1)

Член 23, параграф 2, първа алинея от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка, във връзка с принципите на неутралитет на данъка върху добавената стойност (ДДС) и на ефективност

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба, по силата на която на данъчнозадължено лице, подало заявление за възстановяване на ДДС, е забранено на етапа на обжалването по административен ред пред второинстанционен данъчен орган да представи допълнителна информация по смисъла на член 20 от тази директива, която е поискана от първоинстанционния данъчен орган и която това данъчнозадължено лице не е предоставило на последно посочения орган в едномесечния срок, предвиден в член 20, параграф 2 от посочената директива, като този срок не представлява преклузивен срок.

2)

Член 23 от Директива 2008/9

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална правна уредба, съгласно която данъчен орган трябва да прекрати процедурата по възстановяване на ДДС, когато данъчнозадълженото лице не е представило в определения срок допълнителната информация, поискана от този орган съгласно член 20 от посочената директива, и че при липсата на тази информация заявлението за възстановяване на ДДС не може да бъде разгледано, при условие че решението за прекратяване на производството се счита за решение за отхвърляне на заявлението за възстановяване по смисъла на член 23, параграф 1 от посочената директива и може да подлежи на обжалване, което отговаря на изискванията, предвидени в член 23, параграф 2, първа алинея от същата директива.