European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2026/196

5.1.2026

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

за изменение на Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г.

(C/2026/196)

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

(1)

На 21 септември 2020 г. Комисията прие Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. (1) („Насоките“), приложими през четвъртия период на търгуване по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) от 2021 г. до 2030 г.

(2)

След Съобщението относно компаса за конкурентоспособността (2) в Съобщението относно Пакта за чиста промишленост (3) се очертават бъдещите действия за структурна трансформация за преминаване към електрификация и повече възобновяеми енергийни източници в ЕС, което в крайна сметка ще доведе до трайно намаляване на цените на енергията, като същевременно се запази конкурентоспособността на промишлеността на ЕС.

(3)

Въпреки това трайното покачване на цените на електроенергията от 2020 г. насам оказа дълбоко въздействие върху някои енергоемки сектори и подсектори. Понастоящем за най-изложените на риск енергоемки сектори и подсектори в ЕС комбинираният ефект от високите цени на енергията и повишаването на разходите за емисии увеличи риска от изместване на въглеродни емисии, т.е. риска дружествата да прехвърлят производството в други юрисдикции с по-слаби или липсващи ограничения по отношение на емисиите или риска продуктите от ЕС да бъдат заменени с внос с по-висок въглероден интензитет. Това повишение оправдава увеличение на максималния интензитет на помощта с пет процентни пункта за секторите, за които вече се счита от 2020 г. насам, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради непреки разходи за емисии.

(4)

Съгласно Насоките методиката за изчисляване на помощта, платима на инсталация, предполага, че помощта за непреки разходи за емисии се увеличава в съответствие с цената на квотите по СТЕ на ЕС. Устойчивото увеличение на разходите за емисии след приемането на Насоките обаче значително повиши риска от изместване на въглеродни емисии за секторите, които са изложени на международна конкуренция и имат относително висока интензивност на непреки разходи за емисии, но не се считат за изложени на реален риск въз основа на допусканията за разходите за емисии, преобладаващи през 2020 г.

(5)

В този контекст и в съответствие с методиката, залегнала в основата на Насоките, списъкът на допустимите отрасли в приложение I към Насоките се разширява, за да се вземе предвид, че рискът от изместване на въглеродни емисии действително се е увеличил за някои отрасли. С оглед на диференцирания интензитет на непреките емисии по отношение на секторите, допустими от 2020 г. насам, за новите допустими сектори за пропорционален се счита интензитет на помощта от 75 %.

(6)

Държавите членки могат да изберат да компенсират новите допустими сектори за непреки разходи за емисии и това вече е възможно за непреки разходи за емисии, направени от 2025 г. нататък.

(7)

Държавите членки следва да имат възможност да уведомяват секторите или подсекторите, които не са включени в приложение I, въз основа на солидни и представителни доказателства, показващи, че на равнището на ЕС тези сектори или подсектори отговарят на критериите за допустимост, посочени в точка 18, за да се считат за допустими за компенсиране на непреки разходи за емисии.

(8)

Съгласно Насоките производството на торове и азотни съединения (NACE 20.15) и добивът на железни руди (NACE 07.10) представляват сектори, за които може да бъде предоставена компенсация за непреки разходи за емисии. За определени продукти в тези сектори, по-конкретно азотни торове или суровини за тяхното производство, за непреките разходи за емисии (4) ще има също така задължение за връщане на сертификати в рамките на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), създаден с Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета (5). Съгласно Насоките тези сектори са напълно допустими за направени през 2025 г. непреки разходи за емисии. По отношение на вноса през 2026 г. обаче за първи път през 2027 г. ще трябва да бъдат върнати сертификати по МКВЕГ. Поради това Комисията ще следи отблизо конкретната ситуация през 2026 г., за да запази допустимостта на торовете и добива на желязна руда съгласно Насоките, като същевременно се справи с припокриването между двата инструмента за справяне с изместването на въглеродни емисии чрез подходяща корекция на изчисляването на максималния размер на помощта съгласно Насоките за съответните продукти в тези два сектора.

(9)

Коефициентите на емисии на CO2 и географските региони, посочени в приложение III към Насоките, са актуализирани за периода 2026—2030 г. с най-новите налични данни. Съответно Комисията отбелязва, че компенсацията за разходите, направени през 2025 г., трябва да бъде изчислена въз основа на стойностите, определени за периода 2021—2025 г.

(10)

За бенефициерите в някои държави членки намалението на актуализираните коефициенти на емисии на CO2 в сравнение с тези, посочени за периода 2021—2025 г., е особено силно изразено. Поради тази причина Комисията счита, че когато коефициентът на емисии на CO2, определен в измененото приложение III, намалее значително след настоящото изменение, е оправдано да има постепенен преход.

(11)

Комисията следва да прилага измененията, посочени в точки 9 и 10, по отношение на разходите, направени след 1 януари 2026 г.

(12)

През 2026 г. Комисията възнамерява да измени приложение II, за да определи показателите за ефективност на потреблението на електроенергия за новите допустими сектори. Наличната информация не показва съществени промени в производствените процеси, а спрямо съществуващите показатели за ефективност на потреблението на електроенергия се прилага коефициент на прогресивно намаляване. Поради това Комисията счита, че по принцип не са необходими актуализации на съществуващите показатели за ефективност на потреблението на електроенергия.

(13)

С Делегиран регламент (ЕС) 2024/873 на Комисията (6) беше коригиран подходът към безплатното разпределяне на квоти въз основа на продуктови показатели с взаимозаменяемост на горивата и електроенергията в съответствие с член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО (7). Поради това, считано от 1 януари 2026 г., Насоките следва да бъдат коригирани за съответните продукти, за да се гарантира, че производителите не получават двойна компенсация за едни и същи емисии както чрез безплатно разпределяне на квоти, така и чрез компенсиране на непреките разходи за емисии. По принцип това следва да се гарантира чрез приспадане на стойността на безплатно получените квоти, които могат да бъдат разпределени за непреки разходи за емисии, от размера на компенсацията за непреки разходи за емисии съгласно Насоките. Тъй като обаче приемането на актуализирани стойности на продуктовите показатели за периода 2026—2030 г. и определянето на средния коефициент на емисии на CO2 в ЕС за този период все още не са приключили, измененията ще бъдат въведени по-късно през 2026 г.

(14)

Що се отнася до изискванията в раздел 5 от Насоките относно енергийни обследвания и системи за управление на енергията, Комисията припомня, че в точка 55 от Насоките се определят минимални изисквания. С оглед на очакваните средносрочни и дългосрочни ползи от тези инвестиции по отношение на декарбонизацията, насърчаването на чистия преход и подкрепата за конкурентоспособността на ЕС, държавите членки се насърчават да надхвърлят тези изисквания. Държавите членки следва също така да могат да включват изискване към бенефициерите да инвестират в нови или модернизирани активи, които допринасят за намаляване на разходите на електроенергийната система, като алтернатива на съществуващите варианти.

(15)

Като част от своя преглед на Директива 2003/87/ЕО и Регламент (ЕС) 2023/956 Комисията ще работи за осигуряването на подходящи мерки (насоки или в друга форма) за компенсиране на непреките разходи по СТЕ за периода след 2030 г.

2.   ИЗМЕНЕНИЯ НА НАСОКИТЕ

(16)

Насоките се изменят, както следва:

(17)

точка 15, подточка 10 се заменя със следното:

