(1)

Временната закрила за разселени лица от Украйна, които поради агресивната война на Русия не са в състояние да се върнат в своята държава или регион по произход, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета (1), удължена с решения за изпълнение (ЕС) 2023/2409 (2), (ЕС) 2024/1836 (3) и (ЕС) 2025/1460 (4) на Съвета е в сила до 4 март 2027 г. Въпреки че временната закрила остава доказателство за солидарността на Съюза с народа на Украйна, по своята същност тя е временна. Следователно е необходимо да се подготви постепенно, устойчиво и добре координирано излизане от този статут, когато условията в Украйна станат благоприятни за прекратяване на временната закрила, като се вземат предвид капацитетът и нуждите от възстановяване на Украйна.

(2)

В контекста на дискусиите относно бъдещето и прекратяването на временната закрила държавите членки призоваха за координиран подход на равнището на Съюза. Въз основа на опита на държавите членки след активирането на временната закрила, предвидена в Директива 2001/55/ЕО на Съвета (5), от решаващо значение е да се гарантира колективна и споделена отговорност между всички държави членки на равнището на Съюза през целия този процес.

(3)

Една от целите на активирането на временната закрила, предвидена в Директива 2001/55/ЕО, в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна беше, в интерес на лицата, търсещи закрила, да се предотврати претоварването на системите за предоставяне на убежище на държавите членки и достигането на състояние, в което те няма да могат да обработват голям брой молби за международна закрила без неблагоприятни последици за ефикасността на функционирането им. Тази цел продължава да бъде от особена важност при планирането на прехода към прекратяване на режима на временна закрила за тези лица. Освен това дори в мирни времена Украйна ще се нуждае от време, за да възстанови капацитета си да приеме обратно всички лица, разселени от войната. За да се подкрепи Украйна в усилията ѝ за реинтеграция на разселените лица, е важно процесът на преход да се управлява гъвкаво, постепенно и като се отчита индивидуалното положение на засегнатите лица. Следователно този процес на преход следва да отговаря на нуждите на лицата, които понастоящем се ползват с временна закрила в Съюза, както и на нуждите на Украйна, като същевременно се запазва целостта на системите за предоставяне на убежище на държавите членки.

(4)

Много от лица, разселени от Украйна и ползващи се с временна закрила, вече са в Съюза от няколко години и са се интегрирали в приемащите общества, като са научили техните езици, намерили са си работа и са се записали в образователните системи. Когато това вече е предвидено в националната законодателна или административна практика, държавите членки следва да използват всяка възможност, чрез която на тези лица се позволява да преминат към национален правен статут, който по-добре отразява тяхното настоящо положение в Съюза, когато са изпълнени условията за продължаване на законното пребиваване на други основания. Такъв национален правен статут може да включва например разрешения за пребиваване на основание заетост, самостоятелна заетост, професионално обучение или образование и научни изследвания, семейни или други причини или специални разрешения за пребиваване. Следователно държавите членки следва да насърчават и улесняват прехода към прекратяване на режима на временна закрила чрез предоставяне на ясна информация, за да помогнат на заинтересованите лица да разберат предимствата и правата, които им предоставят тези други национални правни статути в сравнение с временната закрила или други форми на международна закрила.

(5)

С оглед на подпомагането на прехода на лицата, ползващи се с временна закрила, към друг правен статут и предоставянето на алтернатива за тях в безпрецедентните обстоятелства, както и за да се гарантира непрекъснатост и да се избегнат ситуации на незаконно пребиваване, държавите членки следва да позволят на лицата, които се ползват с временна закрила, по-специално когато достъпът до национален статут може да не е възможен, и които в противен случай биха отговаряли на условията за друг статут съгласно правото на Съюза, да подават заявления за разрешения съгласно директиви (ЕС) 2016/801 (6), (ЕС) 2021/1883 (7) и (ЕС) 2024/1233 (8) на Европейския парламент и на Съвета. Разрешенията съгласно посочените директиви са възможни, при условие че заинтересованите лица не се ползват едновременно с временна закрила в Съюза. Следователно държавите членки следва да информират лицата, ползващи се с временна закрила, възможно най-скоро и най-късно в момента на подаване на заявлението за разрешение, за разликата между правата, предоставени съгласно статута на временна закрила, и правата, предоставени съгласно посочените директиви. Държавите членки следва също така да ги информират, възможно най-скоро и най-късно в момента на подаване на заявлението, че не могат едновременно да се ползват с временна закрила и да получат разрешение съгласно посочените директиви.

