Увод

Това е вторият годишен доклад за дейността ми като контрольор на процесуалните гаранции. С Регламента за OLAF ми е възложено разглеждането на жалби от засегнати лица относно спазването от страна на OLAF на процесуалните гаранции, както и относно предполагаеми нарушения на правилата, приложими към разследванията на OLAF. Това включва потенциални нарушения на процесуалните изисквания и основните права.

До създаването на длъжността контрольор преди 2 години лицата, разследвани от OLAF, нямаха възможност да се оплачат от начина, по който OLAF провежда разследването, освен като подадат жалба до Европейския омбудсман за лошо администриране или като се опитат да задействат извъндоговорната отговорност на Комисията при много строги условия.

За да се коригира този недостатък, с измененията на Регламента за OLAF всяко засегнато лице вече има възможност, в резултат на създадения подходящ механизъм за подаване на жалби, да подаде жалба до контрольора.

Чрез това новосъздадено административно средство за защита контрольорът постепенно, но устойчиво коригира и привежда принципите на ефективна съдебна защита в съответствие с принципите на ефективна административна защита. Контрольорът винаги взема предвид специалните процесуални гаранции, чрез които се управляват дейностите на OLAF, както и Хартата на основните права на ЕС, общите правни принципи и съдебната практика на съдилищата на ЕС (1), приложими към разследванията на OLAF.

За контрольора е важно механизмът за подаване на жалби не само да се превърне в средство за ефективна защита на засегнатите лица, но и да се увеличи прозрачността на дейностите на OLAF. Ако наличието на орган за ефикасна и ефективна борба с измамите, способен да защитава финансовите интереси на ЕС, е „задължително“ за ЕС и за данъкоплатците, също толкова важно е разследванията от страна на OLAF на възможни измами да се провеждат в пълно съответствие с основните права и процесуалните гаранции.

Въпреки това, за да се разберат по-добре ролята на контрольора, както и ограниченията на тази нова функция, е важно да се има предвид, че контрольорът не действа като съдия, който оценява законосъобразността на решенията и действията на OLAF. Мисията на контрольора е да намира и предлага решения на проблемите, повдигнати от жалбоподателите, и чрез предложенията за решения и в крайна сметка препоръките, отправяни към генералния директор на OLAF, да решава съответните проблеми и по далновиден начин да подобрява административните и разследващите практики на OLAF.

Надявам се, че настоящият доклад ще спомогне за повишаване на осведомеността относно вида проблеми, които са в основата на жалбите, подадени от засегнатите лица, като същевременно ще се увеличи отчетността на OLAF и доверието на хората в системите, въведени от ЕС за справяне с измамите.

Със задоволство мога да съобщя, че през 2023 г. постигнахме всичките си цели въпреки увеличения брой на получените жалби и сериозния недостиг на персонал, пред който е изправен секретариатът на Надзорния съвет. В това отношение съм благодарна за правната помощ, която ми оказа секретариатът.

В настоящия доклад ще научите повече за нашата работа и резултатите, които постигнахме чрез прилагането на механизма за подаване на жалби.

Убедена съм, че механизмът за подаване на жалби вече се е превърнал в съществена защитна мярка за лицата, които са обект на разследване, като се гарантира, че дейностите на OLAF са съгласувани със съответните процесуални гаранции и правила за разследванията.

Съдържание

Увод

1

1.

Мисия и правомощия на контрольора

4

2.

Първа пълна година от прилагането на новия механизъм за подаване на жалби

5

3.

Обзорен преглед на жалбите, подадени през 2023 г.

5

4.

Случаи, разгледани чрез механизма за подаване на жалби

9

4.1

Допустимост

9

4.2

Състезателно производство: предложение на решение

10

4.3

Решения за приключване на случаите

11

4.4

Обзорен преглед на основните констатации на контрольора

11

5.

Отношения със заинтересованите страни

14

6.

Административна и правна помощ

15

7.

Данни за контакт с контрольора

15

1.   Мисия и правомощия на контрольора

Контрольорът на процесуалните гаранции е длъжност, създадена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2223 на Европейския парламент и на Съвета (2) за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) („Регламента за OLAF“), за защита на процесуалните гаранции и основните права на лицата, разследвани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). На 3 май 2022 г. д-р Джулия Лафранк беше назначена като първи контрольор за мандат от пет години, който не подлежи на подновяване. Тя се подпомага от Секретариата на Надзорния комитет („Секретариата“).

