СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки относно рамките за кооперативни инвестиции за енергийни проекти в морето

(C/2024/4277)

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ

I.а.

Политика на ЕС и Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E)

I.б.

Защо са необходими рамки за кооперативни инвестиции?

I.в.

Обхват на настоящите насоки

II.

ПРОУЧВАНИЯ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ ЗА МОРСКИЯ БАСЕЙН

II.а.

Анализ на разходите и ползите за морския басейн като основа за подялба на разходите

Сценарии и анализи на чувствителността

ii.

Съпоставителен сценарий

iii.

Референтна мрежа

iv.

Конфигурация на пазарните зони

Укрепване на сушата

vi.

Моделиране на разходите и ползите

vii.

Времеви и географски особености

viii.

Резултати от SB-CBA

II.б.

Необвързваща трансгранична подялба на разходите във връзка с морските басейни

Разходи, които ще бъдат включени в SB-CBCS

ii.

Праг на значимост за нетно положителните бенефициери

iii.

Резултати от SB-CBCS

III.

ПРЕПОРЪКИ ЗА СПЕЦИФИЧНТЕИ ЗА ПРОЕКТА ОЦЕНКИ

III.а.

Специфичен за проекта анализ на разходите и ползите

Процесът на създаване на PS-CBA

ii.

Сценарии и анализи на чувствителността за PS-CBA

iii.

Съпоставителни сценарии за PS-CBA

iv.

Конфигурация на пазарните зони

III.б.

Специфична за даден проект трансгранична подялба на разходите

Праг на значимост за нетно положителните бенефициери

ii.

Вноска на държави членки, в които не се осъществяват проекти

III.в.

Други инструменти, освен PS-CBCA

Инструменти за улесняване на пълноценното използване на инструмента PS-CBCA за проекти за пренос

ii.

Инструменти за запълване на траен недостиг на финансиране

I. ВЪВЕДЕНИЕ

I.а. Политика на ЕС и Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E)

Ускоряването на енергийния преход и обединяването на силите за постигане на по-устойчива енергийна система са основите на плана REPowerEU на Комисията за бързо намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива (1). В пълно съответствие с това ЕС преразгледа Директивата за енергията от възобновяеми източници (2), като завиши общата цел на Съюза за дела на енергията от възобновяеми източници до най-малко 42,5 % до 2030 г. Възобновяемите източници в морето ще изпълняват ключова роля в подкрепата за такива цели. Те ще допринесат значително за постигането на целите на ЕС по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници, предвидено е да станат основен стълб на бъдещия му електроенергиен микс и са необходими за преминаване към напълно декарбонизирана електроенергийна система до 2040 г (3). Чрез възобновяемите източници в морето също така ще се увеличи и вътрешното производство на електрическа енергия на ЕС и ще се намали зависимостта му от изкопаеми горива. Както вече е видно от резултатите от последните търгове, с тях ще се постигнат конкурентни цени на електроенергията, което ще подпомогне конкурентоспособността на промишлеността на Европа и ще допринесе за достъпни цени за потребителите. С верига на доставки, която в момента е до голяма степен вътрешна, и с увеличаващото се потребление, те ще създадат нови възможности за откриване на висококачествени работни места и преодоляване на местните предизвикателства в ЕС, свързани с безработицата.

Първият резултат от Регламент (ЕС) 2022/869 за трансевропейската енергийна мрежа беше постигнат през 2023 г., когато държавите членки договориха на регионално равнище общи цели за разполагане на инсталации в морето с мощност около 111 GW до 2030 г. и 317 GW до 2050 г (4)., което представлява значително увеличение от инсталираната мощност от 19,38 GW в ЕС до същата година — 2023 г. Има вероятност ползите от огромните производствени мощности, които ще бъдат инсталирани, да се разпространят и извън границите на държавите членки, в които се осъществяват проектите. Следователно ще са необходими трансгранични проекти, по-специално хибридни междусистемни връзки — преносни линии, които свързват възобновяемите източници в морето и осигуряват междусистемна връзка между държавите членки. Това беше едно от заключенията от първото издание на планове за развитие на мрежата, разположена в морето (ONDP), разработени и публикувани от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС-Е) за всеки от петте морски басейна на ЕС през януари 2024 г. — втори резултат по TEN-E, който се основава на регионалните споразумения на държавите членки. В такъв случай може да бъдат обмислени специфични инфраструктурни проекти в съответствие с нуждите, определени в ONDP, в десетгодишните планове за развитие на мрежите (TYNDP), и отразени в национални планове в областта на енергетиката и климата (NECP). Третото поредно изискване на TEN-E е Комисията да разработи насоки за анализ на разходите и ползите и трансгранична подялба на разходите за разработването на ONDP за всеки морски басейн, което се разглежда в настоящия документ. И накрая, в Регламента за TEN-E е предвидено ЕМОПС-Е да представи резултатите от прилагането на настоящите насоки за пръв път до 24 юни 2025 г. Впоследствие регионалните споразумения, ONDP и резултатите от прилагането на насоките за подялба на разходите трябва да се актуализират на всеки две години. В опредени области, разгледани в настоящите насоки относно подялба на разходите, за пълното прилагане на принципите в тях може да е необходимо разработването на ONDP. Следователно за първата версия на упражнението по прилагане на подялба на разходите, което ще бъде проведено от ЕМОПС-Е, може да са необходими известни опростявания.

I.б. Защо са необходими рамки за кооперативни инвестиции?

Необходимостта от трансгранична подялба на разходите за разработването на ONDP произтича от няколко особености, специфични за енергийните проекти в морето, които изискват специално внимание.

Първо, за тях е нужно значително ниво на ангажираност от страна на държавите членки за разгръщането на проект в рамките на своята акватория поради техния размер, наличието на други дейности в морето и евентуални трансгранични въздействия. Държавите членки участват в разработването на възобновяеми източници в морето, като разработват предварителни проучвания на повърхността на морското дъно и морската околна среда, стратегически оценки на околната среда, морски пространствени планирания с подбрани подходящи зони, търгове на възобновяеми източници, отдаване под наем на зони от морското дъно и определяне на политически цели за възобновяеми източници в морето. Тъй като действията на една държава членка могат да окажат влияние на нейните съседи, е от съществено значение наличието на междуправителствено сътрудничество. Това налага силно регионално сътрудничество между държавите членки на различните етапи от разгръщането на възобновяеми източници в морето, включително относно подялбата на разходите и ползите.

Второ, регионалните споразумения на държавите членки за целта от около 317 GW до 2050 г. са амбициозни, реалистични и необходими за декарбонизацията на европейския енергиен сектор до 2040 г. Те съдържат разбивки по държава членка, които описват начина за постигане на комбинираните цели. И все пак част от такива национални разбивки на регионалните цели може да е невъзможно да се реализират, ако не се осигурят благоприятни условия. Те се предоставят, като се гарантира, че потенциалът за възобновяеми източници в морето, подкрепен с политически цели, може ефективно да достига потребителите в региона на национално равнище (предоставяне на електроенергия на традиционни, електрифицирани и нови потребители), на трансгранично равнище (търгуване с електроенергия чрез хибриди и чрез междусистемни електропроводи на сушата) и чрез преобразуване в други енергоносители (power-to-X, като например водород и амоняк, за употреба на вътрешния пазар или за износ).

