European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2025/643

10.2.2025

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 21 януари 2025 година

за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Испания

(C/2025/643)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263, и по-специално член 17 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като има предвид, че:

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ 4 или 5 години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, за одобряване на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ИСПАНИЯ

(5)

На 15 октомври 2024 г. Испания представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията с оглед на причините, посочени от Испания.

Процес преди представянето на плана

(6)

За да се определят рамките на диалога, предшестващ представянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г. Комисията изпрати на Испания, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, референтната траектория (5). Комисията публикува референтната траектория на 15 октомври 2024 г. (6) Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

Съгласно референтната траектория на Испания, базирана на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през юни 2024 г., и ако се приеме период на корекция от 7 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 2,8 % през периода на корекция (2025 – 2031 г.) и 2,9 % през периода, обхванат от плана (2025 – 2028 г.).

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Испания на 21 юни 2024 г.

 

2025

2026

2027

2028

2029

2030

2031

Средно 2025 – 2028 г.

Средно 2025 – 2031 г.

Максимален ръст на нетните разходи (годишно в %)

3,2

2,8

2,7

2,7

2,7

2,6

2,5

2,9

2,8

Източник: Изчисления на Комисията.

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 от юли до октомври 2024 г. Испания и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Испания, и основните му допускания (по-специално използването на основани на данни актуализации), планирания набор от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция, включително реформите и инвестициите, като например мерки относно регулаторната среда, човешкия капитал, предлагането на жилища, данъчното облагане и публичните разходи. Диалогът обхвана и предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив, екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

В представения от Испания план не се докладва за процес на консултации със съответните заинтересованите страни на национално равнище (включително социалните партньори) преди неговото представяне.

(9)

Независимата фискална институция на Испания (AIReF) даде становище относно макроикономическата прогноза и макроикономическите допускания, залегнали в основата на многогодишния план за нетните разходи. Макроикономическият сценарий за периода 2024 – 2026 г., който служи като отправна точка за макроикономическите прогнози и за анализа на устойчивостта на обслужването на дълга, беше одобрен от AIReF.

Други свързани сегменти

(10)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Испания поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (7).

ОЦЕНКА НА ПЛАНA ОТ КОМИСИЯТА

(11)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

Макроикономическа и фискална ситуация и перспектива

(12)

Икономическата активност в Испания се увеличи с 2,7 % през 2023 г. поради стабилното развитие на пазара на труда, с което се поддържа частното потребление, както и поради приноса на нетния износ и публичното потребление. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква през 2024 г. икономиката да отчете ръст от 3,0 % на фона на положителното развитие на публичното и частното потребление, подкрепяно от динамичното създаване на работни места и увеличаването на реалния брутен разполагаем доход на домакинствата, както и от приноса на туристическата дейност. През 2025 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 2,3 %, тъй като се предвижда ръстът на потреблението и очакваното широкообхватно нарастване на инвестициите, особено по отношение на оборудването и жилищата, да подпомогнат икономическата активност. На този етап се предвижда през 2026 г. реалният БВП да нарасне с 2,1 %, тъй като търсенето на вътрешния пазар се очаква да подпомогне икономическото развитие. В рамките на прогнозния период (т.е. 2024 – 2026 г.) потенциалният БВП в Испания се очаква да намалее слабо — от 2,4 % през 2023 г. до 2,3 % през 2026 г., тъй като намалява приносът на труда към потенциалния растеж. Равнището на безработица беше 12,2 % през 2023 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 11,5 % през 2024, 11,0 % през 2025 г. и 10,7 % през 2026 г. През 2024 г. се очаква инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 6,2 % през 2023 г. до 3,1 % през 2024 г. и да достигне 2,4 % през 2025 г. и 2,0 % през 2026 г.

(13)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Испания възлизаше на 3,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 3,0 % от БВП през 2024 г. и да спадне още до 2,6 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена — да се стабилизира като цяло (на 2,7 %) през 2026 г. Прогнозите на Европейската комисия от есента на 2024 г. не включват проектобюджета на Испания за 2025 г., който все още не беше приет от испанското правителство към датата на публикуването им. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 105,1 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да намалее до 102,3 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да намалее до 101,3 % от БВП в края на 2025 г. и до 101,1 % в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

План за нетните разходи и основни макроикономически допускания в плана

(14)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Испания обхваща периода 2025 – 2028 г. и представя фискална корекция в продължение на седем години.

(15)

Планът съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(16)

Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 3,4 % през годините 2025 – 2028. Освен това Испания се ангажира с набор от реформи и инвестиции с оглед на удължаване на периода на корекция до 7 години (2025 – 2031 г.), през който се планира средният ръст на нетните разходи да бъде 3,0 %.

Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025 – 2031 г.), е по-висок от референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г.

В плана се допуска, че през периода 2025 – 2027 г. растежът на потенциалния БВП ще се увеличи от 1,9 % на 2,1 %., след което ще намалява постепенно до 1,1 % до 2031 г. Освен това според плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее от 3,1 % през 2024 г. до 2,7 % през 2025 г., след което да продължи да намалява до 2,4 % през периода 2026 – 2028 г. и 2,3 % през периода 2029 – 2031 г.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Испания

 

Удължаване на периода на корекция

 

 

2024

2025

2026

2027

2028

2029

2030

2031

Средно за периода на валидност на плана 2025 – 2028 г.

Средно за периода на корекция 2025 –2031 г.

Ръст на нетните разходи (годишно, в %)

5,3

3,7

3,5

3,2

3,0

3,0

2,5

2,4

3,4

3,0

Ръст на нетните разходи (кумулативно, от базовата 2023 г., в %)

5,3

9,2

13,0

16,6

20,1

23,7

26,8

29,9

n.a.

n.a.

Растеж на потенциалния БВП (%)

1,9

2,0

2,1

1,8

1,6

1,6

1,2

1,1

1,9

1,6

Инфлация (ръст на дефлатора на БВП) (%)

3,1

2,7

2,4

2,4

2,4

2,3

2,3

2,3

2,5

2,4

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Испания и изчисления на Комисията.

