1.   Въведение: Защо е изготвено настоящото известие на Комисията и какво съдържа

В приетите през февруари 2025 г. документи „Пакт за чиста промишленост“ и „План за действие за енергия на достъпни цени“ зависимостта на ЕС от вносни изкопаеми горива беше определена като основен фактор, допринасящ за нестабилните и високи разходи за доставки, които водят до повишаване на цените на енергията. Разширяването на набора от възобновяеми енергийни източници допринася за енергийната сигурност на Европа с цел намаляване на разходите за енергоснабдяване, подобряване на конкурентоспособността на предприятията в ЕС и намаляване на сметките за енергия на европейските потребители. Това ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници е основано на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ), която влезе в сила през ноември 2023 г., като обвързващата цел на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници до 2030 г. се повиши от заложените преди това 32 % на 42,5 %, със стремеж да бъдат постигнати 45 %. Освен това през последните години ЕС прие редица регулаторни и нерегулаторни инициативи, за да подкрепи растежа на възобновяемите енергийни източници в сектора на електроенергетиката и да гарантира, че тяхното внедряване напредва с необходимия темп. Сред тези инициативи се включват Регламентът на Съвета от 2022 г. за ускоряване на процеса на издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и актуализирането на препоръката и насоките от 2022 г. относно издаването на разрешения за енергия от възобновяеми източници. Накрая, в приложението към Стратегията на ЕС за слънчевата енергия от 2022 г. Комисията посочи, че ще разработи насоки за държавите членки за насърчаване на иновативни форми на внедряване на слънчева енергия.

Сред технологиите за енергия от възобновяеми източници с най-бързи темпове нарастват насочените към слънчевите фотоволтаични уредби и вятърната енергия от разположени на сушата и в морето уредби, като се очаква да се превърнат в гръбнак на енергийната система в съответствие с окончателните актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) на държавите членки. В действителност 2023 г. и 2024 г. бяха рекордни години за внедряването на тези две технологии за енергия от възобновяеми източници. Отчетените от промишлеността стойности сочат, че през 2023 г. в ЕС са били инсталирани слънчеви фотоволтаични мощности 56 GWDC и мощности 16,3 GW за енергия от вятъра, а през 2024 г. — слънчеви фотоволтаични мощности 65,5 GWDC и мощности 13 GW за енергия от вятъра. Освен това през 2024 г. уредбите за енергия от вятъра и слънчевите фотоволтаични уредби, взети заедно, за първи път произведоха толкова електроенергия, колкото е произведена от изкопаеми горива (1).

Макар че тези стойности са впечатляващи, необходимо е допълнително ускоряване, за да се постигне заложената в ДЕВИ цел за енергия от възобновяеми източници до 2030 г. Прогнозите за постигане на целта на ЕС за енергия от възобновяеми източници сочат, че инсталираните мощности за енергия от възобновяеми източници ще трябва да нараснат с 2,7 пъти през десетилетието между 2020 г. и 2030 г. и да достигнат 1 292 GW (2). В този контекст с Пакта за чиста промишленост беше установена необходимостта до 2030 г. ежегодно да се инсталират 100 GW мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Постигането на тези равнища ще изисква значително увеличение на новите допълнения от мощности за вятърна и слънчева енергия всяка година. Макар че две трети от мощностите на слънчевите фотоволтаични инсталации са монтирани на покривите на сгради, почти всички други слънчеви фотоволтаични уредби и уредби за вятърна енергия се нуждаят от специализирани площадки на сушата и в морето.

Европейската комисия признава ключовата роля и потенциала за допълнително внедряване на покривни уредби. В Стратегията на ЕС за слънчевата енергия се представя европейската инициатива за фотоволтаични покриви с цел отключване на потенциала на покривите за използване на енергията от слънцето — както чрез фотоволтаични, така и чрез слънчеви топлинни уредби. В преразгледаната ДЕВИ са включени по-кратки процедури за издаване на разрешения за такива инсталации. Освен това в преразгледаната Директива относно енергийните характеристики на сградите е включено задължение за инсталиране на мощности за слънчева енергия в определени категории сгради. Изчислява се, че покривните фотоволтаични инсталации теоретично биха могли да произвеждат 2 000 TWh електроенергия годишно (3), което представлява три четвърти от цялата генерирана електроенергия в ЕС през 2023 г.

Моделирането показва, че за постигане на целите на ЕС ще бъдат необходими всички форми на внедряване на енергия от възобновяеми източници. Разгръщането на проекти за комунални услуги с търговска цел вече се сблъсква с предизвикателства, например конкуренция за площи с други обществени блага, продължителни срокове за изпълнение за присъединяване към мрежата или липса на широко обществено приемане. Тези предизвикателства биха могли да нараснат, ако не бъдат предприети мерки за ефективното им преодоляване.

За да се подкрепи разходоефективното внедряване на енергията от възобновяеми източници, иновативните технологии за възобновяеми енергийни източници и иновативните начини за внедряване на технологии за възобновяеми енергийни източници предлагат възможности за по-нататъшно оползотворяване на възобновяемите енергийни източници и по този начин допълват равнището на конвенционалното внедряване.

Иновативните форми на внедряване на съществуващи технологии може да позволят териториално оптимизиране чрез съчетаване на множество дейности върху земната или водната площ, където се разполагат проекти за енергия от възобновяеми източници, или възползване от полезните взаимодействия от гледна точка на необходимата площ за разполагане на проекти за енергия от възобновяеми източници чрез вграждането им в други структури. В зависимост от конкретното разположение (изток—запад) те също така могат да генерират енергия за електроенергийната система в часовете с по-ниско концентриране на генерирането на електроенергия от възобновяеми източници. Разликата между иновативните технологии и иновативните форми на внедряване невинаги е ясно изразена. В някои случаи внедряването на съществуваща технология по нови начини налага промени, които водят до иновации по отношение на същата технология.

Както иновативните технологии, така и иновативните форми на внедряване могат да помогнат да се оптимизира използването на площите за генериране на електроенергия от възобновяеми източници чрез възползване от полезните взаимодействия с други видове употреба на съответните площи и отключване на потенциала. Това може да окаже положително въздействие върху начина, по който обществото възприема внедряването на енергията от възобновяеми източници, а оттам и върху социалното приемане. Освен това популяризирането на тези технологии и форми на внедряване би могло да стимулира иновациите, като държавите членки се насърчават да работят в тази посока чрез ориентировъчната цел за иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници, определена в преразгледаната ДЕВИ. Оценката на окончателните НПЕК показа, че 10 държави членки са определили амбициозни цели за инсталирането на иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници в стремежа си да постигнат ориентировъчната цел. Това на свой ред може да доведе до положително промишлено въздействие върху специализираните производители и да повиши конкурентоспособността на отрасъла за чисти технологии в ЕС в съответствие със Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Накрая, технологиите и формите на внедряване също така могат да генерират междусекторни полезни взаимодействия, например чрез подобряване на земеделския добив или повишаване на енергийната автономност на сградите или електрическите превозни средства.

В Стратегията на ЕС за слънчевата енергия се посочва списък с иновативни форми на внедряване на технологии за енергия от слънцето, при които се разчита на използването на площта за множество цели или на вграждането в други продукти, което потенциално може да смекчи посочените по-горе предизвикателства, като се подчертава колко е важно да се насърчи тяхното развитие, за да се постигнат целите на ЕС. Държавите членки, подписали Европейската харта за слънчевата енергия от 2024 г., са поели ангажимент за насърчаване на такива иновативни форми на внедряване на слънчевата енергия, с подкрепата на Комисията.

Технологичният обхват на иновативните форми на внедряване в настоящите насоки включва внедряването на слънчева енергия, като се обхващат слънчевите фотоволтаични технологии, технологиите за слънчева топлинна енергия и комбинираните слънчеви фотоволтаични технологии/технологии за слънчева топлинна енергия. Модулността, гъвкавостта и приспособимостта са основните характеристики на технологиите, които могат да бъдат внедрени чрез разгледаните в настоящите насоки методи. Макар че повечето от тези иновативни форми на внедряване са приложими както за фотоволтаичните технологии, така и за технологиите за слънчева топлинна енергия, повечето внедрявани системи са основани на фотоволтаичните технологии (4). Освен това настоящите насоки обхващат и вятърната енергия от плаващи уредби, разположени в морето, която може да се счита едновременно за иновативна технология за енергия от възобновяеми източници и за иновативна форма на внедряване на вятърна енергия.

Настоящото известие на Комисията е насочено към иновативните технологии с най-високи равнища на технологична готовност (РТГ), които вече са търговски реализирани или са близо до този етап, тъй като това са технологиите, при които ще възникнат пречки при внедряването. Технологиите за океанска енергия и вятърна енергия от плаващи уредби, разположени в морето, бяха определени като най-обещаващите иновативни технологии с високо РТГ, като те осигуряват възможности за намаляване на свързаните с площта изисквания за традиционните инсталации за вятърна енергия, разположени в морето, и разполагат с потенциал за използване на площта за множество цели, включително за хибридни проекти. От насоките, предоставени в настоящия документ, могат да бъдат извлечени ползи и за други иновативни технологии, например геотермалните технологии, които са близо до търговска реализация, т.е. извършване на множество сондажи, системи със затворен кръг или комбиниран добив на геотермална енергия и литий. Освен това настоящите насоки може да бъдат от полза и за насърчаване на развитието на други иновативни технологии с по-ниско РТГ, които все още са изправени пред предизвикателства във връзка с иновациите, например намиращи се във въздуха (реещи се) вятърни уредби.

Списъкът с иновативните форми на внедряване и иновативните технологии, обхванати в настоящите насоки, не е изчерпателен. Аналогично на ситуацията при иновативните технологии съществуват и други варианти. Два примера са вграждането на слънчеви фотоволтаични технологии в текстилни изделия или устройства, например върху облекло или шатри, или в етикети за рафтове или други видове етикети. Макар че не са толкова модулни, колкото слънчевите уредби, технологиите за вятърна енергия също могат да се адаптират към нови форми на внедряване, включително върху покриви. Понастоящем се проучват такива решения. През следващите години обаче се очаква подбраните технологии и форми на внедряване да обхванат по-голямата част от потенциала за внедряване на иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници в ЕС.

Въпреки техния потенциал, ролята на тези иновативни технологии и форми на внедряване понастоящем остава ограничена. Това се дължи на два основни фактора:

—

На първо място, това е ценовата разлика спрямо конвенционалните форми на внедряване, т.е. технологиите за наземни уредби за вятърна и слънчева енергия, разположените в морето вятърни турбини с дънен фундамент и покривните уредби за слънчева енергия. Ценовата разлика се дължи, наред с другото, на липсата на икономии от мащаба при производството в областта на иновативните технологии/специалното изпълнение, на по-високите разходи за труд и за балансиране на системата, включително носещи конструкции, специализирана електроника, кабели и др.

—

На второ място, въпросните иновативни технологии и форми на внедряване са изправени пред специфични регулаторни пречки. Що се отнася до формите на внедряване, причината за това е, че те съчетават генериране на енергия с друг вид употреба на същата земя, повърхност или продукт, най-често за стопански цели. Например разпоредбите, с които се урежда използването на материали при изграждането на сгради, не са замислени да позволяват или препоръчват строителни елементи, които — в допълнение към използването им като конструктивни елементи в строителството — служат и за генериране на електроенергия от възобновяеми източници. Що се отнася до иновативните технологии, регулаторните предизвикателства са свързани с тяхната новост и с проучването на различен възобновяем ресурс (в разпоредбите не е предвидено експлоатирането на енергията на приливите и отливите и на морските вълни) или с предлаганите технически решения за разполагане на мощности за вятърна енергия от разположени в морето уредби.

Първо, в настоящото известие на Комисията ще бъдат определени регулаторните пречки (например пречки, свързани със сложността на процедурите за издаване на разрешения, с правилата по отношение на безопасността или с процедурите за сертифициране). На второ място, ще бъдат определени нерегулаторните пречки (като недостатъчната осведоменост за тези иновативни форми на внедряване или трудностите, свързани с участието в схеми за подпомагане на възобновяемите енергийни източници). Накрая, ще бъдат определени съществуващите добри практики за преодоляването на тези пречки. В известието също така е разгледана необходимостта от въвеждане на подходящи политики за научни изследвания, иновации и разпространение, от насърчаване и от допълнителни иновации в областта на тези технологии за възобновяеми енергийни източници или от иновативни форми на внедряване.

Определянето на дадена регулаторна пречка за въпросните технологии и форми на внедряване невинаги означава, че съответната разпоредба не е обоснована. Насърчаването на въпросните иновативни форми на внедряване и технологии често изисква да се постигне баланс между конкуриращи се цели.

Настоящото известие на Комисията ще бъде насочено изключително към пречки, които са специфични за една, няколко или за всички тези иновативни технологии и форми на внедряване. В него няма да бъдат разглеждани пречки, които засягат внедряването на енергия от възобновяеми източници като цяло, като например общи проблеми, свързани с издаването на разрешения, или трудности при осигуряването на присъединяване към мрежата, освен в случай на специфични за тях аспекти.

2.   Преглед на иновативните форми на внедряване на слънчева енергия и иновативните технологии, обхванати в настоящите насоки

В настоящия раздел е представен кратък преглед на иновативните форми на внедряване на слънчева енергия и иновативните технологии, обхванати в настоящите насоки. По-подробен преглед може да бъде намерен в приложение I.

