P9_TA(2024)0049

Геотермална енергия

Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2024 г. относно геотермалната енергия (2023/2111(INI))

(C/2024/5738)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (1),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета (2);

—	като взе предвид измененията, приети от Европейския парламент на 14 март 2023 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) (3),

—	като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2019/943 и (ЕС) 2019/942, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза,

—

като взе предвид измененията, приети от Европейския парламент на 14 септември 2023 г. към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение и за изменение на регламенти (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1724 и (ЕС) 2019/1020 (4),

—

като взе предвид измененията, приети от Парламента на 21 ноември 2023 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии (Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии) (COM(2023)0161) (5),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2022 г., озаглавено „План REPowerEU“ (COM(2022)0230),

—

като взе предвид измененията, приети от Европейския парламент на 14 декември 2022 г. към предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/2088 относно таксономията за устойчиво финансиране (7) и свързания Делегиран регламент за установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели (8),

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници (9),

—	като взе предвид Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за изменение на Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (10),

—	като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/138 на Комисията от 21 декември 2022 г. за определяне на списък с конкретни набори от данни с висока стойност и реда и условията за тяхното публикуване и повторно използване (11),

—	като взе предвид доклада на Международната агенция за възобновяема енергия от февруари 2023 г., озаглавен Global geothermal market and technology assessment (Глобален геотермален пазар и оценка на технологиите) (12),

—

като взе предвид доклада на Обсерваторията за технологии за чиста енергия, озаглавен Deep Geothermal Heat and Power in the European Union – 2022 Status Report on Technology Development, Trends, Value Chains and Markets (Дълбочинна геотермална топлинна и електрическа енергия в Европейския съюз – 2022 г. Доклад за състоянието на технологичното развитие, тенденции, вериги на стойността и пазари) (13),

—

като взе предвид доклада на Обсерваторията за технологии за чиста енергия, озаглавен Overall Strategic Analysis of Clean Energy Technology in the European Union – 2022 Status Report (Общ стратегически анализ на технологиите за чиста енергия в Европейския съюз – доклад за състоянието за 2022 г.) (14),

—	като взе предвид проучването на Европейската комисия, озаглавено Geothermal plants and applications emissions: overview and analysis (Емисии от геотермалните централи и приложения – преглед и анализ) (15),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно District heating and cooling in the EU – Overview of markets and regulatory frameworks under the revised Renewable Energy Directive (Районни отоплителни и охладителни системи в ЕС – преглед на пазарите и на регулаторните рамки съгласно преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници) (16),

—	като взе предвид доклада на Съвместния изследователски център The heat pump wave: opportunities and challenges (Вълната от термопомпи – възможности и предизвикателства) (17),

—	като взе предвид проучването на Европейската комисия от 2023 г., озаглавено Overview of heating and cooling – Perceptions, markets and regulatory frameworks for decarbonisation (Преглед на отоплението и охлаждането – разбирания, пазари и регулаторни рамки за декарбонизация) (18),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2021 г. относно прилагането на Директивата за енергийните характеристики на сградите (19),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 юли 2020 г. относно всеобхватен европейски подход към съхранението на енергия (20) и препоръките на Комисията от 14 март 2023 г. относно „Съхраняването на енергия – основа за декарбонизирана и сигурна енергийна система на ЕС“ (21),

—	като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2021 г. относно достъпа за всеки до достойни жилища на разумни цени (22),

—	като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0432/2023),

А.

като има предвид, че геотермалната енергия е ценен и местен източник на енергия от възобновяеми източници, който може да осигури по рентабилен начин електроенергия, подлежаща на диспечерско управление, топлинна енергия или комбинация от двете и има голям потенциал за енергийния сектор и за производството на топлинна енергия, както и за устойчиво производство на суровини, и може да бъде източник на качествени работни места;

Б.	като има предвид, че в стратегията на ЕС за слънчевата енергия се посочва, че делът от търсенето на енергия, който се покрива от слънчева топлина и геотермална енергия, трябва да се увеличи поне три пъти, за да може ЕС да постигне своите цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г.;

В.	като има предвид, че произвеждането и потреблението на енергия представляват над 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС; като има предвид, че за съжаление повече от половината от крайното потребление на енергия в жилищния сектор за отопление на помещения е обхванато от изкопаеми горива (23);

Г.

като има предвид, че кризата с цените на енергията и агресивната война на Русия срещу Украйна показаха спешната необходимост да се увеличи отворената стратегическа автономност на Европа; като има предвид, че геотермалното отопление, охлаждане и електроенергия вече са допринесли за усилията на ЕС за намаляване на вноса на изкопаеми горива;

Д.

като има предвид, че геотермалната енергия може да допринесе за постигането на целите, определени в плана REPowerEU, по-специално за увеличаване на производството на чиста енергия и диверсифициране на енергийните доставки, и има потенциала да предоставя надеждна и достъпна електрическа и топлинна енергия на промишлеността и предприятията, по-специално на МСП, като укрепва тяхната конкурентоспособност, както и на гражданите, като се обръща внимание, наред с другото, на проблема с енергийната бедност;

Е.