Отражение на поетите задължения за нетни разходи по плана върху консолидирания държавен дълг

(17)

Ако се осъществят заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, консолидираният държавен дълг постепенно ще намалее от 102,5 % през 2024 г. до 90,6 % от БВП до края на периода на корекция (2031 г.) в съответствие с плана, както е показано на таблицата по-долу. След осъществяването на корекцията, в средносрочен план (т.е. до 2041 г.) консолидираният държавен дълг ще продължи да се увеличава постепенно в съответствие с плана, като достигне 76,8 % от БВП през 2041 г.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Испания

 

2023

2024

2025

2026

2027

2028

2029

2030

2031

2041

Държавен дълг (% от БВП)

105,0

102,5

101,4

100,1

98,4

96,6

94,8

92,8

90,6

76,8

Салдо по държавния бюджет (% от БВП)

-3,5

-3,0

-2,5

-2,1

-1,8

-1,6

-1,5

-1,2

-0,8

-2,0

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Испания

Така според плана съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще започне да намалява до края на периода на корекция (2031 г.). Това е правдоподобно, тъй като въз основа на допусканията, залегнали в плана, се предвижда дългът да намалее през десетте години след периода на корекция при всички детерминистични стрес тестове на Комисията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, а стохастичните прогнози показват с достатъчно голяма вероятност, че дългът ще намалее.

Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Отражение на поетите задължения за нетни разходи по плана върху салдото по консолидирания държавен бюджет

(18)

Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът на консолидирания държавен бюджет през 2024 г. ще остане в размер на 3,0 % и постепенно ще намалее, за да достигне 0,8 % през 2031 г.

Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.).

В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2041 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП.

Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, ще бъде в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Времеви профил на фискалната корекция

(19)

Времевият профил на фискалната корекция, измерена като промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, е линеен, както се изисква в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Освен това фискалната корекция през първите четири години от плана е пропорционална на общата корекция.

Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията в края на периода, посочен в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 4: Развитие на структурното първично салдо в плана на Испания

 

2023

2024

2025

2026

2027

2028

2029

2030

2031

Структурно първично салдо (% от БВП)

-0,9

-0,6

-0,2

0,2

0,7

1,1

1,5

1,9

2,3

Промяна в структурното първично салдо (в п.п.)

n.a.

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

0,4

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Испания

Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит

(20)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 годишната корекция на структурното първично салдо не следва да бъде по-малка от 0,25 % от БВП, ако структурният дефицит е останал над 1,5 % от БВП през предходната година, за да се постигне общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП. Фискалната корекция, която е резултат от политическите ангажименти и макроикономическите допускания на плана, е 0,4 % от БВП за всяка година от 2025 г. до 2031 г. Следователно, въз основа на политическите ангажименти и макроикономическите допускания на плана, планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с предпазната мярка за устойчивост на дефицита.

Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга

(21)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като държавният дълг ще бъде над 90 % от БВП през периода на корекция съгласно плана, съотношението на дълга към БВП трябва да намалява с поне 1 процентен пункт средно годишно, докато спадне под 90 %, след което трябва да намалява средно с 0,5 процентни пункта. Този среден спад е изчислен за периода 2024 – 2031 г. и възлиза на 1,7 процентни пункта (вж. таблица 3). Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга.

Макроикономически допускания в плана

(22)

Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Испания на 21 юни 2024 г. По-специално в плана са използвани различни допускания за шест променливи, а именно за отправната точка (т.е. фискалната и макроикономическата среда през 2024 г.), растежа на потенциалния БВП, ръста на дефлатора на БВП, растежа на реалния БВП и разликата между фактическия и потенциалния БВП, номиналния имплицитен лихвен процент и допусканията за приходите. Необходима е внимателна оценка на тези разлики в допусканията, за да се гарантира, че те се базират на солидни и основани на данни икономически доводи, особено като се има предвид, че средният ръст на нетните разходи в плана е по-висок в сравнение с референтната траектория.

Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

Планът се основава на различни допускания за потенциалния БВП в сравнение с предварителните насоки. Преразглежданията на предишното равнище на потенциалния БВП предполагат през 2024 г. по-малка положителна разлика между фактическия и потенциалния БВП, което на свой ред предполага по-високо структурно първично салдо през тази година. Освен това растежът на потенциалния БВП през периода на корекция 2025 – 2031 г. е средно с 0,2 процентни пункта по-висок, отколкото в допусканията на Комисията от пролетта на 2024 г., но е под прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. с 0,2 процентни пункта. Това допринася за по-висок среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според референтната траектория. По-високият растеж на потенциалния БВП през периода на корекция е резултат от актуализиране на равнищата на потенциалния БВП, извършено от Испания въз основа на общоприетата методика на ЕС. При тази актуализация в плана се интегрират краткосрочните макроикономически прогнози на Испания, които са малко по-благоприятни, отколкото в предварителните насоки, но като цяло са в съответствие с прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. Краткосрочните прогнози на Испания включват също преразглеждане във възходяща посока на равнищата за минали периоди на растежа на реалния БВП в резултат на преразглеждането на статистическите данни, публикувано от Евростат в неговия междинен преглед, и актуализирането на прогнозите на Евростат за населението. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано.

Планът се различава от предварителните насоки в два аспекта по отношение на допускането за ръст на дефлатора на БВП. На първо място, въз основа на нарастващите разходи за труд за единица продукция, планът включва ръст на дефлатора на БВП за 2025 г., който е по-висок с 0,4 процентни пункта в сравнение с предишните насоки. Това е с 0,3 процентни пункта повече както от прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г., така и от прогнозата на испанския независим фискален съвет (AIReF) (8). Следователно това допускане не се счита за надлежно обосновано от Комисията за 2025 г. На второ място, от 2026 г. ръстът на дефлатора на БВП се доближава по-бързо и до по-ниско равнище (2,2 %) от това, което би се изисквало съгласно общата рамка за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга (2,6 % в предварителните насоки и 2,4 % въз основа на актуализираните пазарни очаквания през септември 2024 г.). Ето защо това допускане е по-разумно и се счита за надлежно обосновано. Като цяло средният ръст на дефлатора на БВП през целия прогнозен период (2025 – 2041 г.) е по-нисък в плана, отколкото съгласно допусканията на Комисията — 2,3 % в сравнение с 2,4 %. Тези допускания относно ръста на дефлатора на БВП допринасят за по-нисък среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото според допусканията на Комисията.