Контрольорът изпълнява своите задачи при пълна независимост. „[П]ри изпълнението на своите задължения не [...] приема указания от когото и да било“ (член 9а, параграф6 от Регламента за OLAF). При положение, че засегнатите лица (4) по принцип не могат да обжалват по съдебен ред действията или бездействията на OLAF в хода на разследването, възможността да подадат жалба до контрольора придобива голямо значение. Жалбоподателят може да се обърне към контрольора в рамките на стриктните срокове, посочени в член 9б от Регламента за OLAF, за да поиска независима и задълбочена оценка на жалбата си. Чрез механизма за подаване на жалби контрольорът може да гарантира, че OLAF е действала в съответствие с правилата, определени в нейната правна рамка.

Съгласно член 9а, параграф 8 от Регламента за OLAF контрольорът

При обработването на жалби, подадени от засегнати лица относно спазването от страна на OLAF на процесуалните гаранции и правилата, приложими към разследванията, контрольорът не се стреми да замести със своята оценка оценката на OLAF относно това как да се провежда дадено разследване или как да се оценят доказателствата, или какви заключения да бъдат направени. Вместо това ролята на контрольора е, когато открие нарушение на процесуалните гаранции или правилата, приложими към разследванията, да прикани OLAF, като първа стъпка, да предприеме действия за намиране на решение по жалбата (предложение за решение). Ако не може да бъде намерено такова решение, като втора стъпка контрольорът ще отправи препоръка към OLAF как да реши жалбата. Съгласно разпоредбите за прилагане по отношение на контрольора (5) той оценява жалбите в рамките на състезателно производство, но без да се намесва и без да може да се намесва в провеждането на текущо разследване на OLAF (член 9б, параграф 6 от Регламента за OLAF).

2023 година беше година на предизвикателства предвид нарастващия брой на получените жалби и сложността на правните въпроси, повдигнати в тях. Въпреки че контрольорът не може да се позове в настоящия доклад на индивидуални преписки, по които се води разследване от OLAF, и трябва да гарантира техния поверителен характер дори след приключването на случаите (член 9а, параграф 9 от Регламента за OLAF), в него се предоставя полезно обобщение на вида проблеми, от които засегнатите лица са се оплакали. В него също така се описва как са разгледани тези опасения и се обяснява как работи механизмът за подаване на жалби и какви резултати са постигнати.

2.   Първа пълна година от прилагането на новия механизъм за подаване на жалби

От стартирането на дейността си през октомври 2022 г. контрольорът имаше възможността да работи по няколко интересни правни въпроса, като постепенно полагаше основата за създаването на солидна концептуална рамка, даваща възможност да се оценяват жалбите. Като се има предвид броят на разгледаните жалби и разнообразието от повдигнатите правни въпроси, 2023 г. беше едновременно година на предизвикателства и успехи. Жалбите се разглеждаха не само възможно най-бързо, но и възможно най-задълбочено и изчерпателно.

За да се разбере по-добре как функционира механизмът за подаване на жалби, е важно да се има предвид, че чрез този механизъм контрольорът получава привилегирован пряк достъп до преписката по съответното разследване на OLAF. Тази форма на достъп до преписката на OLAF е от първостепенно значение, за да могат да бъдат спокойни жалбоподателите, че контрольорът е в състояние обстойно да се запознае с разследващите дейности на OLAF дори в случаите, при които част от съответната информация може да е поверителна и не може да бъде оповестена на жалбоподателя. В това отношение контрольорът често извършва деликатно балансиране между поверителния характер на разследването на OLAF, от една страна, и състезателния характер на механизма за подаване на жалби, от друга.

През първите няколко месеца от дейността си (между октомври 2022 г. и декември 2022 г.) контрольорът получи 14 жалби, значителен брой от които (13) вече бяха висящи пред OLAF в очакване на назначаването на контрольора. До края на 2022 г. контрольорът беше приключил разглеждането на 6 от тези жалби, като по останалите 8 беше взето решение през 2023 г.

През 2023 г. са подадени 17 нови жалби от физически и юридически лица. През 2023 г. контрольорът приключи оценката си за 14 от тях, а за останалите 3 беше взето решение в началото на 2024 г. Последните 3 жалби бяха подадени малко преди края на годината и всички бяха обявени за допустими.

3.   Обзорен преглед на жалбите, подадени през 2023 г.

