Въведение и правно основание

На 18 септември 2023 г. и 14 март 2024 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искания от Европейския парламент и Съвета за становище относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно платежните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (1) (наричан по-долу „предложеният регламент“) и за становище относно предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно предоставяните на вътрешния пазар платежни услуги и услуги по електронни пари, за изменение на Директива 98/26/ЕО и за отмяна на директиви (ЕС) 2015/2366 и 2009/110/ЕО (2) (наричана по-долу „предложената директива“, а заедно с предложения регламент – наричани по-долу „предложените актове“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложените актове съдържат разпоредби, попадащи в областите на компетентност на ЕЦБ, по-специално: 1) определянето и осъществяването на паричната политика съгласно член 127, параграф 2, първо тире от Договора; 2) насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи съгласно член 127, параграф 2, четвърто тире от Договора; 3) приноса за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система, и задачите на ЕЦБ по отношение на пруденциалния надзор върху кредитните институции съгласно член 127, параграф 6 от Договора; и 5) правото на ЕЦБ да разрешава емитирането на евробанкноти съгласно член 128, параграф 1 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно изречение първо на член 17.5 от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи бележки

1.1

ЕЦБ приветства предложените актове, които имат за цел да спомогнат за по-нататъшното развитие на пазара за платежни услуги в целия Съюз, като по този начин се даде възможност на потребителите и участниците на пазара да се възползват пълноценно от вътрешния пазар, като се вземе предвид и бързо развиващата се среда на плащанията на дребно.

1.2

ЕЦБ приветства целите на предложените актове: 1) укрепване на правата на потребителите и защита срещу измами; 2) подобряване на конкурентоспособността на отвореното банкиране; 3) подобряване на правоприлагането в държавите членки; и 4) подобряване на достъпа на небанковите доставчици на платежни услуги (ДПУ) до платежните системи и банковите сметки. ЕЦБ също така приветства приноса на предложените актове за рационализиране на административната уредба, като обединяват режимите за два вида небанкови ДПУ (платежните институции и институциите за електронни пари), които досега се съдържаха в различни законодателни актове. Освен това ЕЦБ приветства съдържащите се в предложените актове мерки за подобряване на правата на потребителите и информацията, както и финансовото приобщаване на хората с увреждания и други лица, които изпитват затруднения при използването на задълбочено удостоверяване на клиента. ЕЦБ също така приветства съдържащите се в предложените актове мерки за подобряване на наличността на пари в брой.

1.3

Освен това ЕЦБ изразява силната си подкрепа за следните цели на предложените актове: 1) по-широкото прилагане на задълбоченото удостоверяване на клиента и разширяването на проверката на международния номер на банкова сметка (IBAN)/името на получателя към всички кредитни преводи (първоначално предвидена само за незабавните плащания); 2) въвеждането на задължение за доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, да разполагат със специален интерфейс за достъп до данни; 3) по-голямата хармонизация и по-доброто прилагане на някои съществуващи разпоредби от Директива 2015/2366/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3) (наричана по-долу „Втората директива за платежните услуги“ или „ДПУ2“) чрез въвеждането на пряко приложим регламент; и 4) предложеното интегриране на лицензионните режими за платежните институции и институциите за електронни пари.

1.4

Следва да се отбележи, че съзаконодателите на Съюза наскоро приеха Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета (4), по който ЕЦБ вече е приела становище в отговор на отделно искане за консултация от страна на Парламента (5) и че този регламент е от значение за някои елементи, съдържащи се в предложената директива. По-специално с Регламент (ЕС) 2024/886 се изменя Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) (наричана по-нататък „Директивата за окончателността на сетълмента“ или „ДОС“), като се разширяват категориите участници в системите по ДОС (7), за да се включват платежните институции (8) и институциите за електронни пари (9). Подобно, макар и формулирано по различен начин, изменение на ДОС е включено в предложената директива с ясната цел да се разширят категориите институции, отговарящи на условията за участие в платежните системи (10). Тъй като становището на ЕЦБ по това предложение е поискано в контекста на предложената директива, ЕЦБ ще коментира този конкретен въпрос в настоящото становище.

1.5

ЕЦБ приветства предложените изменения на ДОС, които имат за цел да разширят категориите участници, отговарящи на условията за участие в платежните системи, определени за целите на ДОС. По-специално, ЕЦБ приветства усилията за осигуряване на еднакви условия на конкуренция между банковите и небанковите ДПУ, като се гарантира, че небанковите ДПУ предлагат пълен набор от платежни услуги, без да са зависими от банките за обработката и сетълмента на платежните операции. В същия дух ЕЦБ подкрепя по принцип необходимостта всички оператори на платежни системи да разполагат с обективни, недискриминационни, прозрачни и пропорционални правила за достъп до платежните системи, съчетани с разяснения относно процедурите за приемане и оценка на риска. В това отношение е важно достъпът до платежни системи да се предоставя само ако са налице всички необходими изисквания за намаляване на риска, като се вземе предвид принципът на пропорционалност. Това би гарантирало, че по-широкият пряк достъп няма да окаже въздействие по отношение на риска и устойчивостта на платежните системи и системите за сетълмент. Освен това следва да се отбележи, че Евросистемата разработва критериите за достъп до управляваната от Евросистемата система TARGET. Освен това ЕЦБ взема под внимание предложението за въвеждането на възможност за защита по сметка в централна банка по преценка на последната, за да се разширят възможностите за ДПУ в това отношение. Като се вземат предвид забележките в параграфи 2.1.6, 2.2.1 и 2.2.2, ЕЦБ приветства признаването на свободата на преценка на централните банки, принадлежащи към Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), да решават дали да предлагат (или не) услуги за защита на средствата на ползвателите и други определени средства.

1.6

ЕЦБ приветства по-голямата яснота в правилата за „отворено банкиране“, насочени към подобряване на рамката за отворено банкиране, но има няколко конкретни забележки в това отношение.

1.7

ЕЦБ приветства изключването на изискванията за лицензиране за операторите на платежни системи и платежни схеми от обхвата на предложените актове и го подкрепя в контекста на бъдещите им прегледи.

1.8

ЕЦБ счита, че е важно законодателят на Съюза да обмисли взаимодействието между предложените актове и Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета (11). В този контекст взаимоотношението между токените за електронни пари по смисъла на Регламент (ЕС) 2023/1114 и конвенционалните електронни пари е въпрос, заслужаващ внимание. Токените за електронни пари следва да се считат за електронни пари и да се третират като такива, което означава, че за тях следва да се прилагат съответните пруденциални изисквания в предложената директива, както и предвидените в предложения регламент гаранции за потребителите. Освен това е важно да се разгледат допълнителните действия, които трябва да бъдат взети, за да се оцени въздействието на предоставянето в целия Съюз на услуги за кредитиране на криптоактиви, които понастоящем не са включени в списъка на услугите за криптоактиви съгласно Регламент (ЕС) 2023/1114, нито са уредени в друго законодателство на Съюза.

