомен за това, както и всички възражения, които потребителят има да са противопоставими на новия кредитор; 3) нарушава принципа за ефективна защита на потребителските права, излагайки го на сериозен риск от незабавно принудително изпълнение без право на защита и проверка на договора?

3.

Дали член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, ефективност и правна сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат съдебната практика, която приема, че при искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, който е прехвален с джиро на трето лице, което отказва да изпълни указанията на съда и да предостави договора за потребителски кредит, въз основа на който е издаден записът, за съществуването на който договор има обосновано предположение от съда — съдът отхвърля изцяло заявлението, като указва на заявителя, че може да доплати дължимата такса и да предяви иск за същото вземане, като се запазят всички изгодни процесуални последици за кредитора, при разглеждане на който иск съдът ще може да приложи възприетите изисквания в Решение от 7 ноември 2019 г., Profi Credit Polska S.A. срещу Bogumiła Włostowska и др. и Profi Credit Polska S.A. срещу OH, C-419/18 и C-483/18 (3)?