В плана прогнозите за разходите, свързани със застаряването на населението, и по-специално разходите за пенсии, остават изцяло в съответствие с общата рамка за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, която се основава на доклада от 2024 г. относно застаряването на населението. Планът обаче се отклонява от допускането за „липса на промяна на фискалната политика“, прилагано след периода на корекция. Съгласно общата рамка за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга се допуска, че прогнозите за вноските за социално осигуряване, включително плащаните в рамките на пенсионната система, ще останат постоянни като съотношение към БВП през десетте години след края на периода на корекция, т.е. от 2032 г. до 2041 г. От друга страна, с плана се интернализира въздействието на мерките относно компенсаторните приходи, приети в законодателството през 2023 г. (заедно с пенсионната реформа), които ще продължат да се осъществяват след 2031 г. Това води до кумулативно увеличение на вноските за социално осигуряване с 1,8 процентни пункта от БВП за тези десет години, с което се подобрява динамиката на дълга. Следователно с тези мерки се намалява корекцията, необходима за вероятното намаляване на дълга, и се предоставя възможност за по-висок среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията. Това допускане се основава на описанието на законовите мерки в информационната справка за Испания, придружаваща доклада от 2024 г. относно застаряването на населението (9). Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано.

Оставащата разлика в допусканията не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията.

В крайна сметка съвместното въздействие на по-предпазливите допускания и разликите в допусканията, които се считат за надлежно обосновани, превишава разликите в допусканията, които не се считат за надлежно обосновани. Това предполага, че разликата между плана за нетните разходи в плана и в референтната траектория се обяснява с разлики в допусканията, които като цяло могат да бъдат приети, в съответствие с член 13, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Като цяло, всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-висок среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото в референтната траектория.

Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.

Фискална стратегия в плана

(23)

Планът не включва индикативна фискална стратегия за изпълнението на плана за нетните разходи от плана, тъй като този план е определен само като технически таван, който Испания се ангажира да не надвишава. Конкретната специфика на съответните мерки на политиката с пряко въздействие върху бюджета трябва да бъде потвърдена или коригирана и количествено определена в годишните бюджети.

Набор от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция

(24)

В плана Испания се ангажира с набор от реформи и инвестиции, насочени към подобряване на потенциалния растеж и фискалната устойчивост, обуславящи удължаване на периода на корекция от 4 на 7 години.

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се състои от някои ангажименти от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Испания; няколко ангажимента от ПВУ с допълнителни спецификации; както и някои нови реформи и инвестиции. Това включва следните мерки (вж. също приложение II):

Реформи в областта на цифровата трансформация: мерките са свързани с компонент 19 (инвестиция в цифровата трансформация на образованието), включен в ПВУ, чиито окончателни ключови етапи и цели трябва да бъдат изпълнени до четвъртото тримесечие на 2025 г. Това включва ангажименти, свързани с компонент 17 (реформа на Закона за науката, технологиите и иновациите) в ПВУ, чиито окончателни ключови етапи и цели вече са били изпълнени към момента на подаването.

Реформи в областта на екологичния преход: мерките са свързани с компонент 7 (реформа относно регулаторната рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници), включен в ПВУ, чиито окончателни ключови етапи и цели вече са били изпълнени към момента на подаването.

Реформа в областта на данъчното облагане: мерките са насочени към увеличаване на държавните приходи и модернизиране на данъчната система и включват допълнителни спецификации, свързани с компонент 28 (адаптиране на данъчната система към реалността на двадесет и първи век) от ПВУ, за да се осигури до четвъртото тримесечие на 2025 г. постоянно увеличение на държавните приходи до четвъртото тримесечие на 2028 г., оценявано въз основа на мониторинговите доклади. Очаква се ключовите стъпки да бъдат изпълнени до четвъртото тримесечие на 2025 г. и четвъртото тримесечие на 2028 г.

Реформи в областта на публичните разходи: мерките са допълнителни спецификации, свързани с компонент 29 (реформа, с която се установява постоянен процес на преглед и оценка на публичните разходи), включен в ПВУ. С мерките в плана се засилват последващите действия по препоръките с допълнителен ангажимент за приемане на реформи в резултат на завършени и текущи прегледи на разходите и намаляване на годишните разходи до 2028 г., оценявани въз основа на мониторинговите доклади. Очаква се ключовите стъпки да бъдат изпълнени до четвъртото тримесечие на 2026 г., второто тримесечие на 2027 г. и първото тримесечие на 2028 г.

Реформи в областта на човешкия капитал: допълнителни ангажименти, насочени към насърчаване на двойното професионално обучение и улесняване на признаването на професионалните квалификации и умения (с особено внимание към университетското образование) на населението от чуждестранен произход с цел повишаване на неговата производителност и принос към икономическия растеж. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат изпълнени съответно до четвъртото тримесечие на 2025 г., четвъртото тримесечие на 2027 г. и четвъртото тримесечие на 2028 г.

Реформи в областта на материалния капитал и производителността: мерките са свързани с компонент 13 (реформа за подобряване на регулирането на предприятията и климата), включен в ПВУ, чиито окончателни ключови етапи и цели вече са били изпълнени към момента на подаването. Планът включва допълнителни ангажименти, насочени към увеличаване на предлагането на достъпни жилища под наем, както и към създаването на обща рамка, с която се премахва разликата в административните изисквания между автономните области и местните структури. Очаква се съответните ключови стъпки да бъдат изпълнени респективно до второто тримесечие на 2026 г. и четвъртото тримесечие на 2027 г.

Реформи в областта на борбата с данъчните измами: мерките са свързани с компонент 27 (реформа относно приемането на Закона за борба с измамите), включен в ПВУ, чиито окончателни ключови етапи вече са били изпълнени към момента на подаването.

Реформи в областта на публичните разходи за здравни услуги: допълнителни ангажименти, насочени към подобряване на управлението на обезщетенията за временна нетрудоспособност, с цел повишаване на ефективността на публичните разходи. Очаква се съответната ключова стъпка да бъде изпълнена до четвъртото тримесечие на 2025 г.

(25)

В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 всяка реформа и инвестиция, обуславящи удължаване на периода на корекция, е достатъчно подробна, съсредоточена в началото на периода, обвързана със срокове и проверима.