Адекватната координация на планирането на равнището на ЕС и регионалното планиране следва да подпомогне някоя от тези области, по-специално чрез бъдещи оценки на ONDP. При все това някои от благоприятните условия зависят до голяма степен от националните и местните стратегии и политики, като например промишлена (напр. декарбонизация на енергийно интензивните отрасли), цифрови (напр. центрове за данни) и за енергетиката (напр. междусистемни връзки и водород). Без тези съображения от страна на потреблението регионалните цели, свързани с разгръщането на възобновяеми източници в морето може действително да се окаже невъзможно за реализиране: ако с производството не може ефективно да бъдат достигнати потребителите, ползите за държавите членки, които желаят да осъществят допълнителни проекти за енергия от възобновяеми източници в морето, може в крайна сметка да спаднат под разходите за разгръщане. Същевременно пълното оползотворяване на типичните за Европа възобновяеми източници в морето е от ключово значение за декарбонизацията на Европа и нейните региони. Това налага постигането на общо разбирателство между държавите членки на всеки регион относно последиците от развиването на техните регионални амбиции за възобновяемите източници в морето, както и рисковете и последиците, в случай че част от тези амбиции не бъдат постигнати, както и всякакви свързани разходи и пропуснати ползи.

Трета важна особеност е свързаността с електроенергийната мрежа. За свързване на ветроенергийните паркове в морето като цяло ще са необходими значителни инвестиции „на зелено“ в електроенергийни мрежи, тъй като противно на ситуацията на сушата все още не съществуват сложнозатворени мрежи в морето. Тук хибридните проекти ще изпълняват основна роля, тъй като дават възможност за разгръщането на повече инсталирана мощност за енергия от възобновяеми източници, увеличават регионалната сигурност на доставките и поддържат нивото на цените. Освен това една хибридна междусистемна връзка може да увеличи употребата на активи за пренос, а по този начин и своята стойност в сравнение с радиално присъединените ветроенергийни паркове (т.е. свързани с пряка връзка с брега), тъй като ветроенергийният парк получава достъп до допълнителен пазар, а хибридният може да продължи да „служи“ за междусистемна връзка в моменти на слаб вятър.

Една добре планирана енергийна мрежа за възобновяеми източници в морето, която използва оптимално пространството в морето и на сушата и насърчава междусистемните връзки, ще спомогне също и за намаляване на въздействието върху околната среда, и за намаляване на разходите за инвестиции в преносни мрежи за свързване на същото количество мощности за енергия от възобновяеми източници. Следователно обсъжданията относно подялба на разходите следва да се основават на планиране и на анализи на разходите и ползите, с които по подходящ начин се определя стойността на хибридите и двойната им роля на свързваща линия, която позволява интегрирането на нови възобновяеми източници в морето, както и на междусистемна връзка.

Като се има предвид сложността на енергийните проекти в морето, за да се вземат тези три особености под внимание своевременно, е необходимо по-силно сътрудничество на регионално равнище, създаването на нови трансгранични проекти и справедлива система на разпределение на инвестиционните разходи, която отразява разпределението на ползите. Следователно са необходими рамки на кооперативни инвестиции, които позволяват на държавите членки да постигнат общите си цели, за да се гарантира създаването на необходимите благоприятни условия.

I.в. Обхват на настоящите насоки

За реализирането на огромните предимства, които ще осигурят възобновяеми източници в морето, е необходимо да се преодолее предизвикателството, свързано с постигане на консенсус относно равностойното разпределение на разходите. За трансграничните проекти това обикновено се договаря чрез двустранни преговори. Окончателното споразумение за разпределяне на разходите за енергийни проекти в морето действително следва да остане специфично за дадения проект, когато е налична подробна информация. При все това, за разгръщането на повече от 300 GW през следващите две и половина десетилетия, към което се стремят държавите членки, е необходимо специфичният за даден проект подход „от долу нагоре“ да се допълни с оценки на високо равнище на всеки морски басейн, за да се подпомогне навременното стартиране на дискусии, определянето и ангажирането на съответните страни и разбирането на последиците от гледна точка на цената, свързани с реализирането на регионалните планове.

Необходими са рамки за кооперативни инвестиции за енергийни проекти в морето от трансгранично значение, за да се гарантира, че регионалните амбиции няма да бъдат компрометирани. Настоящите насоки имат за цел да бъдат в помощ на държавите членки и регулаторните органи, за да провеждат диалози относно принципите на сътрудничество още в момента на определяне на нуждите на мрежата, да ускоряват възникването на нови трансгранични проекти и да насърчават изпълнението на политически споразумения. Ранната регионална информация на базата на общи принципи ще помогне на държавите членки да се договорят да проучат и инвестират в трансгранични енергийни проекти в морето, а именно хибридни междусистемни връзки и съвместни проекти за енергия от възобновяеми източници в морето.

С настоящите насоки се определя рамка за новия анализ на разходите и ползите за морското дъно (SB-CBA) и трансгранична подялба на разходите (SB-CBCS), с които се оценяват последиците от разработването на ONDP. Те надграждат върху ONDP и в бъдеще ще ги допълват, като с времето ще се променят в резултат на бъдещите развития в планирането, включително интегриране на енергоносители с водородни системи, което ще подобри признаването на ползите на хибридите, нуждите от укрепване мрежата на сушата и всякакви други свързани промени в бъдеще. Макар че настоящите насоки съдържат принципи, които като цяло биха били приложими спрямо развитията на ONDP, те може да бъдат актуализирани, ако бъде счетено за необходимо в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламента за TEN-E. Считано от 2026 г., в допълнение към подкрепата за обсъжданията относно подялбата на разходите SB-CBA и SB-CBCS ще подкрепят държавите членки в бъдещите преразглеждания на своите регионални цели за възобновяемите източници в морето. Важно е също да се подчертае, че SB-CBCS няма обвързващи последици върху решенията за специфична за даден проект трансгранична подялба на разходите (PS-CBCA), които си остават основния инструмент за провеждане на преговори относно реалната подялба на инвестициите за проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес, както и за съвместни проекти за производство на енергия от възобновяеми източници.

В насоките се разглеждат и особеностите на специфичните за проектите анализи на разходите и ползите, както подходите на подялба на разходите. Те съдържат препоръки, които допълват Насоките на Комисията относно подялбата на разходите и ползите в трансграничните проекти за възобновяеми енергийни източници (5) и Препоръките на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) относно добрите практики за разглеждане на инвестиционните искания (включително трансгранична подялба на разходите) за проекти от взаимен интерес (6). В съответствие с член 16, параграф 11 от Регламента за TEN-E ACER следва да гарантира, че принципите, посочени в настоящите насоки на Комисията, последователно се вземат под внимание при всякакви бъдещи актуализации на нейните препоръки. И накрая, в препоръките се разглеждат потенциални нови инструменти за кооперативни инвестиции за енергийни проекти в морето от трансгранично значение за активите за пренос и за производство.

II. ПРОУЧВАНИЯ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ ЗА МОРСКИЯ БАСЕЙН

ЕМОПС-Е има задължението да извършва оценки на разходите и ползите и на подялбата на разходите за всеки от петте приоритетни коридора за мрежи, разположени в морето, съгласно Регламента за TEN-E въз основа на вече разработените ONDP, т.е. за държавите членки, които имат амбиции във връзка с възобновяеми източници в морето. Следователно SB-CBA и SB-CBCS трябва да включват въпросните държави членки по всеки разглеждан приоритетен коридор за мрежа, разположена в морето, а именно:

—	Коридор за мрежи, разположени в северните морета („NSOG“): Белгия, Германия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Швеция

—	План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на мрежите, разположени в морето (BEMIP): Германия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Швеция

—	Мрежи, разположени в южни и западни морета (SW): Гърция, Испания, Франция, Италия, Малта, Португалия

—	Мрежи, разположени в южни и източни морета (SE): България, Кипър, Гърция, Хърватия, Италия, Румъния, Словения

—	Мрежи, разположени в Атлантическия океан: Испания, Франция, Ирландия, Португалия

Следователно географският обхват на дейностите обхваща съответните държави членки на съответните морски басейни. При условие че има интерес, в извънредни обстоятелства и ако е надлежно обосновано в дейностите може да се включват допълнителни държави, включително и без излаз на море, или трети държави, което ще трябва да се оценява въз основа на отделния случай.

