Становище на Европейския икономически и социален комитет

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Европейска стратегия за устойчивост на водните ресурси

(COM(2025) 280 final)

(C/2026/35)

Докладчик:

András EDELÉNYI

Съдокладчик:

Guido NELISSEN

Съветник	Pär LARSHANS (съветник на докладчика, I група)
	Christoph HAUER (съветник на I група)
Искане за консултация	Европейска комисия, 14.7.2025 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени
Приемане от секцията	12.9.2025 г.
Приемане на пленарна сесия	18.9.2025 г.
Пленарна сесия №	599
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	127/1/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отстоява принципите и действията, изложени в неговата Декларация за Син пакт, и приветства стратегията на ЕС за устойчивост на водните ресурси. След назначаването на комисар, отговарящ за устойчивостта на водните ресурси, стратегията всъщност надгражда Декларацията и предлага политически отговори на повечето различни становища, публикувани от ЕИСК по темата за водите.

1.2.

Стратегията следва да заеме челно място в политическия дневен ред на ЕС, тъй като водата е ограничено обществено благо, водната бедност е недопустима и достъпът до устойчиви в икономически и екологичен план водни ресурси е от ключово значение за поддържането на финансовата достъпност и наличността на водата за всички граждани, за възстановяването и опазването на екосистемите и биологичното разнообразие, запазването на конкурентоспособността на водоемките стопански дейности и поддържането на устойчиви селски общности в нашите общества.

1.3.

ЕИСК приветства възприемането на подхода „от извора до морето“ и подкрепя Пакта за океана; освен това той отправя отново призива си за поставяне на природосъобразни решения в основата на политиката на ЕС за водите.

1.4.

ЕИСК призовава за интегриран подход към устойчивите вещества като PFAS (забрани, отстраняване, алтернативи, научни изследвания).

1.5.

При изпълнението на стратегията е важно да се укрепи публичното управление посредством: определянето на водата като самостоятелна област на политика, интегрирането ѝ във всички области на политика, предоставянето на адекватни финансови ресурси, напр. чрез Фонд за син преход, интегрирането на водата като стратегически приоритет в различните стълбове на следващата многогодишна финансова рамка, анализирането на изоставането в инвестициите за постигане на съответствие с изискванията и разработването на правилния набор от инструменти въз основа на интелигентни оперативно съвместими платформи за данни и ефективно управление на данните.

1.6.

Европейският воден сектор следва да се превърне в стълб за устойчиво секторно развитие на промишлеността, селското стопанство и туризма. Следователно промишлената политика за водата трябва да се съсредоточи върху:

—	изграждането на водна инфраструктура, която да инвестира в модернизирана и взаимосвързана водна екосистема с множество цикли и без загуби;

—	подпомагането на иновациите в технологиите за чиста вода и използването на възможностите, които предоставя позицията на Европа на глобален лидер в областта на водните технологии;

—	разработването на кръгова стратегия за стимулиране на повторното използване с цели, стимули, регулиране, бизнес модели за превръщане на пречиствателните станции за отпадъчни води в инсталации за ресурси;

—	увеличаването на инвестициите в цифровизацията на водната система, за да се даде възможност за основано на данни вземане на решения и предоставяне на цифрови решения за предизвикателствата, свързани с водата.

1.7.

ЕИСК подкрепя целта за повишаване на ефективното използване на водата с10 %, но тази цел трябва да се приведе в действие напр. чрез въвеждането на планове и показатели за речните басейни и интегрирането ѝ в секторни планове за действие.

1.8.

Специално внимание следва да се обърне на гарантирането на достъп до вода за селското стопанство и чувствителните към прекъсвания на водоснабдяването енергоемки и водоемки отрасли, както и на подпомагането на инвестициите в ефективното използване на водата в тези сектори. Непрекъснатостта и сигурността на водоснабдяването трябва да бъдат гарантирани за тези сектори, включително при избора на стратегически приоритети при разпределянето на водата по време на периодите на недостиг.

