1)

В съответствие ли е с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 114, параграф 3 и член 169 ДФЕС, членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на ефективност и ефективни правни средства за защита, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) прилагане на правото на държава членка, при което

2)

В съответствие ли е с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 114, параграф 3 и член 169 ДФЕС, членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на ефективност и ефективни правни средства за защита, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагане на правото на държава членка, при което предявяването на претенция от кредитора в производство по принудително изпълнение и защитата на потребителя, който се позовава на наличие на неравноправна клауза, за да се противопостави на тази претенция, се различават от гледна точка на погасителната давност, тъй като съгласно националната правна уредба потребителят може да предяви иск от момента на едностранното разваляне на договора от кредитора и с изтичането на пет години от този момент правото на потребителя да се обяви договорът за недействителен и едновременно с това да се определят правните последици от тази недействителност се погасява по давност дори когато кредиторът предявява вземанията си срещу потребителя в производство за принудително изпълнение на основание на нотариален акт, в рамките на което не се проверява дали договорните клаузи са неравноправни?

3)

В съответствие ли е с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 114, параграф 3 и член 169 ДФЕС, членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на ефективност и ефективни правни средства за защита, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагане на правото на държава членка, при което не се счита, че е налице съединяване на искове и следователно от гледна точка на погасителната давност не става въпрос за самостоятелни искове, когато потребителят предявява иск за обявяване на целия договор за недействителен поради наличие на неравноправна клауза едновременно с реституционен иск, който трябва да се предяви за определяне на правните последици от недействителността, ако след изтичането на давностния срок за предявяване на реституционния иск това води и до невъзможност да се провери неравноправния характер на договорната клауза на самостоятелно основание и да се обяви договорът за недействителен, поради което не може да се иска и прекратяване на принудителното изпълнение?

4)

В съответствие ли е с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 114, параграф 3 и член 169 ДФЕС, членове 38 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципите на ефективност и ефективни правни средства за защита, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори прилагане на правото на държава членка, при което по отношение на възможността потребителят да е знаел в разумни граници за неравноправния характер на договорна клауза и по отношение на спирането на давността не може да се вземе предвид възприетият в съдебната практика подход при прилагането на правото на държавата членка относно неясните и неразбираеми договорни клаузи, по силата на които валутният риск се поема от потребителя, и относно неравноправния характер на такива клаузи?