II.а. Анализ на разходите и ползите за морския басейн като основа за подялба на разходите

Анализът на разходите и ползите помага на лицата, вземащи решения, да разберат очакваните резултати от реализирането на даден план или проект, като служи за обосноваване на дискусии между участващите страни. SB-CBA се отнася до определянето на разходите и ползите, свързани с реализирането на ONDP, с което държавите членки се осведомяват за въздействието на своите амбиции, свързани с възобновяеми източници в морето.

i. Сценарии и анализи на чувствителността

Всеки SB-CBA трябва да се изпълнява, като се използват най-новите съвместни сценарии, установени в рамките на десетгодишния план за развитие на мрежата (TYNDP), в съответствие с член 12 от TEN-E. Използването на няколко сценарии спомага за отчитане на различни възможни бъдещи развития, като например евентуално по-високо потребление поради различни очаквания например в електрическите превозни средства или центровете за данни, или в наличието на гъвкавост. Във всички сценарии по TYNDP трябва да се вземат под внимание регионалните цели на държавите членки за възобновяеми източници в морето, докато в различните сценарии биха могли да се включат различни стойности в диапазоните, посочени в споразуменията.

Несигурностите следва да се разрешават главно посредством различните съвместни сценарии по TYNDP, а не чрез анализи на чувствителността. По-голямата стабилност на ниво планиране в голям географски и времеви мащаб ще се постигне главно чрез въвеждане на няколко сценария. Чувствителност към индивидуални променливи може да се наблюдава на ниво проект.

ii. Съпоставителен сценарий

Съпоставителният сценарий е алтернативата, спрямо която се прави сравнение с ползите и разходите от реализирането на ONDP, т.е. какво друго реалистично развитие би могло да настъпи, вместо това, което е представено в ONDP. Това служи за определяне на добавената стойност, постигната чрез реализирането на ONDP, и възможностите за сътрудничество, които тя обуславя. За всеки SB-CBA в съпоставителните сценарии следва да се прецени в каква степен реалистично могат да бъдат цялостно постигнати без сътрудничество регионалните цели, свързани с разгръщането на възобновяеми източници в морето. Някои радиално свързани ветроенергийни паркове вероятно ще станат твърде скъпи за обекти отвъд определено разстояние, за което ще са необходими хибриди, за да станат интересни от търговска гледна точка. В такива случаи реалистичната алтернатива на определен хибриден проект може бъде не радиален проект, а въобще никакъв проект. По подобен начин интересът на осъществяваща проект държава членка да продаде на търг допълнителното производство в морето може да спадне, ако не бъдат инсталирани нови междусистемни връзки на сушата, които гарантират, че допълнителната електроенергия може да достигне центровете с голямо потребление. В такъв случай в съпоставителния сценарий следва да се допусне частичен спад в мощностите за производство на електроенергия в морето, които трябва да бъдат разгърнати.

При все това определянето на такова реалистично алтернативно развитие — съпоставителния сценарий — не е лесна задача. Когато определят своите регионални цели за производство на електроенергия в морето, държавите членки обръщат особено внимание на ограничения като наличен потенциал за вятърна енергия от разположени в морето инсталации, налична акватория, наличието на защитени от екологична гледна точка области, публичен транспорт и др. След това в ONDP описват необходимата трансгранична (и радиална) енергопреносна инфраструктура, чрез която ще реализират своите амбиции. В съпоставителния сценарий трябва да се вземе предвид фактът, че при липсата на сътрудничество, каквото е предвидено в ONDP, тези пречки допълнително ще ограничат мощностите в морето, които могат да бъдат разгърнати. По-специално ограниченията от страна на потреблението — и на национално, и на трансгранично равнище, са от ключово значение, за да се определи доколко фактическият сценарий не е реалистичен без нови трансгранични проекти. Отвъд определено равнище на разгръщане на производство на електроенергия в морето без сътрудничество маргиналната стойност на новите ветроенергийни паркове в морето може да е ограничена от гледна точка на очакванията за вътрешно потребление в държавите членки на разгръщането, както и налични възможности за търгуване посредством вече съществуваща трансгранична енергийна инфраструктура.

Тъй като държавите членки имат отговорността за определяне на амбицията, разполагането и продажбата чрез търг на възобновяеми източници в морето, те ще имат и ключова роля в оценяване на последиците от гледна точка на постигането на регионалните амбиции за възобновяемите източници в морето при лисата на нова трансгранична инфраструктура, както е определено в оптимизирания ONDP. Следователно за съпоставителния сценарий държавите членки следва да предоставят също информация за очакванията си относно реализируемите цели за производство на енергия в морето при ограничени условия на износ, като същевременно запазят своите амбиции и се стремят към съгласуван подход във всеки регион. В съпоставителния сценарий следва да се приемат за реалистични радиално свързаните проекти до равнището на производство на електрическа енергия, а след този праг следва да не се допуска наличието на проект.

Тази дейност следва да бъде високо оценявана от държавите членки, тъй като им позволява не само да гарантират оценяването на SB-CBA с подходящ съпоставителен сценарий, но и да разберат зависимостта на своите амбиции за възобновяеми източници в морето от плодотворното регионално политическо сътрудничество. Освен това, както е при регионалните цели за производство на енергия в морето, определянето на нереализируемата част от тези цели може да има трансгранични последици и следователно в идеалния случай следва да е извършва на регионално равнище въз основа на национални оценки и общоприети принципи. Групите на високо равнище (7) или регионалните групи по регламента за TEN-E биха могли да служат като форуми в подкрепа на този процес. Като се имат предвид времевите ограничения, за първото издание на SB-CBA ще е необходимо съпоставителният сценарий да бъде опростен.

iii. Референтна мрежа

Референтната мрежа е базовата мрежа, която се очаква да бъде въведена до изтичане на конкретния времеви хоризонт съгласно анализа в SB-CBA. Разходите и ползите са моделиране за фактическия (ONDP) и съпоставителния сценарий, като тази референтна мрежа се счита за мрежата, към която се добавя или от която се изважда фактическият или съпоставителният сценарий. Референтната мрежа, използвана за всички SB-CBA, следва да съответства за всеки съответен времеви хоризонт на приложимия за целия ЕС модел, използван за специфичните за даден проект анализи на разходите и ползите по TYNDP, като се гарантира съгласуваност с оценките по TYNDP на цялата мрежа, както и отчитане на други проекти за морските басейни и потребности.

iv. Конфигурация на пазарните зони

Конфигурацията на пазарните зони може да окаже въздействие върху разпределението на ползите между държавите членки. За нуждите от хибридна междусистемна връзка, определени в ONDP, в SB-CBA следва да се използва конфигурация на пазарна зона в морето за свързаното производство, тъй като тя отразява мрежовите условия в процесите на изчисляване на капацитета и процесите на разпределяне (8).

v. Укрепване на сушата

За реализирането на ONDP ще е необходимо значително укрепване на мрежата на сушата със съответните разходи и ползи, като например намалени ограничения. SB-CBA следва да включва оценки на укрепването на сушата за държавите членки, които попадат в обхвата, по морски басейн. Определянето на необходимото укрепване за реализиране на ONDP е предизвикателство от гледна точка на моделирането, тъй като укрепването на сушата, определено в ONDP, може да се изисква и за друга потребност от система на сушата. При все това, изключването на разходите и ползите от нуждите от укрепване на сушата би дало на държавите членки непълна представа за последиците от разработването на ONDP и може да се окаже решаващ фактор в затвърждаването на интереса към разгръщането им, тъй като той е свързан със сигурността, че електроенергията от възобновяемите източници в морето действително ще отговори на потреблението. В случай на припокриващи се нужди от укрепване на мрежата на сушата между нуждите, произтичащи от интегрирането на възобновяеми източници в морето, и такива от други нужди, свързани със сушата, следва да се взема под внимание само тази част от нуждите от укрепване на сушата, която може да бъде ясно определена като необходима единствено поради нуждите в морето. Следва да се вземе предвид също и фактът, че разгръщането в по-слаба степен на възобновяеми източници в морето поради не толкова силно сътрудничество би довело до дори по-голяма нужда от възобновяеми източници на сушата, което на свой ред би могло да увеличи нуждите от укрепване на мрежата на сушата.