„Коефициент на емисии на CO2“ в tCO2//MWh означава среднопретеглената стойност на интензитета на CO2 за електроенергията, произведена от изкопаеми горива в различни географски региони. Претеглянето отразява производствения микс от изкопаеми горива в дадения географски регион. Коефициентът на емисии на CO2 е частното на данните за емисиите на енергийния отрасъл като CO2-еквивалент, с брутното производство на електроенергия на базата на изкопаеми горива, изразено в TWh. За целите на настоящите насоки (*1) регионите са определени като географски зони, а) които се състоят от подпазари, обединени чрез енергийни борси; или б) в рамките на които не съществува необявено претоварване, като и в двата случая почасовите цени на борсите на електроенергия за следващия ден в рамките на зоните показват разлика в евро (като се използва ежедневният обменен курс на ЕЦБ) най-много от 1 % през значителен брой от всички часове в годината. Тази регионална диференциация отразява значението на централите, работещи с изкопаеми горива, за крайната цена, определена на пазара на едро, както и тяхната роля като маргинални централи при подреждането по качества. Самият факт, че две държави членки търгуват с електроенергия, не означава автоматично, че те формират наднационален географски регион. Предвид липсата на приложими данни на поднационално ниво географските региони обхващат цялата територия на една или повече държави членки. На тази база могат да бъдат идентифицирани следните географски региони: Испания и Португалия; Литва, Латвия и Естония; Германия и Люксембург; България и Румъния; и всички останали държави членки поотделно. Съответните максимални регионални коефициенти на емисии на CO2, които се прилагат като максимални стойности, когато уведомяващата държава членка не е извършила оценка на пазарния-коефициент на емисии на CO2 в съответствие с точка (11), са изброени в приложение III. Дадена държава членка може да поиска Комисията да изчисли коефициента на емисии на CO2 въз основа на данни, налични през 2026 г., и може да уведоми за така изчисления коефициент на емисии на CO2 като изменение на своята схема. Този актуализиран коефициент на емисии на CO2 може да се прилага за разходи, направени от 2026 г. нататък. Този актуализиран коефициент на емисии на CO2 няма отражение върху коефициента на емисии на CO2 на други държави членки, изброени в приложение III. С цел да се гарантира равно третиране на източниците на електроенергия и за да се избегнат евентуални злоупотреби, за всички източници на доставка на електроенергия (собствено производство на електроенергия, договори за доставка на електроенергия или доставка от мрежата) и за всички бенефициери на помощ в засегнатите държави членки се прилага еднакъв коефициент на емисии на CO2. Ако максималните регионални коефициенти на емисии на CO2, изброени в приложение III, са най-малко с 15 % по-ниски от максималните регионални коефициенти на емисии на CO2, които са били изброени в това приложение, или от коефициентите въз основа на пазара преди 1 януари 2026 г., засегнатите държави членки могат да уведомят за преходен период с начало 2026 г., през който да преминат от прилагания преди максимален регионален коефициент на емисии на CO2 към актуализираният максимален регионален коефициент на емисии на CO2 съгласно настоящите насоки за година t, като намалението се извършва на равни годишни части. Актуализираният максимален регионален коефициент на емисии на CO2, посочен в приложение III, се прилага най-малко за година t = 2030;

(*1)  Настоящите насоки не отговарят на критериите за законодателни инструменти и следователно не трябва да бъдат включени в Споразумението за ЕИП от Съвместния комитет на ЕИП. Надзорният орган на ЕАСТ отговаря за определянето на съответните правила, приложими за държавите от ЕАСТ, включително методиката за определяне на коефициентите на емисии на CO2.“ "

(18)

точка 21 се заменя със следното:

„За да се ограничи рискът от нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, помощта трябва да бъде ограничена до сектори, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, които са действително извършени вследствие на прехвърлянето на разходи за емисии в цените на електроенергията. За целите на настоящите насоки действителен риск от изместване на въглеродни емисии се счита, че съществува, ако получателят извършва дейност в сектор, включен в приложение I. Сектор или подсектор, посочен в приложение I, но който отговаря на критериите, включени в това приложение (*2), може също да бъде счетен за допустим, при условие че държавите членки обосноват това с данни, които са представителни за сектора или подсектора на равнището на Съюза, са проверени от независим експерт и се основават на период от поне последните три години, за който са налични данни. Ако държавите членки възнамеряват да разширят съответните си схеми, за да включат нов сектор или подсектор, те трябва да уведомят Комисията за всяко такова изменение. Държавите членки могат да предвидят в своите схеми задължение за включване в бъдеще на всички допълнителни сектори или подсектори, чиято допустимост е била доказана от друга държава членка и одобрена от Комисията, и за информиране на Комисията за всяко такова включване.