Следва да се отбележи, че се очаква ефективността на разходите на иновативните технологии за енергия от възобновяеми източници по своето естество постепенно да се подобри значително с течение на времето, поради което е изключително важно да се извършва редовен преглед на тази класификация.

а.   Иновативни форми на внедряване на слънчева енергия

Селскостопански слънчеви уредби

Понятието „селскостопанска слънчева уредба“ се отнася до инсталирането и използването на уредби за генериране на енергия от слънцето на парцел земя, използван за селскостопанско производство. Комбинацията от двете дейности представлява същността на това понятие; в момента, в който бъде преустановена една от тях, или когато селскостопанската дейност значително намалее поради инсталирането и използването на уредби за слънчева енергия, вече няма двойно използване на земята.

Плаващи уредби за слънчева енергия

Понятието „технология за плаващи уредби за слънчева енергия“ се отнася до инсталирането и използването на оборудване за слънчева енергия във вътрешни водоеми или в морето.

Вградени в сгради инсталации за слънчева енергия

Даден продукт може да бъде класифициран като вграден в сграда продукт за слънчева енергия, ако може да използва слънцегреенето за генериране на електроенергия или топлинна енергия, като същевременно замества конвенционалните строителни материали и изпълнява функция, определена в Регламента на ЕС за строителните продукти (5) (т.е. керемиди, фасади, тухли, прозорци).

Вградени в инфраструктура уредби за слънчева енергия

Понятието „вградена в инфраструктура технология за слънчева енергия“ се отнася до инсталирането и използването на оборудване за генериране на енергия от слънцето, вградено в транспортна инфраструктура — в определения коридор на съответната инфраструктура или в зоните до транспортната инфраструктура, които не могат да се използват за други цели, например заграждения край пътища или летища.

Вградени в превозни средства фотоволтаични уредби

Понятието „вградени в превозни средства фотоволтаични уредби“ се отнася до използването на фотоволтаични панели и вграждането им в материала по повърхността на превозно средство, например автомобил, автобус, камион, ремарке или влак. Вградените в превозни средства продукти могат да използват слънцегреенето за генериране на електроенергия и същевременно представляват неразделна част от превозното средство.

слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа (включително балконни фотоволтаични уредби)

Системите с възможност за свързване към електрическата мрежа представляват изключително малки фотоволтаични енергийни системи, обикновено два или три модула, и под 1 kW общо за всяка инсталация, които се свързват към микроинвертор и се включват директно в обикновена битова щепселна кутия, през която захранват вътрешната електрическа система на къщата.

б.   Иновативни технологии за океанска и вятърна енергия

Океанска енергия

„Океанска енергия“ е общо понятие, което обхваща редица технологии, свързани с оползотворяване на енергията от океана с цел генериране на електроенергия или топлина от възобновяеми енергийни източници. Най-усъвършенстваните технологии са свързани с категориите на енергията на приливите и отливите и на морските вълни, при които се използва кинетичната и/или потенциалната енергия, съответно на приливните течения и на вълните, за производство на електроенергия.

Вятърна енергия от плаващи уредби, разположени в морето

Плаващите уредби за вятърна енергия представляват подкатегория на технологиите за вятърна енергия от разположени в морето уредби, при която се използват турбини за оползотворяване на енергията на вятъра на места в морето. За разлика от турбините с дънен фундамент, плаващите турбини са поставени върху плаващи конструкции и са по-добре приспособени за места в по-дълбоките части на океана.

в.   Връзка с ориентировъчната цел за иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници в Директивата за енергията от възобновяеми източници

С преразгледаната ДЕВИ бе въведена нова ориентировъчна цел на равнището на държавите членки — иновативните технологии за енергия от възобновяеми източници трябва да достигнат най-малко 5 % от новоинсталираните мощности за енергия от възобновяеми източници до 2030 г. В настоящите насоки ще бъде разгледан начинът, по който обхванатите иновативни технологии и форми на внедряване могат да допринесат за постигането на тази цел.

Понятието „иновативна технология за енергия от възобновяеми източници“ е определено в преразгледаната ДЕВИ като „технология за производство на енергия от възобновяеми източници, която подобрява поне по един начин съпоставима съвременна технология за енергия от възобновяеми източници или която прави използваема технология за енергия от възобновяеми източници, която не е напълно търговски реализирана или която предполага ясна степен на риск“.

Внедряването под формата на разположени в морето плаващи уредби за вятърна енергия или уредби за океанска енергия ще допринесе за постигането на посочената ориентировъчна цел, защото тези технологии все още не са достигнали етапа на търговска реализация, поради което се квалифицират като иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници.

Изброените по-горе иновативни форми на внедряване на слънчева енергия могат да допринесат за постигането на целта, доколкото представляват подобрение спрямо съвременното технологично равнище, предлагането на пазара на продукти, които все още не са достигнали етапа на търговска реализация, или създаването на условия за оползотворяване на неизползван потенциал. Както е посочено по-горе, новите форми на внедряване често, но невинаги, ще изискват някаква степен на иновация в самите устройства или в носещите конструкции.

Например, в зависимост от конкретната ситуация, вградените в инфраструктура технологии за слънчева енергия могат да приемат формата на традиционно наземно внедряване по транспортните коридори или да бъдат вградени в инфраструктурата по по-нови начини, които изискват нови продукти или решения, например вграждане в шумозащитни прегради или вертикални панели до железопътните коловози. По подобен начин селскостопанските слънчеви уредби често, но невинаги, ще изискват иновативни продукти или решения с цел адаптиране на панелите, така че да съответстват на селскостопанската дейност.

Продуктите, които се използват във вградените в сгради уредби за слънчева енергия, често са иновативни продукти, които не са достигнали напълно до търговска реализация, включително слънцезащитно стъкло или фотоволтаични керемиди, докато поставянето на слънчеви уредби във водоемите изисква адаптирани панели и разработването на специфични решения.

По този начин иновативните форми на внедряване на слънчева енергия ще допринесат за постигането на ориентировъчната цел, когато с тях се въвежда нов продукт или решение. Те няма да допринесат за постигането ѝ, когато приемат формата на стандартно наземно или покривно внедряване върху площи, където на по-ранен етап внедряването не е могло да бъде осъществено, обикновено поради регулаторни причини.

В настоящите насоки ще бъдат анализирани пречките, свързани с регулаторната рамка, които засягат тези форми на внедряване и на технологии, както и на добрите практики за преодоляването им (глава 3), след което ще бъдат анализирани пречките, свързани с финансовата рамка, съгласно която могат да бъдат осъществени (глава 4), и накрая ще бъдат анализирани пречките, свързани със знанията и експертния опит във връзка с тези форми на внедряване и иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници (глава 5).

3.   Преодоляване на пречките, свързани с издаване на разрешения за иновативни форми на внедряване и иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници

Основни заключения: — иновативните форми на внедряване на енергия от възобновяеми източници и иновативните технологии често не се вземат предвид при процесите на издаване на разрешения и в съответното законодателство; — този проблем може да бъде установен в различните регулаторни области, уреждащи внедряването на енергия от възобновяеми източници, и по-специално строителните правилници и разпоредби, законите в областта на енергетиката и разпоредбите за опазване на околната среда; — много държави членки вече са предприели мерки за справяне с тези пречки и са включили препратки към някои форми на иновативно внедряване или иновативни технологии в съответните разпоредби.

Дългите и сложни процеси на издаване на разрешения представляват една от основните пречки за масовото внедряване на енергията от възобновяеми източници. Приетото наскоро законодателство на ЕС, и по-специално преразгледаната ДЕВИ, е насочено към преодоляването на този проблем.

При иновативните форми на внедряване и иновативните технологии са налице специфични предизвикателства във връзка с издаването на разрешения, които често са свързани с комбинирането на няколко дейности на един и същ парцел земя или в един и същ продукт. Тъй като в повечето случаи тези инсталации не са специално разгледани в съответните разпоредби, често е трудно да се установи какви разрешения са необходими, за да се реализира инсталацията. Инвеститорите, а след това и публичните органи трябва да работят в такива условия на несигурност, които често могат да доведат до различни тълкувания за това кои стъпки от процедурите за издаване на разрешения се прилагат, или до по-дълги и по-сложни процедури за издаване на разрешения. По-кратките и по-рационализирани процедури ще окажат положително въздействие върху развитието на тези иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници и форми за внедряването им.

Включването на препратки или процедури за издаване на разрешения за технологиите в съответните разпоредби води до изясняване на изискванията и така помага да се ускори тяхното внедряване. В неотдавнашно опростяване на общия процес за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници италианското правителство въведе специфични разпоредби по отношение на проекти за агрофотоволтаични уредби и плаващи фотоволтаични уредби с мощност до 10 MW. В Португалия за инсталациите за енергия от приливите и отливите и от морските вълни с мощност до 1 MW не се изисква пълен лиценз за производство, а са обхванати от процедура за уведомление.

Когато тези иновативни форми на внедряване не са посочени в съответното законодателство, уреждащо процедурите за издаване на разрешения, се прилагат стандартните процедури. В някои държави членки инсталирането на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа е обхванато от същите процедури за издаване на разрешения и изисквания за безопасност, каквито се прилагат за покривните фотоволтаични уредби. Тези уредби обаче са много по-малки и лесни за инсталиране, а потенциалното им въздействие върху стабилността на електроенергийната мрежа е много по-ограничено, особено с оглед на факта, че те включват микроинвертори, с които се регулира връзката с мрежата. Държавите членки биха могли да включат специфични опростени процедури за слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа, като целта е да се отчетат разликите спрямо покривните фотоволтаични системи. Германия наскоро въведе опростявания за слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа, като единственото изискване е ползвателите да ги регистрират по интернет в регистъра на данни за основния енергиен пазар.

В някои случаи съответните разпоредби включват допълнителни стъпки в процедурата за издаване на разрешения, които изглеждат прекалено предпазливи с оглед на съществуващите в академичните кръгове научноизследователски данни по отношение на безопасността или въздействието върху околната среда, както и с оглед на рамките, определени от други държави членки с повече опит. Например, макар слънчевите миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа да са преносими, някои държави членки изискват наемателите да получат съгласие от собственика на жилището или обитателите на многофамилна жилищна сграда да получат съгласието на етажната собственост за монтирането на такива уредби. Германия наскоро измени своето законодателство (Гражданския кодекс и Закона за жилищната недвижима собственост и постоянните жилищни права), за да даде възможност на наемателите или собствениците в многофамилни жилищни сгради да монтират слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа на своите балкони. В други държави членки се изисква монтаж или сертифициране от електротехник, въпреки че уредбата трябва просто да бъде включена в щепселна кутия. Австрия позволява монтиране на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа, без да се изисква сертифициране от електротехник.

а.   Строителни правилници и разпоредби

Строителните правилници и разпоредбите, уреждащи изграждането на дадена сграда, обхващат законите, свързани със сградите и строителството (включително техническите изисквания във връзка със строителната статика, безопасността на продуктите и аспектите, свързани с проектирането), регионалното и местното териториално устройство, както и разпоредбите относно зонирането, земеползването и предназначението на земята. От гледна точка на издаването на разрешения се изисква да бъдат спазени всички тези разпоредби, преди съответните органи да могат да издадат разрешение.

Един от ключовите въпроси е дали устройство за енергия, вградено в строителна конструкция, трябва да се счита за „сграден елемент“ и съответно дали се прилагат строителните разпоредби.

Държавите членки, които прилагат строителните разпоредби по отношение на наземните инсталации за слънчева енергия, като цяло ги прилагат и за селскостопанските слънчеви уредби, когато са монтирани на земята. Някои държави членки прилагат по отношение на тези инсталации само законите в областта на енергетиката, но по отношение на наземните инсталации винаги се прилагат разпоредбите относно земеползването (вж. раздел 2, буква в). През 2023 г. Германия въведе в строителния си правилник разпоредби, които позволяват прилагането на опростена процедура за малките агрофотоволтаични уредби, като се цитират изискванията в Закона за възобновяемите енергийни източници.

Тъй като плаващите инсталации за слънчева енергия не са обхванати от строителните правилници, за органите е трудно да преценят дали те следва да бъдат разглеждани като „сграда“ съгласно тези правилници и разпоредби или като „застанал на котва плавателен съд“ съгласно разпоредбите в областта на водите. Тази липса на яснота беше отчетена в различни държави членки. Освен това при определени обстоятелства законите в областта на водите са с предимство пред строителните разпоредби в някои случаи. Що се отнася до разпоредбите относно земеползването, плаващите инсталации за слънчева енергия често изискват да бъде променено предназначението на земята, където е разположен водоемът, така че да се позволят дейности за генериране на енергия, което е дълъг и сложен процес. Изясняването кои разпоредби са от значение за плаващите инсталации за слънчева енергия и рационализирането на процедурата за промяна на предназначението на земята ще спомогнат за опростяване на процеса. В случая с Германия се прави разграничение в зависимост от използването на инсталацията. Ако плаващата инсталация за слънчева енергия се използва само за собствено потребление от субект, който вече разполага с разрешение за използването на водоема, процедурата за сдобиване с разрешение за строителство е по-бърза. Ако целта на инсталацията е да се продава електроенергия през мрежата, се изисква разрешение за строителство.

