(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за максимални темпове на растеж на нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка от Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за определяне на максималните темпове на растеж на нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, да одобри набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

Рамката осигурява гъвкавост при прилагането на правилата в случай на извънредни обстоятелства извън контрола на държавите членки, които оказват значително въздействие върху публичните финанси, в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В този случай по искане на държава членка и по препоръка на Комисията, основана на извършен анализ, Съветът може, в четириседмичен срок от препоръката на Комисията, да приеме препоръка, с която да допусне съответната държава членка да се отклони от максималните темпове на растеж на нетните си разходи, заложени от Съвета, когато i) извънредни обстоятелства извън контрола на държавата членка ii) оказват значително въздействие върху публичните финанси на тази държава членка и iii) при условие че това отклонение не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. Съветът следва да определи срок за прилагането на това отклонение.

(6)

На 17 юли 2025 г. Германия представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и на Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията с оглед на мотивите, посочени от Германия. Удължаването беше договорено, тъй като предишното национално правителство загуби парламентарно мнозинство, а парламентарните избори бяха насрочени за 23 февруари 2025 г., след което последваха няколко седмици на коалиционни преговори, довели до коалиционно споразумение на 9 април 2025 г. и сформиране на ново правителство на 6 май 2025 г.

(7)

За да се определят рамките на диалога, предшестващ представянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, на 17 юни 2025 г. Комисията изпрати на Германия, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, предварителни насоки, съдържащи референтната траектория (5). Комисията публикува референтната траектория на 24 юли 2025 г. (6) Референтната траектория се основава на риска и ще гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг ще следва правдоподобно низходяща траектория или ще остане на разумни равнища в средносрочен план, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

Въз основа на допусканията на Комисията и ако се приеме период на корекция от седем години, в референтната траектория на Германия се определя, че нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава годишен среден ръст на нетните разходи от 1,8 % през седемгодишния период на корекция (2025 – 2031 г.) и 1,7 % през петгодишния период, обхванат от плана (2025 – 2029 г.). Хоризонтът на плана е пет години (2025 – 2029 г.) вместо обичайните четири години, тъй като с оглед на федералните избори, проведени по изключение през февруари 2025 г., настоящото федерално правителство ще отговаря за изготвянето на пет закона за бюджета вместо за четири.

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Германия на 17 юни 2025 г.

(8)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през юни и юли 2025 г. Германия и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху максималните темпове на растеж на нетните разходи, предвидени от Германия, и нейните основни допускания, както и върху предвидения набор от ангажименти за реформи и инвестиции в подкрепа на удължаването на периода на корекция, включително благоприятстващи инвестициите реформи и мерки, насочени към опростяване, ефективност и подобряване на предлагането на работна ръка. Освен това в рамките на диалога Германия и Комисията обсъдиха също така предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(9)

През юли 2025 г., в съответствие с член 11, параграф 3 и член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно информацията, предоставена от Германия в нейния план, Германия участва в процес на консултации със социалните партньори и регионалните органи.

(10)

Съветът за стабилност, съвместен орган на Германската федерация и федералните провинции, представи становище (7) относно макроикономическата прогноза и макроикономическите допускания, на които се основават многогодишните максимални темпове на растеж на нетните разходи. Като цяло планът за разходите в средносрочния план беше счетен за съответстващ на правилата на ЕС и подкрепящ икономическия растеж. Съветът за стабилност отбеляза, че надеждна оценка би могла да се направи едва след като националните прогнози бъдат преразгледани през октомври 2025 г., и подчерта значението на прилагането на мерки за стимулиране на растежа, дисциплина на разходите и структурни реформи за постигане на целите.

(11)

Планът беше представен на Парламента на 20 и 21 юли 2025 г. чрез съответните парламентарни комисии.

(12)

На 15 октомври 2024 г. Германия представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на 26 ноември 2024 г. (8) Предвид политическите събития в Германия проектобюджетът за 2025 г., въз основа на който Комисията прие становището си, не беше гласуван или одобрен от националния парламент и не влезе в сила. След федералните избори федералното правителство изготви преработен проектобюджет за 2025 г., който трябваше да бъде приет от националния парламент в края на септември 2025 г. Освен това федералното правителство прие проектозакона за бюджета за 2026 г. на 30 юли 2025 г., след представянето на плана. Очаква се той да бъде приет от националния парламент в началото на декември 2025 г. Очаква се Германия да представи своя проект на бюджетен план за 2026 г. до 15 октомври 2025 г.

(13)

На 24 април 2025 г. Германия поиска задействането на националната клауза за дерогация, за да бъдат поети по-високите разходи за отбрана, в съответствие с член 26, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1263 и след съобщението на Комисията (C(2025)2000 final) от 19 март 2025 г. Следователно това искане беше подадено преди представянето на средносрочния фискално-структурен план. Искането за задействане на националната клауза за дерогация беше оценено от Комисията едновременно с оценката на средносрочния фискално-структурен план. Поради това при оценката на плана се взема предвид задействането на националната клауза за дерогация, по-специално във връзка с въздействието на механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

(14)

Механизмът за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизмът за гарантиране на устойчивостта при дефицит бяха установени (членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263), за да се гарантира, че държавите членки прилагат минимална фискална корекция и може да бъдат по-строги от това, което се изисква от основания на устойчивостта подход. Тези механизми не се вземат предвид по време на периода на задействане на националната клауза за дерогация. Този подход гарантира, че условието за устойчивост на националната клауза за дерогация се прилага еднакво за всички държави членки.