1.9

ЕЦБ отбелязва, че големите небанкови групи, включително тези, които предоставят финансови технологии („FinTech“), и тези, които могат да се считат за най-доминиращите и най-големите технологични дружества в съответните им сектори („BigTech“), разширяват финансовата си дейност в Съюза, като обикновено започват с предоставянето на платежни услуги. Тяхната дейност се преплита с дейността на финансовите институции и може да въздейства и върху кредитните институции: те могат да предлагат конкурентни услуги, да станат външни доставчици на услуги, да предоставят бек-офис услуги на кредитните институции, да действат като представители на кредитните институции, да бъдат клиенти, като влагат средства или вземат заеми, да действат като партньори за иновативни бизнес модели или да станат част от консолидираната група на кредитна институция. В някои случаи тези небанкови групи извършват дейност в държавите членки чрез мрежа от различни лицензирани юридически лица, включително платежни институции и институции за електронни пари. Допълнителна сложност възниква, когато дадена група предоставя и други регулирани финансови услуги, например действа като агент или брокер на поднадзорни лица или когато дадена група извършва дейност както финансови, така и нефинансови услуги (група със смесена дейност), тъй като рисковете, произтичащи от нефинансовата дейност, могат да се разпространят върху платежната институция/институцията за електронни пари или други регулирани финансови субекти. При платежните институции/институциите за електронни пари може да има пренос на риск, когато например платежната институция използва ИТ инфраструктурата на групата или ако цялата група е засегната от репутационни проблеми. Групите със смесена дейност могат да предлагат различни услуги на частни клиенти и други участници на финансовите пазари, включително на кредитни институции, и поради пазарната си капитализация и голямата си налична потребителска база и мрежа имат потенциала лесно да разширят дейността си в областта на финансовите услуги. Във връзка с това ЕЦБ приветства съображенията, изложени от европейските надзорни органи (ЕНО) в доклада им за относно прякото предоставяне на финансови услуги от BigTech в Съюза (12). Освен това, както беше посочено от ЕНО, дейността на BigTech може да доведе до рискове от концентрация за финансовия пазар извън приложното поле на Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета (13), което подчертава значението на сигурността на мрежовите и информационните системи, които подпомагат бизнес процесите на финансовите субекти (14).

1.10

Законодателят на Съюза би могъл да обмисли тези рискове и съображения във връзка с еднаквите условия на конкуренция, когато разглежда обхвата на различните лицензи, включително в областта на плащанията. По-специално, от платежна гледна точка е препоръчително да се гарантират еднакви условия на конкуренция при използването и обмена на данни, особено когато на дадено предприятие е разрешено да добави нова дейност като ДПУ към съществуващата си дейност. В качеството си на банков надзорен орган ЕЦБ е загрижена, че съществуващата пруденциална и консолидационна уредба не е била замислена с оглед на тези промени. Поради това големите и сложни небанкови групи могат да предоставят услуги, които на пръв поглед приличат на услугите, предоставяни от кредитните институции, без да подлежат на същите пруденциални изисквания. Въпреки че това не е хармонизирана практика в целия Съюз, ЕЦБ приветства факта, че някои държави членки вече са въвели някои пруденциални изисквания за платежните институции, които предоставят услуги подобни на банковите. Така е например във Франция, където платежните институции, които освен предоставянето на платежни услуги отпускат и заеми, трябва да изчисляват капиталовите си изисквания в съответствие със стандартизирания подход за кредитен риск съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (15) по отношение на общия размер на предоставените кредити (16). Въпреки това дори в тези случаи липсата на хармонизиран подход в Съюза означава, че може да не се предприемат мерки по отношение на важни пруденциални рискове, тъй като съответните надзорни органи не разполагат с подходящи правомощия за действие спрямо дейността на равнище група и трансграничната дейност. Това поражда загриженост за еднаквите условия на конкуренция и регулаторния арбитраж. Поради това ЕЦБ приканва законодателя на Съюза да обмисли на първо място как най-добре да се гарантира, че компетентните органи са адекватно информирани за всички преки и непреки (напр. агентски, брокерски) финансови дейности, извършвани от големи и сложни небанкови групи, и че съответната информация се обменя по подходящ начин между компетентните органи. Само тогава ще бъде възможно да се обобщи информацията, за да се изгради цялостна представа на финансовата дейност на тези групи в Съюза и за да се гарантира, че те извършват дейността си съгласно регулаторната рамка. Ако се установи, че сложните небанкови групи предоставят широк спектър от значими финансови услуги в Съюза, надхвърлящи определени прагове и предоставящи услуги, много сходни с предоставяните от кредитните институции, законодателят на Съюза може да обмисли въвеждането на по-строг и всеобхватен надзор на тези групи (17). На второ място, ЕЦБ приканва законодателя на Съюза да обмисли разширяването в предложената директива на: 1) спектъра и използването на надзорни инструменти, включително възможността за налагане на изисквания за пруденциална консолидация на групи от платежни институции и за започване на ликвидация на платежните институции; и 2) пруденциалния режим, приложим за тези платежни институции. Прилаганите мерки трябва да включват: стандартизирано отчитане на риска; подходящи основани на риска капиталови изисквания; изисквания за ликвидност, планиране на възстановяването и стрес тестове; защита срещу нефинансови рискове; и засилено сътрудничество и обмен на информация между съответните компетентни органи.

1.11

ЕЦБ отбелязва, че настоящото становище не засяга предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на цифровото евро (18) и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето на свързани с цифровото евро услуги от доставчици на платежни услуги, учредени в държави членки, чиято валута не е еврото, и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета (19), по отношение на които ЕЦБ е приела отделно становище (20).

1.12

ЕЦБ би искала да бъде информирана, заедно с Комисията и ЕБО, за предпазните мерки, предприети от приемащите държави членки при извънредни ситуации (21).

1.13

На последно място, съгласно предложените актове (22) платежните услуги, които потенциално се предоставят от ЕЦБ и централните банки от ЕСЦБ, когато действат в качеството си на органи на паричната политика или на други публични органи, ще продължат да бъдат извън приложното им поле (23).

2.   Платежни системи и защита на средствата

2.1   Достъп до платежните системи

2.1.1

Тясно свързано с основните задачи на Евросистемата в областта на паричната политика, е предвиденото в Договора и Протокол (№ 4) към него за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-долу „Уставът на ЕСЦБ“) осъществяване на надзор от страна на Евросистемата върху клиринговите и платежните системи. Съгласно разпоредбата на член 127, параграф 2, четвърто тире от Договора, отразена в член 3, параграф 1 от Устава на ЕСЦБ, една от основните задачи на ЕСЦБ е да насърчава нормалното функциониране на платежните системи. При изпълнението на тази основна задача ЕЦБ и НЦБ могат да осигурят улеснения, а ЕЦБ може да приеме регламенти, гарантиращи ефикасни и стабилни клирингови и платежни системи в рамките на Съюза и с други страни (24).

2.1.2

В тази си надзорна роля ЕЦБ прие Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/28) (25). С него се прилагат принципите за инфраструктурите на финансовите пазари, издадени от Комитета по платежни и пазарни инфраструктури и Международната организация на комисиите по ценни книжа (26), и се прилага както за платежните системи за големи плащания на дребно, така и за системите за малки плащания от системно значение, управлявани от централна банка от Евросистемата или от частно лице. В допълнение надзорът върху несистемните платежни системи се осъществява въз основа на надзорната рамка за системите за малки плащания (27). Освен това рамката на надзорната политика на Евросистемата (28) определя платежните инструменти като „неразделна част от платежните системи“ и така ги включва в обхвата на надзора, заедно с платежните системи, платежните схеми и платежните механизми (29). Предвид правомощията си ЕЦБ може да приема допълнителни регламенти и да извършва чести прегледи, за да проверява дали надзорът обхваща всички необходими функции и субекти в платежната екосистема. Към днешна дата ролята на главен надзорен орган на Евросистемата се определя с позоваване на националната основа на платежната схема и юридическото учредяване на нейния управителен орган. По отношение на общоевропейските платежни системи, схеми или механизми ЕЦБ обикновено изпълнява основната надзорна роля. ДПУ, включително кредитните институции, платежните институции и институциите за електронни пари, попадат в приложното поле на ДПУ2. Надзорните рамки на Евросистемата допълват надзора на ДПУ, когато те са също така оператор на платежна система или управителен орган на платежна схема или на платежен механизъм.

2.1.3

Предвид ролята на платежните институции и институциите за електронни пари при предоставянето на платежни услуги ЕЦБ приветства предложените изменения на ДОС (30), които имат за цел да разширят категориите участници в платежна система, определена за целите на ДОС (31).

2.1.4

С предложените изменения на ДОС се улеснява участието на платежните институции и институциите за електронни пари (наричани заедно „платежните институции“ в предложените актове) в определени платежни системи, като се променя определението на термина „институция“ (32), който от своя страна е част от определението за „участник“ съгласно ДОС (33). С предложената директива се създават две категории „институция“: първата обхваща кредитните институции, инвестиционните посредници, публичните институции и публично гарантираните дружества и дружествата с главно управление извън Съюза, които имат функции, съответстващи на тези на кредитните институции или инвестиционните посредници; втората категория обхваща платежни институции, които участват в система, чиято дейност се състои в изпълняването на нареждания за превод, представляващи нареждания на участник да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките на кредитна институция, НЦБ, централен контрагент или посредник в сетълмента или нареждания, водещи до изпълнение на задължение за плащане, с изключение на нарежданията на участник да прехвърли правото на собственост или лихвата върху ценни книжа чрез записване в регистър или по друг начин. От това двойнствено определение за „институция“ съгласно измененията на ДОС ЕЦБ установява ясно намерение на законодателя на Съюза да ограничи участието на платежни институции само до „платежни системи“, а не да разширява това участие до други системи. От съображения за правна яснота би било полезно в съответствие с това ясно намерение изрично да се поясни, че участието на платежни институции не обхваща участието им в централни контрагенти.

2.1.5

Освен това ЕЦБ отбелязва, че се предлага определението за „участник“ съгласно измененията на ДОС да включва наред с другото „оператор на платежна система“ (34). Това определение следва по принцип да обхваща всички системни оператори и не следва да се ограничава само до „оператори на платежни системи“. Настоящата формулировка може да има за непреднамерена последица възпрепятстването на операторите на системи за сетълмент на ценни книжа да участват в други „системи“.

2.1.6

По принцип ЕЦБ приветства намерението на законодателя на Съюза операторите на платежни системи да гарантират еднакви условия на конкуренция за всички ДПУ, които имат достъп до платежни системи (35). ЕЦБ приветства по-специално изискването операторите на платежни системи в целия Съюз да разполагат с обективни, недискриминационни, прозрачни и пропорционални правила за достъп до платежна система, съчетани с разяснения относно процедурите за приемане и оценка на риска. По отношение на еврозоната обаче ЕЦБ следва да приеме критериите за достъп по отношение на платежните системи, управлявани от Евросистема, както и съответните условия, включително олихвяване, и ограниченията. Освен това ЕЦБ счита, че с оглед на независимото изпълнение от страна на ЕСЦБ на основните ѝ задачи, свързани с паричната политика и платежната система съгласно член 130 от Договора, предложените изисквания не следва да се прилагат за платежните системи под надзора на централните банки от ЕСЦБ. Причината за това е, че надзорните рамки на централните банки от ЕСЦБ, които понастоящем се прилагат за платежните системи, вече осигуряват, наред с другото, недискриминационен достъп до платежните системи.

2.1.7

По отношение на въвеждането на изисквания, приложими за платежните системи (36), ЕЦБ приветства признаването на надзорните правомощия на Евросистемата по отношение на системно важните платежни системи. За останалите платежни системи обаче предложеният регламент предвижда, че държавите членки следва да определят национални компетентни органи (НКО), които да следят за спазването на тези изисквания от операторите и участниците в платежни системи. В това отношение следва да се отбележи, че надзорните правомощия на централните банки от ЕСЦБ не се ограничават до системно важните платежни системи, спрямо които се осъществява надзор от Евросистемата съгласно Регламент (ЕС) № 795/2014 (ЕЦБ/2014/28). Както е отбелязано в параграф 2.1.1, съгласно член 127, параграф 2 от Договора насърчаването на нормалното функциониране на платежните системи е основна задача, която се осъществява чрез ЕСЦБ. Съгласно член 22 от Устава на ЕСЦБ ЕЦБ може да приеме регламенти, гарантиращи ефикасни и стабилни клирингови и платежни системи в рамките на Съюза и с други страни. Както е отбелязано в параграф 2.1.2, Евросистемата е приела надзорна рамка за системите за малки плащания, а платежните схеми и механизми попадат в обхвата на надзорната функция на Евросистемата. Следователно централните банки от ЕСЦБ отговарят за надзора на платежните системи в Съюза, които не са системно важни. Поради това не изглежда необходимо предложеният регламент да изисква от държавите членки да определят НКО, които може да включват органи, различни от централните банки от ЕСЦБ, като органи, отговарящи за надзора на съответствието на платежните системи с изискванията за достъп.

2.2   Защита на средствата на ползвателите в централните банки от ЕСЦБ

2.2.1

Предложената директива съдържа разпоредби относно защитните механизми, които трябва да бъдат въведени от платежните институции по отношение на средствата на ползвателите и други определени средства при предоставянето на платежни услуги и услуги по електронни пари (37). За да защитят средствата на ползвателите, платежните институции трябва да депозират тези средства или в отделна сметка в кредитна институция, лицензирана в държава членка, или в централна банка по преценка на тази централна банка, или да инвестират тези средства в сигурни, ликвидни, нискорискови активи, определени от компетентните органи на държавата членка по произход. Предлагането на такава услуга от съответната централна банка трябва да се разбира като допълнителна възможност за защита на средствата на ползвателите. Тази допълнителна възможност би била освободена от кредитен риск и по принцип би могла да намали риска от концентрация. Важно е обаче да се отбележи, че съхраняването на част или дори на всички средства на клиентите в централни банки също може да има потенциални последици за финансовата стабилност и трансмисионния механизъм на паричната политика, ако в противен случай средствата на ползвателите се депозират в една кредитна институция или се инвестират в един клас активи. По-конкретно депозирането на средствата в централни банки вместо в кредитни институции може да доведе, наред с други потенциални последици за финансовата стабилност, до намаляване на депозитите в кредитните институции, което от своя страна може да има отрицателно въздействие върху тяхното финансиране и по този начин да доведе до свиване на предлагането на кредити за икономиката. Преразпределянето на средства към централната банка също би могло да окаже неблагоприятно въздействие върху краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), като по този начин окаже въздействие върху най-важния референтен лихвен процент за провеждането на паричната политика. Поради това ЕЦБ приветства факта, че законодателят признава правото на преценка на централната банка да не предлага такава услуга въз основа на своя основополагащ закон. Като се имат предвид забележките на ЕЦБ в параграф 2.1.6, следва да се поясни, че потенциалното предлагане на такава услуга може да подлежи на определени условия и ограничения, включително процента на олихвяване, определени от централната банка в съответствие с нейния основополагащ закон.