като има предвид, че геотермалната енергия е възобновяем, постоянен и надежден източник на енергия, който е леснодостъпен, след като бъде въведена необходимата инфраструктура, и който осигурява местно решение с нулеви нетни емисии за декарбонизация на районните отоплителни мрежи, в съответствие с определението на Директивата за енергийната ефективност (24) за „ефективни районни отоплителни и охладителни системи“, и който може да допринесе за изграждането на местни „енергийни общности“ и за колективната самодостатъчност в потреблението на енергия от възобновяеми източници;

Ж.	като има предвид, че интеграцията на геотермални технологии в енергийния сектор ще играе ключова роля за повишаването на гъвкавостта и ефикасността на енергийния сектор и за намаляването на неговия въглероден отпечатък;

З.	като има предвид, че термопомпите и технологиите за геотермална енергия са изброени като стратегически технологии за нулеви нетни емисии за Европа в приложението към предложението на Комисията за Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии;

И.	като има предвид, че според оценките на промишлеността геотермалната енергия може да задоволява над 75 % от потреблението на отоплителна и охладителна енергия в Европа и над 15 % от потреблението на електрическа енергия до 2040 г.;

Й.

като има предвид, че на равнището на ЕС все още липсват всеобхватни политически условия и рамки, необходими за насърчаване на развитието и използването на геотермална енергия в Европа; като има предвид, че спешно е необходим и напредък в различни области на политиката на национално равнище, за да се даде възможност на участниците в областта на геотермалната енергия да стимулират разгръщането на проекти чрез подобрени научни изследвания, укрепване на веригата на доставки, ефективни схеми за подкрепа и повишаване на обществената осведоменост.

Разработване и потенциал

отбелязва, че развитието на технологиите разшири зоната, подходяща за икономически ефективни геотермални проекти и техния обхват;

подчертава потенциала на повсеместните нискотемпературни, плитки геотермални ресурси, които са на разположение във всички държави членки; подчертава потенциала на дълбочинната геотермална енергия, която може да се използва пряко за производството на топлинна и електрическа енергия;

отбелязва, че геотермалната енергия все още често играе периферна роля в дискусията относно енергията от възобновяеми източници; обръща внимание на факта, че геотермалните инсталации не изискват суровини от критично значение в същата степен като другите възобновяеми енергийни източници; отбелязва, че тъй като се основава на устойчивия подход на жизнения цикъл, геотермалната енергия оказва ниско въздействие върху околната среда, обикновено изисква ограничено земеползване и лесно може да бъде интегрирана в ландшафта;

подчертава, че геотермалната енергия предлага дългосрочни ползи, които могат да надхвърлят високите първоначални разходи, свързани с нейното развитие, например това, че е устойчив източник на енергия с ниско въздействие върху околната среда, стабилни и предвидими енергийни разходи, ниски оперативни разходи, дълъг жизнен цикъл и надеждност, която създава възможности за стопанска дейност и заетост в местните общности и спомага за намаляване на зависимостта от вносни горива;

изразява съжаление, че потенциалът на геотермалната енергия не е бил използван в достатъчна степен по-рано и че неотдавнашното ѝ внедряване до голяма степен се дължи на енергийната криза и на спешната необходимост да се облекчи социално-икономическият натиск на търсенето на отопление и охлаждане в Европа; предупреждава, че притокът на субсидиран газ, ограничената обществена осведоменост и необходимите високи първоначални инвестиции от години ефективно възпрепятстват развитието на геотермалната енергия;

подчертава потенциала на геотермалната енергия да допринесе значително за постигането на ключови стратегически цели в рамките на ЕС, включително за постигане на целите в областта на климата чрез декарбонизация на различни промишлени сектори, укрепване на отворената стратегическа автономност на ЕС чрез засилване на нуждите от енергийна сигурност, премахване на зависимостта от изкопаеми горива от ненадеждни трети държави като Русия, повишаване на конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли и предоставяне на повече права на потребителите благодарение на достъпни и надеждни доставки на топлинна и електрическа енергия;

подчертава, че процесът на добив на суровини от геотермални разсоли по екологично устойчив начин би могъл да допринесе за осигуряването на местни и надеждни доставки на стратегически суровини от критично значение, включително литий, а следователно и за укрепването на икономическата устойчивост на ЕС; във връзка с това отбелязва, че съоръженията за добив както на геотермална енергия, така и на суровини, водят до по-голямо въздействие върху заетостта в сравнение с традиционните геотермални централи, както и привличат предприятия, които искат да използват множество потоци от ресурси;

