Докладчик:

Krzysztof BALON

Съветник	Agnieszka CHŁOŃ-DOMIŃCZAK (на докладчика, III група)
Искане за консултация от полското председателство на Съвета	писмо от 6.9.2024 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	4.2.2025 г.
Приемане на пленарна сесия	27.2.2025 г.
Пленарна сесия №	594
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	146/3/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

На 6 септември 2024 г. правителството на Република Полша поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище относно „Заетост на възрастните хора — системни фактори за доброволен избор на удължена трудова активност“. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) споделя виждането на полското председателство на Съвета на Европейския съюз, че активизирането на възрастните хора на пазара на труда се превърна в едно от основните предизвикателства за публичната политика. Тъй като средната продължителност на живота в добро здраве се увеличава в ЕС, трудовата активност на възрастните хора има потенциала да окаже положително въздействие не само върху икономическото развитие, но и върху тяхното благосъстояние чрез по-добри финансови, социални и здравни условия, както и върху солидарността между поколенията в обществото.

1.2.

Във връзка с това Комитетът би желал също така да изтъкне заключенията на становището по собствена инициатива от 18 септември 2024 г. относно „Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа“  (1). Поради това той приветства подхода на полското правителство, както и искането за привеждане на примери за най-добри практики при предоставянето на услуги на възрастните хора, които да им дадат възможност да продължат да работят възможно най-дълго.

1.3.

Същевременно ЕИСК отбелязва, че 15-ият принцип на Европейския стълб на социалните права (правото на пенсия, съизмерима с техните вноски и гарантирането на адекватен доход за достоен живот в напреднала възраст) (2) следва да бъде изцяло приложен.

1.4.

Подкрепата за заетостта на възрастните хора изисква координирани действия в различни области на публичната политика. Този подход намери отражение и във вече приетите от ЕИСК становища: „Европейска стратегия за възрастните хора“  (3) и „Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС“  (4).

1.5.

Важен аспект е създаването на качествени работни места и работна среда, която насърчава всички възрастови групи да навлязат и да останат на пазара на труда. В този контекст социалните партньори играят ключова роля. Поради това Комитетът насърчава продължаването на социалния диалог в тази област, като се вземат предвид разпоредбите на Автономното рамково споразумение между европейските социални партньори относно активния живот на възрастните хора и междупоколенческия подход (5).

1.6.

Друг фактор за увеличаване на заетостта на възрастните хора е създаването на работни екипи от различни поколения. В едно от вече приетите становища (6) ЕИСК отбелязва, че такива екипи са по-продуктивни от екипите от представители само на едно поколение. Освен това те дават възможност за предаване на уменията и опита на по-възрастните на по-младите работници, както и на уменията на по-младите на по-възрастните им колеги. ЕИСК вече отправи искане към Европейската комисия (7) да приеме препоръка, призоваваща държавите членки да гарантират присъствието на работници от различни поколения и тяхното сътрудничество на работното място.

1.7.

Инструментите, които подкрепят заетостта на възрастните хора, включват: а) създаване на подходяща работна среда, която насърчава възрастните хора да останат по-дълго на пазара на труда, когато те желаят това; б) поддържане и повишаване на квалификацията в рамките на политики за учене през целия живот; в) решения, позволяващи съчетаване на работа и отговорности, свързани с полагане на грижи за възрастни роднини, включително универсално достъпни и финансово приемливи качествени услуги за полагане на грижи; г) насърчаване на по-дълъг трудов живот и д) борба с основаната на възраст дискриминация и други фактори, които възпрепятстват по-възрастните работници да останат на пазара на труда. Във всички тези области субектите на социалната икономика, организациите на гражданското общество и социалните партньори играят ключова роля.

1.8.

Редица държави членки вече въведоха правила и най-добри практики с цел насърчаване на доброволното удължаване на трудовия живот. Някои примери са описани в Раздел 4 от настоящото становище.

1.9.

Като се има предвид гореизложеното и с оглед на факта, че публичната политика в тези области е преди всичко от компетентността на държавите членки, Комитетът предлага Европейската комисия, в сътрудничество с ЕИСК, социалните партньори и други организации на гражданското общество, да създаде форум за обмен на добри практики между държавите членки. Тези практики биха могли да включват: а) премахване на пречките пред едновременното получаване на пенсия и доходи от трудова дейност, б) данъчни облекчения за лицата, които са взели решение да удължат трудовия си живот, в) мерки в подкрепа на службите по заетостта с цел подпомагане на възрастните, търсещи работа, и на дружествата да създават работни места и да популяризират възможности за наемане на работа на възрастни хора, г) популяризиране на предимствата на удължаването на трудовия живот, когато е възможно, или д) предоставяне на услуги, позволяващи съчетаването на трудова активност и полагане на грижи за възрастни роднини.