Повечето от 17-те жалби, получени от контрольора през 2023 г., са подадени от засегнати лица от вътрешни (6) разследвания на OLAF (13), а 4 от тях са свързани с външно разследване (7) (фигура 1). Повечето от жалбите са подадени на английски език, като са използвани и други езици (испански, френски и полски) (фигура 2). Подадени са 14 жалби от физически и 3 от юридически лица. Всичките 3 юридически лица бяха представлявани от адвокат, но това беше така само при три от 14-те жалби, подадени от жалбоподатели физически лица (фигура 3).

Фигура 1

Видове разследвания на OLAF, за които са подадени жалби през 2023 г.

Фигура 2

Езици на жалбите, подадени през 2023 г.

Фигура 3

Кой е подавал жалби?

В повечето случаи жалбоподателите се позоваха на нарушения на своите процесуални гаранции съгласно член 9 от Регламента за OLAF и на основните си права съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (фигура 4). Тези жалби се отнасяха до: i) правото на изслушване и ефективното упражняване на правото им да представят становища относно факти, които ги засягат (член 9, параграф 4 от Регламента за OLAF); ii) правото на информация (член 9, параграф 3 от Регламента за OLAF); iii) нарушения на принципите на справедливост, обективност и безпристрастност при провеждането на разследвания; iv) езиковия режим на разследванията (фигура 5). Жалбоподателите се оплакаха също от правилата, приложими към разследванията на OLAF (8), по-специално проверките на място и операциите в областта на цифровата криминалистика (фигура 6).

Фигура 4

Предмет на жалбите, подадени през 2023 г.

Фигура 5

Анализ на различните твърдения относно процесуалните гаранции, повдигнати през 2023 г. (включително допустими и недопустими жалби)

Фигура 6

Анализ на твърденията относно правилата, приложими към разследванията

4.   Случаи, разгледани чрез механизма за подаване на жалби

Контрольорът разглежда жалбите по справедлив, независим и безпристрастен начин. Процедурата в съответствие с Регламента за OLAF и разпоредбите за прилагане по отношение на контрольора протича на два етапа: i) оценка на допустимостта и дали жалбата е допустима; ii) оценка на доводите по същество, повдигнати от жалбоподателите — в зависимост от засегнатите въпроси контрольорът може да прикани OLAF да намери решение по жалбата (предложение за решение) и, ако е необходимо, да издаде препоръка на OLAF.

4.1.    Допустимост

В рамките на 10 работни дни от датата на получаване на жалба контрольорът трябва да вземе решение относно нейната допустимост. Условията за допустимост са посочени в член 9б, параграфи 1 и 2 от Регламента за OLAF, както и в член 5 от разпоредбите за прилагане. За да бъде допустима една жалба, тя следва да бъде подадена в рамките на един месец, след като жалбоподателят е узнал съответните факти, които съставляват предполагаемо нарушение на процесуалните гаранции или правилата за разследване, но във всички случаи не по-късно от един месец след приключване на разследването.

През 2023 г. контрольорът извърши оценка на допустимостта на всички висящи жалби в рамките на предвидения срок. Тя обяви 9 жалби за допустими (една от които за частично допустима) и 8 за недопустими (фигура 7). При 7 от 8-те недопустими жалби не са спазени сроковете, определени в член 9б, параграф 2. Другата жалба е подадена от лице, което не е засегнато лице (фигура 8).

Фигура 7

Допустимост на жалбите, получени през 2023 г

Фигура 8

Основания за недопустимост на жалбите, получени през 2023 г. (включително частично допустими жалби)

При разглеждането на допустимостта на жалбите контрольорът следва подход, насочен към спазване както на формулировката, така и на целите на съответните разпоредби на Регламента за OLAF.

В повечето случаи жалбите са обявени за недопустими, тъй като жалбоподателят е имал информация за предполагаемото нарушение на процесуалните гаранции повече от месец преди подаването на жалбата.

В няколко случая жалбата е обявена за недопустима, тъй като разследването на OLAF е приключило повече от месец преди момента, в който жалбоподателят е узнал за това приключване. Въпреки че тази ситуация може да е незадоволителна по отношение на възможността на жалбоподателя да подаде жалба до контрольора, остава фактът, че когато става въпрос за приключени разследвания, в Регламента за OLAF е определено допълнително по-строго условие за допустимост: не по-късно от един месец след приключването на разследването, независимо от момента, в който жалбоподателят е узнал съответните обстоятелства.