(26)

Ангажиментите по ПВУ, обуславящи удължаването, съдържат значителни реформи и инвестиции, насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Освен това Испания се ангажира да продължи усилията за реформи през периода, обхванат от средносрочния фискално-структурен план, и да поддържа равнищата на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани през периода, обхванат от ПВУ (вж. таблица 5 по-долу). Ангажиментът ще бъде наблюдаван през етапа на изпълнение на плана. Съответно ангажиментите по ПВУ могат да бъдат взети предвид при удължаването на периода на корекция, както е предвидено в член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(27)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката на Испания по устойчив начин, както се изисква в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

В плана различните реформи и инвестиции са групирани по четири основни оси, всяка от които влияе върху равнището на потенциалния БВП по различни начини:

1.

Екологичен преход: реформи и инвестиции, насочени към намаляване на зависимостта от използването на изкопаеми горива, като по този начин се подобрява конкурентоспособността и привлекателността на испанската икономика.

2.

Цифровата трансформация: мерки, насочени към насърчаване на цифровизацията на испанската икономика и увеличаване на навлизането на нови технологии, увеличаване на производителността и стимулиране на прехода към икономика с по-висока добавена стойност.

3.

Човешки капитал: мерки на политиката, насочени към разширяване както на количеството, така и на качеството на предлагането на работна ръка в Испания, включително тези, свързани с мерките за професионално обучение, и опростяването на системата за одобряване на дипломи.

4.

Материален капитал и производителност: целта на тази ос е увеличаването на наличния в Испания дялов капитал, както и на общата факторна производителност. Тя включва мерки, насочени към намаляване на бюрократичните пречки пред предприятията и увеличаване на жилищния фонд.

Според Испания реформите и инвестициите в средносрочния план, обуславящи удължаването, ще увеличат потенциалния растеж с 3,3 процентни пункта в сравнение с базовия макроикономически сценарий, от които 1,7 процентни пункта се дължат на реформи и инвестиции, включени в ПВУ, а 1,6 процентни пункта са от допълнителни мерки, като общото въздействие е съсредоточено в годините след края на плана за възстановяване (2,1 процентни пункта през периода 2026 –2031 г.). Няколко от тези реформи и инвестиции са включени в приложение II.

Испания оценява въздействието върху растежа и устойчивостта с калибрирани динамични стохастични модели на общо равновесие. В тези модели се използват редица допускания за калибриране на въздействието на мерките на политиката. Те включват, наред с другото: промяната в продължителността на договорите, намаляването на разходите за набиране и съкращаване на персонал, промяната в типа на квалификациите на работната сила, намаляването на пречките пред предприятията и подобряването на търсенето и предлагането на възобновяеми енергийни източници и изкопаеми горива. Разумно и реалистично е да се очаква, че общото въздействие на тези реформи и инвестиции върху растежа и устойчивостта ще бъде значително. Следва да се отбележи обаче, че основното калибриране е изложено на рискове и несигурност. Те се отнасят по-специално до предполагаемия обхват и график на въздействието на мерките.

(28)

Очаква се наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, да подкрепи фискалната устойчивост, както се изисква в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Могат да бъдат отчетени допълнителни съображения относно въздействието на реформата, обуславяща удължаването. В това отношение в плана се отчитат мерки за значително подобряване на структурното първично салдо до 2031 г., което отразява прякото въздействие на някои бюджетни мерки. В приложение II са отразени бюджетни мерки, обуславящи удължаването, които като цяло се очаква да допринесат с 0,6 процентни пункта от БВП. Данъчните мерки се очаква да увеличат приходите с 0,5 процентни пункта от БВП. Освен това се очаква с бъдещите прегледи на разходите да се подобрят процесите на преглед и да се приложат мерки за понижаване на равнището на публичните разходи и за подобряване на тяхната ефективност с положително въздействие върху фискалната устойчивост, като през периода на корекция разходите се намаляват с 0,1 процентни пункта от БВП. Приложение II включва и други бюджетни мерки, като например борбата с данъчните измами, електронната фактура и мерките, насочени към временната нетрудоспособност. В плана се показва непряко, вторично въздействие върху бюджета в резултат на по-високата икономическа активност на други мерки върху оставащите четири стълба на политиката, с общи икономии в размер на 1,4 процентни пункта от БВП до 2031 г., както следва: i) човешки капитал (0,4 процентни пункта от БВП), ii) материален капитал и производителност (0,3 процентни пункта от БВП), екологичен преход (0,4 процентни пункта от БВП) и iv) цифрова трансформация (0,3 процентни пункта от БВП). Няколко от тези реформи и инвестиции са включени и в приложение II.

(29)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, допринася за общите приоритети на ЕС, както се изисква в член 14, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално в плана са включени реформи и инвестиции, насочени към намаляване на зависимостта от използването на изкопаеми горива и допринасяне за справедлив екологичен преход и гарантиране на енергийна сигурност чрез регулаторна рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Очаква се инвестициите, насочени към цифровата трансформация на образованието, да допринесат за справедлив цифров преход чрез насърчаване на цифровизацията на испанската икономика и навлизането на нови технологии. Освен това инвестициите, насочени към подобряване на качеството на предлагането на работна ръка в Испания и увеличаване на предлагането на социални жилища под наем, допринасят за социалната и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, като гарантират по-справедливо и по-приобщаващо възстановяване. Икономическата устойчивост се укрепва допълнително чрез набор от преки бюджетни мерки.

(30)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се отнася до съответната (10) СДП, издадена като част от европейския семестър, както се изисква съгласно член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263, и има за цел подобряване на качеството, ефективността и справедливостта на публичните разходи, по-специално чрез въвеждане на прегледи на публичните разходи и рационализиране на разходите и данъчни мерки, насочени към подобряване на ефективността, достатъчността и постигането на по-справедлива данъчна система (вж. също така по-горе). Приемането на реформи, насочени към укрепване и подобряване на регулирането и бизнес климата в Испания, с особен акцент върху МСП, се отнася до СДП за 2019 г. и 2020 г. относно иновациите и подобряването на регулирането на икономическата активност. Тези реформи също така допринасят за СДП за 2020 г. за подобряването на административното сътрудничество, подкрепено допълнително чрез мерки за опростяване на системата за одобряване на дипломи. СДП за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г., чийто акцент е върху енергийната ефективност, внедряването на възобновяеми енергийни източници и намаляването на цялостната зависимост от изкопаеми горива, се изпълняват чрез създаването на регулаторна рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници. Мерките, насочени към подобряване на управлението на обезщетенията за временна неработоспособност, допринасят за включените в СДП за 2020 г. и 2021 г. искания за подобряване на издръжливостта и устойчивостта на здравната система. СДП за 2019 г., 2020 г. и 2023 г. за развитието на умения са подкрепени чрез реформи и инвестиции, насочени към подобряване на качеството на предлагането на работна ръка в Испания, включително свързаните с мерките за професионално обучение, и опростяването на системата за одобряване на дипломи. Мерките, насочени към насърчаване на достъпни жилища чрез прехвърляне на земя на инвеститори, допринасят за СДП за 2019 г., 2022 г. и 2023 г. за предлагане на подкрепа за семействата и за увеличаване на наличието на енергийно ефективни социални и финансово достъпни жилища.

