Докладчик : Ilpo HELTIMOINEN (FI/ЕКР), член на Градския съвет на Лапеенранта

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

1.

припомня, че неотдавнашните кризи като пандемията от COVID-19 и непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна, но също и финансовата и дълговата криза нарушиха значително единния пазар и конкурентоспособността на регионите в целия ЕС, които бяха засегнати и от миграционната криза и извънредната ситуация в областта на климата, като изтъква значението на укрепването на регионалната икономическа издръжливост;

2.

подчертава, че териториалното въздействие на неотдавнашните кризи не беше еднакво навсякъде. Някои държави членки бяха засегнати по-тежко от други, а регионалното въздействие в рамките на държавите членки също беше асиметрично. Способността на регионалните икономики да устояват на сътресения и да се възстановяват от тях се оказа много различна в зависимост от тяхната уязвимост;

3.

подчертава взаимносвързания характер на издръжливостта и конкурентоспособността в регионалното развитие, отчитайки, че стабилните стратегии за издръжливост са от основно значение за трайната икономическа конкурентоспособност и развитието;

4.

изтъква необходимостта от цялостна перспектива за издръжливостта на регионално равнище, включително икономическа, социална, геополитическа, както и екологична и цифрова издръжливост (1), и подчертава значението на проактивните мерки за борба с основните движещи сили на сътресенията в тези области, като геополитическата нестабилност, демографския спад и изменението на климата;

5.

призовава следващата Европейска комисия да работи за укрепването на измерението на издръжливостта в своите инструменти на политиката, и по-специално онези, които са свързани с конкурентоспособността и единния пазар, с цел по-нататъшно укрепване на икономическата издръжливост и дългосрочния растеж в целия Европейски съюз; по този начин ЕС може да допринесе за усилията за предотвратяване на кризи, като същевременно гарантира, че тези усилия зачитат принципа на субсидиарност;

6.

подчертава значението на принципа „да не се вреди на сближаването“; призовава по подобен начин при изготвянето на политиките на ЕС да се проучи възможността за въвеждане на принципа „да не се вреди на издръжливостта“, за да се подобри съгласуваността между регионалната издръжливост и политиките на ЕС и като се гарантира, че изготвянето на политиките на ЕС отчита аспекта, свързан със социално-икономическата издръжливост на регионите на ЕС, по-специално чрез оценките на териториалното въздействие;

7.

приветства усилията на Европейската комисия да превърне икономическата издръжливост в централен елемент от своите инструменти на политиката за стратегическо прогнозиране като годишните си доклади за стратегическото прогнозиране, но изразява съжаление поради настоящата липса на истинско, задълбочено регионално измерение в анализа на икономическата издръжливост и, вследствие на това, липсата на подходящо регионално измерение в нейните инструменти на политиката в тази област;

8.

приветства факта, че значението на икономическата издръжливост се подчертава в доклада на високо равнище на Енрико Лета относно бъдещето на единния пазар (2) и признава ползата от редица съдържащи се в доклада предложения за повишаване на икономическата издръжливост на Европа; счита обаче, че конкретно за повишаването на икономическата издръжливост следва да се възприеме по-нюансиран подход;

9.

призовава всички ключови институционални участници да вземат предвид силната взаимовръзка между икономическата конкурентоспособност, устойчивостта и издръжливостта в своята политическа работа и по време на предстоящите дебати относно бъдещето на единния пазар;

Изграждане на издръжливост въз основа на факти

10.

отбелязва, че наличието на актуални и точни регионални икономически данни може да предостави на създателите на политики съществена информация за регионалните уязвимости и капацитета за адаптиране, като по този начин се улесни вземането на решения, основани на по-задълбочено познаване на въпросите и отчитане на регионалните особености и по-прецизно планиране на политиките;

11.

подчертава и значението на достъпа до хармонизирани данни за икономическата издръжливост от всички региони за разработването на подходящи инструменти за подкрепа на регионите и на ефективни критерии за укрепване на регионалната икономическа издръжливост;

12.

приветства създаването и разработването от Съвместния изследователски център на регионални информационни табла за издръжливост и подчертава, че разработването на все по-регионализирана версия на информационните табла за издръжливост ще даде възможност за идентифициране на специфичните за регионите уязвимости и капацитет и ще им помогне да определят своите силни страни и областите, които се нуждаят от подобрение;

13.