ЕМОПС-Е следва да предостави прозрачна информация относно направените допускания, за да разграничи нуждите от укрепване, свързани с мощностите за производство на електроенергия в морето. Когато е необходимо, ЕМОПС-Е следва да иска насоки от групите на високо равнище или регионалните групи по регламента за TEN-E.

vi. Моделиране на разходите и ползите

Въздействията, оценени съгласно SB-CBA, следва да включват най-малко следните ползи по TYNDP: социално-икономическо благополучие, вариране на емисиите на CO2, различни от CO2 емисии (включително замърсители на въздуха), адекватност на системата и интегриране на енергията от възобновяеми източници. Доколкото е възможно, следва да се оценят въздействията върху биологичното разнообразие и други свързани вторични ефекти за околната среда (напр. друго замърсяване). В рамките на последните разгръщането на възобновяеми източници в морето е очевидна полза от разработването на хибридна инфраструктура в морето и радиална инфраструктура за пренос. Хибридните преносни линии ще осигурят допълнителни ползи в интегрирането на възобновяеми източници на сушата, като се има предвид ролята им на междусистемни връзки. Освен това, чрез оценка на съпоставителния сценарий, както беше описано по-рано, се определят количествено ползите от производство на електрическа енергия в морето, които иначе не биха били реализирани.

Когато е възможно, разходите следва да се определят главно въз основа на капиталовите разходи (CAPEX). Следва да се включват само разходите за пренос, т.е. не за производство, чиито разходи са търговски обусловени и се определят само чрез специфични за даден търг проекти, докато съответните ползи се разглеждат по определения по-горе начин. ЕМОПС-Е не следва да оценява настоящите и бъдещите развития на инвестиционните разходи на ветроенергийните паркове в морето. Всички активи за пренос, определени в ONDP, следва да се оценят в SB-CBA. Оперативните разходи могат да представляват значителна част от общите разходи за реализиране на ONDP, но често са свързани със специфични за проекта характеристики, като например загуби в мрежата или поддръжка и може да е трудно да се оценят адекватно на ниво морски басейн. Нуждите от балансиращ резерв също може да бъдат засегнати от разгръщането на възобновяеми източници в морето, но SB-CBA може да не са подходящи за такива оценки. В това отношение операторите на преносни системи би могло да поискат от регионалните координационни центрове да извършат специални оценки, като вземат предвид производството на електроенергия в морето в своите задачи по регионално оразмеряване и възлагането на обществени поръчки. ЕМОПС-Е следва да оцени кои оперативни разходи биха могли стабилно да се интегрират в SB-CBA. Когато си сътрудничат по конкретен трансграничен проект, би било полезно държавите членки да включат в съответния специфичен за проекта анализ на разходите и ползите всички съответни оперативни разходи отвъд тези, които се разглеждат от ЕМОПС-Е на ниво морски басейн.

vii. Времеви и географски особености

Нивата на риск, свързани с реализирането на ONDP, нарастват с времето, напр. резултатите от планирането може да се променят с настъпване на други събития в държавата или може да бъдат определени алтернативни проекти. Следователно тези сложности от гледна точка на времето и риска налагат времево разграничаване. SB-CBA следва да се извърши за 2040 г. и 2050 г. Предвид времето, необходимо за разработване на енергиен проект в морето, и момента, до който ще бъдат публикувани първите SB-CBA, не следва да се извършват оценки за 2030 г., тъй като те не биха осигурили полезна информация на държавите членки.

Резултатите от SB-CBA следва да се определят индивидуално по държава членка, както и обобщено по морски басейн. Това осигурява на държавите членки в даден регион инструменти, с които да определят нетните бенефициери от изпълнението на ONDP и на свой ред да започнат да изготвят концепции за проекти, които ангажират и други държави членки, различни от тези, които в проектите се осъществяват физически. Това им дава възможност също да обсъдят съвместно пълните последици на високо равнище от реализирането на ONDP. По-късно, в дискусии по конкретни проекти, може да се прецени, че някои от държавите членки, които първоначално са взети под внимание от резултатите от SB-CBA, в действителност не се възползват от даден проект (а вероятно се възползват от други проекти на ONDP). Същевременно тези държави членки, които се възползват, могат да бъдат идентифицирани и включени в процеса на ранен етап, с което се свеждат до минимум рисковете от неуспех в случай на късно включване в специфичен за проекта процес на разпределение на разходите.

viii. Резултати от SB-CBA

Съответните оператори на преносни системи и национални регулаторни органи, ACER и Комисията следва да участват по подходящ начин в дейностите на ЕМОПС-E за SB-CBA. ЕМОПС-E следва да представи своите резултати относно приоритетните мрежови коридори в морето по TEN-E в съответните регионални групи или, когато е приложимо, в групите на високо равнище. Резултатите следва да бъдат предоставени в евро за сценарий на TYNDP с най-добра оценка, където са показани диапазони на несигурност, които отразяват другите съвместни сценарии на TYNDP. В SB-CBA следва да се определят нетно положително и нетно отрицателно засегнати държави членки. Той следва също така да включва обобщение на всички инфраструктурни нужди за разработване на ONDP и, доколкото е възможно, тяхното въздействие върху резултатите от SB-CBA.

За да улеснят допълнително регионалните дискусии, националните регулаторни органи на даден регион следва да оценяват дейността по SB-CBA, извършена от ЕМОПС-E и, когато е уместно, да осигуряват подкрепа за резултатите от него. Това може да подпомогне натрупването на предварителна регулаторна подкрепа и ангажираност, като намали пречките и времето в специфичните за проекта стъпки. Освен това ACER следва да обмисли предоставянето на становище на всички SB-CBA.

Когато SB-CBA показва положителни резултати за определени трансгранични инфраструктурни нужди, те следва допълнително да се проучат. Поради това следва да се очаква включването на специфични за проекта оценки в регионалните инвестиционни планове (т.е. проучвания на проекти) или в TYNDP.

II.б. Необвързваща трансгранична подялба на разходите във връзка с морските басейни

В SB-CBCS следва да се предоставя информация относно съображенията за подялба на разходите на регионално равнище въз основа на разходите и ползите от реализирането на ONDP. Резултатът от тази дейност е информативен и индикативен, без да води до действително разпределение на разходите.

i. Разходи, които ще бъдат включени в SB-CBCS

Включването в SB-CBA на всички мрежови нужди, необходими за реализиране на регионалните амбиции свързани с производството на електроенергия в морето, дава възможност на държавите членки (и на операторите на преносни системи, и на веригата за доставки) да извличат необходимата информация относно нуждите от сътрудничество, количествата оборудване, показателите за ползите от разработването на трансгранични проекти за пренос, за да се даде възможност за иначе неосъществими потенциали в морето, и друга информация, свързана с евентуално преразглеждане на регионалните цели по отношение на производството на електроенергия в морето.

Що се отнася до подялбата на разходите, само един поднабор от инфраструктурните нужди, включени в ONDP и SB-CBA, следва да бъдат предмет на дейността по SB-CBCS: тези ясно трансгранично значение. За нуждите от хибридна инфраструктура това включва електропреносните мрежи в морето от обекти за производство на енергия от възобновяеми източници в морето до две или повече държави членки. Някои нужди от инфраструктура за радиално свързване също може да бъдат от значение за подялбата на разходите. Това би било така по-специално ако те са част от инфраструктурна нужда, определена от ONDP като предвидена да се превърне в хибридна на по-късен етап. Някои укрепвания на мрежите на сушата също ще бъдат от значение за разработването на ONDP и имат ясно трансгранично значение. За да се гарантира справедливост в дискусиите относно подялбата на разходите, свързани с интегрирането на възобновяеми източници в морето, те по принцип също следва да бъдат включени в дейността по SB-CBCS, доколкото е възможно да се установи подходяща методология, както е описано по-горе.

