Преюдициално запитване от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana (Испания), постъпило на 23 ноември 2023 г. — Asociación Española de Fabricantes de Máquinas Recreativas y de Juego (Aseseam) и др./Conselleria de Hacienda y Modelo Económico de la Generalitat Valenciana

(Дело C-720/23)

(C/2024/2721)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Asociación Española de Fabricantes de Máquinas Recreativas y de Juego (Aseseam), Asociación de Empresarios de Máquinas Recreativas de la Comunidad Valenciana (Andemar CV), Asociación Provincial de Empresas Comercializadoras de Empresas de Máquinas Recreativas y de Azar de Alicante (Apromar-Alicante) и Federación Empresarial de Hostelería de Valencia

Ответник: Conselleria de Hacienda y Modelo Económico de la Generalitat Valenciana

Друга страна в производството: Organización Nacional de Ciegos Españoles (ONCE)

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 9 от Decreto 97/2021 de 16 de julio, del Consell (Декрет 97/2021 от 16 юли 2020 г. на правителството на автономна област Валенсия), доколкото предполага невъзможност за подновяване, след влизането в сила на Ley 1/2020 de 11 de junio, de la Generalitat Valenciana, de regulación del juego y de prevención de la ludopatía en la Comunidad Valenciana (Закон 1/2020 на автономна област Валенсия от 11 юни 2020 г. за регулиране на хазарта и за превенция на хазартната зависимост в автономна област Валенсия), на разрешенията за експлоатация на игрални автомати тип В, инсталирани преди влизане в сила на посочения закон, и от друга страна, на десетата преходна разпоредба от Закон 1/2020, доколкото предвижда петгодишен мораториум върху издаването на нови лицензии или разрешения за игрални заведения и издаването на нови разрешения за експлоатация на игрални автомати тип В, считано от влизането в сила на посочения Закон 1/2020, поради несъвместимостта на подобни ограничения с принципите на свободна стопанска инициатива, на свобода на установяване, както и на свободно упражняване на дейност и на достъп до пазарите?

Независимо от отговора на предходния въпрос, трябва ли членове 26, 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 9 от Декрет 97/2021 и в десета преходна разпоредба от Закон 1/2020, доколкото посочените разпоредби засягат единствено частния сектор (а именно предприятия, стопанисващи хотели или сходни обекти, в които се инсталират игралните автомати тип В, и косвено — производителите на такива автомати), на който се налагат ограничения за експлоатацията на посочените автомати, но не засягат държавните игрални заведения и обекти за залагане, освободени от тези ограничения с оглед на вида на залозите и на хазартните игри, които организират?

Принципите на единство на пазара, на еднакво и равнопоставено третиране и на недопускане на дискриминация между и спрямо операторите в сектора на хазарта допускат ли посочените разпоредби от националната правна уредба?

Представлява ли описаното положение предимство, което засяга и нарушава конкуренцията в сектора?