призовава тези информационни табла за регионална издръжливост да започнат да функционират възможно най-скоро, така че техните показатели да могат да бъдат вземани предвид своевременно при разработването и прилагането на съответните инструменти на политиката на ЕС; отправя искане, след като започнат да функционират, те да бъдат включени по подходящ начин в пролетния пакет на европейския семестър, подобно на настоящите информационни табла за издръжливост;

14.

отбелязва, че все още не са налични достатъчно регионални данни на ниво NUTS 2, като в рамките на държавата те често са хетерогенни и че наличността на данни на ниво NUTS 1 е по-висока, но все още непълна; предлага, при необходимост, да могат да се събират и допълнителни данни на ниво NUTS 3, за да се допълнят данните на ниво NUTS 2, с цел по-добро идентифициране на специфичните уязвимости на районите. Целта следва да бъде тези данни да се използват, за да се очертае типологията на градските и селските райони в регионите на ниво NUTS 3, като по този начин се допринесе за основани на факти и ориентирани към местните условия политики;

15.

изтъква, че ефективността на събирането на регионални данни често зависи от равнището на съвременната инфраструктура и цифровизацията, като подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции в по-слабо развитите региони, за да се гарантира всеобхватна и надеждна наличност на данни в целия ЕС; обръща и специално внимание на извънредните предизвикателства пред регионите с неблагоприятни природни и демографски условия, където липсата на хомогенни статистически данни затруднява разработването на политики, съобразени с тези региони;

16.

посочва ползите от „цифровите близнаци“ за устойчивото и стабилно развитие на местните и регионалните власти. Цифровите близнаци могат да свързват основни геопространствени данни с техническа информация; подобно цифрово картографиране на географски район дава възможност за анализ на ситуациите и целенасочено моделиране на сценарии и за подготвяне на информирани и устойчиви решения;

Стимулиране на регионалната диверсификация и сравнителните предимства

17.

подчертава силната роля на икономическата диверсификация в рамките на европейските региони като ключов компонент на усилията за изграждане на издръжливост чрез целенасочени инвестиции за стимулиране на предприемачеството и диверсификацията на промишлеността;

18.

изтъква решаващата роля на МСП за диверсифицирането на регионалните икономики и вериги на доставка, което допринася за регионалната икономическа издръжливост, тъй като зависимостта на регионите от ограничен брой големи работодатели увеличава податливостта им на икономически сътресения в случай на отлив на инвестиции; същевременно отбелязва, че кризите често засягат най-силно МСП;

19.

поради това призовава за специфични мерки за подкрепа на издръжливостта с цел оползотворяване на позицията на МСП в регионалните икономики. Европейската комисия следва да положи повече усилия, за да намали регулаторната тежест за предприятията и да взема под внимание принципа „Мисли първо за малките!“ през целия законодателен цикъл на ЕС, както и да гарантира, че тестовете и филтрите за МСП, както и проверките на конкурентоспособността ще се превърнат в норма при изготвянето на политиките на ЕС;

20.

подчертава, че въпреки че финансовата подкрепа трябва да бъде достъпна за всички региони на ЕС, изправени пред икономически сътресения, тя следва също така да бъде проактивно насочена към укрепване на издръжливостта на регионите, които са най-уязвими на бъдещи икономически сътресения. Тази подкрепа следва да бъде насочена в съответствие с принципа на субсидиарност и да се основава на силните страни на регионите, за да им се даде възможност да подобрят своята конкурентоспособност в пазарно ориентирана среда;

21.

подчертава необходимостта от насочване на финансовата подкрепа и към развитие на умения и възможности за заетост за младите хора в най-уязвимите региони, особено в сектори, които са от решаващо значение за двойния преход. Отбелязва, че инвестирането в образованието и професионалното развитие на младите хора може да повиши дългосрочната икономическа устойчивост на по-слабо развитите региони;

22.

подчертава икономическите възможности, предлагани на различните региони от двойния преход, и изтъква необходимостта от предвидимо, гъвкаво и прозрачно регулиране, силни регионални екосистеми и сътрудничество между публичния и частния сектор и университетите; съгласно принципа за технологична неутралност, в основата на която са технологии с ниски нива на въглеродни емисии и технологии за енергия от възобновяеми източници, Европейската комисия трябва да гарантира технологична конкуренция (3), насърчавайки технологичния напредък и икономическата диверсификация; ето защо подчертава, че е важно да се дава възможност за и да се насърчават множество различни решения, като се вземат предвид различните обстоятелства по отношение на климатичните и географските условия, инфраструктурата, енергийните системи (4) и равнищата на развитие на регионите на ЕС, както и съществуващите промишлени отрасли и специфичният им потенциал по отношение на добавената стойност, за да се избегне подкопаването на икономическата диверсификация и издръжливост на регионите;

23.

