1.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС (2) да се тълкува в смисъл, че възможността за плащане на такса, предвидена в закона в държавата на произход, която действително би освободила от задължението за отбиване на военна служба по смисъла на тази разпоредба, изключва наличието на действие на преследване, ако плащането на такава такса е единственото средство, за да се избегне тази военна служба?

1a

При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че възможността за плащане на такса, предвидена в закона в държавата на произход, която за живеещи в чужбина граждани би означавала освобождаване от задължението за отбиване на военна служба в полза на държавата на произход, изключва наличието на действие на преследване, ако плащането на такава такса е единственото средство, за да се избегне такава военна служба при връщане в държавата на произход, и тази такса се определя в зависимост от броя години на пребиваване в чужбина, като за пребиваване от една година се заплащат 10 000 щатски долара (USD), за две години — 9 000 USD, за три години — 8 000 USD, за четири години — 7 000 USD и за всяка следваща година се дължи такса от 200 USD?

1б

При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли освен това член 9, параграф 2, буква в) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че възможността за плащане на такса, предвидена в закона в държавата на произход, която действително би освободила от задължението за отбиване на военна служба, изключва наличието на действие на преследване, ако плащането на такава такса е единственото средство, за да се избегне такава военна служба?

2.

При утвърдителен отговор поне на първия въпрос трябва ли член 9, параграф 2, букви д) и — при утвърдителен отговор на въпрос 1б — в) във връзка с член 4, параграф 3, букви б) и в) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че възможността за плащане на такса, предвидена в закона в държавата на произход, която действително би освободила от задължението за отбиване на военна служба, не изключва наличието на действие на преследване, ако молителят по смисъла на член 2, буква и) от тази директива има религиозни, съответно морални идеи или политическо мнение, възгледи, съответно убеждения, въз основа на които не би могъл да си позволи да плати тази такса?

3.

При утвърдителен отговор поне на първия въпрос трябва ли член 9, параграф 2, букви д) и — при утвърдителен отговор на въпрос 1б — в) във връзка с член 4, параграф 3, буква а) и член 5, параграф 1 от Директива 2011/95, както и с член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС (3) да се тълкува в смисъл, че от значение за въпроса дали възможността за плащане на такса, предвидена в закона в държавата на произход, която действително би освободила от задължението за отбиване на военна служба, изключва наличието на действие на преследване, е датата на административното решение по молбата за международна закрила, съответно датата на съдебното решение по жалбата срещу административното решение по молбата за международна закрила?

4.

Допускат ли разпоредбите на правото на Съюза в Регламент (ЕС) № 36/2012 (4), в действащата редакция, предположението, че възможността за плащането на такса, предвидена в закона в Сирия, която за живеещи в чужбина сирийски граждани би означавала освобождаване от задължението за отбиване на военна служба в полза на държавата на произход, изключва наличието на действие на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, букви д) или в) от Директива 2011/95, ако плащането на такава такса е единственото средство, за да се избегне такава военна служба при връщане в Сирия, и тази такса се определя в зависимост от броя години на пребиваване в чужбина, като за пребиваване от една година се заплащат 10 000 щатски долара (USD), за две години — 9 000 USD, за три години — 8 000 USD, за четири години — 7 000 USD и за всяка следваща година се дължи такса от 200 USD?