Контрольорът счита, че това несъмнено ограничително условие, приложимо за приключените разследвания, съществува, за да се запази не само ефективността на всяка евентуална последваща процедура на национално равнище или на равнището на ЕС, но също и ефективността на неговите собствени препоръки и предложения за решения по конкретния случай. Всъщност контрольорът би бил възпрепятстван да предложи полезно решение по случаи, които са били приключени от OLAF и за които може да има текущи процедури за последващи действия пред съответните национални или европейски органи. В такива редки случаи контрольорът счита, че засегнатите лица могат да повдигнат своите жалби пред съответните органи и по този начин да използват наличните (съдебни или административни) средства за правна защита.

Допустимостта ще остане важно условие за възможността жалбите да бъдат анализирани от контрольора. Във всички случаи, при които жалбите или твърденията бяха счетени за недопустими, контрольорът обясни на жалбоподателя подробно причините за решението си.

4.2.    Състезателно производство: предложение на решение

На принципна основа контрольорът се стреми във възможно най-голяма степен да прилага изцяло принципа на състезателното производство. В тази връзка както на OLAF, така и на жалбоподателите е дадена възможност да изложат гледната си точка и да представят подкрепяща документация. Те са информирани и за изявленията на другата страна и имат възможност да представят становища по тях.

В един от 9-те допустими случая, за които е издадено решение през 2023 г., контрольорът прикани OLAF да предприеме действия за намиране на решение по жалбата по силата на член 9б, параграф 3 от Регламента за OLAF. В този случай жалбоподателят е изразил опасения относно някои от въпросите, зададени от OLAF по време на събеседване, по-специално дали тези въпроси попадат в обхвата на разследването. Въз основа на прегледа на преписката, до която контрольорът имаше привилегирован достъп, контрольорът заключи, че обхватът на разследването, както е определен от OLAF, не е толкова ясен, колкото би следвало да бъде. Поради това контрольорът прикани OLAF да потвърди пред жалбоподателя обхвата на разследването, както е разбран от контрольора, и да изключи въпросите, зададени по време на събеседването, които изглеждаше, че попадат извън така разбрания обхват. OLAF даде задоволителен отговор на поканата на контрольора, като потвърди пред жалбоподателя обхвата на разследването, както действително е разбран от контрольора, и като изключи въпросите, които бяха извън този обхват. Предвид положителния отговор на OLAF на поканата за намиране на решение по жалбата, контрольорът приключи преписката. Жалбоподателят също се съгласи с предложеното от контрольора решение.

4.3.    Решения за приключване на случаите

До края на 2023 г. контрольорът е взел окончателно решение по 14 жалби: 8 жалби от 2022 г. и 6 жалби, подадени през 2023 г. (фигура 9). По 10 жалби контрольорът не констатира нарушение на процесуалните гаранции и правата на жалбоподателите. Що се отнася до останалите 4 жалби, в един случай контрольорът приключи преписката, тъй като жалбоподателят е отнесъл същите въпроси пред съд (член 6 от разпоредбите за прилагане по отношение на контрольора), докато при 2 други жалби контрольорът приключи преписките, тъй като OLAF прие поканата на контрольора за намиране на решение по жалбата. И накрая, една жалба беше приключена поради липса на интерес. В този случай жалбоподателят е обявен в ликвидация и ликвидаторът, водещ производството по несъстоятелност, не пожела производството пред контрольора да продължи.

Фигура 9

Окончателните решения, взети през 2023 г.

4.4.    Обзорен преглед на основните констатации на контрольора

През 2023 г. контрольорът разгледа различни аргументи, повдигнати от жалбоподатели относно процесуалните им гаранции. По-долу е направен обзорен преглед на основните повдигнати аргументи и как са били оценени от контрольора.

1.   Недискриминация/равнопоставеност

Принципът за недопускане на дискриминация беше повдигнат пред контрольора в няколко жалби. В един случай жалбоподателят твърди, че като го е поканила на събеседване, докато други засегнати лица са били поканени да предоставят само писмени отговори, OLAF е нарушила принципа за недопускане на дискриминация и е показала липса на обективност. Като се има предвид независимостта, с която се ползва-генералният директор на OLAF при провеждането на разследване (членове 5, 7 и 17.3 от Регламента за OLAF), контрольорът заяви, че OLAF се ползва със свобода на преценка, когато решава коя стратегия за разследване да използва и как тя следва да се приложи, при условие че е в съответствие с приложимите процесуални гаранции и правилата за разследване. Следователно OLAF е свободна да реши дали да събере информация чрез официално събеседване, писмена информация и/или като даде възможност на засегнатото лице да представи становище. Контрольорът не може да замени своята оценка на избора на OLAF на стратегия за разследване с тази на OLAF, но трябва да се съсредоточи върху проверката дали изборът на OLAF не се основава на неверни по същество факти или грешка при прилагане на правото, както и дали не е опорочен от явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Действията в друга посока може да се разглеждат като опит на контрольора за намеса в провеждането на разследване на OLAF (член 9б, параграф10 от Регламента за OLAF).