1.10.

След това, като се вземат предвид резултатите от дискусиите на форума, Европейската комисия може да публикува набор от най-добри практики. Този документ следва да включва и обяснение на концепцията за доброволно удължаване на трудовия живот, по-специално по отношение на борбата с дискриминацията, основана на възраст, и премахването на евентуална икономическа принуда, която би довела до започване или продължаване на работата след достигане на законоустановената пенсионна възраст.

2.   Контекст на искането за консултация, отправено от полското председателство на Съвета на ЕС

2.1.

Възрастовата структура на населението на ЕС-27 се променя. От 2002 г. до 2022 г. делът на възрастовата група над 65 години сред населението се е увеличил от 16 % на 21 % (8). Очаква се броят на лицата на възраст над 65 години на всеки 100 души да нарасне, така че до края на 21 век ще има 59,7 души на възраст 65 или повече години на всеки 100 души на възраст между 15 и 64 години (9).

2.2.

Наред с другото, застаряването на населението в ЕС води до намаляване на числеността на работната сила. Този спад обаче не е равномерно разпределен между всички възрастови групи. Предвижда се процентът на участие на пазара на труда на хората на възраст 20—64 години да нарасне от 79,4 % през 2022 г. на 82,7 % до 2070 г. и от 65,4 % на 75,5 % за лицата на възраст 55—64 години. Тази възходяща тенденция отразява кумулативното въздействие на пенсионните реформи върху излизането на по-възрастните възрастови групи от пазара на труда и постепенното увеличаване на участието на жените на пазара на труда (10). Поради това е целесъобразно да се предприемат допълнителни мерки в подкрепа на увеличаването на участието на пазара на труда на хората на възраст 64 и повече години.

2.3.

Повечето пенсионни системи в държавите членки функционират на разходопокривен принцип. Поради увеличаването на средната продължителност на живота периодът на изплащане на пенсията се удължава. За да стабилизират пенсионните системи, много държави членки повишиха или обмислят повишаването на пенсионната възраст. Увеличаването на участието на възрастните хора на пазара на труда, съчетано с отлагане на решението за пенсиониране, спомага за повишаване на устойчивостта на пенсионните системи.

2.4.

Увеличава се не само средната продължителност на живота, но и средната продължителност на живота в добро здраве въпреки различията в отделните държави членки. Поради това, както ЕИСК посочи в едно от своите приети по-рано становища (11), си струва да се обмисли дали тези допълнителни години в добро здраве не биха могли да се използват за удължаване на трудовия живот, а не само за получаване на пенсия, при условие че съответното лице желае да продължи да работи. Повишаването на пенсионната възраст обаче може да не е осъществимо, когато става въпрос за тежък физически или психологически натоварващ труд.

3.   Общи бележки

3.1.

Подкрепата за заетостта на възрастните хора и тяхната готовност да продължат да работят след навършването на пенсионна възраст изисква координирани действия в различни области на публичната политика. При тяхното разработване и прилагане е наложително да се търсят решения, които, от една страна, да не принуждават възрастните хора да продължат да работят, а от друга — да не насърчават липсата на трудова активност.

3.2.

Важно е да се създадат качествени работни места и благоприятна работна среда, която да насърчава всички възрастови групи да навлязат и да останат на пазара на труда и да отчита здравните аспекти и възможността за работа на непълно работно време. По-възрастните служители се нуждаят от подходяща организация на работата, включително насърчаване на развитието на техните умения и компетентности и изграждане на атмосфера на подкрепа и оценка на приноса им за развитието на техните работодатели.

3.3.

Освен това са необходими ефективни политики за учене през целия живот, разработвани и прилагани в сътрудничество със социалните партньори и други организации на гражданското общество, както и подкрепа за предприемачеството сред възрастните хора, включително в рамките на социалната икономика.

3.4.

Важно е да се подчертаят ползите от създаването на екипи от различни поколения. В едно от вече приетите становища (12) ЕИСК отбелязва, че работните екипи, съставени от няколко поколения, се отличават с по-голяма производителност от екипите от представители само на едно поколение, както показват и емпирични проучвания (13). Присъствието на различни поколения в работната среда дават възможност за предаване на умения, включително т.нар. „изчезващи умения“, на по-младите работници.

3.5.

Създаването на екипи от различни поколения е ефективен начин за борба с основаната на възраст дискриминация по отношение както на възрастните, така и на младите хора. Предотвратяването на възрастовата дискриминация е необходимо, за да се подкрепи пригодността за заетост на по-възрастните работници и тяхното признаване на пазара на труда.