(*2)  Тези критерии са интензивност на търговията от над 20 % и интензивност на непреките разходи за емисии от над 0,32 kg CO2/EUR, което води до показател за непряко изместване на въглеродни емисии от над 0,064. Методиката е описана по-подробно в работния документ на службите на Комисията SWD (2020) 190 final.“ "

(19)

точка 27 се заменя със следното:

„Помощта е пропорционална и има достатъчно ограничен отрицателен ефект върху конкуренцията и търговията, ако не надвишава 80 % от непреките разходи за емисии, извършени за секторите, изброени в таблица 1 от приложение I, и 75 % за секторите, изброени в таблица 2 от приложение I, или други сектори, считани за допустими съгласно процедурата, определена в точка 21. Целевият показател за ефективност на потреблението на електроенергия гарантира, че подкрепата за неефективни производствени процеси е ограничена и поддържа стимулите за разпространение на най-ефективните в енергийно отношение технологии.“

(20)

точка 31 се заменя със следното:

„Като се има предвид, че за някои сектори интензитетът на помощта от 80 % за секторите, изброени в таблица 1 от приложение I, и от 75 % за секторите, изброени в таблица 2 от приложение I, или всички други сектори, които се считат за допустими съгласно процедурата, посочена в точка 21, може да не е достатъчен, за да се гарантира адекватна защита срещу риска от изместване на въглеродни емисии, когато е необходимо, държавите членки могат да ограничат размера на непреките разходи, които трябва да бъдат платени на равнище предприятие, до 1,5 % от брутната добавена стойност на съответното предприятие през година t. Брутната добавена стойност на предприятието трябва да бъде изчислена като оборот, плюс капитализираното производство, плюс други оперативни приходи, плюс или минус промените в запасите, минус покупките на стоки и услуги (които не включват разходи за персонал), минус други данъци върху продукти, които са свързани с оборота, но не подлежат на приспадане, минус данъците, свързани с производството. Като алтернатива, тя може да бъде изчислена и от брутния оперативен излишък, като се прибавят разходите за персонал. Приходите и разходите, класифицирани като финансови или извънредни в счетоводството на предприятието, се изключват от добавената стойност. Добавената стойност по факторни цени се изчислява на брутно равнище, тъй като корекциите на стойността (като амортизацията) не се приспадат (*3).

(*3)  Код 12 15 0 съгласно правната уредба, установена с Регламент (ЕО) № 295/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно структурната бизнес статистика (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 13).“ "

(21)

Точка 55, буква а) се заменя със следното:

„а)

ще изпълнят препоръките от доклада от обследването, доколкото срокът на възвръщаемост на съответните инвестиции не надхвърля 3 години или срокът на възвръщаемост, посочен в член 10а, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/87/ЕО, в зависимост от това кой от двата срока е по-дълъг, и разходите за техните инвестиции са пропорционални; или“

(22)

Точка 55, буква в) се заменя със следното:

„в)

ще инвестират значителен дял от поне 50 % от размера на помощта в проекти, които водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове от инсталацията и доста под приложимия целеви показател, използван за безплатно предоставяне на квоти в схемата на ЕС за търговия с емисии; или“

(23)

В точка 55 след буква в) се добавя нова буква г):

„г)

ще инвестират най-малко 50 % от размера на помощта в нови или модернизирани активи, за които може измеримо да се докаже, че допринасят допълнително за намаляване на разходите на електроенергийната система, като отразяват нуждите на пазара и системата в тази държава членка, без това да води до увеличаване на потреблението на изкопаеми горива. Допустимите инвестиционни дейности могат да включват например разработването на мощности за производство на енергия от възобновяеми източници, решения за акумулиране на енергия, мерки за увеличаване на гъвкавостта на търсенето, подобрения на енергийната ефективност, които оказват въздействие върху търсенето на електроенергия, и разработването на електролизьори за производство на водород от възобновяеми източници или нисковъглероден водород. Допустими са също така инвестиции, насочени към електрификация. Държавите членки могат да изготвят по-ограничен списък на допустимите инвестиции, но инвестициите за увеличаване на гъвкавостта на търсенето трябва да бъдат допустими.“