призовава за съсредоточаване на промишлената политика на ЕС върху подкрепата на научните изследвания и разработването на нови иновации в авангардни технологии и подчертава, че инвестициите в научни изследвания, образование и умения повишават икономическата издръжливост на регионите в дългосрочен план;

24.

приветства потенциала на съществуващите инструменти за финансиране, в т.ч. Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Европейския социален фонд плюс (ЕСФ +), програмата InvestEU, „Хоризонт Европа“, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ) с цел подкрепа на усилията за регионална диверсификация; призовава обаче за по-цялостен, целенасочен и интегриран подход, при който диверсификацията е основната, изрична цел на финансирането, а не вторичен резултат, за да се увеличи въздействието на политиката конкретно в областта на диверсификацията;

25.

приветства неотдавнашните инициативи на Европейската комисия, като например регионалните „долини за иновации“ и партньорствата за регионални иновации, които улесняват проучването на уникалните сравнителни предимства на европейските региони. Освен това счита, че на местните власти следва да се отдели специално пространство в рамките на подобни инициативи, като се имат предвид техните специфични характеристики, и по-специално специфичните характеристики на средните и големите градове;

26.

отбелязва, че възприемането и по-нататъшното развитие на подобни инициативи е в съответствие с общата цел за използване на силните страни на регионите и стимулиране на иновациите, които са основни стълбове за укрепване на регионалната издръжливост и гарантиране на стабилен, дългосрочен икономически растеж и развитие;

27.

подчертава полезната роля на регионалните агенции за насърчаване на инвестициите при идентифицирането на местните сектори с добавена стойност, които са добре интегрирани в регионалния икономически контекст, и призовава тези агенции да бъдат включени в прилагането на инструменти за подкрепа и схеми за финансиране; изтъква необходимостта да се гарантира, че тези агенции функционират по прозрачен начин и в обществен интерес чрез въвеждане на строги мерки за отчетност;

Подсигуряване на регионалните вериги за създаване на стойност

28.

подчертава, че, както се изтъква и в доклада „Лета“, разнообразните и сигурни вериги на доставки са от решаващо значение за защитата на единния пазар и формират основата на икономическата издръжливост, особено за регионите, чиито икономики са по-слабо диверсифицирани;

29.

подчертава, че инвестициите в инфраструктурата и достъпността на регионите са от решаващо значение за укрепването на тяхната икономическа издръжливост и на единния пазар, и призовава при развиването на инфраструктурата да се обърне по-голямо внимание на специфичните регионални уязвимости, като например тези на регионите по външните граници, най-отдалечените региони и регионите, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия. Счита, че инвестициите в трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), включително в остарялата железопътна инфраструктура и тази на вътрешните водни пътища, са от съществено значение за конкурентоспособното и сигурно движение с ниски емисии на хора и стоки; подчертава, че е важно да се даде приоритет на устойчивите транспортни решения, интегрирането на енергията от възобновяеми източници и свеждането до минимум на въздействието върху околната среда;

30.

призовава да се обърне по-голямо внимание на концепцията за всеобхватна сигурност и сигурност на доставките в целия Европейски съюз и Европейската комисия да извършва координирана и постоянна оценка на всички области на политиката с цел укрепване на подготвеността за бъдещи сътресения;

31.

подчертава в този контекст значението на издръжливите региони по външните сухоземни и морски граници в качеството им на географски портали към Европейския съюз за сигурността и издръжливостта на ЕС и призовава това да бъде взето предвид в бъдещите политики в областта на конкуренцията и сближаването, изтъквайки значението на солидарността с граничните региони на ЕС и уникалните предизвикателства, пред които те са изправени, включително породените от незаконната миграция; във връзка с това счита, че следва да се увеличат европейските ресурси за повишаване на сигурността на външните граници на ЕС;

32.

отбелязва важната роля, която наскоро приетият инструмент за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар ще трябва да играе, за да повиши издръжливостта на единния пазар по време на кризи, и приветства факта, че препоръките от становището на Комитета относно това законодателно предложение бяха включени в споразумението на съзаконодателите относно този инструмент, и по-специално тези, свързани със специалните изисквания на граничните и най-отдалечените региони;

33.