3.6.

ЕИСК вече отправи искане към Европейската комисия (14) да приеме препоръка, с която да призове държавите членки да вземат предвид аспектите на пазара на труда, свързани с отношенията между поколенията, по-специално като определят подходящи и справедливи стандарти за заетост за всички поколения и като гарантират участието на различните поколения и тяхното сътрудничество на работното място.

3.7.

Пенсионните системи следва да бъдат планирани по начин, който да улеснява оставането на работа за по-дълъг период, ако работникът желае това. Много държави вече въвеждат стимули за оставане на работа след законоустановената пенсионна възраст, включително увеличаване на бъдещите пенсии, данъчни мерки, например данъчни облекчения за лицата, които удължават трудовия си живот, както и решения, които да позволят съчетаването на професионалните и семейните отговорности. Хората на възраст над 60 години, особено жените, все по-често полагат ежедневни грижи за възрастните си родители. Достъпът до качествени и финансово достъпни услуги, по-специално дългосрочни грижи, както и справедливото поделяне на отговорностите за полагане на грижи в семейството между жените и мъжете са от решаващо значение за по-дългата трудова активност. В този контекст ключова роля могат да играят услугите за възрастните хора, предоставяни от неправителствени организации и субекти на социалната икономика, наред с качествените обществени услуги.

3.8.

От полза би могло да бъде и запазването на връзки с работното място след пенсионирането. Доброволното споделяне на професионален опит между възрастните хора и младите работници, например под формата на наставничество, може не само да бъде ценен принос за професионалното развитие на младите хора, но и да противодейства на риска от нежелана самота, психични заболявания и влошаване на качеството на живот след пенсиониране.

3.9.

Освен това следва да се насърчават и положителното отношение към работата и възможността за удължаване на трудовия живот, когато това е желано и възможно. Ефективността на стимулите за удължаване на трудовия живот изисква активна информационна политика от страна на публичните органи, социалните партньори и организациите на гражданското общество, както и мерки за борба с основаната на възраст дискриминация на пазара на труда.

3.10.

Всички тези аспекти следва да бъдат взети предвид в рамките на социалния диалог между работодателите и работниците. В този контекст ЕИСК приветства Автономното рамково споразумение на европейските социални партньори относно активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (15). Освен това насърчаването на по-продължителната заетост следва да се превърне в част от гражданския диалог между поколенията и да допринесе за укрепването на солидарността между тях.

3.11.

ЕИСК призовава горепосочените мерки, както и тези, които имат за цел да предотвратят изключването на възрастните хора от пазара на труда, да бъдат взети предвид в бъдещата европейска стратегия за възрастните хора. Комитетът вече се обяви в подкрепа на такава стратегия в едно от своите становища (16).

4.   Разпоредби и добри практики в подкрепа на доброволния избор на удължена трудова активност в избрани държави членки

4.1.

Австрия: работниците, които продължават да работят, въпреки че са достигнали пенсионна възраст и са придобили пенсионни права, са освободени до определена граница от плащането на своя дял от пенсионноосигурителната вноска. Това позволява равнището на нетната работна заплата да бъде увеличено в сравнение с брутното възнаграждение. Освен това на по-възрастните работници, които още не са достигнали пенсионна възраст, се намаляват вноските за някои осигуровки — осигуряване за безработица и злополука, което създава стимули както за работодателите да наемат такива хора, така и за работниците да продължат да работят. Ако работникът отложи пенсионирането си, той има право да получи добавка към пенсията.

4.2.

Естония: коефициентът на заместване на пенсиите е 34,4 % (средно за ЕС — 68,8 %), което кара много пенсионери да продължат да работят, за да поддържат стандарта си на живот. Заетостта е улеснена поради факта, че пенсията не се намалява докато лицата работят и се изплаща в пълен размер, независимо от трудовия статус. От 2021 г. гъвкавата пенсионна система позволява упражняването на пенсионните права да се отложи до пет години след достигане на пенсионна възраст. Отложените пенсии нарастват с 0,9 % за всеки отсрочен месец, което означава, че забавянето на пенсионирането с една година увеличава пенсията с 10,8 %. Други фактори, допринасящи за запазване на заетостта след навършване на пенсионна възраст, включват гъвкави схеми на работа, например работа на непълно работно време или работа от разстояние, инициативи за учене през целия живот, които помагат на по-възрастните работници да останат конкурентоспособни и поддържат положително отношение към опитните работници сред работодателите.

4.3.