(6)

За да бъдат държавите членки подготвени за окончателното постепенно прекратяване на режима на временната закрила, активиран с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, от съществено значение е да се гарантира, че завръщането в Украйна с цел реинтеграция протича по организиран и хуманен начин, като се отчитат различните индивидуални обстоятелства на разселените лица, като се подкрепят лицата, които желаят и могат да се върнат в Украйна. Докато някои лица може би вече имат намерение да се върнат у дома в краткосрочен план, други може да се нуждаят от повече време предвид конкретните им обстоятелства. Важно е също така да се вземе предвид способността на Украйна да реинтегрира по устойчив начин всички лица, разселени в резултат на войната. Следователно държавите членки следва да предприемат мерки, които да подготвят условията за гладка и устойчива реинтеграция в Украйна, като отчитат всички тези съображения и използват пълноценно и разширяват инструментите, предвидени в членове 21 и 23 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

(7)

Съюзът, по-конкретно чрез механизма за Украйна, създаден с Регламент (ЕС) 2024/792 на Европейския парламент и на Съвета (9) предоставя всеобхватна подкрепа на Украйна за справяне със социалните, икономическите и екологичните последици от агресивната война на Русия, като допринася за възстановяването, реконструкцията и модернизирането на страната и за следвоенното възстановяване на украинското общество, включително посредством създаването на социални и икономически условия, които улесняват вътрешно разселените лица и лицата, ползващи се с временна закрила в Съюза да се завърнат у дома, когато условията го позволяват или когато те изберат да направят това.

(8)

Тези, които обмислят да се върнат в Украйна, следва да могат да вземат информирани решения, които да подпомогнат устойчивостта на тяхното връщане. В контекста на плавен преход към прекратяване на режима на временна закрила за лица, разселени от Украйна, държавите членки следва да създадат по-структуриран подход за насърчаване на самофинансирани проучвателни посещения, както е предвидено в член 21, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО. Тези посещения биха могли да послужат като мярка за изграждане на доверие сред лицата, ползващи се с временна закрила в Съюза, тъй като биха им дали възможност да се видят с членове на семейството си или да проверят състоянието на имуществото си, да оценят степента на разрушенията в техните общности и като цяло общата ситуация в Украйна. За да се повиши тяхната ефективност да се предотвратят злоупотреби с това, държавите членки следва да установят параметрите, условията и изискванията за такива посещения. Всички такива параметри, условия или изисквания следва да бъдат съгласувани с другите държави членки и да бъдат установени и оповестени по прозрачен начин. За тази цел държавите членки следва да създадат контактни точки.

(9)

От държавите членки се изисква да предприемат необходимите мерки, за да направят възможно доброволното връщане на лицата, чиято временна закрила е приключила, съгласно посоченото в член 21, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО. За тази цел държавите членки следва да предвидят специални програми за доброволно връщане, за които могат да разчитат на подкрепата, предоставяна от международни организации. За да се гарантира тяхната ефективност и да се избегнат рисковете от злоупотреба, тези програми следва да бъдат внимателно разработени, всеобхватни и добре оповестени, като се вземат предвид нуждите и капацитетът на Украйна, както и нуждите на разселените лица от Украйна, които се ползват с временна закрила в Съюза и положението на онези, които са останали в Украйна, с цел да се запази социалното сближаване. С оглед на това всяка такава програма следва да дава приоритет на подкрепата за реинтеграция, за която ще бъде предоставено финансиране от Съюза в Украйна, вместо на индивидуални пакети. Условията за допустимост за такива програми следва да бъдат ясно определени, а лицата, които възнамеряват да се възползват от тях, да бъдат задължени да се регистрират. Държавите членки биха могли да обмислят, като част от тези програми, да съдействат за организирането на заминаванията, например до една и съща област в Украйна. Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), създадена с Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета (10) би могла да подпомага държавите членки с логистична подкрепа в рамките на своя мандат.

(10)

Макар че програмите за доброволно връщане следва да бъдат с ограничена и фиксирана продължителност, те трябва да предоставят достатъчно време, за да се осигури подходяща координация с украинските органи с оглед улесняване на постепенната и адекватна интеграция на връщащите се лица в техните общности в области, включващи достъп до основни услуги и съоръжения, като подслон, жилищно настаняване или медицински грижи. По тази причина и за да се гарантира, че първоначалната продължителност на програмата за доброволно връщане е съгласувана с всички държави членки и украинските органи, програмите за доброволно връщане следва да предвиждат срок за заминаване, с който се дава възможност да бъдат постигнати тези цели, обикновено една година. Държавите членки могат да получат подкрепа по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1147 на Европейския парламент и на Съвета (11) за посрещане на финансовите нужди, свързани с разселените лица от Украйна, ползващи се с временна закрила, както и за финансиране на програми за доброволно връщане. Докато програмите за доброволно връщане са в действие, на заинтересованите лица следва да бъде разрешено да продължат да пребивават законно в държавата членка, в която те се ползват с временна закрила. Тъй като обстоятелствата на място могат да се променят между датата на приемане на настоящата препоръка и датата на прекратяване на временната закрила, и времето, първоначално предвидено в програмите за доброволно връщане, може да не е достатъчно, за да се гарантира постепенна и устойчива реинтеграция в Украйна, държавите членки следва да се координират помежду си и с украинските органи, за да установят различен или удължен срок за доброволно напускане в рамките на своите програми за доброволно връщане. Мерките относно програмите за доброволно връщане не засягат Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12).