обръща внимание на геотермалните решения, които са в състояние да съхраняват излишната вятърна и слънчева енергия за последващо използване за отопление, охлаждане и производство на електроенергия, както и тяхната решаваща роля за развитието на енергийни системи, основани на възобновяеми източници; във връзка с това подчертава ролята на неактивните мини, които са особено подходящи за широкомащабно сезонно съхранение на топлинна енергия и за дългосрочно съхранение на електрическа енергия; подчертава потенциала на геотермалната енергия за балансиране на мрежата и помощни услуги поради нейния висок коефициент на използване на капацитета, гъвкавостта на доставките и потенциала за диспечиране;

подчертава, че най-големият потенциал за използване на геотермална енергия в ЕС се крие в районните отоплителни и охладителни системи и в мрежите от плитки геотермални инсталации; подчертава, че те могат да осигурят местна, базова и гъвкава енергия от възобновяеми източници и защита срещу нестабилните и нарастващи цени на изкопаемите горива; подчертава, че геотермалната енергия може да спомогне за декарбонизирането на сектора на отоплението и охлаждането, който съставлява почти половината от общото крайно потребление на енергия в ЕС и допринася за до 35 % от емисиите на парникови газове в ЕС, свързани с използването на енергия; отбелязва потенциала и нарастващата необходимост от геотермално централно охлаждане, което ще бъде важен елемент от устойчивото адаптиране към изменението на климата в градовете, тъй като се очаква по-често да има по-високи температури и горещини;

10.

отбелязва значителния потенциал на геотермалната топлинна енергия за промишлените процеси, по-специално за процесите с ниска до средна енергийна интензивност (под 200 градуса), които представляват почти половината от промишленото производство на топлинна енергия в Европа; във връзка с това подчертава, че развитието на използването на геотермална топлинна енергия за тази цел би стимулирало конкурентоспособността на европейските дружества, като осигури надежден и финансово достъпен източник на топлинна енергия;

11.

подчертава също така потенциала на геотермалната топлинна енергия за местното производство на храни, по-специално за производството на селскостопански продукти, градинарството и аквакултурите; отбелязва, че вече съществуват успешни примери за геотермално приложение в тези сектори в различни европейски региони; подчертава, че използването на геотермална топлинна енергия ще допринесе за декарбонизацията на тези сектори и за по-устойчиви и екологосъобразни практики, като същевременно се намалят производствените разходи, високите разходи за енергия, нестабилността на цените за производителите и се насърчи устойчивостта на продоволствените системи;

12.

отбелязва потенциала на каскадното използване, при което една и съща геотермална течност се използва за множество цели; подчертава необходимостта от насърчаване на междуотрасловите полезни взаимодействия между геотермалните и други сектори, включително чрез споделено използване на обекти, инфраструктура, данни и умения на работната сила;

13.

счита, че наличието на геотермална енергия следва да бъде взето предвид при определянето на географското местоположение на „индустриални зони за нулеви нетни емисии“ като част от законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии;

Препоръки за политиката

14.

призовава Комисията да представи стратегия на ЕС за геотермалната енергия, като предостави конкретни насоки на държавите членки и местните администрации за ускоряване на внедряването на геотермална енергия, за да се декарбонизира отоплението, да се допринесе за енергийната независимост на ЕС и да се постигне целта за поне утрояване на дела на търсенето на енергия, който се покрива от слънчева топлина и геотермална енергия до 2030 г., както е обявено в стратегията на ЕС за слънчевата енергия; подчертава, че през 2022 г. 151 предприятия и промишлени отрасли са призовали Комисията да изготви европейска стратегия за отключване на потенциала на геотермалната енергия;

15.

подчертава, че националните и общоевропейските мерки за геотермална енергия следва да се основават на оценка на геотермалния потенциал на Европа, като се вземат предвид разнообразните геоложки и климатични условия, и на оценка на икономическата ефективност на внедряването на геотермални решения;

16.

призовава Комисията да използва за основа на стратегията цялостна оценка на потенциала на геотермалната енергия в плиткия, средния, дълбокия и свръхдълбокия подземен слой във всички 27 държави членки; отбелязва, че тази оценка следва да спомогне за определяне на потенциала на геотермалната енергия за различни приложения, включително, но не само, за централно отопление, охлаждане, промишлени процеси, производство на храни, термопомпи, производство на електроенергия и производство на водород от възобновяеми източници и литий; отбелязва, че в това проучване следва да се оцени и въздействието на развитието на геотермалната енергия върху декарбонизацията на икономиката, създаването на работни места, конкурентоспособността, овластяването на потребителите и икономическата ефективност в сравнение с други енергийни източници;

17.

призовава Комисията в стратегията да разгледа пречките пред развитието на геотермалните проекти, включително трансграничните проблеми, и да се предостави ръководство за най-добрите практики при използването на геотермална енергия в ЕС за националните и местните органи, организаторите на проекти и финансовите институции;

18.

приветства нарастващата осведоменост и подкрепа за геотермалната енергия на национално равнище; призовава държавите членки да последват примера на държавите, които са разработили геотермални пътни карти, цели и специални мерки на политиката за геотермална енергия (25); подчертава необходимостта от улесняване на обмена на информация относно тези мерки и данни в подкрепа на геотермалните политики и от популяризиране на съществуващите най-добри практики и обмен на знания;

19.