(15)

На 8 юли 2025 г. Съветът отправи към Германия поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (9).

(16)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(17)

Икономическата активност в Германия намаля с 0,5 % през 2024 г. поради спад в износа и инвестициите (10). Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г., публикувана през май 2025 г., се очаква икономиката да бъде в застой през 2025 г., тъй като възстановяването на частното потребление и инвестициите до голяма степен се компенсира от отрицателното въздействие на нетния износ. През 2026 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 1,1 %, подкрепен от възстановяването на износа и продължаващия растеж на частното потребление и инвестиции. През прогнозния хоризонт (т.е. 2025 – 2026 г.) растежът на потенциалния БВП в Германия се очаква леко да намалее от 0,5 % през 2024 г. на 0,3 % през 2025 г. и 2026 г., главно поради намаляването на населението в трудоспособна възраст, продължаващото намаляване на отработените часове на наето лице и ниския ръст на общата факторна производителност. Равнището на безработица беше 3,4 % през 2024 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 3,6 % през 2025 г. и 3,3 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (определена въз основа на дефлатора на БВП) да намалее от 3,1 % през 2024 г. до 2,4 % през 2025 г. и 2,2 % през 2026 г. Политическите намерения на правителството за увеличаване на разходите за инфраструктура и отбрана все още не бяха достатъчно подробни до крайната дата за изготвянето на прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г., за да бъдат включени в нея. Съобщените данни и развитието на политиката след публикуването на пролетната прогноза показват, че икономическият растеж през 2025 г. и 2026 г., както и дефлаторът на БВП за 2025 г. може да са по-високи от очакваното през пролетта.

(18)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2024 г. дефицитът на сектор „Държавно управление“ на Германия възлизаше на 2,8 % от БВП. (11) Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се очаква той да остане като цяло стабилен на равнище 2,7 % от БВП през 2025 г. и, при условие че политиката остане непроменена, да се увеличи до 2,9 % през 2026 г. В края на 2024 г. консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ възлизаше на 62,5 % от БВП. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се прогнозира той да нарасне до 63,8 % от БВП в края на 2025 г. и до 64,7 % в края на 2026 г. В тези прогнози не се вземат предвид по-скорошните намерения по отношение на политиката, обявени в средносрочния план, тъй като те бяха представени след крайната дата за пролетната прогноза. На 24 юни и 30 юли 2025 г. германското федерално правителство прие федералните бюджети за 2025 г. и 2026 г. Бюджетите показват увеличение на разходите и дефицита през 2025 г. и 2026 г. в сравнение с прогнозите на Комисията от пролетта на 2025 г.

(19)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Германия обхваща периода 2025 – 2029 г. и представя фискална корекция в продължение на седем години (2025 – 2031 г.).

(20)

Планът съдържа информацията, изисквана по член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263, с изключение на подробна информация относно референтната траектория на Комисията, изисквана съгласно член 13, буква б), и информация относно имплицитните и условните задължения, изисквана съгласно член 13, буква ж) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(21)

В плана се поема ангажимент за максималните темпове на растеж на нетните разходи, посочени в таблица 2, като се отчита задействането на националната клауза за дерогация, т.е. без изискванията, произтичащи от механизмите (вж. долната част на таблица 2), което съответства на среден максимален ръст на нетните разходи от 2,9 % за периода 2025 – 2029 г. Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025 – 2031 г.), е по-висок от референтната траектория, предадена от Комисията на 17 юни 2025 г. Оценката на Комисията се основава на максималните темпове на растеж на нетните разходи без изискванията, произтичащи от механизмите. Освен това Германия се ангажира с набор от реформи и инвестиции с оглед на удължаване на периода на корекция до седем години (2025 – 2031 г.), през който се планира средният максимален ръст на нетните разходи да бъде 2,8 %.

Таблица 2: Максимален ръст на нетните разходи в плана на Германия

със и без механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит

(годишен и кумулативен темп на растеж в %, в номинално изражение)

(22)

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за максимални темпове на растеж на нетните разходи (вж. таблица 2, долна част), в съответствие с плана консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ постепенно ще нарасне от 62,5 % от БВП в края на 2024 г. до 64,4 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.), както е показано в таблица 3. След периода на корекция, т.е. в средносрочен план, консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да намалее и да достигне 56,5 % от БВП през 2041 г.

Таблица 3: Динамика на консолидирания дълг и салдото на сектор „Държавно управление“ в плана на Германия 2024 г.

В съответствие с плана съотношението на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ към БВП ще започне да намалява до края на периода на корекция (2031 г.). Това е правдоподобно, тъй като въз основа на допусканията, залегнали в плана, се предвижда дългът да намалее през десетте години след периода на корекция при всички детерминистични стрес тестове на Комисията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, а стохастичните прогнози показват с достатъчно голяма вероятност, че дългът ще намалее.

Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания максималните темпове на растеж на нетните разходи, представени в плана, са в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(23)

Въз основа на максималните темпове на растеж на нетните разходи и допусканията в плана дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще намалее от 2,7 % от БВП през 2024 г. до 1,8 % от БВП през 2029 г. и до 1,1 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.). Така според плана салдото на сектор „Държавно управление“ няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.), въпреки че се очаква да надхвърли тази стойност през първите години на плана.

В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2041 г.) дефицитът на сектор „Държавно управление“ няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания максималните темпове на растеж на нетните разходи, представени в плана, са в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(24)

Времевият профил на фискалната корекция, измерена като годишна промяна в структурното първично салдо, е отложен от 2025 – 2026 г. за 2027 – 2031 г. в сравнение с линейния път, който по правило се изисква съгласно член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.Планът предвижда експанзионистични политики през 2025 – 2026 г., обусловени от увеличените разходи (вж. съображение 27), и значителна консолидация през периода 2027 – 2029 г. Първоначалната експанзионистична фискална позиция през първите години на плана има за цел да подкрепи дейността и инвестициите след две години на отрицателен растеж на реалния БВП. Като цяло максималните темпове на растеж на нетните разходи през петгодишния период на плана са в съответствие с гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията в края на периода, посочен в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като усилието за фискална корекция през периода на плана (2025 – 2029 г.) е пропорционално на общото усилие за целия период на корекция (2025 – 2031 г.).

Таблица 4: Динамика на структурното първично салдо в плана на Германия

(25)

Съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 фискалната корекция трябва да продължи, при необходимост, докато съответната държава членка не достигне равнище на дефицит, което да осигурява общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП спрямо референтната стойност на дефицита от 3 % от БВП (механизъм за гарантиране на устойчивостта при дефицит). Съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263 се изисква прогнозното съотношение на дълга към БВП да намалее с минимална средна годишна сума от 0,5 процентни пункта, при условие че съотношението на дълга към БВП остава между 60 % и 90 % (механизъм за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга).

Ако са изпълнени условията за задействане на националната клауза за дерогация и за срока на това задействане, позволената гъвкавост следва да се изчислява без въздействието на тези два механизма, за да се гарантира равно третиране на държавите членки. Поради това при това конкретно обстоятелство оценката на средносрочния фискално-структурен план и оценката на искането за задействане на националната клауза за дерогация следва да се извършват по интегриран начин. По-специално, като се има предвид задействането на националната клауза за дерогация, не е необходимо да се проверява дали средносрочният план на Германия е в съответствие с механизмите за периода 2025 – 2028 г., обхванати от националната клауза за дерогация. За останалата част от периода на корекция (2029 – 2031 г.), тъй като националната клауза за дерогация вече няма да се прилага, е необходимо да се провери дали в средносрочния фискално-структурен план на Германия е налице спазване на механизмите.

Изискването, посочено в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 по отношение на механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, който има за цел да осигури общ марж на устойчивост спрямо референтната стойност на дефицита от 3 % от БВП, се прилага за Германия от 2029 г. За 2029 г., 2030 г. и 2031 г., в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263, годишната корекция на структурното първично салдо, очаквана в средносрочния план, не следва съответно да бъде по-малка от 0,25 % от БВП, ако структурният дефицит е останал над 1,5 % от БВП през предходната година, за да се постигне общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП. Фискалната корекция, която е резултат от залегналите в плана ангажименти на политиката и допускания, надвишава 0,25 % от БВП през 2029 г., 2030 г. и 2031 г. Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания максималните темпове на растеж на нетните разходи, представени в плана, са в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит за периода 2029 – 2031 г.

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като съгласно плана консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ ще бъде над 60 % от БВП (но под 90 %) през периода на корекция, съотношението на дълга към БВП трябва да намалява с поне 0,5 процентни пункта средно годишно, докато спадне под 60 %. Този среден спад е изчислен за периода 2029 – 2031 г. и възлиза на 0,8 процентни пункта. Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания максималните темпове на растеж на нетните разходи, представени в плана, са в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга за периода 2029 – 2031 г.

(26)

Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, залегнали в основата на референтната траектория, предадена на Германия на 17 юни 2025 г. (вж. таблица 5). По-специално в плана се използват различни допускания за изходната позиция през 2024 г., за потенциалния растеж, за реалния БВП и за дефлатора на БВП, като се вземат предвид по-нови данни. Необходима е внимателна оценка на тези разлики в допусканията, особено като се има предвид, че средният максимален ръст на нетните разходи в плана е по-висок от референтната траектория. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

В плана се използва изгладен растеж на потенциалното производство през периода 2024 – 2041 г., което води до по-високо средно потенциално производство през периода на корекция в плана в сравнение с допусканията на Комисията и следователно допринася за по-висок среден ръст на нетните разходи. Възможността за използване на по-стабилни динамични редове за потенциалния растеж е предоставена с член 36, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2024/1263, при условие че кумулативният растеж през прогнозния хоризонт (т.е. до 2041 г.) остава като цяло в съответствие с допусканията на Комисията и прилагането е надлежно обосновано от икономическа гледна точка, какъвто е случаят в плана. Прилагането на изглаждане на потенциалния растеж в плана се обосновава с по-голямата несигурност в оценката поради неотдавнашните външни макроикономически сътресения. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано. В плана се посочва, че пакетът от фискални стимули на Германия (обусловен основно от новия специален фонд за инфраструктура и неутралност по отношение на климата) вероятно ще стимулира допълнително икономическата активност през следващите години чрез очакваните допълнителни публични и частни инвестиции.