подчертава потенциала, който предлагат намаляването на свръх комплицираните бюрократични ограничения и рационализирането на регулаторните процеси като жизнеспособна стратегия за смекчаване на икономическите сътресения; отчита въздействието на прекомерната бюрокрация, възпрепятстваща икономическата дейност, и изтъква значението на прилагането на мерки за повишаване на регулаторната ефективност, като същевременно се гарантира спазването на високи социални стандарти и стандарти в областта на сигурността и околната среда;

34.

се застъпва за създаването на рамка от временни мерки, които могат да бъдат задействани, за да се облекчи регулаторната тежест за бизнеса или публичните власти във времена на повишена несигурност, като се даде възможност за все по-бърз процес на вземане на решения и по-гъвкав отговор на възникващите изключителни предизвикателства;

35.

припомня, че държавната помощ беше основно средство по пътя на ЕС към възстановяването след неотдавнашните кризи и изтъква, че тя може също така да бъде ефективен инструмент за повишаване на регионалната икономическа издръжливост, при условие че се прилагат подходящите критерии за издръжливост при предоставянето на държавна помощ; изразява обаче съжаление, че двете временни рамки за държавна помощ доведоха и до нарушения на конкуренцията на единния пазар, до отрицателни последици за търговията между държавите членки и до големи различия в размера на държавната помощ, за която държавите членки са изпратили уведомление, което доведе до различни финансови възможности и неравнопоставени условия на конкуренция в полза на по-големите и по-богатите държави членки и региони, които са в състояние да предоставят повече помощ;

36.

призовава Комисията да проучи възможността за прилагане на гъвкавост по отношение на държавната помощ за регионите в случай на икономически сътресения, за да се даде възможност за навременна и целенасочена подкрепа за особено засегнатите региони, без да се нарушава единният пазар, както и за това критериите за възлагане на обществени поръчки да отчитат необходимостта от преодоляване на специфичните регионални уязвимости, за да се повиши регионалната издръжливост;

37.

изтъква, че финансово достъпното и сигурно производство на енергия е предпоставка за икономическата издръжливост и конкурентоспособността; отчита предизвикателството, свързано с покачването и нестабилността на цените на енергията; поради това освен насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници като вятърна, слънчева енергия, водна енергия, биомаса, геотермална енергия и енергия от приливите и отливите, подчертава потенциала на ядрената енергия за повишаването на енергийната издръжливост и независимост на ЕС и за постигане на неговите цели за декарбонизация; в този смисъл приветства признаването на ядрената енергия като стратегическа технология за декарбонизацията на ЕС в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA); освен това приветства Европейския промишлен алианс за малки модулни реактори (SMR), насърчаван от Европейската комисия;

38.

изтъква значението на насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници, особено децентрализираните и местните системи за енергия от възобновяеми източници, както и изолираните енергийни системи, за да се постигне преходът към чиста енергия, да се повиши енергийната сигурност и да се предоставят нови икономически възможности, особено за селските райони;

39.

изтъква необходимостта да се даде приоритет на енергийната ефективност и икономиите на енергия, за да се намали потреблението на енергия в ЕС, като по този начин се допринесе ефективно за опазването на климата и енергийната независимост;

40.

призовава да се отдели по-голямо внимание на предизвикателствата, свързани с производството на вятърна енергия и наблюдението с отбранителна цел в обширните територии на ЕС, граничещи с Русия и Беларус; отбелязва, че много региони не могат да произвеждат вятърна енергия в райони в близост до границата, тъй като са възпрепятствани от радарните и сензорните отбранителни технологии; подчертава, че улесняването на разработването на радарни и сензорни технологии, даващи възможност за производство на вятърна енергия в тези региони, може да осигури важно европейско решение за наличието на чиста енергия и същевременно да повиши издръжливостта на регионите по външните граници на ЕС;

41.

подчертава, че укрепването на икономическата издръжливост на ЕС изисква повече инвестиции в критична цифрова инфраструктура като мобилни мрежи, подводни кабели, спътници, центрове за данни, бъдещи технологични решения и критични технологии, както и по-нататъшно развитие на европейските вериги за създаване на стойност;

42.

припомня, че високото равнище на киберсигурност и свързаният с нея експертен опит са от съществено значение за конкурентоспособността и издръжливостта на ЕС и неговите региони и че успешният цифров преход изисква активното участие на местните и регионалните власти; изтъква значението на защитата на цифровите права, включително правото на неприкосновеност на личния живот и на свобода на изразяване като основни принципи на мерките за киберсигурност;

43.

