Решение на Съда (девети състав) от 12 юни 2025 г. (преюдициално запитване от Retten i Svendborg – Дания) – Deutsche Rentenversicherung Nord, BG Verkehr/Gjensidige Forsikring, датско дъщерно дружество на Gjensidige Forsikring ASA, Норвегия, като представител на Marius Pedersen A/S, Gjensidige Forsikring, датско дъщерно дружество на Gjensidige Forsikring ASA, Норвегия

(Дело C-7/24  (1) , Deutsche Rentenversicherung Nord и BG Verkehr)

(Преюдициално запитване - Социална сигурност - Работници мигранти - Координация на системите за социална сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Член 85, параграф 1 - Обезщетения, дължими съгласно законодателството на една държава членка, за вреди, настъпили на територията на друга държава членка - Право на иск на институциите, които отговарят за изплащането на обезщетенията, срещу отговорното трето лице - Права на пострадалото лице - Суброгация - Граници)

(C/2025/4126)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Retten i Svendborg

Страни в главното производство

Ищци: Deutsche Rentenversicherung Nord, BG Verkehr

Ответници: Gjensidige Forsikring, датско дъщерно дружество на Gjensidige Forsikring ASA, Норвегия, като представител на Marius Pedersen A/S, Gjensidige Forsikring, датско дъщерно дружество на Gjensidige Forsikring ASA, Норвегия

Диспозитив

Член 85, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност,

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато по силата на законодателството на държавата членка, където живее, дадено лице получава пенсия за вдовец/вдовица след смъртта на своя съпруг вследствие на трудова злополука, настъпила на територията на друга държава членка, и законодателството на първата държава членка предвижда в полза на институцията, която отговаря за изплащането на тази пенсия, право на встъпване спрямо третото лице, което е длъжно да поправи вредата, произтичаща от тази трудова злополука, регресният иск на тази институция, която отговаря за изплащането, не е обусловен от наличието във втората държава членка на правно основание, което позволява получаването на такава пенсия или на равностойно обезщетение, доколкото е достатъчно обезщетенията, предвидени вследствие на правопораждащо събитие, каквото е трудовата злополука, в законодателствата на съответните държави членки, да са достатъчно съпоставими от гледна точка на своя предмет и на съответните си цели, за да може правото на встъпване, предвидено от законодателството на първата държава членка и посочено в член 85, параграф 1, да се разпростре върху обезщетението, предвидено от втората държава членка.

---

(1)  ОВ C, С/2024/1847.