Таблица 5: Основни допускания в плана на Германия

В плана се допускат малко по-високи стойности на дефлатора на БВП за 2025 г. и 2026 г. в сравнение с допусканията на Комисията. По-високите стойности на дефлатора допринасят за по-висок среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана. Разликата от 0,3 процентни пункта между дефлатора на БВП през 2025 г. в допусканията на Комисията и този в плана е обоснована от по-нови данни за първото тримесечие на 2025 г., които не са включени в допусканията на Комисията (12). Разликата от 0,4 процентни пункта в дефлаторите на БВП за 2026 г. може да бъде обоснована от ценовото въздействие на напрежението в световната търговия и очакваното значително увеличение на публичните разходи. Взети заедно, тези аргументи надлежно обосновават това отклонение при дефлаторите спрямо данните на Комисията.

Включеният в плана актуализиран номинален дефицит през 2024 г. не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Това предполага, че разликата между плана за максималните темпове на растеж на нетните разходи в плана и в референтната траектория се обяснява с разлики в допусканията, които като цяло могат да бъдат приети, в съответствие с член 13, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-висок среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото референтната траектория.

Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на спазването на максималните темпове на растеж на нетните разходи.

(27)

Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите по отношение на нетните разходи ще бъдат изпълнени чрез следване на ориентирана към растежа стратегия, основана на публични инвестиции, структурни реформи и постепенна консолидация. Планът предвижда отложени корекции, с експанзионистична политика през 2025 г. и 2026 г. Експанзията се дължи в значителна степен на по-високите разходи, ориентирани към инвестиции (вж. таблица 6), които са насочени към бавния икономически растеж и недостатъчните инвестиции и които в значителна степен се финансират от новосъздадения Специален фонд за инфраструктура и неутралност по отношение на климата. Специалният фонд обезпечава ориентираните към инвестиции разходи, като допуска разходи в Специалния фонд само когато разходите за инвестиции в основния федерален бюджет надхвърлят десет процента от общите му разходи (без финансовите операции и някои свързани с отбраната позиции). Фискалната експанзия е последвана от значителни усилия за консолидация през 2027 г., 2028 г. и 2029 г. Стратегията за консолидация включва по-високи приходи чрез мерки за стимулиране на растежа, като например намаляване на бюрократичните разходи с 25 % чрез цифровизация и опростяване на законодателството, преодоляване на недостига на финансиране в областта на разрастването и иновационния капитал и увеличаване на предлагането на квалифицирана работна ръка чрез стимули за повишаване на участието на пазара на труда и подобряване на имиграционните процеси. Що се отнася до разходите, средносрочният план отразява намерението на правителството да извършва периодичен преглед и рационализиране на всички субсидии и програми за финансиране, да консолидира социалните обезщетения и да намали персонала в министерствата и администрацията на националните парламенти с най-малко 8 % до 2029 г. Спецификата на тези намерения и на мерките на политиката, които следва да бъдат приети, се потвърждава или коригира и определя количествено в годишните бюджети.

(28)

В плана Германия се ангажира с набор от реформи и инвестиции, насочени към подобряване на потенциалния растеж и фискалната устойчивост, обуславящи удължаване на периода на корекция от четири на седем години.

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция, се състои от два ангажимента на Германия в рамките на плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и от 15 нови реформи и инвестиции. Това включва следните мерки (вж. също приложение II):

(29)

В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 всяка реформа и инвестиция, обуславящи удължаване на периода на корекция, е достатъчно подробна, съсредоточена в началото на периода, обвързана със срокове и проверима.

(30)

Ангажиментите по ПВУ, обуславящи удължаването, съдържат значителни реформи и инвестиции, насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Освен това Германия се ангажира да продължи усилията за реформи през периода, обхванат от средносрочния фискално-структурен план, и да поддържа равнищата на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани през периода, обхванат от ПВУ (вж. таблица 6 по-долу). Ангажиментите ще бъде наблюдавани по време на изпълнението на плана. Съответно ангажиментите по ПВУ могат да бъдат взети предвид при удължаването на периода на корекция, както е предвидено в член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(31)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката на Германия по устойчив начин, както се изисква в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263. В плана се предвижда, че през 2029 г. пакетът ще има положително икономическо въздействие от около 1,0 % от БВП за 2029 г. Тази оценка е направена с помощта на динамичните стохастични модели на общо равновесие на Комисията (QUEST III). По-голямата част от въздействията върху растежа произтичат от три мерки:

. Като цяло се очаква планът да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката чрез преодоляване на установените преди това слабости, като например липсата на инвестиции и намаляващото предлагане на работна ръка.

