1)

Трябва ли член 97 от Arrêté royal du 20 juillet 1971 instituant une assurance indemnités et une assurance maternité en faveur des travailleurs indépendants et des conjoints aidants (Кралски указ от 20 юли 1971 г. за въвеждане на осигуряване за неработоспособност и осигуряване за майчинство в полза на самостоятелно заетите лица и подпомагащите ги партньори), [който] гласи по-специално, че „[п]омощта за майчинство се намалява с размера на обезщетенията, на които осигурената има право по силата на кодифицирания закон от 14 юли 1994 г. за задължителното здравно осигуряване и задължителното осигуряване за неработоспособност (седмиците отпуск за майчинство, посочени в член 93)“, да се тълкува в смисъл, че противоречи [на] член 8 от Директива 2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 година за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО (1) на Съвета, тъй като не позволява ищцата, г-жа UF, работила едновременно като наето лице на половин работен ден и допълнително като самостоятелно заето лице от 1 януари 2002 г., откогато се осигурява едновременно по схемите за заети и за самостоятелно заети лица, да получи съответно обезщетение[?] Г-жа UF ражда на 1 март 2006 г. и получава само сумата от 3 074 евро за отпуска си по майчинство от 16 февруари 2006 г. до 31 май 2006 г., изчислена само въз основа на схемата за наети лица.

2)

Като се има предвид фактът, че от 1 януари 2002 г. ищцата се е осигурявала по две социалноосигурителни схеми и съгласно член 97 от посочения по-горе кралски указ е имала право само на социалноосигурително обезщетение за заети лица, в случая — на горепосочената помощ за майчинство по схемата за наети лица, но не и на социалноосигурително обезщетение по схемата за самостоятелно заети лица, независимо, че се е осигурявала по нея, противоречи ли тази разпоредба на член 5 от Директива 2006/54/ЕО (2), който гласи, че „[б]ез да се засяга член 4, не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на пола, в професионалните социално-осигурителни схеми, по-специално по отношение на: а) обхвата на такива схеми и условията за достъп до тях; б) задължението за правене на вноски и изчисляването на вноските; в) изчисляването на обезщетенията, включително допълнителните обезщетения, дължими по отношение на съпруг/а или зависими лица, както и условията, регулиращи продължителността и запазването на правото на обезщетения“?

3)

Налице ли е дискриминация, основана на пола, по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 33 и 34 от нея, като се има предвид, че прилагането на член 97 от горепосочения кралски указ води до неблагоприятно третиране на жена в отпуск по майчинство, която извършва дейност като наето лице на половин работен ден и допълнителна дейност като самостоятелно заето лице и която може да претендира само за обезщетение за майчинство, изчислено въз основа на нейната заетост на непълно работно време? В този смисъл съображение 23 от Директива 2006/54/ЕО гласи, че „[о]т съдебната практика на Съда е видно, че неблагоприятното третиране на жена, свързано с бременност или майчинство, представлява пряка дискриминация, основана на пола. Поради това такова третиране следва да бъде изрично обхванато от директивата“.