1.9.

ЕИСК предлага да се определят краткосрочни цели за намаляване на течовете и да се изтегли напред крайният срок (2030 г.), в който държавите членки трябва да представят (задължителни) национални планове.

1.10.

Следва да се въведе ускорена процедура за издаване на разрешения на равнището на ЕС за проекти за ефективност в енергоемките и водоемките отрасли.

1.11.

ЕИСК приветства предложението за свикване на Форум за устойчивост на водните ресурси и в съответствие с предложеното в Синия пакт на ЕС призовава за създаването, съвместно с ЕИСК и други институции на ЕС, на консултативна платформа на заинтересованите страни в ЕС с цел подготовка и проследяване на работата на форума. Той приветства и обявяването на Промишления алианс за интелигентен воден сектор и изразява желанието си да стане съорганизатор на форума и член на Алианса като признание за неговия експертен опит в областта на водите.

1.12.

За да се подкрепи сигурността на водните ресурси в дългосрочен план, е важно политиките относно ценообразуването да се основават на принципа на възстановяване на разходите, като същевременно се поддържат достъпни цени за всички граждани.

1.13.

Водният сектор е особено силно засегнат от недостиг на умения поради застаряването, променящите се технологии и липсата на привлекателност. В рамките на Съюза на уменията следва се обърне надлежно внимание на инициативите във водния сектор. Предложената Европейска академия за водите следва да бъде организирана така, че да е свързана с реалността по места.

1.14.

Към свързаните с водата рискове трябва да се подхожда с интегрирана система за управление на подготвеността, основана на ясни отговорности и проактивна оценка на риска. Плановете за адаптиране към изменението на климата трябва да бъдат интегрирани в законодателството на ЕС.

1.15.

ЕИСК препоръчва при новото или преразглеждано законодателство на ЕС систематично да се прилага „тест за водата“ .

1.16.

ЕИСК подчертава, че е наложително да се подобри комуникацията относно ценността и стойността на водата, и се застъпва за стимулиране на интелигентното каскадно използване на водата и въвеждането на етикети за потреблението на вода.

2. Контекст

2.1.

ЕИСК беше първата институция на ЕС, която призна необходимостта от промяна в парадигмата на начина, по който се разглежда въпросът с водата в политиките на ЕС. В няколко становища по собствена инициатива относно водата през 2023 г. и 2024 г. Комитетът отправи препоръки за преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправена Европа в тази област. ЕИСК се застъпва за цялостен подход с интегрирано управление на целия воден цикъл и целенасочено укрепване на издръжливостта и ресурсите, което означава приоритизирани инвестиции в необходимия мащаб. Комитетът публикува декларация относно нов Европейски син пакт (15 ръководни принципа и 21 действия) като самостоятелна стратегия, призовавайки ЕС да третира водата като първостепенен приоритет и да приеме този пакт в синергия със Зеления пакт на ЕС и целите на ООН за устойчиво развитие.

2.2.

ЕИСК изтъква, че инициативата за Син пакт на ЕС получи голяма подкрепа от Парламента, Европейската комисия, европейските агенции, повечето държави членки, Европейския комитет на регионите и широк кръг от заинтересовани страни.

2.3.

ЕИСК приветства Съобщението на Европейската комисия относно Стратегия за устойчивост на водните ресурси и желае да допринесе за успешното ѝ изпълнение с настоящото становище. ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да гарантира, че измерението, свързано с водата, е включено във всички европейски политики.

2.3.1.

Въпросът, свързан с водата, е разглеждан в политиките посредством „достиженията на правото на ЕС“ в областта на водите. За съжаление обаче нито в Зеления пакт, нито в компаса за конкурентоспособността, нито в стратегията за чиста промишленост не се споменават или не се споменават в достатъчна степен и определят свързаните с водата рискове и необходимите съвместни усилия. ЕИСК счита, че поради факта, че водата присъства навсякъде, тя трябва да бъде ключов междусекторен аспект във всички политики на ЕС. Във връзка с това е важно да се подчертае, че всяка стратегия за водите трябва не само да отговаря на настоящите предизвикателства, но и да предвижда бъдещите предизвикателства, свързани с изменението на климата.

