1.

отбелязва с тревога, че детската бедност е едно от най-сериозните социални предизвикателства на нашето време. Децата съставляват около 20 % от населението на ЕС: близо една четвърт от тях живее в риск от бедност и социално изключване. Поради това децата са най-уязвимата група, в която бедността и социалното изключване са най-разпространени. Това положение се влоши поради икономическите последици от пандемията и увеличаването на цената на живота;

2.

отбелязва, че бедността в Европа е следователно тясно свързана с възрастта и състава на семейството, с предизвикателства, уязвими групи и показатели, които силно се различават в отделните държави членки и региони на ЕС; призовава, при всички случаи, да се обърне специално внимание на политиките в подкрепа на семействата с деца и на съгласуваните действия, за да се гарантира изпълнението на целите за намаляване на бедността, определени в Европейския стълб на социалните права;

3.

потвърждава, че в държавите членки равнищата на детска бедност се различават значително, като подчертава сложността на предизвикателствата, които различните регионални и градски условия поставят, и затова изтъква необходимостта от цялостен и диверсифициран отговор на политиката. Отбелязва освен това, както се потвърждава от последния, 18-и доклад на УНИЦЕФ (Innocenti Report Card 18), че националното богатство на дадена държава не гарантира ниски равнища на детска бедност и че напротив, в някои от най-богатите държави се наблюдава значително увеличение на детската бедност през последните 10 години;

4.

приветства увеличението на социалните инвестиции в Европейския съюз, и по-специално усилията за насърчаване на изграждането на детски ясли и услуги за грижи за деца в целия ЕС. Тези инвестиции не само подобряват качеството на живот на европейските граждани, но също така оказват положително въздействие върху икономиката, като допринасят за създаването на работни места, подкрепата за родителството и намаляването на неравенството между половете;

5.

посочва реалния риск да не бъде постигната целта на плана за действие на Европейския стълб на социалните права за намаляване на детската бедност с 5 милиона деца в Европа. И накрая, призовава за преразглеждане на данъчните правила, за да се стимулират инвестициите, необходими за подпомагане на семействата и децата в бедност;

6.

подчертава стратегическото значение на инвестициите в първите години от живота, особено през първите 1 000 дни от живота, за да се положат основите за развитието на здрави личности и проспериращи общества, като се отбелязва необходимостта от адекватен финансов и регулаторен ангажимент от страна на ЕС и държавите членки. Следователно разходите за услугите за грижи за децата не са разходи, а инвестиции, т.е. стратегически действия за гарантиране на по-добро развитие на обществото като цяло и създаване на равни възможности за всички, чрез преодоляване на различията в образованието между децата от семейства с различни равнища на доходи и насърчаване на равните възможности за образование от ранна възраст;

7.

освен това подчертава, че мерките за борба с детската бедност, по-специално достъпът до услугите за образование и грижи в ранна детска възраст, също са от съществено значение за преодоляване на неравенството между половете и за подпомагане на увеличаването на участието на жените на пазара на труда, което често е възпрепятствано от недостатъчната подкрепа при полагането на грижи за деца;

8.

насочва вниманието към особено притеснителните случаи в извънредни ситуации. Това са случаи на война, които оказват пряко въздействие върху икономиките и обществата на държавите членки, като например кризите в Украйна и в Близкия изток, и допълнително излагат децата на рискове от насилие, експлоатация и лишаване от основни грижи, като правят необходимостта от целенасочени и адекватно финансирани интервенции още по-неотложна;

9.

сред мерките, въведени от Европа в рамките на стълба на социалните права, припомня по-специално Европейската гаранция за децата, препоръката на Европейския съвет, приета на 14 юни 2021 г., чиято основна цел е разширяване на достъпа на децата в нужда до основни услуги като образованието, подходящото жилище, правилното хранене, домашната среда и здравеопазването, за цялостен подход към борбата с детската бедност и социално изключване;

10.

приветства както третата фаза на изпитване на гаранцията за децата (проведена с подкрепата и техническата помощ на УНИЦЕФ), така и представянето от всички държави членки на национални планове за действие във връзка с гаранцията за децата, които въпреки значителните различия между тях разглеждат главната роля, която играят местните власти като обща характеристика. Местните равнища са от решаващо значение за управлението на много основни услуги, като например образованието и грижите в ранна детска възраст или социалните и здравните грижи, както и за измерването на целите, разработването и събирането на данни, обмена на добри практики, мониторинга, но също така и участието на децата и организациите на гражданското общество в изготвянето на политиките;

11.