2.2.2

ЕЦБ подчертава, че достъпът до сметки на централните банки за кредитни институции в контекста на операциите по паричната политика на Евросистемата или за сетълмент на трансакции на спомагателни системи в контекста на услугите на TARGET се основава на критериите и условията за допустимост, определени в Насоки (ЕС) 2022/912 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2022/8) (38). Понастоящем платежните институции трябва да бъдат допустими контрагенти на Евросистемата или да оперират чрез кореспондентска банка със сметка в съответната централна банка от Евросистемата. Следователно ЕЦБ приветства посочването в предложената директива на правото на преценка на централната банка.

2.3   Защита на средствата на ползвателите в кредитните институции или чрез инвестиции в сигурни активи

2.3.1

Подходящата защита на средствата на ползвателите е от ключово значение за поддържане на доверието в платежните услуги. Когато защитата на средствата е покрита от застрахователна полица или друга сравнима гаранция, предоставена от застрахователно дружество или кредитна институция, ще бъде важно да се гарантира, че тези доставчици на застрахователни полици или кредитни институции на практика са в състояние да предоставят застрахованата или гарантираната сума.

2.3.2

ЕЦБ признава, че предложеният регламент налага ограничения за предотвратяване на евентуална концентрация на средства на ползвателите, като изисква от платежните институции да избягват риска от концентрация, доколкото е възможно, като гарантират, че същият метод на защита не се използва за всички техни защитени средства. По принцип ЕЦБ подкрепя това, но по своята същност не разглежда използването на единен защитен метод като проблематично, по-скоро акцентът следва да бъде поставен върху диверсифицирането на взаимоотношенията между контрагентите и класовете активи. По-специално използването на един-единствен защитен контрагент (т.е. една кредитна институция) или ограничаването на експозицията към един клас активи са ключови проблемни области. ЕЦБ настоятелно препоръчва предложеният регламент да бъде съответно изяснен, за да се гарантира, че платежните институции извършват диверсификация 1) по отношение на защитните методи и/или 2) в рамките на даден метод. Въпреки това, за да се намали въздействието върху по-малките небанкови ДПУ, държавите членки могат да обмислят прилагането на факултативните освобождавания, предвидени в член 34, параграф 1, по отношение на диверсификацията на методите за защита. За тези средства, потенциално защитени в централна банка, не е необходима диверсификация в рамките на този метод, тъй като централните банки не пораждат риск от концентрация.

2.3.3

За тази цел ЕЦБ приветства факта, че на Европейския банков орган (ЕБО) е възложено да разработи регулаторни технически стандарти (РТС) за избягване на рискове при съхранението на клиентските средства. Проектите на РТС следва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с ЕЦБ, за да се постигнат най-добри практики, които балансират риска от концентрация и кредитния риск. Тъй като съображенията, свързани с кредитния риск, надхвърлят съображенията, свързани с риска от концентрация, в някои случаи може да е за предпочитане да се допусне съхранение в една кредитна институция, вместо в две кредитни институции с по-ниски рейтинги. За по-голяма яснота следва да се уточни, че РТС се отнасят само до съхраняването на средствата в кредитни институции и в сигурни активи, а не до съхраняването в централните банки.

2.3.4

ЕЦБ отбелязва изискванията, посочени в предложения регламент, които ограничават основанията, на които дадена кредитна институция може да откаже да открие или има право да закрие платежна сметка за платежна институция, за нейни агенти или разпространители или за заявител за лиценз за платежна институция. В този контекст трябва да се гарантира, че кредитните институции разполагат с достатъчно инструменти за идентифициране, управление, наблюдение и докладване на рисковете, на които са изложени или могат да бъдат изложени във връзка с това изискване, включително риска от концентрация и риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Изискванията към кредитните институции да управляват своите рискове също ще трябва да бъдат надлежно взети предвид, когато ЕБО разработва проекти на технически стандарти за уточняване на информацията, която трябва да се съдържа в мотивите в подкрепа на решението на кредитната институция да откаже да открие или да закрие платежна сметка.

3.   Мониторинг и докладване на измами, задълбочено удостоверяване на клиента, отворено банкиране, правомощия на ЕБО за временна намеса и РТС относно удостоверяване, комуникация и механизми за проследяване на операции

3.1   Проследяване и докладване на измами

3.1.1

Усилията за проследяване на измамите с плащания са от голямо значение (39). Следва също така да се обмисли включването на страната на получателя в механизмите за проследяване на операциите. В това отношение не е ясно дали механизмът за проследяване на операциите е предназначен да функционира в реално време, което ЕЦБ по принцип би подкрепила. Освен това законодателят на Съюза може да обмисли, след оценка на въздействието, въвеждането на изискване за уведомяване за ДПУ по отношение на операциите, инициирани от получателя, с оглед, наред с другото, на защита на ползвателите на платежни услуги (ППУ) от операции с цел измама.

3.1.2

ЕЦБ подкрепя допълнителните изисквания за обмен на данни след изпълнението за ДПУ след уведомяването за платежни операции с цел измама (40). Може би си струва да се обмисли допълнително изискване за улесняване на обмена на съответните данни между ДПУ, участващи в случай на нежелани кредитни преводи.

3.1.3

ЕЦБ взема под внимание отговорността за режима на измама с присвояване на самоличност, който ще бъде установен съгласно предложения регламент (41). За да се гарантира, че ДПУ носят отговорност за този вид измами само пропорционално на равнището си на контрол, ЕЦБ разбира, че предложеният режим има за цел да обхване само сложни и усъвършенствани случаи на измама, при които никакъв брой обучения на клиентите от страна на ДПУ или комплексна проверка от добросъвестни ППУ би бил достатъчен за разкриване на измами с присвояване на самоличност и не обхващат други видове присвояване на самоличност освен случаите, когато измамник се представя за банков служител.

3.1.4

За справка, ЕЦБ е сключила меморандум за разбирателство с ЕБО, съответните НКО и НЦБ (наричан по-долу „МР“), за да рационализира отчитането на данни за измами с плащания, които НКО трябва да предоставят на ЕЦБ и ЕБО в съответствие с ДПУ2 (42), чрез еднократно отчитане на данни за измами с плащания на ЕЦБ (която впоследствие ги предава на ЕБО). Тази договореност стана възможна поради факта, че подробните изисквания за докладване, приложими към данните за измами с плащания съгласно Насоките на ЕБО относно изискванията за докладване на данни за измами съгласно член 96, параграф 6 от ДПУ2 (EBA/ GL/2018/05) (43) и Регламент (ЕС) № 1409/2013 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2013/43) (44) (наричан по-долу „Регламентът на ЕЦБ за статистиката на плащанията“), са съгласувани. Поради това ЕЦБ настоятелно препоръчва проектите на РТС и проектите на технически стандарти за изпълнение (ТСИ), които ще бъдат разработени съгласно предложения регламент, да бъдат приведени в съответствие във възможно най-голяма степен с изискванията, предвидени в Регламента на ЕЦБ за статистиката на плащанията. Освен това ЕЦБ препоръчва ДПУ да спазват задълженията за докладване съгласно предложения регламент (45) и, когато е приложимо, допълнителните ТСИ, като използват рамката за отчетност и инфраструктурата, установени съгласно Регламента на ЕЦБ за статистиката на плащанията и МР. ЕЦБ предлага също така от ЕБО да се изисква да разработи ТСИ в тясно сътрудничество с ЕЦБ.