Като запазят в обхвата на SB-CBCS само тези инфраструктурни нужди, които са ясно приложими за интегрирането на възобновяемите източници в морето и имат трансгранично значение, държавите членки в даден регион могат да определят кои от тях са по-подходящи за изготвянето и последващата подялба на разходите по преговорите относно конкретни трансгранични проекти в определен времеви хоризонт (2040 г. или 2050 г.). Това ще спомогне за ранното предварително определяне на обхвата на потенциалните групи от проекти, които да бъдат обединени, и навременното ангажиране на националните регулаторни органи и операторите на преносни системи.

ii. Праг на значимост за нетно положителните бенефициери

Преговорите по конкретни проекти имат пряко въздействие върху подялбата на разходите и следователно за определянето на нетни положителни бенефициери на специфична за даден проект трансгранична подялба на разходите по конкретни проекти е необходимо да праговете на значимост да продължат да се използват прагматично. Така се гарантира, че моделираните вноски с малка величина от държави членки, в които не се осъществяват проекти, не увеличават значително разходите за преговорите и административните разходи за даден проект, т.е. не увеличават прекомерно броя на участващите страни.

На ниво планиране, което е концептуално и без обвързващи последици за разходите, тези аргументи не са приложими, докато може да има алтернативни разходи, свързани с неидентифицирането и ангажирането достатъчно навреме на страните бенефициери със сравнително по-малки нетни положителни въздействия. Освен това на ниво планиране всеки малък праг би могъл да доведе до съществени пропуски по отношение на общия размер на обхванатите разходи, като инфраструктурните нужди на една държава членка за цяло десетилетие потенциално ще включват голям брой проекти и инвестиционни разходи. Следователно за SB-CBCS не следва да се използва минимален праг на значимост на нетните положителни въздействия.

iii. Резултати от SB-CBCS

Съответните оператори на преносни системи и национални регулаторни органи, ACER и Комисията следва да бъдат включени по подходящ начин в дейностите по SB-CBCS на ЕМОПС-E, резултатите си от които ЕМОПС-E следва да представи на приоритетните мрежови коридори в морето по TEN-E. ЕМОПС-E следва да докладва заявлението за подялба на разходите за всяка държава членка по морски басейн, разделено на десетилетие (2040 г. и 2050 г.), в евро, въз основа на разпределение, което е пропорционално на дела на ползите. SB-CBCS следва също така да включи обобщение на всички инфраструктурни нужди, приложими към регионалната подялба на разходите и, доколкото е възможно, тяхното въздействие върху резултатите от SB-CBCS.

III. ПРЕПОРЪКИ ЗА СПЕЦИФИЧНТЕИ ЗА ПРОЕКТА ОЦЕНКИ

III.а. Специфичен за проекта анализ на разходите и ползите

i. Процесът на създаване на PS-CBA

Когато започват дискусии и преговори за подялба на разходите по конкретни трансгранични проекти за пренос в морето, националните регулаторни органи (НРО) разчитат на специфични за проекта анализи на разходите и ползите (PS-CBA). Това може да е така и когато държавите членки обсъждат съвместни трансгранични проекти за възобновяеми източници в морето, потенциално с цел договаряне на статистически пренос или създаване на съвместна схема за подпомагане , с която да се запълни недостигът на инвестиции. И в двата случая НРО и/или държавите членки може да решат да делегират изчисления за разработване на модели на операторите на преносни системи.

Рисковете от неуспех на преговорите за трансгранични проекти могат да бъдат ограничени, когато процесът е съгласуван предварително от съответните страни. Координираният подход към трансгранични активи за пренос например може да бъде:

1.	Създаване на меморандум за разбирателство (MoU) или подобен между съответните държави членки

2.	Създаване на меморандум за разбирателство или подобен между съответните оператори на преносни системи

3.	Съответните НРО да постигнат общо съгласие относно допусканията, които трябва да се вземат предвид от операторите на преносни системи

4.	Операторите на преносни системи да разработят съвместен PS-CBA

5.	НРО да валидират съвместно резултатите или съвместно да поискат промени от операторите на преносни системи

Съвместното договаряне на допусканията, които да се използват в PS-CBA (напр. колко и кои сценарии да се разгледат) и провеждането на съвместно моделиране може до голяма степен да намали последващите разногласия, произтичащи от използването на различни подходи и резултати от моделирането. Следва да се отбележи, че държавите членки също може да бъдат ангажирани в процеса за преносни активи в съответствие с националните практики, напр. във валидиране на допусканията или резултатите (например, когато някои държави членки одобряват национални инвестиционни планове за операторите на преносни системи на своите територии). Предложената процедура за координиран PS-CBA следва да служи като насочваща рамка, като при необходимост следва да се осигури гъвкавост. Група държави членки например може да прецени, че провеждането на меморандуми за разбирателство би могло да удължи, а не да съкрати необходимото време за преговори, и следователно да ги сметне за ненужни или може да реши, че някои стъпки следва да се предприемат успоредно.

За трансгранични проекти за енергия в морето съответните държави членки може да изготвят PS-CBA съвместно. Те следва да решат първо какъв да бъде подходът за разработване на изчисленията за съвместно моделиране (напр. пряко от самите тях, чрез делегиране на съответните им енергийни агенции, чрез делегиране на съответните оператори на преносни системи или чрез обществена поръчка за консултантски услуги). След това те следва съвместно да вземат решение относно допусканията, които ще се използват (напр. сценарии и възможното включване на укрепване мрежата на сушата в оценката) и съвместно да разработят PS-CBA, както е договорено по-рано.

Когато чрез сложните трансгранични проекти за енергия в морето може да се интегрира както проект за хибридна междусистемна връзка, така и съвместен проект за енергия от възобновяеми източници в морето, съответните държави членки и НРО следва да гарантират съгласуваност в съответните PS-CBA за двата проекта. Те следва да гарантират от една страна, че допусканията в двата проекта са последователни и че се избягва двойното отчитане на разходите и ползите. В същото време те следва да сведат до минимум рисковете от закъснения, особено когато моментите на вземане на инвестиционно решение на съответните проекти са различни. Може да е необходимо например да се реши окончателното разпределение на разходите за преносния актив да бъде по-рано, докато въвеждането му в експлоатация би отнело значително повече време, отколкото за ветроенергийния парк в морето. Те може също така да решат да интегрират двете оценки на проекта в една цялостна оценка. Такъв подход обаче следва винаги да позволява да се прави разлика от една страна между специфични за инфраструктурата резултати, които НРО да вземат предвид при своите решения за трансгранично разпределение на разходите, и от друга страна, специфична за поколението информация, която е от значение за договореностите на държавите членки относно подялбата на разходите и ползите, свързани със статистическото разпределение на възобновяеми източници и разходи за поддръжка.

Енергийните острови са друг тип сложен проект, който налага значителна инвестиция, който може да бъде разработен по много различни начини, да има различни структури на собственост и механизми за финансиране. Следователно процесът и анализите за даден енергиен остров следва да се разглеждат за всеки отделен случай, като се вземат предвид неговите характеристики.

ii. Сценарии и анализи на чувствителността за PS-CBA

В съответствие с член 16, параграф 4 от Регламента за TEN-E, в сценариите, които ще се използват в анализите на проекти, следва да се вземат предвид поне съвместните сценарии на TYNDP. С въвеждането на допълнителни сценарии може да се увеличи устойчивостта, като се отчетат различните възможни фючърси, но и се поема рискът от припокриване със сценариите на TYNDP, от удължаване на времето за моделиране и от потенциални разходи за преговори. В Регламента за TEN-E е предвидена рамка за разработване на съвместни сценарии на TYNDP, която гарантира високо равнище на ангажираност и проверка на заинтересованите страни. Поради това националните страни следва да участват активно, така че качеството и доверието в сценариите да са високи, като се сведе до минимум необходимостта от времеемки (и понякога контрапродуктивни) допълнителни сценарии.

