1)

Трябва ли Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 г. (1), принципът на ефективност на правото на Европейския съюз и принципът на обвързващото действие на договорите, имплицитно залегнал в Директива 93/13 и в практиката на Съда на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че допускат или изискват да се остави без приложение национална разпоредба, която забранява на съда да преценява и санкционира нарушението от страна на банката на клауза от договор за ипотечен кредит, отнасяща се до условията, при които банката може да прекрати договора при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, ако след като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, поръчителят — продавач или доставчик, който гарантира кредита, е удовлетворил вземането, претендирано от банката спрямо потребителя?

2)

Трябва ли Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 г. и принципът на ефективност на правото на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат или изискват да се установи неравноправност на клауза от договор за ипотечен кредит, съгласно която потребителят ще заплати за поръчителството от поръчител — продавач или доставчик, ако потребителят не е информиран, че погасяването на дълга от поръчителя при неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя ще доведе до регресно право на поръчителя срещу кредитополучателя, което прави непротивопоставими на поръчителя всички евентуално извършени от кредитора нарушения на разпоредбите на договора за кредит, на националното право и на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите?