1.

Правилата, установени в глава VI от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, трябва да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на държава от ЕИП да откаже влизане и пребиваване на нейна територия на гражданин на трета държава, който е съпруг на гражданин на държава от ЕИП, единствено поради това че във връзка с минали нарушения въз основа на национални мерки в миналото по отношение на този гражданин на трета държава е била издадена заповед за забрана на достъп в момент, предхождащ придобиването от него на производни права на свободно движение съгласно директивата, без предварително да се провери дали присъствието на това лице на територията на държавата от ЕИП представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за някой от основните интереси на обществото по смисъла на член 27, параграф 2 от директивата.

2.

Член 32 от Директива 2004/38/ЕО не се прилага нито пряко, нито по аналогия, когато отказът на правото на влизане и пребиваване не се основава на наличието на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред или обществената сигурност.

3.

Спазването на член 27 от Директива 2004/38/ЕО се изисква по-специално когато държавата от ЕИП желае да санкционира гражданин на трета държава за влизане и/или пребиваване на нейна територия в нарушение на националните правила за имиграция, преди да е станал член на семейството на гражданин на държава от ЕИП. При липсата на нова оценка в съответствие с директивата присъствието му на територията на държавата от ЕИП е законосъобразно съгласно правото на ЕИП. Следователно такова лице не може да бъде санкционирано съгласно националното право за това, че е нарушило първоначалното решение за забрана на достъп, като е упражнило производните си права, предоставени му от директивата.