3.2   Задълбочено удостоверяване на клиента

3.2.1

Съгласно предложения регламент два или повече елемента, категоризирани като сведения, притежание и характерен белег, на които трябва да се основава задълбоченото удостоверяване на клиента, не е задължително да принадлежат към различни категории, при условие че липсата на взаимосвързаност е напълно запазена между тях (46). В това отношение ЕЦБ подчертава, че в становището на ЕБО относно прилагането на РТС за задълбочено удостоверяване на клиента и обща и сигурна комуникация (EBA-Op-2018—04) (47) (наричано по-долу „становището на ЕБО“) се предлага различен подход към задълбоченото удостоверяване на клиента, при който елементите за удостоверяване трябва да принадлежат към две различни категории (48). Този подход подкрепя по-високата степен на защита срещу измами. Обратно, разпоредбите на предложения регламент ще доведат до по-малко строги изисквания за сигурност и по този начин ще окажат отрицателно въздействие върху защитата на клиентите на ДПУ срещу измами. Съответно ЕЦБ препоръчва изменение на предложения регламент, за да се поясни, че ДПУ следва да прилагат задълбочено удостоверяване на клиента, като използват най-малко два независими елемента от различни категории.

3.2.2

ЕЦБ като цяло подкрепя вниманието, което предложеният регламент оказва към интересите на най-уязвимите лица в обществото, както и изискванията за достъпност за задълбочено удостоверяване на клиента, посочени в него, но би приветствала по-голям акцент и допълнително изясняване на техните специални нужди, за да се улесни използването на задълбочено удостоверяване на клиента от страна на тези лица.

3.3   Отворено банкиране

3.3.1

ЕЦБ приветства усилията за намаляване на несигурността на пазара относно това какво се приема за „забранена пречка“ за предоставянето на услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка. По-конкретно, предложеният регламент съдържа неизчерпателен списък на пречките пред достъпа до данни, който е по-дълъг от този, който се съдържа в предишни инструменти на ЕБО (49).

3.3.2

Въпреки това изискването доставчиците на услуги по иницииране на плащане и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка да регистрират предварително своите данни за контакт не се счита за забранена пречка, когато предварителната регистрация е необходима, по-специално за актуализиране на „информационното табло“. Тъй като е вероятно доставчик на услуги по иницииране на плащане и доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка да обменят актуализирана информация с доставчика на платежни услуги, обслужващ сметка, при взаимодействие с този доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, т.е. по време на операция на клиент с този доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, процесът следва да бъде разработен от доставчика на платежни услуги, обслужващ сметка, по начин, който не възпрепятства клиента да използва правото си да използва доставчик на услуги по иницииране на плащане или доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка. Поради това ЕЦБ предлага съответната разпоредба (50) да бъде изменена, така че предварителната регистрация за целите на информационното табло да се извършва, без да се прекъсва процеса на клиента.

3.3.3

Освен това ЕЦБ приветства предложените изменения относно достъпа до данни на доставчиците на услуги по иницииране на плащане и на услуги по предоставяне на информация за сметка до платежни сметки, които те обслужват (51). Събирането на данни за платежните услуги, включително услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка, обаче също се урежда от Регламента на ЕЦБ за статистиката на плащанията. Поради това, за да се осигури съгласуваност между съответните рамки, ЕЦБ предлага да се измени предложеният регламент, за да се изиска от ЕБО да разработи проекти на РТС относно сведенията за отворено банкиране, които трябва да се предоставят на компетентните органи в тясно сътрудничество с ЕЦБ.

3.3.4

ЕЦБ приветства акцента върху специалните интерфейси за достъп до платежни сметки, тъй като достъпът, основан на приложно-програмен интерфейс, е най-подходящият, сигурен и надежден метод за получаване на достъп. ЕЦБ отбелязва, че са предложени различни целенасочени мерки за пропорционалност, като например освобождаването съгласно предложения регламент (52), например за много малки доставчици на платежни услуги, обслужващи сметка, или за доставчици на платежни услуги, обслужващи сметка, със специфичен модел на стопанска дейност без плащания (53), от задължението за създаване на специален интерфейс. Във връзка с това ЕЦБ разбира, че ако доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка, се ползва от дерогация от изискването за предоставяне на специален интерфейс, но не и от пълна дерогация от изискването за предоставяне на достъп до данни на платежни сметки, следва да предоставя достъп чрез един от потребителските интерфейси при условията, определени в предложения регламент (54). ЕЦБ би приветствала предоставянето на допълнителни подробности в предложения регламент и предлага да се добави задължение за доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, да предоставят техническата документация на потребителския интерфейс, както и тестово съоръжение. ЕЦБ предлага също така от ЕБО да се изисква да разработи съответните РТС в тясно сътрудничество с ЕЦБ (55), за да се гарантира, че последиците от предоставянето на дерогация са ясно формулирани и че интересите на ППУ са надлежно защитени по всяко време.

3.3.5

По отношение на изискванията за интерфейсите (56), по-специално изискванията за ефективност, ЕЦБ предлага да се добавят следните изисквания за подобряване на функционалността на интерфейсите за предоставяне на ефективни и сигурни платежни услуги: 1) добавяне към списъка на минималните изисквани функционални възможности за интерфейсите съгласно предложения регламент (57), за да се гарантира способността на трета страна доставчик на платежни услуги (ТСДПУ) и на платеца да идентифицира и избере желаната платежна сметка, в случай че има множество платежни сметки при доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка; и 2) изясняване на обхвата на информацията, налична чрез услугите по предоставяне на информация за сметка в предложения регламент (58), по аналогия с яснотата, предвидена за услугите по иницииране на плащане съгласно предложения регламент (59). Освен това биха могли да се обмислят отраслови спецификации за по-нататъшно хармонизиране на прилагането на стандартите на Европейския комитет по стандартизация и Международната организация по стандартизация (60), които не са били налични към момента на приемане на ДПУ2, с оглед повишаване на равнището на хармонизация на специалните интерфейси. Това може да бъде добавено към съображенията на предложения регламент (61).

3.3.6

ЕЦБ подкрепя премахването на изискването, посочено по-рано в ДПУ2, за потвърждаване на наличността на средствата, тъй като пазарните участници не са го използвали. В това отношение в разпоредбите на предложения регламент относно услугите по иницииране на плащане се признава форма на потвърждаване на наличността на средствата. Доколкото това не е мотивирано от задълженията на ДПУ за спазване на нормативните изисквания (напр. защита на данните), ЕЦБ предлага да се преразгледа включването на тази разпоредба, която не е необходимо да бъде елемент от услугите по иницииране на плащане.