призовава Комисията да създаде „геотермален алианс“, включващ държавите членки, участниците, спомагащи за приемане на геотермална енергия, промишлеността, научната общност и гражданското общество, който да улесни обмена на най-добри практики и да приложи бъдещата геотермална стратегия;

20.

изисква от Комисията да проучи потенциала на геотермалната енергия да допринесе за постигането на целите за производство на чист водород, установени в плана REPowerEU;

Геотермални районни отоплителни и охладителни системи

21.

подчертава необходимостта от модернизиране на съществуващите отоплителни и охладителни мрежи и от изграждане на нови, като се използва потенциалът на геотермалната енергия; призовава Комисията и държавите членки да създадат силни стимули в подкрепа на горепосоченото и да благоприятстват отоплителните и охладителните системи от 4-то и 5-то поколение; отбелязва, че разработването на отоплителни и охладителни мрежи е неразделна част от изготвянето на всеобхватни общински планове за отопление, както се изисква от Директивата за енергийната ефективност, и е в съответствие с целите на националните планове в областта на енергетиката и климата; призовава Комисията да предостави на държавите членки насоки за изготвянето на тези планове, включително за оценката на геотермалния потенциал;

22.

приветства нарастващия брой проекти, включващи преобразуване на съществуваща инфраструктура на районни отоплителни и охладителни системи в инфраструктура на районни отоплителни и охладителни системи, основаваща се на геотермалността; подчертава по-специално потенциала на тези преобразувания в държавите от Централна и Източна Европа, където те могат да допринесат значително за политиките за декарбонизация; подчертава, че тези действия следва да получат широка подкрепа от фондовете за модернизация, справедлив преход и сближаване; призовава инвестициите, подпомагани от Фонда за модернизация, които подпомагат преобразуването на съществуващите районни отоплителни системи, винаги да отчитат потенциала за доставка на геотермална енергия в тези системи;

23.

изразява загриженост, че твърде често разработването на геотермални проекти се възпрепятства или се забавя значително поради липсата на развити районни отоплителни и охладителни мрежи; подчертава необходимостта от осигуряване на координация между енергийните дружества и местните органи за съвместно планиране, инвестиране и управление на районните отоплителни и охладителни мрежи;

24.

обръща внимание на факта, че някои от последните проекти за геотермални районни отоплителни и охладителни системи са били осъществени с нови бизнес модели, позволяващи на частни дружества, включително дружества за комунални услуги, да изграждат публична инфраструктура от името на местните органи; приканва държавите членки да проучат иновативни регулаторни възможности за насърчаване на развитието на геотермални районни отоплителни и охладителни системи;

25.

подчертава значението на предоставянето на данни от съществуващите районни отоплителни системи, включително степента на модернизация и търсенето на топлинна енергия, на заинтересованите страни в областта на геотермалната енергия в цяла Европа; подчертава, че тези данни са от решаващо значение, за да се оцени потенциалът на даден регион и да се ангажират местните органи по време на началните етапи на даден проект; призовава Комисията да улесни и координира наличието на данни за съществуващите системи за районно отопление и охлаждане;

Наличност на данните

26.

отбелязва, че липсата на лесен достъп до данни за подземната повърхност понастоящем е важна пречка за намаляване на риска и по този начин за бързото разгръщане на проекти за геотермална енергия; подчертава, че лесният и равноправен достъп до данни за подземната повърхност в държавите членки е от решаващо значение за фазата на оценка на проектите; подчертава също така, че липсата на достъп до данни пречи на учените да създават геоложки модели, които са от съществено значение за прогнозиране на потенциала и добива на геотермална енергия в дадена подземна зона и следователно са от решаващо значение за намаляване на несигурността за организаторите на проекти;

27.

призовава настоятелно държавите членки и Комисията да проучат методи за събиране на различни видове геоложки данни от публични и частни субекти с оглед на организирането, систематизирането и предоставянето им на обществеността, като се разширяват съществуващите основни геологожки бази данни чрез използване на цифрови формати за събирането и предоставянето на данни; отбелязва, че това следва да бъде постигнато в съответствие с приложимите правила относно защитата на данните, защитата на чувствителните търговски данни, включително защитата на търговските тайни, и защитата на правата върху интелектуалната собственост, както и съображенията за сигурност, а когато е необходимо, да включва стимули или компенсации за споделяне на данни от частни субекти; изразява становището, че публично финансираните геоложки данни, необходими за геотермални проекти (например данните, получени в резултат на публична подкрепа за проучвателни сондажи), следва да се предоставят на обществеността в рамките на кратък период от време, определен от съответната държава членка; обръща внимание на факта, че в някои държави членки геоложките данни, притежавани от частни субекти, се предоставят безплатно на обществеността след определен период от време;

28.

настоятелно призовава Комисията да проучи ползите и пречките пред хармонизирането на националното законодателство относно предоставянето на достъп до подземни данни и съхраняването на геоложки данни на централизиран портал на равнище ЕС, който е свободно и лесно достъпен за всички;

29.