Вместо допълнителни сценарии, анализите на чувствителността относно сценариите на TYNDP могат да бъдат ефективни инструменти за допълнително повишаване на надеждността на оценките на проектите. Това се постига чрез оценяване на това как стойността на проекта се променя при промяна на ключово допускане, за да се определи кои допускания имат най-значително въздействие върху резултатите от PS-CBA. В случай че е счетено за необходимо да се изготвят допълнителни сценарии, освен тези на TYNDP, например за интегриране на нова местна информация, осигурена след разработването на сценариите на TYNDP, съгласно Регламента за TEN-E се изисква те да са в съответствие с целта на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и междинните енергийни и климатични цели, да подлежат на същото ниво на консултация и проверка, както сценариите на TYNDP и да бъдат оценявани от ACER.

iii. Съпоставителни сценарии за PS-CBA

Когато разработват съпоставителния сценарий за енергиен проект в морето, държавите членки и/или НРО, според случая, следва да оценят и да се договорят за това какви биха били най-вероятните последици от неуспех на преговорите относно подялбата на разходите за проекта. Съпоставителният сценарий винаги следва да представя най-реалистичната алтернатива на проекта. Когато например оценяват проект за хибриден пренос, два национални регулаторни органа обикновено може да преценят, че най-вероятната алтернатива на разработване на хибрида може да бъде радиална линия, свързваща се с най-близкия бряг. Когато се наблюдават сравнително чести и големи разлики в цените на електроенергията между пазарните зони на страните, допускането на възможността за традиционна междусистемна връзка от точка до точка може да остане вероятна алтернатива.

По подобен начин, за съвместен проект за производство на енергия от възобновяеми източници в морето, свързани чрез хибрид, може да са подходящи различни съпоставителни сценарии. За много големи проекти за производство на енергия (напр. тези, които са свързани с енергиен остров) или за проекти, реализируеми единствено ако бъде създадена нова междусистемна преносна способност (вж. също „съпоставителен сценарий“ за SB-CBA), разумните алтернативи биха могли да включват обмислянето на възможност за по-малък ветроенергиен парк в морето, свързан радиално, или възможност изобщо да не се създава ветроенергиен парк в морето, ако радиалното му свързване би било твърде скъпо.

iv. Конфигурация на пазарните зони

Конфигурацията на пазарната зона на даден проект може да повлияе на разпределянето на ползите между държавите членки, както и между разработчиците на преносни линии и ветроенергийни паркове. Поради това държавите членки следва да се стремят да определят конфигурацията на пазарната зона на даден проект възможно най-рано, за да я отчетат пълноценно в PS-CBA на проектите за пренос и производство на енергия и да осигурят видимост преди търговете. За проекти, състоящи се от ветроенергийни паркове в морето, свързани чрез хибридна междусистемна връзка, държавите членки следва да проучат пазарните зони в морето като по-стабилно споразумение за пълно интегриране на производството на европейския пазар на електроенергия.

III.б. Специфична за даден проект трансгранична подялба на разходите

В допълнение към Препоръката на ACER относно третирането на инвестиционни искания за проекти от взаимен интерес следва да се вземат предвид някои особености на проектите за преносни съоръжения в морето. Хибридите по-специално крият редица сложности, които може да повлияят на преговорите относно разпределянето на инвестиционните разходи. Традиционните междусистемни връзки от точка до точка служат за водене на арбитраж относно цените през границите, като оптимизират цялостната енергийна система. Освен това хибридите могат потенциално да интегрират изключително големи мощности за енергия от възобновяеми източници в морето и да променят из основи енергийните миксове на даден регион. В сравнение с предишни проекти за междусистемни електрически връзки е по-вероятно ползите да се възприемат не само от държавите членки, в които се осъществяват проектите, но и да се разпространят в съседните райони.

За да продължат да бъдат интересни проектите, те следва да имат цялостно нетно положително въздействие върху социално-икономическото благосъстояние и никоя отделна държава членка не следва да има нетно отрицателно въздействие. PS-CBA, която показва нетно отрицателно въздействие върху държава, в която се осъществява енергиен проект в морето, представлява потенциална пречка за неговото развитие. Специфичната за даден проект трансгранична подялба на разходите (PS-CBCA) е инструмент със структуриран процес, определен в Регламента за TEN-E, който помага на НРО и държавите членки да постигат споразумения относно подялбата на инвестиционните разходи. Използването на PS-CBCA е задължително за проекти от взаимен интерес и проекти от общ интерес, когато се търсят безвъзмездни средства за дейности по Механизма за свързване на Европа (CEF), докато други подобни подходи (които не следват стриктно изискванията по TEN-E) може да се използват в други случаи. Дори когато не е задължително, като се имат предвид важните инвестиционни суми и относителната сложност на даден хибриден проект, използването на прости инструменти за подялба, които не са пропорционални на ползите, и избягването на PS-CBCA са практики, които вероятно ще станат неефективни. PS-CBCA не са (само) изискване за евентуално кандидатстване по линия на проект от общ интерес/взаимен интерес (ПОВ/ПВИ) за финансиране по CEF за строително-монтажни работи, а важен инструмент за преговори с ясна процедура и конкретни срокове, които могат да улеснят и ускорят преговорите. Поради това то следва да се разглежда като едно от предимствата на преброяването със статут на ПОВ/ПВИ, което спомага за навременното осигуряване на трансгранична инфраструктура.

i. Праг на значимост за нетно положителните бенефициери

Тъй като PS-CBCA води до обвързващо решение за начина на подялба на разходите, определянето на държавите членки, които отбелязват значително нетно положително въздействие от изпълнението на даден проект, трябва да остане прагматично, като същевременно основните инвестиции не остават необхванати. Тъй като е по-вероятно ползите да се разпространяват регионално, може да се наложи по-нисък праг на значимост за определяне на положителни нетни бенефициери на хибриди, отколкото за традиционните междусистемни връзки. На този фон следва да се обмисли праг, по-нисък от 10 %.

ii. Вноска на държави членки, в които не се осъществяват проекти

Вноската на държава членка, в която не се осъществяват проекти, която е нетен положителен бенефициер, може да е необходим за финансовата осъществимост на даден проект, когато се счита, че държавата членка, в която се осъществява проектът, има нетно отрицателно въздействие. По принцип такава държава членка бенефициер следва да направи финансова вноска, за да гарантира успеха на проекта и ефективното реализиране на ползите на своя територия. На практика това може да се окаже предизвикателство. Държавата, в която не се осъществяват проекти, например може да бъде включена твърде късно в процеса, което би повдигнало нови въпроси относно изпълнените модели и резултатите от тях, може да прецени, че очакваните ползи за твърде несигурни или може да реши, че да направи трансгранична финансова вноска е практическо предизвикателство. И в двата случая, когато държава, в която не се осъществяват проекти, е ангажирана с проект само в момент, в който от нея е поискано да направи принос, нейното възприятие, че е част от проекта, и желанието ѝ да допринася може да бъдат ограничени. SB-CBCS следва да спомага за намаляване на риска от навременно ангажиране.

Освен това, при преговорите относно разпределянето на инвестициите за трансгранични проекти съответните НРО следва да постигнат споразумения относно PS-CBCA и инвестиционно искане. Когато не постигнат успех, или по тяхно искане ACER следва да вземе решение, с което да гарантира своевременно разрешаване на процеса. Макар че съществуват случаи, в които по линия на PS-CBCA се разпределят вноски на трета страна, те са малко и обикновено за газова инфраструктура (9).

