Докладчик:

Javier GARAT PÉREZ

Съветник	Daniel VOCES DE ONAÍNDI
Искане за консултация	Писмо от Европейската комисия, 2.12.2024 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	12.3.2025 г.
Приемане на пленарна сесия	26.3.2025 г.
Пленарна сесия №	595
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/1/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства факта, че сред приоритетите на Комисията за новия мандат, посочени от председателката на ЕК Von der Leyen, е включен европейският пакт за океаните. Според ЕИСК пактът следва да се съсредоточи върху отключването на потенциала на синята икономика, като гарантира конкурентна, ефективна и иновативна бизнес среда с опростена регулаторна рамка и като насърчава сътрудничеството с глобалните партньори в рамките на планетарните граници. ЕИСК се застъпва за цялостен подход, който съчетава икономическия просперитет и конкурентоспособността с възстановяването на околната среда и насърчаването на социалното равенство.

1.2.

ЕИСК препоръчва да се приеме европейски пакт, който е тясно съгласуван със Стратегията за синя икономика на ЕС, целите за устойчиво развитие (ЦУР) и Европейския зелен пакт. Пактът трябва да фокусира вниманието както към морските индустрии, така и към тези на сушата, както и да бъде съгласуван с други политики на ЕС, и по-специално със Споразумението за чиста промишленост, промишлената стратегия за морския сектор и Рамковата директива за морската стратегия, за да се гарантира последователност и значително въздействие. Освен това ЕИСК счита, че е от първостепенно значение да се активизира Стратегията за морска сигурност на ЕС и да се направи оценка на съществуващите политики като общата политика в областта на рибарството. Пактът следва да допринесе за постигането на целите за конкурентоспособност, стратегическа автономност и устойчивост във възможно най-кратък срок.

1.3.

Той следва да укрепи и подобри рамката на ЕС за морско управление посредством по-ефективна координация на съществуващите политики и органи, като се избягват фрагментиране и дублиране на усилията. В допълнение ЕИСК счита за изключително важно да се задълбочат международните споразумения, да се увеличат дипломатическите усилия и да се насърчават мрежите за сътрудничество между крайбрежните общности, производствените и научните сектори. Поради това ЕИСК препоръчва да бъдат създадени специални работни групи във всички европейски институции с основна тема моретата и океаните.

1.4.

ЕИСК настойчиво призовава Европейската комисия да създаде механизъм за сътрудничество между европейските агенции с правомощия по въпросите на океаните с цел оптимизиране на събирането на данни и познания, благоприятстване на обмена на най-добри практики и насърчаване на всеобхватен подход. Пример за добри практики в това отношение е засиленото сътрудничество между Frontex, Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) и Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) във функциите по бреговата охрана.

1.5.

ЕИСК препоръчва да се преразгледа морското пространствено планиране, за да се улеснят полезните взаимодействия и да се балансират конфликтните интереси, произтичащи от разширяването на нови морски отрасли, като производството на енергия от разположени в морето инсталации, и да се изиска от този сектор да реинвестира част от приходите си в местните общности. Следва да се насърчава подход на положително съвместно съществуване, като се благоприятства многостранното използване на морските пространства, когато това е възможно, и да се прилага екосистемен подход за опазване на морското биологично разнообразие и морските местообитания. От съществено значение е да се гарантира активното участие на най-уязвимите сектори като рибарството във вземането на решения за защита на традиционните риболовни места и да се осигури устойчиво използване на морското пространство.

1.6.

ЕИСК призовава за създаването на „Промишлен алианс за веригите за създаване на стойност на синята икономика“, който да обединява всички заинтересовани страни (предприятия, социални партньори, изследователски организации, отговорни политически фактори и инвеститори и др.). Този форум ще служи за насърчаване на сътрудничеството и за създаване на мрежи с цел разработване на устойчиви плавателни съдове и цифровизирани морски технологии, гарантиране на устойчивост на веригата на доставки и благоприятстване на иновациите, устойчивостта и конкурентоспособността. Освен това ЕИСК настоятелно призовава Комисията да разработи план за действие на ЕС за „сините храни“ до 2026 г.

1.7.

ЕИСК настойчиво призовава за мобилизиране на финансиране за действия в областта на океаните в подкрепа на ЦУР 14. В този смисъл е от първостепенно значение да се мобилизира публично и частно финансиране за проекти за възстановяване и опазване на морската среда, иновации и развойна дейност и за декарбонизация на синята икономика. ЕИСК препоръчва да бъдат определени специални бюджетни редове за океаните в хоризонталните фондове, като програма „Хоризонт“ или Европейския социален фонд, и да се увеличат секторните фондове като ЕФМДРА.

1.8.

Науката е изключително важна за ефективното управление на океаните. ЕИСК препоръчва да се засили международното научно сътрудничество, да се насърчават технологичните иновации в морския сектор и да се отделят повече средства за изследователските институти. Освен това е от съществена важност научните познания да бъдат превърнати в ефективни политики за опазване и устойчиво използване.

1.9.

ЕИСК настойчиво призовава Комисията да включи в пакта социално измерение, което да гарантира справедлив и цифров преход в морския сектор с цялостна подкрепа за работещите в него. Това изисква да се реши проблемът с недостига на работна ръка, да се насърчи обновяването на поколенията чрез инициативи за привличане на млади хора, да се засили трудовата защита и да се улесни преквалификацията и повишаването на професионалната квалификация. От първостепенно значение е да се осигури пълноценното участие на заинтересованите страни и социалните партньори в този процес. Също така следва да се опазва морското културно наследство и да се гарантира специална подкрепа на работниците, които не могат да бъдат преустроени на друга работа.

1.10.

За да се осигури процъфтяване и запазване на морската промишленост в Европа, е от съществена важност да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция и да се консолидира силен морски клъстер с ясни цели за декарбонизация. Необходими са спешни инвестиции в електрически горива, технологични иновации, морски възобновяеми енергийни източници, по-специално в енергия от приливите и отливите, и местно производство на тези решения.

1.11.

В качеството си на представител на гражданското общество ЕИСК препоръчва създаването на всеобхватен механизъм за редовна оценка и наблюдение на напредъка по пакта. Този механизъм следва да бъде вдъхновен от моделите, установени за целите за устойчиво развитие (ЦУР), и да включва определянето на група от постоянни членове на ЕИСК, като по този начин се гарантира приемственост, прозрачност и представителност в процеса на мониторинг.

2.   Общи бележки

2.1.

Европейският пакт за океаните има за цел да насърчава цялостен и съгласуван подход на всички политики, свързани с океаните. Това изисква консолидацията на морските изследвания, опазването на морските екосистеми, иновациите и познанията, както и стимулиране на синята икономика. Крайбрежните общности представляват ядрото на пакта и е от съществена важност да се разбират техните потребности и опасения, за да се изготвят ефективни политики.

2.2.

ЕИСК отчита, че крайбрежните общности са изправени пред много икономически, социални и екологични предизвикателства. Пактът може да бъде основен помощен инструмент за справяне с тях. В този смисъл пактът следва да положи стабилни основи за създаването на качествена заетост, устойчив растеж и социално сближаване, като се зачитат пределните възможности на планетата. Целта е да се подкрепят здрави и продуктивни океани и да се търси постигане на справедлив и цифров преход. Освен това, предвид растежа на нови морски промишлени сектори, пактът следва да проучи модели за управление на океаните, които ЕС може да насърчава както в свои води, така и в други части на света. Също така пактът следва да се съсредоточи върху укрепването на издръжливостта на крайбрежните общности спрямо природни бедствия, като насърчава природосъобразни решения.

3.   Специфични препоръки в подкрепа на здрави и продуктивни океани

3.1.

ЕИСК препоръчва пактът да включва следните елементи за устойчиви и продуктивни океани:

3.1.1.

Подкрепа на конкурентоспособността и устойчивия растеж на синята икономика: посредством инвестиции и иновации в технологиите за неутралност по отношение на климата, здравето на екосистемите и справедлив преход. ЕИСК счита, че е спешно необходим процес на опростяване на законодателството и намаляване на бюрокрацията с най-малко 25 % за предприятията и с 35 % за МСП. ЕС следва да заложи на по-устойчиви, местни и къси вериги за създаване на стойност, които отдават приоритет на цялостното развитие на морските сектори, благосъстоянието, възстановяването на екосистемите и крайбрежните общности.

3.1.2.

Инвестиции и иновации в морските индустрии: ЕС следва да предложи мерки за привличане на частни инвестиции и засилване на конкурентоспособността и развитието на предприятията. ЕС следва да благоприятства създаването на центрове за иновации в синята икономика, като насърчава сътрудничеството между изследователските институции, предприятията и отговорните политически фактори. Публичните органи следва да насърчават подкрепата за нововъзникващите предприятия от морския сектор посредством по-добър достъп до финансиране и комерсиализация на усъвършенствани технологии. ЕИСК препоръчва да се увеличат инвестициите в научни изследвания чрез държавните бюджети и призовава ЕС да отдели повече средства за научни изследвания в областта на океаните.

3.1.3.

Стратегическа автономност на ЕС в ключови области като храни, енергетика и транспорт: ЕС следва да засили способността си да произвежда собствените си ресурси и да намали зависимостта от външни доставчици. Благоприятстването на местните иновации в тези области е от съществено значение, за да се гарантира неговата независимост и устойчивост на глобалните предизвикателства. Освен това е необходимо да се подобри и защити вътрешната инфраструктура и да се приемат политики, които отчитат продоволствената независимост, както и социалните и икономическите фактори на предприятията.

3.1.4.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да разработи до 2026 г. план за действие на ЕС за „сините храни“ , за да ги включи в политиките и стратегиите за храните и потреблението. Този план следва да се разглежда като ключов елемент от визията за бъдещето на селското стопанство и храните. Това от своя страна ще стимулира здравословното и питателно хранене с нисък въглероден и екологичен отпечатък в Европа. ЕС следва да въведе политики и да предложи стимули за селективни риболовни уреди с малко въздействие, за намаляване на прилова и изхвърлянията и да определи като приоритет риболова за човешка консумация и нискотрофичните аквакултури. Особено внимание следва да се обърне и на борбата с прекомерния риболов, там, където се практикува, а също и с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов. По подобен начин следва да се засилят политиките и контролът върху вноса на неустойчиви морски храни, тъй като те оказват отрицателно въздействие върху рибните запаси и еднаквите условия на конкуренция за европейските рибари. ЕИСК се застъпва за насърчаване на устойчивите аквакултури, особено на нискотрофичните аквакултури. В този модел аквакултура влизат мекотели, водорасли и някои ракообразни, при него не се изисква изкуствено хранене, подобрява се качеството на водата и се допринася за улавянето на въглерод. Също така се призовава за стратегия „от морската ферма до трапезата“.

3.1.5.

Създаване на „Промишлен алианс за веригите за създаване на стойност на синята икономика“: ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да създаде промишлен алианс, който да обхваща цялата верига за създаване на стойност на синята икономика с цел подобряване на конкурентоспособността на сектора и приемане на цялостна визия. За целта се предлага да бъде предвидено оперативно финансиране и секретариат, на който да се възложи координирането на инициативи, проучвания, научни открития и разработване на технологии. Предвид факта, че различните звена в морската верига за създаване на стойност са взаимнозависими при разработването и прилагането на нови технологии, този алианс ще допринася за по-ефективно сътрудничество (1).

3.1.6.

Декарбонизация на синята икономика: ЕИСК припомня, че всички сектори на морската и синята икономика зависят от плавателните съдове, усъвършенстваните морски технологии и устойчивите, местни и къси промишлени вериги на доставки. Същото се отнася и за подводната инфраструктура (като кабели). ЕИСК счита, че ЕС следва да засили морския промишлен капацитет на Европа, комуникационните мрежи и свързаните вериги на доставки. Морският сектор следва да се разглежда като съществена част от всяка политика на ЕС, която заявява подкрепа за устойчивото управление на океаните и отключването на пълния потенциал на синята икономика. ЕС следва да улеснява справедлив преход на консолидираните сектори на синята икономика към практики с по-малък отпечатък, като подобрява политиките и бизнес програмите в областта на кръговата икономика. В допълнение ЕИСК призовава да продължи подкрепата за устойчивия и екологосъобразен крайбрежен морски туризъм. Тези подобрения ще създадат нови бизнес възможности и ще допринесат за екологичния преход на ЕС (2).

3.1.7.

ЕИСК приветства партньорството за енергиен преход за рибарството и аквакултурата, стартирано от Европейската комисия през 2024 г. Това представлява отлична възможност за веригата да работи съвместно по план за обновяване на европейския риболовен флот и неговото модернизиране въз основа на устойчив и ефективен бизнес модел.

3.1.8.

ЕИСК категорично настоява за подпомагане и инвестиране в авангардни технологии като енергията от приливите и отливите и енергията от морските вълни: тези съоръжения са по-малки от вятърните турбини, което намалява както необходимото морско пространство, така и техния екологичен отпечатък с потенциал за генериране на до 10 % от електрическата енергия в ЕС. Като се има предвид, че заемат малки морски площи, които не се използват за други човешки дейности поради силното движение на водата, тези съоръжения са по-съвместими с риболова. Във връзка с това е от решаващо значение да се засили политическата подкрепа за тези технологии и да се гарантира приоритетното им включване в работната група „Океанска енергия“, като се предвиди специално финансиране и регулаторни мерки за улесняване на тяхното развитие.

3.1.9.

ЕИСК подчертава ролята на нововъзникващите технологии като изкуствения интелект и интернет на предметите при мониторинга и управлението на океаните. ЕИСК предлага да бъдат разработени области на изследвания, в които инвестициите в тези системи могат да генерират висока екологична и финансова възвращаемост.

3.1.10.

Достъп до финансиране: ЕИСК призовава за увеличаване на безвъзмездните средства и инвестициите в инфраструктура и технологии, които насърчават иновациите и предприемачеството и позволяват на крайбрежните общности да използват всички възможности да постигнат просперитет. След европейския пакт за океаните и в контекста на следващата многогодишна финансова рамка ЕС следва да проучи как да се въведат бюджетни редове за океана, за да се гарантира достатъчно финансиране на всички въпроси, разгледани в пакта, и освен това да се увеличат секторните фондове, като Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (ЕФМДРА). ЕИСК изразява съжаление относно намаляването със 105 милиона евро на ЕФМДРА за периода 2025—2027 г. и настойчиво призовава за увеличение в следващата бюджетна рамка. ЕИСК препоръчва също да се направи оценка на използването на фондовете за синята икономика в рамките на програма „Хоризонт Европа“. В този смисъл настойчиво призовава за създаването на специален бюджетен ред за устойчива синя икономика в програмата, която ще последва „Хоризонт Европа“. Освен това призовава публичното финансиране да се използва като инструмент за привличане на частно финансиране посредством инициативи, като „Хоризонт Европа“, Фонда за иновации, финансирането от ЕИБ и Гаранционния фонд. Накрая, ЕИСК настойчиво призовава приходите от СТЕ на ЕС да бъдат заделени за енергийния преход, за да подкрепят разработването на горива и осъществяването на иновативни проекти в Европа.

3.1.11.

ЕИСК препоръчва да бъдат въведени някои социални условия при публичното финансиране, за да се гарантира зачитането на правата на работниците и устойчивостта на околната среда. В този смисъл е необходимо да се прилагат ефективно съществуващите социални стандарти и законодателство в морския и рибарския сектор и когато е нужно, да се предприемат законодателни инициативи със задължителен характер.

3.1.12.

ЕИСК посочва, че е важно да се повиши бързината и гъвкавостта на процесите за достъп до финансиране, преди всичко с цел улесняване на достъпа на МСП и крайбрежния риболов и насърчаване на устойчивия растеж в сектора на синята икономика.

3.1.13.

Оценка и евентуална реформа на общата политика в областта на рибарството (ОПОР): признава, че настоящата ОПОР допринася за по-доброто управление на рибните запаси. При все това обаче 70 % от морските храни идват от трети държави, което представлява предизвикателство за продоволствената независимост и способността за гарантиране на устойчиви и отговорни доставки. От първостепенно значение е да се преодолее този недостатък, като се улеснява устойчивото производство на храни вместо да се създават пречки пред него, за да се осигури дългосрочно здравословното състояние на рибните популации в ЕС, посредством прилагането на едни и същи социални и екологични стандарти за вноса. За целта е изключително важно да се направи оценка на действащите политики в областта на рибарството с цел да се стимулира преходът към по-ефективно рибарство посредством балансирано регулиране и използването на икономически стимули. Следва да се насърчават риболов и аквакултури с по-голяма енергийна ефективност, като се насърчава използването на енергия от възобновяеми източници. Разработването на технологии за риболов с по-голяма точност ще позволи използването на по-устойчиви и селективни и ефективни практики, които оказват по-малко въздействие върху околната среда. От ключово значение е и актуализирането на политиките в областта на рибарството спрямо новите предизвикателства като излизането на Обединеното кралство от ЕС, международното измерение или конкурентоспособността. Освен това ЕС следва да насърчава достъпа до риболовни квоти според социално-икономически и екологични критерии в съответствие с член 17 от ОПОР и да гарантира проследяване на продуктите от риболов от рибарската мрежа до трапезата посредством надеждна система за контрол и етикетиране.

3.1.14.

Обучение и квалификация: ЕС следва да инвестира в развитието на специални умения и компетентности за синята икономика и да запази ангажираността на младите хора към техните общности. Качествените работни места и обучението на работната ръка допринасят за просперитет, конкурентоспособност, привлекателност и ефективност на секторите на синята икономика. Освен преквалификацията и повишаването на квалификацията, задържането и наемането на морски специалисти ще бъде от съществена важност за настоящето и бъдещето на секторите. ЕИСК призовава Европейската комисия да въведе „сини“ бюджетни редове в бъдещия Европейски социален фонд. Също така следва да се гарантира хармонизиране на обучението и сертифицирането в морския, развлекателния и риболовния сектор, като се гарантира взаимно признаване на сертификатите в целия ЕС, за да се улесни трудовата мобилност и да се подобри конкурентоспособността на сектора. Освен това призовава за засилване на грамотността по отношение на океаните, за да се повиши осведомеността сред обществото, особено сред децата и младите хора, относно значението на океаните и синята икономика.

3.1.15.

Липса на работна ръка: с цел справяне с демографските предизвикателства ЕС следва да определи приоритетни средства за подобряване на квалификацията и развитие на работната сила на синята икономика, като осигури устойчивост и иновации в дългосрочен план. Публичните власти и частните сектори следва да се справят с недостига на работна ръка със специални програми за обучение за придобиване на квалификации, свързани със синята икономика. Важно е да се разработват хармонизирани програми за обучение и с преносими компетентности, за да се улесни мобилността на работниците между държавите членки и между секторите на синята икономика. В допълнение ЕС следва да подкрепя публично-частни партньорства за изпълнение на подходящи програми за квалификация.

3.2.

ЕИСК препоръчва европейският пакт за океаните да обхваща следните елементи с цел подобряване на здравето на океаните:

3.2.1.

Центрове за синя икономика и обсерватория на океаните: ЕИСК препоръчва да бъдат създадени специализирани центрове за морски технологии и устойчиви иновации в крайбрежните региони, които да насърчават изследванията, развойната дейност и трансфера на знания с цел стимулиране на синята икономика. ЕИСК предлага на Комисията да проучи възможността за създаване на европейска обсерватория, която да събира, анализира и разпространява данни за океаните. Тази организация ще може да координира данните, получени от различни агенции и научни организации, като по този начин улеснява съвместимостта и вземането на решения въз основа на научни данни.

3.2.2.

Изследвания и мониторинг: ЕИСК призовава за разширяване и засилване на морските научни инициативи, като Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet), предназначени да извършват мониторинг на здравето на екосистемите и да формулират устойчиви политики. Подобряването на мониторинга на океаните ще спомогне за постигане на екологичните цели, като установените в Рамковата директива за морската стратегия (РДМС). ЕИСК изразява съжаление, че 70 % от данните са от проекти с временно финансиране. В значителна степен тези данни са финансирани от публични фондове. ЕИСК счита, че е необходимо да се увеличи приносът на данни от частния сектор, както и да бъдат отделени повече средства за модерни технологии и инфраструктура за наука.

3.2.3.

Проекти за възстановяване: ЕИСК препоръчва да бъдат създадени стимули и пилотни проекти за справедливо и ефективно прилагане на законодателството в областта на околната среда. Това е необходимо, за да се гарантира изпълнението в Европа на международните ангажименти в областта на биологичното разнообразие, като поетите в Споразумението от Кунмин-Монреал. По-специално в законодателството на ЕС следва да бъде транспониран ангажиментът за „30 % до 2030 г.“ и да бъде ефективно прилаган както чрез създаването и управлението на защитени морски зони, така и чрез други ефективни мерки за опазване в риболовните зони. ЕИСК призовава за определянето на строго защитени зони (зони, забранени за риболов), произтичащи от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., когато научните препоръки предлагат това. ЕИСК подчертава, че забраната за риболов трябва да се издава за всеки отделен случай, като се вземат предвид особеностите на всеки регион и се гарантира баланс между опазването и икономическата дейност. В този смисъл ЕИСК припомня, че Парижкото споразумение (член 2) указва, че тези цели следва да се прилагат по такъв начин, че да не застрашават производството на храни (3).

3.2.4.

Осигуряване на устойчивост на нашите океани: подчертава, че постигането на „добро екологично състояние“ съгласно Рамковата директива за морска стратегия (РДМС) е от съществено значение, тъй като добре съхранената морска среда е в основата на икономическата стабилност и спомага за смекчаване на последиците от изменението на климата. ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да предприеме всички необходими действия, за да гарантира доброто прилагане на РДМС.

3.2.5.

Екологосъобразна инфраструктура и стратегия „море — суша“ : ЕИСК препоръчва да бъдат изграждани устойчиви инфраструктури с екосистемен подход с цел намаляване до минимум на въздействието върху околната среда в ивицата между сушата и морето. Това включва насърчаването на пристанища с неутрални емисии на въглерод и стимулирането на чиста морска енергия. Освен това Комитетът препоръчва да бъдат въведени стратегии за намиране на полезни взаимодействия и укрепване на сътрудничеството между морските индустрии и тези на сушата като корабостроителници и доставчици на технологии. Комитетът препоръчва също да се засили европейското регулиране по отношение на сухоземните източници на замърсяване на моретата, като промишлени отпадъци и отпадъчни води, които въвеждат органични, химични и фармацевтични замърсители във водните екосистеми, както и пластмасови микрочастици и гранули.

3.2.6.

Европейски план за адаптиране към климата: ЕИСК настойчиво призовава за разработване на този план за засилване на устойчивостта на крайбрежните общности, чрез който да им се предоставя подкрепа при планирането и подготовката с оглед на последиците от изменението на климата.

3.2.7.