подчертава, че в райони с недостатъчни данни за подземните дадености правителствата могат да играят роля във финансирането на картографирането на геотермалните ресурси и проучвателните сондажи; приветства факта, че някои държави членки вече предприеха стъпки в тази посока; призовава Комисията да продължи да подкрепя това събиране на данни чрез съответни проекти като Европейската инфраструктура за геоложки данни (EGDI), която има за цел да създаде атлас на геотермалните ресурси в целия ЕС; подчертава значението на услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“, която може да осигури надеждни данни за температурата на земната повърхност, което е особено полезно за повърхностната геотермална енергия;

30.

подчертава геотермалния потенциал на промяната на предназначението на нефтените и газовите кладенци и мини; призовава държавите членки, в сътрудничество с нефтените, газовите и въглищните дружества, да изготвят публични списъци и карти, включително спецификациите, на изчерпаната, изоставена и излязла от употреба въглеводородна инфраструктура, която има потенциал да бъде използвана като геотермален ресурс; подчертава необходимостта от приоритизиране на средствата за извършване на подробни проучвания на състоянието на тази инфраструктура, за да се оцени потенциалът на всеки обект;

31.

изразява загриженост относно фрагментирания характер на статистическите данни за геотермалната енергия; подчертава, че поради липсата на стандарти за докладване на данни за промишлеността е много трудно да се оцени внедряването на геотермалната енергия в Европа; призовава държавите членки, в сътрудничество с промишлеността и Комисията, да преразгледат съществуващите процедури за събиране на статистически данни за геотермална енергия и да възприемат и прилагат най-добрите практики в сектора, като изготвят стандарти за докладване на данни за промишлеността;

Финансиране

32.

заявява отново, че несигурността относно подземните ресурси затруднява осигуряването на финансиране за проекти; отбелязва, че първоначалният етап на проекта, например фазата на проучване и строителство, изисква значително количество първоначални разходи и големи предприемачески рискове, които възпрепятстват вземането на инвестиционно решение; призовава държавите членки да проучат финансови решения за намаляване на риска, подходящи за зрелостта на техните местни пазари, например безвъзмездни средства, заеми, които могат да бъдат превърнати в безвъзмездни средства, обезпечени от държавата гаранции, застраховане на проучвания и механизми за хеджиране; отбелязва примери за механизми за покритие на риска, които са подкрепени не само с публични средства, но и с вноски от частния сектор; във връзка с това отбелязва, че една схема за намаляване на финансовия риск в ЕС би била особено полезна за най-слабо развитите пазари в геотермалния сектор; отбелязва значението на други мерки за намаляване на риска, например предоставянето на лесен достъп до данни за подземните дадености и споделянето на най-добри практики относно нови видове бизнес модели, предлагащи полезни взаимодействия между публичното и частното финансиране;

33.

изразява загриженост, че високите предварителни разходи за сондиране и инсталиране имат разубеждаващо влияние върху избора на геотермални помпи в полза на по-малко ефективни технологични решения; призовава държавите членки да проучат възможните финансови стимули за преодоляване на това разминаване, включително чрез модели на финансиране тип „плащай, като спестяваш“; призовава Комисията да разгледа този въпрос в предстоящия план за действие на ЕС за термопомпите;

34.

подчертава, че високите първоначални разходи забавят растежа на геотермалната енергия, особено за участниците с ограничени финансови ресурси, което ги кара да подкрепят инвестиции, които са по-рентабилни в краткосрочен план, но предлагат по-ниска екологична устойчивост; призовава Комисията да предприеме подходящи стъпки, за да гарантира, че геотермалните проекти се вземат предвид в по-голяма степен при използването на съществуващите европейски фондове и инструменти; изисква от Комисията в рамките на съществуващите фондове да задели ресурси за подпомагане на проучването, разработването, модернизирането на геотермални проекти, основани по-специално на иновативни технологии, както и за преквалификация и повишаване на квалификацията на работниците;

Регулаторни въпроси

35.

подчертава, че по-бързото издаване на разрешения за геотермална енергия в съответствие със съществуващото законодателство на ЕС в областта на околната среда би улеснило разгръщането на проекти за геотермална енергия в целия ЕС; отбелязва, че понастоящем дълбочинните геотермални енергийни проекти се подчиняват на изискванията на законодателството в областта на минното дело, предназначени за широкомащабни проекти в областта на минното дело, които трудно могат да бъдат спазени, особено за по-малки геотермални проекти; поради това призовава държавите членки да преразгледат съществуващите закони в областта на минното дело, за да отразят по-добре спецификата на геотермалните проекти и да разработят специални правила за издаване на разрешения за геотермална енергия, като същевременно вземат предвид факта, че различните геотермални технологии водят до значително различни въздействия и рискове за геологията и околната среда; изисква от Комисията да предостави насоки, за да се гарантира необходимото равнище на съгласуваност, подобно на възприетия подход по отношение на регулаторната рамка в подкрепа на съхранението на CO2 (Директива 2009/31/ЕО (26));

36.