(31)

Планът гарантира, че планираното общо равнище на национално финансирани публични инвестиции, реализирани средно за периода, обхванат от ПВУ, се запазва, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 5: Национално финансирани публични инвестиции в плана (% от БВП)

Средно равнище през обхванатия от ПВУ период (2021 – 2026 г.)

2025

2026

2027

2028

Средно за продължителността на плана

2,4

2,5

2,6

2,6

2,7

2,6

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Испания и изчисления на Комисията.

(32)

И накрая, наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, може да се счита за съответстващ на ангажиментите в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорени по многогодишната финансова рамка, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Допълнителните спецификации към данъчната реформа и прегледите на разходите произтичат пряко от поетите в рамките на ПВУ ангажименти; няколко от оставащите мерки са непроменени ангажименти по ПВУ.

(33)

В заключение, наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се оценява като цяло на отговарящ на критериите по член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това периодът на корекция може да бъде удължен от 4 на 7 години, както е предложено в плана.

Други намерения за реформи и инвестиции в плана в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на Съюза

(34)

Освен набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в плана се описват намеренията на политиката по отношение на други реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, и насочени към общите приоритети на ЕС. Планът включва 44 реформи и инвестиции.

(35)

Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, в плана са включени реформа (включена в ПВУ) за въвеждане на национален план за цифрова компетентност, както и инвестиции, предназначени за подобряване на равнището на цифровите умения на населението. В плана са включени реформи и инвестиции, насочени към намаляване на зависимостта от използването на изкопаеми горива, допринасяне за справедлив екологичен преход и гарантиране на енергийна сигурност чрез актуализиране на националния план в областта на енергетиката и климата с мерки, свързани с акумулирането на енергия, внедряването на възобновяеми енергийни източници, насърчаването на собствено потребление и енергийната ефективност. Очаква се мерките да бъдат насочени към СДП за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. във връзка с екологичния преход, цифровата трансформация, социалното и териториалното сближаване, интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и политиките за следващото поколение.

(36)

По отношение на общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, в плана са включени реформи като модернизиране на активните политики на пазара на труда с цел укрепване на испанския пазар на труда, справяне със значителни структурни предизвикателства, включително високите нива на структурната и младежката безработица, прекомерните временни договори, ниските нива на заетост и икономическото и социалното неравенство. Мерките са в отговор на СДП за 2019 г. и 2020 г. във връзка с функционирането на пазара на труда, включително рамката за трудови договори, недекларирания труд, активните политики на пазара на труда, стимулите за работа и участие на пазара на труда.

(37)

Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, в плана е включена реформа за насърчаване на развитието на решения за акумулиране на енергия. Освен това в плана са включени мерки за внедряване на акумулирането на енергия чрез стартиране на инициативи за подкрепа и инвестиции за разработване на широкомащабно съхранение и насърчаване на съхраняването зад измервателния уред и интегрирано на секторно равнище. Мерките са предназначени за изпълнение на СДП за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г. във връзка с намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници с акцент върху инвестициите в екологичния и цифровия преход.

(38)

Що се отнася до общия приоритет за отбранителните способности, планът не включва други реформи и инвестиции.

(39)

В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с ПВУ на Испания. В плана се посочва накратко, че включените в плана реформи и инвестиции имат за цел да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза и са в съответствие с действията, предприети в рамките на ПВУ.

(40)

В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Испания, свързани с общите приоритети на ЕС. Във връзка със справедливия екологичен и цифров преход в плана се подчертава необходимостта от инвестиции в областта на енергийната ефективност, внедряването на възобновяеми енергийни източници, електрификацията, акумулирането на енергия, кръговата икономика и устойчивостта във всички икономически сектори, както и в авангардни технологии като изкуствения интелект и анализа на данни и подобряването на цифровата свързаност в цялата страна. По отношение на социалната и икономическата устойчивост в плана се подчертава необходимостта от инвестиции в приобщаващ и устойчив растеж чрез модернизиране на образованието, насърчаване на пригодността за заетост, укрепване на системите за социална закрила, подкрепа на МСП с ресурси и финансиране и повишаване на конкурентоспособността както на национално, така и на европейско равнище. Във връзка с енергийната сигурност в плана се подчертава необходимостта от намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез инвестиции, насочени към развитието на енергийна инфраструктура, подобряване на ефективността в различните сектори. Във връзка с изграждането на отбранителни способности в плана се подчертава привеждането на Испания в съответствие с ангажиментите на НАТО.

Заключение от оценката на Комисията

(41)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Испания изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА СЪВЕТА

(42)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Испания и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(43)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(44)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. По-специално Съветът взема под внимание, че макроикономическата прогноза, на която се основава планът за 2025 г. и 2026 г., съответства на официалните прогнози и е одобрена от испанския независим фискален съвет (AIReF), и отбелязва, че според оценката на Комисията като цяло средният ръст на дефлатора на БВП през целия прогнозен период (2025 – 2041 г.) е малко по-нисък в плана, отколкото съгласно допусканията на Комисията. Съветът изразява задоволство от това, че планът е бил обсъден с Парламента. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(45)

Съветът очаква Испания да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(46)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(47)

Съветът одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, представени от Испания в нейния средносрочен план, обуславящи удължаването на периода на корекция, и приветства усилията за количествено определяне на въздействието върху растежа и фискалната устойчивост. Съветът изразява съгласие с Комисията, че наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, представен от Испания, оправдава удължаването на периода на корекция от 4 на 7 години. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, в която се посочва, че критериите в член 14 като цяло са изпълнени, като се взема предвид и преходната разпоредба на член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263, чрез набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, според която се очаква ангажиментите за реформи и инвестиции да доведат до устойчиво подобряване на потенциала за растеж и устойчивостта на икономиката и да подкрепят фискалната устойчивост. Съветът препоръчва на Испания да изпълни изцяло набора от ангажименти за реформи и инвестиции, за да се запази удължаването на периода на корекция.