(24)

точка 67 се заменя със следното:

„От 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. ще се прилагат актуализирани коефициенти на емисии на CO2 и географски региони. През 2026 г. Комисията ще допълни настоящите насоки с целеви показатели за ефективност на потреблението на електроенергия, обхващащи секторите, добавени към изменения списък за допустимост на секторите в приложение I, и корекцията за справяне с припокриването между помощта, предоставена съгласно настоящите насоки, и задължението за връщане на сертификати съгласно Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета (*4) за непреки разходи за емисии (*5) по отношение на производството на торове и азотни съединения и добива на железни руди. Следователно от държавите членки се изисква да изменят, когато е необходимо, съответните си схеми, за да ги приведат в съответствие с изменените насоки.

(*4)  Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 52, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/956/oj)."

(*5)  Такъв е случаят, когато тези продукти са изброени в приложение I към посочения регламент, но не и в приложение II към същия регламент.“ "

(25)

добавя се нова точка 69:

„Комисията предлага на държавите членки следните подходящи мерки съгласно член 108, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз:

а)

Държавите членки изменят, когато е необходимо, действащите схеми за помощ, за да ги приведат в съответствие с настоящите изменени насоки, не по-късно от 30 юни 2026 г.;

б)

Държавите членки дават своето изрично и безусловно съгласие с подходящите мерки, предложени в точка буква а) по-горе, в срок от два месеца от датата на публикуване изменението на настоящите насоки в Официален вестник на Европейския съюз. При отсъствие на отговор Комисията ще приеме, че съответната държава членка не е съгласна с предложените мерки.“

(26)

Приложение I се заменя със следното:

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Сектори, за които се смята, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради непреки разходи за емисии

Таблица 1

 

Код по NACE (*6)

Описание

1.

14.11

Производство на облекло от обработени меки кожи

2.

24.42

Производство на алуминий

3.

20.13

Производство на други основни неорганични химични вещества

4.

24.43

Производство на олово, цинк, калай

5.

17.11

Производство на влакнести полуфабрикати

6.

17.12

Производство на хартия и картон

7.

24.10

Производство на чугун, стомана и феросплави

8.

19.20

Производство на рафинирани нефтопродукти

9.

24.44

Производство на мед

10.

24.45

Производство на други цветни метали

11.

 

Следните подсектори в рамките на сектора за производство на пластмаса (20.16):

 

20.16.40.15

Полиетиленгликоли и други полиетералкохоли в първични форми

12.

 

Всички продуктови категории в сектора за леене на чугун (24.51)

13.

 

Следните подсектори в рамките на сектора за производство на стъклени влакна (23.14):

 

23.14.12.10

23.14.12.30

Мат от нишки от стъклено влакно

Платна, нетъкани, от нишки от стъклено влакно

14.

 

Следните подсектори в рамките на сектора за производство на промишлени газове (20.11):

 

20.11.11.50

20.11.12.90

Водород

Неорганични кислородни съединения на неметалните елементи


Таблица 2

 

Код по NACE (*7)

Описание

1.

07.29

Добив на руди на цветни метали

2.

07.10

Добив на железни руди

3.

20.17

Производство на синтетичен каучук в първични форми

4.

20.60

Производство на изкуствени и синтетични влакна

5.

20.16

Производство на полимери в първични форми (**)

6.

13.10

Подготовка и предене на текстилни влакна

7.

23.31

Производство на керамични плочки

8.

20.12

Производство на багрила и пигменти

9.

13.95

Производство на нетъкани текстилни изделия, без облекло

10.

23.14

Производство на стъклени влакна (*8)

11.

27.20

Производство на акумулаторни батерии и акумулатори

12.