обръща внимание на факта, че в някои държави членки крайните срокове за оценка на проектите се основават на принципа на мълчаливо одобрение при ясно определени условия, освен ако в съответствие с правото на ЕС или националното право не се изисква отговор; призовава държавите членки да проучат ползите и пречките пред прилагането на този принцип по отношение на геотермалните проекти и да обмислят въвеждането му в своето законодателство;

37.

изразява загриженост, че геотермалните проекти преминават през продължителни процеси на издаване на разрешения; настоятелно призовава държавите членки да създадат по-ефективни рационализирани и цифровизирани процеси за издаване на разрешения за нови геотермални проекти и за разширяване на съществуващите съоръжения, включително чрез създаване на единно звено за контакт – ако това все още не е направено – за целия процес на издаване на разрешения между органите, както и да предоставят подкрепа на местните органи, за да се гарантира, че тяхната работна сила е адекватно квалифицирана; счита, че тези единни звена за контакт следва също така да насърчават обмена на информация относно възможностите за финансиране, събирани от Комисията чрез централизиран портал;

38.

отбелязва разликите между експлоатацията на геотермална енергия в градски и селски условия; обръща внимание на спецификата на проектите за геотермално отопление в градските райони и призовава държавите членки да разработят по-ефективни и рационализирани процедури за издаване на разрешения за проекти за геотермално отопление, включително като улесняват достъпа до градски парцели, подходящи за геотермални централи; поради това призовава Комисията да издаде препоръки към операторите на разпределителни системи относно условията за работа с местните органи с цел създаване на местни планове за отопление и охлаждане с акцент върху геотермалната енергия, за да се улесни интегрирането на използването на геотермална енергия както в плановете за градско управление, така и в съвременните подходи към управлението на подземното пространство;

39.

отбелязва, че разрешенията за геотермални инсталации трябва да бъдат предоставяни по-лесно, за да могат организаторите на проекти да разширят обхвата на проектите, така че да включва добива на суровини или производството на водород от съществуващи мощности по същия договор за лизинг;

40.

призовава Комисията да издаде насоки за агенциите, които издават разрешения, относно най-добрите практики за управление на заявленията за издаване на разрешения за плитки геотермални източници и потенциалната намеса в питейната вода, за да се ускори процесът на издаване на разрешения, като същевременно се гарантира пълното прилагане на екологичните стандарти;

41.

изразява съжаление, че анализът на жизнения цикъл се прилага за геотермалната енергия, но не и за други възобновяеми енергийни източници, което противоречи на технологично неутралния подход на Регламента за таксономията (27), намалява значителния потенциал на геотермалната енергия като принос за декарбонизацията, по-специално по отношение на топлоснабдяването, и я поставя в неравностойни конкурентни условия спрямо други възобновяеми енергийни източници; поради това призовава Комисията да преразгледа класификацията на приложенията на геотермалната енергия в разпоредбите на таксономията, за да постави геотермалната енергия в условия на регулаторно равенство с вятърната и слънчевата енергия;

42.

подчертава, че геотермалната енергия следва да има същия регулаторен статут като вече съществуващия за други възобновяеми енергийни източници, включително по отношение на обществените поръчки в ЕС, както и във Временната рамка при кризи и преход и във всички последващи мерки;

Работна сила, обучение и умения

43.

изразява загриженост относно докладваните забавяния и закъснения при инсталирането на геотермалните термопомпи, сондирането на кладенци и предоставянето на необходимите разрешения поради недостиг на квалифициран персонал; подчертава, че необходимостта от квалифицирана работна сила ще се увеличи допълнително в бъдеще, и настоятелно призовава държавите членки, в сътрудничество с промишлеността и когато е целесъобразно, със синдикалните организации, да засилят мерките за квалификация и преквалификация на специалисти в областта на геотермалната енергия, тъй като наличието на подходящ резерв от работници ще бъде от решаващо значение за постигането на целите за внедряване на геотермалната енергия;

44.

призовава държавите членки да гарантират наличието на схеми за сертифициране или еквивалентни квалификационни схеми, по-специално за монтажниците на малки плитки геотермални системи и термопомпи;

45.

отбелязва, че само ограничен брой университетски курсове са посветени на геотермалната енергия и са с кратка продължителност и по избор, като по-голямата част от предлаганите курсове покриват само основни умения; поради това насърчава държавите членки да си сътрудничат с учебните заведения с цел актуализиране и укрепване на образователните степени, посветени на геотермалната енергия, така че бъдещите поколения работници в сектора да бъдат подходящо обучени; приветства проектите, подкрепяни от „Еразъм+“, за преодоляване на липсата на квалифицирани млади висшисти във веригата за създаване на стойност в областта на геотермалната енергия, като например програмата Geo3En, която има за цел да положи основите на бъдеща магистърска степен по геотермално инженерство по програма „Еразмус Мундус“; подчертава, че геотермалната промишленост трябва да повиши осведомеността сред студентите и преподавателите относно геотермалния сектор и възможностите за кариера, които предлага;

Технологично развитие

46.