(11)

За да се намали административната тежест, свързана с евентуалното издаване на индивидуални разрешения за пребиваване за лица, включени в програми за доброволно връщане, държавите членки следва да използват възможността, предвидена в член 21, параграф 3 от Директива 2001/55/ЕО, за да позволят на лицата, които са се ползвали с временна закрила съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 и се ползват от програма за доброволно връщане, да се ползват от всички приложими права, свързани с временната закрила, определени в глава III от Директива 2001/55/ЕО, след изтичането на срока на действие на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 до датата на връщане на разселеното лице в Украйна или до края на срока за доброволно напускане в рамките на съответната програма за доброволно връщане. Освен това, за да се гарантира непрекъснатост и да се избегнат ситуации на незаконно пребиваване непосредствено след прекратяването на временната закрила, държавите членки следва да гарантират, че лицата, които са се ползвали с временна закрила, могат да пребивават законно на тяхната територия в периода между изтичането на срока на действие на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 и изтичането на срока, в който лицата могат да се запишат в програмата за доброволно връщане.

(12)

Възможно е на датата, на която изтича срокът на действие на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, Украйна да не е в състояние да отговори на нуждите на лицата със специални потребности, различни от тези, свързани тяхното здравословното състояние. За да се гарантира устойчиво връщане в Украйна, което отчита способността на Украйна да отговори на нуждите на тези лица, държавите членки следва също така да прилагат разпоредбите на националното право, с което се транспонира член 23, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО, по отношение на лица със специални потребности, различни от тези, свързани със здравословното им състояние, и да предприемат необходимите мерки във връзка с условията за продължаване на законното им пребиваване в Съюза. Когато е уместно, държавите членки следва да гарантират, че условията за пребиваване отчитат специалните нужди на засегнатите лица. Това пребиваване следва да приключи веднага щом Украйна е в състояние да отговори на специалните потребности на съответните лица.

(13)

Държавите членки следва да използват възможността, предвидена в член 23, параграф 2 от Директива 2001/55/ЕО, за да позволят на лица, разселени от Украйна, чиито деца са малолетни и посещават училище в държава членка, да пребивават на тяхна територия след изтичане на срока на временната закрила, предвидена в Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382, за да дадат възможност на тези деца да приключат текущия учебен период, обикновено учебна година, която е текуща при изтичане срока на действие на посоченото решение за изпълнение.

(14)

За да се гарантира предоставянето на подходяща информация и да се помогне на лицата, ползващи се с временна закрила, да направят информиран избор, като разполагат с пълната информация, е важно да се използват максимално съществуващите инструменти и канали и да се избегне дублирането на усилията. За тази цел, държавите членки могат да използват евентуални центрове за единство които са създадени или се създават на територията им, за да подпомагат поддържането на връзка с украинците, живеещи в чужбина. Центровете за единство следва да се използват за предоставяне на информация относно прехода към друг правен статут, проучвателните посещения и програмите за доброволно връщане или относно местата, където може да бъде получена такава информация. За да подкрепят центровете за единство, държавите членки могат да използват средствата по фонд „Убежище, миграция и интеграция“, включително допълнителните средства, произтичащи от междинния преглед на многогодишната финансова рамка за годините 2021 – 2027 г., определена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (13) и междинния преглед на програмите на държавите членки по фонд „Убежище, миграция и интеграция“. За тази цел може да бъде получена подкрепа също от международни организации и трети държави. За да се оптимизират усилията, държавите членки се насърчават да включат знанията, капацитета и мрежите, предлагани от международните организации, в своите индивидуални планове за създаване на центрове за единство. Освен това могат да се организират информационни кампании, които да са в съответствие с комуникацията на Съюза.

(15)

За да се гарантира координиран подход между държавите членки и с украинските органи по отношение на изпълнението на настоящата препоръка, държавите членки следва да продължат да се координират помежду си, да обменят информация и да наблюдават ситуацията на място в различни подходящи форуми, включително платформата за солидарност, посочена в Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 към която украинските органи могат да бъдат поканени заедно със съответните подготвителни органи на Съвета в рамките на техния мандат и отговорности.

(16)

Тъй като преходът към прекратяване на режима на временна закрила за разселени лица от Украйна ще доведе до значителни промени в техния статут, наличието на точна представа за променящата се ситуация е от съществено значение. Като се вземе предвид, наред с другото, решението на Съда на Европейския съюз по дело C-753/23 (14), и по-специално точка 30 от него, държавите членки следва да увеличат усилията си за редовно и своевременно актуализиране на данните си за временната закрила в Платформата за регистрация на временната закрила, включително данните за неактивните регистрации, и в рамките на механизма за подготвеност и управление на кризи, свързани с миграцията (Мрежа за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията).

(17)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия, с писмо от 22 юли 2025 г., е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата препоръка.

(18)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата препоръка и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,