(32)

Очаква се наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, да подкрепи фискалната устойчивост, както се изисква в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Правителството очаква фискален ефект от набора от реформи и инвестиции в размер на 0,2 % от номиналния БВП годишно, с кумулативно натрупване в размер до 1,0 % от номиналния БВП за 2024 г. за периода 2025 – 2029 г. Това се дължи най-вече на косвени ефекти (0,9 %), отразяващи акцента върху стимулиращите растежа реформи. Разширяването на обхвата на данъка върху тютюна ще увеличи данъчните приходи. Освен това прегледите на разходите и прегледът на субсидиите ще спомогнат за подобряване на качеството на публичните финанси.

(33)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е насочен към изпълнение на общите приоритети на ЕС, както се изисква в член 14, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Очаква се повечето мерки да допринесат за социалната и икономическата устойчивост в съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права. Освен това законите за ускоряване на инвестициите в геотермална енергия и водород допринасят за справедлив екологичен и цифров преход, както и за гарантиране на енергийната сигурност заедно със Закона за вятърната енергия от разположени в морето инсталации. Опростяването на законодателството в областта на обществените поръчки и използването на цифрови технологии в процесите на възлагане на обществени поръчки за въоръжените сили е насочено към изграждането на отбранителни способности.

(34)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е съобразен с уместните СДП (15), отправени като част от европейския семестър, както се изисква в член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване, е насочен към СДП, отнасящи се до:

(35)

Планът гарантира, че планираното общо равнище на национално финансирани публични инвестиции, реализирани средно за периода, обхванат от ПВУ, се запазва, както се изисква в член 14, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 6: Национално финансирани публични инвестиции в плана (% от БВП)

(36)

И накрая, наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване, може да се счита за съответстващ на ангажиментите в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорени по многогодишната финансова рамка, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(37)

В заключение, наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се оценява като цяло на отговарящ на критериите по член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това периодът на корекция може да бъде удължен от четири на седем години, както е предложено в плана.

(38)

Освен набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в плана се описват намеренията на политиката по отношение на други реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално СДП, и насочени към общите приоритети на Съюза. Планът включва 35 реформи и инвестиции, четири от които се подпомагат финансово по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Реформите и инвестициите в плана се основават отчасти на съществуващ правителствен стратегически документ („Отговорност за Германия“, Коалиционно споразумение между ХДС, ХСС и ГСДП, 21-ви Законодателен период“) (16)

(39)

Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, в плана се предвиждат мерки за обучение, например по отношение на цифровизацията на обученията и за насърчаване на цифровото участие на учащите се. Освен това планът включва реформи и инвестиции, насочени към разширяване на цифровите мрежи чрез определяне на първостепенен обществен интерес за разширяване на мрежата и опростяване на планирането и одобрението. Освен това планът има за цел да подобри достъпа до правосъдие чрез въвеждане на онлайн процедури в гражданското правосъдие, както и опростяване на нотариалните процедури чрез въвеждането на процедура за цифрово удостоверяване на автентичността за нотариусите и други актове. Планът включва също така приемането на общи цифрови стандарти за публичната администрация, за да се гарантира единен и безпрепятствен достъп до административни услуги (включени в РПЗ), както и закон за модернизиране и цифровизиране на борбата срещу недекларирания труд.

В плана също така се описват мерки за насърчаване на изграждането на диспечируеми електроцентрали, разработването, преобразуването и новото изграждане на неутрални по отношение на климата отоплителни мрежи (включени в ПВУ), както и целевото разширяване на електроенергийните мрежи. Освен това планът съдържа пакет от мерки, насочени към намаляване на данъчните компоненти на цените на електроенергията за търговските потребители и гарантиране на по-голямо участие на държавата в мрежовите разходи, за да се допринесе за конкурентоспособността и електрификацията, подобряване на регулаторната среда за УСВ/УИВ и продължаване на финансирането за отопление и саниране на ефективни сгради (включено в ПВУ), както и увеличаване на федералното финансиране за ефективни и неутрални по отношение на климата отоплителни мрежи. Планът предвижда рехабилитация на железопътната мрежа чрез модернизиране на високопроизводителните коридори. За да се засили управлението и дългосрочното планиране на инвестициите в железопътния транспорт, с плана се въвежда „Планът за инфраструктурата“ като обвързващ инструмент за финансиране, с който се дава приоритет на бъдещи проекти. Електромобилността ще бъде насърчавана чрез данъчни стимули, освобождаване от данъчно облагане на автомобилите, целева подкрепа за домакинствата с ниски доходи и инвестиции в инфраструктура за зареждане и мобилност на товарни превози с нулеви емисии (включени в ПВУ). И накрая, планът подкрепя иновациите и технологичния напредък чрез приоритизиране на финансирането на научни изследвания в рамките на програмата за високи технологии, с акцент върху ключови технологии като ИИ, биотехнологиите и климатичните решения, и чрез насърчаване на по-силни връзки между научните изследвания и промишлеността. Тези и други мерки в плана имат за цел да допринесат за изпълнението на специфичните за държавата препоръки от 2025 г. относно уменията, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни, публичната администрация, цифровата инфраструктура, цифровизацията на публичната администрация и обществените услуги, енергийната ефективност, транспорта, енергията от възобновяеми източници, енергийните инфраструктурни мрежи и иновациите в областта на научните изследвания.