подчертава, че въпреки че ЕС е лидер в областта на геотермалната научноизследователска и развойна дейност, патентите с висока стойност, публикациите и производството, са необходими мерки за подкрепа на геотермалните технологии от следващо поколение на европейско и национално равнище, за да се поддържа тази позиция, особено в сферата на геотермалното съхранение и промишлените приложения;

47.

отбелязва, че инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в областта на геотермалната енергия са получили значително по-малко финансиране в сравнение с други сектори, като досега Фондът за иновации е подкрепил само два проекта в областта на геотермалната енергия; поради това призовава Комисията да подкрепи инвестициите в НИРД в областта на геотермалните технологии, например разработването на надеждни технологии за помпи и нови техники за сондиране;

48.

подчертава по-специално значението на проектите за водноелектрическо и термично акумулиране чрез подземно изпомпване; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят НИРД за тези решения и да реализират мащабни пилотни инсталации; призовава за по-широка подкрепа за тези проекти, особено за онези от тях, разработени на базата на изведени от експлоатация мини и кариери, които могат да бъдат преобразувани във водни резервоари, в поканите за представяне на предложения на Фонда на ЕС за иновации и рамката „Хоризонт Европа“, тъй като това решение може да бъде жизненоважен елемент от развитието на декарбонизирани електроенергийни системи;

49.

подчертава, че някои държави членки са изразили загриженост относно липсата на съответствие на някои внесени термопомпи с декларирания от тях статус на енергийна ефективност; подчертава, че оценката на съответствието от трета страна (вместо лична декларация) следва да бъде обсъдена като част от преразглеждането на правилата за екопроектиране и за енергийно етикетиране;

Територии в преход

50.

подчертава, че експлоатацията на геотермалния потенциал, по-специално за районни отоплителни системи, е един от природните ресурси, които могат да допринесат за справедлив енергиен преход в засегнатите райони чрез компенсиране на загубата на работни места, свързани със закриването на мините и други добивни съоръжения, изкореняване на енергийната бедност и укрепване на самодостатъчността на местните общности и техните администрации чрез намаляване на зависимостта им от вноса на енергия;

51.

изразява съжаление, че потенциалът за промяна на предназначението на геотермални приложения на изчерпани, изоставени и излезли от употреба въглеводородни резервоари, както и на нефтени и газови кладенци, не се използва напълно;

52.

обръща внимание на съществуващите проекти за промяна на предназначението на изведени от експлоатация мини, където прилаганата технология за съхранение на топлинна енергия в каверни е в състояние да осигури отопление или охлаждане; отбелязва разработването на проекти, които планират да използват нефтени резервоари за съхранение на геотермална енергия; отбелязва текущите проекти за промяна на предназначението на изведени от експлоатация нефтени и газови кладенци с цел използването им за геотермални приложения, като по този начин значително се намаляват рисковете при проучването и разходите за сондиране;

53.

отбелязва, че много от тези проекти се изпълняват от сектора на изкопаемите горива, който ги разглежда като възможност да бъдат част от енергийния преход, и че е необходимо още по-голямо, ранно участие на тази промишленост в проучването на потенциала за геотермална енергия; подчертава, че ранната оценка на ресурсите, докато мините все още са достъпни, гарантира по-ефикасното разработване на алтернативното им използване; отбелязва, че следва да се обърне дължимото внимание на режима на отговорност;

54.

призовава държавите членки да използват съществуващите възможности за европейско финансиране в подкрепа на преквалификацията на работната сила в районите в преход, за да се извлече полза от работните места, създавани от геотермални проекти; отбелязва, че уменията от сферата на нефтената и газовата промишленост могат да се прилагат и да бъдат от голяма полза в геотермалния сектор; следователно подчертава необходимостта от привличане и подкрепа на тези работници в геотермалния сектор, включително чрез създаване на стимули и програми за обучение;

55.

обръща внимание на специфичните нужди на най-отдалечените региони от развиване на възобновяеми енергийни източници в съответствие с техните географски, геоложки и метеорологични характеристики; посочва, че поради географската си отдалеченост тези региони не са свързани с европейските енергийни мрежи; отбелязва, че голяма част от най-отдалечените региони са вулканични територии, което представлява голям потенциал за производството както на повърхностна, така и на дълбочинна геотермална енергия; подчертава съществената роля, която геотермалната енергия може да играе в тези региони, за да се гарантира тяхната енергийна независимост;

Видимост и приемане от обществеността

56.

обръща внимание на онлайн картографирането на съществуващите геотермални инсталации в даден град или регион като добра практика, която може да повиши видимостта на геотермалните решения и да помогне за подкрепата на публични и частни инвестиционни решения;

57.