Франция: на 14 ноември 2024 г. социалните партньори сключиха споразумение, което ги задължава на всеки 3 години да провеждат преговори относно заетостта и труда на възрастните хора. Когато работникът навърши 45 години, се провежда професионално събеседване с цел да се обмисли адаптирането на работното му място, да се предотвратят ситуации на професионално изчерпване и да се обсъди желанието за мобилност или професионална преквалификация. На възраст между 58 и 60 години се провежда друга среща, за да се обсъди запазването на работното място и възможността за договорености за приключване на професионалната кариера (включително гъвкаво пенсиониране, при навършване на 60 години, което позволява на служителите да получават част от пенсията си, като работят по-малко часове). Споразумението въвежда, на експериментална основа и за период от 5 години, договор, който позволява на търсещите работа лица на възраст 60 и повече години, да бъдат наемани на работа, като същевременно преминават предвиденото в договора професионално обучение. Към този договор се прилагат същите правила като към безсрочния договор (с изключение на пенсионирането). Работодателят е информиран за очакваната дата на придобиване на право на пълна пенсия. Съществуват специални условия за обезщетение за търсещите работа лица на възраст 55 и повече години, включително удължаване на срока на обезщетението в случай на обучение. Законодателството предвижда, че работодател, който наема търсещо работа лице на възраст 45 или повече години по такъв договор за „професионализация“, има право на финансова помощ/освобождаване от плащане на социалноосигурителни вноски.

4.4.

Испания: така нареченото „активно пенсиониране“ позволява на работниците да съчетават пенсия и работа, като същевременно запазват правото да получават 50 % от пенсията си. От друга страна, схемата за отложено пенсиониране насърчава работниците да се пенсионират по-късно от навършването на пенсионна възраст, като увеличава пенсията с 4 % годишно, с възможност за еднократно плащане или комбинация от двете възможности. През ноември 2024 г. и двете схеми бяха обхванати от специално споразумение между социалните партньори и ратифицирано от правителството, което дава възможност за съчетаване на активното пенсиониране със стимули за оставане на работа. Със споразумението се създава и нова програма за гарантиране на пенсиите.

4.5.

Литва: въведени са различни мерки в подкрепа на доброволното удължаване на трудовия живот. Литва насърчава гъвкави форми на заетост, като например работа на непълно работно време, работа на граждански договор или работа от разстояние. Тези договорености са от полза както за работниците, които могат да адаптират работното си време към своите здравни или лични нужди, така и за работодателите, които получават достъп до опитни работници, без да е необходимо да ги наемат на пълно работно време. Пенсионната система на Литва позволява поетапно пенсиониране, а хората, които продължават да работят след навършването на пенсионна възраст, могат да получават допълнителни обезщетения или по-висока пенсия. Това е мотивиращ фактор, който насърчава възрастните хора да останат по-дълго активни на пазара на труда. Възрастните хора могат да останат конкурентоспособни на пазара на труда и може да се противодейства на тяхното маргинализиране чрез: а) обучение в областта на цифровите и професионалните умения за лицата над 50 години в рамките на програми, съфинансирани от европейски и национални фондове; б) решения в подкрепа на здравето и благосъстоянието на възрастните работници, например адаптиране на работните места, здравни програми и редовни профилактични прегледи. Освен това работодателите се насърчават да наемат възрастни работници чрез различни данъчни облекчения, безвъзмездни средства и програми, които подпомагат наемането и адаптирането на възрастните хора на работното място. Правителствената програма „Активен живот на възрастните хора“ насърчава професионалната и социалната дейност на възрастните хора.

4.6.

Унгария: заетостта в Унгария достигна рекордно високо равнище, включително и сред възрастните работници. От 2010 г. насам броят на заетите лица на възраст над 50 години нарасна с петия най-бърз темп в Европейския съюз, докато темпът на растеж при тези над 65 години е третият в Съюза. Според последното измерване на Централната статистическа служба броят на заетите лица на възраст над 65 години понастоящем възлиза на 120 000 (68 000 мъже и 52 000 жени), а през летните месеци броят им е надвишавал 130 000 благодарение на сезонната заетост. Това е значително подобрение, като се има предвид фактът, че през същия период на 2010 г. в Унгария са работили едва 30 000 лица на възраст над 65 години. Подробен анализ на положението със заетостта на населението в трудоспособна възраст показва, че заетостта и икономическата активност в Унгария се увеличават във всички възрастови групи над 45 години. Същата тенденция се наблюдава и при пенсионираното население над 65 години. Това са хората, които се завръщат многобройни на пазара на труда и започват да търсят работа. Активността на възрастовите групи в предпенсионна възраст на пазара на труда в Унгария значително надвишава средната стойност за ЕС. Приложимата преди това пенсионна възраст от 60 години за мъжете и 55 години за жените беше увеличена на 65 години за всички, а различни формули за ранно пенсиониране бяха премахнати. Единственото изключение е програмата „Жени — 40“, която позволява на жените да напуснат пазара на труда преди пенсионна възраст, когато достигнат 40-годишен стаж. В същото време практическият опит показва, че много голяма част от жените впоследствие се завръщат на пазара на труда и биват наемани на платена работа в допълнение към пенсията. Би могло да се направи очевидна връзка между програмата „Жени — 40“ и факта, че съчетаването на заетост и пенсиониране се ускори най-динамично през последните години. В същото време броят на мъжете сред работниците на възраст над 50 години постоянно надвишава този на жените, а групата на най-възрастните се характеризира с по-ниска от средната безработица.