2.3.2.

Всички нови и преразгледани законодателни предложения на ЕС с потенциално въздействие върху околната среда, селското стопанство, енергетиката, промишлеността или градското развитие следва да бъдат подлагани на стандартизиран воден стрес тест на ЕС, който да съчетава качествени и количествени елементи. При теста може да се оценят доказаните и прогнозираните въздействия върху търсенето на вода по сектори и региони, както и въздействието върху заустването на замърсители и върху зависимостта от водната инфраструктура. Тестът следва да бъде част от оценката на въздействието на законодателните предложения, за да се определи дали измерението, свързано с водата, е отразено по подходящ начин и да се гарантира, че законодателството на ЕС е в съответствие с целите на стратегията за устойчивост на водните ресурси.

2.3.3.

ЕИСК отчита значението на водата като важен геополитически фактор и призовава ЕС да заеме водеща позиция в глобалното управление на водите. С оглед на Конференцията на ООН за водите през 2026 г. ЕС следва да увеличи усилията си за „синя“ дипломация и да ръководи усилията за обновена политика в областта на водите, която да отчита трансверсалната ценност на водата. Интегрирането на синята дипломация във външната политика на ЕС може да спомогне за преодоляване на свързаните с водите предизвикателства във важни региони като Средиземноморието и Близкия изток и Северна Африка (БИСА) чрез привеждане на целите за управление на водите в съответствие със съществуващи политики като Европейската политика за съседство и — най-важното — чрез решителното им интегриране в новите политически инструменти като бъдещия Пакт за Средиземноморието (1).

2.3.4.

Международното сътрудничество следва да бъде доразвито и укрепено чрез обмен на най-добри практики и технологии за ефективно използване на водата, а изграждането на по-силни партньорства между държавите следва да бъде ускорено.

3. Общи бележки относно основните цели

3.1. Възстановяване и опазване на водния цикъл

3.1.1.

ЕИСК приветства възприемането на подход „от извора до морето“ и подкрепя приетия от Комисията Пакт за океана и преразглеждането на Рамковата директива за морска стратегия. В Европейската стратегия за устойчивост на водните ресурси обаче не се разглежда устойчивото управление на седиментите за реките и бреговете, което е необходимо за екологичната цялост, намаляването на бреговата ерозия и преодоляването на редица предизвикателства в крайбрежните и пристанищните райони.

3.1.2.

В основата на преразглеждането на Рамковата директива за морска стратегия, както и на потенциално преразглеждане на Директивата за водите за къпане трябва да бъде подобряването на съгласуваността между политиките за водите и морските политики. ЕИСК отбелязва, че 75 % от оценените морски зони са замърсени и че 80 % от морските отпадъци идват от сушата. Тези рискове засягат 150 милиона души, които живеят в крайбрежни райони, два милиона работни места и приблизително 13 милиарда евро в синята икономика на Средиземноморието.

3.1.3.

Водещ принцип трябва да бъде поставянето на акцента върху ефективното използване на водата, т.е. намаляване, повторно използване и рециклиране, що се отнася до търсенето, и предотвратяване по отношение на замърсяването. Що се отнася до намаляването, е необходимо да се въведат изпитани и стандартизирани нива за качество на водата с конкретни области на приложение. По отношение на повторното използване и рециклирането е необходимо да се промени парадигмата, като се премине от усилия за възстановяване към усилия за предотвратяване.

3.1.4.

Комитетът отново призовава за поставяне на природосъобразните решения, възстановяването и опазването на екосистемите и биологичното разнообразие в основата на политиката за водите на ЕС (принцип 2 от Декларацията за Син пакт на ЕС). ЕИСК призовава за по-добро разбиране на процесите на самопречистване в сладководната и морската система.