3.3.7

И накрая, ЕЦБ приветства факта, че регистърът на платежните институции на ЕБО е електронен регистър, който може да бъде актуализиран и лесно достъпен чрез официалния уебсайт на ЕБО, което улеснява потребителите в достъпа и търсенето на информация.

3.4   Правомощия на ЕБО за временна намеса

3.4.1

Съгласно предложения регламент ЕБО може, когато са изпълнени определени условия, временно да забрани или ограничи в Съюза определен вид или характеристика на дадени платежни или свързани с електронните пари услуги или инструменти (62). Преди да реши да действа по силата на предложения регламент, също така се предвижда ЕБО да уведомява компетентните органи за мерките, които предлага. С оглед на надзорната компетентност на ЕЦБ, която обхваща платежните системи, платежните инструменти (които са неразделна част от платежните системи), платежните схеми и платежните механизми (63), ЕЦБ предлага изменение на предложения регламент, за да се включи изискване за консултиране с ЕЦБ по всяко предвидено решение.

3.5   РТС за удостоверяване, комуникация и механизми за проследяване на операции

3.5.1

От предложения регламент следва, че ЕБО трябва да разработи проекти на РТС във връзка с изискванията за задълбочено удостоверяване на клиента, техническите изисквания за механизмите за проследяване на операции и изискванията за общи и сигурни отворени стандарти за комуникация за целите на идентификацията, удостоверяването, уведомяването и информацията, както и за прилагането на мерки за сигурност между доставчиците на платежни услуги, обслужващи сметка, доставчиците на услуги по иницииране на плащане, доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка, платците, получателите и други ДПУ (64). Може би си струва да се уточни обхватът на тези проекти на РТС по отношение на изискванията за общи и сигурни отворени стандарти за комуникация, като се има предвид, че различни разпоредби са пряко включени в предложения регламент. С оглед на надзорната компетентност на ЕЦБ и тясното сътрудничество между ЕЦБ и ЕБО в областта на плащанията и измамите ЕЦБ предлага проектите на РТС да бъдат разработени от ЕБО в тясно сътрудничество с ЕЦБ.

4.   Управление на валутен обмен

4.1

Предложеният регламент има за цел да се постигне съпоставимост по отношение на таксите за превалутиране (65). В тази връзка предложеният регламент предвижда, че за да се постигне съпоставимост, прогнозните такси за превалутиране при кредитните преводи и паричните преводи, извършвани в рамките на Съюза и от Съюза към трета държава, следва да бъдат изразени еднакво – като процент върху най-актуалния фиксинг за еврото на ЕЦБ или на съответната централна банка. Освен това в предложението за регламент се предвижда, че под „такси“ следва да се разбират, когато е приложимо, и таксите за превалутиране.

4.2

Както вече беше отбелязано от ЕЦБ (66), от 1998 г. ЕЦБ публикува референтни обменни курсове на еврото (ECBRR) на базата на рамка, одобрена от Управителния съвет на ЕЦБ през 1998 г. и изменена впоследствие през 2015 г (67). (наричана по-долу „Рамката за референтните обменни курсове на еврото“). Референтните обменни курсове на еврото се предоставят в обществен интерес на отделните граждани и институции (68) и се използват от широк кръг институции. Целта на Рамката за референтните обменни курсове на еврото е да се запази достоверността на референтните обменни курсове на еврото чрез 1) възпиране на използването им за целите на сделките и 2) ограничаване на използването им до справочни цели. Настойчиво се препоръчва референтните обменни курсове на еврото да не се използват за целите на сделките, като референтните обменни курсове на еврото се публикуват само с информативна цел (69). В това отношение с Рамката за референтните обменни курсове на еврото се цели засилване на разграничаването на референтните обменни курсове на еврото от бенчмаркове на обменни курсове, които са предназначени да се използват за целите на сделките.

4.3

Посочването на референтните обменни курсове на еврото в предложения регламент би могло противно на целите им да създаде стимули за някои участници на пазара да търгуват на базата на референтните обменни курсове на еврото. Поради това ЕЦБ препоръчва посочването в предложения регламент на референтните обменни курсове на еврото или на обменен курс, издаден от съответната централна банка (70), да бъде премахнато и заменено с подходящо позоваване на референтен обменен курс, който попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета (71) и който може да се използва в контекста на таксите за превалутиране. Точността и достоверността на тези бенчмаркове, които са гарантирани от режима за администраторите на бенчмаркове, въведен с Регламент (ЕС) 2016/1011, защитават интересите на клиентите на ДПУ и на лицата, които предоставят услуги по превалутиране.

5.   Аспекти, свързани с банкнотите

5.1   Наличност на пари в брой в магазините за търговия на дребно (без задължение за покупка)

5.1.1

ЕЦБ разбира, че услугите, при които пари в брой се предоставят в магазини за търговия на дребно по изрично искане на ППУ, без да са обвързани с изпълнението на платежна операция или със задължение за покупка на стоки и услуги, са изключени от приложното поле на предложения регламент (72). Освен това предложената директива позволява предоставянето на пари в брой в магазините за търговия на дребно независимо от всяка покупка, но предвижда горна граница от 50 EUR за операция по теглене (73).

5.1.2

ЕЦБ не разбира напълно основанието, въз основа на което е избран праг от 50 EUR. По-специално това ограничение представлява най-ниският праг, предвиден в оценката на въздействието, придружаваща предложените актове (74). Подобно ограничение може да възпрепятства предоставянето на тези услуги в сравнение с предоставянето на услуги за връщане на пари в брой, което обикновено позволява изтеглянето на по-висока стойност.

5.1.3

Необходимо е пояснение относно режима, приложим към услугите по предоставяне на пари в брой в магазините за търговия на дребно без задължение за покупка и над прага от 50 EUR. По-специално следва да се изясни следното: 1) дали изискванията за извършване на услуги по предоставяне на парични средства ще се прилагат за ДПУ, които сключват договорни споразумения с търговци за извършване на операции по теглене на пари в брой; и 2) дали тези търговци следва да бъдат третирани като агенти на ДПУ, когато участват в услуги по предоставяне на пари в брой, доколкото физически разпространяват пари в брой само от името на ДПУ. Тези разяснения са важни и във връзка с разпоредбите за ръчна проверка за истинност и годност на евробанкнотите, разпространявани от търговците от името на ДПУ на потребителите (75). Следва също така да се изясни дали тези услуги за предоставяне на пари в брой в магазините за търговия на дребно без задължение за покупка и над тавана от 50 EUR следва да се характеризират като една от платежните услуги, изброени понастоящем в предложения регламент (76), или следва да се въведе ad hoc платежна услуга. Изложените по-горе съображения по отношение на тегленето на пари в брой в магазините за търговия на дребно над тавана от 50 EUR следва да се прилагат mutatis mutandis за всички парични депозити в магазини за търговия на дребно.