Придобит е твърде малко опит в областта на издаването на разрешения за плаващи инсталации за слънчева енергия, разположени в морето. Понастоящем във ветроенергийните паркове в морето се развива първо поколение от такива инсталации в хибриден формат. Нидерландия включи иновативни фотоволтаични компоненти в две от своите ветроенергийни инсталации в морето — Hollandse Kust Noord и West, за да се възползва от полезните взаимодействия между двете технологии от гледна точка на използването на акваторията, допълващото генериране на електроенергия и интегрирането в електроенергийната мрежа (6). По този начин процесът на издаване на разрешения за плаващи инсталации за слънчева енергия ще бъде интегриран в общия процес за разположените в морето инсталации за вятърна енергия.

Въпросът за прилагането на строителните разпоредби по отношение на вградените в инфраструктура инсталации за слънчева енергия изисква да се направи разграничение между две подкатегории: 1) ако инсталацията не е вградена в съществуващите конструкции на транспортната инфраструктура и се изгражда отделно на земята, в някои държави членки се изискват както разрешение за строителство, така и спазване на разпоредбите относно земеползването; 2) ако инсталацията се закрепва към конструкции, които представляват част от инфраструктурата, като например шумозащитни прегради, в някои държави членки е възможно да се изисква същото разрешение като това за покривните инсталации. Независимо от това, с член 16г, параграф 1 от преразгледаната ДЕВИ тези изисквания бяха опростени и бе наложено ограничение от три месеца за издаването на разрешение.

В поне три случая вградените в инфраструктура инсталации за слънчева енергия са обхванати от строителни разпоредби: в строителния правилник на Германия изрично се позволява монтирането на слънчеви фотоволтаични инсталации в зоните край междуградски автомобилни пътища и железопътни линии. По подобен начин във Франция със Закона за ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници от март 2023 г. бе изменен Кодексът за градоустройството с цел за инсталациите за слънчева енергия да се въведе изрична дерогация от забраната за строителство на територията на 100-метрова буферна зона от двете страни на междуградските автомобилни пътища и магистралите. Накрая, нидерландското постановление относно строителството съдържа конкретна препратка към съоръженията за електроенергия, която обхваща вградените в инфраструктура фотоволтаични технологии.

Случаят с прилагането на строителните разпоредби за вградените в сгради инсталации за слънчева енергия е специфичен, тъй като проектирането и изграждането на сгради очевидно е обхванато от разрешения за строителство. Интеграцията на вградени в сградата продукти за слънчева енергия в конструкцията на сградите се съпоставя с приложимите технически разпоредби, включително разпоредбите относно безопасността на продуктите и противопожарната защита, в които обикновено не се отчитат конкретните характеристики на тези продукти. Разпоредбите за противопожарна защита например често изискват минимални отстояния, които е трудно или невъзможно да бъдат спазени при вградени в сградата продукти за слънчева енергия. Освен това фотоволтаичните продукти, вградени в стъклени конструкции, например прозорци или стъклени фасади, често са обхванати от отделни разпоредби, уреждащи използването на стъкло в сградите.

Накрая, съществуват потенциални трудности при внедряването на слънчева енергия в сгради в области с голям исторически сграден фонд, включително обекти от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Вградените в сгради технологии за слънчева енергия представляват един от начините за съвместяване на тези две цели, при условие че вградените в сгради продукти са взети предвид в местните разпоредби за планиране. В тази посока се полагат конкретни усилия — например в град Евора в Португалия.

б.   Закони в областта на енергетиката

В множество държави членки изграждането на съоръжения за производство на енергия, включително иновативните форми на внедряване и иновативните технологии за енергия от възобновяеми източници, се урежда и от законите в областта на енергетиката, като се изисква разрешение. Аналогично на преразгледаната ДЕВИ на равнището на ЕС, държавите членки като цяло използват прагове на мощността, за да определят инсталациите, по отношение на които се прилагат по-строгите изисквания. В някои случаи използването на произведената енергия (собствено потребление или продажба) също служи за определяне дали е необходимо разрешение.

Прагът на мощността, над който се изисква лиценз за генериране на електроенергия, се различава значително в отделните държави членки, например 1 MW в Полша и Румъния или 20 MW в България. Под този праг се изисква по-опростена процедура за издаване на разрешения. Като цяло по-високите прагове са полезни — като биха спомогнали да се ускори разгръщането — за множество форми на иновативно внедряване и иновативни технологии, като например плаващи уредби за слънчева енергия.

Разграничаването между потребител на собствена енергия/произвеждащ потребител и производител на енергия в съответствие със законите в областта на енергетиката е от решаващо значение за някои от иновативните форми на внедряване на слънчева енергия, например селскостопанските слънчеви уредби и вградените в инфраструктура или в сгради уредби за слънчева енергия. Възниква проблематичен случай, когато дадена инсталация се изгражда с цел собствено потребление, но съответното лице се класифицира като производител на енергия, което предполага набор от изисквания, процедури и такси (включително данъци), които правят инсталацията непривлекателна.

В случая с вградените в сгради инсталации за слънчева енергия, които от гледна точка на законите в областта на енергетиката като цяло се разглеждат по същия начин като покривните инсталации, класифицирането като производител на енергия може да представлява пречка за собствениците на недвижими имоти и предприемачите, като се има предвид, че някои държави членки разграничават инсталациите в зависимост от тяхната мощност, а над определен праг на мощността (около 50 kW или по-малко) инсталациите не могат да се считат за инсталации за собствено потребление и не могат да се ползват от преимуществата, които се предоставят на потребителите на собствена енергия, като например освобождаване от данъци. Възможно е праговете на мощност, определени за покривните инсталации, да са твърде ниски за вградените в сгради слънчеви уредби в големи (особено многоетажни) сгради поне поради две причини: 1) за тези инсталации могат да се използват фасадата на сградата и други конструктивни елементи, като те не са ограничени до покривната площ; и 2) с тях се генерира по-малко електроенергия за същата максимална мощност в сравнение с покривните панели. Тази пречка може да се преодолее чрез общ числен праг, например съотношение между размера на генериращата инсталация и преносната способност на връзката на сградата към електроенергийната мрежа.

Поради това е от ключово значение да се гарантира, че иновативните форми на внедряване и иновативните технологии, монтирани за собствено потребление, се признават като такива от националното законодателство в областта на енергетиката, за да се запази тяхната привлекателност за частните инвеститори, включително обществеността, като по този начин се допринася за по-бързо внедряване и за по-достъпна във финансов план енергия.

в.   Разпоредби за опазване на околната среда

Що се отнася до инсталациите за слънчева енергия като цяло, разпоредбите за опазване на околната среда се прилагат по отношение на иновативното внедряване на слънчева енергия при реализирането му в природни обекти, поради което се засягат по-специално селскостопанските слънчеви уредби, плаващите инсталации за слънчева енергия и вградените в инфраструктура инсталации за слънчева енергия. В тези случаи е възможно да се изисква екологично разрешение съгласно нормативната уредба за околната среда. В някои държави членки за проекта трябва да бъде уведомен органът по околната среда, който може да прецени дали се изисква оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Някои държави членки прилагат общ праг на мощността, над който във всички случаи се изисква ОВОС.

При селскостопанските слънчеви уредби процедурите са подобни на приложимите при наземното разполагане, макар че контекстът е различен, тъй като земята се обработва. Ако възникне необходимост от екологично разрешение при вградени в инфраструктура слънчеви уредби, то обикновено е под формата на изменение на съществуващата оценка, тъй като в повечето случаи при транспортните коридори се изисква ОВОС за строителство.

Специално в случая с плаващите инсталации за слънчева енергия тази процедура може да породи по-значителна несигурност. Инсталациите ще трябва да бъдат оценени от гледна точка на потенциалното им въздействие върху естествените и особено върху водните екосистеми, като основното позоваване на нормативен акт на равнището на ЕС е на Рамковата директива за водите. Една от основните пречки в ЕС е, че е възможно научната информация за това въздействие да изисква допълнителни усилия за научни изследвания и разпространение, както е описано в раздел 4, буква а). Докато въздействието върху естествените екосистеми не бъде разбрано ясно, за органите ще продължава да е трудно да преценят дали плаващите инсталации за слънчева енергия трябва да се подлагат на пълна оценка и какви мерки за смекчаване могат да се предприемат. Тези обстоятелства пораждат несигурност и удължават процедурите за издаване на разрешения, което допълнително обезкуражава инвестициите.

Повечето от проектите за океанска енергия, които понастоящем се внедряват в ЕС, са пилотни проекти. Една обща пречка е изискването организаторите на проектите да извършат пълна ОВОС. Макар че са необходими допълнителни научни изследвания, за да се разбере потенциалното въздействие на проектите върху околната среда, по-специално на малкия брой широкомащабни проекти, в някои случаи е възможно това изискване да е несъразмерно, особено за малките пилотни проекти. В това отношение държавите членки биха могли да обмислят използването на експериментални нормативни среди. С цел подпомагане на регулаторните органи в подхода им за експериментиране в ЕС през 2023 г. Комисията прие Насоки относно експериментални нормативни среди, изпитателни центрове и живи лаборатории в ЕС, с ударение върху енергетиката (7).

Друг вариант би могъл да бъде въвеждането на подход на адаптивно управление, както беше направено във Франция. Възможно е този подход да обременява предприемача, тъй като изисква постоянно наблюдение на въздействието на проекта върху околната среда и коригиране на управлението с цел адаптиране към въздействието. Той обаче също така може да осигури значителен принос за подобряване на знанията по отношение на въздействието върху околната среда. Освен това постоянното наблюдение и адаптиране въз основа на въздействието върху околната среда могат да спомогнат за общественото приемане на тези проекти.

За проектите за плаващи уредби за вятърна енергия, разположени в морето, като цяло ще се изискват ОВОС. Въпреки че понастоящем се пише повече — и се натрупва допълнителен опит — във връзка с въздействието върху околната среда на разположените в морето вятърни турбини с дънен фундамент, някои от извлечените заключения не са пряко приложими за плаващите турбини. Първата причина е, че дълбоките и плитките води представляват две различни среди. Втората е, че системите за закотвяне и платформите, на които са поставени плаващите турбини, оказват доста по-различно въздействие върху околната среда от конструкциите с дънен фундамент. Освен това някои държави членки, заинтересовани от внедряването на плаващи вятърни турбини, разположени в морето, като цяло нямат почти или съвсем никакъв опит при свързаните с околната среда оценки на разположени в морето вятърни турбини с дънен фундамент. За да подпомогне предприемачите и органите Испания, като част от своята пътна карта от 2022 г. за енергията от разположени в морето уредби и морската енергия, пое ангажимент да приеме насоки за околната среда и биологичното разнообразие, насочени към реализацията на проекти за енергия от възобновяеми източници в морската среда (8).

Както е посочено по-горе, в Закона за възобновяемите енергийни източници на Германия е предвидена разпоредба за ползите, които трябва да обхващат само плаващите инсталации за слънчева енергия в изкуствени водоеми, като се посочват специфични типологии, определени в Закона за водните ресурси. В Испания указът, уреждащ внедряването на плаващи фотоволтаични инсталации, включва пределни стойности за процента на площта, която може да бъде заета от такива инсталации, като тя може да бъде намалена допълнително, за да се гарантират спазването на екологичните цели и зачитането на вече съществуващите видове употреба на водоемите (9). Италия, от друга страна, не прави такова разграничение и насочва вниманието си към конкретното въздействие върху околната среда. Във всички държави членки изискванията за инсталации в защитени зони по „Натура 2000“ или в близост до такива зони са по-строги и е възможно да се изисква оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. С цел опростяване на процеса органите в Белгия позволяват разрешенията за строителство и екологичните разрешения да бъдат обединени в единна процедура.

4.   Преодоляване на други регулаторни пречки

Основни заключения: — Определянето на специфична иновативна форма на внедряване или иновативна технология за енергия от възобновяеми източници представлява ефективен начин за преодоляване на пречките за нейното внедряване. На тази основа формата на внедряване или технологията може да бъде обозначена като специфичен случай при прилагането на дадена разпоредба. — Секторните разпоредби често са от особено значение за преодоляването на пречки пред различните форми на внедряване и технологии: — разпоредбите относно земеползването често възпрепятстват внедряването на селскостопански слънчеви уредби, особено когато затрудняват изключително много двойното ползване на земята; — в разпоредбите в областта на водите и минното дело трябва да се вземе предвид потенциалът на плаващите инсталации за слънчева енергия; — сертифицирането на строителните продукти, включително на равнището на ЕС, продължава да бъде пречка за вградените в сгради уредби за слънчева енергия; — повечето разпоредби от значение за насърчаване на вградените в инфраструктура инсталации за слънчева енергия се съдържат в законодателството в областта на инфраструктурата. — В някои държави членки разпоредбите относно продуктите продължават да възпрепятстват внедряването на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа. — Преразглеждането на разпоредбите относно използването на морските води осигурява възможност за насърчаване на плаващите уредби за вятърна и океанска енергия, разположени в морето.

Основните добри практики, които бяха установени, представляват промени и адаптиране на съответните разпоредби, уреждащи дейността, свързана с тази форма на внедряване, така че да се поясни по какъв начин се прилагат въпросните разпоредби за всяка иновативна форма на внедряване.