(48)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите, освен оценката на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(49)

Съветът очаква представянето от Испания на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър, както и осъществяването на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция.

(50)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Испания плана за нетните разходи, определен в плана, а наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция до 7 години, следва да бъде одобрен,

ПРЕПОРЪЧВА на Испания:

1.

Да гарантира, че ръстът на нетните разходи не надвишава максималните стойности, установени в приложение I към настоящата препоръка.

2.

Да изпълни набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на фискална корекция до седем години, както е посочено в приложение II към настоящата препоръка, в посочените срокове.

Съставено в Брюксел на 21 януари 2025 година.

За Съвета

Председател

A. DOMAŃSKI


(1)  Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj).

(2)  Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L, 2024/1264, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1264/oj).

(3)  Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L, 2024/1265, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1265/oj).

(4)  Нетни разходи съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС)2024/1263, а именно публичните разходи след приспадане на: i) разходите за лихви, ii) дискреционните мерки по отношение на приходите, iii) разходите по програми на Съюза, изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза, iv) националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза, v) цикличните елементи на разходите за обезщетения за безработица, както и vi) еднократните и други временни мерки.

(5)  Предварителните насоки, предадени на държавите членки и на Икономическия и финансов комитет, включват траектории със и без удължаване на периода на корекция (обхващащи съответно 4 и 7 години). Те включват и основните начални условия и основните допускания, използвани в средносрочната рамка на Комисията за прогнозиране на държавния дълг. Референтната траектория е изчислена въз основа на методиката, описана в Обзора на Комисията за устойчивостта на обслужването на дълга от 2023 г. (https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/debt-sustainability-monitor-2023_bg). Тя се основава на прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2024 г. и нейното средносрочно удължаване до 2033 г., а дългосрочният растеж на БВП и разходите, свързани със застаряването на населението, са в съответствие със Съвместния доклад на Комисията и Съвета относно застаряването на населението (https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/2024-ageing-report-economic-and-budgetary-projections-eu-member-states-2022-2070_en).

(6)   https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-and-fiscal-governance/national-medium-term-fiscal-structural-plans_en#finland.

(7)  Препоръка на Съвета от 21 октомври 2024 г. относно икономическата, бюджетната, трудовата и структурната политика на Испания.

(8)   https://www.airef.es/wp-content/uploads/2024/11/INFORME-PLAN-FISCAL-LINEAS-FUNDAMENTALES/AIReF_Informe-Lineas-Fundamentales-2025.pdf.

(9)   https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/2024-ageing-report-economic-and-budgetary-projections-eu-member-states-2022-2070_en.

(10)  Специфичните за всяка държава препоръки, които се считат за „уместни“, са препоръките: i) приети от Съвета от 2019 г. нататък, ii) които държавата членка все още не е изпълнила „напълно“ или „в значителна степен“ и които все още са актуални (оценени като „Без оценка/без добавяне на входни данни“), както са оценени в последното наблюдение в рамките на европейския семестър (на разположение в CeSaR (europa.eu)), iii) които не се отнасят до изцяло фискални препоръки, свързани с Пакта за стабилност и растеж, и iv) които не обхващат едно и също предизвикателство, описано по перифразиран начин.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Максимални темпове на растеж на нетните разходи

(годишен и кумулативен темп на растеж в номинално изражение)

Испания

Години

2025

2026

2027

2028

Темпове на растеж (%)

Годишен

3,7

3,5

3,2

3,0

Кумулативен (*1)

9,2

13,0

16,6

20,1


(*1)  Кумулативните темпове на растеж се изчисляват въз основа на базовата година 2023. Кумулативните темпове на растеж се използват при годишния мониторинг на последващото съответствие в контролния общ баланс.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Набор от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция до 7 години

Испания

 

Основна цел

Описание и график на ключовите стъпки

Показател(и) за наблюдение

Данъчна реформа (мярка на ПВУ — C28.R3.388 и добавяне към мярка на ПВУ)

Влизане в сила на данъчни реформи, насочени към увеличаване на държавните приходи и модернизиране на данъчната система.

Стъпка 1: До третото тримесечие на 2023 г. — изпълнение на ключов етап 388 от ПВУ на Испания, постоянно увеличаване на държавните приходи с 0,3  % от БВП.

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2025 г. — постигане на допълнително постоянно увеличение от 0,1  % от БВП на приходите до четвъртото тримесечие на 2028 г., което възлиза кумулативно на 0,4  % от БВП до четвъртото тримесечие на 2028 г.

Стъпка 3: До четвъртото тримесечие на 2028 г. — предоставяне на доклад, в който се показва постоянното увеличение на приходите между 2024 г. и 2028 г.

Стъпка 1: Задоволително изпълнение на ключов етап C28.R3.M388 от ПВУ на Испания. Приходите, произтичащи от непроменена структура на ДДФЛ между 2020 г. и 2028 г., не се отчитат за оценката на съответствието.

Стъпка 2: Годишен мониторингов доклад, изготвен от Министерството на финансите за фискалното въздействие на мерките относно приходите. При оценката на съответствието за целта от 0,4  % от БВП всяко увеличение на приходите в резултат на непроменена структура на ДДФЛ между 2025 г. и 2028 г. може да бъде отчетено до 0,1  % от БВП. Приходите, произтичащи от непроменена структура на ДДФЛ между 2020 г. и 2024 г., не се отчитат за оценката на съответствието.

Стъпка 3: Предоставяне на доклад, в който се показва постоянното увеличение на приходите с 0,4  % от БВП — цел в съответствие със стъпка 2.

Реформа на данъчните облекчения

(добавяне към мярка на ПВУ C28.R2.M386)

Влизане в сила на данъчни реформи, насочени към увеличаване на държавните приходи и модернизиране на данъчната система.

До четвъртото тримесечие на 2025 г. — изпълнение на ключов етап 386, постоянно увеличение на държавните приходи с най-малко 0,1  % от БВП.

Задоволително изпълнение на ключов етап C28.R2.M386 от ПВУ на Испания.