отбелязва, че приемането от обществеността продължава да бъде предизвикателство за геотермалните проекти, особено въз основа на екологични съображения, например възможната намеса в подпочвените води, некондензиращите емисии на газ, прекомерната експлоатация на водните ресурси и сеизмичната активност; припомня, че е важно да се поддържат високи екологични и научни стандарти на всички етапи на проектите за геотермална енергия и да се възприеме устойчив подход за оценка на жизнения цикъл; подчертава, че стриктното спазване на тези изисквания, прозрачността на инвестициите, по-голямата ангажираност на заинтересованите страни и участието на местните общности във фазите на планиране и изпълнение могат да послужат като ефективен начин за справяне с обществените опасения и преодоляване на недоверието; призовава Комисията, в сътрудничество с геотермалната промишленост и държавите членки, да разработи насоки и най-добри практики за сътрудничество между организаторите на проекти и местните органи и общности с цел изграждане на доверие, насърчаване на подкрепата и създаване на взаимноизгодни отношения;

Международно сътрудничество

58.

подчертава, че е необходимо да се споделят най-добрите практики, технологичното ноу-хау и резултатите от научни изследвания и иновации в областта на геотермалните технологии с партньорски държави и организации, които вече са разработили дълбочинната и повърхностната геотермална енергия в по-голям мащаб или са в процес на изпълнение на амбициозни планове за бързо разрастване на сектора на геотермалната енергия;

59.

подчертава, че е важно геотермалната енергия да се включи в програмата за сътрудничество с развиващите се държави с оглед на трансфера на екологосъобразни технологии, споделянето на знания и изграждането на капацитет, за да се отговори на нарастващото търсене на енергия;

° °

60.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1.

(2) ОВ L, 2023/2413, 31.10.2023 г.

(3) Приети текстове, P9_TA(2023)0068.

(4) Приети текстове, P9_TA(2023)0325.

(5) Приети текстове, P9_TA(2023)0401.

(6) Приети текстове, P9_TA(2022)0441.

(7) Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г., стр. 1).

(8) ОВ L 442, 9.12.2021 г., стр. 1.

(9) ОВ L 239, 6.9.2013 г., стр. 136.

(10) ОВ L 124, 25.4.2014 г., стр. 1.

(11) ОВ L 19, 20.1.2023 г., стр. 43.

(12) ISBN: 978-92-9260-495-0.

(13) Bruhn, D. и др., Clean Energy Technology Observatory: Deep Geothermal Heat and Power in the European Union – 2022 Status Report on Technology Development, Trends, Value Chains and Markets (Обсерваторията за технологии за чиста енергия: Дълбочинна геотермална топлинна и електрическа енергия в Европейския съюз – 2022 г. Доклад за състоянието на технологичното развитие, тенденции, вериги на стойността и пазари), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2022 г.

(14) Georgakaki, A. и др., Clean Energy Technology Observatory: Overall Strategic Analysis of Clean Energy Technology in the European Union – 2022 Status Report (Обсерваторията за технологии за чиста енергия, озаглавен: Общ стратегически анализ на технологиите за чиста енергия в Европейския съюз – доклад за състоянието за 2022 г.), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2022 г.

(15) Ernst & Young, RINA Consulting S.p.A , Vito, Study on „Geothermal plants“ and applications’ emissions: overview and analysis (Проучване на емисиите от геотермални централи и приложения: преглед и анализ), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г.

(16) Bacquet, A., Galindo Fernández, M., Oger, A. и др., District heating and cooling in the European Union – Overview of markets and regulatory frameworks under the revised Renewable Energy Directive. Annexes 6 and 7 – Final version (Районни отоплителни и охладителни системи в Европейския съюз – преглед на пазарите и на регулаторните рамки съгласно преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници. Приложения 6 и 7 – последна версия) Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

(17) Toleikyte, A., и др., The Heat Pump Wave: Opportunities and Challenges (Вълната от термопомпи – възможности и предизвикателства), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г.

(18) Breitschopf, B., и др., Overview of heating and cooling – Perceptions, markets and regulatory frameworks for decarbonisation – Final report (Преглед на отоплението и охлаждането – разбирания, пазари и регулаторни рамки за декарбонизация – окончателен доклад), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г.

(19) OВ C 251, 30.6.2022 г., стр. 58.

(20) ОВ C 371, 15.9.2021 г., стр. 58.

(21) OВ C 103, 20.3.2023 г., стр. 1.

(22) ОВ C 456, 10.11.2021 г., стр. 145.

(23) Евростат, 2021 г., Energy consumption in households (Потребление на енергия в домакинствата).

(24) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).

(25) например националните инициативи, стартирани от Полша (Многогодишна програма за развитие на използването на геотермалните ресурси в Полша – 2022 г.), Франция (Национален план за действие в областта на геотермалната енергия – 2023 г.) и Германия (Германската стратегия за геотермална енергия – 2022 г.);

(26) Директива 2009/31/ЕО от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114.).

(27) Регламент (ЕС) 2020/852 на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13.).