Жалба, подадена на 5 февруари 2025 г. от Nord Stream 2 AG срещу решението, постановено от Общия съд (пети разширен състав) на 27 ноември 2024 г. по дело T-526/19 RENV, Nord Stream 2/Парламент и Съвет

(Дело C-118/25 P)

(C/2025/1750)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Nord Stream 2 AG (представител: T. Winter, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Република Естония, Република Латвия, Република Литва, Република Полша, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение, и по-специално точки 1 и 3 от диспозитива,

—

ако Съдът прецени, че етапът на производството позволява това, да се произнесе по същество и

—	да отмени Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (1) (наричана по-нататък „спорната директива“) в нейната цялост; или при условията на евентуалност

—	да отмени член 49а от спорната директива, или при условията на евентуалност

—	да отмени израза „завършени преди 23 май 2019 г. “, съдържащ се в член 49а, параграф 1 от спорната директива,

—	или при условията на евентуалност, ако Съдът не смята, че етапът на производството позволява той да реши спора, да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по същество, и

—	да осъди Съвета и Парламента да заплатят съдебните разноски на жалбоподателя, включително направените пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква седем основания в подкрепа на жалбата си до Съда.

Първо, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, тъй като не се е съобразил с произнасянето на Съда, както изисква член 61 от Статута на Съда. Общият съд неколкократно не се е съобразил с обвързващото произнасяне в решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет (C-348/20 P, EU:C:2022:548), като не е признал, че спорната директива лишава жалбоподателя от всякаква възможност да иска освобождаване или дерогация поначало, и като е поставил под въпрос неравното третиране на жалбоподателя, установено от Съда. Освен това Общият съд е извел погрешни изводи за възможността си да отмени спорната директива в нейната цялост, от произнасянето на Съда по отделимостта на членове 36 и 49а от спорната директива.

Второ, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, тъй като е изопачил фактите и доказателствата, що се отнася до документите, свързани с предвидимостта на промяната на правото, до окончателното решение за инвестиране на жалбоподателя, инвестициите му и необратимостта на инвестициите му и до истинската цел и въздействието на спорната директива.

Трето, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като не е разпоредил извършването на процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства във връзка с необратимите инвестиции, истинските цели на спорната директива и способността ѝ да постигне публично заявените цели.

Четвърто, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че няма нарушение на принципа на правна сигурност. Изводът на Общия съд, че жалбоподателят е можел да адаптира проекта си спрямо предложението за спорната директива, не се подкрепя по никакъв начин от изтъкнатите факти. Общият съд е изопачил фактите и доказателствата, що се отнася до общественото обсъждане преди обявяването на предложението за спорната директива. В допълнение, Общият съд е изопачил фактите и доказателствата и не е предприел подходящи действия по събиране на доказателства, що се отнася до окончателното решение за инвестиране на жалбоподателя, инвестициите му и необратимостта на инвестициите му.

Пето, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че няма нарушение на принципа на равно третиране. Съдът е установил, че различното третиране се изразява в изключване на жалбоподателя от възможността да се ползва от освобождаване или дерогация. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал възможните обективни обосновки за изключване на жалбоподателя от възможността да се ползва от освобождаване и дерогация и е ограничил преценката си до член 49а от спорната директива.

Шесто, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че няма нарушение на принципа на пропорционалност. Общият съд е изопачил фактите и доказателствата, що се отнася до обществената полза от спорната директива, и е ограничил преценката си до официални документи на институциите на Съюза. Той неправилно е разгледал въздействието на газопровода на жалбоподателя, а не въздействието на регулирането на този газопровод. Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че липсата на обществени ползи от спорната директива не надделява над силното въздействие върху жалбоподателя. На първо място, Общият съд е допуснал сериозно процесуално нарушение, като не е приел доказателствата за икономическите последици от спорната директива върху жалбоподателя. На второ място, налице са множество грешки в преценката на Общия съд. По-специално не е възможно жалбоподателят просто да отмени инвестициите си и сключените договори.

Седмо, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че няма злоупотреба с власт. Жалбоподателят е доказал, че институциите на Съюза са изготвили и приели спорната директива с намерението да регулират единствено газопровода на жалбоподателя.

(1) ОВ L 117, 2019 г., стр. 1.