4.7.

Полша: лицата, които въпреки достигането на пенсионна възраст все още работят и не получават пенсия, са освободени от данък върху доходите на физическите лица за определени доходи. Жените над 60 години и мъжете на възраст над 65 години могат да се възползват от намалението, ако не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст или наследствена пенсия, въпреки че имат право на нея. Освобождаването се прилага по-специално за доходите от трудови договори, стопански дейности, облагани по 19 %-ова данъчна скала с плоска данъчна ставка от 5 % (т.нар. „облекчение IP Box“), и еднократна сума върху регистрираните доходи, при условие че данъчнозадълженото лице следва да плаща социалноосигурителни вноски за тези доходи. Това освобождаване може да се използва, ако размерът на приходите не надвишава 85 528 PLN през данъчната година. Освен това лицата, получаващи пенсия могат да се регистрират като търсещи работа в службата по заетостта. Разходите за работни места за възрастните хора могат да бъдат частично възстановени с публични средства.

4.8.

Швеция: гъвкава пенсия за осигурителен стаж и възраст — в Швеция хората могат да решат да започнат да получават пенсия след навършване на 63 години. Те могат да изберат да получават определен процент от пенсията си: 25 %, 50 %, 75 % или 100 %. Могат едновременно да получават пенсия и да работят и ако някой промени решението си и реши да се завърне на работа на пълно работно време, може също така да прекъсне временно получаването на пенсията си. От 2023 г. в Швеция хората имат право да работят до 69-годишна възраст, а полагането на труд над тази възраст зависи от съгласието на работодателя.

---

(1)  Становище на Европейския икономически и социален комитет — Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС (становище по собствена инициатива) (OB C, C/2024/6869, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6869/oj).

(2)   https://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=1606&langId=en.

(3)   ОВ C 349, 29.9.2023 г., стр. 28.

(4)  Становище на Европейския икономически и социален комитет — Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС (становище по собствена инициатива), параграф 1.4 (OB C, C/2024/6869, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6869/oj).

(5)   https://resourcecentre.etuc.org/sites/default/files/2019-09/AAIA_Framework%20Agreement%20-%20BG.pdf.

(6)  Становище на Европейския икономически и социален комитет — Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС (становище по собствена инициатива) (OB C, C/2024/6869, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6869/oj).

(7)  Становище на Европейския икономически и социален комитет — Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС (становище по собствена инициатива) (OB C, C/2024/6869, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6869/oj).

(8)   Demography of Europe — 2023 edition (Демографията на Европа — издание от 2023 г.), цитирано в становището на ЕИСК относно „Въздействието на демографията върху социална Европа“ (OB C, C/2024/6867, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6867/oj).

(9)   Projected old-age dependency ratio (Прогнозен коефициент на възрастова зависимост), цитиран в становището на ЕИСК относно „Въздействието на демографията върху социална Европа“ (OB C, C/2024/6867, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6867/oj).

(10)  Европейска комисия 2024 Ageing report (Доклад относно застаряването), стр. 4.

(11)  Становище на Европейския икономически и социален комитет — Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС (становище по собствена инициатива) (OB C, C/2024/6869, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6869/oj).

(12)  Становище на Европейския икономически и социален комитет — Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС (становище по собствена инициатива), параграф 3.1 (OB C, C/2024/6869, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6869/oj).

(13)  Например https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7732046/.

(14)  Становище на Европейския икономически и социален комитет — Насърчаване на солидарността между поколенията в Европа — към хоризонтален подход на ЕС (становище по собствена инициатива) (OB C, C/2024/6869, 28.11.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/6869/oj).

(15)   https://resourcecentre.etuc.org/sites/default/files/2019-09/AAIA_Framework%20Agreement%20-%20BG.pdf.

(16)   ОВ C 349, 29.9.2023 г., стр. 28.