3.1.5.

ЕИСК приветства инициативата за отстраняване на перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS) и устойчивите вещества и плана за стимулиране на иновативни решения без PFAS като допълнение към текущата дискусия в Европейската агенция по химикали (ECHA) и отбелязва, че е важно PFAS да бъдат отстранени първо от „горещите точки“ , преди да се разпръснат. Следва да се отбележи, че почистването трябва да продължи и след забраната за производството на PFAS. ЕИСК призовава за увеличаване на усилията в областта на научните изследвания за разработване на алтернативи за основните приложения на PFAS.

3.2. Интелигентни по отношение на водните ресурси икономика и общество

3.2.1.

ЕИСК призовава да се обърне специално внимание както на традиционните водоемки сектори (селско стопанство, енергетика, минно дело, металургия, преработка на храни, текстил, туризъм), така и на нововъзникващите сектори (производство на батерии, данни и изкуствен интелект, полупроводници, водород). Когато е възможно, комбинирана система за управление на икономиите на вода и енергия може да донесе взаимно подсилващи се ползи. Поради това, тъй като различните сектори имат различни нужди от вода и (все още) няма технологии за ефективно използване на водата, трябва да се вземе предвид икономическата и промишлената осъществимост на намаляването на водочерпенето.

3.2.2.

Стимулите и инструментите трябва да подкрепят разработването на технологични решения и да насърчават инвестиции в ефективно използване на водата в селското стопанство и водоемките и енергоемките промишлени отрасли. В тези сектори всички ограничения върху доставките трябва да се основават на прозрачни критерии, осигуряващи баланс между екологичните цели и оперативната и обществената стабилност.

3.2.3.

ЕИСК приветства преследваната цел за ефективно използване на водата и настоятелно призовава Комисията да актуализира своите траектории и планове за действие за индустриален преход и да ги приложи в различните речни басейни с цел възстановяване на водния баланс.

3.3. Гарантиране на чиста и финансово достъпна вода за всички, укрепване на позицията на потребителите

3.3.1.

Понастоящем 30 % от населението на ЕС живее в зони, засегнати от недостиг на вода (9,8 милиона души не разполагат с безопасна за пиене вода). Следователно, тъй като водата е ограничено обществено благо, а водната бедност е недопустима, при разработването и прилагането на стратегията за устойчивост на водните ресурси трябва да се запази статутът на водните услуги в Европа като гаранция за осигуряване на наличност, достъпност, в т.ч. финансова, за всички заинтересовани страни, както и високи стандарти за качество. На никого не следва да бъде отказван достъп до вода, доставяна от разпределителните мрежи.

3.3.2.

Средно 30 % от водата в ЕС се губи, преди да достигне ползвателите, заради течове в канализационните мрежи. Интелигентните системи за измерване, откриване на течовете и ремонт на мрежата ще гарантират, че потребителите са запознати с разходите, свързани с водните услуги. Тъй като настоящото равнище на течове е неприемливо, ЕИСК призовава ЕС да изтегли напред крайния срок (2030 г.), в който държавите членки трябва да представят национални планове и да направи тяхното изпълнение задължително.

3.3.3.

Като общо благо питейната вода следва да стане свободно достъпна за всички граждани на ЕС на обществени места, както е заложено в новата Директива за питейната вода и Директивата за пречистването на градските отпадъчни води.

3.3.4.

Домакинствата (13 % от цялото потребление на вода) следва да бъдат подпомагани, за да подобрят ефективното използване на вода в домакинството чрез следните мерки: насърчаване на използването на дъждовна вода, създаване на стимули за водоспестяващи функции, въвеждане на етикети за потреблението на вода, на децентрализирани станции за пречистване на водата за къщите, които не са свързани с канализационните системи, и на технологии за икономии на вода.

