Иск, предявен на 17 януари 2025 година – Европейска комисия / Република България

(Дело C-25/25)

(C/2025/1413)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Цв. Георгиева, M. Mataija, G. Meeßen)

Ответник: Република България

Искания

Комисията приканва Съда да:

(1)

установи, че като запазва в националното законодателство разпоредба, с която се определя по абстрактен начин максималната продължителност на временното трансгранично предоставяне на социални услуги, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно член 16 от Директива 2006/123/ЕО (1) и член 56 и 57 от ДФЕС.

(2)	осъди Република България да заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Делото се отнася до искова молба, представена на основание на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията счита, че Република България не e изпълнила задълженията си по член 16 от Директива 2006/123/ЕО и член 56 и 57 от ДФЕС, що се отнася до трансгранично предоставяне на социални услуги от доставчици, установени в друга държава членка или в Европейското икономическо пространство. Република България е приела разпоредби в националното законодателство, определящи максималната продължителност на временното трансгранично предоставяне на социални услуги, в противовес с правото на Съюза.

Исковата молба се позовава на следните две основания.

Първо, според Комисията, Законът за социалните услуги ограничава временното предоставяне на социални услуги без установяване до шест месеца в рамките на една календарна година. Това изискване ограничава свободното предоставяне на услуги съгласно член 16 от Директива 2006/123/ЕО. Доставчиците, които желаят да предоставят социални услуги за по-дълъг период от шест месеца в рамките на една календарна година, са длъжни да се установят на територията на Република България, което предполага получаване на лиценз по смисъла на българското законодателство. Това изискване е забранено от член 16, параграф 2, буква а), а при условията на евентуалност — от член 16, параграф 2, буква б) от Директива 2006/123/ЕО.

Второ, дори и ако се приеме, че Директива 2006/123/ЕО не се прилага към спорните разпоредби от закона за социалните услуги или към някои специфични дейности, Комисията счита, че българското законодателство, приложимо за трансграничното предоставяне на социални услуги, е в нарушение на членове 56 и 57 от ДФЕС.

(1) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (OB L 376, 2006 г., стр. 36; специално българско издание: глава 13, том 58, стр. 50)