РЕШЕНИЕ НА СЪДА

от 21 май 2025 г.

по дело E-18/24

Норвежката държава, представлявана от Министерството на енергетиката срещу Greenpeace Nordic и Nature and Youth Norway

(Околна среда — Директива 2011/92/ЕС — Оценка на въздействието на проектите върху околната среда — член 3, параграф 1 — Проекти, посочени в приложение I — Добив на нефт и природен газ за търговски цели — Принцип на лоялно сътрудничество — Изискване за отстраняване на незаконосъобразните последици от нарушение на правото на ЕИП)

(C/2025/6205)

По дело E-18/24 норвежката държава, представлявана от Министерството на енергетиката срещу Greenpeace Nordic и Nature and Youth Norway — ИСК пред Съда по член 34 от Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд от Апелативния съд на Borgarting (Borgarting lagmannsrett), относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г., Съдът, в състав Páll Hreinsson, председател (съдия докладчик), Bernd Hammermann и Michael Reiertsen, съдии, постанови решение на 21 май 2025 г., чийто диспозитив гласи:

Емисиите на парникови газове, които ще бъдат отделени от изгарянето на нефт и природен газ, добити като част от проект, посочен в точка 14 от приложение I към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г., и след това продадени на трети страни, представляват „въздействие“ на този проект по смисъла на директивата.

Съгласно член 3 от Споразумението за ЕИП от националния съд се изисква, доколкото е възможно съгласно националното право, да отстрани незаконосъобразните последици от неизвършването на пълна оценка на въздействието върху околната среда, изисквана съгласно Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС. Това обаче не изключва узаконяването чрез извършването на такава оценка, докато проектът е в ход или дори след приключването му, ако са изпълнени две условия:

—	националните норми, които позволяват да бъде отстранен пропускът, не предоставят на заинтересованите лица повод да заобикалят нормите на правото на ЕИП или да не ги прилагат, и

—	всяка последваща или допълнителна оценка, извършена с цел узаконяване, не се извършва само по отношение на бъдещото въздействие на проекта върху околната среда, а трябва да вземе предвид и въздействието му върху околната среда от момента на завършването на посочения проект.

Запитващата юрисдикция следва да прецени дали условията в главното производство са изпълнени с оглед на съдържанието на националните разпоредби и на информацията, с която разполага.

3)	Националният съд не може да отмени със задна дата задължението за оценка на въздействието по член 3, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС.