1.

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която забранява предлагането на виртуални игри с игрални автомати, онлайн покер и/или други онлайн казино игри от доставчик, установен в друга държава членка и лицензиран там от нея, ако

а)

в същото време за други видове хазартни игри, а именно лотарии, залагания за резултати от спортни състезания и от конни надбягвания, са предвидени изключение от забраната и издаване на разрешения с определени съдържателни изисквания;

б)

процедурата относно издаването на разрешение за залагания за резултати от спортни състезания не е проведена в съответствие с правото на Съюза и вследствие на това, въпреки че не са издадени или не се издават разрешения със съответни съдържателни изисквания, властите на държавата членка все пак толерират предлагането на залагания за резултати от спортни състезания;

в)

в същото време — от гледна точка на риска да се развие зависимост — игри с физически игрални автомати, подобни на забранените по интернет виртуални игри с игрални автомати, може да се предлагат повсеместно на цялата територия на държавата членка в игрални зали, ресторанти и казина;

г)

в същото време — от гледна точка на риска да се развие зависимост — физически игри на покер, подобни на забранените по интернет виртуални игри на покер, може да се предлагат повсеместно на цялата територия на държавата членка в казина;

д)

в една федерална провинция на държавата членка (в случая Шлезвиг-Холщайн) виртуални игри с игрални автомати и онлайн покер може да се организират с разрешения не само временно, но и в продължение на много години, и в същото време да се рекламират на цялата територия на държавата членка;

е)

в държавата членка още при въвеждането на забраната с посочените по-горе изключения и през периода след това, изглежда, липсват достатъчно доказателства, че онлайн предлагането на игри с игрални автомати и покер създава по-високи рискове от гледна точка на защитата на участниците в игрите или на рисковете от манипулиране, изпиране на пари или други произтичащи от тях престъпления в сравнение с предлагането на игри с физически игрални автомати;

ж)

в държавата членка още при въвеждането на забраната с посочените по-горе изключения и през периода след това, изглежда, липсват достатъчно доказателства, че рисковете, свързани с онлайн предлагането на игри с игрални автомати и покер, включително ако се приложат същите съдържателни изисквания като приложимите за разрешените форми на игри по интернет, не би могло да бъдат сведени до равнище, съпоставимо с това при тези форми на игри;

з)

също толкова важна цел на регулирането на хазарта в държавата членка като предотвратяването на развиване на зависимост е чрез ограничено предлагане на хазартни игри, представляващи подходяща алтернатива на неразрешените хазартни игри, естественото увлечение по игрите у населението да се насочи организирано и контролирано и да се противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черни пазари; въпросната забрана обаче не ограничава черния пазар във въпросната държава членка, а го запазва, тъй като клиентите, които имат интерес към забранените хазартни игри, не могат да задоволят специфичното си търсене със законно предлаганите хазартни игри;

и)

държавата членка, запозната с горепосочените обстоятелства, решава още докато забраната е в сила да въведе в бъдеще процедури за издаване на разрешения за организиране на виртуални игри с игрални автомати и онлайн покер, но временно запазва забраната и само спира административното ѝ прилагане, около девет месеца преди да влезе в сила новата правна уредба, към доставчиците на виртуални игри с игрални автомати и онлайн покер, които в очакване на бъдещата регулация спазват различни изисквания за защита на участниците в игрите?

2.

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да уважи предявен от участник в игри граждански иск за възстановяване на заложени парични суми, които същият установен в тази държава членка участник в игри е загубил при доставчик на виртуални игри с игрални автомати, онлайн покер и/или други онлайн казино игри, установен в друга държава членка и лицензиран от нея, когато искът се основава на нарушение на забраната за организиране на неразрешени хазартни игри и/или на нарушение на забраната за организиране на посочените хазартни игри по интернет, доколкото интернет забраната, изтъкната като основание да се отхвърли възможността за получаване на разрешение, не може да бъде обоснована, тъй като ограничава свободното предоставяне на услуги?

При условията на евентуалност, ако отговорът на втория преюдициален въпрос е отрицателен и гражданските искове не попадат в обхвата на забраната за санкциониране:

3.

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е пречка юрисдикция на държава членка да преценява ретроспективно предлагането на виртуални игри с игрални автомати, онлайн покер и/или други онлайн казино игри от доставчик, установен в друга държава — членка на Европейския съюз, и лицензиран от нея, през призмата на изисквания, които е трябвало да бъдат проверени от издаващия разрешения орган и/или е трябвало първо да бъдат определени в разрешението, и/или са насочени само към притежаващи разрешение доставчици, като например материални изисквания за ограничения на залога, и следователно да допусне хипотетична процедура за издаване на разрешение в съответствие с правото на Съюза, когато обаче през релевантния период всъщност не са издавани разрешения за организиране на виртуални игри с игрални автомати, онлайн покер и/или други онлайн казино игри поради предвидена в националната правна уредба забрана, тъй като забраната неправилно е приета за съвместима със свободното предоставяне на услуги?

4.

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска въведено в държава членка ограничение в законодателството в областта на хазарта спрямо доставчик на виртуални игри с игрални автомати, онлайн покер и/или други онлайн казино игри, установен и лицензиран в друга държава членка, под формата на задължително установено в законодателството месечно ограничение на залога в размер на 1 000 евро на месец/участник в игра, ако

а)

това ограничение се прилага само за предлагането по интернет, но не и за физическото предлагане на съответните хазартни игри;

б)

за онлайн предлагането на залагания за резултати от спортни състезания и от конни надбягвания органите, издаващи разрешения, допускат изключения от ограничението до 30 000 евро за залагания за резултати от спортни състезания и до 100 000 евро за залагания за резултати от конни надбягвания;

в)

наред с установеното в законодателството ограничение, на участника в игрите във всички случаи трябва да се даде възможността да определи доброволно, още при регистрацията си при доставчик на хазартни игри, индивидуални дневни, седмични или месечни ограничения на депозита или загубата, а държавата членка, изглежда, не е представила никакви доказателства, че със задължително ограничение на залога участниците в игрите могат да бъдат защитени също толкова или по-добре, отколкото с доброволното ограничение?