Преразглеждане на разходите

(добавяне към мярка на ПВУ C29.R1)

Подобряване на оценката на публичните разходи.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2021 г. — одобрение от Министерски съвет на новия цикъл за преглед на разходите (2022 – 2026 г.), който ще бъде възложен на AIReF.

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2026 г. — приемане на нов цикъл от Министерството на финансите, в който се предвижда интервенция за всяка разходна област по време на срока на действие на плана.

Стъпка 3: До второто тримесечие на 2027 г. — приемане на реформи, произтичащи от завършени и текущи прегледи на разходите и постоянно намаляване на годишните разходи до 2028 г. с най-малко 0,1  % от БВП, с което се допринася за устойчивостта на публичните финанси.

Стъпка 4: До първото тримесечие на 2028 г. — публикуване на годишния мониторингов доклад от Министерството на финансите за изпълнението на прегледите на публичните разходи, който ще включва оценка на действителните годишни икономии на разходи от 2025 г. насам в резултат на прилагането на приетите мерки след прегледите на разходите. В него се посочва постигането до 2028 г. на постоянни годишни икономии от най-малко 0,1  % от БВП при непроменени политики.

Стъпка 1: Предоставяне на споразумението на Министерския съвет за влизането му в сила.

Стъпка 2: План за оценка, изготвен от Министерството на финансите. Настоящият цикъл (2022 – 2026 г.) и новите цикли на преглед на разходите ще обхващат разходна област, равна на 10 % от разходите, предвидени за политики под пряката отговорност на централната администрация.

Стъпка 3: Влизане в сила на съответните мерки; както и копие от тяхната оценка на въздействието, обосноваваща очакваните постоянни годишни и кумулативни икономии, които трябва да бъдат постигнати в съответните бюджетни редове до 2031 г., в сравнение с прогнозите за разходите при непроменени политики в същите бюджетни редове.

Стъпка 4: Публикуване на годишния мониторингов доклад, изготвен от Министерството на финансите. В доклада се представя нагледно и приемането на поне едно действие за всяка разходна област по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

Влизане в сила на Закона срещу укриването на данъци и данъчните измами (съществуваща мярка на ПВУ — C27.R1.M376)

Целите на тази реформа са да се модернизира испанската данъчна система, за да се гарантира данъчна справедливост и да се повиши ефективността на събираемостта на данъчната система.

До второто тримесечие на 2022 г. — влизане в сила на Закона срещу укриването на данъци и данъчните измами („Ley de medidas de prevención y lucha contra el fraude fiscal“), с който:

се разширява периметърът на операциите, при които електронните плащания са задължителни (дружества и специалист) и се определя законоустановен праг за плащанията в брой

в съответствие с критериите за прозрачност се актуализира списъкът на данъчните убежища, липсата на данъчно облагане и вредните данъчни режими.

въвеждат се промени в правилата за посочване на лицата с просрочени данъчни задължения;

въвежда се забрана за „софтуер за двойна употреба“;

въвежда се референтна стойност за данъчната основа при данъчното облагане на недвижимото имущество.

Задоволително изпълнение на съответния ключов етап 376 от ПВУ (C27.R1).

По-добро регулиране и бизнес климат (съществуваща мярка на ПВУ — C13.R1.M190, M191)

Целите на реформата са да се подобри рамката, в която се осъществява икономическата дейност, като се дадат гаранции по-добро регулиране и бизнес климат, който улеснява създаването и растежа на предприятията, както и тяхното преструктуриране, ако е необходимо.

Стъпка 1: До второто тримесечие на 2022 г. — влизане в сила на реформата на „Закона за несъстоятелността“.

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2022 г. — влизане в сила на новия „Закон за създаване и растеж на предприятията“ с цел опростяване на процедурите за създаване на предприятие и насърчаване на диверсифицирани източници на финансиране за растеж на предприятията.

Задоволително изпълнение на съответните ключови етапи 190 и 191 от ПВУ (C13.R1).

Регулаторна рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници (съществуваща мярка на ПВУ — C7.R1.M102, M103, M104, M105, T106, T107)

Целта на тази мярка е да се укрепи регулаторната рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници, за да се повиши сигурността и да се насърчат частните инвестиции в енергия от възобновяеми източници, да се премахнат пречките пред внедряването на възобновяеми енергийни източници и да се подобри тяхното интегриране в околната среда, в електрическата система и в различните сектори.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2020 г.:

– влизане в сила на Кралски законодателен указ 23/2020 (енергийни мерки)

– влизане в сила на Кралски указ 960/2020 (икономически режим за енергията от възобновяеми източници)

– влизане в сила на Кралски указ 1183/2020 (присъединяване на възобновяеми енергийни източници към електроенергийната мрежа)

Стъпка 2: До второто тримесечие на 2021 г. — влизане в сила на Закона за изменението на климата и енергийния преход.

Стъпка 3: До четвъртото тримесечие на 2023 г.:

– допълнителен производствен капацитет за енергия от възобновяеми източници (най-малко 6 000  MW);

кумулативни допълнителни мощности за енергия от възобновяеми източници, инсталирани в Испания (най-малко 6 000  MW).

Задоволително изпълнение на съответните ключови етапи 102, 103, 104, 105 и цели 106 и 107 от ПВУ (C7.R1).

Цифрова трансформация на образованието (съществуваща мярка на ПВУ — C19.I2.M289, M290, T291)

Подобряване на достъпа до цифрово обучение чрез предоставяне на преносими устройства на учениците от уязвими групи в училищата. Оборудване на класни стаи с интерактивни цифрови системи (IDS), за да се даде възможност за дистанционно и смесено обучение, подкрепа за изготвянето или преразглеждането на стратегия в областта на цифровите технологии и цифровото обучение на учители.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2021 г. — одобрение на програма за оборудване на публичните и публично субсидираните училища с цифрови инструменти.

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2025 г.:

– приключване на действията за цифрова трансформация на образованието, включително подготовката или преразглежданията на цифровите стратегии в най-малко 22 000 училища и цифровото обучение на 70 000 учители;

предоставяне на свързани цифрови устройства в обществени и публично субсидирани училища за преодоляване на „цифровото разделение“ и оборудване на най-малко 240 000 класни стаи.

Задоволително изпълнение на съответните ключови етапи 289, 290 и цел 291 от ПВУ.(C19.I2).