изразява съжаление, че някои държави членки представиха своите национални планове почти две години след първоначалния краен срок за изпълнение, а в други държави членки представянето на плана не беше последвано от неговото изпълнение, нито от конкретни мерки за изпълнение. Освен това би желал местните власти, заедно с европейските институции, да могат да стимулират държавите членки да престъпят към изпълнението на плановете и призовава Европейската комисия да наблюдава ефективно и решително прилагането на политиките, свързани с гаранцията за децата, и по-специално ефективното и последователно използване на средствата, предназначени за борба с детската бедност в рамките на ЕСФ+;

12.

като се има предвид силното въздействие на пандемията от COVID-19 и войната в Украйна върху децата и семействата, призовава Европейската комисия да увеличи дела на ЕСФ+, предназначен за инициативата, и да продължи да финансира пакети от мерки за подпомагане, предназначени за деца в извънредни ситуации, по-специално като подкрепя местните органи при управлението на кризите.

13.

счита, че с оглед на мониторинга на всеки две години, планиран от Комисията относно изпълнението на националните планове за гаранция за децата (март 2024 г.), европейските институции трябва да гарантират, че държавите членки разполагат с необходимите ресурси, за да могат са изпълнят ключовата задача да инвестират в децата, и могат да се съсредоточат върху фазата на изпълнение на националните планове за гаранция за децата и централната роля на местните власти, особено с оглед на предстоящите избори за Европейски парламент;

14.

признава стратегическата роля на местните органи за разбирането на териториалните особености, които причиняват детската бедност в рамките на собствените им общности, и призовава Европейската комисия, Европейския парламент, държавите членки и местните органи да подкрепят изпълнението на местните и регионалните планове за действие във връзка с гаранцията за децата, които отчитат особеностите на всеки регион и общност, насърчават социалното приобщаване на децата и се стремят към предоставянето на минимален пакет от основни услуги, чието предоставяне да е гарантирано по отношение на най-уязвимите деца, включително образование и грижи в ранна детска възраст, училищни столове, социални грижи и здравеопазване;

15.

счита, че борбата срещу детската бедност изисква разбиране на причините за нея, които са сложни и разнообразни: поради това действията трябва да бъдат структурирани на няколко равнища на действие, излизащи извън рамките на местния контекст. Поради това е от съществено значение да се разполага с подробни данни за отражението на бедността в различните територии, както за да се разпределят правилно ресурсите и подкрепата, така и за да се прилагат стратегиите за действия на Общността;

16.

подкрепя модел на многостепенно и децентрализирано управление, отчитащ принципа на субсидиарност и спазващ правомощията на националното равнище, с все по-активна роля за вземане на решения от страна на местните власти в управлението на ресурсите и планирането на ефективни социални здравни и образователни политики, най-вече в пряк отговор на потребностите на децата;

17.

призовава за насърчаване на съвместни проекти и партньорства, включително публично-частни, под надзора на орган, длъжен да се отчита публично, на местно равнище за предоставянето на обществени услуги, с цел тези услуги да станат по-достъпни и по-добре съобразени с нуждите на децата, като подчертава необходимостта от осигуряване на непрекъснато обучение и подкрепа за служителите на местните органи с цел подобряване на уменията и ефективността при изпълнението на програмите, предназначени за децата;

18.

призовава за улесняване на прекия достъп на местните власти до европейските фондове за децата чрез опростени процедури и по-малко административни тежести и признава значението на участието на местното равнище в избора на разходи и в прилагането на инициативите, по-специално по отношение на Европейския социален фонд+, но също така и на Инструмента за техническа подкрепа и Next Generation EU;

19.

призовава за предоставяне на повече техническа помощ на местните органи в сферата на политиките за децата, както чрез обмен на добри практики на местно и регионално равнище, така и чрез дейности за изграждане на капацитет и мониторинг. Техническата помощ би могла да се финансира чрез Европейския социален фонд и следва да има за основна цел свързването в мрежа на най-добрите европейски практики, които да са „на разположение“ на местните власти и на регионите с по-малък капацитет и компетентности, но също така и желанието за инвестиране на ресурси в политики за децата, по-специално в образованието и грижите в ранна детска възраст;

20.

призовава за постоянно внимание и по-голяма координация от страна на европейските и националните програми за инвестиране в развитието и квалификацията на службите за децата във вътрешните зони на регионите, и по-специално тези с по-висок риск от обезлюдяване.

21.

сред различните услуги, посочени в Европейската гаранция за децата, ударението се поставя върху онези, които се управляват пряко от местните органи, като например грижите за децата и детските градини (в някои държави членки, пряко интегрирани в образователната система), храненето и здравето. Целта за създаване на пакет от минимални основни услуги от страна на местните органи — гарантирани и безплатни, които включват грижите за децата, достъпна и качествена училищна столова, безплатна за децата в неравностойно положение и подходяща здравна система — се счита за най-добрият начин за предоставяне на равни възможности на децата, живеещи в Европа, без да се пренебрегват значителните финансови последици от тези услуги;

22.

