Жалба, подадена на 26 юни 2024 г. – EF/EUIPO

(Дело T-316/24)

(C/2024/4864)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: EF (представител: H. Tettenborn, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 16 април 2024 г., с което EUIPO отхвърля искането на жалбоподателя съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) да получи достъп до оценката на EUIPO на въздействието върху защитата на данните относно проведените от дистанция процедури за подбор по време на COVID-19,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа жалбата, като твърди, че EUIPO не е изпълнила задължението си по член 2, параграф 1, член 4, параграф 1, буква a), първо тире, член 4, параграфи 2, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

—

Жалбоподателят изтъква по-специално в това отношение, че EUIPO отказала да му предостави оценката на въздействието върху защитата на данните (ОВЗД), позовавайки се на изключенията по член 4, параграф 1, буква a), първо тире („обществена сигурност“), и по член 4, параграф 2, първо тире („търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост“). Жалбоподателят твърди, че EUIPO далеч не е доказала как оповестяването на исканата ОВЗД, която се отнася само до проведените от дистанция процедури за подбор по време на COVID-19 — следователно за периода от 2020 г. най-много до 2022 г. — могат да навредят на „обществената сигурност“ и на „търговските интереси“.

—

Освен това жалбоподателят твърди, че има по-висш обществен интерес от оповестяването на исканата ОВЗД, тъй като е налице силен обществен интерес да бъдат гарантирани прозрачност и равни възможности в процедурите на ЕС за подбор, за да се запази високият стандарт, приложим в институциите на ЕС, и да продължи да има обществено доверие в тяхната дейност и решения.

—

Освен това жалбоподателят изтъква, че EUIPO не е спазила член 4, параграф 7 от Регламент № 1049/2001. Според него ОВЗД относно проведените от дистанция процедури за подбор по време на COVID-19 не са използвани поне от 2022 г., а като се има предвид бързото техническо развитие в тази област, 4 години след въвеждането на такива процедури и 2 години след последното им използване са повече от достатъчни за да не се приложат изключенията, наведени от EUIPO.

—

Накрая, жалбоподателят твърди, че EUIPO не е спазила и член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001. Според него EUIPO е можела и е трябвало да оповести редактирана версия на документа, тъй като изобщо не е очевидно как оповестяването на такава версия не би отчело в достатъчна степен наведените от EUIPO съображения, които според нея обосновават изтъкнатите изключения.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (OВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).