3.3.5.

Усилията за комуникация относно стойността на водата и водните услуги са от съществено значение за промяна на дългосрочното поведение. Потребителите трябва да бъдат информирани по-добре за своя воден отпечатък (и пряк, и косвен). Това следва да бъде подпомогнато с въвеждането на (доброволни или задължителни) етикети за потреблението на вода.

3.3.6.

Организираното гражданско общество (и по-специално младите хора) изпълнява съществена роля в съвместното създаване и изпълнение на стратегии за повишаване на осведомеността на гражданите и дружествата относно стойността на водата и ефективното ѝ използване.

3.3.7.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за свикване на Форум за устойчивост на водните ресурси на всеки две години и желае да участва като съорганизатор, като се има предвид водещата му роля за насърчаването на амбициозна политика на ЕС в областта на водите. ЕИСК отново изтъква необходимостта от създаване на консултативна платформа на ЕС за заинтересованите страни (действие 2 от Декларацията на ЕИСК за Син пакт на ЕС), която да включва ЕИСК и други институции на ЕС, въз основа на модел, подобен на Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика. Това ще позволи да се наблюдава изпълнението на стратегията и да се обменят най-добри практики, като се подкрепи подготовката на Форума за устойчивост на водните ресурси и се гарантира непрекъснато проследяване на неговата работа и заключения.

3.3.8.

Градското и пространственото планиране трябва да имат важна роля в създаването на подходящи условия за икономии на вода и енергия чрез гарантиране на интелигентно географско разпределение на водоемките и енергоемките сектори.

4. Конкретни бележки по петте способстващи фактора

4.1. Управление и изпълнение

4.1.1.

Съгласно докладите за оценка редица свързани с водата политики на ЕС не се изпълняват в достатъчна степен и поставените от тях цели не се постигат. Напредъкът по целите може да се наблюдава посредством инструмента за управление на европейския семестър и в рамките на неговите специфични за всяка държава препоръки.

4.1.2.

Обменът на най-добри практики е от ключово значение в няколко области: използването на опита в сходни водни басейни може да ускори процедурите по издаване на разрешения, като същевременно подобри тяхната сигурност. Във връзка с това следва да се предвиди ускорена процедура за проекти за ефективност в енергоемките и водоемките отрасли.

4.1.3.

Инициативите за трансгранично сътрудничество също са обещаващи, когато съседни региони предприемат стъпки и мерки за подготвеност, и мерките при извънредни ситуации и превантивните мерки се координират на двустранно и многостранно равнище, както и в рамките на стратегическите макрорегиони на ЕС.

4.1.4.

Следва да се направи оценка на кумулативното въздействие на политиките в областта на водите върху водоемките и енергоемките отрасли и, при необходимост, да се разработят компенсаторни механизми.

4.2. Финанси и инвестиции за стабилно снабдяване

4.2.1.

ЕИСК приветства обявените от Комисията финансови средства в стратегията за устойчивост на водните ресурси, тъй като държавите членки имат различни практики. Следва наистина да се предвиди добре планирано публично финансиране и финансиране от ЕИБ (15 милиарда евро за три години), за да се мобилизират другите необходими инвестиции чрез насърчаване и привличане на частни финансови източници. За постигането на оптимална ефективност следва да се оценят резултатите от последните инструменти за финансиране, в които се съчетават публично и частно финансиране (напр. Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), InvestEU). За да се повиши ефективността на финансирането, следва да се създаде помощен механизъм за технически консултации.

4.2.2.