а.   Определения в националното законодателство

Определението често е първата стъпка за насърчаване на конкретна иновативна форма на внедряване или на иновативна технология за енергия от възобновяеми източници. На тази основа формата на внедряване или технологията може да бъде обозначена като специфичен случай при прилагането на дадена разпоредба. Без това определение често е трудно да се прецени дали въпросната форма на внедряване или технология е съвместима с нормативната уредба, което поражда несигурност.

В следващите раздели ще се съсредоточим върху различните категории разпоредби, в които би могло да е от полза да се приложи на практика дадено определение. В настоящия раздел ще се съсредоточим върху самото определение.

Определенията представляват значим въпрос в случая със селскостопанските слънчеви уредби, тъй като могат да спомогнат да се намали натискът върху земеползването само ако разпоредбите относно земеползването изрично позволяват такива уредби, за предпочитане въз основа на ясно определение.

Най-малко четири държави членки са предприели мерки за въвеждане на определение за селскостопанска слънчева уредба в законодателството или в насоките, макар че обикновено се прави препратка към „агрофотоволтаична уредба“ или „агроволтаична уредба“, като по този начин се изключват инсталациите за слънчева топлинна енергия. Франция е включила определение на „агрофотоволтаична уредба“ в своя закон за ускоряването на производството на енергия от възобновяеми източници от март 2023 г. (10) Германия не е приела точно определение за „агрофотоволтаична уредба“, но е въвела препратки към него във версията от 2023 г. на своя Закон за възобновяемите енергийни източници, като същевременно е възложила на Федерална агенция за мрежите (енергийния регулатор) да определи свързаните с това изисквания. Освен това в закона се посочват техническите стандарти, разработени на национално равнище от промишлеността и от научноизследователски организации (DIN SPEC 91434). Италия също не разполага с правно определение на агрофотоволтаична уредба, но Министерството на екологичния преход е публикувало насоки по този въпрос. Насоките, които не са обвързващи, включват набор от критерии — които трябва да бъдат изпълнени, за да могат инсталациите да се считат за агрофотоволтаични — и се допълват от съдебната практика. Чехия е въвела Указ относно съоръженията за генериране на електроенергия от агрофотоволтаични уредби, в който също не е посочено точно определение, но са определени условията за агрофотоволтаичните съоръжения, включително насажденията, в комбинация с които могат да бъдат монтирани, и процентът земя, която трябва да остане за земеделски цели.

Тези усилия за определяне на селскостопанските слънчеви уредби имат някои общи елементи: 1) генерирането на енергия от слънцето и селскостопанските дейности се извършват по едно и също време на един и същ парцел земя, като земеделието се счита за основното предназначение на земята; 2) по отношение на инсталацията за слънчева енергия се приемат решения, за да се гарантира непрекъснатост на селскостопанската дейност; 3) съчетаването с дейност за генериране на енергия от слънцето не намалява значително и в идеалния случай стимулира селскостопанския потенциал на земята; и 4) инсталацията за слънчева енергия може да бъде премахната, без да се уврежда земята.

Плаващите уредби за слънчева енергия попадат в пресечната точка на няколко нормативни уредби, включително в областта на енергетиката, водите, минното дело и опазването на околната среда. Поради това би било от полза, ако тази технология се разглежда по специфичен начин в една или повече от въпросните нормативни уредби. Ако в законодателството не се прави конкретна препратка към плаващите инсталации за слънчева енергия, често е трудно да се определи дали тези инсталации изискват разрешение за строителство, или разрешение за използване на водите, или и двете. Въпреки това държавите членки все още не са включили точни определения на плаващите инсталации за слънчева енергия в своето законодателство.

През 2021 г. Португалия издаде указ, с който се урежда подпомагането на плаващите фотоволтаични уредби, като го ограничи до списък със седем язовира и ограничи площта, на която могат да бъдат разположени инсталациите (11). Във версията от 2023 г. на Закона за възобновяемите енергийни източници Германия въведе препратка към слънчевата енергия в изкуствените водоеми, позовавайки се на специфични типологии, определени в Закона за водните ресурси. Изключването на естествените водоеми за целите на монтирането на плаващи уредби за слънчева енергия е свързано с екологичните изисквания. На практика германското законодателство изключва от подпомагане плаващи инсталации за слънчева енергия, които обхващат повече от 15 % от водната площ или при които не е осигурено отстояние от поне 40 метра от брега. През 2022 г. Бундесратът (Федералният съвет) на държавата представи предложение за премахване на ограничението за 15 % от площта.

Следователно три от критериите, които изглежда са от значение за плаващите уредби за слънчева енергия, са: 1) характеристиките на водоема, в който се разполага инсталацията; 2) делът на водната площ, която може да обхваща инсталацията; и 3) минималното отстояние от брега.

Внедряването на вградени в сгради уредби за слънчева енергия, слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа и вградени в инфраструктура фотоволтаични уредби ще се ускори с приемането на конкретни технически стандарти, които следва да се спазват, а не със създаването на общо концептуално определение, особено във връзка с разпоредбите по отношение на безопасността в сградите, разпоредбите относно продуктите и транспортната инфраструктура.

Що се отнася до инфраструктурата, в допълнение към националните или регионалните разпоредби, важна роля в регулаторния контекст изпълняват и правилата, наложени от собствениците или операторите на инфраструктурата. В Нидерландия Prorail — държавната организация, която отговаря за поддръжката и развитието на железопътната мрежа — издаде наръчник с техническата спецификация, която трябва да се спазва при монтирането на фотоволтаични уредби по железопътните линии или върху шумозащитните прегради край железопътните линии (12). В Австрия се обсъжда изменение на Закона за федералните пътища. Ако изменението бъде прието, с него официално ще се регулират вградените в инфраструктура фотоволтаични уредби, включително слънчевите фотоволтаични инсталации, в непосредствена близост до пътищата. Въпреки че иновативните технологии за енергия от възобновяеми източници като цяло все още не са достигнали етапа на търговска реализация, въвеждането на определения или технически стандарти може да бъде от полза за отправяне на политически сигнал за ползата от въпросната технология. В Германия беше включено определение на намираща се във въздуха (рееща се) уредба за вятърна енергия в Закона за възобновяемите енергийни източници, като са осигурени и важни разяснения за последващото внедряване на такива уредби, като например информацията, която оферентите трябва да приложат към своите оферти за намиращи се във въздуха вятърни турбини.

В заключение, определенията или техническите стандарти осигуряват полезна основа за преразглеждане или въвеждане на съответното законодателство или мерки в подкрепа на развитието на посочените иновативни форми на внедряване и иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници.

б.   Разпоредби в конкретни сектори

Основни заключения: — Определянето на специфична иновативна форма на внедряване или иновативна технология за енергия от възобновяеми източници представлява ефективен начин за преодоляване на пречките за нейното внедряване; на тази основа формата на внедряване или технологията може да бъде обозначена като специфичен случай при прилагането на дадена разпоредба. — Секторните разпоредби често са от особено значение за преодоляването на пречки пред различните форми на внедряване и технологии: — националните разпоредби относно земеползването често възпрепятстват внедряването на селскостопански слънчеви уредби, особено когато затрудняват изключително много двойното ползване на земята; — в разпоредбите в областта на водите и минното дело трябва да бъде взет предвид потенциалът на плаващите уредби за слънчева енергия; — сертифицирането на строителните продукти, включително на равнището на ЕС, продължава да бъде пречка за вградените в сгради уредби за слънчева енергия; — повечето разпоредби, които трябва да бъдат взети предвид за насърчаването на вградените в инфраструктура уредби за слънчева енергия, се съдържат в законодателството в областта на инфраструктурата; — В някои държави членки разпоредбите относно продуктите продължават да възпрепятстват внедряването на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа. — преразглеждането на разпоредбите относно използването на морските води осигурява възможност за насърчаване на плаващите уредби за вятърна и океанска енергия, разположени в морето.

След разглеждането на три категории разпоредби, засягащи няколко или всички иновативни форми на внедряване и иновативни технологии, в насоките се преминава към проучване на въздействието, което оказват разпоредбите в конкретни сектори.

Селскостопански слънчеви уредби и разпоредби относно земеползването

Разпоредбите относно земеползването, които обхващат правилата за предназначението на земята, териториалното устройство и разпоредбите относно зонирането, бяха определени като ключова пречка за внедряването на селскостопански слънчеви уредби в много държави членки, до степен в някои от тях да бъдат забранени. Селскостопанските слънчеви уредби представляват комбинирано използване на земята за селско стопанство и генериране на енергия, като могат да се използват само в юрисдикции, в които използването на земята по такъв начин се улеснява или поне се позволява.

Използването на земята за селскостопански цели обикновено е свързано със специално предназначение на земята, което означава, че правното предназначение на земята е да се използва основно или изключително за тази цел. В такива случаи другите видове едновременно използване на земята подлежат на строги ограничения или предварителни условия. Възможно е тези ограничения да стигат и до пълна забрана: в някои държави членки не се позволява комбинирано използване на земята и тъй като монтирането на уредби за слънчева енергия налага предназначението на земята да се промени на друга категория, това поражда сериозна пречка за селскостопанските слънчеви уредби. С промяната на предназначението е възможно да се промени и данъчният режим за селскостопанска дейност, например във връзка с наследяването.

В други случаи комбинираното използване на земята за селскостопански слънчеви уредби е възможно, но все пак изисква промяна на предназначението на земята — дълъг и тромав процес, който е възможен само при определени обстоятелства и зависи от решения, които се вземат на местно равнище. В много държави членки предназначението на земи с висока земеделска стойност не може да се променя за други цели. Съществено изключение в Австрия, която е федерална държава, представлява провинция Щирия, в която местният закон за териториално устройство изрично позволява поставянето на селскостопански слънчеви уредби в пасищни зони с размер до 0,5 ha без промяна на предназначението на земята. Освен това селскостопанските слънчеви уредби са освободени от общата законоустановена забрана за инсталации за слънчева енергия в т.нар. „забранени зони“.

Като цяло разрешаването на селскостопанските слънчеви уредби съгласно разпоредбите относно земеползването често изисква конкретна препратка във въпросните разпоредби; следователно е важно да се разработи определение на селскостопанска слънчева уредба в юрисдикцията на всяка държава членка, което да бъде придружено от набор от критерии, както е посочено в раздел 2а.

Плаващи уредби за слънчева енергия, разпоредби в областта на водите и разпоредби в областта на минното дело

Плаващите уредби за слънчева енергия представляват слънчеви инсталации, разположени на повърхността на водата. Това означава, че като цяло се прилагат разпоредбите на държавите членки в областта на водите — от законите за навигация или корабоплаване до разпоредбите относно използването на водите. Въпреки това посочването на възможността за внедряване на инсталации за слънчева енергия, включването на определение на плаваща фотоволтаична уредба или определянето на конкретни условия или ограничения за такива инсталации в тези разпоредби представляват рядкост. Това поражда несигурност и обезкуражава инвестициите.

Като цяло правото на използване на водите се регулира строго в държавите — членки на ЕС. В много юрисдикции собствениците на инсталации за слънчева енергия не са включени сред категориите ползватели, които трябва да разполагат с договор, за да използват водите и да заплащат свързаните с това такси. Поради това често не е ясно дали плаващите уредби за слънчева енергия ще се считат за инсталации, за които се изисква договор за използване на водите, и ще се регулират като такива.

Възможни са няколко варианта, при които плаващите уредби за слънчева енергия са в разрез с разпоредбите относно водите. Възможно е например те да повишават температурата на водата, което потенциално може да доведе до въздействие върху други ползватели на водите. Възможно е също така те да окажат въздействие върху плавателните или риболовните дейности. Освен това монтирането и използването на електрически кабели във водата могат също така да породят опасения за органите по водите, макар че е възможно да бъдат предоставени гаранции за безопасност. Аналогично на други видове използване на водите, плаващите уредби за слънчева енергия също така могат да бъдат ограничени в интерес на обществото, като например за защита от наводнения или опазване на здравето. Тези и други фактори могат да доведат до отказ за одобряване на инсталацията, до налагане на ограничения и/или до въвеждане на мерки за компенсиране, за да бъде одобрена инсталацията.

Както е посочено в раздел 2а, Законът за възобновяемите енергийни източници на Германия включва препратка към слънчеви уредби в изкуствени водоеми, като се посочват специфични типологии, определени в Закона за водните ресурси, и така се изяснява приложимата регулаторна рамка за водите, но също така се ограничава нейният обхват. Португалия е въвела ясна рамка за плаващите фотоволтаични уредби в обществени водоеми, които се допускат само чрез обществени поръчки за предоставяне на достъп до разрешения за концесия. Именно това направи правителството през 2021 г. посредством посочения по-горе указ за уреждане на достъпа и подпомагането на плаващи фотоволтаични уредби, които са ограничени до инсталациите в списък със седем язовира. В испанския Кралски указ 662/2024 се посочват правилата за внедряване на плаващи уредби за слънчева енергия върху повърхността на язовири, разположени в управлявани от държавата водосборни басейни.

