(1)

Подобряването на пътната безопасност е основна цел на транспортната политика на Съюза. В своята рамка за политиката на ЕС в областта на пътната безопасност за периода 2021—2030 г. (2) Комисията отново се ангажира с амбициозната цел до 2050 г. броят на смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата на Съюза да бъде сведен почти до нула („Нулева смъртност“), както и със средносрочната цел за намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания с 50 % до 2030 г.

(2)

За да се постигне целта за подобряване на пътната безопасност, в Декларацията от Валета от 2017 г. относно пътната безопасност от 29 март 2017 г. министрите на транспорта на държавите членки призоваха за укрепване на правната рамка на Съюза в областта на пътната безопасност, със специален акцент върху необходимостта държавите членки да си сътрудничат в областта на решенията, засягащи правото на управление на водачи с чуждестранна регистрация.

(3)

В резултат на свободното движение на хора и увеличаването на международния пътен трафик, решения, засягащи правото на управление, често се налагат от държави членки, различни от тази, в която водачът обичайно пребивава и която е издала свидетелството за управление.

(4)

Досега дадена държава членка, различна от тази, в която обичайно пребивава водачът, може да вземе мерки в съответствие с националното си законодателство и в резултат на неправомерно поведение на нейна територия от страна на притежателя на свидетелство за управление, получено в друга държава членка, които водят до отказ да се признае валидността на свидетелства за управление, издадени от други държави членки, и следователно до ограничаване на правото на управление на засегнатото лице. Обхватът на тези мерки обаче е ограничен до територията на държавата членка, в която е установено неправомерното поведение, и последиците от тях се свеждат до отказа да се признае валидността на това свидетелство за управление на посочената територия. Следователно при липсата на каквото и да било действие от страна на държавата членка, която е издала свидетелството за управление, това свидетелство за управление продължава да се признава във всички останали държави членки. Такъв сценарий обаче възпрепятства постигането на по-високо равнище на пътна безопасност в Съюза. Водачите, спрямо които е издадено решение, засягащо правото на управление, в държава членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление, не следва да избягват последиците от такава мярка, когато се намират в държава членка, различна от тази, в която е извършено нарушението.

(5)

За да се гарантира високо равнище на защита на всички участници в движението по пътищата в Съюза, е необходимо да се установят специфични правила за прилагането в целия Съюз на решения, засягащи правото на управление, наложени от държава членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление на нарушителя, които са взети в резултат на тежки пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата.

(6)

Прилагането на настоящата директива обаче не следва да зачита принципа на субсидиарност и да не изисква хармонизиране на националните правила относно определението за пътнотранспортни нарушения, тяхното правно естество и приложимите санкции за такива нарушения. По-специално следва да бъде постигнато действие в целия Съюз на решенията, засягащи правото на управление, независимо от квалифицирането на националните мерки в държавата членка по местонарушението като решения на административен или съдебен орган. При прилагането на решение, засягащо правото на управление, в целия Съюз, в рамките на действащите правни ограничения на националните правила в това отношение, държавите членки следва да се стремят да съгласуват решенията си във възможно най-голяма степен. [Изм. 1]

(7)

Настоящата директива не следва да засяга правилата относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и относно взаимното признаване на съответните съдебни решения. Освен това тя не следва да засяга възможността съдебните органи на държавите членки да изпълняват решения, които са постановили, по-специално решения с наказателноправен характер.

(8)

Конкретната цел на настоящата директива е да се даде възможност на Съюза да преследва целта за подобряване на пътната безопасност в Съюза. Както Съдът е постановил, мерките за подобряване на пътната безопасност са част от транспортната политика и могат да бъдат приемани на основание член 91, параграф 1, буква в) от Договора (3), доколкото представляват „мерки за подобряване на безопасността на транспорта“ по смисъла на тази разпоредба (4).

(9)

Решенията, засягащи правото на управление, взети в резултат на тежки пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, може да са свързани с отнемане, частично ограничаване или временно ограничаване на валидността на свидетелството за управление или на правото на нарушителя на управление. Когато нарушението е извършено в държавата членка, която е издала свидетелството за управление, такова решение може да е свързано и с неговото анулиране. Следователно именно чрез прилагането на всички тези мерки от държавата членка, която е издала свидетелството за управление, следва да бъде постигнато действие в целия Съюз на решенията, засягащи правото на управление.

