1)

Клаузи 2 и 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP),

трябва да се тълкуват в смисъл, че

работник на трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение трябва да се счита за работник на срочен трудов договор по смисъла на това рамково споразумение и следователно за попадащ в приложното му поле.

2)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,

трябва да се тълкува в смисъл, че

съдържащият се в тази разпоредба израз „използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения“ се отнася до положение, при което поради това че съответната администрация не е организирала в определения срок процедура за подбор с цел окончателно запълване на длъжността, заемана от работник на трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, срочният договор, обвързващ този работник с тази администрация, е бил продължен по право.

3)

Клауза 5, точка 1, букви а)—в) от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба, която не предвижда нито една от посочените в тази разпоредба мерки, нито „равностойна правна мярка“ по смисъла на тази разпоредба за предотвратяване на злоупотребата от използването на договори за неопределен срок без постоянно назначение.

4)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба, която предвижда изплащането на фиксирано обезщетение, равно на трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата, на всеки работник, чийто работодател е злоупотребил с договори за неопределен срок без постоянно назначение, продължавани последователно, когато изплащането на това обезщетение при прекратяване на договора не зависи от каквито и да било съображения, свързани със законосъобразността или наличието на злоупотреба при използването на тези договори.

5)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална разпоредба, съгласно която „нередовните действия“ ангажират отговорността на публичните администрации „в съответствие с действащата правна уредба във всяка от [тези] публични администрации“, когато тази национална правна уредба няма ефективен и възпиращ характер, за да гарантира пълната ефикасност на нормите, приети в приложение на тази клауза.

6)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба, която предвижда организирането на процедури за постоянно назначение на срочните длъжности чрез покани за представяне на кандидатури за запълване на длъжностите, заемани от работниците на срочен трудов договор, сред които и работниците на трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, когато това организиране не зависи от каквито и да било съображения, свързани със злоупотребата при използването на тези срочни трудови договори.

7)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70,

трябва да се тълкува в смисъл, че

при липса на подходящи мерки в националното право за предотвратяване и евентуално санкциониране в приложение на посочената клауза 5 на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни договори, включително договори за неопределен срок без постоянно назначение, продължавани последователно, преобразуването на тези срочни трудови договори в договори за неопределен срок може да представлява такава мярка. При необходимост националната юрисдикция следва да измени установената национална съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националните, включително конституционни, разпоредби, което е несъвместимо с целите на Директива 1999/70, и по-специално на посочената клауза 5.