Освен това в някои държави членки изкуствените водоеми, свързани с миннодобивни дейности (например кариерни езера), се считат за част от миннодобивното съоръжение и се регулират от законите в областта на минното дело. В тези случаи органите в областта на минното дело отговарят за предоставянето на разрешение за поставяне на оборудване за слънчева енергия върху водата. В някои държави членки разрешението ще бъде свързано с миннодобивната дейност, което означава, че електроенергията трябва да се използва предимно или изцяло за собствено потребление от самата мина и че разрешението губи своята валидност, когато миннодобивната дейност приключи. В много случаи в разпоредбите в областта на минното дело не се отчита възможността за поставяне на енергийно оборудване на повърхността на водата, което поражда несигурност.

Насърчаването на инсталациите за слънчева енергия на повърхността на водата, особено в изкуствени водоеми, където въздействието върху околната среда и ландшафта вероятно ще бъде изключително ниско, може да спомогне да се повиши приемането на този вид проекти. Когато се допуска поставянето на такива инсталации в естествени водоеми, положителен принос за общественото приемане могат да окажат доброто познаване на потенциалното въздействие върху околната среда, предприемането на ефективни мерки за смекчаване, когато е необходимо, и следването на подход, с който се свежда до минимум въздействието върху ландшафта.

Вградени в сгради уредби за слънчева енергия и сертифициране на строителни продукти

Вградените в сгради уредби за слънчева енергия са основани на вграждането на възможности за генериране на енергия от слънцето в строителни продукти. Следователно принципно строгите действащи разпоредби, които се прилагат за строителните продукти, важат и за вградените в сгради продукти за слънчева енергия. Съществуват някои изключения, например Дания, в която тези продукти се разглеждат като електрически компоненти. Някои държави членки ясно третират тези продукти като строителни продукти и дори са създали допълнителни процедури за сертифициране, докато в други юрисдикции ситуацията остава неясна.

Поради тези различия в правното положение и необходимостта от сертифициране вградените в сгради продукти не могат да се използват навсякъде в ЕС при едни и същи условия. Проблемът със сертифицирането на продуктите е особено важен, защото органите рутинно изискват сертифициране преди издаването на разрешения за строителство. Настоящият стандарт за вградени в сгради фотоволтаични панели (EN 50583-1) не подобри съществено положението, вероятно защото е насочен към самия фотоволтаичен модул.

Преразгледаният Регламент за строителните продукти (РСП) (13), който влезе в сила през януари 2025 г., ще осигури възможности за преодоляване на този проблем посредством инструмент на равнището на ЕС. Такова решение обаче може да бъде предвидено само поотделно за всяка категория вградени в сгради продукти за слънчева енергия в зависимост от структурната роля на строителния продукт, например слънцезащитно стъкло, фотоволтаични керемиди и др. Освен това конкретните продукти или категории, които следва да бъдат обхванати от РСП, трябва да бъдат част от работните програми на РСП, чието изпълнение е организирано на тригодишни траншове. Инструментът на равнището на ЕС, който трябва да бъде създаден посредством РСП, би могъл да бъде под формата на европейски маркировки за съответствие (CE), основани на хармонизирани европейски стандарти или на европейски технически оценки, които представляват доброволни стандарти, издадени от органи за техническа оценка въз основа на искания от производителите.

Вградени в инфраструктура уредби за слънчева енергия и закони в областта на инфраструктурата

При монтирането на вградени в инфраструктура уредби за слънчева енергия трябва да бъдат спазени законите в областта на инфраструктурата на съответната държава членка, които често обхващат специфични разпоредби за автомобилна и железопътна инфраструктура, както и вътрешни разпоредби, разработени от операторите на тези видове инфраструктура. В общ план планирането на магистралите и железопътните линии представлява държавен монопол в почти всички държави членки. Изграждането им често се възлага на частни дружества, а експлоатирането им се поверява на частния сектор чрез процедура за даване на концесия или се контролира от държавата посредством монопол.

В повечето държави членки всички части на дадена магистрала, път или железопътна линия, включително шумозащитни прегради, мостове, тунели и др., се считат за неразделна част от пътя или железопътната линия и монтирането на оборудване за слънчева енергия трябва да отговаря на съответните разпоредби. Основната цел на тези разпоредби е да се определят изключително високи стандарти за безопасност и безпроблемно движение посредством технически изисквания. В някои държави членки изграждането и монтирането на конструкции в зоната на пътя или железопътната линия или в „буферната зона“ са ограничени или дори забранени, с малко на брой изключения, които не включват оборудване за слънчева енергия. За разлика от това във Франция, Германия и Нидерландия тези инсталации край пътищата и железопътните линии са обхванати от специфично разрешение, както е обяснено в раздел 2б. Допускането на вграждане на инсталации за слънчева енергия в такива съществуващи конструкции или внедряването им в такива промишлени обекти в близост до инфраструктура — вместо съсредоточаване изключително върху внедряването върху зелени площи — може да доведе до други ползи, като например повишаване на общественото приемане на тези проекти. В повечето държави членки възможността за адаптиране на вградените в инфраструктура уредби за слънчева енергия към тези стандарти остава неизпитана и съответно представлява открит въпрос. При това положение предизвикателството е да се разработи практика за внедряване на вградени в инфраструктура инсталации, която да отговаря на тези високи стандарти. Операторът на инфраструктурата може да добави изисквания към посочените в съществуващите разпоредби, за да бъде сведен до минимум рискът от отговорност. Липсата на технически критерии, които да бъдат посочени в законите в областта на инфраструктурата с цел установяване на ясен режим и критерии, продължава да бъде пречка.

На практика операторът на инфраструктурата е в най-добра позиция да започне процеса по монтиране на слънчеви фотоволтаични уредби в управляваната от него инфраструктура, по-специално за собствено потребление, и да предприеме мерки за преодоляване на свързаните с това технически предизвикателства. Във Франция държавният железопътен оператор SNCF обяви планове за проучване на проекти в тази област през юли 2023 г. Както е посочено в раздел 2а, в Нидерландия Prorail — държавната организация, която отговаря за поддръжката и развитието на железопътната мрежа, издаде наръчник за монтирането на фотоволтаични уредби по железопътните линии или върху шумозащитните прегради край железопътните линии.

Слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа и разпоредби относно продуктите

Слънчевите миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа несъмнено са най-пряко достъпната технология за енергия от възобновяеми източници за средностатистическия потребител поради малките ѝ капиталови нужди и лесния монтаж. Възможно е обаче тя да поражда основателни опасения във връзка с безопасността, например поради теглото на инсталацията, или опасения за потенциалното ѝ въздействие върху електроенергийната мрежа, в резултат на което някои държави членки забраниха монтирането на такива уредби.

С цел да се преодолеят тези пречки, определянето на минимални изисквания за въпросните видове продукти, например от гледна точка на безопасността, спомага да се гарантира, че на пазара се предлагат само безопасни продукти, с което се проправя път за премахване на забраните. В това отношение са особено важни характеристиките на микроинвертора, вграден в уредбата. Германската асоциация за изпитване, инспекции и сертифициране разработва спецификация за изпитване на балконни уредби, за да се гарантира тяхната безопасност. Белгия вече позволява монтирането на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа, сертифицирани от Synegrid.

Осигуряването на насоки или съвети на ползвателите във връзка с монтирането на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа също може да повиши безопасността. Германската асоциация за изпитване, инспекции и сертифициране публикува полезни съвети за монтирането и свързването на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа (14). Производителите на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа също могат да предоставят насоки на ползвателите, например относно правилния монтаж на уредбата.

Когато е сигурно, че само безопасни продукти могат да достигат до пазара и да се внедряват, необходимостта от обременяващи разпоредби намалява. Освен това така се проправя път за по-опростени процедури за издаване на разрешения, включително процедури за присъединяване към мрежата. Важно е да се гарантира съгласуваност между тези различни елементи, например когато се въвеждат прагове на мощността.

Извън проблемите, свързани с безопасността, при монтажа на слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа може да възникнат пречки, произтичащи от местните разпоредби относно фасадите на сградите, особено когато се монтират на балкони, както често се случва.

Вятърна енергия от плаващи уредби, разположени в морето, океанска енергия и разпоредби относно използването на морските води

Съгласно Директивата за морско пространствено планиране, приета през 2014 г., държавите членки са длъжни да разработят морски пространствени планове (МПП) с цел координиране на развитието на различни морски дейности (риболов, корабоплаване, туризъм, опазване на биологичното разнообразие и др.), включително енергия от възобновяеми източници в морето. Няколко държави членки, включително Германия и Ирландия, са определили органи, които отговарят за регулиране на развитието и дейностите в морските зони. Всички държави членки от районите на Северно море, Балтийско море и Атлантическия океан са включили възобновяеми енергийни източници в морето в своите МПП, като са определили приоритетни области за внедряването на тези технологии, предимно за разположени в морето вятърни турбини с дънен фундамент. Франция, Ирландия, Испания и Португалия също така са определили и прецизирали зони във всеки район за внедряване на плаващи уредби за вятърна енергия, разположени в морето. През януари 2025 г. Португалия например прие план за зониране във връзка с енергията от възобновяеми източници в морето, който е включен в националния ѝ МПП и е насочен към определянето на зони, подходящи за плаващи уредби за вятърна енергия, разположени в морето. В рамките на първия етап на разработчиците ще бъдат предоставени права във връзка с морското дъно, за да проведат проучвания в зоната и да подготвят своите оферти за тръжната процедура, която ще бъде организирана от държавата за предоставяне на концесията и договора за публично финансиране. Нито една държава членка обаче не е определила конкретно зони за технологии, свързани с океанската енергия. Възможно е това да представлява пречка за развитието на океанската енергия, защото тя трябва да се конкурира с други технологии за енергия от възобновяеми източници в морето, например плаващите уредби за вятърна енергия, разположени в морето, която е много по-достъпна и по-развита технология. Същата логика важи и за развитието на плаващи уредби за слънчева енергия, разположени в морето, които биха могли да се проучат в МПП на държавите членки. Освен това уредбите за вятърна енергия, разположени в морето (както плаващи, така и с дънен фундамент), и плаващите уредби за слънчева и за океанска енергия, разположени в морето, биха могли да се проучат заедно. По-специално е възможно да има полезни взаимодействия между уредбите за вятърна енергия, разположени в морето, и уредбите за енергия от морските вълни или от приливите и отливите. Като се отчитат предвидимостта на океанската енергия и допълването с вятърна енергия, такава хибридна система потенциално би могла да допринесе за стабилизирането на електроенергийната мрежа, да спомогне да се намали необходимостта от разширяване на мрежата и от акумулиране, да осигури по-програмируемо електроподаване и услуги за подпомагане на електроенергийната мрежа, както и да увеличи добива на енергия и да намали общите разходи. Когато преразглеждат морските пространствени планове, държавите членки биха могли да обмислят дали да определят области за иновативни технологии за енергията от възобновяеми източници.

5.   Финансова рамка

Основни заключения: — Иновативното внедряване и технологиите за енергия от възобновяеми източници често изискват специални изпълнения и все още не са достигнали необходимите икономии от мащаба, за да се намалят разходите. — Финансовите рамки за подпомагане на енергията от възобновяеми източници могат да бъдат пригодени към тези специфични нужди: — в схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници съществуват различни решения за намаляване на разликата в разходите спрямо традиционното внедряване на енергия от възобновяеми източници в зависимост от формата (схема за пряко ценово подпомагане, общо подпомагане за собствено потребление на енергия от възобновяеми източници). Друг ключов фактор е достъпът до електроенергийната мрежа. — Когато внедряването на енергия от възобновяеми източници се комбинира с други дейности, стимулите за конкретния сектор също оказват пряко въздействие, като по-специално подпомагането на селското стопанство оказва въздействие върху селскостопанските слънчеви уредби, докато стимулите за внедряване на енергия от възобновяеми източници в сградите повлияват на внедряването на вградени в сгради уредби за слънчева енергия.

Иновативните форми на внедряване на слънчева енергия обикновено изискват специално произведени продукти (например керемиди в случая с вградените в сгради уредби за слънчева енергия) или компоненти за балансиране на системата, които не се изискват за наземните или покривните системи (например системи за закотвяне на плаващи уредби за слънчева енергия), които значително увеличават първоначалните разходи. Освен това е възможно при тези системи да има по-високи изисквания по отношение на експлоатацията и управлението, което също може да повиши оперативните им разходи. Същият проблем е валиден и при иновативните технологии за енергия от възобновяеми източници, като например плаващите уредби за вятърна и океанска енергия, разположени в морето. С оглед на свързаните с тях технологични и финансови рискове и необходимостта от по-интензивно разработване за понижаване на цените, разходите, включително капиталовите разходи, обикновено също са по-големи в сравнение с конвенционалните технологии за енергия от възобновяеми източници. Същевременно тези проекти могат да доведат до технологични пробиви със значителна възвръщаемост по-нататък, когато технологията навлезе в етап на зрялост и бъдат постигнати икономии от мащаба. Освен това много от тези видове внедряване и технологии изискват много специално изпълнение според нуждите на конкретния клиент. Доставчикът не може просто да използва стандартни продукти и стандартни процедури за монтаж: трябва да бъде намерено решение, пригодено към конкретните нужди на инсталацията. Това специално изпълнение води и до по-висока възвръщаемост на местно равнище — от производството на продукта до монтажа и поддръжката — и допринася за създаването на екологосъобразни работни места. Поради това насърчаването на тези технологии може да окаже положително въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и да допринесе за постигането на свързаните с производството цели на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии и Пакта за чиста промишленост. Следователно, като вземат предвид разходите и потенциалната възвръщаемост, държавите членки биха могли да обмислят да пригодят своите финансови рамки към нуждите на тези технологии и форми на внедряване.

