1)

Трябва ли член 61 от Регламент (EC) 2017/1001 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година и член 9 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (2) да се тълкуват в смисъл, че притежателят на по-ранна марка, който в извънсъдебно искане определя краен срок за предявяването на иск за обявяване на недействителност, който срок ясно и недвусмислено съвпада с общия петгодишен срок за предявяване на такъв иск, е обвързан от собствените си действия, тъй като е създал у притежателя на по-късната марка очакването, че след посочената дата срещу него няма да бъде предявен иск заради евентуална недействителност? В този смисъл трябва ли позоваването на недобросъвестност при заявката за регистрация, направено в рамките на последващо съдебно производство с цел да се избегне прилагането на давностен срок, да се счита за недобросъвестно поведение, ако към момента на изпращане на посоченото извънсъдебно искане страната вече е разполагала с всички необходими данни, за да счита, че въпросната заявка за регистрация е била подадена недобросъвестно?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 61 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година и член 9 от Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че поведението на ищеца, изразяващо се в активно противопоставяне на регистрацията на марки на Европейския съюз, които по същество съвпадат с оспорените национални марки и чиято регистрация в крайна сметка е отказана в резултат на това противопоставяне, представлява усилие в разумен срок за поправяне на положението?