(40)

Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва реформи и инвестиции, насочени към подобряване на стимулите за заетост и ускоряване на интеграцията на пазара на труда чрез преструктуриране на основното подпомагане на доходите (Grundsicherung) за търсещите работа. Очаква се Комисията по реформата в областта на социалното подпомагане да представи препоръки за модернизиране и намаляване на бюрокрацията в системата за социално подпомагане и нейната администрация. За да се увеличат стимулите за увеличаване на доходоносната заетост, в плана се предвижда въвеждането на освобождаване от данъци на добавките към извънредния труд. Освен това в плана се предвиждат и мерки за равнопоставеност чрез образование, като например предоставяне на целенасочена подкрепа за училищата с висок дял ученици в неравностойно социално положение, допълнителна подкрепа за образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) в необлагодетелстваните райони и за тези, които са насочени към насърчаване на езиковото развитие на децата, както и за подобряване на инфраструктурата за всички ОГРДВ. Освен това в плана се предвижда пакет от мерки за обучение за повишаване на квалификацията и преквалификация, например за подобряване на професионалното обучение, ученето през целия живот по отношение на цифровизацията на обученията и подкрепата за обучение в работна среда. За да се подобрят възможностите за образование, с плана се разширява инвестиционната програма за целодневни училищни грижи. Освен това инфраструктурните процедури ще бъдат ускорени чрез хармонизирано процесуално законодателство. Като допълнителна стъпка към намаляване на бюрокрацията ще бъдат въведени прегледи за подобряване на процесите, за да се установят и преодолеят най-големите пречки в административните процедури. Социалните обезщетения трябва да бъдат по-добре съгласувани и цифровизирани, за да се опрости достъпът и да се намали бюрокрацията. Планът има за цел намаляване на разходите за електроенергия чрез данъчни облекчения и федерално съфинансиране на таксите за електроенергийната мрежа в подкрепа на електрификацията. Дългосрочните частни спестявания ще бъдат подкрепени чрез въвеждане на пенсия за ранно започване на работа за деца. В плана се предвижда включването на нови самостоятелно заети лица в законоустановената пенсионна система, която има за цел да укрепи сигурността в напреднала възраст. Тя също така има за цел да увеличи предлагането на работна ръка чрез предоставяне на данъчни стимули за работа след навършване на пенсионна възраст. Достъпът до грижи ще бъде подобрен чрез система за първична медицинска помощ, реформа на спешните и спасителните служби и преструктуриране на болниците, а реформата на дългосрочните грижи има за цел да гарантира устойчивост и да намали тежестта за участниците. Железопътната мрежа трябва да бъде модернизирана чрез целево възстановяване на коридорите. Бизнес инвестициите ще бъдат стимулирани чрез повторно въвеждане на ускорена амортизация и намаляване на ставките на корпоративния данък. Достъпът до финансиране ще бъде разширен чрез подобряване на финансирането за малките и средните предприятия (МСП) и стартиращите предприятия.

Накрая, планът подкрепя иновациите, като дава приоритет на научните изследвания в ключови технологии като изкуствен интелект, биотехнологии и климатични технологии. Тези и други мерки в плана имат за цел да допринесат за изпълнението на СДП за 2025 г. в областта на данъчната политика, бизнес средата, пенсионните системи и активния живот на възрастните хора, публичната администрация, функционирането на пазара на труда, уменията, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни, образованието, енергийната инфраструктура и мрежи, научните изследвания и иновациите и транспорта. Мерките в плана са предназначени също така да спомогнат за подобряване на достъпността на жилищата, като целта е да се увеличи предлагането на жилища.

(41)

Що се отнася до общия приоритет за енергийната сигурност, планът включва реформи и инвестиции, които имат за цел да подобрят устойчивостта и гъвкавостта на енергийната система. В плана също така се описват мерки за насърчаване на изграждането на диспечируеми електроцентрали, както и за разработването, преобразуването и новото изграждане на неутрални по отношение на климата отоплителни мрежи (включени в ПВУ). Планът включва също така мерки за целенасочено и съобразено със системата разгръщане на мрежи и акумулиране на енергия, предназначени за привеждане на разширяването на мрежата в съответствие с търсенето на електроенергия и производството на енергия от възобновяеми източници. Тези и други мерки в плана имат за цел да допринесат за изпълнението на СДП за 2025 г. относно енергията от възобновяеми източници, енергийната инфраструктура, енергийната ефективност и транспорта.

(42)

Що се отнася до общия приоритет на отбранителните способности, планът включва реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването на периода на корекция (вж. съображение 32).

(43)

Освен това планът включва други мерки на политиката, които надхвърлят общите приоритети на ЕС, включително пакт на федералните провинции за ускоряване на процедурите за планиране и издаване на разрешения, разширяване на обхвата на правилата за ограничаване на цялостната регулаторна тежест и укрепване на Националния съвет за регулаторен контрол, насочен към подобряване на надзора на регулаторното въздействие.

