Иск, предявен на 7 юли 2025 г. – Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-443/25)

(C/2025/4585)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: K. Walkrova, R. Álvarez Vinagre и D. Kelesidis)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда:

—

да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби за съобразяване с Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 година за изменение на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури (1) или във всеки случай, като не е съобщила текста на тези разпоредби на Комисията, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по посочената директива,

—

да осъди Република Гърция да заплати на Комисията фиксирана сума, равняваща се на по-голямата от следните две суми: i) 4 830,00 EUR на ден, умножена по броя дни, изтекли от деня, следващ този на изтичането на срока за транспониране на въпросната директива, до датата на преустановяване на нарушението или, в случай на неизпълнение, датата на публикуване на решението по настоящото дело, ii) минимална фиксирана сума от 1 123 000 EUR,

—

ако установеното в точка 1 неизпълнение на задължения продължава на датата на публикуване на решението по настоящото дело, да осъди Република Гърция да заплати на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 18 782,40 EUR на ден, считано от датата на публикуване на решението по настоящото дело, до датата на изпълнението от страна на Република Гърция на задълженията ѝ по посочената директива, и

—	да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Директива (ЕС) 2022/362 на Европейския парламент и на Съвета от 24 февруари 2022 година за изменение на директиви 1999/62/ЕО, 1999/37/ЕО и (ЕС) 2019/520 относно таксуването на превозни средства за използване на определени инфраструктури установява норми, въз основа на които държавите членки могат да прилагат такси върху определени превозни средства за ползване на пътна инфраструктура.

Съгласно член 288, трета алинея ДФЕС, директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Следователно държавите членки да длъжни за приемат необходимите разпоредби за транспониране на директивите в своя вътрешен правен ред в сроковете, определени в същите, и незабавно да съобщят тези разпоредби на Комисията.

По силата на член 4, параграф 1 от директивата държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с директива, до 25 март 2024 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

На 23 май 2024 г. Комисията изпраща на Република Гърция официално уведомително писмо. На 16 декември 2024 г. Комисията изпраща на Република Гърция мотивирано становище. Република Гърция обаче все още не е извършила транспонирането на директивата във вътрешното право, нито е уведомила Комисията за посоченото транспониране.

Член 260, параграф 3 ДФЕС предоставя на Комисията възможността, когато сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че определена държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране в националното право на директива, приета съгласно законодателната процедура, да определи размера „на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция“, която тази държава трябва да заплати.

(1) ОВ L 69, 2022 г., стр. 1.