Борба със замърсяването и морските отпадъци: ЕИСК призовава Комисията да играе водеща роля и да укрепи европейската дипломация, за да гарантира сключването на Договора за пластмасите през 2025 г., както и да създаде стабилен механизъм за финансиране в подкрепа на неговото прилагане.

3.2.8.

Засилване на европейската позиция в международните преговори относно океаните: в съответствие с ЦУР 14 ЕИСК настойчиво призовава Европейската комисия да засили своята дипломатическа дейност с цел сключване на споразумението относно субсидиите за рибарство в СТО, ускоряване на ратификацията и прилагането на Споразумението за БРИНЮ относно международните води и насърчаване на прилагането на Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) (4). В допълнение призовава за въвеждане на мораториум върху дълбоководния добив на полезни изкопаеми, освен ако не се гарантира устойчивата експлоатация.

4.   Икономически, социални и екологични предизвикателства пред крайбрежните общности

4.1.

Крайбрежните общности в Европа се изправят пред редица взаимносвързани икономически, социални и екологични предизвикателства. Последните години са белязани от силни сътресения в нашите промишлени сектори и пазари, причинени от събития, като COVID-19, Брексит, нападението над Украйна от страна на Русия и екстремни метеорологични явления, породени от изменението на климата. Това доведе не само до повишаване на цените на енергията и суровините, но и до всеобща инфлация. В допълнение това промени морските пътища поради наложените търговските ограничения, което създаде затруднения във веригата на доставки. Тези проблеми поставиха под сериозна заплаха синята икономика. Въпреки тези предизвикателства прогнозите подчертават потенциала за стабилизация и възстановяване на икономиката, движени от спадането на цените на енергията и намаляването на инфлацията.

4.2.

В този контекст европейската промишленост е изправена не само пред глобални пандемии и геополитически кризи, но и пред нарастваща тежест, свързана с вътрешното законодателство. Увеличаващите се ограничения и бюрокрация засегнаха сериозно конкурентоспособността и икономическата устойчивост на предприятията.

4.3.

Що се отнася до социалните предизвикателства, много крайбрежни области имат демографски проблеми, като застаряването на населението и миграцията на младите хора, най-малко заради липсата на възможности на местно равнище. ЕИСК изразява загриженост относно загубата на човешки живот в морето, свързана с явлението миграция. Освен това крайбрежните общности следва да се борят с липсата на квалифицирана работна ръка и на приемственост между поколенията, конкуриращите се интереси за използването на ресурсите и уязвимостта на климатични бедствия. За да се справят с тези предизвикателства, е необходимо да се засили социалното приобщаване и да се гарантира равенство при достъпа до ресурси и услуги. ЕИСК се застъпва за подобряване на условията на труд в синята икономика с цел повишаване на привлекателността на тези сектори. За да отговори на някои от тези предизвикателства, пактът би могъл да почерпи вдъхновение от дългосрочната визия за селските райони на ЕС (5).

4.4.

Що се отнася до екологичните предизвикателства, от изключителна важност е съхраняването на здравето, продуктивността на моретата и на природните ресурси като традиционни риболовни места и чисти брегове с оглед постигането на икономически просперитет и опазването на здравето както понастоящем, така и за бъдещите поколения. Освен това европейските океани са най-добрите ни съюзници в борбата с изменението на климата. Прилагането и изпълнението на действащото законодателство следва да бъдат основен елемент в европейския пакт за океаните. Също така от решаващо значение обаче е ЕС да направи оценка на ефективността на тези политики и при необходимост да предвиди тяхното преразглеждане и актуализиране, като по този начин гарантира, че те се адаптират към новите реалности и предизвикателства.

4.5.

В съответствие с работата на Комитета по Европейския син пакт (6) следва да се вземат предвид взаимовръзките между морските и сладководните басейни и тяхното въздействие върху крайбрежните общности. Политиките следва да насърчават координацията за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите.

5.   Модел за управление на океаните за водите в ЕС и за международните води

5.1.

ЕИСК препоръчва да се насърчава приобщаващ и иновативен модел на управление на океаните посредством:

5.1.1.

Регионалното сътрудничество: ЕИСК препоръчва да се засили координацията и сътрудничеството в морското дело между държавите членки, които имат общи морски басейни, като Балтийско, Средиземно и Северно море, в ключови области, като енергетиката, околната среда и рибарството. Освен това предлага да бъдат утвърждавани по-дългосрочни политически програми, които да надхвърлят изборните цикли и рамки в ЕС, и да се подобри междуведомствената координация на европейско и национално равнище. Също така се обявява за намаляване на регулаторната тежест, стимулиране на инвестициите в синята икономика и постигане на напредък към завършен единен пазар. В допълнение препоръчва всяко председателство на Съвета на ЕС да организира съвместни заседания относно океаните с участието на ключовите министри (околна среда, климат, енергетика, рибарство и транспорт) и заинтересовани страни. Този подход може да се разшири по отношение на всички европейски институции, включително ЕИСК.