Случаят с слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа е различен от другите иновативни форми на внедряване и технологии, обхванати от настоящите насоки. Тъй като те обикновено са много малки уредби, първоначалната инвестиция е ниска, дори по-ниска в сравнение с покривните фотоволтаични уредби. При все това, макар че те са много по-достъпни, това не означава, че всяко лице с подходящо пространство може да си ги позволи, особено уязвимите или засегнатите от енергийна бедност потребители, които обикновено не разполагат с необходимите финансови средства. Държавите членки биха могли да обмислят да предоставят финансова подкрепа в съответствие с Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ за внедряването им в определени случаи, например като част от интегрирана стратегия за намаляване на енергийната бедност или в контекста на своите социални планове за климата.

Размерът на подпомагането, насочено към иновативни форми на внедряване на слънчева енергия и към иновативни технологии, следва да бъде съобразен внимателно, за да се увеличи максимално ефектът на лоста на публичните ресурси, като се отдава приоритет на качеството над количеството. Следва често да се извършват оценки на постигнатите резултати за определени периоди, за да се отдаде приоритет на технологиите, при които се отчитат най-бързо подобрение и потенциал за достигане на етап на зрялост в средносрочен план.

а.   Конкуренция с други форми на внедряване и ролята на схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници

Съществуват няколко начина за намаляване на разликата между разходите за иновативните форми на внедряване и иновативните технологии и разходите за конвенционалните форми на внедряване. Наличието на ясна регулаторна рамка, която съдържа най-малко определение на технологията и специфичен процес за предоставяне на разрешения, може да намали правната несигурност, да понижи разходите за финансиране и да насърчи инвестициите в тези форми на внедряване. (Този проблем беше обсъден в предишната глава). Структурата на схемите за подпомагане също може да играе ключова роля за реализацията на проекти, свързани с интегриране на такива иновативни форми на внедряване и иновативни технологии. Специфичните схеми за подпомагане (например зона в морето, предвидена за плаващи уредби поради отстоянието от брега и дълбочината на водата (15)) могат да намалят разходите в средносрочен план чрез увеличаване на производството и стандартизиране на решенията, в резултат на което да се намали разликата в разходите, както и чрез осигуряване на допълнителен тласък за иновативни разработки. Това е ясно в случая с плаващите уредби за вятърна и океанска енергия, разположени в морето — като иновативни технологии за енергия от възобновяеми източници със значителен потенциал за икономии от мащаба, при които новите изследвания спомагат за усъвършенстване на технологиите — но е валидно в същата степен и за някои иновативни форми на внедряване. Преди схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници представляваха основният инструмент, който се използваше за намаляване на разходите за технологии за енергия от възобновяеми източници, като се насърчаваше тяхното развитие, за да могат да се конкурират наравно с други технологии за енергия. Същата логика може да се приложи за иновативните технологии и форми на внедряване, за да се намали разликата в разходите с настоящото внедряване на енергия от възобновяеми източници, както вече правят някои държави членки. Как може да бъде постигнато това обаче, зависи от използвания инструмент.

Схеми за пряко ценово подпомагане

Малко вероятно е прякото ценово подпомагане, което се предоставя посредством състезателни тръжни процедури въз основа на цената, и по-специално търгове за енергия от възобновяеми източници, да насърчи иновативните технологии и форми на внедряване, ако по този начин те може да попаднат в конкуренция с най-усъвършенстваните възобновяеми енергийни източници, когато съществува съществена разлика в разходите. Настоящите правила позволяват освобождаването на малки инсталации и демонстрационни проекти от задължението за участие в състезателни тръжни процедури (16). С правилата също така се предвиждат редица изключения, които позволяват провеждането на търгове за конкретни технологии, например въз основа на дългосрочния потенциал на дадена технология, на необходимостта да се постигне диверсификация (17), на факта, че това са демонстрационни проекти или на съществуващите разлики в разходите между технологиите (18).

Един възможен начин за създаване на ниша за нови технологии и форми на внедряване е да се определят отделни пакети за тях с примерни бюджети, което ще позволи различните иновативни варианти да се конкурират помежду си. Втори начин за насърчаване на нови технологии и форми на внедряване е да се въведе неценови критерий, основан на обективни и измерими критерии, съгласно който се присъждат повече точки на проекти с иновативни компоненти, които водят до решения, надхвърлящи съвременното технологично равнище; Съгласно Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии държавите членки са длъжни да въведат набор от неценови критерии в 30 % от търговете за енергия от възобновяеми източници, като включат иновациите като един от възможните неценови критерии. В Испания, в тръжните процедури за проекти в морските територии и пристанища от национален интерес оценката е основана на няколко критерия, 30 % от които представляват неикономически фактори.

Трети вариант е да се създадат специфични тръжни процедури за нови технологии и форми на внедряване, което ще позволи те да се конкурират помежду си и ще доведе до подбора на най-разходоефективните варианти.

Четвъртият вариант е да се създадат специфични тръжни процедури за технологии или форми на внедряване. Германия и Португалия са въвели специфични схеми за подпомагане на плаващи фотоволтаични уредби (19). Италия наскоро създаде две специфични схеми за подпомагане — една за агрофотоволтаични уредби и една за иновативни технологии (20), включително пакет за плаващи фотоволтаични уредби, който осигурява стимули за мащабни проекти за плаващи фотоволтаични уредби.

Освен това се очаква през 2025 г. Португалия да даде ход на специфична тръжна процедура за 2 GW мощности за вятърна енергия от плаващи уредби, разположени в морето. Португалия следва стъпките на Франция, която проведе първата тръжна процедура с търговски мащаб за плаващи уредби за вятърна енергия, разположени в морето, като през 2024 г. предостави преференциална тарифа за изкупуване за проект за 250 MW в Бретан, последвана от сключването на договори за разлика с оферентите, спечелили търг за два плаващи блока за вятърна енергия в Средиземно море, който също бе проведен през 2024 г. Тези механизми за определяне на цените разкриха, че разликите спрямо цените на разположените в морето инсталации с дънен фундамент са по-малки от очакваното, което доближи технологията до промишлено внедряване. Членка

Както вече бе посочено по-горе във връзка с демонстрационните проекти или малките инсталации, държавите членки също така могат да вземат решение да освободят иновативните форми на внедряване и иновативните технологии от тръжните процедури и да определят конкретни зони за тяхното развитие. В Испания например е предвидено освобождаване за иновативни проекти за морски възобновяеми енергийни източници с инсталирана мощност до 20 MW, при условие че те се внедряват извън зоните с висок потенциал за вятърна енергия от разположени в морето уредби. В МПП са определени приоритетни области за научни изследвания, развитие и иновации, в които могат да се внедряват експериментални проекти.

Общо подпомагане на собственото потребление от възобновяеми източници, основано на подаването на излишното електропроизводство към електроенергийната мрежа

Този вид общо подпомагане на собственото потребление от енергийни източници, основано на подаването на излишното електропроизводство към електроенергийната мрежа, например под формата на преференциални тарифи за изкупуване или нетно отчитане, като цяло не осигурява основа за иновативни форми на внедряване и иновативни технологии. Тъй като при този вариант се предоставя възнаграждение за подаваната към мрежата електроенергия, обикновено се насърчават най-евтините инсталации.

Независимо от това, този вид подпомагане обикновено се развива с цел насърчаване на по-голямо собствено потребление чрез намаляване на възнаграждението, което се предоставя за подаваната към мрежата електроенергия (т.е. не за собствено потребление), или чрез обвързването му с пазарната стойност на въпросната електроенергия (известно и като нетно фактуриране). Във втория случай е възможно да са по-привлекателни формите на внедряване, с които се произвежда електроенергия в часовете с по-ниско концентриране на генериране от възобновяеми енергийни източници (например вертикални уредби, вградени в сгради, които произвеждат енергия по време на изгрев или залез).

Ако това подпомагане се предоставя по по-пряк начин, това би могло да насърчи по-пряко иновативните форми на внедряване — чрез въвеждане на допълнителни изисквания в тази посока или чрез осигуряване на допълнителна подкрепа за потребителите, които се възползват от такива иновативни форми на внедряване, особено вградени в сгради уредби за слънчева енергия.

Освен това би било от полза да се пояснят обстоятелствата, при които иновативните форми на внедряване или новите технологии могат да се считат за проекти за собствено потребление, включително проекти за собствено потребление, управлявани от трета страна, в съответствие с разпоредбите на член 21 от Директивата за енергията от възобновяеми източници. Такива разяснения също така могат да помогнат да се намалят евентуалните финансови пречки в тази връзка. Освен това тези разяснения могат да допринесат за оползотворяване на полезните взаимодействия между различни проекти. Такъв е случаят например при океанската енергия и уредбите за обезсоляване. Същевременно тези разяснения могат да се превърнат в пречка, ако са твърде ограничителни. Например в няколко държави членки съгласно разпоредбите в областта на минното дело се изисква проектите за плаващи фотоволтаични инсталации да заделят голям процент от произвежданата електроенергия за собствено потребление във връзка с миннодобивната дейност, в резултат на което проектът зависи от тази дейност, като това може да породи правна несигурност, ако миннодобивната дейност бъде преустановена.

Общо подпомагане на собственото потребление от възобновяеми източници, основано на инвестиционна помощ

Този вид подпомагане е свързан не с генерирането, а с придобитата технология за енергия от възобновяеми източници. В тези случаи изискванията могат да бъдат определени по такъв начин, че да се подкрепят иновативните технологии или форми на внедряване.

Както вече бе посочено по-горе, случаят със слънчевите миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа се различава съществено. Независимо от това, някои държави членки взеха решение да подпомогнат навлизането на пазара и на тази технология чрез въвеждане на механизми за подпомагане на финансирането. Австрия въведе варианти за освобождаване от ДДС за слънчеви уредби до определен праг, включително слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа. Германия също прилага такъв подход. Освен това тези уредби могат да се ползват от общата преференциална тарифа за изкупуване, приложима за проекти за енергия от възобновяеми източници. В някои германски градове и провинции има и специфични схеми за субсидиране за слънчеви миниуредби с възможност за свързване към електрическата мрежа. В Литва тези уредби могат да се ползват от субсидии за капиталови разходи (CAPEX).

Достъп до електроенергийната мрежа

В допълнение към схемите за подпомагане присъединяването към електроенергийната мрежа се превърна в изключително ценен актив, като иновативните технологии и форми на внедряване могат да бъдат насърчени съществено чрез улесняване на присъединяването. Например сред правата, които се предоставят на спечелилия оферент в състезателна тръжна процедура, би могла да е запазена преносна способност за присъединяване към мрежата, какъвто е случаят в Испания за проекти от държавен интерес, разработени в морските ѝ територии и пристанища. Като цяло, правата за разработване на инсталации в морето се предоставят със свързаното с това присъединяване към мрежата, което е предварително условие за тяхната жизнеспособност.

Иновативните форми на внедряване биха могли да извлекат полза от споделянето на връзката към мрежата при хибридни проекти за енергия от възобновяеми източници, при които се комбинират няколко технологии. Важен аспект, който трябва да бъде обмислен в това отношение, е възможността за споделяне на връзка към мрежата между няколко собственици. В Испания, Полша и Португалия има примери за проекти за плаващи фотоволтаични уредби, разработени успоредно с наземни инсталации или в язовирите на водноелектрически централи. За други иновативни форми на внедряване би могла да бъде от полза хибридизацията на проектите за енергия от възобновяеми източници, като например вградените в сгради уредби за слънчева енергия, като се насърчи внедряването на вградени в сгради фотоволтаично-топлинни инсталации.

Освен това държавите членки могат да насърчат допълнително иновациите, като създадат условия и подкрепят разработването на пилотни проекти. Това ще бъде обсъдено в глава 5.

б.   Стимули за конкретни сектори

В допълнение към посочените общи подходи за преодоляване на ценовата разлика за всички иновативни форми на внедряване и иновативни технологии държавите членки могат също така да въведат стимули за конкретни сектори, за да насърчат тяхното развитие.

Селскостопански слънчеви уредби

Селскостопанските слънчеви уредби могат да бъдат насърчени в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП). Подкрепата за развитието на енергията от възобновяеми източници е в съответствие с по-широкообхватните цели на ОСП за справяне с изменението на климата. Чрез своите стратегически планове по ОСП, които понастоящем се определят за срок от пет години, държавите членки могат да допринесат за постигането на тези цели по няколко начина, включително чрез подкрепа за използването на селскостопански слънчеви уредби. Много държави членки обаче не разглеждат селскостопанските слънчеви уредби в своите стратегически планове и не са приели никакви разпоредби по този въпрос, което бе определено като пречка за развитието на тази технология. Стратегическите планове на Германия, Италия, Нидерландия и Словения включват препратки към насърчаването на агрофотоволтаичните уредби, но не съдържат конкретни подробности в тази връзка (21).

В контекста на ОСП земеделските производители имат право да получават подпомагане на доходите (преки плащания), ако отговарят на няколко условия за допустимост. На равнището на ЕС са определени някои основни правила, но държавите членки разполагат с гъвкавост по отношение на прилагането им. Например от държавите членки зависи да определят условията, при които земеделската земя трябва да се използва предимно за селскостопанска дейност, когато на тази земя се извършва и друга дейност, какъвто е случаят със селскостопанските слънчеви уредби.