приветства усилията за укрепване на отворената стратегическа автономност на ЕС, като се гарантира производството на ключови стратегически стоки и изделия в ЕС и се намали рискът за уязвимите ключови вериги на доставки; във връзка с това подчертава значението на увеличаването на използването на вторични суровини, събирането и рециклирането на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, мерките срещу незаконното изхвърляне и на напредъка към кръгова икономика;

Регионално управление и социално овластяване

44.

припомня, че във всички държави членки неотдавнашните кризи показаха, че бързата и ефективна реакция на публичните органи до голяма степен зависи от доброто управление и ефективното лидерство и че това изисква тясно сътрудничество между всички равнища на управление, заедно с неправителствени субекти като предприятията и гражданското общество;

45.

подчертава необходимостта от цялостни политики за справяне с демографската криза и за гарантиране на устойчиво демографско бъдеще за Европа; във връзка с това отчита, че нарастващото участие на жените на пазара на труда може да бъде едно от най-ефективните решения, наред с насърчаването на законната миграция и ефективната интеграция на граждани на трети държави с цел облекчаване на натиска върху пазара на труда, за което трябва да бъдат създадени необходимите рамкови условия, като напр. грижи за деца, езикови курсове и обучение на работното място; призовава за разработването на програми, които да насърчават задържането и завръщането на младите хора в селските и по-слабо развитите региони, като подкрепят заетостта, цифровата свързаност и предприемачеството, в т.ч. чрез предлагане на обучение, наставничество и достъп до финансиране, и извличат поуки от най-добрите практики на държавите членки;

46.

изтъква значението на целенасочените програми за повишаване на участието на жените във всички сектори чрез образование, обучение и подкрепа за предприемачеството; припомня, че равенството между половете в процесите на вземане на решения, свързани с икономическите политики и регионалното планиране, повишава издръжливостта и насърчава разнообразни перспективи, допринасяйки за по-стабилен и адаптивен единен пазар;

47.

припомня освен това, че достъпът до качествени услуги от общ интерес и висококачествена инфраструктура са начини за противодействие на отрицателните демографски тенденции и че това следва да бъде взето предвид в бъдещите политики на ЕС в областта на конкуренцията и сближаването, за да се реализира „свободата на гражданите да останат“, за която говори Енрико Лета в горепосочения доклад;

48.

изтъква ключовата роля на овластяването на общностите за повишаване на регионалната издръжливост срещу нововъзникващи предизвикателства чрез изпълнение на програми за изграждане на издръжливост на общностите, насочени към предоставяне на местните жители на основни умения и знания по финансовите въпроси, управлението на риска и адаптирането към него, насърчаване на култура на подготвеност и сътрудничество на местно равнище;

49.

отбелязва, че финансовата грамотност може да даде възможност на гражданите да вземат информирани решения, да разбират по-добре икономическите рискове и възможности, да правят по-информирани инвестиционни решения и съответно да се справят по-ефективно с несигурността, като създават все по-издръжливи общности, подготвени да управляват по-добре икономическите сътресения на индивидуално равнище;

50.

съответно призовава за увеличаване на финансирането за инициативи за финансова грамотност, най-вече сред младите хора и в по-слабо развитите региони, като ключова стратегия за повишаване на издръжливостта чрез разпределяне на целеви финансови ресурси за програми, насочени към подобряване на финансовата осведоменост сред гражданите;

51.

подчертава значението на непрекъснатото подобряване на всички образователни системи като цяло, което повишава стойността на европейския човешки капитал, и по-специално на преподаването на езиците на ЕС, което повишава производителността на работниците, функционирането на единния пазар и неговата конкурентоспособност спрямо други външни участници.

---

(1)   https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/strategic-planning/strategic-foresight/2020-strategic-foresight-report_bg.

(2)   www.consilium.europa.eu/media/ny3j24sm/much-more-than-a-market-report-by-enrico-letta.pdf.

(3)  Становище на Европейския комитет на регионите — Към нулеви емисии от пътния транспорт: разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива и подобряване на стандартите за емисиите от CO2 ( OB C 270, 13.7.2022г., стр. 38).

(4)  Становище на Европейския комитет на регионите — Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. с оглед на 26-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 26) ( OB C 440, 29.10.2021г., стр. 25).