Двойно професионално обучение (нова мярка)

Насърчаване на обучение в работна среда за учащи в процес на професионално обучение.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2027 г. — завършване на кампания за повишаване на осведомеността, достигаща до най-малко 60 % от всички учащи, които възнамеряват да започнат професионално обучение или са започнали през последните 6 месеца професионално обучение, което не е двойно; както и изграждане на капацитет за предоставяне на професионално обучение на всяко дружество, което проявява интерес към предоставяне на двойно професионално обучение.

Стъпка 2: До четвъртото тримесечие на 2028 г. — предоставяне на мониторингов доклад, в който се показва, че през първата половина на 2028 г. най-малко 80 % от всички учащи в областта на професионалното обучение са били записани в двойно професионално обучение.

Стъпка 1: Изготвяне на доклад за приложното поле и обхвата на кампанията за повишаване на осведомеността и дейността по изграждане на капацитет.

Стъпка 2: Копие от мониторинговия доклад.

Въвеждане на „схема 20“ (нова мярка)

Създаване на нова обща рамка, с която се премахва разликата в административните изисквания между автономните области и местните структури и в същото време се намаляват процедурите с оглед подпомагане на стопанската дейност.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2025 г. — одобрение на (много)секторна(и) конференция(и) за секторна оценка на въздействието (в сътрудничество с автономните области и градските съвети), в която се определят приоритетни области, нуждаещи се от стандартизация и опростяване на процедурите в регионите и местните органи.

Стъпка 2: До второто тримесечие на 2026 г. — публикуване на стратегически план за секторните конференции, одобрен от (много)секторната(ите) конференция(и), за определяне на годишни мерки, отговорни участници и показатели за мониторинг, които да бъдат изцяло изпълнени до 2027 г.

Стъпка 3: До четвъртото тримесечие на 2027 г. — публикуване на доклад, в който се проследява изпълнението на Стратегическия план и се предлагат корективни мерки в случай на отклонения. В доклада следва също така да се оцени въздействието на мерките, които вече са приложени през предходните години.

Стъпка 1: Връзка към публикацията на секторната оценка на въздействието, одобрена от (много)секторна(и) конференция(и).

Стъпка 2: Връзка към публикацията на стратегическия план, одобрен от (много)секторна(и) конференция(и).

Стъпка 3: Връзка към публикацията на доклада.

Електронна фактура (нова мярка)

Разработване на задължителната система за електронно фактуриране между предприятията.

Създаване на по-сигурна и ефективна система за електронно фактуриране между предприятията с цел съкращаване на средния период на плащане и намаляване на данъчните измами.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2026 г. — влизане в сила на кралски указ за установяване на техническите и информационните изисквания на системата.

Стъпка 2: До първото тримесечие на 2027 г. — създаване на платформа за електронни фактури, управлявана от Данъчната агенция, която ще предоставя базова, безплатна услуга на всички дружества и специалисти, които желаят да я използват.

Стъпка 1: Влизане в сила на кралския указ.

Стъпка 2: Копие от „acta de recepción“ във връзка с платформата за електронни фактури.

Мерки за подобряване на управлението на временната нетрудоспособност (нова мярка)

Подобряване на управлението на обезщетенията за временна неработоспособност за общи непредвидени случаи, с цел да се намалят разходите за тях за всички публични администрации.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2025 г. — подписване и влизане в сила на споразумения за партньорство между министерствата на здравеопазването на автономните области, взаимоспомагателните дружества и системата за социална сигурност.

Стъпка 1: Подписване и влизане в сила на споразумения за партньорство.

Опростяване на системата за одобряване на дипломи (нова мярка)

Улесняване на признаването на професионалните квалификации и умения (с особено внимание по отношение на университетското образование) на населението от чуждестранен произход с цел повишаване на тяхната производителност и принос към икономическия растеж.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2025 г. — влизане в сила на законодателство, в което са подробно описани рационализирани процеси за признаване на квалификациите на населението от чуждестранен произход.

Стъпка 2 (до четвъртото тримесечие на 2028 г.): мониторинг на оценката на изпълнението на реформата. Докладът следва да включва ключови показатели като общ брой заявления, обработени съгласно опростената система, и средното време за обработка на искания за одобрение.

Стъпка 1: Влизане в сила на законодателството за улесняване на признаването на професионалните квалификации на населението от чуждестранен произход.

Стъпка 2: Публикуване на доклада за оценка.

Реформа на системата за издаване на работни визи и визи за търсене на работа (нова мярка)

Улесняване на редовното влизане на работещи и търсещи работа мигранти, с цел подобряване на производителността на работната сила на мигрантите.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2024 г. — влизане в сила на кралски указ за регулиране на работните визи и визите за търсене на работа за мигранти.

Стъпка 1: Влизане в сила на кралски указ за регулиране на работните визи и визите за търсене на работа за мигранти.

Проект „Виена“ (нова мярка)

Увеличаване на предлагането на достъпни жилища.

Стъпка 1: До четвъртото тримесечие на 2025 г. — стартиране на състезателни процедури за предоставяне на терени, които са публична собственост, на частни организатори за изграждане на жилища на достъпни цени.

Стъпка 2: До второто тримесечие на 2026 г. — мониторинг на оценката на изпълнението на реформата. В доклада следва да се описват развитието и въздействието на проекта и да се включат ключови показатели като планирани къщи, които ще бъдат построени, и общите терени, които са публична собственост, прехвърлена на частни организатори.

Стъпка 1: Връзка към публикацията на поканата за подаване на оферти.

Стъпка 2: Публикуване на доклада за оценка.

Влизане в сила на изменението на Закон 14/2011 за науката, технологиите и иновациите (съществуваща мярка на ПВУ — C17.R1.254)

Укрепване на регулаторната рамка за сектора на науката, технологиите и иновациите с цел подобряване на управлението и координацията на сектора, създаване на привлекателна научна кариера и подобряване на трансфера на знания от научни изследвания към приложни продукти/услуги за обществото.

Стъпка 1: До второто тримесечие на 2022 г. — влизане в сила на изменението на Закона за науката, технологиите и иновациите за подобряване на координацията между различните равнища на управление на политиките в областта на науката, изследванията и иновациите, насърчаване на управлението и координацията на испанската система за наука, технологии и иновации, въвеждане на нова научна кариера и подобряване на трансфера на знания.

Стъпка 1: Задоволително изпълнение на съответния ключов етап 254 от ПВУ (C17.R1).


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/643/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)