(44)

В плана се предоставя информация относно съгласуваността и, когато е целесъобразно, допълняемост с ПВУ на Германия. Планът включва мерки от ПВУ, като например разработване, преобразуване и ново изграждане на неутрални по отношение на климата отоплителни мрежи и продължаване на финансирането за отопление и саниране на ефективни сгради. Електромобилността ще бъде насърчавана чрез данъчни стимули, освобождаване от данъчно облагане на автомобилите, целева подкрепа за домакинствата с ниски доходи и инвестиции в инфраструктура за зареждане и мобилност на товарни превози с нулеви емисии. И накрая, в него се съдържа приемането на общи цифрови стандарти за публичната администрация, за да се гарантира еднакъв и безпрепятствен достъп до административни услуги.

(45)

В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Германия, свързани с общите приоритети на ЕС. За да се подкрепи справедливият екологичен и цифров преход, в плана се посочва, че са необходими значителни инвестиции в енергия от възобновяеми източници, електроенергийни мрежи, енергийна ефективност, водородна инфраструктура, технологии за нулеви нетни емисии и за цифрова модернизация на обществените услуги. За да се повиши социалната и икономическата устойчивост, са необходими инвестиции за намаляване на стратегическите зависимости, стимулиране на научните изследвания и иновациите и укрепване на конкурентоспособността, по-специално чрез подкрепа за ключови технологии като микроелектроника, ИИ, квантовите технологии и биотехнологиите. За да се гарантира енергийната сигурност, германските органи виждат необходимост от инвестиции по отношение на инфраструктурата за внос на втечнен природен газ (ВПГ) и гъвкави газови електроцентрали с ниски емисии, предназначени да подкрепят прехода и да намалят зависимостта от един-единствен доставчик. За да се изградят отбранителни способности, в плана се предвиждат значителни инвестиции за преодоляване на недостига на оборудване, за укрепване на готовността на Бундесвера и за изпълнение на ангажиментите на НАТО, подкрепени от специалния фонд на Бундесвера, и за поддържане на по-високи разходи за отбрана.

(46)

На срещата си във Версай на 10– 11 март 2022 г. държавните и правителствените ръководители поеха ангажимент за укрепване на европейските отбранителни способности в контекста на руската военна агресия срещу Украйна. Тези цели бяха потвърдени в Стратегическия компас за сигурността и отбраната. В заключенията си относно европейската отбрана от 6 март 2025 г. Европейският съвет приветства намерението на Комисията да препоръча задействането по координиран начин на националната клауза за дерогация в Пакта за стабилност и растеж като непосредствена мярка.

(47)

В съобщението си от 19 март 2025 г. (17) Комисията прикани всички държави членки да използват по координиран начин гъвкавостта, предоставена от националната клауза за дерогация, с цел максимално увеличаване на въздействието върху отбранителните способности на ЕС. Тази гъвкавост има за цел да улесни прехода към по-високи равнища на разходите за отбрана на постоянна основа. В това съобщение се посочва, че със задействането на националната клауза за дерогация би се допуснало държавите членки да се отклонят от максималните темпове на растеж на нетните разходи, заложени от Съвета при одобряването на средносрочните фискално-структурни планове или при определянето на плановете за корекции по процедурата при прекомерен дефицит, доколкото това отклонение е оправдано от увеличение на разходите за отбрана спрямо референтната година и при условие че годишното превишение до 2028 г. няма да надхвърли 1,5 % от БВП. Увеличенията над този размер ще бъдат предмет на обичайните оценки на съответствието. Този максимален размер е необходим, за да се гарантира, че не е застрашена фискалната устойчивост, като същевременно се даде възможност на всички държави членки да се възползват от гъвкавостта в процеса на преминаване към по-високо равнище на разходите за отбрана. Точните суми ще бъдат определени, когато данните за бюджетните резултати станат налични, за да се гарантира, че допълнителната гъвкавост се използва само по предназначение.

(48)

На 24 април 2025 г. Германия подаде искане до Съвета и Комисията за задействане на националната клауза за дерогация съгласно член 26 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(49)

В искането си Германия посочва, че в контекста на повишено геополитическо напрежение продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и заплахата от нея за европейската сигурност представляват екзистенциално предизвикателство за Съюза, което изисква значително увеличение на разходите за отбрана. Това е извънредно обстоятелство извън контрола на всяка държава членка.

(50)

Общите разходи за отбрана на сектор „Държавно управление“ (раздел 02 на Класификацията на функциите на държавното управление (КОФОГ) в Германия възлизат на 1,0 % от БВП през 2021 г., 1,0 % през 2022 г. и 1,1 % от БВП през 2023 г. (таблица 7). Въз основа на информацията, предоставена в средносрочния план, Германия изразходва 1,2 % и 1,5 % от БВП за отбрана съответно през 2024 г. и 2025 г. В допълнение към това Германия предвижда значително да увеличи разходите си за отбрана за постигане на целта на НАТО и да запази увеличените разходи за отбрана през настоящия парламентарен мандат. Следователно увеличението на разходите за отбрана оказва значително въздействие върху публичните финанси на Германия.

Таблица 7: Общ размер на разходите за отбрана в Германия

(51)

Германия смята, че увеличението на общите разходи за отбрана като съотношение към БВП от 2021 г. до 2025 г. ще бъде от порядъка на 0,5 процентни пункта и следователно ще допринесе за влошаване на салдото на сектор „Държавно управление“ и увеличаване на държавния дълг.