Както вече бе посочено в раздела относно разрешенията, не във всяка държава членка е разрешено комбинирано използване на земята. В такива случаи монтирането на селскостопански слънчеви уредби на земеделска земя типично води до промяна на предназначението на земята, обикновено до преокачествяване като промишлени терени. Това може също така да доведе до загуба на преките плащания по ОСП в зависимост от начина, по който държавата членка определя дали се извършва предимно селскостопанска дейност. Гарантирането, че земеделските производители и селските общности могат да се възползват от финансовите преимущества на проектите за селскостопански слънчеви уредби, без да загубят преките си плащания, също така може да повиши общественото приемане на тези инсталации.

В държавите членки, в които се позволява комбинирано използване на земята, намирането на баланс между производството на храна и на енергия обикновено е чувствителен въпрос. В Германия например земеделските производители могат да продължат да получават 85 % от подпомагането на доходите си от ОСП след поставянето на агрофотоволтаични уредби, ако загубата на земеделска земя в резултат на проекта е по-малко от 15 %. Понякога обаче критериите за допустимост, определени от държавите членки, биха могли да са ограничителни и да възпрепятстват развитието на проекти за селскостопански слънчеви уредби.

Вградени в сгради уредби за слънчева енергия

Стимулите за конкретни сектори са изключително важни и за вградените в сгради уредби за слънчева енергия. Няколко държави членки са създали схеми за подпомагане или стимули, или задължения за конкретни сектори, свързани с внедряването на уредби за слънчева енергия в сградите. Уредбите обаче обикновено са замислени специално като покривни фотоволтаични уредби. Макар че ускореното внедряване на покривни фотоволтаични уредби е от огромно значение за постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата, при този подход се изключват други важни технологии, които също играят основна и допълваща роля за декарбонизацията на сградите и на енергийната система, като например вградените в сгради уредби за слънчева енергия, включително фотоволтаичните и слънчевите топлинни.

Тези технологии могат да бъдат особено полезни за преодоляване на предизвикателствата, свързани с внедряването на покривни фотоволтаични уредби, например несъответствието между часовете на генериране и потребление, тъй като те обичайно са с различно изложение, което води до различен профил на генериране. Освен това вградените в сгради уредби за слънчева енергия могат да осигурят решение, ако покривът не е подходящ за поставяне на покривна фотоволтаична уредба или в случай на ограничения, свързани с културното наследство или неговото съхраняване. Да се гарантира, че вградените в сгради уредби за слънчева енергия се включват в тези стимули или задължения в конкретни сектори, е от решаващо значение за отключването на потенциалните ползи.

Провинция Виена в Австрия въведе мандат за слънчева енергия, съгласно който се изисква определено количество инсталирани мощности на квадратен метър от сградната повърхност по неутрален от гледна точка на технологията начин. Тъй като е възможно покривът да не е достатъчно голям, за да се изпълни това изискване, в някои случаи използването на вградени в сградата уредби за слънчева енергия може да е не само възможно, но и необходимо.

Преработената Директива относно енергийните характеристики на сградите (22) включва поетапно задължение за гарантиране, че се внедряват инсталации за слънчева енергия в нови сгради, съществуващи обществени сгради и съществуващи нежилищни сгради, в които се извършва саниране, за което се изисква разрешение. Това задължение обхваща и новите покрити паркинги, разположени в непосредствена физическа близост до сгради. Всички подходящи технологии за слънчева енергия, без ограничения по отношение на тяхната форма на внедряване, са обхванати от този мандат, като по този начин се създава категоричен стимул за вградените в сгради уредби за слънчева енергия, включително при нови покрити паркинги. Освен това проектите на националните планове за саниране на сгради ще включват политики и мерки относно внедряването на инсталации за слънчева енергия в сградите. През 2025 г. Комисията ще публикува насоки за държавите членки относно прилагането на разпоредбите, с които се налагат задължения, свързани с инсталации за слънчева енергия.

23-те държави членки, които подписаха Европейската харта за слънчевата енергия през април 2024 г. с цел подпомагане на конкурентоспособността на европейския сектор за производство на фотоволтаични уредби, поеха ангажимент за няколко действия, като например насърчаване на иновативните форми на внедряване на слънчева енергия или предсрочно изпълнение на разпоредбите на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, насочени към мандата за слънчева енергия като част от обществените поръчки за продукти за слънчева енергия.

Освен това държавите членки могат да обмислят и други стимули или задължения в конкретни сектори с цел насърчаване на други иновативни форми на внедряване или технологии. Концесиите за експлоатация на транспортната инфраструктура биха могли да включват задължения за внедряване на енергия от възобновяеми източници, независимо дали са свързани със собствено потребление при експлоатацията на инфраструктурата.

6.   Надграждане на експертния опит по отношение на иновативните форми на внедряване и новите технологии за енергия от възобновяеми източници

Основни заключения: — Поради новостта на иновативните технологии и форми на внедряване съществува недостиг на знанията по отношение на тях, който трябва да бъде преодолян. Това може да се постигне чрез: — инвестиране в научни изследвания и иновации, включително пилотни проекти, което се прави както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; — гарантиране на координация и сътрудничество между органите на всички равнища; — разработване на целево обучение и изграждане на капацитет.

Тъй като посочените по-горе нови технологии и иновативни форми на внедряване са относително нови и се различават значително от конвенционалните начини за внедряване на енергия от възобновяеми източници, съществува значителен недостиг на знания, който трябва да бъде преодолян. Това се отнася по-специално за иновативните технологии за енергия от възобновяеми източници, при които опитът е ограничен.

За иновативните форми на внедряване на слънчева енергия недостигът на знания се отнася до свързаните с това рискове и възможности, включително по отношение на техния потенциал за намаляване на въздействието върху околната среда. При иновативните технологии този недостиг се отнася до разходната ефективност на различните технологични направления и може да бъде отстранен чрез прототипи и пилотни проекти.

Подобряването и по-широкообхватното споделяне на знанията за тези нови технологии и иновативни форми на внедряване представляват предпоставка за мащабно внедряване. По-широката база знания ще помогне да се вземат информирани решения от собствениците на технологии, организаторите на проекти, операторите на мрежови системи, монтажниците и публичните органи на национално и местно равнище (например съответно за финансирането и издаването на разрешения). Освен това тя би могла да окаже положително въздействие върху общественото мнение и други фактори, които е възможно да обезкуражават внедряването на такива технологии.

Съществуват инструменти на ЕС, като например инструментът за техническа подкрепа, които могат да помогнат на държавите членки да преодолеят някои от тези пречки. Държавите членки могат да поискат съобразена с конкретните нужди помощ при проектирането и осъществяването на ключови инвестиции и реформи, с които се подпомага внедряването на енергия от възобновяеми източници.

а.   Надграждане и разпространяване на знанията

Съществуват няколко начина за справяне с посочения недостиг на знания. Държавите членки могат да насърчат продължаващото провеждане на научни изследвания по съответните технологии и форми на внедряване, включително прототипи и пилотни проекти, като се възползват от наличните програми и схеми за финансиране на ЕС (например „Хоризонт Европа“, LIFE), както и за научни изследвания, развитие и иновации (НИРДИ) на национално равнище. За да се ускори внедряването, тези знания трябва впоследствие да бъдат разпространени сред всички съответни публични и частни заинтересовани страни в държавите членки.

Някои държави членки, като например Германия и Нидерландия, проведоха национални проучвания на потенциала за вградени в инфраструктура технологии за слънчева енергия (23). Финландия наскоро даде ход на научноизследователски проект за проучване на използването на технологии за селскостопански слънчеви уредби в северните климатични условия. На равнището на ЕС Съвместният изследователски център на Европейската комисия вече извърши няколко проучвания на потенциала на иновативните форми на внедряване и иновативни технологии в целия ЕС и въздействието им върху околната среда (24). Тези проучвания на потенциала обикновено предшестват пилотни проекти и могат да представляват ключов етап в тяхното разработване.

Проучванията могат да осигурят полезни данни за решенията за политиката на държавите членки, включително във връзка с установяването на регулаторна рамка или осигуряването на стимули. Например проучванията на института Фраунхофер за слънчева енергия, научноизследователска организация, бяха от ключово значение за определянето и установяването на регулаторна рамка за селскостопанските слънчеви уредби в Германия. В Нидерландия университетът Вагенинген разработи научноизследователска програма за слънчева енергия, в която, наред с други аспекти, се анализира въздействието на селскостопанските слънчеви уредби върху ландшафта. (25).

Освен това подпомагането на научните изследвания може да окаже положително въздействие от гледна точка на общественото приемане. Научните изследвания могат например да осигурят по-точна представа за потенциалните въздействия върху околната среда, независимо дали са положителни, отрицателни или пренебрежими, като премахват необходимостта държавите членки да разчитат на допускания или изолирани случаи. Например Испания и Португалия осъществиха проект, наречен „Енергия от морските вълни в Южна Европа“ с цел събиране на данни за въздействието на проектите за енергия от морските вълни върху околната среда. По-добрите познания за потенциалното въздействие на иновативните форми на внедряване и иновативните технологии върху околната среда също така са от решаващо значение, за да могат да се проектират по-ефективни мерки за смекчаване. Държавите членки, които подписаха Европейската харта за слънчевата енергия, се ангажираха да обменят добри практики за насърчаването на иновативни форми на внедряване.

Освен това пилотните и демонстрационните проекти по места са от ключово значение за придобиването на необходимите знания за по-нататъшното усъвършенстване на иновативните технологии и иновативните форми на внедряване и адаптирането им към специфичните условия на всяка държава членка. В това отношение в рамката на ЕС за държавна помощ за НИРДИ (26) се признава, че е възможно да е необходима държавна помощ за насърчаването на такива дейности в ситуация, в която пазарът не е в състояние да ги развива. Освен това в нея са определени съответните критерии за съвместимост.

Технологичните разработки в областта на плаващите уредби за вятърна енергия, разположени в морето, до голяма степен са основани на демонстрационни проекти в различни държави — членки на ЕС, включително WindFloat Atlantic (25 MW) в Португалия, който е най-големият проект, Floatgen (2 MW) във Франция и DemoSATH (2 MW) в Испания, възложен през 2023 г. В рамките на финансирания от ЕС проект BLOW се разработва демонстрационно съоръжение с мощност 5 MW в Черно море (27).

През 1996 г. в Нидерландия беше внедрена вградена в инфраструктура пилотна фотоволтаична инсталация като шумозащитна преграда по протежение на магистрала; резултатите от нея се наблюдават от поставянето ѝ досега чрез различни научноизследователски проекти. Нидерландското правителство също така финансира няколко научноизследователски проекта, насочени към ефективността на вградените в сгради фотоволтаични уредби. Литва наскоро осъществи два пилотни проекта за вградени в инфраструктура фотоволтаични уредби по транспортни коридори, които ще бъдат наблюдавани с цел събиране на данни относно ефективността на този вид инсталации. Освен това ще бъдат събирани данни относно изпитвания за модернизация, насочени към подмяна на съществуващи шумозащитни прегради.

В областта на океанската енергия Франция подпомогна развитието на пилотния парк с турбини за енергия от приливите и отливите Flowatt — една от най-големите инсталации за енергия от приливите и отливите в света. Програмата „Renmarinas Demos“ на Испания, финансирана от Фонда за възстановяване и устойчивост, осигурява инвестиционна помощ на състезателен принцип за пилотни проекти, платформи за изпитване и инфраструктура за енергия от морски възобновяеми източници.

Сътрудничеството между държавите членки е също толкова важно за разпространението на знания в целия Съюз. Държавите членки могат да споделят опит и да съгласуват дейностите за научни изследвания и иновации (НИИ) относно чисти, устойчиви и конкурентни енергийни технологии между създателите на политики, промишлеността и научноизследователските центрове в рамките на форума, осигурен от Стратегическия план за енергийните технологии (SET).

Съществуват възможности за финансиране на равнището на ЕС за разработването на пилотни проекти за новите технологии и иновативните форми на внедряване, обхванати от настоящите насоки. По линия на Фонда за иновации се подкрепят технологии с по-високи равнища на технологична готовност (РТГ), които са близо до етапа на търговска реализация. Вследствие на обявената през 2024 г. покана два проекта за енергия от приливите и отливите, един проект за плаваща фотоволтаична уредба и един проект за агрофотоволтаична уредба бяха поканени за изготвяне на споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства.

По линия на други програми на ЕС за финансиране се насърчават иновациите в нови технологии и иновативните форми на внедряване с по-ниски РТГ. „Хоризонт Европа“ е основната програма за финансиране на научни изследвания и иновации, като за периода 2021—2027 г. нейният бюджет е общо 93,5 милиарда евро. Тя осигурява възможности за финансиране на иновативни проекти посредством покани за представяне на предложения. В края на 2024 г. Комисията обяви нови възможности за финансиране за енергийни проекти по линия на работната програма на „Хоризонт Европа“ за 2023—2024 г. Една от поканите е свързана с устойчиво, сигурно и конкурентоспособно енергоснабдяване и обхваща 13 теми, включително технологиите от критично значение за бъдещи паркове за океанска енергия и свързани с мобилността приложения с вградени фотоволтаични панели (28).