Политиките на ценообразуване — макар и от национална компетентност — могат да изиграят ключова роля в стимулирането на домакинствата и икономическите сектори да оптимизират потреблението и да поддържат сигурността на водните ресурси в дългосрочен план. Ценообразуването следва да се основава на принципа на възстановяване на разходите, според който всички ползватели на вода участват ефективно и пропорционално в поемането на разходите за управление на водите и осигуряването на финансиране за необходимата поддръжка и (ре)инвестиции. Системите на диференцирано ценообразуване, облагане и подпомагане ще възпират прекомерната употреба, като същевременно ще спомагат за поддържане на финансовата достъпност за всички основни нужди на домакинството. За да се повиши осведомеността относно стойността на водните услуги, ще трябва да се гарантира прозрачност на сметките за вода. Неефективните схеми на субсидиране следва постепенно да се премахнат.

4.2.3.

Постепенното инвестиране на ограничени комплексни ресурси (квалифицирани човешки ресурси, време, средства, отпечатък, организация, енергия, суровини от критично значение, земеползване и промени в земеползването и др.) в дългия списък от необходими и целеви области трябва да бъде предмет на тройно приоритизиране: a) неотложност/важност; б) очакван максимален резултат от комплексните ползи спрямо изразходваните ресурси; и в) наличност на необходимите ресурси. Съответно на местно, регионално равнище, равнището на държавата членка и на водния басейн следва да се изготвят съобразени с местните условия програми за развитие.

4.2.4.

За да се намали търсенето на вода и да се подобри ефективността, е важно да се подпомагат инвестициите в иновативни решения, модернизиране на процесите, селско стопанство с ефективно използване на водата, повторно използване на водата, създаване на системи със затворен цикъл и намаляване на течовете. Водоемките и енергоемките сектори следва да са допустими за целево финансиране и инструменти за намаляване на риска за модернизиране или препроектиране на системи, като се имат предвид високите първоначални капиталови разходи и дългите периоди на възвръщаемост.

4.2.5.

ЕИСК призовава за всеобхватна стратегия за увеличаване на повторното използване на водата (с цели, стимули и мерки за регулиране), тъй като понастоящем се използват повторно едва 2,4 % от отпадъчните води. Кръговостта следва да се превърне в норма, водата, енергията и материалите да се оползотворяват и използват повторно във всички сектори, включително повторно използване и рециклиране на водата и седиментите. Този преход следва да бъде подпомаган от цифрови технологии, прилагани в цялата инфраструктура и във всички системи.

4.2.6.

Концепцията за „кръгово използване на водата“ трябва да бъде стимулирана. На водоемките и енергоемките сектори следва да се предостави финансиране с цел създаване на местни затворени цикли. Трябва да се подкрепи и превръщането на пречиствателните станции за отпадъчни води във „водни мини“, които оползотворяват стойността на водата (използвайки органичните и неорганичните вещества). ЕИСК се застъпва настоятелно за концепцията „инсталации за ресурси“ , изложена в становище CCMI/228, както и за оптималното оползотворяване на хранителни вещества като водород и фосфор, а също и метали от отпадъчните води, утайките от пречистване на отпадъчни води и други източници. Финансирането следва да бъде насочено и към преобразуването на промишлените отпадъчни води в преработена вода за повторна употреба, с ясно определени стандарти за качество и класификация, отговорност и ограничения за повторна употреба.

4.2.7.

С цел по-бързо, по-целенасочено и по-ефективно инвестиране на наличните финанси, ЕИСК препоръчва съчетаване на всички видове финансиране, свързано с водата, в едно обобщаващо досие, което да може да се управлява аналитично в зависимост от всеки аспект на съдържанието на даден проект, на неговата допустимост, интензивност, условия и др. ЕИСК призова за създаването на Фонд за син преход като единна точка на ЕС за достъп за инвестиции в областта на водите и за съчетаване на публичните инвестиции с иновативно финансиране.

4.2.8.

ЕИСК отново призовава водата да бъде приета като стратегически приоритет в следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС.

4.3. Цифровизация и изкуствен интелект

4.3.1.