5.2   Независими доставчици на банкомати

5.2.1

За да се гарантира адекватен достъп до пари в брой и да се допълнят традиционните точки за достъп до пари в брой, предоставяни от мрежата от банкомати, управлявана от кредитни институции, независимите доставчици на банкомати следва да продължат да бъдат освободени от приложното поле на предложения регламент, доколкото не обслужват платежна сметка или не предоставят допълнителна платежна услуга, посочена в предложения регламент (77). ЕЦБ обаче разбира, че може да е необходимо по-предпазливо третиране на независимите доставчици на банкомати от гледна точка на надзора и отчитането, като по този начин се дава възможност на НКО да упражняват надзор върху дейностите на независимите доставчици на банкомати.

5.2.2

Освен това и за да се избегнат съмнения, независимите доставчици на банкомати се считат за ДПУ (които не подлежат на лицензиране) при спазване на мерките, необходими за защита на еврото срещу фалшифициране съгласно Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета (78), както и на други мерки, приложими за ДПУ (например рамката за борба с изпирането на пари).

5.3   Дружества за транспортиране на пари и ценности и дружества за управление на касови средства

5.3.1

Предложените актове не изключват изрично от обхвата си дружества за транспортиране на пари и ценности, които физически транспортират пари в брой, докато такова изключение е предвидено в ДПУ (79).

5.3.2

Тъй като повечето дружества за транспортиране на пари и ценности и дружества за управление на касови средства не притежават лиценз като платежна институция, потенциалната им регистрация като платежни институции би могла да окаже въздействие върху сектора на дружествата за транспортиране на пари и ценности или дружествата за управление на касови средства и върху осъществяването на тяхната дейност. При липсата на други разпоредби, свързани с дейността на дружествата за транспортиране на пари и ценности или дружествата за управление на касови средства, ЕЦБ разбира, че тези услуги остават извън обхвата на предложените актове. Въпреки това, за да се изясни по-добре персоналният обхват на прилагане на предложените актове, ЕЦБ предлага в предложената директива да се запази освобождаването, предвидено в ДПУ2 за физическия превоз на банкноти и монети по занятие, включително тяхното събиране, обработка и доставка.

6.   Определения и други разпоредби

6.1.1

ЕЦБ подкрепя определението на някои термини в предложените актове, както и изясняването на някои други понятия, които вече са определени в ДПУ2 (80). Същевременно определението за „услуги по електронни пари“ следва да бъде преразгледано, за да включва изтеглянето и обратното изкупуване на електронни пари, но само доколкото те не са част от самата платежна операция.

6.1.2

Освен това законодателят на Съюза може да обмисли въвеждането на разпоредба, съгласно която на платеца и получателя се предоставят права и задължения, пропорционални на техните роли при обработката на кредитни преводи.

6.1.3

ЕЦБ приветства определението за „незабавен кредитен превод“, за което обаче би било полезно допълнително привеждане в съответствие с определението в член 2, точка 1а от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (81). Освен това ЕЦБ би приветствала допълнителни разяснения относно това как на практика да се прави разграничение между „незабавни кредитни преводи“ и други кредитни преводи, както и съответните им условия. От съществено значение е ДПУ да гарантират, че ППУ са информирани по всяко време, когато инициират незабавен кредитен превод, като по този начин помагат на ППУ да правят разграничение между тези и другите кредитни преводи.

6.1.4

ЕЦБ силно подкрепя разпоредбата в предложения регламент ДПУ да включват в извлеченията на платежната сметка сведения за еднозначно идентифициране на получателя, включително търговската му фирма (82). Във връзка с това следва да бъде включено изменение, с което да се укаже, че на датата на получаване на платежното нареждане следва да бъде отредено по-голямо значение, така че когато вальорът на дебитиране е различен от датата на получаване на платежното нареждане, на платеца да бъдат предоставени и двете дати. И накрая, що се отнася до необходимостта да се гарантира сигурността и ефективността на новите платежни инструменти, които постепенно се използват навсякъде, ЕЦБ предлага законодателят на Съюза да обмисли допълнително случаите, в които предложеният регламент ще бъде ограничен строго до картови платежни операции. Например настоящата формулировка на предложения регламент (83) предвижда, че механизмът, чрез който ДПУ на платеца може да блокира определен размер средства по платежната сметка на платеца пропорционално на размера на платежните операции, които основателно се очакват от платеца (когато платецът е дал съгласието си за блокиране на тази сума), се прилага само за картови платежни операции. ЕЦБ счита, че е необходимо да се подобри формулировката на това изискване и да се въведат допълнителни изисквания, за да се обхванат случаите, в които платежният инструмент не е карта, а друг платежен инструмент. Поради това ЕЦБ би приветствала изменения на предложения регламент, за да се гарантира, че неговите изисквания се прилагат и за платежни инструменти, различни от карти, в съответствие с развитието на методите на плащане.

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения регламент, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

---

(1)  COM(2023) 367 final.

(2)  COM(2023) 366 final.

(3)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

(4)  Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 260/2012 и (ЕС) 2021/1230 и на директиви 98/26/ЕО и (ЕС) 2015/2366 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (ОВ L, 2024/886, 19.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/886/oj).

(5)  Вж. Становище CON/2023/4 на Европейската централна банка от 1 февруари 2023 г. относно предложение за регламент за изменение на регламенти (ЕС) № 260/2012 и (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (ОВ C 106, 22.3.2023 г., стр. 2). Всички становища на ЕЦБ се публикуват на EUR-Lex.

(6)  Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(7)  Вж. съобщение за медиите на Съвета на Европейския съюз от 7 ноември 2023 г. „Незабавни плащания: Съветът и Парламентът постигат предварително споразумение“, достъпно на уебсайта на Съвета на Европейския съюз www.consilium.europa.eu.

(8)  Вж. член 4, точка 4 от ДПУ2.

(9)  Вж. член 2, точка 1 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

(10)  Вж. член 46 от предложената директива.

(11)  Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 40). Вж. също параграф 2.2.4 от Становище CON/2021/4 на Европейската централна банка от 19 февруари 2021 г. относно предложение за регламент относно пазарите на криптоактиви и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (ОВ C 152, 29.4.2021 г., стр. 1).

(12)  Вж. Report on 2023 stocktaking of BigTech direct financial services provision in the EU („Доклад относно прегледа през 2023 г. на прякото предоставяне на финансови услуги от BigTech в ЕС“), Съвместен доклад на ЕНО, 1 февруари 2024 г., достъпен на уебсайта на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) www.esma.europa.eu.

(13)  Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор и за изменение на регламенти (ЕО) № 1060/2009, (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 600/2014, (ЕС) № 909/2014 и (ЕС) 2016/1011 (OВ L 333, 27.12.2022 г., стр. 1).

(14)  Вж. Доклада относно прегледа през 2023 г. на прякото предоставяне на финансови услуги от BigTech в ЕС“, точка 34, стр. 14.

(15)  Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(16)  Вж. Arrêté du 29 octobre 2009 portant sur la réglementation prudentielle des établissements de paiement, titre II, chapitre 1er, section 2 (Fonds propres relatifs aux opérations de crédit), article 33, tel que modifié, JORF n° 0253 du 31 octobre 2009, texte n° 10.

(17)  Вж. Съвместния отговор на Европейските надзорни органи на допитването на Европейската комисия от февруари 2021 г. относно цифровите финанси и свързаните с тях въпроси: регулация и надзор на по-фрагментираните или неинтегрирани вериги на стойността, платформи и пакетирането на различни финансови услуги и рисковете от групите, комбиниращи различни дейности, 31 януари 2022 г., Joint European Supervisory Authority response to the European Commission’s February 2021 Call for Advice on digital finance and related issues: regulation and supervision of more fragmented or non-integrated value chains, platforms and bundling of various financial services, and risks of groups combining different activities (ESA 2022 01), достъпен на уебсайта на ЕОЦКП www.esma.europa.eu.