5.1.2.

Препоръки, адаптирани към регионалните специфики: независимо от гореизложеното, ЕИСК предлага да се разработят диференцирани препоръки за различните крайбрежни региони на ЕС, като се вземат предвид техните екологични, икономически и социални особености. Подчертава също, че е важно политиките да се адаптират спрямо местните културни и социално-икономически фактори, за да се гарантира тяхната осъществимост и ефикасност. Поради това индивидуалните действия на държавите членки и техните региони са от първостепенно значение за адаптирането и прилагането на тези политики в местния контекст.

5.1.3.

Морски познания и иновации: ЕИСК счита, че е необходимо да се насърчават иновациите и развитието на квалификации за внедряване на високите технологии, особено европейски, на общия пазар.

5.1.4.

Признаване на стратегическата важност на океана за сигурността и конкурентоспособността на Европа: ЕИСК предлага да се укрепят търговските пътища с цел достъп до глобалните пазари и енергийни ресурси. Комитетът подчертава необходимостта да се гарантира, че всички морски дейности се осъществяват в рамките на екологичните граници на планетата и защитата на социалните права и правата на човека в морето.

5.1.5.

Гарантиране на сигурността на европейските териториални води: ЕИСК призовава органите да засилят програмите за защита на морските пътища, пристанища и критични инфраструктури спрямо заплахи, като пиратството, тероризма, трафика на хора и морските престъпления. За целта е необходимо ефективно прилагане на Стратегията за морска сигурност на ЕС. Следва да се постави акцент върху сътрудничеството в областта на отбраната, включително ежегодните военноморски учения и развитието на способности посредством общи стандарти за технологии за морска отбрана. Тази стратегия следва да се включи в пакта, за да се укрепи търговската устойчивост, икономическата стабилност и сигурността на морските вериги за доставки. Това означава също защита на нашите социални и екологични стандарти спрямо например незаконния риболов и принудителния труд, включително спрямо практиките на важни участници като Китай.

5.1.6.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да укрепи измеренията на пакта, които се отнасят до корабостроителството, технологиите и логистиката. Има много крайбрежни общности и подсектори, които зависят от тази промишленост, като риболовът, корабоплаването с развлекателна цел, енергията в морето и морският транспорт. В този смисъл настоятелно призовава Комисията да включи оповестената Промишлена стратегия за морския сектор като един от стълбовете на пакта.

5.1.7.

Предвид нарастващите заплахи за морската сигурност в интерес на ЕС е също така да гарантира сигурността и защитата на специалистите в областта на морското дело и рибарството в съответствие с изискванията на приложимите конвенции на Международната организация на труда (МОТ) като Морската трудова конвенция (МТК).

5.1.8.

Справедлив преход: ЕИСК подчертава, че екологичната устойчивост следва да бъде съпътствана от социална устойчивост, за да се гарантира, че преходът към алтернативни горива и нови технологии е справедлив, равнопоставен и цялостен. От първостепенно значение е във фокуса на екологичния и цифровия преход да се постави човешкият елемент: гарантиране на по-добри условия на труд, създаване на качествени работни места и повишаване на привлекателността и приобщаващия характер на професиите в морското дело и рибарството (7).

5.1.9.

Участие на заинтересованите страни: ЕИСК призовава за по-активно участие на местните общности, социалните партньори и бизнеса в разработването на политиките в областта на морското дело, като се оказва подкрепа и се насърчават морските клъстери. Пактът следва да признава морските клъстери като ключови участници и платформи за управление на океаните, тъй като обединяват позициите и интересите на различни сектори. Важно е всички участници от синята икономика не само да участват в обществените консултации, но и да бъдат активно интегрирани в разработването на политиките в областта на морското дело. От първостепенно значение е също така социалните ползи от устойчивото развитие да се разпределят по равно и проектите да имат дългосрочно въздействие и да допринасят за устойчивостта на синята икономика. Освен това е важно да се признае участието на гражданското общество, като се гарантира, че неговите гледни точки и нужди се отчитат в процеса на вземане на решения.

5.1.10.