Що се отнася до спазването на принципа за недопускане на дискриминация и равно третиране, контрольорът припомни, че съгласно съдебната практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. В случая, посочен по-горе, ако OLAF е възприела различен подход към разследването на други засегнати лица в сравнение с подхода, възприет спрямо жалбоподателя, това се дължи на факта, че отговорите, предоставени в писмен вид от другите засегнати лица, са достатъчно изчерпателни и поради това не е било необходимо официално събеседване. Диференцираният подход, следван от OLAF по отношение на засегнатото лице, даде възможност на OLAF в този конкретен случай да разгледа конкретните обстоятелства на всяко лице и по този начин да осигури справедливо и балансирано разследване.

2.   Липса на безпристрастност/конфликт на интереси

Жалбоподателите представиха също твърдения за конфликти на интереси или липса на безпристрастност в разследванията на OLAF. Контрольорът подчерта, че конфликтът на интереси би направил всеки процес на вземане на решение несправедлив, като по този начин би подкопал принципа на законност при провеждането на разследванията на OLAF. Контрольорът анализира тези аспекти въз основа на утвърдената съдебна практика на Съда, която се отнася до двата основни компонента на концепцията за безпристрастност: субективна безпристрастност и обективна безпристрастност.

Според тази съдебна практика субективната безпристрастност се предполага при липса на доказателства за противното (9). При обективната безпристрастност не се изисква засегнатият член на персонала действително да е бил предубеден към предполагаемата жертва; достатъчно е да съществува основателно съмнение, което не може да бъде преодоляно (10). По същия начин, що се отнася до конфликта на интереси на длъжностни лица, Съдът заяви, че действителен или потенциален конфликт на интереси възниква, когато такова длъжностно лице има интереси като частно лице, които биха могли неправомерно да повлияят на изпълнението на служебните му задължения и отговорности. Може да се каже, че съществува предполагаем или очевиден конфликт на интереси, когато изглежда, че личните интереси на длъжностно лице биха могли неправомерно да повлияят върху изпълнението на задълженията му. Въз основа на тези съображения контрольорът не установи нарушение на нито един от двата принципа във въпросните случаи.

3.   Огледи на помещения и операции в областта на цифровата криминалистика

Инспекциите на помещения и операциите в областта на цифровата криминалистика са разследващи дейности, които се считат за представляващи „вмешателство по своето естество“ и следователно са предмет на специални правила. Такива дейности могат да се извършват само след предварително разрешение от -генералния директор на OLAF (11). В един случай засегнатото лице твърдеше, че инспекцията на неговите помещения, извършена от OLAF, съвместно с операция в областта на цифровата криминалистика, е била в нарушение на приложимите правила и на принципите на необходимост и пропорционалност.

Съгласно съдебната практика на съдилищата на ЕС провеждането от OLAF на инспекция на помещения на институция без предварителна информация, позволяваща надлежно да се предположи наличието на незаконни дейности от обхвата на компетентността на OLAF, е незаконосъобразно. Целта на всяка такава инспекция трябва да бъде да се съберат доказателства във връзка с подозираните незаконни дейности (12). Въз основа на привилегирования си достъп до преписките на OLAF контрольорът установи във въпросния случай, че предложената инспекция е била необходимо средство за събиране на доказателства, свързани с подозираните незаконни дейности. OLAF е следвала действащата процедура и по този начин са били обосновани както необходимостта, така и пропорционалността на инспекцията.

В друг случай относно инспекция в помещенията на жалбоподател жалбоподателят твърди, че не само не е бил информиран за решението на OLAF да извърши инспекция в неговия офис, но и при извършването ѝ в отсъствието на жалбоподателя OLAF не е спазила принципа на прозрачност и не е зачела процесуалните му права. В тази връзка контрольорът припомни, че съгласно член 4, параграф 2, буква а) от Регламента за OLAF се дава, в хода на вътрешно разследване, правото на OLAF на „ незабавен достъп без предупреждение до всякаква значима информация и данни, имаща отношение съм въпроса, предмет на разследването […] притежавани от институциите, органите, службите и агенциите, както и до техните помещения “. В Регламента не се прави позоваване на правото на засегнатото лице на информация относно инспекция, извършена от OLAF в неговите помещения. В член 4, параграф 4 от Регламента за OLAF се налага задължение на OLAF само да информира „ институциите, органите, службите и агенциите “, когато извършва инспекция в техните помещения, разглежда документи или данни, или изисква информация, с която те разполагат.