Надеждните, фактологични и обективни данни са conditio sine qua non и стоят в основата на цифровизацията и отговорното вземане на решения. Следва да се отбележи, че от 2014 г. насам не разполагаме с европейска статистика относно водоснабдяването и различните видове водоползване, а други данни са разпокъсани. От съществено значение е да се изгради интелигентно събиране и управление на данни на равнището на ЕС, като се започне от равнището на инсталацията или стопанството, като същевременно земеделските стопани и отраслите се подпомагат да следят данните за водата и да повишават ефективното ѝ използване. Спешно необходимо е да се изготви план за действие за цифрови решения за водите, с който следва:

—	да се създадат нови задължителни модули за икономически сметки за околната среда за сметките за водата;

—	да се разгърне събирането на цифрови данни в реално време и да се изградят оперативно съвместими европейски пространства на данни за водите;

—	да се въведат 3D технологии с цел значително подобряване на откриването на течове;

—	да се включат промишлените потребители на вода в рамките на ЕС за мониторинг на водите;

—	да се създаде интегрирана рамка за управление на водните ресурси (предлагане, търсене, разпределение, използване, отклоняване, замърсяване);

—	да се инвестира в иновативни сензори, ИИ, големи масиви от данни и машинно самообучение, цифрови двойници на водните потоци, използването на сателитни технологии, виртуална реалност;

—	да се разгърне потенциалът на ИИ в управлението на водните ресурси и законодателството в областта на водите;

—	да се създадат системи за ранно предупреждение с цел информиране за свързани с водите екстремни събития, замърсяване или атаки;

—	да се улеснят модернизирането и взаимосвързаността на всички водни инфраструктури (включително взаимодействието между синята, зелената и сивата вода).

4.4. Научни изследвания, воден сектор и умения

4.4.1.

Европа следва да се възползва от възможностите, предоставяни от позицията ѝ на глобален лидер във водните технологии (ЕС притежава 40 % от всички свързани с водата патенти), за да задейства промяна на парадигмата в начина, по който използваме водата, като инвестира в издръжлива водна инфраструктура, кръгови водни цикли, каскадно използване, цифрово управление и приобщаващо управление на водите.

4.4.2.

ЕИСК приветства обявяването на Промишления алианс за интелигентен воден сектор с цел стимулиране на конкурентоспособността и отправя искане да стане член на този нов алианс.

4.4.3.

При увеличаването на финансирането на научноизследователската и развойна дейност (чрез Европейския институт за иновации и технологии (EIT)/общността на знание и иновации (ОЗИ) в областта на водите, „Хоризонт Европа“ и предвидения Промишлен алианс за интелигентен воден сектор) в чисти и ефективни технологии в областта на водите следва да се наблегне на революционните технологии като сухо охлаждане, нанотехнологии при филтрирането, обратна осмоза, усъвършенствани мембрани, биотехнологични процеси за обезсоляване, нови решения за извличане на хранителни вещества от утайки, решения с ИИ и пряка електролиза на морската вода.

4.4.4.

Водният сектор на Европа следва да се превърне в стълб за промишленото развитие и конкурентоспособността. Политиката на Европа за промишленост с нулеви нетни емисии следва надлежно да вземе под внимание нововъзникващия сектор на водните технологии. Необходимо е да се създадат пътни карти и адаптирани планове за действие. За да се отключат инвестициите в технологии за ефективно използване на водата, е важно:

—	да се извърши анализ на недостига на инвестиции в целия ЕС за постигането на устойчивост на водните ресурси (в допълнение към недостига на инвестиции, който вече е налице за прилагането на действащото законодателство за водите);

—	да се осигурят финансови стимули (включително договори за разлика), така че водоемките индустрии да инвестират в повишаването на ефективността;

—	да се разработят и приложат схеми за намаляване на риска, например в новия Инструмент за ускоряване на инвестициите в областта на устойчивостта на водните ресурси;

—	да се проучи възможността за въвеждане на условия, свързани с водата, в обществените поръчки и да се разработят бизнес модели за повторно използване на отпадъчните води (като „Водата като услуга“).

4.4.5.