Възможни са вноски от държави членки, в които не се осъществяват проекти, а в случаите, когато съществуват нетни положителни бенефициери, макар да се счита, че една или повече осъществяващи проекти държави членки имат нетни отрицателни въздействия, може да се очаква тези вноски да са необходими за бъдещи енергийни проекти в морето. В същото време следва да остане ясно, че PS-CBCA е просто един инструмент. За да се гарантира постигането на успешен резултат от преговорите и за да се сведат до минимум пречките, особено когато ползите надхвърлят националните граници на осъществяващите проекти държави членки, за PS-CBCA би било полезно да се установят координирани подходи, при които принципите са предварително договорени, преди да се започнат конкретни преговори. SB-CBCS и опитът от предишното PS-CBCA биха могли да послужат за извличане на такива принципи на регионално ниво. Освен това следва да се обмислят допълнителни стимули за сътрудничество, за да се увеличи готовността на държавите членки, в които не се осъществяват проекти, за участие в инвестициите в даден проект.

III.в. Други инструменти, освен PS-CBCA

Когато се обмислят договорености и инструменти в допълнение към PS-CBCA, следва внимателно да отчете практическата трудност при прехвърлянето на инфраструктурните разходи към регулирани субекти в държави, в които не се осъществяват проекти. В същото време в различните европейски региони съществуват различни практики на сътрудничество и амбиции, свързани с проекти в морето. Поради това регионалните различия може да доведат до различни споразумения относно всякакви допълнителни договорености за подялба на разходите, които ще се използват. Групите на високо равнище биха били полезни платформи за обсъждане дали за проекти в съответните им региони може да се обмислят определени инструменти и какъв вид да бъдат те.

Може да се проучат два вида допълнителни инструменти: инструменти, с които да се улесни пълноценното използване на PS-CBCA, и инструменти за запълване на траен недостиг на финансиране.

i. Инструменти за улесняване на пълноценното използване на инструмента PS-CBCA за проекти за пренос

Инструменти за подялба на разпределението на приходите при претоварване

PS-CBCA се създава при съгласуване на окончателното инвестиционно решение за трансграничен проект. По време на експлоатацията на съответния актив приходите при претоварване се генерират и разпределят съгласно договорени методологии и инструменти за подялба. Разпределението на приходите при претоварване обикновено отразява стандартен инструмент за подялба 50-50 или други специфични инструменти за подялба, които отразяват нивата на собственост или инвестиции. Използването на такива инструменти за подялба като инструмент за преговори отвъд нивата на собственост/инвестиция по принцип може да не е много ефективно средство за бъдещи хибридни проекти в морето, тъй като несигурността при генерирането на приходи при претоварване може да се увеличи, например поради ефектите на „канибализация“ между успоредни проекти за пренос. Независимо от това съответните НРО може да желаят да се споразумеят за различни специфични ключове за споделяне, които отразяват нуждите на проекта (напр. очаквани оперативни разходи), когато това е в съответствие с регламента и методологиите на ЕС.

Обединяване на проекти

Обединяването на група проекти, които се допълват един друг и съдържат сходни нива на риск (напр. когато ще бъдат възложени успоредно или на близки дати), може значително да намали транзакционните разходи за преговори. С такова обединяване може да се гарантира, че свързаните помежду си проекти се оценяват заедно, например за няколко хибрида в един и същ регион или за укрепвания на хибридни и междусистемни връзки на сушата, които са необходими, за да може произведената в морето електроенергия да достигне до определен център на потребление. Това може да спомогне за намаляване на несигурността чрез съвместно моделиране на проекти, които оказват влияние един на друг, и чрез установяване на споразумения, които са по-широкомащабни, като потенциално намаляват необходимостта от трансгранични операции с финансови средства (напр. от PS-CBCA) чрез нетиране на разходите и ползите между проектите и даване на възможности на вноски „в натура“ чрез извършване на паралелни инвестиции, които са от полза за всички участващи страни. Като се има предвид необходимостта от успоредно разработване на значителни инфраструктурни проекти за навременното постигане на амбициите за възобновяемите енергийни източници на държавите членки, обединяването на проекти може да се превърне в благоприятстващ фактор. SB-CBCS може да бъде от помощ при определянето на разумни възможности за обединяване.

Последващи условия

PS-CBCA би могло да съдържа предварително договорени условия, при които може да се извърши дадена корекция (напр. промяна в инструментите за подялба на разпределението на приходите при претоварване) или операция с финансови средства, т.е. ако условията се променят съществено по отношение на тези, оценени на етапа на разпределяне на разходите. Независимо от това на практика прилагането на такива условия, без да се създават нови рискове за проекта, може да се окаже предизвикателство, така че трябва предварително да се определят ясни принципи, ако се използва този вариант.

Иновативно планиране и договорености относно собствеността

Държавите членки и операторите в различните региони биха могли да проучат новаторски подходи спрямо собствеността, като например съвместна собственост, чрез създаване на регионални субекти за преносни съоръжения в морето, които отговарят за дейностите по планиране за морските басейни и развитието на съответните трансгранични проекти за мрежи в морето. От една страна за създаването на такива субекти и определянето на договорености за подялба на разходите, които могат да доведат до значителни инвестиции, ще са необходими първоначални усилия. От друга страна те биха били от полза в средносрочен план, като понижат трансакционните разходи, както и рисковете от неуспешни преговори, като съответните страни вече ще са собственици на субекта и по този начин винаги ще са ангажирани в проектирането и разработването на трансгранични проекти. Съвместната собственост може да бъде подкрепена от създаването на регионални рамки за регулаторна база от активи (РБА). Освен това не би било необходимо такива субекти да създават последици за системната работа на електроенергийните мрежи в морето, които биха могли да останат в рамките на определените оператори на преносни системи.

Би могло да се проучат и алтернативни структури на собственост, за да се стимулира разработването на инфраструктура в морето. В една група от няколко проекта например съответните страни биха могли да се споразумеят за кръстосана собственост, като създадат процедура на изкупуване от държава нетна вносителка в преносния актив в морето и обратно. Това може да спомогне за стимулиране на силен интерес към съответните страни в даден регион, за да се гарантира, че всички съответни проекти се изпълняват, както е планирано, а ползите се реализират, както е оценено, като се смекчават рисковете и се създават взаимни ползи.

Регионалното планиране (но не и развитието) на производството на електроенергия в морето също би могло да се засили, като например чрез искане съответните регионални координационни центрове да изпълняват нови задачи по регионално планиране.

Хармонизация на таксите за свързване към мрежата за производство на електроенергия в морето

Наличието на различни подходи към режимите на тарифи за свързване към мрежата (плитки или дълбоки) за проектите за производство на енергия от възобновяеми източници в морето може да усложни процеса на наддаване за разработчиците на системи за енергия от възобновяеми източници, както и дискусиите относно PS-CBCA между държавите членки и/или НРО. За проектите за енергия от възобновяеми източници в морето би могло да се обмисли уеднаквяване на тарифите за регионално свързване, като се вземат предвид принципите на отразяване на направените инфраструктурни разходи и недискриминация в мрежовите тарифи.

Регионални образци за преговори

Би могло да се разработят регионални шаблони, с които да се очертаят общите принципи, които трябва да се следват при преминаване от SB-CBCS към специфични за проекта оценки и преговори, като същевременно те следва да продължат да бъдат благоприятстващ и информативен инструмент за започване на дискусиите, а гъвкавостта в действителните преговори по проекта следва да винаги се поддържа.

ii. Инструменти за запълване на траен недостиг на финансиране

а) За производство на енергия в морето

Многогодишни форуърдни продукти за статистически пренос с целево заделяне на средства за производство на енергия в морето

Споразуменията за статистически пренос може бъдат за изминала или текуща година, за година напред или идните години (бъдещи продукти). Бъдещите продукти може да бъдат особено интересни за подкрепа на енергийни проекти в морето, които понастоящем се обмислят. Осъществяващата проект държава членка в такъв случай може да осигури допълнително финансиране за изпълнението на своя проект за енергия от възобновяеми източници в морето, като запълни оставащия недостиг в разходите за структурна подкрепа, докато купуващата държава членка може да осигури бъдещи статистически пренос и да подпомогне целите на политиката относно производството на енергия в морето. Статистическите споразумения може също така да съдържат условия относно използването на финансов обмен на статистическия пренос, като например в тях може да се посочи, че прехвърлените суми трябва да се използват за електроенергийните мрежи в морето, свързани с проекта за енергия от възобновяеми източници. Примери за такива практики на обвързване с условия вече съществуват в извършените статистически трансфери.