(18)  COM(2023) 369 final.

(19)  COM(2023) 368 final.

(20)  Вж. Становище CON/2023/34 на Европейската централна банка от 31 октомври 2023 г. относно цифровото евро (OJ C, C/2024/669, 12.01.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/669/oj).

(21)  Вж. член 32, параграф 4 от предложената директива.

(22)  Вж. член 2, параграф 1, буква г) и член 2, параграф 2, буква ж) от предложения регламент и член 2, точка 12 от предложената директива.

(23)  Вж. член 1, параграф 1, буква д) от ДПУ2.

(24)  Вж. член 22 от Устава на ЕСЦБ.

(25)  Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка от 3 юли 2014 г. относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи (ЕЦБ/2014/28) (ОВ L 217, 23.7.2014 г., стр. 16).

(26)  Достъпни на уебсайта на Банката за международни разплащания www.bis.org.

(27)  Достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(28)  Достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(29)  Вж. преразгледаната и консолидирана Надзорна рамка на Евросистемата за електронни платежни инструменти, схеми и механизми (рамка за PISA), достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(30)  Вж. член 46 от предложената директива (с който се изменя член 2, букви б) и е) от ДОС).

(31)  Предложените изменения са в съответствие с параграф 7 от стратегията на Евросистемата за плащанията на дребно (2021).

(32)  Вж. член 46, параграф 1 от предложената директива (с който се изменя член 2, буква б) от ДОС).

(33)  Вж. член 46, параграф 2 от предложената директива (с който се изменя член 2, буква е) от ДОС).

(34)  Вж. член 46, параграф 2 от предложената директива (с който се изменя член 2, буква е) от ДОС).

(35)  Вж. член 31 от предложения регламент.

(36)  Вж. съображение 32 и член 31, параграф 7 от предложения регламент.

(37)  Вж. съображение 31 и член 9 от предложената директива.

(38)  Насоки (ЕС) 2022/912 на Европейската централна банка от 24 февруари 2022 г. относно Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време от ново поколение (TARGET) и за отмяна на Насоки ЕЦБ/2012/27 (ЕЦБ/2022/8) (ОВ L 163, 17.6.2022 г., стр. 84).

(39)  Вж. член 83, параграфи 1 и 2 от предложения регламент.

(40)  Вж. член 83, параграф 3 от предложения регламент.

(41)  Вж. член 59 от предложения регламент.

(42)  Вж. член 96, параграф 6 от ДПУ2.

(43)  Достъпни на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu.

(44)  Вж. член 3 и приложение I, част 1.1, таблици 5а и 5б, част 2.4.1, част 2.4.2 и приложение III, таблици 5а и 5б от Регламент (ЕС) № 1409/2013 на Европейската централна банка от 28 ноември 2013 г. относно статистиката на плащанията (ЕЦБ/2013/43) (ОВ L 352, 24.12.2013 г., стр. 18).

(45)  Вж. член 82 от предложения регламент.

(46)  Вж. член 3, точка 35 и член 85, параграф 12 от предложения регламент.

(47)  Достъпно на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu.

(48)  Вж. точки 33 и 34 от становището на ЕБО.

(49)  Вж. член 44 от предложения регламент.

(50)  Вж. член 44, параграф 1, буква д) от предложения регламент.

(51)  Вж. член 48, параграф 7 от предложения регламент.

(52)  Вж. член 39 от предложения регламент.

(53)  Вж. съображение 62 от предложения регламент.

(54)  Вж. член 45 от предложения регламент.

(55)  Вж. член 39, параграф 2 от предложения регламент.

(56)  Вж. по-специално членове 35 и 36 от предложения регламент.

(57)  Вж. член 36, параграф 4 от предложения регламент.

(58)  Вж. член 36, параграф 3 от предложения регламент.

(59)  Вж. член 36, параграф 4, букви а)—д) от предложения регламент.

(60)  Вж. член 35, параграф 3 от предложения регламент.

(61)  Вж. съображение 58 от предложения регламент.

(62)  Вж. член 104, параграф 4 от предложения регламент.

(63)  Вж. преразгледаната и консолидирана Надзорна рамка на Евросистемата за електронни платежни инструменти, схеми и механизми, достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(64)  Вж. член 89 от предложения регламент.

(65)  Вж. съображение 50 и член 13, параграф 1, буква е) от предложения регламент.

(66)  Вж. Становище CON/2021/3 на Европейската централна банка от 25 януари 2021 г. относно предложение за регламент относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ C 65, 25.2.2021 г., стр. 4).

(67)  Вж. Рамката на ЕЦБ за референтните обменни курсове на еврото, достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(68)  Вж. прессъобщението на ЕЦБ от 7 декември 2015 г., „ЕЦБ въвежда промени в референтните обменни курсове на еврото“, достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(69)  Рамката за референтните обменни курсове на еврото изрично предвижда, че „под термина „референтен курс“ се разбира обменен курс, който не е предназначен да бъде използван пряко или косвено в пазарни сделки (като базов бенчмарк). Курсовете са само с информативна цел.“

(70)  Вж. съображение 50, член 5, параграф 2, член 7, член 13, параграф 1, буква е), член 20, буква в), подточка v) и член 24, буква б) от предложения регламент.

(71)  Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (ОВ L 171, 29.6.2016 г., стр. 1). Вж. също Становище CON/2021/3 на Европейската централна банка от 25 януари 2021 г. относно предложение за регламент относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ C 65, 25.2.2021 г., стр. 4).

(72)  Вж. член 2, параграф 2, буква д) от предложения регламент.

(73)  Вж. член 37, параграф 1, буква б) от предложената директива.

(74)  Вж. приложение 9, раздел 3 към оценката на въздействието, придружаваща предложените актове.

(75)  Вж. Решение ЕЦБ/2010/14 на Европейската централна банка от 16 септември 2010 г. относно проверките за истинност и годност и за връщането в обращение на евробанкноти (ОВ L 267, 9.10.2010 г., стр. 1).

(76)  Вж. приложение 1 към предложения регламент.

(77)  Вж. приложение 1 към предложения регламент.

(78)  Вж. Регламент (ЕО) № 1338/2001 на Съвета от 28 юни 2001 г. за определяне на необходимите мерки за защита на еврото срещу фалшифициране (ОВ L 181, 4.7.2001 г., стр. 6).

(79)  Вж. член 3, буква в) от ДПУ2.

(80)  Например включването на определението за „мандат“ изяснява разграничението между директни дебити и незабавни плащания в точката на взаимодействие, т.е. както при физическото място на продажба, така и при електронната търговия.

(81)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

(82)  Вж. член 16 от предложения регламент. Извън обхвата на предложените актове законодателят на Съюза може да разгледа начини, по които да се гарантира, че търговците предоставят на своя ДПУ и отговарят за актуализирането на своята търговска фирма и търговско местоположение.

(83)  Вж. член 61 от предложения регламент.