(10)

Тъй като управлението в нетрезво състояние (а именно управлението с концентрация на алкохол в кръвта, която надвишава максималната стойност, разрешена от закона), с несъобразена скорост (т.е. нарушение на ограниченията на скоростта, които са в сила за съответния път или тип превозно средство) и управлението под въздействието на наркотични и психоактивни вещества представляват основните причини за пътнотранспортни произшествия и смъртни случаи в рамките на Съюза, следва да се подходи с възможно най-голяма грижа към случаите, свързани с тези нарушения, които поради това следва да се считат за „тежки пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата“ за целите на настоящата директива. Освен това, като се има предвид тяхната тежест, пътнотранспортните нарушения, които водят до смърт или тежка телесна повреда на жертвата, и управлението без валидно свидетелство за управление също следва да се считат за тежки нарушения. [Изм. 2]

(11)

Решенията, засягащи правото на управление, наложени от държава членка по отношение на лице, което няма обичайно пребиваване по смисъла на член 17 от [НОВАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ] и което притежава свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, следва да пораждат действие на цялата територия на Съюза, подобно на действието, което вече имат решенията, засягащи правото на управление, наложени на лица, притежаващи свидетелства за управление, издадени от посочената държава членка. Също така с оглед на принципа на процесуална автономия държавите членки следва да имат свободата да решават как най-добре да постигнат този резултат в съответствие с националното си законодателство. Следва обаче да се вземе предвид фактът, че когато държава членка налага решение, засягащо правото на управление, на лице, чието обичайно пребиваване е в тази държава членка, но притежава свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, първата държава членка има право да замени свидетелството за управление с цел прилагане на посоченото решение, засягащо правото на управление, в съответствие с член 11, параграф 2 от [НОВАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ].

(12)

Държавата членка, която е наложила решение, засягащо правото на управление („държавата членка по местонарушението“), следва да уведоми държавата членка, която е издала свидетелството за управление на засегнатото лице („държавата членка на издаване“), за всяко решение, засягащо правото на управление, наложено за срок от един месец или повече на такова лице, за да се задействат процедурите, необходими за гарантиране на действие в целия Съюз на решението, засягащо правото на управление. Това уведомление следва да се предава посредством стандартно удостоверение, не по-късно от десет работни дни след решението, засягащо правото на управление, за да се гарантира безпрепятствен, надежден и ефективен обмен на информация между държавите членки. Предаването на удостоверението и обменът на друга необходима информация между националните звена за контакт на държавите членки по отношение на прилагането на настоящата директива следва да се извършва чрез мрежата на ЕС за свидетелства за управление („RESPER“). [Изм. 3]

(13)

Стандартното удостоверение следва да съдържа минимален набор от данни, позволяващи правилното прилагане на настоящата директива, а именно органа на държавата членка по местонарушението, който издава решение, засягащо правото на управление, описание на извършеното тежко пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата, произтичащото от това решение, засягащо правото на управление, данни за идентифициране на засегнатото лице и процедурите, следвани за налагането на решението, засягащо правото на управление. Това удостоверение следва също така да бъде преведено на официалния език на държавата членка на издаване или на всеки друг език, който държавата членка на издаване приема, за да се гарантира бърза обработка от адресата. Чрез предоставянето само на тази информация стандартното удостоверение може да гарантира ефективност, без да задължава държавите членки да споделят непропорционален или несъразмерно голям обем информация. [Изм. 4]

(14)

Налагането на решения, засягащи правото на управление, в резултат на неправомерно поведение допринася за гарантиране на високо равнище на пътна безопасност в рамките на Съюза. Въз основа на принципа на взаимно признаване на свидетелствата за управление, издадени в държавите членки, мерките за отнемане, анулиране, временно ограничаване или частично ограничаване на валидността на свидетелство за управление, издадено от държавата членка на издаване, се признават автоматично от всички останали държави членки. Съответно от държавата членка на издаване следва да се изисква да гарантира, че решенията, засягащи правото на управление, приети от други държави членки, се признават от всички държави членки. Поради това, след уведомяване за наложеното решение, засягащо правото на управление, и освен ако не се прилага или не е изтъкнато основание за изключение, държавата членка на издаване следва да предприеме подходящи мерки за разширяване на действието в целия Съюз на решението, засягащо правото на управление.

(15)

Мярката, предприета от държавата членка на издаване, следва да варира в зависимост от специфичния характер на решението, засягащо правото на управление. Като се има предвид, че отнемането, временното ограничаване или частичното ограничаване на валидността на свидетелство за управление или на правото на управление непременно имат различни последици, те изискват привеждането в действие на различни процедури в съответствие с компетентността на участващите в тях държави членки. По-специално, що се отнася до отнемането, засегнатото лице следва да има възможност да си възстанови свидетелството за управление или правото на управление в съответствие с правилата, приложими при сходни обстоятелства в държавата членка на издаване. Що се отнася до временното ограничаване или частичното ограничаване, следва да се гарантира, че само времетраенето на тези мерки има действие в целия Съюз, дори когато решението, засягащо правото на управление, предвижда допълнителни условия, тъй като основната цел на тези мерки е временно или частично да се възпрепятства управлението от страна на засегнатото лице, а не да се определя как това лице следва да възстанови правото си на управление в държавата членка на издаване.

(16)

По принцип възможността държавите членки да прилагат решения, засягащи правото на управление, на своя територия не следва да бъде ограничавана от настоящата директива. Съответно държавата членка по местонарушението следва да може да продължи да прилага, в съответствие със своите национални правила и с последици, ограничени до нейната територия, решенията, засягащи правото на управление, и всички определени в тях допълнителни условия, докато засегнатото лице ги изпълни.

(17)

Важно е обаче също така да се има предвид, че оценката на съответствието с изискванията, определени в правото на Съюза за получаване на свидетелство за управление, е от компетентността на държавата членка на издаване. Прилагането на допълнителни условия в държавата членка на издаване също така следва да не води до дублиране на изискванията, които засегнатото лице трябва да изпълни, за да докаже, че възстановяването на свидетелство за управление или на правото на управление няма да застраши пътната безопасност в Съюза. С оглед на това, когато държавата членка на издаване е приела мерки, за да гарантира действие в целия Съюз на решение, засягащо правото на управление, и след това е направила преоценка на това дали засегнатото лице би могло да си възстанови свидетелството за управление или правото на управление, тази оценка следва да бъде призната в целия Съюз, а следователно и в държавата членка по местонарушението.

(18)

Прилагането на мерки от държавата членка на издаване следва да служи на целта да се гарантира действието в целия Съюз на решенията, засягащи правото на управление, и не следва да изисква нова оценка на фактите, довели до решението, засягащо правото на управление. За да се гарантира обаче, че действието в целия Съюз не противоречи на принципа на пропорционалност, основните права или изключенията, предвидени в законодателството на държавата членка на издаване, е целесъобразно да се предвидят някои основания, които освобождават държавата членка на издаване от задължението за приемане на мерки.

(19)

В интерес на пътната безопасност и с цел да се гарантира правна сигурност за засегнатото лице и за държавата членка по местонарушението, държавата членка на издаване следва да гарантира действието в целия Съюз на решението, засягащо правото на управление, или да приложи основание за изключение във възможно най-кратък срок и във всеки случай не по-късно от 15 дни, след като е била уведомена за решението, засягащо правото на управление. Това не следва да засяга ситуации, при които извънредни обстоятелства възпрепятстват спазването на този срок. Дори в такива изключителни случаи обаче държавата членка на издаване следва да действа без неоснователно забавяне и да информира държавата членка по местонарушението за срока и причината за забавянето.

(20)

Правилното прилагане на настоящата директива предполага тясна, бърза и ефективна комуникация между участващите компетентни национални органи. Поради това компетентните национални органи на държавите членки следва да се консултират помежду си, когато е необходимо, чрез подходящи средства. Освен това в конкретни ясно определени случаи както държавата членка на издаване, така и държавата членка по местонарушението следва незабавно да си предоставят важна информация във връзка с прилагането на настоящата директива. Такъв следва да бъде случаят с не по-късно от десет работни дни след вземането на решение относно приемането на мерки, с които се поражда действие в целия Съюз на решения, засягащи правото на управление, решенията, взети или решение, взето съгласно основания за изключение, изпълнението на решения, засягащи правото на управление, и всички обстоятелства, засягащи първоначално наложените решения, засягащи правото на управление. [Изм. 5]

(21)

След като бъде уведомена за решение, засягащо правото на управление, и то породи действие в целия Съюз, държавата членка на издаване следва незабавно да информира засегнатото лице не по-късно от седем работни дни след въпросното уведомление , за да се даде възможност за упражняване на основните права, като например правото на изслушване и на оспорване на решенията пред компетентните национални съдилища и трибунали. [Изм. 6]

(22)

Държавите членки следва да гарантират, че са налице подходящи средства за правна защита срещу мерките, предприети в съответствие с настоящата директива, равностойни на наличните при сходни случаи на национално равнище, както и че информацията за тези средства за правна защита се предоставя, когато тези средства за правна защита станат приложими, и своевременно, за да се гарантира, че те могат да бъдат използвани ефективно. Следва обаче да се поясни, че решението, засягащо правото на управление, за което е направено уведомление в съответствие с член 4, параграф 1, може да бъде оспорено само чрез иск, предявен в държавата членка по местонарушението.

(23)

Защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни е основно право. Съгласно член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (5) и член 16, параграф 1 от Договора всеки има право на защита на личните си данни. Съответното законодателство на Съюза, а именно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да се прилага при обработването на лични данни в контекста на настоящата директива в съответствие със съответното им приложно поле.

(24)

Настоящата директива установява правното основание за обмена на лични данни за целите на привеждането в действие на решения, засягащи правото на управление, наложени от държава членка, различна от държавата членка на издаване. Това правно основание е в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) и когато е приложимо, с член 10 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 8 от Директива (ЕС) 2016/680. Личните данни, които се обменят с държавата членка на издаване, следва да бъдат ограничени до необходимото за спазване на задълженията, предвидени в настоящата директива.

(25)

За да се осигури безпрепятствен, надежден и ефективен обмен на информация чрез RESPER , всяка държава членка следва да определи национално звено за контакт за целите на настоящата директива. Освен това те следва да гарантират, че съответните им национални звена за контакт си сътрудничат със съответните органи, участващи в прилагането на решенията, засягащи правото на управление, обхванати от настоящата директива, по-специално за да се гарантира, че цялата необходима информация се споделя своевременно. [Изм. 7]

(26)

Държавите членки следва редовно да събират изчерпателни статистически данни за прилагането на настоящата директива и да ги изпращат на Комисията всяка година. Въз основа на тази и друга информация Комисията следва да оценява въздействието от прилагането на настоящата директива върху пътната безопасност и на всеки пет години да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за резултатите от тази оценка заедно със законодателни предложения за нейното изменение, когато е целесъобразно.

(26a)

По време на подготовката за преразглеждането на настоящата директива Комисията следва да вземе предвид в максимална степен обстоятелството, че държавите членки се сблъскват с различни географски и обществени предизвикателства, когато се стреми да подобри пътната безопасност. Всъщност някои държави членки постигат успех в стремежа да гарантират изпълнението на правилата за движение по пътищата чрез т.нар. системи с контролни точки, докато други избират различни методи, например незабавно налагане на по-строги санкции или полагане на повече усилия в целенасочени кампании за гарантиране на изпълнението и превенция. Освен това следва да се вземе предвид и фактът, че самите системи с контролни точки могат да се различават значително в отделните държавите членки, които са избрали да ги прилагат. Поради това ресурсите и вниманието следва да бъдат насочени към други мерки, които могат да повишат пътната безопасност, като същевременно позволяват на държавите членки да предприемат мерки за справяне с различните предизвикателства, с които се сблъскват, по начините, които считат за най-ефективни. [Изм. 51]

(27)

Настоящата директива не следва да засяга правата и задълженията, произтичащи от друго приложимо законодателство на Съюза, по-специално Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета (8) и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета (9), нито правата на заподозрените и обвиняемите, предвидени в Директива 2010/64/ЕС (10), Директива 2012/13/ЕС (11), Директива 2013/48/ЕС (12), Директива (ЕС) 2016/343 (13), Директива (ЕС) 2016/800 (14) и Директива (ЕС) 2016/1919 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(28)

Държавите членки следва да могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или договорености с други държави членки, за да допълнят и подпомогнат системата, установена с настоящата директива. Те следва обаче да правят това само дотолкова, доколкото тези споразумения или договорености позволяват задълбочаване или разширяване на разпоредбите на настоящата директива и спомагат за по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за пораждане на действие в целия Съюз на решения, засягащи правото на управление, и следователно доколкото позволяват по-високо равнище на пътна безопасност.