Подкрепа от ЕС

Механизмът за финансиране на възобновяемата енергия (REFM) предоставя възможност на държавите членки да изпълнят своите национални референтни точки за дялове в енергия от възобновяеми източници чрез трансгранично сътрудничество. Той дава възможност за тръжно подпомагане на нови проекти за енергия от възобновяеми източници в ЕС, за да се запълни празнината в индикативната траектория на енергията от възобновяеми източници в Съюза или просто да се ускори разгръщането. Внасящите вноски държави правят доброволен финансов принос в механизма, като плащането е свързано с нови проекти за енергия от възобновяеми източници, изградени на територията на осъществяващите проекти държави членки чрез конкурентна тръжна процедура, организирана от Комисията, с което намаляват административните разходи за участващите държави членки (10) и повишават ефективността на разгръщането и общественото приемане чрез трансгранични финансови вноски, свързани с конкретни проекти за енергия от възобновяеми източници. Чрез REFM е възможно да се конкретизира желанието за подпомагане на определен тип технология (напр. възобновяеми източници в морето) и, би могло да се въведат нива на агрегиране (напр. за различните морски басейни), макар да не съществуват все още. При условие, че подобна система бъде подновена за целите за 2040 г. и след това, REFM може да бъде от особено голям интерес за проекти за енергия от възобновяеми източници в морето, които се нуждаят от подпомагане. Мощностите за производство на електроенергия в морето, за които е установено, че са ненадеждни без рамки за кооперативни инвестиции, могат да бъдат идеалните кандидати.

Освен това до 15 % от общия бюджет на Механизма за свързване на Европа (CEF), предназначен за енергетиката, може да се използват за подпомагане на трансгранични проекти за енергия от възобновяеми източници, стига в основата им да има споразумение за сътрудничество в съответствие с Директивата за енергията от възобновяеми източници. Освен REFM и CEF са налични и други инструменти (11), включително, но и не само, Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Модернизационния фонд.

б) За преносни съоръжения в морето

Спестовни сметки за приходи при регионално претоварване за бъдещи инвестиции

Приходите от претоварване трябва да се използват за приоритетните цели, определени от Регламент (ЕС) 2019/943 относно електроенергията, една от които е покриването на мрежови инвестиции, с които се увеличава трансграничната преносна способност. Приходите при претоварване, генерирани чрез пазарен обмен, са сравнително ограничени в сравнение с общите нужди от инвестиции в инфраструктура в морето, докато с разработването на електроенергийни мрежи в морето абсолютните суми на регионалните приходи при претоварване ще се увеличат.

Следва да се проучат регионалните подходи спрямо натрупването на дял от генерираните приходи при претоварване в специални сметки и използването му за покриване на дял от инвестициите, необходими за нови проекти, които осигуряват по-широки ползи за региона. В съответствие с член 19 от Регламента относно електроенергията постъпленията от приходи при претоварване не следва да се използват за понижаване на мрежовите тарифи, освен ако приоритетните цели бъдат изпълнени, а остатъчните приходи трябва да бъдат поставени в отделен ред на вътрешна сметка до възникване на възможност за използването им за приоритетни цели. Следователно една регионална спестовна сметка би могла да подпомогне прилагането на такива разпоредби. Това може да бъде насочено например към справяне изключително с нетните отрицателни въздействия върху осъществяващите проект държави членки за проекти със статут на ПОВ/ПВИ. Регионалните спестовни сметки биха спомогнали за запълване на недостига на инвестиции, който обичайно е трудно да се запълни, без същевременно да се разчита изключително на наличието на фондове от ЕС или други фондове. За това би била необходима тясна координация при планирането, определянето на разходите и ползите и договореностите за споделяне на разходите на НРО (и операторите на преносни системи) в региона. Съображенията относно регионалните спестовни сметки биха могли потенциално да се разгледат заедно с оценките относно необходимостта от засилено регионално планиране и договорености за собственост.

Подкрепа от ЕС

В първите ONDP ЕМОПС-E оценява (12) общите нужди от капиталови инвестиции за свързване на мощностите за енергия от възобновяеми източници в морето на Европа от около 400 милиарда евро между 2025 г. и 2050 г (13)., с което ще стане възможно предоставянето на 1 600 TWh чиста енергия всяка година на европейските потребители и превръщането на вятърната енергия от разположени в морето инсталации в третия източник на енергия в европейската енергийна система.

Организаторите на трансгранични инфраструктурни проекти в морето и особено тези със статут на ПОВ/ПВИ, следва да проучат заедно с Европейската инвестиционна банка дали могат да бъдат осигурени конкурентни условия за финансиране за техните проекти (14).

И накрая, Механизмът за свързване на Европа (CEF) може да бъде повратната точка за редица амбициозни трансгранични инфраструктурни проекти в морето със статут на ПОВ/ПВИ. По-специално, CEF може да бъде много ефективен в приноса за покриване на част от нетните отрицателни въздействия, възприемани от осъществяващата проекти държава членка. Бюджетът, разпределен в текущата многогодишна финансова рамка (МФР) за CEF-E, е 5,84 милиарда евро за периода 2021—2027 г., към които може да бъдат допустими ПОВ/ПВИ от различни инфраструктурни категории, включително електроенергийни мрежи, мрежи, разположени в морето, интелигентни електроенергийни мрежи, интелигентни газопреносни мрежи, инфраструктура за CO2 и инфраструктура за водород и следователно е доста малък в сравнение с определените нужди.

(1) https://energy.ec.europa.eu/topics/markets-and-consumers/actions-and-measures-energy-prices/repowereu-2-years_en

(2) Директива (ЕС) 2023/2413.

(3) COM(2024) 63 final.

(4) https://energy.ec.europa.eu/news/member-states-agree-new-ambition-expanding-offshore-renewable-energy-2023-01-19_en

(5) Известие на Комисията: Guidance on cost-benefit sharing in cross-border renewable energy cooperation projects (Насоки относно подялбата на разходите и ползите в трансграничните проекти за възобновяеми енергийни източници) — Европейска комисия (europa.eu)

(6) https://acer.europa.eu/sites/default/files/documents/Recommendations/ACER_Recommendation_02-2023_CBCA.pdf

(7) https://energy.ec.europa.eu/topics/infrastructure/high-level-groups_en

(8) Работен документ на службите на Комисията SWD (2020) 273 final

(9) Напр. за междусистемната връзка LitPol за електрическа енергия между Литва и Полша ACER заключи, че не са необходими компенсации от държави, в които не се осъществяват проекти. За междусистемната връзка за газ GIPL между Полша и Литва ACER заключи, че нетните положителни бенефициери (Литва, Латвия, Естония) следва да компенсират Полша, държава членка, която осъществява проекта, за която е счетено, че има нетен отрицателен ефект.

(10) Макар че пред това може възникват практически предизвикателства в определени национални юрисдикции, където понастоящем може да е забранено делегирането на провеждането на търгове.

(11) https://energy.ec.europa.eu/topics/renewable-energy/financing/eu-funding-offshore-renewables_en

(12) https://eepublicdownloads.blob.core.windows.net/public-cdn-container/tyndp-documents/ONDP2024/web_entso-e_ONDP_PanEU_240226.pdf

(13) Включително Норвегия и Великобритания, но с изключение на радиали

(14) https://www.eib.org/attachments/lucalli/20230107_cross_border_infrastructure_projects_en.pdf