В друга жалба контрольорът трябваше да прецени дали данните, придобити от OLAF чрез операция в областта на цифровата криминалистика, включваща изземване на електронни устройства (например смартфони, преносими компютри), следва да бъдат изключени от досието по разследването, тъй като са били защитени от правото за запазване на поверителност на определени правни професии. Тогава контрольорът припомни, че защитата на правото за запазване на поверителност на определени правни професии е общ правен принцип и основно право, гарантирано в членове 7, 47 и 48 от Хартата на основните права (13). Правото за запазване на поверителност на определени правни професии служи за защита на комуникациите между клиент и адвокат и е съществен аспект от правото на защита на клиента (14). Както беше потвърдено по-рано в решение на Европейския съд по правата на човека, с член 8, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека се защитава поверителният характер на цялата кореспонденция между физически лица и се осигурява по-голяма защита на обмена между адвокатите и техните клиенти (15), чиято защита обхваща не само дейността по защита, но и правната консултация. В член 7 от Хартата на основните права се гарантира тайната на тайната на тези правни консултации както с оглед на тяхното съдържание, така и на съществуването им. Всяко лице, което се консултира с адвокат, може разумно да очаква съобщенията му да останат лични и поверителни (16). В този случай контрольорът установи, че OLAF, в съответствие със своите Насоки относно процедурите в областта на цифровата криминалистика, като първа стъпка е поставила придобитите електронни устройства в запечатани кутии за индексация на по-късен етап и операция по издирване на съответните данни. Следователно на този етап от разследването не е имало нарушаване на правото за запазване на поверителност на определени правни професии.

Според контрольора предпазливият подход на разследване, следван в този случай от OLAF, заедно със съществуващите защитни мерки за последващите етапи на индексиране и претърсване на придобитите цифрови изображения на въпросните устройства, е осигурил адекватни гаранции, че предполагаемите претенции във връзка с правото за запазване на поверителност на определени правни професии ще бъдат надлежно зачетени от OLAF.

4.   Правото на служител на ЕС да бъде информиран, че е засегнато лице, и отлагането на това право

Възможността на OLAF да отложи правото на информиране на служител на ЕС, че е засегнато лице, беше разгледана подробно от контрольора в случай, в който жалбоподателят оспори факта, че е бил информиран, че е засегнато лице, почти 3 години след започване на разследването.

За контрольора правото на информация е важна процесуална гаранция за засегнатото длъжностно лице и е неразривно свързано с правото на защита. В член 9, параграф 3 от Регламента за OLAF от OLAF се изисква бързо да уведоми служител на институция на ЕС, че е възможно да бъде лично замесен в нередност, стига това да не засяга провеждането на разследването. Следователно отлагането на задължението за информиране е изключителна мярка, която се предприема с цел защита на провеждането на разследването, когато OLAF установи конкретен риск. След като основанията за отлагане на задължението за информиране отпаднат, OLAF трябва да предостави на засегнатото лице при първа възможност информация за започването на разследването, както и информация за отлагането и основанията за отлагането.

Чрез своя привилегирован достъп до преписките на OLAF (17) контрольорът установи, че в разглеждания случай OLAF е решила да отложи информирането на жалбоподателя, че е засегнато лице, тъй като уведомяването му за разследването би застрашило разследването на OLAF. Контрольорът установи, че веднага щом причините за отлагането са престанали да съществуват, OLAF своевременно е информирала жалбоподателя за отлагането и причините за това в съответствие с приложимите правила.

5.   Езиков режим

От контрольора беше поискано да прецени дали засегнато лице, което беше длъжностно лице на ЕС (18), е имало право да поиска от OLAF да проведе разследването на майчиния му език и да предостави безплатно превод на досието по разследването на този език с аргумента, че това е от съществено значение за ефективното му процесуално представителство. Въз основа на съдебната практика на съдилищата на ЕС контрольорът не установи, че отказът на OLAF да предостави исканите преводи безплатно е нарушение на процесуалните права на жалбоподателя.