(29)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на формата и съдържанието на стандартното удостоверение за уведомяване за решение, засягащо правото на управление. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(30)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се гарантира действие в целия Съюз на решенията, засягащи правото на управление, които са взети в резултат на тежки пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, с цел подобряване на равнищата на пътна безопасност в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на настоящата директива могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (17). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(31)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (18) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на [ДД.ММ.ГГГГ],

1)

„решение, засягащо правото на управление“ означава всяко решение, свързано с извършването на тежко пътнотранспортно нарушение на безопасността по пътищата, което води до отнемането, частичното ограничаване или временното ограничаване на валидността на свидетелството за управление или на правото на управление на даден водач на превозно средство със силово задвижване, което не може повече да бъде обжалвано, независимо дали то представлява главно, допълнително или съпътстващо наказание или мярка за безопасност и независимо дали се квалифицира като решение на административен или съдебен орган;

2)

„отнемане“ означава отнемане на свидетелството за управление или на правото на управление, или на тяхното признаване;

3)

„временно ограничаване“ означава временното ограничаване на валидността на свидетелството за управление или на правото на управление, или на тяхното признаване, за определен период от време срок или едновременно за комбинация от определен период от време срок и изпълнението на допълнителни условия; [Изм. 9]

4)

„частично ограничаване“ означава частичното ограничаване на валидността на свидетелството за управление или на правото на управление, или на тяхното признаване, за определен период от време или при условие за изпълнение на допълнителни условия, или в съответствие с комбинация от двете;

5)

„допълнителни условия“ означава условия, различни от изтичането на определен период от време, на които трябва да отговаря лице, на което е наложено решение, засягащо правото на управление, за да си възстанови правото на управление или свидетелството за управление;

6)

„държава членка по местонарушението“ означава държавата членка, на чиято територия е извършено пътнотранспортното нарушение, довело до решение, засягащо правото на управление, и в която е постановено съответното решение, засягащо правото на управление; [Изм. 10]

7)

„държава членка на издаване“ означава държавата членка, която е издала свидетелството за управление на засегнатото лице и на която се предава решение, засягащо правото на управление, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива;

8)

„превозно средство със силово задвижване“ означава превозно средство със силово задвижване съгласно определението в член 2, точка 4 от [НОВАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ];

9)

„свидетелство за управление“ означава свидетелство за управление съгласно определението в член 2, точка 1 от [НОВАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ];

10)

„засегнато отговорно лице“ означава физическото лице, по отношение на което е издадено решение, засягащо правото на управление; [Изм. 11]

11)

„тежко пътнотранспортно нарушение, свързано с безопасността по пътищата“ означава:

12)

„обичайно местопребиваване“ означава обичайно пребиваване в съответствие с член 17 от [НОВАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ].

a)

за получаване на уведомлението за решението, засягащо правото на управление, в съответствие с член 4, параграф 1;

б)

за мерките, предприети съгласно член 6, след като са станали правно обвързващи;

в)

за всяко решение, че се прилага основание за изключение в съответствие с член 8, заедно с мотивите за решението;

г)

за всяка мярка за временно преустановяване или прекратяване на действието в целия Съюз на решението, засягащо правото на управление, и причините за това, включително поради успешното оспорване от страна на засегнатото лице.

a)

за всяко обстоятелство, което се отнася до решението, засягащо правото на управление , включително всяка значима информация по отношение на всяко изпълнение, което вече е извършено в държавата членка по местонарушението, на всякакви допълнителни условия, наложени във връзка с решение, засягащо правото на управление ; [Изм. 37]

б)

за изпълнението на решението, засягащо правото на управление, в държавата членка по местонарушението.

a)

броя на уведомленията, направени съгласно член 4, параграф 1, разделени по държава членка адресат на уведомлението;

aa)

броя на уведомленията, изпратени на засегнатите лица; [Изм. 42]

б)

броя на случаите на изтъкване на основание за изключение, включително приложените основания за изключение, разделени по извършваща уведомлението държава членка;

в)

времето, необходимо за предаване на информацията относно решението за всяко решение, взето във връзка с основание за изключение; [Изм. 43]

вa)

броя на случаите, в които се е наложило да бъде обосновано забавяне; [Изм. 44]

г)

броя на средствата за правна защита, използвани срещу мерките, предприети съгласно член 6, параграф 1.