Морско пространствено планиране: поради обезпокоителния натиск и конкуренция за морското пространство вследствие на разширяването на новите индустрии ЕИСК препоръчва да бъде преразгледана Директивата, за да се установи рамка за морското пространствено планиране. Това се налага с цел намиране на баланс между конкуриращите се интереси (например аквакултури, риболов и производство на енергия). ЕИСК предлага нов подход на положително съвместно съществуване, който да насърчава многофункционалното използване на пространствата, когато това е възможно, като се популяризират дейности с положително и регенеративно въздействие върху природата, както и да се прилага екосистемен подход. Във връзка с това ЕИСК признава работата на защитените морски зони и други ефективни мерки за опазване на екосистемите на районен принцип. ЕИСК приема Европейския син форум като ефикасен инструмент, който дава възможност на заинтересованите страни да обсъждат и да се справят с общи предизвикателства и приоритети в средносрочен план. Основната цел е да се постигне консенсус, да се създадат полезни взаимодействия и да се намерят решения, водещи до общо виждане. Освен това е от първостепенно значение да се гарантира участието на най-уязвимите сектори като рибарството във вземането на решения, като се осигурява защита, достъп и използване на традиционните риболовни места.

5.1.11.

Социално сближаване: ЕИСК настойчиво призовава за засилване на връзките между заинтересованите страни (правителства, крайбрежни общности и местни предприятия) и за намаляване на социалните неравенства посредством политики за приобщаване и справедливи стратегии за инвестиции и социална икономика. Активното участие на гражданското общество във вземането на решения следва да бъде приоритет, за да се гарантира, че политиките отразяват неговите нужди и стремежи. Също така ЕС следва да обърне специално внимание на овластяването на жените и младите хора в синята икономика.

5.1.12.

Управление на океаните въз основа на данни: наблюдението и мониторингът на океаните заедно с ефективното управление на данните са от съществена важност за стимулирането на синята икономика, опазването на околната среда, насърчаването на иновациите, гарантирането на морската сигурност и укрепването на устойчивостта и конкурентоспособността на крайбрежните райони. ЕИСК настоятелно призовава за използване на системи за мониторинг в реално време и изкуствен интелект за управление на океаните въз основа на данни. За целта предлага съгласувана европейска рамка, която да обхваща националните и регионалните системи за наблюдение, да благоприятства сътрудничеството между изследователите, органите, частния сектор, отбраната и местните общности и да стимулира инвестициите в съвременна инфраструктура и усъвършенствани технологии като големи бази данни, екологична ДНК (eDNA) и изкуствен интелект.

5.1.13.

Редовен мониторинг: ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да въведе механизми за редовна оценка на напредъка при осъществяването на пакта и осведомяване за него, подобни на механизмите за ЦУР.

5.1.14.

Глобална водеща роля и дипломация: не може да съществува пакт за океаните без международни споразумения или партньорства. Поради това ЕИСК призовава ЕС да заеме позиция на глобален лидер в устойчивото управление на океаните, като насърчава най-добри практики вътре в ЕС и извън него. Един от методите за износ на тези стандарти е да се засили дипломацията на ЕС и да се отчитат интересите на жизненоважни сектори като селското и горското стопанство и риболова при преговорите по търговски споразумения. ЕИСК препоръчва да се създаде международен стълб в рамките на пакта въз основа на съществуващото трансгранично сътрудничество, включително рамката на Десетилетието на океаните. Освен това ЕИСК препоръчва да се използва пазарът на ЕС като механизъм за упражняване на натиск върху международните партньори и подобряване на екологичните и социалните стандарти на глобално равнище.

5.1.15.

Климатична устойчивост: ЕИСК се обявява за предлагането на мерки за подготвеност за бедствия и за издържливост спрямо изменението на климата.

5.1.16.

Съгласуване на ресурсите на ЕС за водене на преговори на международни форуми, свързани с океаните, със заявената амбиция за глобална водеща роля: по-конкретно, от първостепенно значение е да бъдат предвидени достатъчно човешки и финансови ресурси за водене на преговори на тези международни форуми, включително двустранни и регионални споразумения. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да увеличи бюджетните позиции за тази цел. Освен това в регионалните организации за управление на рибарството (РОУР) Комисията следва да се стреми да насърчава приемането на екологичните и социалните стандарти на ЕС в други региони и по този начин — да се гарантират еднакви условия на конкуренция.

5.2.

В заключение, този модел на управление следва да включва екологичната устойчивост, икономическа адаптивност и социално приобщаване, за да служи за пример за управлението на океаните в световен мащаб.

---

(1)   ОВ C 100, 16.3.2023 г., стр. 31.

(2)   ОВ C 349, 29.9.2023 г., стр. 41.

(3)   ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 111.

(4)   OB C, C/2023/862, 8.12.2023 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2023/862/oj; ОВ C 140, 21.4.2023 г., стр. 61.

(5)   OB C, C/2024/1570, 5.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1570/oj; ОВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 59 и ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 137.

(6)   Син пакт на ЕС: https://www.eesc.europa.eu/en/initiatives/eu-blue-deal.

(7)   ОВ C 349, 29.9.2023 г., стр. 127.