счита, че от стратегическо значение са по-специално инвестициите, имащи за цел да се увеличи предоставянето на образователни услуги, като то стане безплатно (или, когато това не е възможно, на достъпни цени) за всички деца, живеещи в Европа, за да се постигне целта от Барселона (т.е. 50 % обществено покритие до 2030 г.), като се намалят, по-специално, неравенствата по отношение на достъпа, със специално внимание към най-уязвимите деца и с цел справяне с образователната бедност;

23.

смята за приоритет да се гарантира здравословно, подходящо и качествено хранене чрез всеобщ достъп до училищната столова за всички деца, живеещи в Европа, и ползването на училищна столова на достъпни цени (безплатно за децата от семейства в неравностойно положение) да се признава за основно и всеобщо право във всички учебни заведения за възрастовата група 0–6 години и в началното училище (6–11 години);

24.

смята, че е от решаващо значение да се увеличат целевите инвестиции в подкрепа на физическото и психичното здраве на децата, с помощта на програми, надхвърлящи областта на здравето, включително спортни и развлекателни дейности, особено тези, които са достъпни за деца с увреждания;

25.

в областта на здравеопазването счита за приоритет приемането на приобщаващи и целенасочени подходи за справяне със специфичните предизвикателства, пред които са изправени децата и семействата с увреждания. Услугите, подкрепата за семействата, участието и обучението трябва да бъдат особено достъпни за децата с увреждания, както и за местните органи, към които тези деца все по-често се насочват и които често не разполагат с необходимите инструменти и ресурси, за да гарантират основните права;

26.

подчертава значението на включването и подкрепата на някои специфични категории, като например децата без правен статут, принадлежащи към малцинство, или бездомните деца, децата в структури за алтернативни грижи, децата с увреждания или децата бежанци, децата с мигрантски произход, но също така и на наличието на целенасочени мерки за уязвимите деца в трансгранична среда и подкрепата за местните органи при координирането на услугите за прием на деца бежанци.

27.

изразява желание да бъдат укрепени инструментите за участие на децата и широката общественост, за да се повиши осведомеността относно правата на децата и приобщаващото участие на децата и младите хора в живота на общността и в разработването на политиките за децата. Ето защо следва да се укрепи по-широкият диалог между местните власти, образователните институции, гражданското общество и представителите на децата и младежите, за да се гарантира, че гласът на децата се чува на всички етапи от процеса на вземане на решения, които ги засягат;

28.

подкрепя предложението на Европейския парламент за създаване на Европейска столица на децата по модела на Европейската столица на културата, със специален акцент върху децата, техните права и възможностите за демократично участие, като същевременно подчертава значението на насърчаването на правата и благосъстоянието на децата на местно и регионално равнище и признава успеха на инициативи като „Европейска столица на културата“ за насърчаване на културния обмен и развитие;

29.

подчертава необходимостта от организиране на кампании за повишаване на обществената осведоменост и образователни инициативи относно правата на децата с финансовата и логистична подкрепа от страна на ЕС, като се увеличат комуникационните усилия и стратегии;

30.

признава взаимното допълване между Европейската гаранция за децата и гаранцията за младежта и настоятелно призовава държавите членки да осигурят съгласуваност и полезни взаимодействия между политиките за борба с бедността и активните политики на пазара на труда, обхващащи целия живот — от децата до възрастните;

31.

призовава държавите членки да включат всички съответни заинтересовани страни в изпълнението и прилагането на националните планове за действие. Местните планове във връзка с гаранцията за децата трябва да бъдат подкрепени от стабилни местни партньорства, които включват публичните власти, предоставящи услуги, заедно с другите участници от местната общност, включително родители, училища и участници от частния сектор;

32.

счита, че е от съществено значение да се включат местните участници, включително на етапа на анализа на нуждите и мониторинга, тъй като проучванията относно детската бедност и социалното изключване и качеството на живот на национално и регионално равнище биха могли да не предоставят изчерпателни данни за явлението на местно равнище, включително поради извадки, които понякога са с ограничени измерения;

33.

подчертава, с оглед на по-ефективния мониторинг, необходимостта от непрекъснато публикуване от страна на Европейската комисия и държавите членки на актуална информация относно работата и резултатите на Комитета за социална закрила (КСЗ) и неговата подгрупа за показателите във връзка с определянето на показателите за мониторинг и оценка, които се отнасят по-специално до прилагането на гаранцията за децата.