1)

Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че

фактът, че в договор за кредит е посочен годишен процент на разходите, който се оказва завишен, тъй като впоследствие някои клаузи от този договор са признати за неравноправни по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и следователно не обвързват потребителя, сам по себе си не представлява неизпълнение на задължението за информиране, предвидено в тази разпоредба от Директива 2008/48.

2)

Член 10, параграф 2, буква к) от Директива 2008/48

трябва да се тълкува в смисъл, че

изброяването в договор за кредит на определени обстоятелства, обосноваващи увеличаване на разходите във връзка с изпълнението на договора, без обаче относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител да е в състояние да провери тяхното настъпване и въздействието им върху посочените разходи, представлява нарушение на задължението за информиране, предвидено в разглежданата разпоредба, доколкото това посочване може да постави под въпрос възможността на съответния потребител да прецени обхвата на своето задължение.

3)

Член 23 от Директива 2008/48 във връзка със съображение 47 от нея

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална правна уредба, която в случай на неизпълнение на задължението за информиране, наложено на кредитора съгласно член 10, параграф 2 от тази директива, предвижда еднообразна санкция, състояща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски, независимо от конкретната степен на тежест на нарушението, доколкото това нарушение може да постави под въпрос възможността на потребителя да прецени обхвата на поетото от него задължение.