Според контрольора при вътрешно разследване засегнатото лице винаги е свободно да избере свой собствен адвокат. Този избор обаче не обвързва и не може да обвързва OLAF по отношение на езика за комуникация с жалбоподателя. Както е посочено в съдебната практика (19) на съдилищата на ЕС, приложима към персонала на ЕС (20), правото да се използва избраният от лицето език не е абсолютно право, тъй като институциите на ЕС трябва да функционират безпрепятствено. Контрольорът също така припомни, че задължението на институциите на ЕС съгласно Кодекса за добро административно поведение и Хартата на основните права (член 41, параграф 1) да кореспондират с гражданите на избрания от тях език се прилага само за отношенията между институциите на ЕС и гражданите, а не за тези, които са длъжностни лица на ЕС (21).

5.   Отношения със заинтересованите страни

Контрольорът счита, че е важно да поддържа редовен контакт с институциите на ЕС, генералния-директор на OLAF и други заинтересовани страни, за да се получава обратна информация относно ролята на контрольора и в крайна сметка да се подобрява защитата на процесуалните гаранции и основните права на засегнатите лица в разследванията, извършвани от OLAF.

На 27 юни 2023 г. контрольорът представи годишния си доклад за 2022 г. пред комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент. Тя представи доклада пред работната група „Борба с измамите“ на Съвета на ЕС на 25 септември 2023 г. и обмени становища с членовете на групата относно своята роля и относно защита на процесуалните гаранции на лицата, разследваните от OLAF.

На 21 септември контрольорът присъства на пленарното заседание на Надзорния съвет, на което представи годишния отчет за 2022 г. и обмени становища с членовете му.

На 8 декември 2023 г. контрольорът се срещна със заместник-генералния секретар на Европейската комисия и обсъди как е функционирал механизмът за подаване на жалби досега. Според контрольора е наложително секретариатът да бъде подсилен с допълнителни човешки ресурси, за да може да продължи да му предоставя висококачествена правна помощ и да се справя ефективно и своевременно с постепенно нарастващия брой жалби.

И накрая, контрольорът редовно обменя информация и поддържа ползотворни работни отношения с генералния директор на OLAF, основани на взаимно доверие и добро сътрудничество.

През април 2023 г. генералният директор на OLAF информира контрольора относно процедурата на OLAF за преразглеждане на нейните „Насоки относно процедурите на разследване, прилагани от персонала на OLAF“. По-късно, на 28 ноември 2023 г., въз основа на член 9б, параграф 9 от Регламента за OLAF (22) генералният директор на OLAF поиска становището на контролните органи относно проекта на преработения текст на насоките, предвид множеството препратки и разпоредби в него по отношение на процесуалните гаранции и основните права, които попадат в рамките на правомощията на контрольора. Контрольорът предостави становището си през 2024 г.

6.   Административна и правна помощ

Съгласно Регламента за OLAF, с оглед на ефективното използване на ресурсите, на секретариата на Надзорния съвет бяха възложени задачите по предоставяне на правна и административна помощ на контрольора.

Този избор допълнително се обосновава от взаимното допълване на мисиите и общите цели, преследвани от контрольора и от Надзорния съвет. Секретариатът осигурява приемственост, непрекъсната комуникация и безпрепятствено сътрудничество както с жалбоподателите, така и с OLAF.

Специализиран екип от висококвалифицирани служители в секретариата, действащ под ръководството на своя ръководител, предоставя ценни съвети и помощ на контрольора, като спазва изискванията за професионална тайна и поверителност.

7.   Данни за контакт с контрольора

По електронната поща:

OLAF-FMB-Controller-Procedural-Guarantees@ec.europa.eu

По пощата:

Контрольор на процесуалните гаранции/Секретариат на Надзорния съвет на OLAF

Rue Joseph II, 30

B-1049 Brussels, Belgium.

Онлайн:

https://supervisory-committee-olaf.europa.eu/controller-procedural-guarantees_en

---

(1)  Съдът на Европейския съюз се състои от две съдилища: Съда и Общия съд.

(2)   Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2223 на Европейския парламент и на Съвета от 23 декември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 по отношение на сътрудничеството с Европейската прокуратура и ефективността на разследванията на Европейската служба за борба с измамите (ОВ L 437, 28.12.2020 г., стр. 49).

(3)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 347, 20.10.2020 г., стр. 1).

(4)   „Засегнато лице“ означава лице или икономически оператор, което(който) е заподозрян(о) в извършване на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, и което(който) по тази причина е обект на разследване от страна на OLAF. Жалби, подадени от лица, различни от засегнати лица, включително от свидетели и информатори, попадат извън мандата на контрольора.