Водният сектор осигурява заетост на 1,6 милиона души в ЕС. Редица промишлени сектори са изправени пред недостиг на умения, но водният сектор е засегнат в особено силна степен. Причините за недостига на умения включват застаряващата работна сила, изтичането на мозъци, цифровизацията и технологичните промени, както и липсата на видимост на този сектор в нашето общество.

4.4.6.

Важно е секторът да намери ефикасни начини за предаване на знания на следващото поколение, което е по-малобройно вследствие на демографската тенденция. Трябва да се натрупа експертен опит в областта на цифровите и кръговите технологии. Това означава:

—	да се подобрят цифровите умения на всички нива на квалификация и насърчаване на НТИМ (вкл. биохимия);

—	да се подобрят сътрудничеството и партньорствата. За да бъде ефективна, предложената Европейска академия за водите следва да бъде организирана на национално равнище;

—	да се насърчават стажовете за оператори, техници и инженери;

—	да се подкрепя преносимостта на уменията в целия ЕС;

—	да се гарантира, че Съюзът на уменията обръща нужното внимание на инициативите във водния сектор;

—	следващото поколение експерти по водите да се привлекат още в училище.

4.5. Сигурност и подготвеност за повишаване на устойчивостта

4.5.1.

Водата е комплексна екосистема, включваща множество аспекти. Ето защо е от ключово значение свързаните с водата рискове по отношение на климата, сигурността, здравето и замърсяването да бъдат преодолявани чрез интегрирана система за управление, която да се основава на координиран подход и на солидни структури за управление, при които отговорностите са ясно определени.

4.5.2.

За да се подобри подготвеността, е необходимо да се предвидят свързаните с водата рискове, произтичащи от изменението на климата, като се наблегне специално на затоплянето на моретата, чрез проактивни планове за оценка на риска и чрез адаптиране на обществените и икономическите дейности към реалностите на изменението на климата. Трябва да се подобрят информационните системи за прогнозиране на наводнения.

4.5.3.

Подготвеността изисква специфични регионални стратегии, които отразяват местните условия и отговарят на рисковите профили на всички територии. Регионалните и местните планове за действие в извънредни ситуации трябва да включват изграждане на капацитет, кампании за повишаване на обществената осведоменост, системи за ранно предупреждение и протоколи за евакуация. Освен това местните власти следва да създадат планове за управление на сушата/горещините.

4.5.4.

Водната инфраструктура следва да бъде класифицирана като инфраструктура от основно значение за сигурността и издръжливостта. За водоемки и енергоемки клъстери планирането на действия при извънредни ситуации следва да включва гарантирани минимални експлоатационни нива по отношение на водата и протоколи за бързо възстановяване в случай на прекъсване. Тези клъстери следва да бъдат интегрирани в регионалното планиране на устойчивостта на водните ресурси и в рамките за снабдяване при извънредни ситуации. Критичните инфраструктури като инфраструктурата за (дълбокия) водоносен хоризонт, питейната вода и отпадъчните води, трябва да могат да предотвратяват, издържат, поемат и да се възстановяват от инциденти и смущения. Чувствителната информация трябва да бъде защитена, а издръжливостта на уязвимата инфраструктура трябва да бъде укрепена срещу злонамерени действия.

4.5.5.

Плановете за адаптиране към изменението на климата и за устойчивост на водните ресурси трябва да бъдат интегрирани в законодателството на ЕС. Следва да се обърне специално внимание на предизвикателствата, които изменението на климата поставя пред островите и най-отдалечените региони, планинските региони и Средиземноморието (ерозия на бреговете, опустиняване, продължителни суши, питейна вода).

Брюксел, 18 септември 2025 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Вж. препоръките, отправени в становището на ЕИСК „Синя дипломация и сътрудничество в областта на водите — решения за облекчаване на натиска на миграцията, предизвикана от изменението на климата“ (все още непубликувано в Официален вестник).