Сред другите източници на финансиране от ЕС, насочени към нови технологии и иновативни форми на внедряване, се включват структурните фондове на ЕС, Механизмът за възстановяване и устойчивост, програмата InvestEU или програмата LIFE.

финансиране. Що се отнася до финансирането, насочено към развитието на океанската енергия, тези проекти се подкрепят на равнището на ЕС и по линия на Съвместния фонд ERA-NET за океанската енергия. На национално и регионално равнище няколко агенции за финансиране предлагат помощ под формата на безвъзмездни средства. Това включва Фонда за разработване на прототипи за океанска енергия в Ирландия и Програмата за помощ за инвестиции, насочени към демонстриране и утвърждаване на нововъзникващи технологии за енергия от морски възобновяеми източници в Страната на баските в Испания. EuropeWave е програма за обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, по линия на която се възлагат поръчки за услуги на доставчици на НИРД, като същевременно се разработват решения, финансирани със средства от ЕС, национални и регионални средства, насочени към разработването на уредби за преобразуване на енергията на морските вълни, които могат да устоят на океанската среда. Понастоящем тази програма е в крайната си фаза, т.е. внедряване и изпитване в открито море.

б.   Гарантиране на сътрудничеството между органите

Както е видно от глава 2, иновативните форми на внедряване се уреждат от правила в различни области, а не само от тези в областта на енергетиката, тъй като те позволяват паралелно използване на пространството или са вградени в други продукти. Това означава, че при изготвянето и прилагането на регулаторната рамка участват различни публични органи, включително в областта на енергетиката, селското стопанство, околната среда, жилищното настаняване/строителството и минното дело. Поради това преодоляването на регулаторните пречки пред иновативните технологии и форми на внедряване на национално равнище изисква междуведомствена координация посредством диалог между министерството в областта на енергетиката и министерствата, отговорни за други области на политиката. Целта е да се определят и премахнат национални, регионални или местни разпоредби, които възпрепятстват внедряването, например чрез приемане на изключения или въвеждане на специфични определения или технически критерии, насочени към въпросната иновативна технология или форма на внедряване.

Във федералните държави, като например Испания и Австрия, това също така ще изисква координация между федералните и регионалните органи. Тъй като в тези държави областите като селското стопанство и околната среда често са отговорност на регионите, федералното правителство ще трябва да насочи вниманието на регионалните органи към евентуалните пречки, които трябва да се преодолеят.

Местните органи също играят важна роля, тъй като те често отговарят за издаването на разрешения и следователно са първото звено за контакт за организаторите на проекти. Например в областта на вградените в сгради инсталации за слънчева енергия общинските органи, които издават разрешения за строителство, често не разполагат с достатъчно знания за свързаните с безопасността характеристики на вградените в сгради продукти за слънчева енергия. Заинтересованите страни от промишлеността съобщават, че в резултат на това може да се стигне до отхвърляне на заявления за разрешение за строителство, което води до забавяне на проектите и обезкуражаване на последващите опити да се използват тези иновативни материали. Националните и регионалните органи биха могли да разработят курсове за обучение за общинските служители, за да гарантират, че те са достатъчно добре запознати със специфичните характеристики на вградените в сгради продукти за слънчева енергия и условията, на които трябва да отговарят тези уредби, за да могат надлежно да издават или да отказват да издадат разрешения за строителство.

Някои държави членки са създали форуми за координация между публичните органи на различни равнища. Германия организира ежегодни срещи относно селскостопанските слънчеви уредби, на които присъстват съответните органи (в областта на селското стопанство, енергетиката, образованието и околната среда), а Нидерландия редовно провежда координационни срещи и обсъждания относно вградените в инфраструктура фотоволтаични уредби и плаващите фотоволтаични уредби.

Разработчиците и производителите, работещи в различни държави членки в целия ЕС, често са изправени пред проблеми, произтичащи от липса на стандартизация и оперативна съвместимост, които могат да доведат до повишени разходи, проблеми със съвместимостта и неефективност. Тези предизвикателства могат на свой ред да подронят доверието на инвеститорите. Координацията на национално равнище следва да бъде съчетана с усилия за гарантиране на стандартизацията и оперативната съвместимост на равнището на ЕС чрез съответните процеси.

в.   Липса на опит и умения

Органите, отговорни за издаването на разрешения, често са предпазливи по отношение на проекти с иновативни технологии, защото в съответното законодателство липсват определения и конкретна процедура за издаване на разрешение или защото няма достатъчно примери за такива проекти, или поради липса на съгласувана и надеждна информация за техните характеристики и показатели. Това може да доведе до забавяния в процеса на издаване на разрешения, които понякога са свързани с допълнителни и ненужни заявления за разрешения, или дори до отхвърляне на проекти. Правната несигурност и недостатъчната информация относно приложимите правила също така могат да обезкуражат специалистите да разработват нови форми на внедряване.

За решаването на този проблем държавите членки биха могли да разработят курсове за обучение и изграждане на капацитет във връзка с начините за справяне с тази ситуация съгласно действащите правила, насочени към органи и специалисти, които се занимават с иновативни форми на внедряване.

На равнището на ЕС вече съществуват изисквания за изграждане на капацитет за съответните специалисти. Съгласно член 18, параграф 3 от Директивата за енергията от възобновяеми източници държавите членки трябва да гарантират, че са налице схеми за сертифициране или еквивалентни квалификационни схеми, достъпни за монтажници на различни системи за енергия от възобновяеми източници, включително слънчеви фотоволтаични уредби и уредби за слънчева топлинна енергия.

Германия организира курсове за обучение за професии, свързани с вградени в сгради фотоволтаични уредби, като например курса „BIPV-Initiative Baden-Wuerttemberg“, който е съобразен с архитекти и проектанти. По линия на програмата се предоставя подпомагане за пилотни проекти и информация по относими въпроси, като например изискванията на процедурата за издаване на разрешения, както и техническите и архитектурните аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание (29). Извън ЕС швейцарската национална асоциация за слънчева енергия Swissolar организира курсове по технологии за слънчева фотоволтаични уредби и слънчеви топлинни уредби, съобразени със специалисти в сектора на слънчевата енергия (архитекти, електротехници, публични органи и др.), включително модули за фотоволтаични фасади.

Освен това държавите членки биха могли да се възползват от възможностите, осигурени на равнището на ЕС, като например Пакта за умения, чрез който на публични и частни организации се осигурява подкрепа за повишаване на квалификацията и за преквалификация, включително учебни дейности като уебинари за членове и информация относно възможностите за финансиране. Той включва и мащабно партньорство за умения в областта на енергията от възобновяеми източници, чието начало бе поставено през март 2023 г. с цел на работниците да се осигурят необходимите умения за производство и управление на технологиите за енергия от възобновяеми източници, за да се допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката. С партньорството се подпомага обменът на най-добри практики и данни относно пропуските в уменията и нуждите и се осигуряват насоки и препоръки за политиката на публичните органи. Що се отнася до изграждането на капацитета на регионалните и местните органи, Европейската комисия даде ход на „C4T Groundwork“  (30), за да подпомогне осъществяването на инвестиции за преход към устойчивост, финансирани от ЕФРР и КФ в рамките на цел на политиката 2. По линия на програмата на допустимите региони се осигурява съобразена с конкретните нужди подкрепа за изграждане на капацитет и консултации, като се обхващат области като енергиен преход, кръгова икономика, управление на водите, приспособяване към изменението на климата или биологично разнообразие.

---

(1)   Европейски преглед на електроенергията, 2024 г. — Ember.

(2)  Доклад за оценка на въздействието, придружаващ Съобщението на Комисията „Подсигуряване на нашето бъдеще — Целта на Европа в областта на климата за 2040 г. и нейният път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. — изграждане на устойчиво, справедливо и проспериращо общество“, SWD(2024) 63 final.

(3)  Molnár G., Cabeza L.F., Chatterjee S, Ürge-Vorsatz D., Modelling the building-related photovoltaic power production potential in the light of the EU's Solar Rooftop Initiative (Моделиране на свързания със сградите потенциал за производство на електроенергия от фотоволтаични уредби в светлината на европейската инициатива за фотоволтаични покриви), Applied Energy, том 360, 2024 г., 122708, https://doi.org/10.1016/j.apenergy.2024.122708.

(4)  В настоящите насоки ще бъдат разгледани шест форми на внедряване на слънчева енергия. Всички те обичайно се обозначават с наименование, което се свързва пряко със слънчевите фотоволтаични технологии; в повечето случаи обаче съответната форма на внедряване не изключва непременно използването на технологии за слънчева топлинна енергия, поради което в този контекст са избрани наименования, в които се използва думата „слънчев“, а не „фотоволтаичен“.

(5)  Регламент (ЕС) № 305/2011 за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти. През 2022 г. Комисията отправи предложение за преглед, по което беше постигнато политическо споразумение през декември 2023 г.

(6)  Нидерландско ръководство за иновации в областта на вятърната енергия от уредби, разположени в морето. Вашето ръководство за нидерландската политика, технологии и иновации в областта на вятърната енергия от уредби, разположени в морето — издание за 2024 г., Netherlands Enterprise Agency, по поръчка на Министерството на външните работи и международната търговия на Нидерландия, 2024 г.

(7)   Нов работен документ на службите на Комисията хвърля светлина върху експерименталните пространства за обучение в регулаторната сфера — Европейска комисия.

(8)   https://www.miteco.gob.es/content/dam/miteco/es/ministerio/planes-estrategias/desarrollo-eolica-marina-energias/enhreolicamarina-pdf_accesible_tcm30-538999.pdf.

(9)  Кралски указ 662/2024.

(10)   „Loi n° 2023-175 du 10 mars 2023 relative à l'accélération de la production d'énergies renouvelables“.

(11)  Decreto-Lei n.o 98/2021, de 16 de novembro: Unifica os procedimentos para produção de eletricidade a partir da conversão de energia solar por centros eletroprodutores fotovoltaicos flutuantes a instalar em albufeiras.

(12)  Handboek Technische voorschriften voor werken en werkzaamheden op, boven, onder en nabij de spoorweg, ProRail BV.

(13)  Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, изменен с Регламент (ЕС) 2024/3110.

(14)   Balkonkraftwerke: Mit Batterien Sonnenenergie effizienter nutzen - TÜV-Verband.

(15)  Вж. решения за държавна помощ SA.100269 и SA.105381.

(16)  Вж. член 4, параграф 4 от ДЕВИ.

(17)  Вж. член 4, параграф 5 от ДЕВИ.

(18)  Вж. например Насоките относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката, точки 96 и 104.

(19)  Схемата за подпомагане на Германия обхваща само изкуствените водоеми.

(20)  Вж. SA.105880.

(21)  Chatzipanagi, A., Taylor, N. и Jaeger-Waldau, A., Overview of the Potential and Challenges for Agri-Photovoltaics in the European Union (Преглед на потенциала и предизвикателствата при агрофотоволтаичните уредби в Европейския съюз), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., doi:10.2760/208702, JRC132879.

(22)  Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст).

(23)  Elena Chvanova et al, Intermodal exchange of renewable energy (Интермодален обмен на енергия от възобновяеми източници), Berichte der Bundesanstalt für Straßenwesen, Reihe V: Verkehrstechnik (364) (2023 г.); Neues Projekt erfasst Photovoltaik-Potenzial an Fernstraßen - Fraunhofer ISE; Potenzialanalyse von Photovoltaik an der Schiene | TÜV Rheinland (tuv.com); Solar Highway: Innovative noise barrier (Фотоволтаични автомобилни пътища: иновативни шумозащитни прегради) (rijkswaterstaat.nl); Adolf Goetzberger et al, The Potential of PV Noise Barrier Technology in Europe (Потенциалът на фотоволтаичните технологии за шумозащитни прегради в Европа), ResearchGate (2020 г.).

(24)  Chatzipanagi, A., Taylor, N. и Jaeger-Waldau, A., Overview of the Potential and Challenges for Agri-Photovoltaics in the European Union (Преглед на потенциала и предизвикателствата при агрофотоволтаичните уредби в Европейския съюз), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., doi:10.2760/208702, JRC132879; Georgia Kakoulaki, Nigel Taylor, Sandor Szabo, Robert Kenny, Anatoli Chatzipanagi, Arnulf Jäger-Waldau, Communication on the potential of applied PV in the European Union: Rooftops, reservoirs, roads (R3) (Съобщение относно потенциала на приложните фотоволтаични технологии в Европейския съюз: покриви, язовири, пътища (R3), EPJ Photovoltaics 15, 2 (2024 г.); докладите относно вятърната енергия на Обсерваторията за технологии за чиста енергия към JRC обхващат технологиите за плаващи уредби за вятърна енергия, разположени в морето.

(25)   Научноизследователска програма за слънчева енергия на Вагенинген — WUR.

(26)   EUR-Lex — 52022XC1028(03) — EN — EUR-Lex.

(27)   https://blow-project.eu/

(28)   Покани за представяне на предложения | Портал на ЕС за финансиране и обществени поръчки.

(29)   BIPV Initiative (bipv-bw.de).

(30)   Inforegio — Кандидатствайте сега за C4T GROUNDWORK — новата техническа помощ за сближаване за устойчиви преходи!