(52)

При равни други условия увеличението на разходите през периода, обхванат от националната клауза за дерогация, ще доведе до по-висок държавен дълг и по-висок дефицит до края на този период. Индикативните прогнози, изготвени от Комисията и допускащи до 2028 г. линейно усвояване на пълното увеличение на държавните разходи, позволено с националната клауза за дерогация, показват, че съотношението на държавния дефицит към БВП и съотношението на дълга към БВП през 2028 г. ще бъдат съответно с 2,5 процентни пункта и с 4,8 процентни пункта по-високи, отколкото ако нетните разходи нараснат в съответствие с предишните насоки на Комисията. Това вероятно ще изисква допълнителна фискална корекция след периода на задействане на националната клауза за дерогация, за да се изпълнят изискванията на фискалната рамка (18), включително за да се гарантира, че съотношението на дълга към БВП следва или продължава да следва правдоподобно низходяща тенденция в края на периода на корекция или че остава на разумни равнища под 60 % от БВП и че дефицитът на сектор „Държавно управление“ е сведен до под 3 % от БВП и се поддържа под тази стойност в средносрочен план. Германия отчита, че в бъдеще може да бъдат необходими политики за запазване на фискалната устойчивост и спазване на фискалните правила в средносрочен план поради структурно по-високите разходи за отбрана. Ограниченото прогнозирано увеличение на равнищата на дефицита и дълга вследствие на националната клауза за дерогация, съпътствано от ангажимента на Германия да внесе необходимата корекция, за да изпълни всички изисквания на фискалната рамка в следващия набор от планове, гарантират запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(53)

Данните за разходите за отбрана на сектор „Държавно управление“ се съставят и публикуват от националните статистически органи и Евростат в съответствие с Международната КОФОГ в рамките на Европейската система от национални сметки (ЕСС 2010). Тези данни са подходящи за оценка на въздействието на разходите за отбрана върху държавния дефицит, дълг и нетни разходи, както и върху свързаните с тях понятия. Евростат, в тясно сътрудничество с националните статистически органи, ще установи процес на събиране на данни. Отправната точка следва да бъдат категориите по КОФОГ в областта на отбраната, като същевременно се вземе предвид определението на НАТО и се запази възможността за преодоляване на аномалии, които могат да се дължат на различията в съответните системи за годишно докладване. Процесът на събиране на данни трябва да бъде приведен в съответствие със сроковете за докладване по процедурата при прекомерен дефицит (ППДф).

(54)

Освен това за някои от договорите за военно оборудване, подписани по време на срока на задействане на националната клауза за дерогация, доставката може да се осъществи на по-късен етап, което ще окаже въздействие върху публичните финанси едва след срока на задействане на клаузата. За да се предвиди този случай, гъвкавостта, предоставена съгласно националната клауза за дерогация, следва да се прилага и за разходите за отбрана, свързани с такава по-късна доставка, при условие че съответните договори са подписани по време на срока на задействане на клаузата и че тези отложени разходи за отбрана остават в рамките на горепосочения общ таван.

(55)

Разходите, финансирани чрез заеми, предоставени от новия инструмент „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)“ с цел укрепване на европейската отбранителна промишленост, автоматично ще се ползват от горепосочената гъвкавост. За тази цел държавите членки ще докладват на Евростат за всички свързани с отбраната разходи, направени в рамките на инструмента SAFE по категориите „отбранителни продукти“ и „други продукти за отбранителни цели“, както са определени в предложението за регламент за създаване на инструмента SAFE.

(56)

С настоящата препоръка не се изменят определенията за дефицит, дълг и нетни разходи на сектор „Държавно управление“, както и свързаните с тях понятия. Данните, основани на тези понятия, следва да бъдат събрани и докладвани от Германия в съответствие с регламенти (ЕС) 2024/1263, № 479/2009 и № 549/2013.

(57)

Като цяло, като се има предвид задействането на националната клауза за дерогация, Комисията е на мнение, че планът на Германия отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(58)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Германия и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(59)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(60)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително поради отчитане на актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(61)

Съветът очаква Германия да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(62)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(63)

Съветът одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, представени от Германия в нейния средносрочен план, обуславящи удължаването на периода на корекция, и приветства усилията за количествено определяне на въздействието върху растежа и фискалната устойчивост. Съветът изразява съгласие с Комисията, че наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, представен от Германия, оправдава удължаването на периода на корекция от четири на седем години. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, в която се посочва, че критериите в член 14 като цяло са изпълнени, като се взема предвид и преходната разпоредба на член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263, чрез набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, според която се очаква ангажиментите за реформи и инвестиции да доведат до устойчиво подобряване на потенциала за растеж и устойчивостта на икономиката и да подкрепят фискалната устойчивост. Съветът препоръчва на Германия да изпълни изцяло набора от ангажименти за реформи и инвестиции, за да се запази удължаването на периода на корекция.

(64)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите, освен оценката на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(65)

Съветът очаква представянето от Германия на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър, както и осъществяването на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция.

(66)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Германия максималните темпове на растеж на нетните разходи, определени в плана, а наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция до седем години, следва да бъде одобрен,

1.

2.

3.

4.

5.

6.