(5)  Решение на контрольора на процесуалните гаранции за приемане на разпоредби за прилагане относно разглеждането на жалби (ОВ C 494, 28.12.2022 г., стр. 17), достъпно на адрес: https://supervisory-committee-olaf.europa.eu/controller-procedural-guarantees/about-controller/legal-framework_en. Разпоредбите за прилагане по отношение на контрольора включват подробни правила относно разглеждането на жалби, включително правила относно подаването на жалба, обмена на информация между страните, организирането на изслушвания, различните действия, които се предприемат за разрешаване на жалбата, както и отношенията на контрольора с OLAF и с Надзорния съвет. В тях също така са включени разяснения относно редица въпроси, които не са изрично разгледани в Регламента за OLAF, например как се процедира в случаите, когато има паралелни съдебни производства или когато в дадена жалба се повдигат въпроси, свързани със защитата на личните данни.

(6)  Вътрешните разследвания представляват разследвания, провеждани от OLAF в рамките на институции, органи, служби и агенции на ЕС, създадени от или на основание на Договорите на ЕС, с цел борба срещу измамите, длъжностното присвояване, корупцията и всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на ЕС. За тази цел OLAF разследва сериозни въпроси, свързани с изпълнението на служебните задължения и представляващи неизпълнение на задълженията от страна на длъжностни лица и други служители на ЕС, които подлежат на дисциплинарно или, в зависимост от случая, на наказателно производство, или еквивалентно неизпълнение на задължения от страна на членове на институции и органи, началници на служби и агенции или членове на персонала на институции, органи, служби и агенции, които не са обект на Правилника за персонала (член 1, параграф 4 и член 4 от Регламента за OLAF).

(7)  Външните разследвания са разследвания, които OLAF провежда съгласно член 3 от Регламента за OLAF. Правомощията на OLAF обхващат всички разходи на ЕС (т.е. структурни фондове, селскостопанска политика и развитие на селските райони, преки разходи и външна помощ) и значителна част от приходите на ЕС, но не всички (главно мита и селскостопански мита).

(8)  Те включват правилата, определени в Регламента за OLAF, както и съдържащите се в различни текстове, включително Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2), Насоките относно процедурите на разследване, прилагани от персонала на OLAF, и Насоките на OLAF относно процедурите в областта на цифровата криминалистика.

(9)  Решение от 8 февруари 2018 г., Institute for Direct Democracy in Europe/Парламент, T-118/17, непубликувано, EU:T:2018:76, т. 27 и цитираната съдебна практика.

(10)  Решение от 20 октомври 2021 г., Kerstens/Commission, T-220/20, EU:T:2021:716, т. 42 и цитираната съдебна практика.

(11)  Член 15, параграф 2 от Насоките относно процедурите на разследване, прилагани от персонала на OLAF.

(12)  Дело C-130/19, Pinxten/ЕСП, т. 151; Вж. също по аналогия, дело C-37/13 P, Nexans и Nexans France/Комисия, т. 37.

(13)  Заключение на генералния адвокат от 29 април 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, C-550/07 P, EU:C:2010:229, т. 47.

(14)  Решение от 18 май 1982 г., AM&S Europe/Комисия, 155/79, EU:C:1982:157, т. 20 и 23.

(15)  Вж. за тази цел: Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ), решение от 6 декември 2012 г., Michaud/Франция, CE:ECHR: 2012 г.: 1206JUD001232311, точки 117 и 118.

(16)  ЕСПЧ, решение от 9 април 2019 г., Altay/Турция (№ 2), CE:ECHR: 2019 г.: 0409 JUD 001123609, точка 49.

(17)  Член 8, параграфи 1 и 2 от Решение на контрольора на процесуалните гаранции за приемане на разпоредби за прилагане относно разглеждането на жалби.

(18)  Определението на длъжностно лице на ЕС е дадено в член 1а от Регламент № 31(ЕИО), 11(ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия (ОВ P 45, 14.6.1962 г., стр. 1385). Документът е на разположение и тук: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:01962R0031-20240101.

(19)  Решение от 21 октомври 2009 г/, V/Комисия, дело F-33/08, ECLI:EU:F:2009:141, т. 170—171.

(20)  Персоналът на ЕС включва длъжностните лица на ЕС и други служители, наети по договор от ЕС (като срочно наети служители, договорно наети служители, местен персонал, специални съветници или акредитирани парламентарни сътрудници).

(21)  Вж. също член 9, параграф 5 от Регламента за OLAF.

(22)  Съгласно тази разпоредба генералният директор на OLAF „ може да поиска становището на контрольора по всеки въпрос, свързан със спазването на процесуалните гаранции и основните права, попадащ в сферата на компетентност на контрольора“ .