20.14

Производство на други основни органични химични вещества

13.

20.15

Производство на азотни съединения и торове

14.

10.41

Производство на растителни и животински масла и мазнини, без маргарин

15.

11.06

Производство на малц

16.

16.21

Производство на фурнир и дървесни плочи

17.

23.11

Производство на необработено плоско стъкло

18.

23.13

Производство на опаковки и домакинско стъкло

19.

24.31

Студено изтегляне на пръти

20.

24.34

Студено изтегляне на тел

21.

 

Следният подсектор в рамките на други химични продукти, некласифицирани другаде (20.59):

 

20.59.56.70

Алкилбензенови и алкилнафталенови смеси, различни от тези от позиция 2707 или 2902 от ХС

22.

 

Следният подсектор в рамките на изделия от други неметални минерали, некласифицирани другаде (23.99):

 

23.99.19.10

Шлакови вати, азбестови вати и подобни минерални вати (без стъклена вата), дори смесени помежду си, в насипно състояние, на листа или на рула

(27)

Приложение III се заменя със следното:

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Максимални регионални коефициенти на емисии на CO2 в различни географски региони (tCO2/MWh)

Географски регион

Приложим коефициент на емисии на CO2

Испания, Португалия

0,47

Литва, Латвия, Естония

0,76

Германия, Люксембург

0,73

България, Румъния

0,91

Белгия

0,37

Чехия

0,89

Дания

0,54

Ирландия

0,44

Гърция

0,58

Франция

0,43

Хърватия

0,51

Италия

0,44

Кипър

0,72

Унгария

0,50

Малта

0,40

Нидерландия

0,44

Австрия

0,33

Полша

0,78

Словения

0,75

Словакия

0,58

Финландия

0,62

Швеция

0,60

(28)

Комисията ще прилага принципите, определени в настоящото съобщение, от 22 декември 2025 г. Комисията ще прилага принципите, посочени в точки 17 и 27, считано от 1 януари 2026 г. Държавите членки могат да се позовават на измененото приложение I и на изменените точки 27 и 31 за разходите, направени след 1 януари 2025 г.

(1)   ОВ C 317, 25.9.2020 г., стр. 5, допълнени със Съобщение на Комисията от 24.11.2021 г. (ОВ C 528, 30.12.2021 г., стр. 1).

(2)  Съобщение на Комисията, COM(2025) 30 final, 29.1.2025 г.

(3)  Съобщение на Комисията, COM(2025) 85 final, 26.2.2025 г.

(4)  Такъв е случаят, когато тези продукти са изброени в приложение I към посочения регламент, но не и в приложение II към същия регламент.

(5)  Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 52, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/956/oj).

(6)  Делегиран регламент (ЕС) 2024/873 на Комисията от 30 януари 2024 г. за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2019/331 по отношение на валидни за целия Съюз преходни правила за хармонизирано безплатно разпределяне на квоти за емисии (ОВ L, 2024/873, 4.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2024/873/oj).

(7)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/87/oj).

(*6)  Доколкото статистическата класификация на конкретна икономическа дейност с код по NACE е била засегната от последната актуализация на NACE (Делегиран регламент (ЕС) 2023/137 на Комисията от 10 октомври 2022 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 ОВ L 19, 20.1.2023 г., стр. 5, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2023/137/oj, държавите членки могат да изберат да използват изменената класификация или да разчитат на класификацията, която е в сила към момента на приемане на Насоките.

(*7)  Доколкото статистическата класификация на конкретна икономическа дейност с код по NACE е била засегната от последната актуализация на NACE (Делегиран регламент (ЕС) 2023/137 на Комисията от 10 октомври 2022 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 ОВ L 19, 20.1.2023 г., стр. 5, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2023/137/oj, държавите членки могат да изберат да използват изменената класификация или да разчитат на класификацията, която е в сила към момента на приемане на Насоките.

(*8)  Това се отнася за сектора, с изключение на подсекторите, които вече са изброени в таблица 1.


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2026/196/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)